Партийната линия е като Линията на числата - повечето от точките ѝ са ирационални.
0 Comments
След много разочарования*, глупости** и надменно отношение от страна на трети лица*** реших да помисля дали да продължа да губя време в занимания с математика. Да, ама ... изведнъж се сетих как преди време дядо ми казваше: "Когато не можеш да правиш нещо майсторски, наслаждавай се че можеш да го правиш дърводелски."
Излиза че съм свършил половината от работата - научил съм се да се наслаждавам на математиката (по дърводелски), но (по интелигентски) все още обръщам внимание на собствените разочарования и глупости, а и на чуждата надменност. И сега какво, мили ми дядо? Дали да не започна да се наслаждавам и на тях? Или да започна да не им обръщам внимание? Да стана мазохист или похуист? Ако това е цената, то аз не искам да я плащам! _________________________________________________________________ * пропуснати мишени ** пропуснати мишени, които (по детински) съм смятал за уцелени *** от вида: "Кой си ти, бе?" или "Какво си мислиш че правиш, бе?" Джеймс Ричардсън
Метафората, с помощта на която вземаме това което имаме от друго място, е вид заемане.
Марк Тулий Цицерон Казват че клептоманите не разбират метафорите понеже вземат нещата в буквалния смисъл на думата. Това го казват онези, които се фокусират върху разликите. Аз ще се фокусирам върху приликите и ще напиша че клептоманите и метафороманите си приличат по това че вместо да създадат нещо сами, вземат наготово неща притежавани от друг (виж думите на Цицерон). Така, драги пътници, стигаме до нашата крайна спирка: Дори и най-яростните защитници на авторските права използват безплатно и без разрешение чуждата собственост, под формата на букви и метафори. Психопатите, които свършват в затвора, са неуспешните психопати ... успешните психопати са в директорските бордове и парламентите.
Брайън Клаас Английският физик Питър Хигс се пресели в един по-добър свят, но аз си мисля за този ...
"На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има", казвал Айнщайн. Нека ви осветля какво е имал предвид, или по-скоро какво аз смятам че би могъл да им предвид: теорията е евтина и скромна, а практиката - скъпа и нескромна. За демонстрация, ще разгледаме историята с Бозона на Хигс. И така ... През 60-те години на 20-ти век Питър Хигс открива (на теория) Бозона на Хигс. Прави го за едната заплата, което доказва твърдението ми че теорията е евтина. Първо свършва работата, а едва през 2013-та година получава наградата (нобелова), което доказва твърдението ми че теорията е скромна. За да "открие" Бозона на Хигс, на практиката ѝ трябваха: 1. теоретичното откритие на Хигс, и 2. милиарди за колайдер и персонал, което доказва твърдението ми че практиката е скъпа. Практиката взе милиардите авансово, без да е сигурна че наистина ще "намери" Бозона на Хигс, което доказва твърдението ми че е нескромна. На сцената креативността се възприема субективно, в спалнята - обективно. Да сте чули за спални приключения на някоя рок-звезда, при които тя си е палила, или забивала нож в, инструмента?
Ако Ботев можеше да си представи че стиховете му ще се ползват като повод да се дава на едни, и отказва на други, достъп до висше образование, то той щеше да се гръмне в главата.
Бързаците, които постоянно нямат време, и бързаците, които смятат че времето е пари, са едни и същи.
Life, like the equation x^2 + 1 = 0, has only imaginary solutions.
Животът, подобно на уравнението х^2 + 1 = 0, има само имагинерни решения. Замяната е болезнена. Заменят те ... я уволнение, я развод ... след което виждаш какво чучело е заместникът и си казваш: "За такъв ли са ме вземали и мен?" Сигурно това си е мислил виртуозният барабанист Карл Палмър, когато колегите му от ELP го замениха със "силовак-тупанджията" Кози Пауъл.
