Blog Archives - Ivan's island

Усет за място и време

1/31/2015

Хората не виждат 3-измерно, а само си мислят че го правят. Две очи, разположени и движещи се в 1 равнина няма как да виждат 3-измерно. Мозъкът извлича "сенките" на третото измерение от другите две измерения и го реконструира. По тази причина често се случва да допускаме грешки (виж внимателно творбата ми по-долу).

Ако очите и мозъкът отчасти ни заблуждават че 3-измерният свят е такъв, какъвто го виждаме, то с усета за време нещата са още по-сложни. Мислим че времето съществува, само защото умът ни мисли че го усещаме, а всъщност няма с какво да го усетим. Какво освен изцяло умствена конструкция, може да бъде един усет, на който не съответства сетиво?

Граници

1/30/2015

Поле с памук.
Като че ли Луната
е разцъфтяла.
Матсуо Башо
(превoд от мен)

Свободата на словото трябва да има граници. Това, което определя добрия автор, е добрата автоцензура, а не липсата на автоцензура.

Писането е като свободата и здравето - нужно е да се дефинира негативно. За да си свободен е по-важно да не правиш това, което не искаш (отколкото да правиш това, което искаш). За си здрав е по-добре да намаляваш (цигарите), отколкото да увеличаваш (лекарствата). Да знаеш за какво да не пишеш е по-добре от това да знаеш да пишеш за всичко. Нито Марио Варгас Льоса пишеше програми, нито Доналд Кнут - поезия, нито Дъглас Хофстатър - романи.

Цензурата (т.е. ограниченията) на хайку и автоцензурата (т.е. добрият вкус) на Башо произведоха по-добри резултати от неограничената "мъдрост" и липсата на автоцензура в Тодор Живков, издал 30 тома събрани съчинения.

За акъла и парите

1/30/2015

На пръв поглед изразът "Като си толкова умен, къде са ти парите?" звучи много глупаво. Ако искаш да се подиграеш на хигиената на някого е умно да му гледаш бельото и глупаво - дипломата. Ако искаш да се подиграеш на произхода на някого е умно да му гледаш родословното дърво и глупаво - здравната книжка. Защо когато искаш да се подиграеш на акъла му, трябва да гледаш парите му?

Вглеждайки се внимателно, можем да видим дълбокия смисъл: Ако искаш да видиш акъла на някой, гледай не колко пари има, а за какво ги харчи!

Ако е лесно да те убедят:
> че е по-добре да пиеш водка "Байкал", защото я правят с вода от езерото Байкал - най-чистата вода на света* и
> че истината се вижда най-добре през очила с "Порше-дизайн",
акълът ти не ще да е много.

______________________
* Как ли пък не: прави се на хиляди километри от Байкал, в Уляновск - на брега на Волга. Сещай се, снахо, откъде е водата!

БГ вузове

1/27/2015

Вузовете произвеждали професори на килограм. Не е това проблемът; взривоопасно е че произвеждат бакалаври и магистри на мегатон.

Увреждания

1/24/2015

На централния вход на градската библиотека някой е закачил надписа "Сградата е достъпна за хора с увреждания". Не искам да го разочаровам, но на един човек с "истински" увреждания не му и хрумва да стъпи в библиотека. При толкова стадиони, кръчми и дискотеки, що ще ще в библиотека?

Сигурно имам увреждания на очите, та не можах да видя външни асансьори, машини за изкачване на инвалидни колички или рампи с малък наклон. Което ми дава право да мисля че надписът отговаря на истината по един парадоксален начин: сградата е била достъпна за поне един човек с увреждания - човекът измислил и закачил надписа.

Профанската волност на държавната служба

1/24/2015

Старо езеро.
Жабешки скок -
пльок!
Матсуо Башо
(1644-1694)

Вчера писах за хайку, та се сетих за следната случка. Преди време бях посветил блог-пост на български издател и преводач. Ставаше дума за елементарен комбинаторен анализ на изразните възможности на хайку. Човекът по-късно ми сподели че нищо не разбрал от него и затова го разпространил сред контактите си във Фейсбук. Прати ми, незнайно защо, един оплюващ писанието ми и мен коментар. Коментаторът питаше как съм можел да използвам на едно място думите хайку и пермутация и кой съм бил, че да си позволявам такива профански волности.

