Сещам се за старата ми мисъл че съдбата ни е да пишем с грешки, дори когато пишем за грешките. В днешния контекст: съдбата ни е да генерализираме, дори когато критикуваме генерализирането.
Вредата от прекаленото генерализиране е особено видима в образованието, където смятаме че предметите за всички деца трябва да са еднакви (а и да се преподават еднакво). Няма как, нали децата са също еднакви (след като ги наричаме с една дума). Само учителките по геометрия не смятат така, защото знаят че за разлика от триъгълниците, няма теореми за еднаквост при децата. И като казах учителките по геометрия ... това също беше неоправдана генерализация.
Сещам се за старата ми мисъл че съдбата ни е да пишем с грешки, дори когато пишем за грешките. В днешния контекст: съдбата ни е да генерализираме, дори когато критикуваме генерализирането.
0 Comments
Декан до декана, мила моя майно льо ... хвани единия, удари другия. Деканът на ИНСЕАД Илиан Михов родил мисълта "България има голям потенциал, но ѝ липсва дългосрочна стратегия, която да я направи богата".
Декани от всички страни, осъзнавайте се! България не може да има потенциал, стратегия и богатство. Това го могат българите, но със следните уточнения: 1. едни българи имат потенциал, а други нямат; 2. едни българи имат дългосрочни стратегии, а други нямат; 3. едни българи имат богатства, а други - не. Ако се опитаме да намерим сечението на тези 6 множества, не бива да се изненадваме ако установим че то е празно множество. Как тогава всички българи, за които деканите мислят като за България, биха могли да имат обща стратегия, при това дългосрочна? Казвал съм го, и пак ще го повторя: Българите са като точки в генерална позиция: а) мненията на нито една двойка не съвпадат, и б) не съществува партийна линия, способна да свърже интересите на която и да било тройка. Не е случайно че имаме толкова много БСП-та или че правим избори през 3-4 месеца. Колко заблудени са хората смятащи че мъжката сила, подобно на митохондриалната ДНК, се получава наготово от майките.
В хазарта, политиката, религията, науката и всички подобни игри, вкл. телевизионните, богатството отива при организаторите, а не при участниците.
Според български съдия, българската съдебна практика справедливо давала в пъти по-големи обезщетения за телесни увреждания, отколкото за увреждане на доброто име. Всеки сам си преценя, ще кажеш, но аз ще допълня че го прави от позицията на собствената камбанария. Елементарно, Уотсън, да си чувал за български съдия без тяло или с добро име?
Ако нещата се решаваха от българските съдии, културата ни щеше да е толкова различна. Вместо именни дни щяхме да си имаме дни на: ръцете, краката, задниците и предниците. И понеже стана дума за липсата на български съдии с добро име, да добавим и това. Имената на Ботев и Вазов се чуват на национални празници, в театрални постановки и филми. Имената на български футболисти (Стоичков, Бербатов), певци (Гяуров, Кабаиванска) и учени (Димитър Иванов, Димитър Съселов) ехтят по целия свят. Българските съдии са анонимни (на нашенски, безименни) - имената им се срещат само в БГ новините, като често и там се спестяват*. Безименните не биха могли да мислят че доброто име е по-важно от добрия външен вид. Послепис от 19.01.2023 Един ден по-късно, прочитам мнение на елитен професионалист, съзвучно с моето. Gordon Hewart, Lord Chief Justice of England е запомнен с изказването: "Правосъдието не трябва само да се върши, а да бъде виждано че се върши". С други думи, правосъдието и съдиите трябва да са видими и да работят така, че да се ползват с добра репутация. ________________________________________ * за разлика от общинарите, в горната статия съдията е анонимен. Който може - прави, който не може - преподава, който не може да преподава - ръководи. Пример с компютри: който може ги прави, който не може - преподава как се правят, който и това не може - ръководи завод за компютри.
Състезанието да се присъединиш към хората на върха е нищо в сравнение със състезанието между хората на върха. Иън Морис
Николас Гомес Давила бе оприличил зависимостта между творчеството на твореца и влиянието му върху потребителя с хвърлянето на камък в езеро: големината на концентричните кръгове зависи както от твореца (големината на камъка), така и от потребителя (големината на езерото).
Което ме подсеща за процеса, наричан от много българи "изтичане на мозъци". Къде изтичат нашенските мозъци? Как къде, изтичат там, където изтичат и другите: САЩ, Германия, Британия, Канада. Никой не изтича към Цейлон или Мадагаскар. С други думи, изтичането на мозъците е естествен процес, подобен на изтичането на водата - от малки към големи водоеми. Къде са, тогава, концентричните кръгове, които можем да очакваме от големите водоеми? Появяват се понякога, когато камъкът се казва Самуил Рефетов или Димитър Съселов (хвърлени през 1949, съответно - в края на 80-те). Къде са кръговете на останалите мозъци? Дали не трябва вместо за изтичане на мозъци да говорим за блуждаене на прашинки? Трудно е да предсказваш, особено бъдещето, казвал Йоги Бера. Вероятно е имал предвид краткотрайните неща, изчезващи като сълзи в дъжда. Други неща, обаче, са дълготрайни и предсказуеми. Няма данни някоя египетска пирамида да е изчезнала в дъжда.
