В изкуството нещата седят така: творбите се възприемат по един или друг начин, но не могат да се сравняват. Следователно, творбите образуват найсет. Множеството на авторите образува посет. Това е защото някои двойки автори могат да се сравняват. Би било глупаво да кажеш че Вазов е по-значим от Ботев, но е умно да твърдиш че Вазов е по-значим от Нягул Семков.
Сега ще се телепортираме в сферата на наградите за изкуство, където тези дни Георги Господинов спечели наградата "Интернешънъл Буукър". Това е награда за неанглоезични творци и като такава тя не би могла да се сравнява с "Буукър"-а за англоезични творци, но определено е по-назад от нобела за литература, който е за всякакви творци, а и не се дава за творба, а за цялостно творчество. Накратко, наградите за изкуство също образуват посет, по което се различават от самото изкуство (виж по-горе).
Което ни води до Главния парадокс в съвременното изкуство:
Уж творбите не могат и не трябва да се сравняват, а някои биват награждавани, което е проява на сравняване в чист вид.