Благодарим ти, Демокрацио, за изборите! Ако ги нямаше тях, единици щяха да си позволят цял ден за размисъл.
|
Ние, европейците, знаем че не можем да станем каквито си поискаме. Не можем да станем индийци или китайци, но от нас се очаква да вярваме че всеки може да дойде в Европа и да стане европеец. Douglass Murray
Мениджъри от всякакви народности обичат да казват: "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря!" Не им вярвам, подходът на разумния човек е друг.
"Tact is the art of making a point without making an enemy", обичал да казва Исак Нютон, което на български би трябвало да звучи като "Тактът е изкуството да изразиш мнението си без да си създадеш враг". Толкова тактичен бил Нютон, че успял да си създаде враг в лицето на другия гений на епохата - Лайбниц. Да беше само Лайбниц, ама не беше. Всеки е чувал мисълта на Нютон "Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти", но единици знаят че тя е от писмото му до Робърт Хук, с когото също враждували. Писмото било опит за помирение с Хук, който по това време бил по-известният от двамата и се предполагало че трябва да се разпознае като един от гигантите. Само дето думата "гиганти" била с двойно действие: ласкателно, но и обидно. Защото Хук бил доста дребен на ръст. А след като Хук починал, според добре информирани източници Нютон и последователите му "тактично" изразили мнението си за него, унищожавайки единствения му портрет, собственост на Британската академия на науките. Която по това време била ръководена от ... познахте, от Нютон. Марк Твен казвал че на света има само две сигурни неща - смъртта и данъците.
Да допуснем че е прав. Следва че на света има три сигурни неща: смъртта, данъците и това че твърдението на Марк е вярно. Следователно, Марк не е прав. Да допуснем обратното, т.е. че Марк греши. И в този случай Марк не е прав. Следователно, Марк не е прав във всички случаи. Няма да допусна грешката на Марк и да назова броя на сигурните неща, но ще кажа това: има още едно нещо сигурно като смъртта и данъците - това че данъците ти ще бъдат изхарчени за глупости. Мъдреците все ги прекъсват. Това как става прекъсването - с псувни или ръкопляскания - за тях не е от голямо значение. Мъдреците искат да бъдат чути докрай, и евентуално - разбрани, а не да бъдат аплодирани.
- Поискай от мен нещо, каквото и да е то - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него. - Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце. Александър си тръгнал, като споделил с придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген". Това е единственият случай когато мъдрец е бил чут и разбран, без да е прекъснат. Нещо, обаче, ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и меча, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично. Интелигентността е като богатството - не е важно колко имаш, а какво правиш с него.
Единици споделят този възглед. Да сте чували израз, аналогичен на израза "Той е много умен, ама ...", но отнасящ се до богатството? Не? И аз не съм чувал. Хората са глупави по различни начини. Едни - британците и ирландците - са глупави защото не смесват студената и горещата вода чрез смесители, а ползват отделни кранчета. Други - тези със смесителите - са глупави защото не могат да разберат че, когато от смесителя тече топла вода, това съвсем не означава че студеното и горещото са престанали да съществуват.
От втория вид са хората, които мислят че интелектът "тече" от едно и също кранче: тече ли слабо, човекът е глупав; тече ли силно - умен е. Не, не е така! Кранчетата са две. По тази причина: Умните са способни да се държат глупаво, особено когато говорят. Глупаците са способни да се държат умно, особено когато мълчат. Проблемът на първите е че обичат да говорят, а на вторите - че не обичат да мълчат. Изводът (разбираем като за глупаци, или компресиран като за умници): Глупостта е опасна като горещата вода. Следователно, ако държите горещото кранче под контрол, това дали сте умни или глупави не е от голямо значение. Когато за първи път стъпи в България, Спирос бе силно учуден от диетата на българите. Не беше подозирал че хляб, картофи и боб могат да се ядат в такива количества. Как, от толкова ядене на хляб, не се повреждат тези хора, питаше се той.
Диетите могат да имат не само физиологично, но и културно влияние върху народите. Населението на островите Тробриан, например, се изхранва предимно с ямс - корени, съдържащи специфични фитоестрогени и фитостероли, които затрудняват забременяването. В резултат, туземците имат трудности с установяването на причинно-следствената връзка "секс-забременяване" и вярват че забременяването се дължи на проникване на духа на предците в жената. Българите сами си избират кметовете и депутатите, но постоянно са недоволни от тях. Въпреки това, редовно ги преизбират, а когато установят че пак са недоволни от тях, вместо себе си обвиняват тези които не са участвали в изборите. Имат трудности с установяването на причинно-следствените връзки, дали не е от хляба, мисли си Спирос. P.S. Това е друга история, но мястото й е тук. Спирос реши да събира и модифицира български поговорки и да ги публикува в блога си. На първо място се класира поговорката: Никой не е по-голям от хляба ... освен ядящият по два хляба дневно. Лаиците си нямат идея какво и за какво говорят. Когато чуеш някоя тетка да ломоти за негативна енергия, трябва да си сигурен че тетката не е запозната с физиката и няма идея какво означават думите негативна и енергия поотделно, хеле пък заедно.