Името "Ефект на Линди" се появява за пръв път през 1964 г., но чак през 2012 г. Насим Талеб го свързва с дългосрочно съществуващите (неживи) неща, напр. идеите. Ето я съвременната дефиниция на ефекта: очакваният бъдещ живот на някои трайни неща е пропорционален на текущата им възраст. И понеже споменахме пирамидите, ще го кажем така: можем да очакваме че Хеопсовата пирамида ще надживее Великата китайска стена, защото я предхожда с поне 2 хилядолетия. Ефектът на Линди е бил предсказан от Чърчил още през 1944 г. По думите на Чърчил: "Колкото по-назад гледате, толкова по-напред можете да видите". Тоест, някои неща могат да бъдат предсказани, поне от някои хора. Хората са два вида: глаголисти и несъщественици. Глаголистите са лесни за обясняване. Лекарите лекуват. Преподавателите преподават, а писателите пишат. Спортистите спортуват, а програмистите програмират. Режисьорите режисират, а композиторите композират.
Несъществениците, вкл. генералите, обществениците и приключенците, са също лесни за обясняване. Нима генерализират идеи, обобщават данни или приключват счетоводни години? Твърдо не! Представят се така защото не могат да се представят за глаголисти. Вършат несъществени неща, кръстени на съществителни (музиколог, театрал), прилагателни (генерал) и незнайно какво (клисар). Разбрахте ли ме? Не съм сигурен. Затова ще го напиша и по друг начин. Пазете се от несъществениците: > генералите, изживяващи се като политици и забравящи че са военни (чиято работа е да воюват); > хирурзите, изживяващи се като бизнесмени и забравящи че са лекари (чиято работа е да лекуват); > музиколозите, забравящи че могат да убият симфония с писалка, но и че със 100 писалки не могат да напишат една хубава мелодия; > клисарите, забравящи че за вярата звукът на молитвата е по-важен от звука на камбаната. They say humans use only 10 percent of their brain capacity. Wrong! It is HUMANITY that uses only 10 percent of human brain capacity.
Казват че човек използва само 10% от мозъчния си капацитет. Грешка! ЧОВЕЧЕСТВОТО използва само 10% от мозъчния капацитет на човека. Изборите са уж свободни: можеш да избираш, а можеш и да не избираш. От друга страна, кое им е свободното, ако не можеш да избираш когото си поискаш, включително и като направиш UNDO на вече направения избор по всяко време - така както е в гражданския брак?
Не само че не са свободни, но не са и избори. По думите на Николас Гомес Давила: Народът никога не избира. В най-добрия случай - ратифицира. На чист български: Мислете за избирателя не като за писалката на шефа, а като за печата на секретарката! Преди 2-3 години бях писал че акутен провинцистит със суперкомпютри и самолети Ф-16 не може да се лекува. Ако се замислим, ще установим че десетките ни университети, стотиците ни издателства и хилядите ни писатели също не вършат работа.
И понеже навлязохме с гръм и трясък в новата година ... добър пример за акутния провинциализъм е неспособността на толкова много българи да си представят посрещането ѝ без: президентско обръщение в 11:55 и дунавско хоро в 12:00. Ако на теория Яни знае да чете, но на практика не може да разбере прочетеното, ти той е функционално неграмотен. Ако на теория Ачо знае как да управлява една образователна система, но на практика тя бълва функционално неграмотни индивиди, то той също е функционално неграмотен.
Голямата грешка на данъкоплатците е че се изживяват като акционери.
Доста съвременни творци не биха могли да намерят публика дори в публичен дом.
За разлика от Вселената на числата, в нашата Вселена е напълно възможно да си хем прост, хем ирационален.
Еврика-моментите са толкова интимни, че за разлика от жената и имотите на ближния, неговите Еврика-моменти са ни напълно безинтересни.
Теорема на Славимир Генчев
Имаме толкова много професори, че можем да обучаваме студентите поединично. Следствие на Янакиев Ако професорите са прекалено много, и на всеки от тях може да бъде определен "личен" студент, то и студентите са прекалено много. Някои хора ме мразят, защото ме познават; други - защото аз ги познавам. Василе Гика
Дъг Ларсън
Мнозина бъркат късата памет с чистата съвест. Доналд Кнут Ако оптимизирате всичко, ще бъдете нещастни завинаги. Хауърд Нютън Хората забравят колко бързо си свършил работата, но помнят колко добре си я свършил. Анонимен Парите не купуват щастие, но ти дават възможност да избереш нещастие по твой вкус. Има два вида хора: едните работят, а другите си приписват заслугите. По-добре е да сте в първата група, защото има по-малко конкуренция. Джон Кенеди
Винаги прощавай на враговете си, но никога не забравяй имената им. Томас Джоунс Приятелите идват и си отиват, но враговете се натрупват. Неизвестен Да грешиш е човешко, да обвиниш друг за грешката - още повече. Никълъс Мартин Тези които могат - правят, тези които не могат - преподават, тези които не могат да преподават - преподават на бъдещите преподаватели. "Everything you can imagine is real," Picasso used to say. He had never heard of the imaginary numbers, poor fellow.
"Всичко въображаемо е реално", казвал Пикасо. Не бил чувал за имагинерните числа, горкият. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
January 2023
|