Много хора мислят, че диагнозите се поставят в лабораториите и се лекуват в аптеките. Атанас Мангъров
|
Само на умния му трябва паспорт, глупостта не познава граници.
Не трябва да се пазим от бойни, а от празни глави. Те са по-опасни. Както и преди, животът е кучешки. Но поне ни разрешиха да лаем. Заетите в държавната администрация намаляха наполовина. Другата половина просто си почива. Мъжете трябва да правят само това, което могат да правят превъзходно. Всичко останало могат да го правят жените. Сергей Лукяненко
"Хитростта е умът на слепия", казвал Козма Прутков. Ако случайно не знаете, това е измислен герой, под чието име пишела група руски автори от 19-ти век.
Алън Тюринг бил гений от малък, но имал проблеми с езика. По думите на най-добрия му биограф, в училище той се борел с английския. Предполагам че не му е хрумвало да се бори с руския, и особено с руските автори от 19-ти век. Затова не разбрал колко лош вкус е проявил с формулировката на т.н. Тест на Тюринг, твърдейки че компютърът ще стане интелигентен тогава, когато стане способен да мами хората (че е човек). Да мами е способен всеки дребен хитрец. Виж, да композираш музика, пишеш стихове, рисуваш картини, откриваш и доказваш теореми е съвсем различно; тук трябва да си творец, а не хитрец. Точно в тези дейности компютърът е способен да ни накара да не забележим че не е човек, и само нашето сляпо преклонение пред Тюринг ни пречи да видим че компютърът е точно толкова интелигентен, колкото сме ние. ... ако не и повече. Може би защото се заблуждаваме че е сляп като нас ... ако не и повече, очакваме от компютъра да е способен да мами като нас ... ако не и повече? Интересната простота е най-трудното и безценно постижение.
Лудвиг Мис ван дер Рое. Няма как, ще се повторя:
Високите технологии са най-силни в обирането на ниските плодове. Вместо да създават приложения за ПРЕСЛЕДВАНЕ на коронавируса, те създават приложения за .......................... ПРОСЛЕДЯВАНЕ на коронавируса. Дребна разлика в буквите, гигантска - по същество. Самотата разкрива истинското ти аз. Може би затова толкова хора се боят от нея. Ричард Уотсън
Казват че изразът модерно изкуство бил оксиморон. Не е вярно! Първо, наистина е модерно, и второ, наистина е изкуствено.
Не полезността за човечеството беше това, което накара Евклид, Архимед и Кантор да посветят енергията и гения си на математиката. Те не се чувстваха длъжни да оправдават работата си с практически приложения, така както Шекспир не се чувстваше длъжен да пише готварски книги вместо сонети, и както Ван Гог не се чувстваше длъжен да рисува билбордове вместо картини. William Dunham
Финансовият министър споделил: "Не съм търкал билетчета на късмета, но съм наблюдавал много хора как зареждат гориво за 10 лева, а купуват билетчета за 30 лева."
Не съм финансов министър, но мога да го кажа по-добре: Мечтите могат да те закарат там, където бензинът не може. Мислителят също обича селфитата, но предпочита да снима главата си отвътре, а не отвън.
Продължавам да си мисля за този афоризъм на Козма Прутков и откривам следното:
Хитрите и умните не само образуват две отделни множества, но и множествата им са различни по вид. Първите можеш да ги подредиш така, както можеш да подредиш естествените числа - по ред. Например, като използваш критерия "спечелени пари". При умниците нещата са различни. Те си приличат с комплексните числа. Умниците не можеш да ги подредиш: по важност, ум или продуктивност. Дори и да приемем че едни математици, съотв. химици, са по-важни от други (което е спорно), то от това изобщо не следва че произволен математик е по-важен от произволен химик (или обратното). Накратко: Хитреците можеш да ги подредиш, умниците - не! Гледам как британски студент по математика разсъждава за аритметични диференциални уравнения. Дали ги учат на такива неща или е проявил самостоятелен интерес? Не знам. Може и да ги учат, все пак става дума за Британия.
