Category: Aphorisms - mISLANDia

Страх от празнотата

8/3/2018

През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".

През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?"

Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам, без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек.

Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така:
Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра?

Дърводелци

8/2/2018

Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.

Съвременните дърводелци решават съвременните проблеми така:
> Българите били бедни? Ще увеличим БНП/ГН!
> Българите били необразовани? Ще направим гимназията от 11 на 12 години!
> Българите били болни, а болниците - недоволни? Ще увеличим броя и цената на клиничните пътеки!

И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте:
За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то).

Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска книга, а не калкулатор, в ръката. Иска и акъл в главата!

Красотата е в очите на наблюдателя

7/30/2018

Чудя се защо, от всичките 20 налични (и различни) доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство*. Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:

Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко".

___________________________
* дело на Коши, от 1811 година

Злато за България

7/27/2018

"Зрението на някои животни е много по-силно от нашето. Сигурно сте чували че един орел може да прочете дребен вестникарски шрифт от 15 метра. Истината е че орлите не могат да четат", обичал да казва световноизвестният невроучен Рамачандран. Как да не се зарадваш? На орела-късметлия са му спестени хилядите вестникарски глупости.

Отново ще разсъждавам за заглавията от сорта на "Ивет Лалова спечели злато за България". Вече съм го правил, но красотата на мисленето се състои в това че мисълта може да бъде удължена по всяко време от всекиго. С другите неща не е така. Една жена не може да удължи косата си, колкото и да й се иска. Приятелките й, а и децата й, също не могат да го направят. Колкото и да я обичат.

Дали това че мислим за медала на Лалова като за български медал значи че не уважаваме личните усилия на Лалова за спечелването му? Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са й на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да й трябват допълнителнo и напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали затова "българските" медали не са толкова малко?

Великаните, нашенски и чужди

7/19/2018

Българските "великани" проглеждат късно, с по век-два закъснение. Шампионът хан Кубрат нямаше равен - откри езоповата басня с пръчките 13 века след Езоп.

Сещам за един съвременен великан - Жельо Желев - на когото в края на 20-и век "правеха евалла" как разритикувал определението за материята на "руския великан" Ленин. Ако трябва да сме точни, Ленин също беше късно прогледнал великан. По негово време истински интелигентните хора в Европа не се интересуваха от определенията за материята. В Европа тази мода умря със смъртта на Хегел през 1831 г., но много преди това европейските великани бяха започнали да фокусират откривателските си страсти върху свойствата на материята, защото откриването на дефиниции им се струваше безпредметна дейност, подходяща за средновековни монаси. Имаха светлия пример на гигантите в математиката, които от две хилядолетия се бяха отърсили от склонноста да търсят дефиниции на точките и правите за сметка на търсенето на свойствата (и особено на свойствата на комбинациите) им.

Но ... да се върнем към късното проглеждане на Жельо Желев, който зачетен в "истината, само истината и цялата истина"* беше пропуснал да се зачете в мислите на немарксистите от "провинциалните" северозападни части на Европа. Там, 100-тина години преди Жельо, Лейди Франсес Ръсел, баба на великана Бъртранд Ръсел, беше родила следната великанска мисъл:
What is matter doesn't matter.
Какво е материята няма значение.

__________________________________
* пардон, това звучи като от американски филм, на български от времето на соц-а е по-добре да се каже "Ленин, само Ленин и целия Ленин"

Житейският опит

7/18/2018

Житейският опит е хубаво нещо, но за съжаление се събира предимно негативно. Всеки би предпочел животът му да е пълен с успехи, които да преразказва на младите под формата на смислени истории. Уви, основата на житейския опит са провалите, за които разказваме странни и нелогични истории. Ето една от тях.

Един кайбой пътувал през пустинята и умирал от жажда. Срещнал пътник и го помолил за вода. Пътникът нямал вода, но му дал съвет: на половин час от мястото имало кална локва, а на половин час оттам - град. Градът бил собственост на негри-расисти, а те забранявали бели да го посещават (а влезеш, а са те линчували). Водата в локвата била негодна за пиене, но ако си намажеш лицето и ръцете с калта, то привечер можеш да минеш за негър. Напиваш се, преспиваш, а на сутринта трябва по тъмно да избягаш (че калта ще се е напукала, а негрите ще се усетят и ще те линчуват).

