Blog Archives

Гладни, но горди: история с два финала

7/31/2018

По време на някакъв сравнително скорошен глад в Китай, от Щатите пратили хранителна помощ. Понеже в САЩ основната земеделска култура е царевицата, помощта била от ... царевица. Гладните, но горди, китайски селяни казали: "Ние да не сме животни, че да ядем царевица", и продължили да умират от глад.

Следващата история се е случила доста по-рано и в нея няма китайци. През 18-ти век английската Академия на науките обявила Награда (орден+пари) за пренасяне на хлебното дърво от тихоокеанските острови в Америка, където да бъде използвано за изхранване на робите. Елементарно, Уотсън, щом преситените тихоокеански туземци могли да похапват с кеф плодовете на хлебното дърво, това биха могли да правят и гладните роби.

За да получи наградата, известният капитан Уилиам Блай трябвало да направи два опита в продължение на 6 години, като по време на първия опит му се наложило: да изтърпи т.н. Бунт на кораба "Баунти", да бъде зарязан на лодка в океана, а след като извадил късмета да стигне до Англия ... да бъде изправен пред военен съд. Получил наградата едва след втория опит. Дървото се аклиматизирало успешно, но гладните роби отказали да ядат вкусния му плод защото не се вмествал в културните им традиции.

Имам и втори финал на историята с хлебното дърво. Как така яденето на плода му не се вмества в културните традиции на гладните африкански роби? Че нали точно африканската култура е въплътена в африканската поговорка "Който вижда мухата в яденето, той не е гладен"? Да не вземе да излезе че африканските роби в Америка не са гладували, а историята с глада е измислена? Така както историята с царевицата би могла да е измислена от американски "дарители" на развалена царевица, която китайците не са яли защото са предпочитали да умрат от глад, а не от хранителни отравяния? Или пък царевицата наистина е била за животни, от тази дето ѝ казват "фуражна"?

Послепис
27.07.2022 г.

Излиза че с предположението си относно робите (в последния параграф по-горе) съм уцелил място, близко до историческата десетка. Според историка James Poskett, автор на книгата Horizons, робовладелците, вместо да хранят робите си със стандартни хранителни продукти, са отделяли в плантациите си място, където робите да отглеждат собствена (африканска) храна: кола, ямс, сорго, папуда и т.н. А робите, знаейки как да я отглеждат, са вземали нещата в свои ръце и са правели всичко необходимо за да получават високи добиви (помагало и това че никой не проявявал интерес към "робските" им храни).

Затова нямало кой да яде плодовете на хлебното дърво - то наистина не се вмествало в културните традиции на бели и черни. А и черните не били толкова гладни, че да се мъчат да го вместят.

Красотата е в очите на наблюдателя

7/30/2018

0 Comments

Чудя се защо, от всичките 20 различни доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство (дело на Коши, от 1811 г.). Мисля, мисля, и не мога да измисля нищо по-добро от това:
Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на Твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко".

P.S.
03.06.2020

Две години по-късно, откривам същия извод направен от Марио Варгас Льоса в книгата A Writer's Reality:
От гледна точка на културата, най-красивите моменти в цивилизацията са се случвали когато границите разделящи популярната и креативната литература са изчезвали и литературата се е превръщала в две неща едновременно: нещо което обогатява цялата публика независимо от манталитета, знанието и образованието, и което същевременно е креативно, артистично и популярно. Дикенс, Юго и Дюма са изключително успешни примери ...

0 Comments

Репин за начинаещи

7/29/2018

"Понеже нямаме календар и не знаем датата, завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)

Спомняте ли си репиновата картина "Запорожци пишат писмо на турския султан"? А спомняте ли как се почувствахте, когато я видяхте за пръв път? Ще ви кажа: веднага ги усетихте близки. Султанът на Турция бе гаден поробител, а запорожците не само че му бяха врагове, ами се отнасяха към него, империята му, религията му и армията му с такова величайше пренебрежение, че ... че ... че нямаше как да не заслужават уважение. Нямаше значение че са мръсни, окъсани и зле изглеждащи, от значение бе това че са смели, весели и позитивни. Да бяхте един мениджър "Човешки ресурси", щяхте да ги назначите веднага.

