Нещо се пречупва в душата на монополиста когато отнемат монопола му. Затова след като тръгнат на училище децата спират да питат "Защо?".
|
Спомняте ли си моята мисъл:
Казват че ЧОВЕК използва само 10% от мозъчния си капацитет. Грешка! ЧОВЕЧЕСТВОТО използва само 10% от мозъчния капацитет на човека. Днес ще продължа мисълта си: човечеството използва 10% от мозъчния капацитет на човека, но често това са неправилните проценти. Да вземем за пример Алфред Крупа - хърватски художник от полски произход. Човечеството го ползвало (и го помни) като първия художник рисувал: а) с маслени бои върху хартия, и б) под вода, но не и като човека изобретил куфара с колелца. "Математиката е като нотирана музика. Важното е не да можеш да четеш музиката, а да можеш да я чуваш", казват авторите на филма "Опенхаймер" с устата на Нилс Бор. Добре са го казали, но малко са закъснели. Преди близо 4 години аз го написах така:
Големите хора са (не читатели, а) производители, те първо чуват музиката и виждат зависимостите в главите си, и едва тогава ги записват - под формата на партитури и формули. "Умът е като айсберг, само една седма от обема му е над водата", казвал Зигмунд Фройд. Не се сещал, бедният, че умът на всеки е различен.
Аз бих казал че умовете приличат на сградите: едни са предимно подземни, а други - предимно въздушни. Да вземем за пример прословутата Empire State Building. Надземната ѝ височина е 381 метра (без антената), а подземната - 17 метра. Това означава че относителният дял на подземната част в общата височина е (грубо казано) 4.3%. С подобна основа всяка обикновена едноетажна къща би се срутила още преди да са ѝ поставили покрива. По подобен начин би се сринал и един минимален интелект, обременен с високоинтелектуални задачи. Намерението на Фройд е било следното: с метафората за айсберга той е искал да изрази това че много умствени процеси са невидими, защото се извършват подсъзнателно. Уж е така, но ... резултатите на подсъзнателно извършваното са видими. Голяма част от умствения ни капацитет подсъзнателно отива за служебни нужди: > дишане, хранене, отделяне, > запазване на вертикално положение, ходене, работа, спортуване, > кимане на познати мъже и подсвиркване след непознати жени, като резултатите са съвсем видими и се оценяват по достойнство (напр. с ответно кимане от познатите мъже и презрителни погледи от непознатите жени). Горната, т.е. видимата, част на умствения айсберг е отговорна за производството на невидимото. На нея дължим невидимите (допреди Шекспир) Хамлет, Ромео и Жулиета, както и невидимите (допреди Евклид) теореми за правите, фигурите и простите числа. На нея дължим и невидимата, и невъобразима до 1931 г. Empire State Building. Всеки от нас е жалък идиот, който е повярвал в обратното, понеже са му го внушили с користна цел. Богомил Райнов
Division of powers is like division by zero. It can be repeated thousandfold on paper, but is impossible to accomplish in practice.
Деленето на властите е като деленето на нула. Може да се напише хиляди пъти на хартия, но не и да се осъществи на практика. "Животът е болка. Всеки който казва друго се опитва да ти продаде нещо", казвал писателят и сценарист Уилям Голдман. Къде са ти запетайките, ще запита критичният читател. Второто изречение трябва да изглежда така: "Всеки, който казва друго, се опитва да ти продаде нещо".
Не знам как е в българския, но американците имат едно просто и логично граматично правило - със запетайки се огражда всяка "вложка" която може да бъде пропусната без да се получи сериозен "пробив" в смисъла. Затова Голдман не е сложил запетайки в изречението си - просто не е искал да каже: "Всеки се опитва да ти продаде нещо". Не го е вярвал, а и не се е опитвал да продава черногледство (защото не е взел и лев за афоризма си). Сякаш изневиделица ми идва днешната "луда" идея: Дали българите не прекаляват със запетайките защото големи части от речта и писанията им нямат смисъл, и можеш безпроблемно да ги пуснеш покрай ушите и очите си? Спомням си че незнаен (по)читател, преди да ме цитира в някакъв форум, ме беше описал така: "Той е съвременен философ, който те кара да се замислиш, дори когато не си съгласен с него." Смятам да съм по-краен, твърдейки че единствено несъгласието те кара да се замислиш.
При мен е така - ако чуя или прочета нещо умно с което съм съгласен, то си казвам: "Колко добре/намясто казано!", след което продължавам да слушам или чета. За да се замисля, трябва да съм несъгласен. Разбира се, не е необходимо несъгласието да е буквално, като в "това не е вярно". То може да е от типа: 1. това не е цялата истина, 2. това не важи във всички случаи, 3. това е било вярно, но вече не е, 4. това е правилно, но аз мога да го направя по друг начин, 5. това е типичната ситуация, но можем да търсим начин тя да се промени. За финал, ще се опитам да прозвуча афористично: Съгласните са безгласни букви, останалите сa гласни защото са несъгласни. Преди много години, написах нещо от сорта на "съдбата ни е да пишем с грешки, дори когато пишем за чуждите грешки". Днес намирам подходящ пример. "Обобщението Дядо Иван е национална глупост", споделя Георги Данаилов в "Доколкото си спомням".
