Имаш ли висока инвалидност - получаваш пари ежемесечно.
Имаш ли висока интелигентност - получаваш неразбиране ежечасно.
Имаш ли висока интелигентност - получаваш неразбиране ежечасно.
|
По какво сe различават Конският кестен цъфтящ в бяло (Aesculus hippocastanum) и Конският кестен цъфтящ в червено (хибрид между Aesculus pavia и Aesculus hippocastanum)? По това че листата са в китки по 7 при белия, и по 5 при червения. А по какво си приличат? По това че 5 и 7 са прости числа.
За някои хора казват че бозаят от две бозки. Например: хем са учители на държавна работа, хем дават частни уроци на учениците (виж случая с математиците от СМГ и "СМГ учители" ООД). И като стана дума за математика и математици, ще кажа това: Въпреки че 2 е просто число, този който бозае от 2 бозки никак не е прост. В социалните мрежи, неприятни и непоследователни типове имат милиони приятели и последователи.
Във Фейсбук, гей-насилникът Кевин Спейси има 3 милиона последователи. Едва ли всичките са гей-насилници. Какво трябва да се случи за да спрат да го следват хетеросексуалните? Да започне да насилва дечица? А за да спрат да го следват гейовете? Да започне да насилва жени? Съседите могат да са толкова различни. Китаецът Конфуций казвал че ако тръгнеш по пътя на отмъщението, трябва да изкопаеш два гроба. В Япония, където конфуцианството е една от трите основни религии, два гроба не са достатъчни.
При спор разгневеният Асано Наганори нападнал Кира Йошинака, заради което бил наказан да извърши сепуку. В продължение на две години бившите самураи на Наганори, които след смъртта му се прочули като 47-те ронини, планирали убийството на Йошинака, а след като го извършили се самоубили. Два гроба не стигнали, жаждата за отмъщение взела 49 живота. "Можеш да заблудиш всички хора през част от времето или част от хората през цялото време, но не можеш да заблудиш всички хора през цялото време", казвал Абрахам Линкълн. Уж искал да просветли хората, а всъщност ги е заблуждавал, защото се е самозаблуждавал. Заблудата му се дължи на едно невидимо допускане, а имено: не можеш да заблудиш всички през цялото време, ако използваш една-едничка заблуда. Да, обаче майсторите на заблудата бълват пресни заблуди на мястото на развалените и така обезсилват откритието на Линкълн.
Заблудите са пред очите ни, но ние сме неспособни да ги оценим като заблуди и да ги наречем така. Да вземен за пример произведената през 20-и век заблуда, наречена "1300 години България". Не знаете ли че тази заблуда беше придобита с 650-годишен заем от Византия, Турция и СССР, а в момента се крепи на евросубсидии? В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а просто за намаляването на нещото. "Работата предотвратява трите големи злини: скуката, порока и нуждата", казвал Волтер. Или не е бил в час човекът, или светът се е променил.
По въпроса за скуката Преди време работех в чужда фирма. Докато цяла година ме разкарваха по етажите в опити да ми намерят подходящо работно място, се озовах в заличката на един отдел предназначен за оценяване и контролиране на персонала. Понеже имах повече опит в такива фирми от всички в отдела взети заедно, се питах: "Ако оценяващите и контролиращите са толкова зле, то кой знае колко зле са оценяваните и контролираните?" Зле бяха хората, но се стараеха. И понеже бяха много, а работата - не толкова, те отвреме-навреме се събираха на групички да похапват и разговарят. Не че имах нещо против забавленията им по принцип, но докато на мен ми "пушеше" главата, те произвеждаха шум с който ме разконцентрираха и демотивираха. И понеже съм свикнал да преевръщам слабостта си в сила, превърнах демотивацията си в мотивация да си намеря нова работа. По въпроса за порока Не знам какво са си говорили колегите; шумът им ме разсейваше, но не дотолкова че да разбирам за какво си говорят. Това какво са правели с оценяването и контролирането съвсем не знам, тък като мен ме оценяваше и контролираше шефът на фирмата. По-късно научих че част от оценяването практикувано от тях се е състояла в използване на методи от типа "Харви Уайнстайн", но не научих да е имало оплаквания: било защото не бяхме в Америка; било защото "пострадалите" не бяха звезди; било защото не са се считали за пострадали, а за участници в сделка - "страдание" срещу добри оценки и отслабен контрол. По въпроса за нуждата Не знам как тази работа е задоволявала интелектуалните и финансови нужди на колегите ми - нямах време да си общувам с тях в дълбочина, а само професионално. След време срещам шефа им - чужденец плюс самомнение минус покритие. Пита ме какво работя, а аз му казвам. Чуди се че за такова нещо ми плащат, а аз дипломатично си мълча че за 4 часа работа вземам толкова, колкото преди (работейки в заличката на отдела му) изкарвах за цял месец. Усещате ли, драги пътници, накъде отиваме? Нуждата, скуката и порока не са три отделни злини! Порокът е един, а скуката и нуждата са негови подмножества! Каквото е и комбинираният с използване на служебното положение разврат. И работата съвсем не предотвратява порока, а много често си съжителствува с него и дори го стимулира. Което за един човек с повечко житейски и професионален опит е очевидно. Та, ако имате път към родния град на Волтер, обадете му се и му кажете да си завре хипотезата ... Робите без господари са свободни. Господарите без роби са нищо.
