|
Instead of asking why there are so few intelligent beings on Earth, Enrico Fermi asked why there are so few of them in the Universe.
Вместо да пита защо са толкова малко разумните същества на Земята, Енрико Ферми питал защо са толкова малко във Вселената.
0 Comments
Човек който вярва че ние сме сами във Вселената.
Важно уточнение: Можете да вкарате такъв човек в когнитивен дисонанс с въпросa: "Как така хем САМИ, хем НИЕ?" Ще се получи и втори дисонанс: звуците издадени от тъпанаря в отговор на въпроса ви няма да са приятни за ухото. През зимата, в САЩ издирват изчезналите туристи с хеликоптери и дронове, а когато условията са безопасни - наземно, т.е. с участието на живи търсачи. В България правим точно обратното - търсенето е наземно, а ако условията са безопасни, то може да се включи и хеликоптер.
Най-интересно става когато някой теоретик от школата на Geert Hofstede се изтъпани пред публиката и започне да ѝ обяснява как: 1. американската култура поощрявала приемането на несигурността (в случая - риска за живота и здравето на търсачите), а 2. българската култура стимулирала избягването ѝ. Преди близо 9 години открих че Парадоксът на бръснаря не е никакъв парадокс, поради фундаменталното Правило за правилата:
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат. Класически пример е примерът с модата. Не сте ли се запитвали как така се чувствате длъжни да се накиприте с дрехи/аксесоари от последната година, произведени от модни къщи създадени преди столетия? Познахте, имам предвид: > Hermes (1837) > Louis Vuitton (1854) > Zegna (1910) > Chanel (1910) > Balenciaga (1919) > Gucci (1921) Ако правилата на модата се отнасяха и до тези, които ги пишат, то не трябваше ли горните имена да са отдавна изтласкани от пазара и напълно забравени? Какво ще направиш ако научиш че бензинът ще поскъпне? Ще се запасиш. Какво ще направиш ако бензинът изчезне? Ще допреш до запасите си или ще поискаш назаем от запасите на съседа.
Станеш ли собственик на електромобил, горните решения не вършат работа. Когато цената се повишава, ще плащаш като поп. Когато токът спира, ще трябва да се запасяваш ... с търпение. Не става дума само за коли. Преди 30 години, ако парите ти свършеха, можеше да поискаш от приятели. И сега може, но ... какво става ако токът е спрял? Ще разбиваш банкомати? Няма смисъл, магазините са електрифицирани и без ток няма как да ти премерят стоката, и да ти вземат парите (от разбития банкомат). Сещаш се накъде бия, ще трябва да разбиваш магазини. Сблъскахме се с цивилизационен парадокс: многото цивилизация може да ни направи нецивилизовани по-лесно от малкото цивилизация. Нека помислим за войната. За да убие няколко хиляди троянци, Агамемнон трябваше лично да поведе войската. За да убие милиони европейци, Хитлер трябваше просто да се подпише. ... който след 600 години на небето, видя отвисоко как Зенон от Елея измисли Парадокса с Ахил и костенурката.
- Мамка му! - ревна гороломно доверчивият Ахил. - Ако се бях сетил да се движа постоянно, то стрелата никога нямаше да настигне петата ми. Така както аз не мога да настигна костенурката от парадокса. Написали за български музикант че бил бяла врана, поради което никога не бил приет от хората на черно-бялото мислене.
Да делиш хората на хора с цветно и черно-бяло мислене - не е ли това проява на бинарно, т.е. черно-бяло, мислене? Откакто открих т.н. Рекорд на Шрьодингер, името на известния физик ме привлича така, както магнит привлича пирон. Днес виждам че в махалата са открили заведение "Шрьодингер". Не знам дали е търсен ефект или случаен дефект, но заведението няма табела с работното време, поради което можеш да разбереш работи ли единствено като се опиташ да отвориш вратата. Това не ви ли напомня за кутията с котката на Шрьодингер?
Мислят че кефът цена няма тези, които плащат за кефа си най-високата цена.
