"Докато гледаш на всичко само от собствената си гледна точка, ти никога няма да видиш истината", казвал Рамакришна. Аз казвам друго: "Докато не се научиш да гледаш на всичко от собствената си гледна точка, ти никога няма да видиш себе си."
0 Comments
"Или деца, или книги", казвали древните римляни, когато искали да демонстрират кой живот е смислено изживян. Истината се криела в този незабележим за обикновения читател XOR (или едното, или другото, но не и двете заедно).
Ще дадем за пример римския император Марк Аврелий, който успял с книгата си ("Към себе си"), но се провалил със сина си (жестокият император Комод). Трябва да извиним Марк Аврелий, ще кажете, нямало е как да знае що е то XOR. Глупости, ще отговоря, трябваше да знае че докато се раздвоява между воденето на битки и писането на книги, няма да му останат време и сили да възпита сина си. На брадвата нямаше да ѝ е толкова лесно да сече гората, ако гората не я беше снабдила с дръжка. Фридрих Рюкерт
Парите които имаш са инструмент на свободата, парите които преследваш са инструмент на робството. Жан-Жак Русо Седнал съм в най-малката стаичка у дома и държа твоята критика пред мен. След малко ще я държа зад мен. Макс Регер Като чуя че всички хора са братя се сещам за Каин и Авел. Хъдсън Рийв При 24 кадъра за секунда, един двучасов филм се състои от 172800 картини. Които обобщаваме с една дума. За Пешо тя е "шедьовър", за Гошо - "боклук".
Някои си представят българската история като права. Пресича тя оста Т в точката (681, 0) и оттам върви все напред и нагоре.
"Различната гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казваше компютърният гений Алан Кей. Ето я моята: Българската история ми прилича не на права, а на тор. Торът е с 3 големи дупки (византийска, турска и руска). Толкова големи, че останалото едва се забелязва. Бабки молят непознат дядко да ги снима пред древни руини. Подават му смартфон и се отдалечават. След като ги снима и им връща телефона, дядкото ги пита как имат доверие на непознати, че да им дават телефоните си. Едната бабка отговаря: "Е, живи сме още". Явно има предвид това че доверяването на непознати не ги е вкарвало (засега) в опасни ситуации.
Старото поколение беше свикнало да се доверява на непознати. Не трябва да идеализираме времената на социализма, но не може да не ни направи впечатление че:
Живи сме още, вярно е, но дали това се дължи на доверяването на непознати или на алармите и кучетата е трудно да се каже. Е, аз ще намеря нещо лесно за казване: Преди кучетата пазеха границата, сега - домовете. Вече съм писал за това че България е дълбока провинция географски. Сега ще пиша че е такава и темпорално. Образно казано, изоставаме не просто с това че сме по-бедно облечени, но и с това че дрехите ни са демодирани.
Шопите, например, доскоро вярваха че от Витоша по-високо нЕма. На друго мнение беше римският поет Лукреций (99-55 преди Христа): "Глупакът вярва че най-високата планина на света е равна на най-високата видяна от него." Ще рече, шопите изоставаха:
Поговорката "Птица в ръката е по-добре от две в храстите" е позната по целия свят. Решавам да я преведа на съвременен език.
Лев в ръката е по-добре от два в картата. Елементарно, Уотсън, когато плащаш с карта не броиш какво харчиш и харчиш значително повече. Затова банките и търговските вериги напират за цифровизиране на плащанията. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, но можеш да свириш до побъркване една и съща музика.
Това се питал, преди около 20 века, римлянинът Ювенал. Това се запитала и несправедливо глобена от КАТ психиатърка. Решила че от полицията може да ни пази съдът. Отишла на съд и осъдила КАТ. Искала, жената, катаджийската система за електронни фишове не просто да се подобри, а "да няма възможност за грешки".