Да бях един кинаджия, щях да ускоря прожекцията и да ви покажа как внуците на същите тези запорожци завзеха България и я държаха 45 години под запорожка власт, отнасяйки се към българските история, култура, религия и народ с такова величайше пренебрежение, като ... като ... като това на дедите им към султана. Ама това го знаем сега, а нашите деди, що толкова се възхищаваха на картината на Репин, не го знаеха. И не им хрумваше да си зададат въпросите:
1. Защо запорожците изглеждат толкова комично (да не кажа отвратително)?
2. Защо са толкова задръстени, т.е. способни да повярват че писмото им наистина ще стигне до султана?
3. Защо е това множествено число "пишат" когато пише само един, тъй като останалите са неграмотни? За справка: вижте колко различен изглежда писарят; личи си че е минал през гимназия или семинария.

Е, сега ще ви открия тайната: освен художник, Репин беше кинаджия по душа и можеше да превърта лентата в главата си. Още докато рисуваше запорожците той усещаше посоката на вятъра. Усещаше докъде ще я докарат синовете и внуците на запорожците: дотам не само султанът, но и половината свят да им целува гъза. И разочарованието му скоро си пролича: в картината му "Болшевик" (от 1918 г.) главният герой, отнемащ насила хляба от ръцете на гладно дете, изглежда още по-комично (да не кажа отвратително) от предшествениците си в "Запорожци ...".

Репин гласува против болшевиките "с краката си" и се премести да живее във Финландия, а преди смъртта си дари колекцията си от свои и чужди творби на Финландската национална галерия. А почитателите му извадиха късмет; как иначе щяха да разберат за съществуването на "Болшевик"? Нали ако картината беше в Русия, някой премръзнал комисар щеше да каже "Абе, що не ми цунеш гъза?" и щеше да я палне за да се сгрее.

Напънала се планината и родила ... идиот

7/28/2018

0 Comments

Напънала се планината и родила мишка, се казваше в една стара поговорка. На езика на съвременна България: "Напънал се вестник "Капитал" и родил класацията "Капитал100" на най-големите компании в България". И какво от това? Да не би да си мислите че в Румъния си нямат 100 най-големи компании? Или че в ТРИнидад големите компании са само ТРИ?

Не е важна големината на планината, а големината на родената от нея мишка:

продукт - за клиента,
дивидент - за акционера,
данък - за данъчния,
имидж - за всички.

Кого обслужват класациите от сорта на "Капитал100"? Идиотите, който като тръгнат да си търсят работа, първо пробват в 100-те най-големи, и едва след това другаде? Идиотите, който си купуват кисело мляко "Боженци", само ако се е свършило млякото от световния гигант "Данон"? Идиотите, който се чувстват граждани на света, защото са сменили девиза "От Витоша по-високо нЕма" с девиза "От Лукойл по-големо нЕма"?

Послепис от 6.04.2023 г.
Съкратих горния текст, за да се отърва от:

многословността и
променящата се във времето информация (линкове и данни), която не е от съществено значение.

Ще удължа текста с една кратка мисъл: понеже по-горе съм споменал данъците и Лукойл, та ... оказва се че Лукойл не е бил толкова голям, колкото се е струвал на "Капитал" и почитателите на класацията му, поне ако се съди по данъците плащани от Лукойл.

0 Comments

Злато за България

7/27/2018

Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са ѝ на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да ѝ трябват допълнителни напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали "българските" медали не са толкова малко защото желаещите да ги "национализират" са твърде много?

Сметки и сметкаджии

7/26/2018

Върви си Гошо Счетоводителят по "Раковска" и вижда спрял камион, от който на поразия се лее някаква течност. На стъклото на камиона пише "Превоз за собствена сметка". Пълни глупости, мисли си Гошо. Ако беше за собствена сметка, собственикът щеше да си е уплътнил камиона.

Кариери и професии

7/26/2018

Като се замисля, кариерата ми беше едно нищо. Като се изключи разнообразието. И това че все гледах (а и успявах) да си имам вземане-даване с интелигентни хора с професии. Аз, за разлика от тях, сякаш нямах професия. Не съм страдал заради това, не съм им завиждал, не съм се самоподценявал. Но не съм сигурен дали те не са ме подценявали.

Някои от тези хора бяха математици. Използваха супер-сложни математически методи върху супер-сложни нематематически обекти (хора, инвестиции) за да изследват нематематическите им качества (смъртност, заболеваемост, рентабилност). Бяха способни да намират отговори на въпроси, които не биха ми хрумнали. Хора достойни за уважение.

