|
Факт 1. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, но
Факт 2. Можеш да влезеш многократно в една и съща аудитория, с една и съща лекция относно Факт 1.
0 Comments
Гошо Тъпото ще се зарадва ако наречеш с думите "национална гордост" странната му гордост с чужди постижение, напр. тези на Стоичков и Бербатов. Но ако имаш глупостта да наречеш дълговете на Стоичков и Бербатов "национален дълг", Гошо ще те бие до кръв, пот и сълзи.
Дисклеймър Не твърдя че Стоичков и Бербатов имат дългове, просто използвах измислена ситуация за да разясня реален проблем Всички мениджъри си приличат, щеше да каже Толстой ... само да беше жив. Седят отгоре и заливат персонала с глупости, сред които понякога има по някой "бисер" от сорта на:
Това че мениджърът е неспособен да вижда реалните проблеми и да предвижда потенциалните е едно. Това че не иска и персоналът да го прави е още по-страшно, защото персоналът реагира по следния начин. Когато го навикат неколкократно че носи на шефа не решения, а проблеми, той:
Къде остана парадоксът, ще попитате. Ето го: Можеш ли да си проактивен, ако си затваряш очите за проблемите - сегашни или бъдещи? Спестяваме си (дали не от мързел) измислянето на нови съществителни и прилагателни, използвайки стари прилагателни:
Спестовността, породена от (а може би и пораждаща) бедността на езика ни, е доста удобна на разни:
И тук, с моето фино настроено обоняние за парадокси, откривам един: Спестовността на езика ни ни вкарва във финансови преразходи (пари за заплати и пенсии). Подзаглавие: Задочен диалог с Timothy Snyder
"Свободата е повече ОТ, отколкото ДА", написах преди време, с което исках да изразя убеждението си че фундаментът на свободата е негативната свобода. Сега смятам да направя някои терминологични уточнения:
След направените уточнения, ще продължа с това че свободата има повече врагове отколкото човек си представя:
Ако си поставиш за цел да опиташ всички коктейли на света, може би ще те нарекат "алкохолик" или "маниак", но не и "свободен". Елементарно, Уотсън, позитивната свобода ДА избереш какво да правиш се е превърнала в зависимост ОТ алкохола. Ерго, това че си избрал позитивната свобода за фундамент на свободата те е вкарало в парадоксалната ситуация увеличаването на една от свободите ти да намалява сумарната ти свобода. Today AI drives cars and its motto is "I drive people who don't drive themselves." Tomorrow AI will open barber shops and its motto will be "I shave the men who don't shave themselves." The barber's statement will turn from a paradox into a tautology.
Днес изкуственият интелект кара коли. Девизът му: "Карам хората, които не се карат сами." Утре ще отвори бръснарници и девизът му ще е: "Бръсна мъжете, които не се бръснат сами." Историята с бръснаря ще се превърне от парадокс в тавтология.
Едни смятат че истината е абсолютна. За тях вярното е бяло, а невярното - черно. Други смятат че истината е относителна. Когато трябва да избират, те предпочитат по-светлосивото пред по-тъмносивото.
Сякаш невидимо остава допускането че истината (бяла или сива) е вечна. Не, не е вечна. Днешната истина може да стане лъжа утре. Нека вземем за пример следната мисъл, рожба на Джордж Банкрофт: "Публиката е по-умна от най-умния критик". Тя сигурно е била вярна по времето на Банкрофт, но днес е напълно невярна. Елементарно, Джордж, днешната публика не е публиката от твоето време, когато половината от посетителите на симфоничния концерт са били професионални композитори, музиканти или критици (или поне са били обучавани да свирят на музикален инструмент). Днешната публика на поп-концерта е събрана от "кол и въже", което се отнася и до някои от хората на (и зад) сцената. Композитор написал песен срещу неравенството. Песента станала хит. Запели я млади и стари, без да се сетят че песента произвела няколко вида неравенство - сред песните, композиторите и изпълнителите.
