Хората си задават въпроси от сорта на: "Знаем звука от пляскането на две ръце. Какъв е звукът от пляскането с една ръка?" За да отговориш се иска силен слух плюс склонност към експериментиране. Ще го кажа на чужд език: swoosh.
|
Любовта към Родината не знае чужди граници.
Надрасналите времето си често ходят с наведена глава. По-лесно е да напишеш няколко собствени книги, отколкото да изкажеш едно собствено мнение. Всичко хора са равни ... след съответната обработка. Един поклон пред жреците е по-важен от сто пред божеството. Кой беше Министър на културата и изкуството по времето на Шекспир? Който изпреварва времето си често умира преждевременно. Хората могат да живеят без изкуство, цензорите - не. Ще повярват че няма Бог само ако той им се яви и лично го потвърди. Веднъж се озовах зад кулисите на кукления театър и видях че конците на куклите ги дърпат други кукли. По-нататък не ме пуснаха. "От един кръст могат да се направят две бесилки", с презрение казал специалистът, без да се сети че кръстът:
а) може да се използва за кръст двустранно, както и че б) може да се използва едновременно за кръст и бесилка. Алберт Сент-Дьорди е известен като нобелист и афорист. Сещате ли се за неговия афоризъм "Откривателството е да виждаш каквото всички са виждали, но да мислиш както никой не е мислил"? Прекрасен афоризъм, ще кажете, а аз ще се съглася, но ... предлагам да не спираме дотук, а да направим експеримент.
Нека се фокусираме върху афоризма и да мислим за него като за откритие, направено от Сент-Дьорди. Това откритие днес е широко известно, нали е преведено на всички важни езици, вкл. и на български. Следователно, то е видимо за всеки. Да помислим за него така, както никой не е мислил. Ето какво откриваме: Мислиш ли така както никой не е мислил, ти можеш да откриеш нещо, но ще ти е трудно да го обясниш на другите - особено на тези, които не могат (или не искат) да мислят като теб. Докато не ги накараш да го направят, откритието ти няма да бъде считано за откритие. Не е голяма философия, ще кажете, необходимо е само едно зрънце, т.е. някой просто трябва да открие откритието ти. Така е, но някой друг трябва да открие зрънцето, т.е. нужно е друго зрънце. И трето, за да открие откритието на второто. Регресът трябва да е наистина безкраен, защото спре ли ... откритието ти ще бъде забравено. Сега вече ни е ясно:
"Ако лъвът можеше да говори, ние нямаше да можем да го разбираме", казвал Витгенщайн. Ако имате трудности с разбирането (или сте несъгласни), то ще ви обясня (демонстрирам) правотата му, като споделя подслушан разговор:
ЛЕОН АЙНЦВАЙНГЕР: Колко е Пи? ГАНЬО БАЛКАНСКИ: Я, научи български, бе! Не се казва "Колко е пи?", а "Колко пи?" "Можеш да изкараш човека от калта, но не и калта от човека", казвал незнаен мъдрец. Какъв по-добър пример от Жерар Депардьо. Израства в 8-членно семейство, в двустайно жилище. Баща му знае само две букви. Напуска училище на 13, а се научава да чете на 14. Прякорът му е "Пръдльото", обяснимо защо. Крадец, контрабандист и сутеньор, но в един момент късметът му се усмихва.
Късметът е непостоянен, престана да му се усмихва. Руското гражданство не му носи роли и дивиденти, Путин вече не му е приятел. След дни го чака присъда ... не за кражби и контрабанда, а за сексуални посегателства. Полуоформените идеи на хората са по-ценни от идеите на полуоформените хора. Анонимен
"За човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон", казвал психологът Маслоу. За технолозите от Силиконовата долина всеки проблем изглежда технологично и има съответното технологично решение.
Не е ли странна тази гордост с Историята - друг върши работата, а ти се гордееш? Не, не е! Когато не смееш да шукнеш пред шефа, успокояваш се с мисълта че край Босфора се е дигал шум.
Ако не преследваш мечтите си, ще те преследват мечтите на другите. Холивудска мъдрост
Харесваме музиката, ако попада в оптималната точка между: новост и познатост, простота и сложност, предвидимост и изненада. Работата на композитора и изпълнителите е да постигнат този деликатен баланс. Тънкостта тук е че балансът е различен за всеки, а и за самия теб - в различните дни. Даниел Левитин
Учена глава от Британия започва книгата си "Пъзелът на езика" с думите:
Добре сте с думите, ако изговаряте от 120 до 200 на минута и четете с двойно по-висока скорост. Такава глупост не бях чел цели 24 часа*, та затова ще ѝ обърна внимание. Добре сте с думите когато имате какво да кажете, и то е вярно, разбираемо и красиво. Това с каква скорост (кака)нижете думите няма значение. От още по-малко значение е с каква скорост ги консумирате (при четене). И като стана дума за консумиране ... защо един археолог е способен да изкаже подобна глупост, но един "прост" готвач никога не би си позволил да каже че си добър с храните когато можеш да сготвиш 5 ястия за минута и да изядеш двойно повече за същото време? Ще се опитам да завърша афористично: За начинаещите езикът е пъзел. За останалите той е изкуство. Ако ви се струва че мисълта ми е спорна, то ще се позова на висш авторитет - Карл Фридрих Гаус, чиято истина е обратна на истината на британския археолог: Аз пиша бавно, основно защото не спирам, докато не кажа колкото е възможно повече с колкото е възможно по-малко думи. Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго. ____________________________________________ * предпоследната глупост също беше от британска учена глава, описала в книгата си Натали Портман не като актриса с незаслужен Ердьош-номер, а като млад математически гений (mathematics prodigy) Книгата e не толкова прозорец към света, колкото огледало, без което не можеш да видиш себе си.
