Сякаш невидимо остава допускането че истината (бяла или сива) е вечна. Не, не е вечна. Днешната истина може да стане лъжа утре. Нека вземем за пример следната мисъл, рожба на Джордж Банкрофт: "Публиката е по-умна от най-умния критик". Тя сигурно е била вярна по времето на Банкрофт, но днес е напълно невярна. Елементарно, Джордж, днешната публика не е публиката от твоето време, когато половината от посетителите на симфоничния концерт са били професионални композитори, музиканти или критици (или поне са били обучавани да свирят на музикален инструмент). Днешната публика на поп-концерта е събрана от "кол и въже", което се отнася и до някои от хората на (и зад) сцената.
Едни смятат че истината е абсолютна. За тях вярното е бяло, а невярното - черно. Други смятат че истината е относителна. Когато трябва да избират, те предпочитат по-светлосивото пред по-тъмносивото.
Сякаш невидимо остава допускането че истината (бяла или сива) е вечна. Не, не е вечна. Днешната истина може да стане лъжа утре. Нека вземем за пример следната мисъл, рожба на Джордж Банкрофт: "Публиката е по-умна от най-умния критик". Тя сигурно е била вярна по времето на Банкрофт, но днес е напълно невярна. Елементарно, Джордж, днешната публика не е публиката от твоето време, когато половината от посетителите на симфоничния концерт са били професионални композитори, музиканти или критици (или поне са били обучавани да свирят на музикален инструмент). Днешната публика на поп-концерта е събрана от "кол и въже", което се отнася и до някои от хората на (и зад) сцената.
0 Comments
Композитор написал песен срещу неравенството. Песента станала хит. Запели я млади и стари, без да се сетят че песента произвела няколко вида неравенство - сред песните, композиторите, изпълнителите и издателите.
Q: Какви са тези, които обвиняват българите че мрънкат много?
A: Мрънкала са, ето какви! Как, тогава, да им имаш доверие? Това да повярваш на българско мрънкало че българите са мрънкала е все едно да повярваш на критски лъжец (Епименидес) че критяните са лъжци. Лъжци, друг път! Кой щеше да им купува туристическите услуги и зехтина, ако бяха лъжци? Няма две мнения че по всеки въпрос има поне две мнения. Това може да бъде илюстрирано с афоризма на Козма Прутков:
Ако на клетката на лъва видите надпис "Бивол", не вярвайте на очите си! Проблеми с горната задача? Да? Ето го и решението: > едни не вярват и виждат лъв, > други не вярват и виждат бивол. Следва моят любим, макар и изтъркан, пример: Едни четат надписа "Данъчни облекчения за семейства с деца" и виждат нещо прогресивно, докато други гледат животното в клетката и виждат че то е старият регресивен "Ергенски данък". Въпрос:
Ако можехте да се върнете в миналото и да убиете бебето Хитлер, щяхте ли да го направите? Отговори: 43% казват че щели да го убият, 30% - че нямало, а 27% са несигурни. Пътека 1: Как пък никой от анкетираните не се сети да попита ще може ли да се върне там, откъдето е тръгнал. Едно е да се върнеш вкъщи и да размишляваш дали убивайки бебето си направил добро и СЪВСЕМ ДРУГО - ако не можеш, и останеш там, където татко Хитлер (горският с пушката) ще те застреля като куче, след като те е одрал като агне. Пътека 2: Ами ако са те излъгали че ще се върнеш там, откъдето си тръгнал, пък се окаже че промененото минало промени бъдещето и ти се окажеш там, където не познаваш никого, без идея как (и защо) да живееш в променения свят? Пътека 3: Ще умре ли бебето Хитлер? Разбира се! Да не би да си мислиш че бъдещите машини за пътуване във времето ще са като днешните персонални компютри: за всеки ден и във всеки дом? Не, те ще са в ръцете на властта и горните 30%+27%=57% просто няма да имат шанса да бъдат командировани в миналото. Пътека 4: Защо е необходимо да се убива бебето? Не може ли да се промени живота му, а оттам и бъдещето, с някое друго драстично действие като: 4.1. занасянето му в бъдещето, 4.2. предаването му на агенти на бъдещето в миналото, за да бъде възпитано правилно, или 4.3. повреждане на гласните му струни - за да не може да държи речи? Generally, nobody wants to hear excuses, but everybody hears themselves producing some.