Няма две мнения че по всеки въпрос има поне две мнения. Това може да бъде илюстрирано с афоризма на Козма Прутков:
Ако на клетката на лъва видите надпис "Бивол", не вярвайте на очите си! Проблеми с горната задача? Да? Ето го и решението: > едни не вярват и виждат лъв, > други не вярват и виждат бивол. Следва моят любим, макар и изтъркан, пример: Едни четат надписа "Данъчни облекчения за семейства с деца" и виждат нещо прогресивно, докато други гледат животното в клетката и виждат че то е старият регресивен "Ергенски данък". Въпрос:
Ако можехте да се върнете в миналото и да убиете бебето Хитлер, щяхте ли да го направите? Отговори: 43% казват че щели да го убият, 30% - че нямало, а 27% са несигурни. Пътека 1: Как пък никой от анкетираните не се сети да попита ще може ли да се върне там, откъдето е тръгнал. Едно е да се върнеш вкъщи и да размишляваш дали убивайки бебето си направил добро и СЪВСЕМ ДРУГО - ако не можеш, и останеш там, където татко Хитлер (горският с пушката) ще те застреля като куче, след като те е одрал като агне. Пътека 2: Ами ако са те излъгали че ще се върнеш там, откъдето си тръгнал, пък се окаже че промененото минало промени бъдещето и ти се окажеш там, където не познаваш никого, без идея как (и защо) да живееш в променения свят? Пътека 3: Ще умре ли бебето Хитлер? Разбира се! Да не би да си мислиш че бъдещите машини за пътуване във времето ще са като днешните персонални компютри: за всеки ден и във всеки дом? Не, те ще са в ръцете на властта и горните 30%+27%=57% просто няма да имат шанса да бъдат командировани в миналото. Пътека 4: Защо е необходимо да се убива бебето? Не може ли да се промени живота му, а оттам и бъдещето, с някое друго драстично действие като: 4.1. занасянето му в бъдещето, 4.2. предаването му на агенти на бъдещето в миналото, за да бъде възпитано правилно, или 4.3. повреждане на гласните му струни - за да не може да държи речи? Generally, nobody wants to hear excuses, but everybody hears themselves producing some.
Уж никой не иска да чува оправдания, пък всеки се чува как ги изрича. Преди 10 години, във връзка с Парадокса с бръснаря, открих Фундаменталното правило за правилата, а именно:
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат. Това би могло да прозвучи като евтин афоризъм, но всъщност е закон на човешкото мислене. Да вземем за пример гения Алан Тюринг, известен с какво ли не, вкл. и с Теста на Тюринг: Ако компютърът успее да заблуди експерта че е човек, то компютърът е интелигентен. Не е ли очевидно че Тюринг не е мислел за горното си условие като за сериозно (вкл. необходимо и достатъчно) условие за интелигентност? Той не смятал че то се отнася до хората и лично до него (автора на правилото). За справка, Тюринг не успя да заблуди властите че е хетеросексуален, поради което получи присъдата "химическа кастрация", променила го телесно и интелектуално, и накарала го да се самоубие. Същевременно, хиляди негови "колеги" успяваха да заблудят властите че са хетеросексуални и избягваха съдебно преследване. Значи ли това че те са били интелигентни, а Тюринг - не? Вече разжалвах Парадокса с бръснаря, днес е ред на Парадокса на Ферми. А какъв беше той?