Even those who see double easily recognize two-faced people.
Казват че според Айнщайн "лудост е да повтаряш отново едно и също нещо, но да очакваш различен резултат". Специалисти доказват че Айнщайн не е автор на този афоризъм, а аз ще докажа ЗАЩО.
Айнщайн се изживявал като яхтсмен, но това било заблуда. Случвало му се да отплава и да се завърне, след което да разбере че се е завърнал в друг щат. Най-често му се случвало да обръща яхтата, и доста хора имали честта да го спасяват в 30-тина такива случаи*. Накратко, Айнщайн правел едно и също, и не се отказвал, защото ... очаквал различен резултат. Говоря за очакването че следващия път яхтата няма да се преобърне. ___________________________________________ * по думите на споменатия тук Робърт Ротман "Не обръщайте внимание на приказките на критиците! Никога на критик не му е била издигана статуя!", твърдял Ян Сибелиус, без да осъзнае че няма право на такива генерални обобщения.
Ако си беше разходил задника на 1000 км, от Хелзинки до Варшава, Сибелиус щеше да види поставения там през 1830 г. паметник на Коперник - един от най-известните световни критици (на Теорията за Земята като център на Вселената). Послепис Забелязахте ли парадокса в изказването на Сибелиус? Как да му се доверим да не обръщаме внимание на критиците, след като това изказване го прави метакритик, т.е. критик на критиците? Бръсначът на Ханлън гласи че не трябва да търсим злонамереност там, където нещата могат да бъдат обяснени с обикновена глупост.
Сещате ли се за онази мъдра мисъл от "Обичайните заподозрени"*, според която "най-големият номер, който Дяволът скрои на света, е да го убеди че не съществува"? Не е ли Бръсначът на Ханлън едно от оръжията на Дявола? _____________________________________________________________ * всъщност тя е изказана преди това от Бодлер през 1864 г., а според някои е чак от 1836 г. "От една страна, на съвременниците им е лесно да се подиграват с Мария Кюри заради навика ѝ да носи радиоактивни материали в джоба си и да ги пипа с голи ръце. От друга страна, трябва да признаем че ако тя не беше способна да държи в ръка топли светещи бучки метал, които необяснимо изгарят кожата ѝ, тя не би открила радия", пише математичката Кейти Сполдинг.
За да затворя триъгълника, ще добавя трета страна: На хората, способни да жертват живота и здравето си в името на науката, им е още по-лесно да жертват чуждите животи и здравета. Атомните и водородните бомби ги измислиха учените, не ястребите от военните министерства или генералите във военните академии. Pohuists believe that going through the motions is the best exercise.
Едва когато те подмине виждаш как пуши ауспухът му.
Бай Ганьо е българският национален герой не само защото бе прост, но и защото се гордееше с това. В днешния контекст:
Вместо да се срамуваш че си учил в най-долното софийско училище, ти го възпяваш (заедно с тъпотата си), че и качваш "творбата" си в Ютюб - да ти се чуди на акъла цялото прогресивно човечество. Не толкова тъпите не се гордеят, те измислят разни историйки за оправдание: в това училище ходели онези, които искали да носят дълги коси. Не, то беше за софийския тъпунгеритет*, което ясно се чува в "песента" на "Контрол". Когато излязат на сцената, тези които се справят с ученето са по-непопулярни от тъпунгерите. Ако не за друго, то защото ученият: > не псува и е трудно разбираем, > има по-широки музикални интереси, което е още по-неразбираемо, > не се авто-популяризира, вкл. с даване на интервюта, писане на статии за себе си в Уикипедия и слагане на клиповете си в Ютюб. Написано за блондинки: "Контрол" и "Нова генерация" бяха и са популярни, за разлика от "Такт", "Субдибула" и "Атила". Първите остана на рок-сцената, защото не пораснаха**, вторите ги няма, защото я надрастнаха. Някои факти, понеже обичам да се аргументирам: 1. Явор Димитров от "Такт" стана композитор, изпълнител, диригент, преподавател по музика в няколко университета и директор на Софийската филхармония. 2. Петър Чухов от "Субдибула" стана поет, писател, преводач, редактор, драматург и преподавател. 3. Александър Алексиев - Хофарт стана художник, писател и изкуствовед, горд не с 3-та сменна, а с доктората си. В "Древните българи" историкът проф. Васил Василев му удря толкова "четки", колкото на другите споменати историци взети заедно. Оттам си спомням признанието на Василев, че благодарение на предварителен анализ на Хофарт е бил открит ценен артефакт, и то на предсказаното място. Ето това са истинските български рок-герои, но понеже музиката им я няма в Ютюб, а лицата им - в медиите, та ... сещате се. _____________________________ * т.е. тези, които като пораснат и решат да запишат песен, започват с материнско мръснословие ** а и къде другаде биха намерили реализация Тези, които казват че човек използва 10% от мозъчния си капацитет, използват 10% от мозъчния си капацитет.
The shortest distance between two aphoristic points is the one-liner.
Математиката е като светлината:
В "Кога престанахме на разбираме света" Бенхамин Лабатут цитира (или поставя свои думи в устата на) Александър Гротендийк: "Не мазните пръсти на генералите пуснаха от бутилката духа, унищожил Хирошима и Нагасаки, а пръстите на група физици, изписали купчина уравнения."
|
Categories
All
Archives
May 2025
|
RSS Feed