Изпълнил каубоят указанията, влязъл по тъмно в града, напил се хубаво, намерил хотел, помолил ги на другата сътрин да го събудят рано, събудили го и той отпрашил. Ама се чувствал зле с остатъците от калта по муцуната и на следващата локва решил да ги отмие. Мие и гледа в локвата - черен е. Мие пак и пак е черен. Уплашил се, замислил се и разбрал: в хотела били събудили някой друг.

Замисли се и ти! За събуждането. Един ден ще се събудиш и ще се запиташ: "Къде изтече животът? Кога остарях?" Не си остарял, ти си такъв какъвто си сега. Стар. Онзи, за когото си мислиш, е бил някой друг.

Перото и сабята

7/2/2018

Преди много години, в една далечна галактика ... ни учеха че перото било по-силно от сабята. Пълни глупости! "Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро", казваше Тери Пратчет.

Аз бих казал че освен перата и сабите, трябва да се сравняват и ръцете, които ги държат. Защото има "опасни" ръце, в които едно остро перо е по-опасно от острата сабя в "безопасните" ръце. Но днес няма да разсъждавам за ръцете, нито за това колко различни са перата и сабите, а за това колко си приличат.

Тежката сабя е трудна за носене и вдигане. Вдигаш я само когато имаш сериозен проблем. Но щом я вдигнеш и развъртиш, всички разбират че няма шега. Леката сабя се вдига лесно, но това увеличава вероятността да я използваш за решаване на дребни спорове. Да не говорим че след схватката врагът може да оцелее и след години да те изненада в гръб.

Тежкото перо тръгва трудно, само когато имаш нещо сериозно за казване, но тръгне ли - не може да се спре. Ражда се роман, понякога многотомен. Лекото перо е винаги готово: днес за афоризъм, утре за стих, вдругиден за разказ. Затова му излиза име на "лековато" перо. Вярно е че лекото перо роман не може да напише*, но е вярно и друго: тежките пера могат да пишат само романи. Как ли щеше да обясни Стивън Кинг един свой роман (да не кажем цялото си творчество) в едно изречение? Не би го направил, било защото не е свикнал да се ограничава, било защото не би се справил. За тази цел е необходимо леко перо в ръцете на критик или недобронамерен колега, който да каже: "... поредната низина в процеса на затъпяване на американския културен живот".**

Моето перо е леко, може би защото и аз съм такъв. Затова ще завърша с една апология на леките пера. Когато жената на Айнщайн чула че се строи нов телескоп за милиони долари, с помощта на който щели да бъдат направени не-знам-си-какви открития, тя се изсмяла и родила следната мъдрост: "Моят мъж прави тези неща на гърба на пощенски плик". Накратко:
С 10 думи можеш да поразиш целта по-точно, отколкото с 10 тома. Айнщайн стана нобелов лауреат със статия от 16 страници, а не с многотомник.

_____________________________________
* но може да напълни томове с афоризми, тежки за преглъщане (каквото бе перото на Николас Гомес Давила)
** според йейлския професор Харълд Блуум; ако трябва да сме точни това се отнася не до Кинг и творчеството му, а до награждаването му с US National Book Foundation’s annual award за 2003 г.

Евалла за еволюцията!

6/17/2018

"Мъдрият човек стори мостове, глупакът - стени", казват китайците в опит да се подиграят с митата, въведени от Тръмп. Знаят ги много добре тези работи, нали именно те построиха най-голямата стена в света.

Mатематически олимпиади

6/4/2018

В подготовката за, а и в самата математическа олимпиада, ти дават задачи, за които се знае че имат решение, с надеждата че когато пораснеш и се сблъскаш със задача, за която не се знае дали има решение, ти ще допуснеш (на база на опита си) че задачата има решение, и вместо да се откажеш, ще се захванеш да я решаваш. Което освен положителни има и отрицателни последици.

Днес имам още един възможен отговор на стария си въпрос:
Q: Защо повечето деца, спечелили медали от математически олимпиади, тънат в математическа неизвестност?
A: Защото са се захванали с решаване на нерешаеми проблеми, за които си мислят че са решаеми единствено заради успешния си олимпийски опит. Не е имало кой да каже на умните деца, това което се казва на малоумните инвеститори: "Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати".

Тест на Тюринг

5/16/2018

Признавам, излъгах с това заглавие - тук няма да става дума за Теста на Тюринг, а за мой собствен тест. Убеден съм че изкуственият интелект ще стане неразличаем от естествения когато се научи да прави също толкова големи глупости.