Вероятно коментаторът си е изкарвал хляба с думи, но речникът му беше стигнал само дотам че да свърже думата пермутация с нещо "мръсно", а не с комбинаториката. Така си обяснявам обидния израз профански волности. Понеже болшинството хора, изхарващи хляба си с думи у нас са на държавната ясла (държавни чиновници, учители, поети-преподаватели, изкуствоведи и прочие), си задавам следните въпроси:

1. Как така човек, способен да намери десетки начини за оправдаване на "мирното съвместно съществуване" на думите прост и чизмар в едно поетично произведение, не може да допусне "мирното съвместно съществуване" на думите хайку и пермутация в текст, който само се отнася до поетични произведения? Дали и за съвременниците на Башо, думата пльок е звучала "профански-волно"? Или дължим пльокването на "профанската волност" на преводача?

2. Защо, когато се отнася за писане (или за каквото и да било друго) хората на държавната ясла се интересуват повече от това кой си, отколкото от това какво си написал (направил)? Сякаш поет, писател или аналитик те прави членството в съответния съюз (особено ако е одобрено от страна на властта), а не самият акт на писане? Може би ако бях член на такъв съюз или доцент по японистика, профанската ми волност щеше да бъде наречена креативен количествен подход към японската поезия. А дали ако бях министър на културата, нямаше да казват че вселените създадени от мен се допълват хармонично (така както казват за Вежди Рашидов)?

Ето това е профанската волност на държавната служба: дава ти се готов хляб, дава ти се готов салам, дава ти се и готово мнение. Колкото за да преживееш. Нито на теб, нито на министъра ти, ви пука че мненията и скулптурите ви ще отидат там, където отиват хлябът и саламът ви. Пльок!

За знаците и референтите

1/23/2015

На някои интелигенти започва да им светва че доста неща, учени по училища и университети (или четени по книгите) не са точно така. Бойко Ламбовски си признава че никога не е виждал средна класа. Прав е.

Средната класа е като: божията милост, диктатурата на пролетариата, българската душевност и националната сигурност. Все знаци без референти. Казано на прост български: има я думата, но тя не описва реално съществуващ обект или процес. Къде е божията милост, щом всеки запитан българин псува здравния и икономическия си статус? Беше ли дикататурата на пролетариата или беше на Сталин? Къде е богатата българска душевност, като сме най-бедните и неграмотните в Европа? Къде във вселената има сигурност, че да я има в една отделно взета нация?

Ето какво казва по темата Питър Бауър: "Незачитането на реалността води до ерозия на езика, което води до още по-голямо незачитане на реалността. ... Ако една страна се нарича демократична или народна република, това означава че населението няма думата в управлението й. Друг пример е третирането на страни или други образувания като хомогенни обекти или като обекти, в които всички споделят еднакви интереси или условия. Крещящ пример е как наричаме 2/3 от човечеството Трети свят ".

Истористан

1/22/2015

България е омагьосана от историята си. Мнозина българи търсят големите въпроси, и намират отговорите им, не в настоящето или бъдещето, а в миналото. Обладани от заветите на дедите и наследството на бащите, те не се замислят за бъдещето на децата, т.е. за собствените си завети и наследство.

В България историците се ценят повече от всички други. Имахме историк президент. Само дето не разбрахме какви точно исторически факти е открил и описал Георги Първанов. Историк (на шинела и ботуша) беше шеф на най-голямата БГ партия и е сегашен шеф на евросоциалистите. Говоря за Сергей Станишев. Популярността на паркетния историк Божидар Димитров превишава популярността на всеки БГ футболист или футболен коментатор. Гунди, Стоичков и Бербатов не можаха да станат министри, но сладкодумният Божидар успя. Не е вината в него, а в преклонението ни пред историята.

Само едно не разбирам: ако историята ни беше толкова лъскава и пълна с ценни уроци, а историците ни бяха такива професионалисти каквито се изкарват, то защо чуждите университети не се редяха на опашка за тях? Дали Георги, Сергей и Божидар не развиха склонност към политиката и държавното управление, защото никой извън родината не оцени професионалните им постижения? Защо за българските зидари, моряци, програмисти, лекари и медсестри се намира работа на Запад, а за българските историци - не?