Послепис от 11.03.2022 В това че кефът няма цена не вярват дори тези, които уж го вярват. Елементарно, Уотсън, да си виждал клиент на бара (автосервиза, театъра, публичния дом), който се е опитал да се измъкне с подобен довод? На прост български: Ако кефът нямаше цена, то сделките нямаше да стават. Преди 3 дни научихме че от НАП пуснали приложение за проверка за фалшиви касови бележки, нищо че такива бележки на практика нямало. Голяма работа, няколко десетки хиляди лева на вятъра! А милионите харчени за Бюро за защита на свидетелите, въпреки че защитени свидетели няма?
Понеже съм с богато въображение, представям си следната парадоксална ситуация в близкото бъдеще: Бюрото за защита на свидетелите ще охранява свидетелите, свидетелстващи срещу виновниците за създаването на ненужното, но скъпо, Бюро за защита на свидетелите. И като започнахме да си говорим за парадоксални ситуации ... в реалността фалшиви касови бележки може и да няма, но това не значи че във виртуалната реалност на НАП такива няма да се появят. Елементарно, Уотсън, ще се появят поради бъгове в приложението на НАП. Хрумна ми една елементарна мисъл, която за съжаление не съм чул (или прочел) да е хрумнала на някой друг:
Как става така че хората са свободни да избират кой ще управлява държавите, но не са свободни да избират дали да се ваксинират или не? Кое е по-опасно: да остана неваксиниран или да избера опасен идиот да управлява държавата? Вярно е че една епидемия може сериозно да намали населението на (да речем) Германия, но може ли тя да превърне страната в това, в което я превърна демократично избраният Хитлер? Понеже съм "титан" на мисълта, способен съм да оборя Аристотел. Не просто Аристотел, а неговия логически Закон за непротиворечието, според който не може в един и същи момент да е вярно едно нещо и отрицанието му. Ще го направя не с позоваване на математически инструменти, a с позоваване на историята на математиката.
Математикът Херман Вайл нямал късмет - захласнат в математическата си кула от слонова кост и пътувайки по конференции, той пропуснал да забележи че със задграничните си пътувания е нарушил американските закони за натурализация и е изгубил трудно придобитото си (и единствено) американско гражданство. Същевременно Вайл имал късмет, понеже умрял от инфаркт в Швейцария вместо да се притеснява от загубеното си гражданство и "пиленето" на жена му за това с кой акъл го е допуснал. Ще кажете че не аз съм оборил Аристотел, а Вайл. Има нещо такова, но то отново е свързано с противоречие: Вайл е имал късмет (да умре в Швейцария, виж по-горе), но е нямал късмет (да разбере че със смъртта си е оборил Аристотел). Този късмет го имах аз, което ме навежда на мисълта за третото противоречие: това че имам късмет (да съм късметлията осъзнал оборването на Аристотел) означава че нямам късмет (да съм титанът на мисълта оборил Аристотел). Казват че университетското образование е най-добрата инвестиция. Ако беше така, то богатите биха инвестирали в университети, а и самите университети биха инвестирали едни в други. Те не го правят, следователно горното твърдение не би могло да е вярно.
Не бързайте, има и друг вариант: твърдението е вярно, просто университетите не разбират кои са най-добрите инвестиции и затова инвестират на лоши места. Да си припомним че елитният: > оксфордски университет загуби 50 милиона долара от инвестиции във фалирали исландски банки, а > израелски университет "Технион" (с тримата му нобелови лауреати) напои пустинята със сълзи, когато Bernie MadeOff "офейка" със 72-милионната му инвестиция. Ако твърдението е вярно, то това ни води към парадокс: няма как да е добра инвестицията ни в организации (споменатите университети), които не инвестират добре инвестираното от нас в тях. Парадоксът на бръснаря го знаете. Решението му е елементарно и напомня на разказ с роботи от Айзак Азимов. И така ...