А какво се случва с незаменимите? Тях не ги заменят, което означава че на тяхно място се настанява липсата им, т.е. нулата. Ще продължим да говорим за това в музикален контекст. Тук, както вероятно и навсякъде другаде, нещата могат да са адитивни или мултипликативни. Когато в едно произведение на изкуството (групата Led Zeppelin) замениш един от множителите (барабаниста Джон Бонам) с нула, се оказва че нулираш произведението. Ако това е ясно математически, но неясно иначе, готов съм да го напиша с мастило за първи клас: Когото и да бяха взели за заместник, новият Led Zeppelin щеше да е по-приятен за слушане от тишината на "нулевия" Led Zeppelin. Мисля че и други хора са на същото мнение. И понеже сме на вълна барабанисти ... когато дядо Боже отне лявата ръка на незаменимия Рик Алън, Def Leppard предпочетоха да продължат да свирят с него, вместо да го заменят с нула и да "хлопнат кепенците". Послепис 1 Точно написах горния текст и се сетих за мотото на Гилбърт Кийт Честъртън: "Това което си струва да се прави, си струва да се прави зле." Послепис 2 Читатели са несъгласни с мнението ми за Led Zeppelin. И аз съм несъгласен с тях: не стана ли по-добре за всички нас че Pink Floyd не "пуснаха кепенците" след незаменимия Сид Барет, а продължиха с Дейв Гилмор? Бизнес за ограничени хора с неограничени аспирации.
Няма две мнения че по всеки въпрос има поне две мнения. Това може да бъде илюстрирано с афоризма на Козма Прутков:
Ако на клетката на лъва видите надпис "Бивол", не вярвайте на очите си! Проблеми с горната задача? Да? Ето го и решението: > едни не вярват и виждат лъв, > други не вярват и виждат бивол. Следва моят любим, макар и изтъркан, пример: Едни четат надписа "Данъчни облекчения за семейства с деца" и виждат нещо прогресивно, докато други гледат животното в клетката и виждат че то е старият регресивен "Ергенски данък". Real people are like real numbers: almost all of them are supposedly normal, but if you want to point which well known ones are, you'll face great difficulties.
Реалните хора са като реалните числа: уж почти всички са нормални, но aко се наложи да посочиш кои от известните са такива, ще срещнеш големи трудности. "Трагедията на остаряването е че човек се опитва да използва стари трикове в новите ситуации", казвал математикът Станислав Улам. Умен човек е бил Улам, но не съм сигурен дали е осъзнавал че това не е теорема. Защото е вярно само в някои от случаите.
Ще дам себе си за пример. Обичам да чета старите си блог-постове. От една страна, така ги доразвивам с добавяне на постскриптове или редактиране. От друга страна, така получавам идеи за нови блог-постове. Чудя се, след като съм установил че това върши работа, то защо не правя същото нещо с математическите си размисли. Защо не използвам този стар трик? Всъщност, за първи път го направих преди няколко дни. Зачетох се в нещо което съм писал незнайно кога, и така се "роди" последната ми целочислена редица, онази с многото перфектни числа. Така че ... понякога старите трикове са полезни и в новите ситуации, да ме прощаваш, бай Улам. Generally, nobody wants to hear excuses, but everybody hears themselves producing some.
Уж никой не иска да чува оправдания, пък всеки се чува как ги изрича. "Някои постигат смирението с пост и молитва, а други - с благотворителност. Моят начин е да се правя на глупак веднъж на тримесечие", пише шотландският поет и афорист Дон Патерсън в Best Thought, Worst Thought.
Моят коментар: "Истинското смирение е в осъзнаването че всички сме глупаци и без да се правим на такива." Послепис от 24.03.2024 Добра илюстрация на коментара ми намирам в документален филм за Опенхаймер. Опенхаймер споделя с Айнщайн че го викат в Комисията за атомна енергия, за да решат дали да му отнемат достъпа до класифицирана информация. - Кажи им да ходят да се шибат и недей да ходиш. Все пак, ти си Бащата на атомната бомба - посъветвал го Айнщайн. - Алберт, ти нищо не разбираш - казал Опенхаймер и си заминал. След което се явил на прослушването в КАЕ, което имало катастрофални (за Опенхаймер) последици. - Какъв глупак! - бил коментарът на Айнщайн към асистента му, който присъствал на разговора. Защо са горните подчертавания? Защото всеки от двамата показал че смята другия за глупак. "Природата не прави скокове", писал Лайбниц. Не съм съгласен! Природата прави скокове, но те са толкова бързи, че не можем да ги усетим. Видим ли знака =, трябва да се подготвим за скок, който може да е мисловен и/или материален. Спомняте ли си E = mcc?
Но това е прекалено сложно, ще кажете. Ами ето нещо по-просто: откъде, по дяволите, се е взела думата скокове? Или сме я копирали от природата, или сме я измислили. Ще рече, ако не другаде, то поне в мисленето има скокове. Ами думата природа? Кой от нас е виждал или пипвал природа? Да стигнеш до идеята да наречеш безкрайността от видими неща (и невидими връзки между тях) с едно име, не е ли това огромен скок? Каква стана тя, бай Лайбниц? Само в четири думи открихме два скока, а ти в цяла природа не можа да откриеш и един? "Единствената причина да продължавам да съм в дупката е че не спирам да копая", казва филмов герой. Както разбирате, това не се отнася толкова до дупките, колкото до психическите състояния и житейските ситуации.