Алберт Санчес Пиньол Откакто жените станаха силния пол се случиха следните неща: жените с образование, професия и добри доходи свикнаха да имат последната дума в професията и офиса. От офиса до вкъщи разстоянието е левче бензин и тези мъжки момичета се опитаха, и успяха, да си занесат мъжките панталони вкъщи. Оттук пътят на представителя на слабия пол се разклонява. Или се съгласява да играе слабата роля или се бунтува. Тогава му се обяснява че е г-н Никой, че друг носи парите (и панталона) вкъщи и т.н. Ако е по-интелигентен, той си казва: "Абе аз да не съм геясал, че да търпя същество с топки в леглото си?" и зарязва съществото. Оттук пътищата също се разделят на две. Женските алтернативи ще означим с Ж1 и Ж2, а мъжките с М1 и М2: Ж1. Силната жена си намира някой друг, но той пак се оказва силен. Разкарва и него, а след това гледа как той си живее живота и се пита: "Дали повредата не е в моя телевизор, след като двамата бивши се оправят отлично и без мен?" Ж2. Силната жена си намира мъж с повреда в неговия телевизор и си живеят щастливо докато смъртта ги раздели. М1. Доверчивите и не толкова интелигентни мъже се пробват отново, оставяйки се на съдбата, т.е. на любовта. Рискът е отново да попаднат на мъжко момиче. М2. По-отворените мъже си вземат обикновена жена, която няма желание и способности да оспорва авторитета им. И си живеят щастливо докато смъртта ги раздели. Така се появява новото разделение на силата. Вече няма силни и слаби полове, а силни и слаби хора: роби и господари. Да, ама робите и господарите не разбират свободата; те не разбират че пътищата са не два, а три: можеш да си роб, можеш да си господар, но за предпочитане е да си свободен. "Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата е минимален.
Аз ще кажа друго: Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното поне можеш да познаеш дали си спечелил. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че ти си спечелил. Споровете които не могат да бъдат решени са много по-полезни за нас от решенията които не могат да бъдат оспорени.
През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".
През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?" Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам, без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек. Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така: Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра? Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.
Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така: > Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим! > Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12! И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте: За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то). Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска книга, а не калкулатор, в ръката. Иска и акъл в главата! Чудя се защо, от всичките 20 налични (и различни) доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство*. Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:
Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко". ___________________________ * дело на Коши, от 1811 година "Зрението на някои животни е много по-силно от нашето. Сигурно сте чували че един орел може да прочете дребен вестникарски шрифт от 15 метра. Истината е че орлите не могат да четат", обичал да казва световноизвестният невроучен Рамачандран. Как да не се зарадваш? На орела-късметлия са му спестени хилядите вестникарски глупости.