Специалистите имат някаква представа за това какво и за какво говорят, но това не значи че представата им е детайлна и правилна. Ако един специалист ти каже че инфинитарните перфектни числа са цумкелерови числа, това може и да е вярно. Въпросът е знае ли специалистът какво са цумкелеровите числа и какво са инфинитарните перфектни числа. Естествено че знам, ще рече специалистът. Цумкелеровите числа са числа, делителите на които могат да бъдат разделени на 2 непресичащи се множества с равни суми на елементите. Инфинитарните перфектни числа пък са числа к, сумата от инфинитарните делители на които е равна на 2к. Брей, знае си урока, ще кажете, и няма да се сетите да го попитате дали знае какво са инфинитарните делители на к. И ще сбъркате, защото може да се окаже че не знае. Елементарно, Уотсън, специалистът не знае всичко (включително и това че не знае всичко). Затова той много често си мисли че знае всичко (по което си прилича с лаика). Спирос прочита в някаква книга интересна дефиниция:
Интелигентността е да използваш каквото имаш за да получиш каквото искаш. Пълни глупости, казва си. Много по-важно е как решаваш какво точно искаш да получиш и по какъв начин използваш това което имаш за да го получиш. Ако използваш последните си 5 милиона за да си купиш 10 колекционерски автомобила, съгласно дефиницията ти си интелигентен, но целта която си си поставил и начинът по който си я постигнал казват точно обратното. - Скъпи колеги от Менса! - започва Мейнард. - Както много добре знаете, нашата организация приема за членове най-интелигентните, т.е. хората с IQ от 130 нагоре. В Обединеното кралство тези хора би трябвало да са над 1 милион, а ние - членовете на Менса - сме само 21 хиляди. Защо е така? Значи ли това че ние сме първо качество, а те - второ? Значи ли това, че когато продаваме компютри или осчетоводяваме продажбите, ние го правим по-добре от тях, защото го правим с осъзнат интелект, а те - неосъзнатите - го правят както го прави всеки друг? Може би, може би, но нека не избързваме. Може би ние сме второто качество, а те са третото.
- Че кои тогава са първото качество? - виква възмутено някакъв умник от първия ред. - Как така кои, колега? Уж сте от Менса, а бързате да говорите преди да сте помислил! Това са тези, които са измислили компютрите и счетоводството! - отговаря Мейнард, а умникът умира от срам. - Има и друг вариант - продължава Мейнард. - Ние да сме второто качество, а интелигентните нечленове на Менса да са първото. Защото докато ние тук с вас си приказваме, те вероятно създават неща, които утре ще бъдат толкова важни, колкото са счетоводството и компютрите днес. С което искам да кажа, колеги, че интелигентността не е толкова в главата Ви, колкото в това което правите и в това как го правите. Сещайки се за фараона Тутмос Трети, носил титлата 17-кратен покорител на хиксосите, Спирос открива че колкото по често се налага да покоряваш хиксосите, толкова по-непокорени са те.
Сеща се Спирос и за това че в името на свободата българите са умирали във войни с всичките си съседи. Че дори и във войни с далечни несъседи като арабския халиф (по времето на Тервел) и американския чичо Сам (през Втората световна война). И тук ситуацията е същата, мисли си Спирос: колкото по-често им се налага на хората да умират за свободата, толкова по-несвободни са те; накрая единствената свобода която им остава е да умират за свободата си. "Най-добрият начин да научиш хората на нещо е да ги накараш да си мислят че учат друго нещо", казвал Ранди Пауш, който учел младежи да програмират, карайки ги да си мислят че правят филми и компютърни игри.
Нищо ново под слънцето, мисли си Спирос. На Балканите този филм сме го гледали, но заглавието му беше "Най-добрият начин да накараш хората да направят нещо е да ги накараш да си мислят че правят друго нещо". Колко хора мислеха че дават живота си за нещо вечно - Родината. А всъщност се жертваха за нещо ефимерно - капризите на цар или премиер, който 5 години след това вече беше сдал поста на някой друг. Открай време ми е било смешно захласването по провинциални постижения. Създателят на българската океанология направил това, патриархът на българската литература - онова. Знаем ги какво са направили: окупирали са чипа на българина, където вече няма място за създателите на световната океанология и за образците на световната литература. А провинциалните им последователи, непрочели "Дон Кихот", но запознати с "Кочо, простия чизмар" и "Какво тук значи някаква си личност?", имат претенциите да разбират от литература, и дори да формират вкуса на следващите поколения. Пък после се дразнят когато им кажат че чиповете им са за смяна.
