Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак се напълва с ..... , но мераклии продължава да има.
|
Можем да оценяваме себе си не по провалите и успехите, а по това доколко сме верни на себе си. Елизабет Гилбърт
Богатата, 1300-годишна история на България ни излиза много скъпо, защото я купихме с 650-годишен кредит от Византия, Турция и СССР.
Разхожда се Спирос из софийския Южен парк и мисли за българите. Странни птици са те, правят нещата по странен начин. Така уважават и хората - по странни начини. Вместо да се поучат от делата и мислите на Ганди и Рейгън, те им слагат паметници в парка.
Минава Спирос покрай паметника на Рейгън и се сеща за ироничната му забележка, адресирана към поддръжниците на правото на аборт: "Забелязал съм че всички поддръжници на абортите вече са били родени." И се сеща Спирос за нещо българско и парадоксално: забелязал е че дори най-яростните български поддръжници на идеята за авторското право, сред които има и много писатели, се гордеят че са ДАЛИ на света славянската азбука. И уж са толкова дащни за чуждото, а сега, когато е техен ред да дават, те не щат, а искат пари за всичко от всекиго, вкл. и от библиотеките - да им плащат за всяка заета книга, сякаш книгата е тяхна, а не на библиотеката. "Добре че Кирилос и Мефодиос измислиха славянската азбука, а не Алек Попов и Георги Господинов, че иначе славяните щяха да я втасат", приключва темата Спирос и вниманието му се насочва към следващия паметник. Чета "България за начинаещи" от Веселина Седларска и стигам до коледарството. То било български езически ритуал за възмъжаване. Водачът на коледарите (възрастен мъж) превеждал момчетата от отвъдното (старата година) в бъдното (новата година) прекарвайки ги през границата на зимното слънцестоене. Нямало как да не тръгнат от отвъдното, там били предците, от които се получавало мъжеството, както и благословиите за живите, които коледарите разпространявали чрез коледните си песни и пожелания, за които хората им се отблагодарявали с краваи и други благини.
И като стана дума за краваи, та да кажа и това: българите все гледат на живота лекото и на кравая мекото. Мъжеството се получава не като награда за усилията, а наготово от предците. Мъжеството е да рецитираш песнички по текст и музика на някой друг. С две думи, мъжеството е театър, то е отбиване на нОмера. При други народи ритуалът за възмъжаване е съвсем различен и реалистичен: > Момчетата във Вануату стават мъже, когато скочат от 30-метрова дървена кула, вързани с лиани за глезените. Ако лианите се разтегнат малко повече от предвиденото, момчето никога не става мъж. > Момчето при масаите е ставало мъже след като убиело лъв с копие. Сега, във връзка със забраната за ловуване на лъвове, се прави "емората": ритуално обрязване без упойка, при което ха си гъкнал, ха си се простил с наградата да се зовеш мъж. Така както ги гледам, масайските момчета не издават болката си по какъвто и да било начин. Та затова се чудя признак на какво е коледарството: на много цивилизация, на малко мъжество или на двете заедно? И се успокоявам че не е важно как ставаш мъж, а какво правиш след това. Да сте чували за масай който е направил нещо голямо, след като е убил лъва си? Не? И аз не съм чувал. Вземете сухо кравешко лайно! Майтап, Уили, това е цитат от Хашек, което е тема на друг разговор. Но като казахме цитат ...
Вземете нещо общоприето в едно изречение: цитат от титан на мисълта, народна мъдрост, девиз на благородническа фамилия или на успешен бизнес, човешки закон или дори закон на Вселената (напр. E = mcc ). Добавете второ изречение от вас, но така че двете изречения да получат съвременно звучене (за предпочитане, необичайно). Например: Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Ето затова казват че БПЦ е автоФеКална! Приятно мислене! Върви си Спирос из града и мисли за българите. Преди 2 века те се кланяха на султана. Преди век - на Бог, Цар и Отечество. След това - на Маркс, Енгелс и Ленин. Днес се кланят на Свободата. Погледнете ги, имат 2 национални празника посветени на Свободата (3-ти март и 6-ти септември) и още 2 посветени на загиналите за свободата (19-ти февруари и 2-ри юни).