Пред тях аз никога не бих минал за математик. Елементарно, Уотсън, не съм в час с математическите методи. Като се замисля, откривам че съм математик по начин точно обратен на техния: прилагам прости нематематически методи върху прости математически обекти. Казано накратко: провеждам експерименти с числа и множества.

Дали пък и аз не съм достоен за уважение, мисля си. С простите си нематематически методи понякога съм способен да открия прости математически въпроси, на които сложните математически методи на колегите ми са безсилни да дадат отговор.* Та затова се питам: "Кое те прави математик: а) методите които използваш или б) нещата за които мислиш?"

___________________________________
* като например:
1. Може ли за всяко просто число да се намери друго просто число, такова че цифрите на произведението им да са само прости числа?
2. Вярно ли е че за всяко цяло положително число Х>1, такова че сумата на делителите на Х дели произведението от Х и броя на делителите на Х без остатък, е в сила твърдението "Делителите на Х могат да се разделят на две непресичащи се множества с равни суми на елементите"?

България - страна с непредсказуемо минало

7/25/2018

За това как българската историческа, археологическа и строителна мисъл е конструирала "древната" черква "Света София" вече съм писал. Да, ама не била само "Света София". "Римската" стена в София била всъщност османска. Османска, но не съвсем; реставрирана е от българи през 1957 г.

Хайде стига си гледал в черно, ще кажете. Как така в черно, ще кажа аз. Черните неща ги гледам в черно, а белите - в бяло. Положението с фалшивата архитектура е бяло или максимум сиво: нея я фалшифицират веднъж-дваж на сто години. Черна е ситуацията с историята ни: нея я фалшифицира всеки втори историк на държавна издръжка, и то по 8 часа всеки работен ден.

Капитализъм с човешко лице

7/25/2018

Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино, защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят.

Нека сега се телепортираме в нашето скромно ежедневие и видим как ... нещата са същите. Преди 6 месеца на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" в София имаше банка и аптека. След това ги нямаше, защото:
> на банковите капиталисти им беше станало ясно че там (по "Дондуков") няма бизнес защото има голяма конкуренция (в рамките на 8 последователни квартала има 15 банки), а
> на фарма-капиталистите им беше станало яснo че там няма бизнес, защото има голяма конкуренция (в рамките на 4 последователни квартала има 4 аптеки).

Оттогава нищо не се е променило, освен това: на мястото на бившата банка се появи аптека, а на мястото на бившата аптека - банка. Е, и друго се промени: лицата, т.е. фирмите, на аптеката и банката. Новите капиталисти считат че точно те ще успеят там, където другите са се провалили.

Синестезия 2: Измисляне на света

7/24/2018

Има различни начини за опознаване на света:
> можеш да посетиш мястото Х или човека Y, т.е. да видиш света лично;
> можеш да прочетеш за света;
> можеш да измислиш света сам.

Бизнеса с посещенията съм го приключил отдавна. Чета ежедневно, но само по теми които ме интересуват. Затова ми остават много възможности за измисляне. Преди 6-7 години във връзка с желанието ми да разкрия несъстоятелността на популярен проблем* от Теорията на игрите измислих Острова на далтонистите. Преди седмица видях че имало такива острови, даже си купих книга от Оливър Сакс за тях.

Природата ме е пощадила в "цветово отношение", и аз не само че не съм далтонист, ами съм синестет, възприемайки цветове както през очите, така и през ушите. Точно преди една година разсъждавах за далтонистите и синестетите и измислих "далтониста-синестет". А днес, чета в книга от Рамачандран че такива хора наистина имало.

Затова е този блог - да си записвам нещата които измислям. Правя го, ама с едно наум: повечето измислени от мен неща някой друг вече ги е измислил или открил.

_______________________________________
* проблемът се нарича "Загадка със синеоки островитяни" и вълнува най-светлите умове на човечеството, вкл. и ум номер 1 (виж блога му)

Синестезия 1

7/24/2018

Синестезията е "объркване", настъпващо когато сигналът от едно сетиво субективно се усеща като сигнал от друго сетиво. Според специалистите най-често срещаните форми на синестезията са символната (цифрово-буквената) и тоналната. При първата, едни и същи цифри или букви се възприемат в едни и същи цветове. Например, синестътът Пешо винаги вижда цифрата 5 в червено, а синестетът Гошо винаги я вижда в зелено. При тоналната синестезия Гинка "вижда" тона ДО в червено, а Ганка - в синьо.