Коментарът ми е кратък: С това, от което психолозите се срамуват, писателите се гордеят. Това, което на един писател се струва успешна метафора (национална глупост), за един психолог е когнитивен уклон (и по специално - антропоморфизация). Да добавим и това: Данаилов критикува антропоморфизацията правена от другите (Дядо Иван) със своя собствена (национална глупост). Или го е направил несъзнателно, или като римски цезар е мислел че това което не е позволено на вола е позволено на бога. ... са твоите прозорци към света. П(р)очиствай ги от време на време, иначе светлината ще спре да прониква през тях. Алън Алда
Времето не е пари! То е нещо странно - хем е краткотраен актив, хем е дълготраен. Правим (и осчетоводяваме) разходите за време:
а) еднократно - когато си купуваме часовник, но и б) разсрочено - всеки път когато губим време, гледайки часовника си. "Откритието включва две неща: това че едно нещо е и това какво точно е", казвал физикът, историк и философ на науката Thomas Kuhn. Когато става дума за география, нещата се движат в горепосочената последователност:
а) първо откриваш че нещото е (Колумб), б) после откриваш какво точно е (Веспучи). "Това е нов континент", заявил Веспучи и новият континент бил кръстен на негово име. Колумб не могъл да заслужи това право, той смятал че е открил нов път до Азия. В други случаи последователността е обратната. Първо откриваш какво точно е нещото и чак след това - самото нещо. Знам го, понеже и с мен се е случвало. Когато измъдрих елементарната концепция за простите палиндромни числа с прости палиндромни индекси* аз всъщност открих какви точно са нещата първо, а кои са самите неща - след това. Оказа се че (като че ли) те са само три: 3, 5 и 11. Е, с това откритие не влязох в книгите (като Веспучи), но успях да вляза във френското списание Pour la Science. Както казват рибарите, като няма риба и ракът е риба. __________________________________ * За да е от този вид, числото от първата редица (виж по-долу): 1. трябва да е едно и също когато го четем отзад напред и отпред назад, и 2. неговото число-близнак (в същата колона от втората редица) трябва да го има в първата редица. Просто число 2 3 5 7 11 13 17 19 ... Място (индекс) в редицата простите числа 1 2 3 4 5 6 7 8 ... Знанието не е факел, а фенерче! Дори и да си добронамерен, можеш да заблудиш милиони, светейки в грешна посока. Сещам се за Аристотел, заблудил за две хилядолетия света с "теорията" че мъжете имат повече зъби от жените.
Колко неща съм изписал за свободата, и не толкова - за пенсионното осигуряване, но чак сега се сещам че мога да направя една смислена комбинация. Ще разгледам афоризма си "Свободата е повече ОТ, отколкото ДА" през призмата на пенсионното осигуряване. В случая, голямата свобода е свободата ОТ задължително пенсионно осигуряване, а не свободата ДА решиш дали да го предоставиш на държавата или на частника. Както можете да се досетите, навират ни в очите втората, за да не видим че ни липсва първата.
Ако чувствате че издребняваме, можем да се уголемим и да споменем светините - Левски и Ботев. И те са си представяли свободата като мен. Не са искали българите да са свободни, че да могат ДА: а) говорят, пишат и правят каквото си искат, б) носят бомбета, вместо фесове. Не, те са искали свобода ОТ турска и руска зависимост. "Когато се освободи България, ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат повече", казвал Левски. В домашното школо се научих да чета, в държавното - да смятам, в университета - да пиша, а в университета на Живота - да мисля. По-късно, научавам мнението на Айнщайн че образованието е това, което остава след като забравиш всичко научено в училище.
В грешка си, бай Айнщайн! На това му казвам не образование, а Алцхаймер! Никой не е по-голям от хляба ... освен ядящият по хляб на ден.
Хеерт Хофстеде, европеец и социален психолог, казваше че културата е софтуер на ума. Американският историк Алфред Кросби виждаше нещата по подобен начин. "Културата", написа той в "Екологичен империализъм", "е система за запаметяване и промяна на поведенческите модели не в молекулите на генетичния код, а в мозъчните клетки."