Няма места където възможностите за грешка са изключени. И самата Майка-природа допуска грешки, например при копирането на ДНК. Да мислиш че КАТ са по-всемогъщи от Майката-природа нашепва че ти "има нещо на главата". В тази връзка ... Коя психиатрия ще ни лекува психиатрите? Послепис от 04.11.2024 г. "Устойчивото на грешки е достижимо, безгрешното - не", пише в книгата си с афоризми Насим Талеб. "Или деца, или книги", казвали древните римляни, когато искали да демонстрират кой живот е смислено изживян. Истината се криела в този незабележим за обикновения читател XOR (или едното, или другото, но не и двете заедно).
За пример ще дадем Карл Велики, който:
Историята на питагорейската секта демонстрира обратното, т.е. как книгата убива сина*. Най-ценният за математиката и човечеството син (т.е. ученик) на Питагор бил убит заради това че неговата книга (откриването на ирационалните числа) противоречала на Библията на питагорейците (вярата че всички числа са рационални). Библията (с гласа на Питагор) наредила на сектантите да удавят в морето споменатия Хипасос от Метапонтум, a сектантите се подчинили. _______________________________________________________ * използваме думите "книга" и "син" преносно "Наследственият владетел е абсурден като наследствения писател", казвал Томас Пейн. Забравил бил как хората се кълнат с Библията в ръка ... да казват не само истината, но и цялата истина ... която е следната: наследствеността е абсурдна при повечето професии и занимания.
Да вземем за пример киното и: > Джордан Скот, която винаги ще "диша праха" на баща си - Ридли Скот. > Скот Ийстууд, който винаги ще зъзне в сянката на татко си Клинт. А нима в музиката е различно? Синовете на Пол Макартни и Джон Ленън са по-известни с бащите си, отколкото с музиката си. Доста синове на Бах бяха музиканти и композитори, но българският хумор ги постави на мястото им с няколко думи: "Един е Бах, и той умря". Навлязохме в сезона на Нобеловите награди и е резонно да си зададем въпроса "Как се определя кой е гениален?" Има два основни начина, в зависимост от дефиницията за гениалност:
а) психометричен (гениални са хората с IQ >= 140), и б) историометричен (гениални са тези, които са се записали в историята с гениални творби/дела). Човек не трябва да е гениален за да забележи че психометрията е проблематична. Там не става дума за обективни критерии:
Историометрията е още по-проблематична. Кой са гениалните творби и дела, а оттам - и хора? Това се определя от гениите на следващото поколение. Къде обаче са доказателствата за тяхната гениалност, при условие че поколението следващо тяхното още не се е родило (или е в ранна детска възраст)? Проблемът се илюстрира прекрасно от шведските нобелови комитети, където гениалните нобелисти се определят от НЕгениални НЕнобелисти. Да вземем за пример секретаря на Нобеловия комитет по физика за 2024 г. Ulf Hans Danielsson. Той не само че не е нобелист, но за него (към днешна дата) няма статия в Уикипедия (освен на шведски). За колегата му Olle Eriksson, пък, няма статия дори и на шведски. Ще завърша афористично: Пишат историята хора, които не са се записали в нея. Как, тогава, да разберем кой наистина е историческа личност? Послепис Въпросът "Кой избира членовете на нобеловите комитети?" няма да коментираме, защото ще навлезем в безкраен регрес. Избягваш грешките чрез натрупване на опит. Натрупваш опит чрез правене на грешки. Лорънс Питър
Първо ти избиват зъбите и след това ти казват да си държиш езика зад тях. Жарко Петан По-важна от правилния път е правилната посока. Стефан Першон Истината страда по-често от свръхревностните си защитници, отколкото от аргументите на опонентите. Уилям Пен
Да пишеш е прекрасно, така комбинираш в едно две неща: споделяш със себе си и говориш на другите. Чезаре Павезе Най-здравословното упражнение е да станеш от масата навреме. Джорджо Пасетти Наследственият владетел е абсурден като наследствения писател. Томас Пейн Да решиш къде да отидеш на база на това къде си в момента често е по-мъдро от това да решиш къде да отидеш на база на това къде искаш да си. Кенет О. Стенли и Джоуъл Лиймън