В разговор с колеги, на който се обсъждала високата вероятност за съществуването на интелигентен извънземен живот, физикът Енрико Ферми попитал: "Но къде са те?" Елементарно, ако имаше толкова много интелигентни извънземни цивилизации, някоя от тях би трябвало да ни е посетила: директно (с представители) или индиректно (с технически средства). Умен човек е бил Ферми, а не се е сетил че и извънземните биха могли да са умни по същия начин. За заинтересованите кой е този начин, ще го дефинирам като "начинът на теоретика", т.е. начинът да се питаш "Къде са те?", вместо да тръгнеш да ги търсиш. Множеството хора Х употребяват израза "интелектуален багаж", показвайки че смятат интелекта за багаж, т.е. за нещо което:
а) тежи, б) създава затруднения, в) може бързо да се събере и пакетира (в преносен смисъл - да се дефинира и мобилизира), и г) трябва да се пази от крадци. Парадоксално е, но множеството Х са хората които ... ще го кажа по тяхному ... имат минимален интелектуален багаж. В потвърждение на горното нека си припомним историята с Айнщайн, който: а) смятал че тежи не интелектът, а глупостта ("Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен"), в) мобилизирал интелекта си в продължение на цели 2 години (според Дъглас Хофстатър), докато от описание с думи стигне до формулата E = mcc и осъзнаването че равенството "работи" и в двете посоки. Парадоксът на Полани се компресира по следния начин: "Знаем повече, отколкото можем да изразим". Днес ще дадем практически пример с нашия познат Гошо Тъпото. Той може да разпознава оптимистите и песимистите, но когато го попиташ може ли да даде дефиниция на термините оптимист и песимист, мълчи и гледа тъпо.
Когато чуе нещо от сорта на "създали сме машини, които правят точни медицински диагнози, но не и машини, вършещи добре работата на келнера в кварталната кръчма", Гошо е сигурен че говорителят е оптимист. Не може да обясни защо това е така, но в едно е сигурен - песимистът би казал нещо съвсем друго, например: "Келнерът в кварталната кръчма също не върши работата си добре." Така нареченият Парадокс на Полани се компресира по следния начин: "Знаем повече, отколкото можем да изразим". Добре казано, но спряно по средата. Аз бих го казал докрай, под формата на неравенство:
това което знаем > това което казваме > това което правим Ако ви звучи нелогично, ще обясня. Това че знаем да караме колело не значи: а) че можем да обясним как го правим, и още по-малко б) че караме колело сега, или че сме карали през последните 10 години. Англо-саксонският генерал с една звезда е генерал само на теория; на практика никой не го нарича генерал, а бригадир. Англо-саксонският подполковник не е полковник на теория, но в практиката към него се обръщат с обръщението полковник.
Подобни езикови странности има и на други места. От 2006 г. насам Плутон не се брои за планета, а за планета-джудже. А нас оставиха да се чудим планети ли са планетите-джуджета или не. Ако са планети, то защо са джуджета? Ако не са, то защо са планети? Ами дивотията с "българските" науки? Има доктори по физика, но и доктори на физическите науки. И аз имам нещо, но това са два въпроса: 1. Кои науки освен физиката се включват във физическите науки? 2. По-важни ли са тези науки от физиката, след като докторите на физическите науки са по-важни от докторите по физика? Психолозите опровергават ежедневно Закона за непротиворечието* и карат горкия Аристотел да се върти в гроба си. Как го правят, ли? Ето така.
В полза на човечеството, водят лекции и критикуват когнитивните уклони като слабости в човешкото мислене. Във вреда на човечеството, продават знанията си за когнитивните уклони на разни рекламодатели и работодатели**. А вечер, за разлика от Аристотел, спят спокойно, без да се въртят. ___________________________________________________________________ * ¬(A∧¬A), т.е. не може едно нещо едновременно да е и да не е (виж тук) ** за да знаят как да заблуждават клиентите и служителите си СПИРОС ТАПИРОС: Има два вида хора. Мислителите виждат Смисъла на живота в това да открият себе си, а скачачите - в това да надскочат себе си. Сред първите бе сънародникът ми Сократ, сред вторите - българката Стефка Костадинова.
СТАМЕНКО СТОЙКОВ: Да се опитваш да откриеш себе си значи да се опитваш да надскочиш себе си. Следователно, има само един вид хора - утопистите, опитващи се да надскочат себе си. СЕПУКИ МУРАКАМИ: Напълно съм съгласен че не можеш да откриеш себе си, най-малкото по причина че си винаги различен. Това всеки учен човек от Хераклит насам го знае. Следователно, можеш да откриеш себе си по един минимален начин - осъзнавайки че си различен, както от другите, така и от вчерашното си аз. Матурата по математика след 7 клас била трагична. Учениците не могли да прилагат свойствата на пропорциите. Ха, мисли си Стаменко Математикът, че те и възрастните не могат да ги прилагат. Да не говорим за това че не могат и да конструират пропорции, върху свойствата на които да се упражняват.