Уж никой не иска да чува оправдания, пък всеки се чува как ги изрича. Преди 10 години, във връзка с Парадокса с бръснаря, открих Фундаменталното правило за правилата, а именно:
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат. Това би могло да прозвучи като евтин афоризъм, но всъщност е закон на човешкото мислене. Да вземем за пример гения Алан Тюринг, известен с какво ли не, вкл. и с Теста на Тюринг: Ако компютърът успее да заблуди експерта че е човек, то компютърът е интелигентен. Не е ли очевидно че Тюринг не е мислел за горното си условие като за сериозно (вкл. необходимо и достатъчно) условие за интелигентност? Той не смятал че то се отнася до хората и лично до него. За справка, Тюринг не успя да заблуди властите че е хетеросексуален, поради което получи присъдата "химическа кастрация", променила го телесно и интелектуално, и накарала го да се самоубие. Същевременно, хиляди негови "колеги" успяваха да заблудят властите че са хетеросексуални и избягваха съдебно преследване. Значи ли това че те са били интелигентни, а Тюринг - не? Вече разжалвах Парадокса с бръснаря, днес е ред на Парадокса на Ферми. А какъв беше той?
В разговор с колеги, на който се обсъждала високата вероятност за съществуването на интелигентен извънземен живот, физикът Енрико Ферми попитал: "Но къде са те?" Елементарно, ако имаше толкова много интелигентни извънземни цивилизации, някоя от тях би трябвало да ни е посетила: директно (с представители) или индиректно (с технически средства). Умен човек е бил Ферми, а не се е сетил че и извънземните биха могли да са умни по същия начин. За заинтересованите кой е този начин, ще го дефинирам като "начинът на теоретика", т.е. начинът да се питаш "Къде са те?", вместо да тръгнеш да ги търсиш. Множеството хора Х употребяват израза "интелектуален багаж", показвайки че смятат интелекта за багаж, т.е. за нещо което:
а) тежи, б) създава затруднения, в) може бързо да се събере и пакетира (в преносен смисъл - да се дефинира и мобилизира), и г) трябва да се пази от крадци. Парадоксално е, но множеството Х са хората които ... ще го кажа по тяхному ... имат минимален интелектуален багаж. В потвърждение на горното нека си припомним историята с Айнщайн, който: а) смятал че тежи не интелектът, а глупостта ("Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен"), в) мобилизирал интелекта си в продължение на цели 2 години (според Дъглас Хофстатър), докато от описание с думи стигне до формулата E = mcc и осъзнаването че равенството "работи" и в двете посоки. Парадоксът на Полани се компресира по следния начин: "Знаем повече, отколкото можем да изразим". Днес ще дадем практически пример с нашия познат Гошо Тъпото. Той може да разпознава оптимистите и песимистите, но когато го попиташ може ли да даде дефиниция на термините оптимист и песимист, мълчи и гледа тъпо.
Когато чуе нещо от сорта на "създали сме машини, които правят точни медицински диагнози, но не и машини, вършещи добре работата на келнера в кварталната кръчма", Гошо е сигурен че говорителят е оптимист. Не може да обясни защо това е така, но в едно е сигурен - песимистът би казал нещо съвсем друго, например: "Келнерът в кварталната кръчма също не върши работата си добре." Така нареченият Парадокс на Полани се компресира по следния начин: "Знаем повече, отколкото можем да изразим". Добре казано, но спряно по средата. Аз бих го казал докрай, под формата на неравенство:
това което знаем > това което казваме > това което правим Ако ви звучи нелогично, ще обясня. Това че знаем да караме колело не значи: а) че можем да обясним как го правим, и още по-малко б) че караме колело сега, или че сме карали през последните 10 години. Англо-саксонският генерал с една звезда е генерал само на теория; на практика никой не го нарича генерал, а бригадир. Англо-саксонският подполковник не е полковник на теория, но в практиката към него се обръщат с обръщението полковник.
Подобни езикови странности има и на други места. От 2006 г. насам Плутон не се брои за планета, а за планета-джудже. А нас оставиха да се чудим планети ли са планетите-джуджета или не. Ако са планети, то защо са джуджета? Ако не са, то защо са планети? Ами дивотията с "българските" науки? Има доктори по физика, но и доктори на физическите науки. И аз имам нещо, но това са два въпроса: 1. Кои науки освен физиката се включват във физическите науки? 2. По-важни ли са тези науки от физиката, след като докторите на физическите науки са по-важни от докторите по физика? Психолозите опровергават ежедневно Закона за непротиворечието* и карат горкия Аристотел да се върти в гроба си. Как го правят, ли? Ето така.