Дупката ти може да е толкова голяма, че да обхване целия свят, но ... размерът ѝ няма значение, важен е фактът че си в нея. Чували ли сте за болния, който получил нареждане от лекаря си да ходи по 20 км/ден за здраве? Обадил се на доктора след 10 дни и попитал дали да продължава. - Да - рекъл докторът. - Докторе, ама аз вече съм на 200 километра от вкъщи! За финал, ще спомена мъдрата мисъл на княз Горчаков: "Най-трудното нещо на този свят е да знаеш кога да спреш." Преди 10 години, във връзка с Парадокса с бръснаря, открих Фундаменталното правило за правилата, а именно:
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат. Това би могло да прозвучи като евтин афоризъм, но всъщност е закон на човешкото мислене. Да вземем за пример гения Алан Тюринг, известен с какво ли не, вкл. и с Теста на Тюринг: Ако компютърът успее да заблуди експерта че е човек, то компютърът е интелигентен. Не е ли очевидно че Тюринг не е мислел за горното си условие като за сериозно (вкл. необходимо и достатъчно) условие за интелигентност? Той не смятал че то се отнася до хората и лично до него. За справка, Тюринг не успя да заблуди властите че е хетеросексуален, поради което получи присъдата "химическа кастрация", променила го телесно и интелектуално, и накарала го да се самоубие. Същевременно, хиляди негови "колеги" успяваха да заблудят властите че са хетеросексуални и избягваха съдебно преследване. Значи ли това че те са били интелигентни, а Тюринг - не? Едно женище си мислело че открива Америка, казвайки следното: "Не можеш да оставиш трайни следи, ако винаги ходиш на пръсти." Както се вижда от снимката му, женището било на светлинни години от балета и не могло да си представи че най-трайните следи, които оставят балерините са точно когато ходят на пръсти.
- Не можем да решим проблемите си с мисленето, което ги е причинило - казва Айнщайн.
- Не разбирам в каква връзка го казваш, драги ми Алберт - чуди се Стаменко. - Е, тогава ще ти дам пример. България е в процес на продължителна конституционна реформа. Критиците казват че колелата на реформата били затънали в политическата и парламентарната кал. Може би проблемът с вашата конституционна реформа не може да се реши по конституционен начин. Сещаш ли се че предпоследната ви конституционна реформа от 1947 г. стана по неконституционен начин, докато страната ви беше окупирана от Червената армия? Стаменко е толкова ужасен, че вместо да спори с Айнщайн ... се събужда. Започва да рови в Мрежата за подобни случаи на конституционна реформа и попада на японския. В Япония последната конституционна реформа е извършена под американска окупация (и диктовка) и е била толкова успешна, че и до днес Конституцията им не е била пипвана, хеле пък реформирана. Днес ще компресирам един мой текст от декември 2018-та година така:
"Забелязал съм че всички защитници на правото на аборт са били родени", шегувал се Роналд Рейгън. "Забелязал съм че всички защитници на авторското право използват буквите безплатно", шегувам се аз. "Не е важно от коя страна на историята си, стига да не си на пътя ѝ", пише афористът Аарън Хаспел. Това ме подсеща за Родината. През Втората световна война нейният голям проблем не бе че е на грешната страна*, а че бе на пътя на Съветската армия.
______________________________________________________________ * на Германия, правейки си компания с Испания и Финландия Математикът е човек, виждащ възможности за правене на математика, пише известният математик Иън Стюарт. Прекрасна мисъл, компресирала в няколко думи това, което негови колеги са се опитвали да изразят в продължение на векове.
Въпреки че ми липсват образование и специфични способности, горната дефиниция ме прави математик. Просто защото виждам възможности за използване на математика навсякъде, вкл. и при: а) мисленето за нематематически обекти, каквито са: баскетболът, девизът на Франция, копчетата, абстрактното изкуство, феноменът "пазарна капитализация", рок-музиката, политиката и какво ли още не; б) критичното анализиране на мисленето на: самия Иън Стюарт, Дьорд Поя, Нийл Дъгрес Тайсън, Джон "Красивият ум" Наш, Васил Левски, подполковник Марин Куцаров и Блага Димитрова. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|