"Не са в час", мисли си Спирос. Свободата е да не трябва да се кланяш на никого, дори на Свободата! Чудя се кое е по-опасното замърсяване: това на въздуха в София или това в главите на хората. Преди 50, 40, 30 и 20 години въздухът в София беше значително по-замърсен и един човек с отворени очи (и нос) можеше лесно да го усети. Проблемът е че хората с отворени очи (и нос) са малко. Затова сега същите, които не усещат:
> миризмата на л...а в измислените "фермерски" млека купувани за луди пари, > миризмата и вкуса на дървени стърготини в "отлежалите" френски вина и шотландски уискита, купувани за още по-луди пари, "усещат" колко мръсен бил въздухът в София. Нищо ново под слънцето. "The mind gets stiff long before the body does"*, обичал да казва Витгенщайн. На български, нещо от сорта на: "Умът на човека се вмирисва много преди да се вмирише трупът му." Да не излезе че недоволните погрешно търсят причината за миазмите в софийския въвдух, вместо в главите си? У нас дори скъперниците се гордеят че са дали на света славянската азбука.
"Деца или книги", казвали древните римляни когато искали да опишат идеята си за смислено изживян живот. Прави били като казвали какво, но мълчали относно колко.
Хилядолетия по-късно се появили братя Стругацки и казали нещата докрай: "Жената ражда веднъж на 9 месеца, а ние - творците - го правим всеки ден". "Трудно е да се разбере че нищетата може да бъде богата", казвали братя Стругацки. Какво са имали предвид е очевидно; казали са в едно изречение това, на което са посветили няколко романа: богатите на вещи могат да бъдат интелектуално и духовно бедни. Песимистично е, нали?
Къде е упражнението, ще попитате. Ето го! Заменете една дума с неин синоним, за да накарате мисълта на Стругацки да звучи оптимистично! Резултатът: Трудно е да се разбере че бедността може да бъде богата. Какво имам предвид е очевидно: богатият на интелект или дух не е беден, дори когато няма вещи. Оптимистично е, нали? История 1. Стаменко се събуди в 2 часа през нощта. Тъмно беше, ама се сети че денят ще бъде светъл - нали е Ден на народните будители. Сети се и за професора си по дискретна математика. Не само беше буден човек, ами успяваше да събуди и студентите си. Замисли се Стаменко необходимо условие ли е да си събуден, за да си будител. Погледна към жена си. Отвреме-навреме тя изхъркваше като ранена ламя. Изведнъж го огря лъчът на просветлението: За да си будител не е нужно да си пробуден. Можеш да будиш другите и с шума който вдигаш (в пряк и преносен смисъл). В резултат, много напълно "заспали" съвременици са продължители на делото на народните будители. История 2. Кака Кина "Концептуалната аналитичка" си изкарваше хляба с анализи на концепции. Този месец получи поръчка да анализира концепцията за народното будителство. Анализира жената дълго и мъчително, докато не се умори и не заспа. И тогава й се присъни Морфей - древногръцкият бог на сънищата - който й каза: - Много народи се кланят на боговете на сънищата, но българите са уникални с това че се кланят на враговете им - будителите. Че дори са им нарекли ден, и то не какъв да е, ами цял национален празник. - Как ще коментирате тази българска уникалност, Ваша божественост - попита го кака Кина. - Аз съм бог на съня, а той е нещо което обединява всички хора. Уникалностите разделят хората и затова ме отвращават - рече Морфей. - Ако едно нещо е уникално в културен план, то е непреводимо на езиците на другите народи, и следователно е неразбираемо за тях. В този смисъл, то не е важно за човечеството. Потресена от откритието на Морфей, кака Кина се събуди. Взе клавиатурата и се опита да накара преводачката на Гугъл да преведе думата "будители". И се разстрои като видя че културната уникалност на концепцията за будителите наистина е непреводима и неразбираема за другите.  Това че елините не са могли да разбират речта на другите, съвсем не е правело другите варвари. И ако другите не са могли да разбират елините, но не са ги мислели за варвари, то познайте кои са били истинските варвари.
Заради парите и най-добрите актьори се съгласяват да играят ролите на отрицателни герои. Не само на театралната сцена.
За да оцениш интелигентността им, гледай ги колко плащат! Ако е лесно да ги убедиш че за да са висококачествени разговорите им са им нужни айФони, то акълът им не ще да е много.
Имаш ли висока инвалидност - получаваш пари ежемесечно.
Имаш ли висока интелигентност - получаваш неразбиране ежечасно. По какво сe различават Конският кестен цъфтящ в бяло (Aesculus hippocastanum) и Конският кестен цъфтящ в червено (хибрид между Aesculus pavia и Aesculus hippocastanum)? По това че листата са в китки по 7 при белия, и по 5 при червения. А по какво си приличат? По това че 5 и 7 са прости числа.