Съгласно българските разбирания, културата е хардуер или данни: 1. културата е хардуер, тя е веществена и се изразява в: 1.1. постройки (паметници на културата), а именно: опери, концертни и театрални зали, библиотеки, къщи, истински паметници (статуи и паметни плочи), 1.2. предмети (съдържанието на сградите): сцени, декори, музикални инструменти, книги и т.н. 2. културата е данни, тя е набор от списъци, т.е. състои се в това да знаеш: имена; дати; ситуации в които да казваш "благодаря", "моля", "това е пликче с благодарности" и подобни. Независимо дали разглеждаме културата като софтуер, хардуер или данни, в конкретния случай тя, подобно на компютъра (със своите хардуер, софтуер и данни), може да работи или не. Да го кажем така: представителят на всяка култура може да е културен или да не е. Лирическо престъпление Последният параграф, преведен на езика на днешния ден: родената в Мадрид, в европейско семейство със синя кръв, и учила (из Европата) изкуства и филологии, княгиня Калина носи "културата" на простия, неук, потен и неблагодарен българин Ганьо: пие до безпаметност и сяда зад волана, а като я хванат - не иска да "благодари" на пътните полицаи. Имигрантите, казват, носели нови гени, езици и идеи. Пълни глупости, имигрантите носят старите си гени, езици и идеи на ново място. На езика на рок-музиката: имигрантската песен е кавър-версия на нещо старо.
Увод и Изложение:
Болният от детски паралич Кристи Браун реши да положи героични усилия и да стане (с помощта на левия си крак) писател и художник. Успя, но героичността му стигна дотам и спря. Не знам как са писанията му, но картините му приличат на ... направени с левия му крак. Погледнете неговата "Замислена жена"! Едвам се познава че е жена, и по нищо - че е замислена. Заключение: Героите си трябва да избираме не по това какво са пожертвали, а по това какво са свършили. Днес се захващаме с афоризма на Таня Хованова:
Мама ми казваше че повечето мъже не харесват умни жени. Аз отговарях че има повече мъже, които харесват умни жени, отколкото умни жени. Нека го запишем под формата на неравенство*: всички М > повечето М > М, харесващи умни Ж > умни Ж Какъв е изводът? Елементарно, Уотсън, според Хованови (старша и младша) умните жени са малка част от жените, и още по-малка - от всички хора. Може би тук се крие една от причините мнозинството мъже (и жени) да не харесват умните жени: изглеждат им неестествено. От личната история на Хованова** можем да направим допълнителен извод: мъжете, харесващи умни жени, са като всички останали хора и променят вкусовете си. Има и още нещо: да харесваш умни жени не значи че ти харесва да ги имаш вкъщи. Както би казала Жа Жа Габор, на един умен мъж му харесва да "има" умните жени в техните къщи. ___________________________________________________________________ * това че афоризмите са неравенства вече сме го открили ** разводи с трима умни мъже Не можеш да имаш нова идея докато не се освободиш от някоя стара, казвал антропологът Грегъри Бейтсън. Ще добавя нещо: голям късмет е че често освобождаването става автоматично - със забравяне.
"Виждаме нещата не според това какви са те, а според това какви сме ние", казвала Анаис Нин. Някои хора имат късмета да са винаги едни и същи. Не и аз.
Гледал съм братякоеновата версия на True Grit два пъти, но при сегашното гледане, в самото начало на филма, виждам Хейли Стайнфелд с нови очи. По физиономия и телосложение тя е класическа американка, по фамилия - американска еврейка. Но днес виждам нещо африканско в лицето ѝ. Спирам филма и се заравям в Уикипедия. Ами да, дядо ѝ по майчина линия бил наполовина афроамериканец. Изводът е че днес съм много по-различен от това, което съм бил по времето на предишните гледания. И слава Богу! Както е казвал Мохамед Али: "Ако на 50 виждаш нещата такива, каквито си ги виждал на 20, то си изгубил 30 години от живота си!" "Не обръщайте внимание на приказките на критиците! Никога на критик не му е била издигана статуя!", твърдял Ян Сибелиус. Чета между редовете и се съгласявам, но не може да не ми направи впечатление следното: Сибелиус беше композитор, не скулптор. Защо така се беше вторачил в статуите? Сигурно е искал една и за себе си.
На човек могат да му издигнат паметник, но могат да го уважат и по друг начин, посвещавайки му стих, статия, книга, песен или симфония. Да нарекат нещо на негово име е още по-ценно. Без да знаем как е изглеждал Питагор, знаем как изглежда Питагоровата теорема. "Една картина струва хиляда думи", твърдял Хенрик Ибсен. Твърде генерално, нали? "Една правилна картина струва хиляда думи", конкретизира математикът Оливър Джонсън. Недостатъчно конкретно, нали? Какви думи? Неправилни? Правилни?
Спомням си една история от времето на социализма. Тодор Живков откривал някакъв обект. Нещо тежко тръгнало да пада върху него и работникът Х изкрещял: "Бегай, Тошо!" Ако Х беше започнал по правилата: "Другарю Председател на Политбюрото на ЦК на БКП, извинявам се че прекъсвам речта Ви, но един тежък предмет ще падне върху Вас. Бягайте!", то Тошо е щял да си "замине". Ако Х му беше нарисувал картина - също. |
Categories
All
Archives
November 2023
|
RSS Feed