Засега ИИ се движи в правилната посока: може да прави обикновени глупости. За това как прави глупости в преводите вече съм писал, за това как за 24 часа може да се превърне в нацистка отрепка е писано в пресата. Сега идва ред на големите глупости, от сорта на тези дето ги правят големите имена, напр. ... Тюринг.

Какви глупости е правил Тюринг, ли? Ето една: в началото на Втората световна война, когато англичаните са очаквали нахлуване на нацистите, Тюринг се изплашил за парите си. Решил да ги инвестира в куфар, пълен с бръснарски ножчета. Защото очаквал ножчетата да поскъпнат. После открил по-добра схема: купил сребърни кюлчета с тегло около 70 кг. Да, ама те можело да бъдат конфискувани от гладното за ценни метали британско правителство или от евентуалните нацистки нашественици. Какво да се прави? Тюринг намерил решението - закопал кюлчетата в гората. А после с години се мъчил да ги открие: с металотърсач, а и с помощници. Безуспешно.

Е, когато ИИ се научи да прави такива (или по-големи) глупости, тогава ще го призная за истински интелект.

Изкушения

5/10/2018

Разумно е да молим Бог да не ни въвежда в изкушение, но е неразумно да избягваме изкушенията, в които той ни е въвел. Robert Louis Stevenson

За интелекта

5/8/2018

Разпознаването на теоретичната невъзможност често е мерило на интелекта. Примитивните хора и общества обикновено са способни да решат всичките си проблеми. John Allen Paulos

Гаус за писането

5/7/2018

... аз пиша бавно, основно защото не спирам докато не кажа колкото е възможно повече с колкото е възможно по-малко думи. Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго. Карл Фридрих Гаус

Живот

5/6/2018

Живот се нарича изкуството да извличаш значителни изгоди от незначителни неща. Samuel Butler

Патриоти

5/3/2018

Патриотите винаги говорят за смъртта в името на Родината, и никога – за убийството в името на Родината. Bertrand Russell

Идеи и времена

4/30/2018

Идеята, че новите времена изискват нови идеи, съвсем не е нова. Malcolm Bradbury

Далновидност

4/29/2018

Да се взираш твърде напред е недалновидно. Winston Churchill

Историята

4/28/2018

Главната поука от историята е че хората не си вземат поука от историята. Aldous Huxley

Мъдрост

3/1/2018

Виктор Пелевин
Съвършенството на мисълта и стила унижава читателя и провокира язвителността на критика.

Братя Стругацки
Трудно е да се разбере че нищетата може да бъде богата.

Жената ражда веднъж на девет месеца, а ние творците го правим всеки ден.

Животът е сцена(рий)

2/25/2018

Или си сценарист на живота си или си актьор в чужд сценарий.

Новите идеи

2/21/2018

Човешкият ум реагира на новите идеи така както човешкото тяло реагира на чуждите протеини: отхвърля ги.
Питър Брайън Медауар, имунолог и нобелов лауреат

нЕкои съображения: Джендърите

2/14/2018

Атомите са невидими. Могат да бъдат използвани както за добро (упойки в операционните), така и за зло (отрови на бойното поле). Подобно е положението с гените и джендърите; това че не ги виждаш (или че можеш да ги използваш със зла умисъл) съвсем не означава че те не съществуват (или че са нещо зло).

Патриот е, душа дава ...

2/9/2018

Професионалният патриот изкарва цял живот на издръжка на Родината и умира вярвайки че той й е дал повече, отколкото тя на него.

Къде са парите

2/4/2018

Великденците изсякоха дърветата на острова си, за да търкалят по тях прочутите си истукани до брега. След което се отопляваха с изсечените дървета. По същото време, птиците напуснаха острова че нямаше къде да гнездят. Без дървета нямаше канута, а без канута - риба. Великденците започнаха да се изяждат едни други и изчезнаха от лицето на земята.

Днес, съвременниците изгарят нефта за какви ли не глупости, вкл. за това да разглеждат на живо глупостите на великденците. Едните вярваха в могъществото и красотата на истуканите, другите - в ползата от евтините пътувания. Да кажеш на съвременика че животът му е глупав и не е sustainable е все едно да го кажеш на древния великденец. Няма да те разбере, но ще те намрази.

В развенчаването на фалшиви божества няма пари. Парите са в преклонението пред фалшиви божества.

Незнание или нежелание

2/3/2018

Когато не искаш каквото знаеш, смятат че не знаеш какво искаш.

weebly reliable statistics