Да вземем за пример прекаляването с: а) респекта към професионализма, и б) подиграването на аматьорството. Матурата, т.е. зрелостта, идва с осъзнаването на следната ПРОПОРЦИЯ: Аматьорството се отнася към професионализма така, както капитализмът се отнася към портфолио-мениджмънта. С думи прости: Докато с професионален портфолио-мениджмънт някои мравки си изкарват заплатите, с неспециализиран капитализъм големите бръмбари си изкарват милионите. С още по-прости думи: Професионалист не звучи толкова гордо, колкото им се струва на някои; да си професионалист значи да се гордееш с това че работиш професионално за аматьори. Не е ли парадоксално да градиш себеуважението си върху факта че работиш за хора, които не заслужават уважението ти? Глупостта е парадоксална. Ако Толстой се бе захванал да пише за нея, той щеше да зацикли още на първото изречение. Човекът нямаше да знае приличат ли си глупаците или са глупаци по своему.
Да вземем за пример българските комунисти. Те изглеждали глупави по своему, понеже дали луди пари за металургичен комбинат в Кремиковци без да се сетят: а) че кремиковската руда не е достатъчно добра като суровина, което значи че рудата трябва да се внася отдалеч, и б) че е ужасно глупаво да правиш такъв (мръсен) комбинат на 19 км от центъра на столицата. Оказва се че българските комунисти наистина били глупави, но не съвсем по своему. Унгарските комунисти също направили близо до столицата си металургичен комбинат, и то на място където руда изобщо нямало. Е, имало някои разлики: в) комбинатът бил в Дунауйварош, на 70 км от столицата, г) бил разположен на Дунав, така че доставката на руда да е по-лесна, нали е по вода. Глупави били и румънските комунисти, които също "гинели за метал". Но и там имало разлики. За да си опазят столицата чиста, те инвестирали почти един милиард долара в съветския комбинат в Кривой Рог. Не, ще кажете, сега се казва Кривий Рих, и не е съветски, а украински. Прави сте, но за румънците това няма значение. От значение било че този милиард никога не се изплатил. Е, какво излезе от всичко това? Седим и, като Толстой, се питаме: приличат ли си глупаците или са глупаци по своему? Отговорът е ДА. Това накратко е Парадоксът на глупостта. В определен момент човек осъзнава смъртността си. По-късно той започва да се бори със смъртта чрез лични проекти "Безсмъртие". Деца или книги, срещали сте този девиз. Това са само два от начините. Другите са: картини, песни, открития, изобретения, спортни постижения, създаване на религиозни общности и т.н.
Титани, всуе се морите! Проектите ви са парадоксални, защото вместо да заглушат болката от осъзнаването на личната преходност, те добавят нова болка - болката от осъзнаването на преходността на творенията ви. Както навсякъде, и тук има асиметрии. Хората, чиито проекти не осъзнават собствената си смъртност, са за съжаление. Тези, чиито проекти осъзнават смъртността си, са направо за оплакване. Познахте, проектите от втория вид са децата. Към тях в бъдеще ще добавим и Изкуствения интелект, при условие че се е развил дотам, че да осъзнае смъртността си. Гошовица е в кухнята и бръмчи с миксера, а мъжът ѝ - Гошо Писателят, е в кабинета си и мисли за Хераклит.
"Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река, защото реката вече не е същата и защото ти вече не си същият", обичал да казва Хераклит. Пълни глупости, мисли си Гошо. Следвайки логиката на Хераклит, излиза че колежката на Гошо - Вирджиния Улф, никога не се е удавяла в река Ууз. Било защото реката в която е влязла на втората стъпка вече не е била същата (а някоя друга), било защото Вирджиния вече не е била същата (а някоя друга). Усещайки безупречната логика на Гошо, Хераклит започва да се върти в гроба си, подобно на миксера на Гошовица. |
Categories
All
Archives
December 2024
|
RSS Feed