Ние, българите, обитаваме дълбоката провинция. Не само че тук такива неща не се учат, но и терминът "аритметична производна" можеш да срещнеш единствено при творческо използване на езика от страна на одитори. Което е супер-рядко явление. Спомням си колко изненадан бях когато видях как български професор и 2 пъти доктор на науките се гордее че е измислил аритметичната производна през 1987 г. Не е вината в него - човекът в творец с главно Т, на който шапка трябва да се сваля. Виновни са неговите професори: не са го научили че има неща, които няма как да не са измислени преди теб; че има начини за търсене на подобни неща. Както казваше един друг умен българин, който не доживя да стане професор: Грамотен е не онзи, който знае наизуст закона (който със сигурност вече е изменен), не дори който знае, че въобще такъв закон има, а онзи, който подозира, че не може да няма такъв закон и знае, къде да търси, къде да намери и как да разтълкува този закон. Креативност е да си разрешиш да правиш грешки. Изкуство е да решиш кои от тях да запазиш. Скот Адамс
Хората, които една идея събира около себе си, винаги я дръпват с няколко стъпала по-надолу. Никола Георгиев
Люшкането от крайност в крайност рискува да превърне българската историческа наука в клон от политическата метеорология. Ст.н.с. Петър Добрев, дин
Българската академия на науките е като ламята от приказките - има стотици глави ... пардон, членове. Някои от членовете й са чуждестранни, но повечето са местни. Наскоро, важни местни членове обявиха че в подчинените им институти са написали книга, с която са открили истината: македонският език е български. Подтекстът - македонците са българи. нЕкои съображения относно позицията на БАН: 1. В БАН са получили поръчка от властта да й дадат научен лост, с който властвуващите да побутнат македонците: ако не се почувствате поне малко българи, то ще видите ЕС през крив макарон. Бих искал да видя как БАН би извадила нож на гръцкия македонски и гръцките македонци. Да, ама не! Тук става дума за член на ЕС. Започнем ли да се дърляме с гърците на историческа и езикова тема, ще си изпатим. Затова не се дърляхме и преди ... не искахме да гледаме ЕС през крив макарон. 2. Хърватия не е имала общи граници, и съответно исторически търкания с Македония. Хърватите не са депортирали нито един македонски евреин. Това го направиха "сънародниците" им - българите. Поради тази причина, хърватите могат да си позволят да имат научно (т.е. политически неутрално) отношение към македонския език. Затова в университета на Загреб македонският и българският се преподават като отделни дисциплини. Затова македонският академик Васил Тоциновски е бил 6 години професор по "Македонски език и литература" в университета на Риека. Значи ли това че хърватските академии и академици са по-малко академични от нашите? Много се съмнявам: хърватската наука има двама нобелисти, българската - нито един. 3. Чудя се на акъла на феодалните старци и по причини, нямащи нищо общо с македонците: има много заслужили българи, които са чуждестранни членове на чужди академии, някои от които по-престижни от нашата. Защо всички те не са местни членове на БАН? Не ги ли канят? Или ги канят, но тези българи не са свикнали да работят по политически поръчки и се отказват? P.S. 04.06.2020 Добре се подигра с банските старци най-известната (жива) българска историчка - Мария Тодорова. С такова отношение тя няма скоро да стане член на БАН. Не че това я вълнува особено. Какво ще кажат за теб другите, ако ти сам нямаш какво да кажеш?
Ако на клетката на слона видиш надпис „Бивол“, не вярвай на очите си! Девойките приличат на пешките – всяка иска да стане царица, но не всяка успява. На безпристрастната везна на историята четката на Рафаел тежи колкото мечът на Александър Македонски. Хитростта е оръжието на слабия и умът на слепия. Обичай ближния, но не го оставяй да те прекара. Уж се казва Малтийски орден, пък не се раздава от малтийските президенти и не се закача никъде. Всъщност, не е орден, а държава, издаваща паспорти и валута, и назначаваща посланици. Държавата уж е със статут на наблюдател в ООН, но на малтийските наблюдатели всички кафенета и ресторанти в сградата на ООН в Ню Йорк отказват да им приемат валутата. Същото правят и американските чейндж-бюра. В Малта пък, на орденоносците им е забранено да се наричат малтийци.
Държавният глава на ордена се нарича Велик магистър. Което не означава че е велик, нито че е много учен. Уж е рицар, но не казват дали е обличал ризница и проливал кръв. За рицарския орден казват че бил суверенен. Не ми се вярва, след като е под командването на Папата. Сега ясно ли ви е какво е имал предвид Николас Гомес Давила когато е казвал че колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем? Дай на бедняка богатство и той ще стане ... богаташ.
Дай на глупака акъл и той ще стане ... богаташ. Не го ли разбра? Последен шанс: Дай на глупавия богаташ акъл и той ще стане ... по-голям богаташ. Чете историкът Спирос че руският кораб-тръбоположник "Академик Черский" пристигнал в Балтийско море. А, как така пристигнал? Че Русия нямаше ли излаз на Балтийско море?
Имаше, естествено. И още има. Само дето корабът-тръбоположник е пристигнал от Тихия океан. Нямат си руснаците такива кораби във всяко море. Каква несрета: малко кораби, много морета. Сеща се Спирос за още една подобна "империя", която се гордеела че била на три морета, но нямала нито един кораб и капитан, а и не се сетила да си купи или наеме. И в главата му се ражда афоризъм: Империите са като парите: някои са истински, а други - фалшиви. Клептоманите не разбират метафорите понеже вземат нещата в буквалния смисъл на думата. Неизвестен
Хипнотизирани сме от числа. Литературата ни връща (към) хората. Това уместно заглавие са поставили от "Дневник" на статия от Георги Господинов, една от малкото статии от последните месеци, която си заслужава да прочетеш от край до край.
Слава богу, ваксината за нашите страхове и депресии е открита преди векове. Само да се пресегнем към рафта. Това пише Господинов, който явно е хипнотизиран от литературата. И аз съм уж като него, но всъщност съм двойно хипнотизиран: от литературата и от числата. Затова ще контрирам: Колкото и да не ни се ще, трябва да признаем че Кокалът от Ишанго е много по-древен от Илиадата. Числата са ваксина за страхове и депресии открита не от векове, а поне от 22 хилядолетия. Произведенията на изкуството създават правила, но правилата не създават произведения на изкуството. Казал го е Клод Дебюси. Какво бихме могли да добавим?
Красотата на изкуството е специална. Усещате ли липсата на симетрия в афоризма на Дебюси? По същия начин са несиметрични и творбите му; ако не вярвате, прослушайте ги отзад напред. Айнщайновата формула, станала символ на науката, е красива, но в нея няма и грам от горната красота. Тя е симетрична, защото "звучи" по същия начин дори когато я запишем така: ccm = E. Надеждата на интелектуалеца е не че ще повлияе на света, а че някой ден, някъде, някой ще прочете това което е написал така както го е написал.
Теодор Адорно |
Categories
All
Archives
July 2020
|
RSS Feed