В полза на човечеството, водят лекции и критикуват когнитивните уклони като слабости в човешкото мислене. Във вреда на човечеството, продават знанията си за когнитивните уклони на разни рекламодатели и работодатели**. А вечер, за разлика от Аристотел, спят спокойно, без да се въртят. ___________________________________________________________________ * ¬(A∧¬A), т.е. не може едно нещо едновременно да е и да не е (виж тук) ** за да знаят как да заблуждават клиентите и служителите си СПИРОС ТАПИРОС: Има два вида хора. Мислителите виждат Смисъла на живота в това да открият себе си, а скачачите - в това да надскочат себе си. Сред първите бе сънародникът ми Сократ, сред вторите - българката Стефка Костадинова.
СТАМЕНКО СТОЙКОВ: Животът, подобно на уравнението x^2 + 1 = 0, е проблем само с имагинерни решения. Следователно, да се опитваш да откриеш себе си значи да се опитваш да надскочиш себе си. Следователно, има само един вид хора - утопистите, опитващи се да надскочат себе си. СЕПУКИ МУРАКАМИ: Напълно съм съгласен че не можеш да откриеш себе си, най-малкото по причина че си винаги различен. Това всеки учен човек от Хераклит насам го знае. Следователно, можеш да откриеш себе си по един минимален начин - осъзнавайки че си различен, както от другите, така и от вчерашното си аз. Матурата по математика след 7 клас била трагична. Учениците не могли да прилагат свойствата на пропорциите. Ха, мисли си Стаменко Математикът, че те и възрастните не могат да ги прилагат. Да не говорим за това че не могат и да конструират пропорции, върху свойствата на които да се упражняват.
Да вземем за пример прекаляването с: а) респекта към професионализма, и б) подиграването на аматьорството. Матурата, т.е. зрелостта, идва с осъзнаването на следната ПРОПОРЦИЯ: Аматьорството се отнася към професионализма така, както капитализмът се отнася към портфолио-мениджмънта. С думи прости: докато с професионален портфолио-мениджмънт някои мравки си изкарват заплатите, с неспециализиран капитализъм големите бръмбари си изкарват милионите. С още по-прости думи: професионалист не звучи толкова гордо, колкото им се струва на някои; да си професионалист значи да се гордееш с това че работиш професионално за аматьори. Не е ли парадоксално да градиш себеуважението си върху факта че работиш за хора, които не заслужават уважението ти? Глупостта е парадоксална. Ако Толстой се бе захванал да пише за нея, той щеше да зацикли още на първото изречение. Човекът нямаше да знае приличат ли си глупаците или са глупаци по своему.
Да вземем за пример българските комунисти. Те изглеждали глупави по своему, понеже дали луди пари за металургичен комбинат в Кремиковци без да се сетят: а) че кремиковската руда не е достатъчно добра като суровина, което значи че рудата трябва да се внася отдалеч, и б) че е ужасно глупаво да правиш такъв комбинат на 19 км от центъра на столицата. Оказва се че българските комунисти наистина били глупави, но не съвсем по своему. Унгарските комунисти също направили близо до столицата си металургичен комбинат, и то на място където руда изобщо нямало. Е, имало някои разлики: в) комбинатът бил в Дунауйварош, на 70 км от столицата, г) бил разположен на Дунав, така че доставката на руда да е по-лесна, нали е по вода. Глупави били и румънските комунисти, които също решили да си играят на стомана, давайки луди пари за нея. Но и там имало разлики. За да си опазят столицата чиста, те инвестирали почти 1 милиард долара в съветския комбинат в Кривой Рог. Не, ще кажете, сега се казва Кривий Рих, и не е съветски, а украински. Прави сте, но за румънците това няма значение. От значение било че този милиард никога не се изплатил. Е, какво излезе от всичко това? Седим и, като Толстой, се питаме: приличат ли си глупаците или са глупаци по своему? Отговорът е ДА. Това накратко е Парадоксът на глупостта. В определен момент човек осъзнава смъртността си. По-късно той започва да се бори със смъртта чрез лични проекти "Безсмъртие". Деца или книги, срещали сте този девиз. Това са само два от начините. Другите са: картини, песни, открития, изобретения, спортни постижения, създаване на религиозни общности и т.н.
Титани, всуе се морите! Проектите ви са парадоксални, защото вместо да заглушат болката от осъзнаването на личната преходност, те добавят нова болка - болката от осъзнаването на преходността на творенията ви. Както навсякъде, и тук има асиметрии. Хората, чиито проекти не осъзнават собствената си смъртност, са за съжаление. Тези, чиито проекти осъзнават смъртността си, са направо за оплакване. Познахте, проектите от втория вид са децата. Към тях в бъдеще ще добавим и Изкуствения интелект, при условие че се е развил дотам, че да осъзнае смъртността си. Гошовица е в кухнята и бръмчи с миксера, а мъжът ѝ - Гошо Писателят, е в кабинета си и мисли за Хераклит.
"Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река, защото реката вече не е същата и защото ти вече не си същият", обичал да казва Хераклит. Пълни глупости, мисли си Гошо. Следвайки логиката на Хераклит, излиза че колежката на Гошо - Вирджиния Улф, никога не се е удавяла в река Ууз. Било защото реката в която е влязла на втората стъпка вече не е била същата (а някоя друга), било защото Вирджиния вече не е била същата (а някоя друга). Усещайки безупречната логика на Гошо, Хераклит започва да се върти в гроба си, подобно на миксера на Гошовица. Спомням си че едно време най-употребяваният мениджърски израз беше "Ти какво предлагаш?", респективно "Не искам проблеми, а решения!" Този начин на мислене зарази доста мислители, водейки до болестта, която ще нарека "Парадокс на критика": дори критиците, които не предлагат решения, ни карат да се съмняваме в критиците, които не предлагат решения.
Слава Богу, съществуват цели категории лица и професии, сред които се приема за нормално да поставиш проблем без да го решиш. Ще споменем т.н. whistleblowers. Да не забравяме и математиката - там никой не се сърди на Ферма, Голдбах и Риман че са откривали проблеми без да ги решават. Instead of asking why there are so few intelligent beings on Earth, Enrico Fermi asked why there are so few of them in the Universe.
Вместо да пита защо са толкова малко разумните същества на Земята, Енрико Ферми питал защо са толкова малко във Вселената. Тъпанар
Човек който вярва че ние сме сами във Вселената. Важно уточнение: Можете да вкарате такъв човек в когнитивен дисонанс с въпросa: "Как така хем САМИ, хем НИЕ?" Ще се получи и втори дисонанс: звуците издадени от тъпанаря в отговор на въпроса ви няма да са приятни за ухото. През зимата, в САЩ издирват изчезналите туристи с хеликоптери и дронове, а когато условията са безопасни - наземно, т.е. с участието на живи търсачи. В България правим точно обратното - търсенето е наземно, а ако условията са безопасни, то може да се включи и хеликоптер.
Най-интересно става когато някой теоретик от школата на Geert Hofstede се изтъпани пред публиката и започне да ѝ обяснява как: 1. американската култура поощрявала приемането на несигурността (в случая - риска за живота и здравето на търсачите), а 2. българската култура стимулирала избягването на несигурността. Преди близо 9 години открих че Парадоксът на бръснаря не е никакъв парадокс, поради фундаменталното Правило за правилата:
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат. Класически пример е примерът с модата. Не сте ли се запитвали как така се чувствате длъжни да се накиприте с дрехи/аксесоари от последната година, произведени от модни къщи създадени преди столетия? Познахте, имам предвид: > Hermes (1837) > Louis Vuitton (1854) > Zegna (1910) > Chanel (1910) > Balenciaga (1919) > Gucci (1921) Ако правилата на модата се отнасяха и до тези, които ги пишат, то не трябваше ли горните имена да са отдавна изтласкани от пазара и напълно забравени? Какво ще направиш ако научиш че бензинът ще поскъпне? Ще се запасиш. Какво ще направиш ако бензинът изчезне? Ще допреш до запасите си или ще поискаш назаем от запасите на съседа.
Станеш ли собственик на електромобил, горните решения не вършат работа. Когато цената ма тока се повишава, ще плащаш като поп. Когато токът спира, ще трябва да се запасяваш ... с търпение. Не става дума само за коли. Преди 30 години, ако парите ти свършеха, можеше да поискаш от приятели. И сега може, но ... какво става ако токът е спрял? Ще разбиваш банкомати? Няма смисъл, магазините са електрифицирани и без ток няма как да ти премерят стоката, и да ти вземат парите (от разбития банкомат). Сещаш се накъде бия, ще трябва да разбиваш магазини. Сблъскахме се с цивилизационен парадокс: многото цивилизация може да ни направи нецивилизовани по-лесно от малкото цивилизация. Нека помислим за войната. За да убие няколко хиляди троянци, Агамемнон трябваше лично да поведе войската. За да убие милиони европейци, Хитлер трябваше просто да се подпише. ... който след 600 години на небето, видя отвисоко как Зенон от Елея измисли Парадокса с Ахил и костенурката.
- Мамка му! - ревна гороломно доверчивият Ахил. - Ако се бях сетил да се движа постоянно, то стрелата никога нямаше да настигне петата ми. Така както аз не мога да настигна костенурката от парадокса. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
July 2024
|