Докато едни страни се оглеждат наоколо или гледат напред, България гледа назад. Затова вижда толкова добре героите на миналото, но не и героите на настоящето. Затова Стоичков и Бербатов станаха герои в чужбина. Затова БГ изданията на книгите на Цветан Тодоров и Димитър Съселов са в превод от френски и английски.

Ако страните бяха животни, България щеше да е мутант. С очи от задната страна на главата. Докато другите животни щяха да гледат напред и да търсят нещо за ядене, България щеше да гледа какво е яла вчера, завчера и онзи ден.

Да ти е широко около врата

1/20/2015

Отвреме-навреме се случва, като ме чуят/видят какви ги приказвам/върша, разни хора да ме поглеждат неодобрително и да казват: "Лесно ти е да говориш/правиш така, на тебе ти е широко около врата." Неодобрението подсказва че от мен се очаква да се срамувам от това, че ми е широко около врата. Да, ама аз не се срамувам; да се срамуват тези, на които им е тясно.

Широко ми е около врата не защото купувам ризите си с 2 номера по-големи, а защото се кланям на Бога на независимостта. Да не правя това, което не искам, смятам за най-висшата свобода. Да не слугувам на шеф и обществено мнение, които да ми казват дали да нося вратовръзка и колко широка да е тя, гарантира удобството на врата ми.

Винаги съм намирал отговор на хората, критикуващи "тънкия" ми врат. Наскоро намерих още един. Антонин Скалиа, съдия във Върховния съд на САЩ от има-няма 30 години, казва: "Този, който контролира икономическата ти съдба, всъщност контролира много по-голяма част от живота ти. Повечето хора на заплата не считат себе си за свободни да носят сандали или да пишат писма до Ню Йорк Таймс по всяка тема, която ги вълнува."

Зелени долини и сини планини

1/19/2015

Преди време, споделих с моя колежка че съм се запалил по математиката. Тя отвърна че ме разбира добре, защото докато следвала, едно от най-интересните неща било интегралното смятане. Много хора споделят отношението й - диференциалното и интегралното смятане са върхът на математиката. Има нещо вярно в това - не са върхът, но са хронологично близо до него.

Математиката е като пирамида - колкото по-нагоре се качваш, толкова по-тясно ти става. Затова децата-чудо в математиката "изгряват" в теорията на числата. Тя е плодородната зелена долина в основата на пирамидата, където проблемите са лесно обясними, но има много неоткрити територии. Детето Карл Фридрих Гаус е известно (сред неспециалистите) основно с откриването на бърз начин за изчисляване на сумата на числата от 1 до 100. Гаус не остава за цял живот в плодородното "поле на числата". За разлика от унгарското дете Пал Ердьош, което също започва там, но решава да остане и става най-продуктивният математик на всички времена: както по отношение на броя на публикациите, така и по отношение на броя на съавторите.

А нима в живота е по-различно? Той също е пирамида. Колкото по-високо се изкачваш в йерархията, толкова по-тясно ти става: мястото е малко, а желаещите са много. Задължително е да се съобразяваш със силните, но е полезно да се пазиш от всички. Няма пасища за откриване, трябва да пасеш вече пасени пасища, а много често това, което някой друг вече е пасъл.

Близо до върха, започваш да се чувстваш като алпинист. Става студено; въздухът се разрежда; флората и фауната приемат необичайни и некрасиви форми. Дори и да стигнеш до върха, установяваш че освен да гледаш, там няма какво друго да правиш.

Приказка за толерастията

1/17/2015

В една студена северна страна студената северна красавица Х не обръщала внимание на топлата любов на У. Горещата кръв на У го подтикнала да плати на наемния убиец Z за да убие Х. Z взел парите, но не свършил работата. У дал Z под съд заради неспазената уговорка. Съдът решил че уговорките, дори и от подобен вид, трябва да се спазват и глобил Z с 1300 долара. Поръчителят на убийството У бил осъден да прекара 2 години на топло.