Хора с чипове за смяна има навсякъде. На изток, те са били причината Чехов да каже че няма такова животно като националната наука, защото науката или е световна, или изобщо не е наука*. На запад също е пълно с писачи на провинционални истории. Откъде иначе щяхме да разберем че Гайън Блуфърд е първият афроамерикански астронавт**? Случайно да сте забелязали как провинциалистите наричат космонавтите си? За едните те са космонавти, а за другите - астронавти. Не е случайно, така те винаги могат да намерят причина да пишат отделни (провинциални) истории, в които първите места да са винаги техни. Провинциалистите предпочитат провинциални, а не световни, истории, понеже им е по-лесно да ги пишат и редактират както им изнася, би казал духът на Джордж Оруел. _______________________________________________________________ * сещам се за Трофим Лисенко, Георги Лозанов и Божидар Димитров, а и за това че докато едни са способни да разжалват фалшивите си авторитети, други си ги пазят за разплод ** и това ако не е лицемерие: някои иска да ни накара да не забелязваме цвета на кожата на другите, но в същото време той да има право да отбелязва разликите Образованието, казвал Айнщайн, е това което остава, когато човек забрави всичко научено в училище. Разни тълкуватели, до един работещи в образователната сфера и следователно имащи задни цели, твърдят че Айнщайн е имал предвид това: дори и да са забравили наученото, хората вече не са същите късогледи и тесногръди индивиди, каквито са били преди да влязат в училището.
Аз нямам материален интерес, и затова мога да погледна към образованието от друга гледна точка: може би Айнщайн е искал да каже че образованието дава фалшива сигурност на тези, които вече са забравили знанията си, правейки ги по-късогледи и тесногръди, отколкото са били преди да влязат в училището. За повечето хора интелигентността е като парцал - колкото повече и по-бързо попива, толкова по-добре работи. Как да им обясниш че интелигентността има и "негативен" аспект, т.е. неспособност за попиване? Наистина интелигентният човек не попива определени неща: зодии, чакри, извънземни и прочие. Ако не за друго, то просто защото не може да намери смислена употреба за тях. Затова, на въпроса на Наполеон защо в последното му съчинение изобщо не се споменава името на Бог, Пиер-Симон Лаплас отговорил че тази хипотеза не му е била необходима.
Интелигентността има и трети, "магически" аспект. Говоря за творческата интелигентност. Става дума за това че, след като си попивал само бели и зелени течности, изведнъж се оказваш способен да произведеш червена течност, която няма как да е получена от смесването на бяло със зелено. Би ли могъл някой да предположи че дългогодишните занимания на "Бийтълс" с кавърите на Чък Бери и Елвис Пресли ще доведат до "Вчера" и "Ягодовите полета"? Да кръстят нещо на теб по политически причини не е голямо признание: политиката се върти като лопатата на фурнаджията, а резултатите й често са с трайността на хляба му. Колко перничани знаят че градът им е носил името на "вожда и учителя" Димитров?
От една страна, имената дадени по политически причини са малотрайни. От друга - нечестни. Понякога,обаче, се случва нечестното да е трайно. Щеше ли да се съгласи Климент Охридски азбуката създадена от него да носи името на учителя му - кирилица? Едва ли. Светият му учител също нямаше да се съгласи: никой светец не е станал светец с кражба на чужди заслуги. - Откъде ли идва това гей прайд, а Йорго? - казва Спирос на приятеля си. - Дали е от английското име за гордост, или е от английското име за глутница*? А дали не е комбинация от двете: гордостта да си част от глутницата, особено когато няма с какво друго да се гордееш?
- Прав си, Спиро - отвръща му Йоргос. - Според слабаците, единствено съединението прави силата. __________________________________________ * като в pride of lions, т.е. глутница лъвове Няма по-опасни глупаци от глупака със синя кръв и глупака с диплома. Сократовата мъдрост да знаеш че не знаеш (и че не можеш) им е чужда, защото си представят че синята кръв (позицията в обществото) и дипломата (знанията) имат божествен произход.
Защо дори набедени за кандидат-нобелисти автори като Пенчо Славейков и Йордан Радичков не са водили дневници?
Защо за българските офицери и джентълмени думата дуел е била непозната? Защо са били способни да гинат за родината, но не и заради честта си? Рекламната индустрия ни окуражава да харчим пари които нямаме, за неща които не са ни нужни, с цел да впечатлим хора които не можем да понасяме. Рутхер Брехман
Британският философ Томас Хобс твърдял че човешкият живот е "гаден, скотски и къс", но това не му попречило да си напише автобиография и да доживее до 91 години.
Като че ли най-бързият начин да спрем да забелязваме нещо е да го купим, точно така както най-бързият начин да спрем да се възхищаваме някому е да сключим брак с него. Ален де Ботон
Много хора мислят че мислят, а всъщност пренареждат предразсъдъците си.
Уилиам Джеймс, баща на американската психология |
Categories
All
Archives
September 2019
|
RSS Feed