Отново ще разсъждавам за заглавията от сорта на "Ивет Лалова спечели злато за България". Вече съм го правил, но красотата на мисленето се състои в това че мисълта може да бъде удължена по всяко време от всекиго. С другите неща не е така. Една жена не може да удължи косата си, колкото и да й се иска. Приятелките й, а и децата й, също не могат да го направят. Колкото и да я обичат. Дали това че мислим за медала на Лалова като за български медал значи че не уважаваме личните усилия на Лалова за спечелването му? Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са й на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да й трябват допълнителни напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали затова "българските" медали не са толкова малко? Българските "великани" проглеждат късно, с по век-два закъснение. Шампионът хан Кубрат нямаше равен - откри езоповата басня с пръчките 13 века след Езоп.
Сещам за един съвременен великан - Жельо Желев - на когото в края на 20-и век "правеха евалла" как разритикувал определението за материята на "руския великан" Ленин. Ако трябва да сме точни, Ленин също беше късно прогледнал великан. По негово време истински интелигентните хора в Европа не се интересуваха от определенията за материята. В Европа тази мода умря със смъртта на Хегел през 1831 г., но много преди това европейските великани бяха започнали да фокусират откривателските си страсти върху свойствата на материята, защото откриването на дефиниции им се струваше безпредметна дейност, подходяща за средновековни монаси. Имаха светлия пример на гигантите в математиката, които от две хилядолетия се бяха отърсили от склонноста да търсят дефиниции на точките и правите за сметка на търсенето на свойствата на комбинациите им. Но ... да се върнем към късното проглеждане на Жельо Желев, който зачетен в "истината, само истината и цялата истина"* беше пропуснал да се зачете в мислите на немарксистите от "провинциалните" северозападни части на Европа. Там, 100-тина години преди Жельо, Лейди Франсес Ръсел, баба на великана Бъртранд Ръсел, беше родила следната великанска мисъл: What is matter doesn't matter. Какво е материята няма значение. __________________________________ * пардон, това звучи като от американски филм, на български от времето на соц-а е по-добре да се каже "Ленин, само Ленин и целия Ленин" Житейският опит е хубаво нещо, но за съжаление се събира предимно негативно. Всеки би предпочел животът му да е пълен с успехи, които да преразказва на младите под формата на смислени истории. Уви, основата на житейския опит са провалите, за които разказваме странни и нелогични истории. Ето една от тях.
Един каубой пътувал през пустинята и умирал от жажда. Срещнал пътник и го помолил за вода. Пътникът нямал вода, но му дал съвет: на половин час от мястото имало кална локва, а на половин час оттам - град. Градът бил собственост на негри-расисти, а те забранявали бели да го посещават (а влезеш, а са те линчували). Водата в локвата била негодна за пиене, но ако си намажеш лицето и ръцете с калта, то привечер можеш да минеш за негър. Напиваш се, преспиваш, а на сутринта трябва по тъмно да избягаш (че калта ще се е напукала, а негрите ще се усетят и ще те линчуват). Изпълнил каубоят указанията, влязъл по тъмно в града, напил се хубаво, намерил хотел, помолил ги на другата сътрин да го събудят рано, събудили го и той отпрашил. Ама се чувствал зле с остатъците от калта по муцуната и на следващата локва решил да ги отмие. Мие и гледа в локвата - черен е. Мие пак и пак е черен. Уплашил се, замислил се и разбрал: в хотела били събудили някой друг. Замисли се и ти! За събуждането. Един ден ще се събудиш и ще се запиташ: "Къде изтече животът? Кога остарях?" Не си остарял, ти си такъв какъвто си сега. Стар. Онзи, за когото си мислиш, е бил някой друг. Преди много години, в една далечна галактика ... ни учеха че перото било по-силно от сабята. Пълни глупости! "Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро", казваше Тери Пратчет.