Какво ли си е мислел съдията:
а) че наемните убийци, оставени на свобода, не отмъщават хладнокръвно на тези, които ги глобяват, и
б) че 2 години на топло са достатъчно дълго време поръчителят на убийства да забрави как се поръчват убийства и да се затопли дотолкова, че когато излезе от затвора да си поръча една студена бира (вместо да поръча да убият една красавица и един съдия)?

История с прилагателни

1/16/2015

Имало едно време трима приятели: Ачо, Бойко и Вичо. Всеки си купил мебели за вилата. Ачо си купил дървени мебели, Бойко - градински, а Вичо - дизайнерски. След време климатичните влияния започнали да влияят на мебелите, та се наложило да се прави поддръжка. Ачо лесно намерил препарати за поддръжка на дървени мебели. Голямо било разочарованието на Бойко и Вичо: препарати за поддръжка на градински и на дизайнерски мебели нямало никъде. Тогава Ачо ги успокоил: и техните мебели били дървени. Имало значение от какво са направени мебелите, а не какво си мислят Бойко и Вичо за тях и с какви прилагателни ги наричат.

Днес хиляди хора са в неведение за правилното значение на прилагателното лично. Мислят си че понеже едно нещо е направено лично, то е лично тяхно. Да, ама не. Детето може да е на Пешо, но да е направено лично от Гошо. Не бой се, Пешо, и обратното е възможно: ти да си направил лично детето на Данчо, но Данчо да си мисли че детето е лично негово.

Такава е ситуацията и с допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Хиляди хора си мислят че след като правят вноските за него лично, то и натрупаните пари са лични. Да, ама не. Второто (аз бих казал правилното) значение на прилагателното лично се отнася до собствеността. Що за собственост е тази, с която не можеш да се разпореждаш: да я теглиш; да я превеждаш където и когато си поискаш; да я инвестираш в каквото и когато си поискаш; да я харчиш когато и за каквото си поискаш?

Не че мога да гледам в бъдещето, но знам какво ще се случи. След години много хора ще раберат че пенсионните им партиди във фондовете за ДЗПО са толкова лични, колкото е лично детето на Данчо. Положителното ще е че хиляди хора:
а) ще научат правилното значение на думата лично и
б) ще се научат да не описват с една и съща дума две коренно различни ситуации.
Лошото е че това знание ще дойде прекалено късно за да им е от полза при пенсионирането.

Произволният език

1/16/2015

В „Когнитивна психология” от Робърт Стърнбърг срещнах идеята че езикът е произволно символен, т.е. че връзката между символите и техните референти (предмети, идеи и т.н.) е произволна. Елементарно, Уотсън: ако езикът не беше произволно символен, то нямаше да го наричаме по толкова различни начини: език, язык, język, language, Sprache. Подходът на Стърнбърг може да се генерализира: не само символите, но и комбинациите от символи имат същото свойство. Няма как да го нямат, нали са символи на групи от символи. Или дори символи на символи на групи от символи.

Да вземем за пример прости комбинации от думи. Пример 1 са думите славянска азбука. Спомням си как преди много време обяснявах на човек с интереси, образование и опит в областта на езика, защо изразът е произволен. Според човека славянска азбука била азбука, използвана за писане от славянски народи. Абсолютно неправилно, тогава и латиницата би трябвало също да е славянска азбука. Човек може да си изкара боя, ако в Шотландия или Германия нарече азбуката им славянска - само защото поляци, чехи, словаци, словени и хървати пишат на нея. Защо същият човек се чувства горд от логиката си докато е в България? Сигурно защото с тази логика у нас не рискува да го набият.

Пример 2 е изразът висша математика. Кое е висше и кое е нисше в математиката? Ако на проблем от „нисшата” математика (предположението на Ферма) е необходима най-висшата математика и стотици години време за да се превърне в Последната теорема на Ферма, то явно проблемът не е от нисшата математика. Обратното, ако висшата математика в продължение на почти 300 години не може да даде доказателство на Предположението на Голдбах, което е от „нисшата” математика, то дали висшата математика е наистина висша?

С колкото „по-висши” неща се захващаш, толкова повече нараства произволността. Най-висшата произволност цари в политиката. Там произволно може да бъде цялото изречение, напр. когато някой политически мъдрец каже: „Сиско създаде Интернет”. Произволни могат да бъдат цели книги, че дори и поредица от книги, напр. „Събраните съчинения на др. Тодор Живков”.