Бръснарят се събужда небръснат. Лежи си в леглото, което значи че не се бръсне, и разбира че по тази причина е длъжен да се обръсне. Става и започва да се бръсне, но се сеща че не трябва да бръсне тези, които се бръснат сами, та затова спира. В следващия момент той е хем брадясал, хем не се бръсне и следователно ... започва да се бръсне. Спира, тръгва, спира, тръгва. И понеже брадата му не е безкрайна, накрая той е избръснат. Следователно, след като е избръснат и го е направил сам, бръснарят бръсне себе си. Послепис 09.04.2022 Виждам че една година по-късно тайната е била разкрита по същия начин и от Таня Хованова (във варианта Present continuous). Мога да използвам английското Great minds think alike за да се потупам самодоволно по рамото, но няма да го направя. По-интересно ми е не това че сме стигнали до еднакъв извод, а това че сме стигнали до него по различни пътища: аз - с мислене за роботите на Азимов, Таня - с мислене за различните сегашни времена в английския. Съвременната градска архитектура, казват, била дехуманизираща. Имат се предвид: високите блокове; транспортните артерии, пресичащи кварталите и затрудняващи комуникацията между съседите; повсеместните бетон и асфалт.
Парадоксално е, но дори опитите за хуманизиране на съвременната градска среда също могат да се окажат дехуманизиращи. Вместо с предишния асфалт, "умни глави" решиха да покрият централната търговска улица на София с някакви брикети. Които се клатят, чупят и пръскат по време на дъжд, и на които, ако е валяло или в момента вали, се пързаляш като хокеист. Дехуманизация в действие. Ами тротоарите, с поставени през метър-два правоъгълни капаци с дупка в средата? Не дехуманизират ли те пешеходците? И особено жените на високи токчета? Ами анти-паркиращите колчета, които (вместо да са само в края на тротоара) се появяват на неочаквани места и сякаш са нарочно проектирани да лишат от "мъжественост" разсеяния мъж със среден ръст? Ами градинките, ремонтирани за милиони и снабдени с тоалетни за по 200 000 лева бройката? Един-двама клошари спящи по пейките са в състояние да ги дехуманизират, отблъсквайки хиляди майки с деца, пенсионери и хора с нормална хигиена. Само защото "умните глави" не са се сетили да направят пейките по-къси, или да им сложат прегради в средата, за да не могат да се използват за спане. Градската архитектура, казват, трябва да улеснява смесването на хора с различен произход и гледища, за да могат те да споделят своите различни идеи. Всеки може да намери идеи за споделяне, включително слепият (Ойлер), глухият (Бетовен) и дори лудият (точно затова големи математици си общуваха с обитаващия лудница скулптор Джордж Филипс Одъм). Да сте чували, обаче, за клошар с идеи? Дори и да имаше такъв, той не би могъл да произвежда идеите си докато спи на пейката пиян. Клошарите имат нужда от храна, работа и подслон, а не от градинки за пиене, пейки за спане и тоалетни за по 200 000 лева бройката. А като се замислим ... всички останали също имаме нужда от първите три, и нямаме нужда от вторите. Когато европеец отиде в Азия, той вижда невиждани комбинации от противоположности:
> ядат какви ли не гнусотии с усти, но се гнусят да ги пипат с ръце, та затова използват клечици; > хората са чисти, но улиците са мръсни; > градовете уж са за хора, но приличат на мравуняци и т.н. Е, хилядолетни традиции, казва си европеецът и се сеща за Ин и Ян - концепцията за това как противоположностите се привличат и преливат. И забравя за логиката на Аристотел и по-конкретно за Закона за непротиворечието - концепцията за това че противоположностите всъщност се отблъскват и отричат. Елементарно е, Аристотел е твърде дребен и недостатъчно древен в сравнение с Азия, че да те впечатли. На азиатците им е лесно. Те си имат толкова Лао Дзъ-та, Конфуции и Буди, че в главите им няма място за Аристотел. Вярват си в Ин и Ян, и си я карат както си знаят. Когато Китай си получи Хонг-Конг от британците, хонгконците повярваха в "Държавния Ин-Ян", т.е. в това че може да има една държава с две противоположни системи. Сега виждат че това не се случва и протестират. Поуката Трябваше да протестирате преди присъединяването към Китай, не сега. Уж бяхте неразгадаеми азиатци, а можете да бъдете разбрани с една проста българска поговорка: "С вашите "Ин-Ян" камъни, по вашите глави!" Къде ви е сега единството на противоположностите? Спирос влиза в софийска аптека да си купи маска, а аптекарката го гони ... защото не носел маска.