Тежката сабя е трудна за носене и вдигане. Вдигаш я само когато имаш сериозен проблем. Но щом я вдигнеш и развъртиш, всички разбират че няма шега. Леката сабя се вдига лесно, но това увеличава вероятността да я използваш за решаване на дребни спорове. Да не говорим че след схватката врагът може да оцелее и след години да те изненада в гръб. Тежкото перо тръгва трудно, само когато имаш нещо сериозно за казване, но тръгне ли - не може да се спре. Ражда се роман, понякога многотомен. Лекото перо е винаги готово: днес за афоризъм, утре за стих, вдругиден за разказ. Затова му излиза име на "лековато" перо. Вярно е че лекото перо роман не може да напише*, но е вярно и друго: тежките пера могат да пишат само романи. Как ли щеше да обясни Стивън Кинг един свой роман (да не кажем цялото си творчество) в едно изречение? Не би го направил, било защото не е свикнал да се ограничава, било защото не би се справил. За тази цел е необходимо леко перо в ръцете на критик или недобронамерен колега, който да каже: "... поредната низина в процеса на затъпяване на американския културен живот".** Моето перо е леко, може би защото и аз съм такъв. Затова ще завърша с една апология на леките пера. Когато жената на Айнщайн чула че се строи нов телескоп за милиони долари, с помощта на който щели да бъдат направени не-знам-си-какви открития, тя се изсмяла и родила следната мъдрост: "Моят мъж прави тези неща на гърба на пощенски плик". Накратко: С 10 думи можеш да поразиш целта по-точно, отколкото с 10 тома. Айнщайн стана нобелов лауреат със статия от 16 страници, а не с многотомник. _____________________________________ * но може да напълни томове с афоризми (каквото бе перото на Николас Гомес Давила) ** според йейлския професор Харълд Блуум; ако трябва да сме точни това се отнася не до Кинг и творчеството му, а до награждаването му с годишната награда на US National Book Foundation за 2003 г. "Мъдрият човек стори мостове, глупакът - стени", казват китайците в опит да се подиграят с митата, въведени от Тръмп. Знаят ги много добре тези работи, нали именно те построиха най-голямата стена в света.
В подготовката за, а и в самата математическа олимпиада, ти дават задачи, за които се знае че имат решение, с надеждата че когато пораснеш и се сблъскаш със задача, за която не се знае дали има решение, ти ще допуснеш (на база на опита си) че задачата има решение, и вместо да се откажеш, ще се захванеш да я решаваш. Което освен положителни има и отрицателни последици.
Днес имам още един възможен отговор на стария си въпрос: Q: Защо повечето деца, спечелили медали от математически олимпиади, тънат в математическа неизвестност? A: Защото са се захванали с решаване на нерешаеми проблеми, за които си мислят че са решаеми единствено заради успешния си олимпийски опит. Не е имало кой да каже на умните деца, това което се казва на малоумните инвеститори: "Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати". Признавам, излъгах с това заглавие - тук няма да става дума за Теста на Тюринг, а за мой собствен тест. Убеден съм че изкуственият интелект ще стане неразличаем от естествения когато се научи да прави също толкова големи глупости.
Засега ИИ се движи в правилната посока: може да прави обикновени глупости. За това как прави глупости в преводите вече съм писал, за това как за 24 часа може да се превърне в нацистка отрепка е писано в пресата. Сега идва ред на големите глупости, от сорта на тези дето ги правят големите имена, напр. ... Тюринг. Какви глупости е правил Тюринг, ли? Ето една: в началото на Втората световна война, когато англичаните са очаквали нахлуване на нацистите, Тюринг се изплашил за парите си. Решил да ги инвестира в куфар, пълен с бръснарски ножчета. Защото очаквал ножчетата да поскъпнат. После открил по-добра схема: купил сребърни кюлчета с тегло около 70 кг. Да, ама те можело да бъдат конфискувани от гладното за ценни метали британско правителство или от евентуалните нацистки нашественици. Какво да се прави? Тюринг намерил решението - закопал кюлчетата в гората. А после с години се мъчил да ги открие: с металотърсач, а и с помощници. Безуспешно. Е, когато ИИ се научи да прави такива (или по-големи) глупости, тогава ще го призная за истински интелект. Разумно е да молим Бог да не ни въвежда в изкушение, но е неразумно да избягваме изкушенията, в които той ни е въвел. Robert Louis Stevenson
Разпознаването на теоретичната невъзможност често е мерило на интелекта. Примитивните хора и общества обикновено са способни да решат всичките си проблеми. John Allen Paulos
... аз пиша бавно, основно защото не спирам докато не кажа колкото е възможно повече с колкото е възможно по-малко думи. Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго. Карл Фридрих Гаус
Живот се нарича изкуството да извличаш значителни изгоди от незначителни неща. Samuel Butler
Патриотите винаги говорят за смъртта в името на Родината, и никога – за убийството в името на Родината. Bertrand Russell
|
Categories
All
Archives
October 2018
|
RSS Feed