Когато творбата му отвори уста авторът трябва да държи своята затворена. Фридрих Ницше Училището ни учи на правилата, животът - на изключенията. Петер Нийман Повечето хора свършват като копия, въпреки че са се родили оригинали. Ернст Нийбергал Няма полза от знанието ти, ако никой друг не знае че знаеш. Авъл Персий Флак
Ако си мислите че само чукчите са прехласнати по писателството, много се лъжете. Цял свят смята писателите за голяма работа, и това не е от вчера. Водният винт е кръстен на Архимед не защото е измислен от него, а защото ... бил за пръв път описан от него. Според някои историци водният винт е измислен в Древен Египет, според други - в Асирия, за напояване на градините на Сенахериб, около 450 години преди Архимед. Очевидно е че асирийците също са разполагали с описание на водния винт - как иначе биха могли да го разберат, произвеждат и сглобяват? Ето къде е проблемът: Не е достатъчно да пишеш, трябва да го правиш на правилния език, а и да го публикуваш където трябва. Затова чукчийските и асирийски писатели (а и писанията им) са обречени на забрава. За разлика от римските, които всеки обича да цитира. Огледалото е по-полезно от галерията с портрети на предците. Волфганг Менцел
Или правиш нещо интересно, или си интересен. Комбинацията от двете е неустойчива. Хайко Мел Традиция е да запазиш огъня, а не да обожествяваш пепелта. Густав Малер Отказът да вършиш маловажни неща е важна предпоставка за успеха. Александър Кембъл Макензи Мъдрец беше описал разликите между скулптурата и счетоводството така:
За много счетоводители скулптурата е хоби, но няма нито един скулптор чието хоби да е счетоводството. Добра мисъл, но ... аз ще пусна своята в друга посока. Скулпторът и счетоводителят работят с реални материали: камък и метал, хартия и химикалки. И двамата произвеждат реални обекти: скулптури и документи. Но реалният аспект на работата им е маловажен, важно е нейното символно съдържание:
За жалост, работата на скулпторите и счетоводителите стана толкова абстрактна, че символите им изгубиха всякаква връзка с реалността. За справка:
Кажете, що за символи са символите (от сорта на скулптурата "Ядрена енергия"), които не символизират нищо! А що за символи са метасимволите (счетоводните записи), които символизират неща (валутни сделки), които не символизират нищо? Answering a question with a question is questionable.
Светът иска гении, но очаква от тях да се държат като средняци. Джордж Мур
Четенето е лъкът, писането е стрелата, а мисленето е целта. Хасан Мохсен На магарето не му пука дали го товариш с чували или с отговорност. Волфганг Мокер Ако твърдиш че всеки от нас е ковач на собствената си съдба, то трябва да предоставиш на всеки ковашко оборудване. Екeхарт Мителберг Опознай себе си! Но не казвай никому! Талес Милетски Казват че философът Сантаяна се обезсмъртил с мисълта че тези които не могат да си спомнят миналото са обречени да го повтарят. Нека поразсъждаваме ...
Уж Сантаяна казвал истината, но това не била цялата истина. Има два вида хора: тези, които не помнят миналото, и тези, които го помнят. От това че: 1. тези, които не помнят миналото са обречени да го повтарят, и 2. тези, които помнят миналото живеят заедно с тези, които не го помнят, следва че: 3. тези, които помнят миналото са обречени да го повтарят. Ерго, истината на Сантаяна се отнася до всички, а не само до късопаметните. Ако не ми давате вяра за горния извод, маркиран с номер 3, то ще ви предложа практически пример: Уж Сантаяна (1863 - 1952) помнел миналото, в лицето на Първата световна война, но въпреки това му се наложило да го преживее (повтори), в лицето на Втората световна война. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
November 2024
|