Европейската идея

1/14/2015

България я натискали да приеме по-строги мерки срещу тероризма. Законите й трябвало да не позволяват свободното преминаване на джихадисти и да наказват помагачите им. Аз съм последният, които ще застане на страната на джихадистите, но не може да не ми направи впечатление следното: не беше ли основната идея на Европа свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги? В какво ще се превърне сегашната Европа, ако заменим основната й идея с друга идея - идеята за сигурността? Не са ли свободата (вкл. на придвижване) и сигурността в противоположните краища на европейската координатна система?

Икономистът-нобелист Джордж Стиглър казва: "Ако никога не изпускате самолета, то вие прекарвате прекалено много време по летищата". Получавайки от едното, губим от другото - това е смисълът на всяка размяна. Повече свобода на словото срещу по-малко свобода на придвижване, това ли ни предлагат? Аз като личност бих приел подобна размяна (в разумни граници), но значи ли това че цяла България и Европа трябва да последват избора ми?

Европа е това, което е, точно защото свободата й прави възможно:
> свободното изразяване, без което нямаше да го има свободното рисуване на парижките карикатуристи, но и
> свободното придвижване, без което нямаше да го има свободното придвижване на убийците-джихадисти.
Къде щеше да е героизмът на свободните парижки карикатуристи, ако го нямаше рискът от джихадистка разплата?

За малкото и голямото

1/14/2015

Като че ли всяко нещо се състои от други, по-малки неща със свойства, различни от свойствата на нещото. Когато малките неща се комбинират (случайно или нарочно), се появяват нови свойства, нехарактерни за малките неща. Например:
1. Общество, изградено от свободни хора може да не е свободно общество,
2. Демократично взетите решения могат да бъдат ужасно недемократични,
3. Колектив от гении може да сътвори огромни глупости (да се хванем на бас?).

Вярно е и обратното, свойствата на голямото нещо не определят свойствата на малките неща:
4. Това че България е мръсна, а властта и църквата - корумпирани, не означава че никой не е давал живота си за чиста и свята република.

Това че много повече българи ходят до Турция, отколкото турци до България, и това че в Истанбул има толкова милионери, колкото в София дупки, не означава че Левски и Ботев са дали живота си напразно. То означава че сегашните българи живеят живота си напразно и че имат нужда от нови водачи. Които, подобно на Левски и Ботев, да са способни да се посветят на нещо по-голямо от тях и да направят така, че това голямо и красиво нещо да може да бъде изградено със съществуващите дребни и некрасиви градивни единици - българите.

За армията

1/12/2015

Тая работа с армията ми прилича на оная с Тодор Живков. Тодор Живков се крил от полицията, ама тя не го била търсила. Същото е с армията: даваме луди пари за армия да ни пази от хора, които не искат да ни помиришат, хеле пък да ни нападнат. Защо да ни нападат, след като няма какво да ни вземат. Никой не ще:
> призовите ни места в класациите по нещастие и неграмотност,
> дупките в джобовете и пенсионните ни фондове,
> фалиралите ни банки,
> глутниците ни от кучета-човекоядци,
> мъртвия ни индустриален "гигант" Кремиковци и
> дупките по пътищата ни.

Исихазъм от сутрин до вечер

1/10/2015

През Средните векове по нашите земи бил популярен исихазмът. Според привържениците му той бил мистично христианско учение за постигане на просветление и единение с Бог. Според критичните наблюдатели ставало дума за експеримент с човешките тяло и психика. Целта на експеримента била човек да се сгъне на 4 за да затрудни дишането си и да повтаря молитви докато получи просветление. Сгъването на тялото помагало и за верифициране на теорията за просветлението: очите можели да наблюдават пъпа, а обезумелият от липса на кислород мозък виждал как от пъпната "чакра" струи светлина. В този смисъл, исихазмът се различава значително от йогизма (където се набляга на дълбокото и правилно дишане, с всичките му положителни ефекти за тялото и душата) и се родее със сексуалното извращение асфиксиофилия.