Прочитам чужд афоризъм, който съм записал преди няколко дни и веднага ми хрумва собствен:
Вирусите нямаше да са толкова страшни, ако хората не бяха толкова безстрашни. - Вие, българите, сте странни птици - казва Спирос на своя колега Стаменко. - Уж сте русофили, но когато вземете нещо руско, веднага му сменяте името. Вземате салат "Оливье" и я кръщавате Руска салата. Вземата филма "Бриллиантовая рука" и го кръщавате "Диамантената ръка". Разделителната ви способност е толкова ниска, че не правите разлика между диаманта и брилянта, който е шлифован диамант.
- Няма нищо грешно в превода, просто думата брилянт не е популярна у нас - защитава преводачите Стаменко. - Ами че точно това искам да кажа - отвръща Спирос. - Ако разделителната ви способност беше като руската, или по-висока, думата брилянт щеше да е популярна. И като се замисля ... ниската разделителна способност на българите е един парадоксален уроборос, който се подхранва от себе си. Другите народи отдавна са открили че когато техните уробороси ядат себе си, те рано или късно изчезват. А българският уроборос парадоксално нараства: тортата става паста; пастата става макарони; макароните стават целувки; копирната машина става ксерокс; УърлдУайдУеб става Интернет. Знаете ли че от 1936 г. насам католическата църква има Академия на науките? А знаете ли че предпоследният Президент на Академията е бил нобелов лауреат и ... протестант?
И като стана дума за наука, знаете ли че всемогъщият еврейски Бог не би могъл да си намери работа в университет? Дори в Еврейския университет в Йерусалим? Защото има само една публикация*, и тя не е на английски. _______________________________ * еврейската библия Танах Вярвате че котките винаги падат на краката си? Вярвате че филиите винаги падат на намазаната си страна? Направете следния мисловен експеримент:
Намажете филия с масло и я закрепете на гърба на котката с маслото отгоре! Хвърлете котката във въздуха! Днес е денят на народните будители. В тяхна чест ще се проведат тържествени мероприятия. Не разбираме къде е парадоксът, ще кажете. Ами, ето го:
На честванията на народните будители можеш да заспиш от скука. Имам още за казване: Вместо да записват собствени мъдри мисли в личните си тефтерчета, "пробудените" ни сънародници ще се тълпят в Народната библиотека да гледат какво са писали в тефтерчетата си Левски, Ботев и Раковски. Живеем живота си, натрупваме опит, отсяваме истините от лъжите. Какво ще се получи ако опитаме да обединим истините в Списък (множество) на всички верни твърдения? Да приемем че имаме 2 верни твърдения:
1. Всички щастливи семейства си приличат, 2. Всички нещастни семейства са нещастни посвоему. Въпрос: От колко верни твърдения се състои множеството на всички верни твърдения? Елементарно, Уотсън, ще кажете. Множеството на всички верни твърдения L има 2 елемента - твърденията по-горе. Друг би казал че нещата не са толкова елементарни, и от нашите верни твърдения би конструирал друго множество М (с различен брой елементи, всичките верни твърдения): М = {Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему, AND(Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему), OR(Всички щастливи семейства си приличат, Българската държава е създадена от Ханко Брат през 1299 г. пр.н.е.)} Tези, които имат някаква представа от множества, ще забележат че |M| = |P(L)| = 2^2 = 4, което преведено на прост български звучи така Броят на елементите на М е равен на броя на елементите на множеството на всички подмножества на L. Оттук-нататък всичко би трябвало да е ясно ... Не знам какво е мнението на теоретиците за света на математиката, но в нашия свят списък на всички верни твърдения не може да съществува, защото не бихме могли да се спогодим за съдържанието му, и следователно - за дължината му. |
Categories
All
Archives
March 2023
See also |
RSS Feed