За някои хора казват че бозаят от две бозки. Например: хем са учители на държавна работа, хем дават частни уроци на учениците (виж случая с математиците от СМГ и "СМГ учители" ООД). И като стана дума за математика и математици, ще кажа това: Въпреки че 2 е просто число, този който бозае от 2 бозки никак не е прост. В социалните мрежи, неприятни и непоследователни типове имат милиони приятели и последователи.
Във Фейсбук, гей-насилникът Кевин Спейси има 3 милиона последователи. Едва ли всичките са гей-насилници. Какво трябва да се случи за да спрат да го следват хетеросексуалните? Да започне да насилва дечица? А за да спрат да го следват гейовете? Да започне да насилва жени? Съседите могат да са толкова различни. Китаецът Конфуций казвал че ако тръгнеш по пътя на отмъщението, трябва да изкопаеш два гроба. В Япония, където конфуцианството е една от трите основни религии, два гроба не са достатъчни.
При спор разгневеният Асано Наганори нападнал Кира Йошинака, заради което бил наказан да извърши сепуку. В продължение на две години бившите самураи на Наганори, които след смъртта му се прочули като 47-те ронини, планирали убийството на Йошинака, а след като го извършили се самоубили. Два гроба не стигнали, жаждата за отмъщение взела 49 живота. В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо. "Работата предотвратява трите големи злини: скуката, порока и нуждата", казвал Волтер. Или не е бил в час човекът, или светът се е променил.
По въпроса за скуката Преди време работех в чужда фирма. Докато цяла година ме разкарваха по етажите в опити да ми намерят подходящо работно място, се озовах в заличката на един отдел предназначен за оценяване и контролиране на персонала. Понеже имах повече опит в такива фирми от всички в отдела взети заедно, се питах: "Ако оценяващите и контролиращите са толкова зле, то кой знае колко зле са оценяваните и контролираните?" Зле бяха хората, но понеже бяха много, а работата - не толкова, те често намираха време да се събират на групички за да похапват и разговарят. Не че имах нещо против забавленията им по принцип, но докато на мен ми "пушеше" главата, те произвеждаха шум с който ме разконцентрираха и демотивираха. И понеже съм свикнал да превръщам слабостта си в сила, превърнах демотивацията си в мотивация да си намеря нова работа. По въпроса за порока Не знам какво са си говорили колегите; шумът им ме разсейваше, но не дотолкова че да разбирам за какво си говорят. Това какво са правели с оценяването и контролирането съвсем не знам. По-късно научих че част от оценяването практикувано от тях се е състояла в използване на методи от типа "Харви Уайнстайн", но не научих да е имало оплаквания: било защото не бяхме в Америка; било защото "пострадалите" не бяха звезди; било защото не са се считали за пострадали, а за участници в сделка - "страдание" срещу добри оценки и отслабен контрол. По въпроса за нуждата Не знам дали тази работа е задоволявала интелектуалните и финансови нужди на колегите ми, но имам известни съмнения. След време срещам шефа им - чужденец плюс самомнение минус покритие. Пита ме какво работя и аз му казвам. Чуди се че за такова нещо ми плащат, а аз дипломатично си мълча че за 4 часа работа вземам толкова, колкото преди (подслонен в заличката на отдела му) изкарвах за цял месец. Усещате ли, драги пътници, накъде отиваме? Нуждата, скуката и порока не са три отделни злини! Порокът е един, а скуката и нуждата са негови подмножества! Каквото е и комбинираният с използване на служебното положение разврат. И работата съвсем не предотвратява порока, а много често си съжителствува с него и дори го стимулира. Което за един човек с повечко житейски и професионален опит е очевидно. Та, ако имате път към родния град на Волтер, обадете му се и му кажете да си завре хипотезата ... "Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата е минимален.
Аз ще кажа друго: Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното, това че "твоите" числа печелят означава че печелиш и ти. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че си спечелил и ти. Споровете които не могат да бъдат решени са много по-полезни за нас от решенията които не могат да бъдат оспорени.
През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".
През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?" Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам, без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек. Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така: Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра? Преведено на български за дъмита: Не съди за човека по бюрото му, а съди за шефа му по отношението му към бюрото на човека! Шефовете с орлов поглед за бюрата са слепи когато става дума за хората зад бюрата. Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.
Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така: > Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим! > Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12! И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте: За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то). Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска акъл в главата, а не калкулатор в ръката. |
Categories
All
Archives
February 2019
|
RSS Feed