Закърмени с векове исихазъм, мнозина съвременни българи така са се втренчили в пъпа си, че не виждат нищо друго. За тях България е земният пъп, около който се върти светът. Тук е планината, от която по-високо нема; тук е реката, от която по-длибоко нема; тук е киселото мляко, от което по-убаво нема. Тук е транспортният коридор на Историята. Тук се раждат най-красивите жени, най-потентните мъже, най-добрите оперни певци и певици, най-добрите борци: като започнеш от свободната борба, минеш през сумото и свършиш с мутрите, от които по-мутрести нема.

Докато гледат пъпа си, горните българи не виждат как въпреки "факта" че са "държали" вратите на коридора на Историята, те не са изкярили нищо - нито са вземали пари за вход, нито са попили положителни културни влияния от преминаващите. Дали, ако беше жив, Паисий нямаше да каже: "Превиването телесно, за да видят просветление душевно, така ги приучи да се превиват, че и пред агата, дяда Ивана, Царя, Альоша и задморския чичо те кръста си лесно превиха. А превитият го всеки оножда. Затуй се чувстват онодени от сутрин до вечер."

Бащи и деца

1/7/2015

Дедите и бащите ни често се гордеят с отрицателни постижения, т.е. с това, което не са или с това, което нямат. С голямо умиление описват защо не са здрави и образовани, сякаш знанието защо не си здрав и образован е по-важно и интересно от знанието за това как да бъдеш такъв.

А нима младото поколение е по-различно? Любима тема ни е да казваме колко сме заети и обстойно да се аргументираме. Уж живеем в "отворено общество", т.е. общество, в което няма теми-табу и всичко е отворено за обсъждане, а след едно такова оплакване не е прието да се чуе въпроса "А защо го правиш?" Уж живеем в общество на "неограничените" възможности, в което царува вярата, че индивидът има способността и възможността да избира, вкл. и това какъв живот да води, а не е прието да се пита "А правиш ли нещо за да намалиш заетостта си?"

Винаги ме е изумявала позицията на гордеещите се с негативни постижения. Очакват да изгубиш времето и доброто си настроение, и да се превърнеш в кошче за душевните им отпадъци, но не са готови да похарчат и една калория за да чуят и разберат въпроса/препоръката ти.

Допусканията

1/6/2015

Голям проблем в човешкото мислене е че често:
а) се базира на допускания, за които си мислим като за факти и
б) игнорира факти, които не можем да видим или за които ни е неудобно да мислим като за факти.
Това може да бъде демонстрирано със следния пример:
За да изяде 7 мишки на една котка са й нужни 2 часа. Колко часа са нужни на 3 котки за да изядат 84 мишки?

Всеки петокласник би ни казал решението: 8 часа. Петокласникът (а сякаш и учителите му) не схваща погрешността на своите допускания че:
а) производителността на котката е еднаква във времето,
б) производителността на различните котки е еднаква и
в) котките са производителни през цялото време.
За петокласника тези допускания не са допускания, а факти.

От откачалки като L. Ron Hubbard та чак до учени като Isaac Asimov, мнозина допускат че бъдещето може да бъде предвиждано и дори управлявано. Може би ние сме не само това, което ядем, а и това, което допускаме. Затова нека забравим за управляването на бъдещето и се научим на нещо по-лесно: да управляваме допусканията си.

Европейци

1/5/2015

Европейците говорят на различни езици, затова глупостите, които казват звучат различно. Глупостта на западноевропееца често е прикрита с няколко слоя гланц. Казаното от Ханс-Герт Пьотеринг, Председател на Европейския парламент, че не трябва да мислим за бъдещето само като за нещо, което ще дойде след нас, може и да е далече от поезията на Шекспир и физиката на Нютон, но поне напомня за хумора на Йоги Бера.

Глупостта на средния българин е открита като кариес на преден зъб. "Нереален сигнал, постъпил по кабелите, е причина за спирането на 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", казва изпълнителният директор на централата. В този новговор няма нито поезия, нито наука, нито хумор. Какво да кажа освен: "С такива атомни мениджъри, не трябва да мислим за атомната катастрофа като за нещо, което ще дойде след нас".

Задача с ДПС

1/5/2015

Дадено:
85% от гражданите, 90% от политиците, 95% от медиите и 100% от либералните think-танкисти са против ДПС.
Да се изчисли:
Как става така че ДПС присъства осезаемо във всеки парламент и всяко второ правителство?

Само по едно

1/4/2015

Преди да тръгне да пасе овцете, момченце поискало от баща си да му даде малко мляко за през деня. „Ааа, ем леб, па и млеко”, отвърнал бащата.

След като направило добра презентация пред важни личности, включително и шефа на шефа си, друго момченце се върнало в офиса и се изненадало когато шефът му го попитал какви глупости е говорило. „Ама откъде пък разбра, че съм говорил глупости, шефе”, попитало то. „Шефът така ми каза”, отвърнал малкият шеф. „И ти му повярва”, попитало отново момченцето. „Никой друг не ми е казвал какво си говорил, на кого тогава да повярвам”, сложил край на разговора шефът.

Горните истории са истински и стават за илюстрация на заглавието. Човек сякаш е направен така, че да вярва в едно, да обича да прави едно, да мисли по един начин и т.н.

Когато бях студент младите и прогресивни преподаватели даваха списък с книги за четене. Дошлите от училище студенти-новобранци се чудеха защо трябва да се четат толкова книги при условие че има един учебник по дисциплината. Старите преподаватели, много от които бяха на доста по-ниско интелектуално ниво от студентите си, но бяха изпечени в "академичните" дела, не допускаха тази грешка. Казваха кой е учебника и точка. А студентите бяха доволни.

По времето на социализма книгите по история бяха пълни с капиталисти-кръволоци, монархо-фашистки диктатури, героични партизани и славни партийни конгреси. Тези глупости започнаха да изчезват малко по малко, но историците оставиха в писанията си всички останали глупости: за пръчките на хан Кубрат; за черепа на Никифор, с който Крум пил вино от „законно изкоренените” преди това лозя; за „славянската” писменост, за турското „робство” и т.н. Когато зададеш въпросите „Какво робство без роби и робовладелци?” и „Не е ли вярно, че през 19 век робство е имало в Съединените щати, но не и в Турската империя?”, средният българин те гледа на кръв и те нарича „предател” или просто „глупак” (вместо да погледне себе си и вярванията си). Същото става и когато попиташ кое е славянското на писмеността на светите братя. Дали е създадена по поръчка на славяни? Дали е създадена от славяни? Дали е базирана на нещо славянско? Дали славяните пишат на нея?

Данни за размисъл по горните въпроси има, стига да не се чете само по една книга на дадена тема. И то само от български автори. И то само докато сме в училище. Но нали сме наследили от дедите завета „Само по едно”.

Как ли щяха да се чувстват почитателите на принципа „Само по едно” ако той се споделяше от всеки? Ако на вечеря жена им сервираше само по едно кюфте или ако в кръчмата им разрешаваха да пият само уиски и то само по едно?

Ирония на съдбата

1/2/2015

След като привършва единственото си европейско математическо пътешествие, през 1827 година норвежкият математик Абел се завръща в Норвегия. Пътешествието му е прието за провал, както от критиците, така и от самия него. Скромното му държавно финансиране е спряно, а болният от туберкулоза Абел е принуден да вземе кредит за да се издържа. Поради това че умира в бедност през същата година и не оставя никакво наследство, той никога не успява да изплати кредита си.

Историята е странна птица. Съвременниците ни, за разлика от тези на Абел, смятат европейското му пътешествие за огромен успех. Съвременниците ни, за разлика от тези на Абел, смятат че той е оставил огромно наследство. По тази причина, през 2001 година Норвежката академия на науките започва да присъжда ежегодна Абелова награда за математика в размер на $750 000.

Има само един проблем: наградата е за цялостно математическо творчество и следователно се дава на математици, които вече са били признати. От името на непризнатия през времето на краткия си, пълен с бедност и студ, живот Абел, се дава богата награда на признати в математическо, и успели във финансово, отношение математици. Как ли щеше да се върти в гроба си Абел, ако можеше да разбере че младите и неизвестните математици продължават да са игнорирани - този път от негово име.

Абел не е сам; той е в добра компания. Колко ли неудобно щяха да се чувстват Бог, Син, Родина, Демокрация и Човечество, ако знаеха какви дела се вършат от тяхно име?