В общия случай, синестезията е "занаятчийство" с цифрички, буквички и тонове. Моята синестезия беше творческа. Виждах в цветове не тоновете, а целите музикалните произведения. Най-вдъхновяваща за мен беше музиката обагрена в зелено и зелено-жълто. В зелено чувах Child in Time на Deep Purple, Wish You Were Here на Pink Floyd и Gates of Babylon на Rainbow. Не ставаше дума само за рок-музика, в младостта ми почти целият джаз от бибопа насам ми въздействаше така. Не че нямаше "зелени" песни, които да не ми харесват: Flight of the Rat на Deep Purple, за която по-късно разбрах че не е харесвала на никого и затова не е била изпълнена на концерт дори един-единствен път.

Имах любими песни и в други цветове: Easy Living на Uriah Heep беше в слънчево оранжево-жълто с червени оттенъци, подобно на баховата Токата и фуга в ре минор. В любимия ми рок-албум Heaven and Hell на Black Sabbath пък нямаше нито една песен в зелено.

Нито една комунистическа и патриотична песен не ми се зеленееше. Много "зелени", т.е. недозрели и безвкусни, ми се струваха тези песни дори в годините когато аз също бях "зелен". Оттогава насам си мисля че политиката и патриотизма са за "зелените" глави; поузрееш ли, разбираш че е глупаво да си губиш времето с глупости. И друго усещам:
Узрееш ли дотам че да разбираш песните с ума си (какви хора ги пеят, какво точно се пее в тях и на какви хора се харесват), красотата им започва да избледнява.

Гастарбайтерите в София

7/23/2018

Взели интервю от гастарбайтер в София, а той казал: "През последните години българската икономика бележи значителен растеж ... Нивото на ресторантите и баровете се вдига". Такива са тукашните гастарбайтери - добре папкат. Без значение какво разбираме под "папкане": вземането на големи заплати или посещаването на най-добрите ресторанти. Затова предлагам да им казваме ГАСТРОарбайтери.

Да, ама докато привличаме точно такива гастарбайтери икономиката ни ще нараства точно така както е описано в интервюто: ще се подобрява качеството и количеството на ресторантите. А в една страна има и други неща за вършене (и посещаване) освен папкането (и ресторантите). Когато вместо маркетинг-мениджъри в България започнат да се заселват чужди биолози, невролози, математици, музиканти и писатели, тогава ми се обадете, че да си сменя мнението за това какво и колко е пораснало в икономиката. А дотогава мнението ми ще си остане старото:
Световноизвестните хора РОДЕНИ в България са умрели другаде по личен избор. Световноизвестните хора УМРЕЛИ в България са чужденци, умрели тук по чиста случайност.

Нека тя да ти напомня с ароматния си глас ...

7/21/2018

Спомня ли си някой моята "Двоична ода за народа"? Не? Там ставаше въпрос за това че народът ни си има (имаШЕ в първия случай) два синода, две БКП-та и две ДПС-та. Вчера научих че сме имали и две радиа "Зи Рок".

Странна е тази българска склонност към делене. Вярно, животът започва с делене: от една клетка - две, от две - четири. Да, но там е различно - от един момент нататък клетките започват да се диференцират. А с нашите удвоявания ситуацията намирисва на ситуацията с мършата - на колкото повече парчета я разкъсват хищниците, толкова повече смърди. Повече, ама иначе си е все същата миризма. Без диференциация.

Трудно е да бъдеш Бог

7/20/2018

Знаете ли какво стана с "Бога на пианото" Кийт Емерсън, когото наричаха "вероятно най-великият и технически съвършен пианист в историята на рока"? Стана това: над 20 самостоятелни албума; 13 албума с The Nice; 39 албума с ELP; 2 албума с Emerson, Lake & Powell; жена и две деца; милиони (паунда, не турски лири); концерти пълни с публика и адреналин; мацки по избор след концертите. И какво направи накрая? Самоуби се.

Ами "Богът на математиката" Джон Хортън Конуей? Десетки книги и статии, кога самостоятелно, кога в сътрудничество с други големи имена. А семействата? 3 брака и 7 деца. А колегите, студентите, почитателите и последователите по целия свят? А наградите и уважението? Академик на британската академия на науките (Royal Society) на 33 години, това не всеки го може (за справка: Айнщайн стана такъв на 42 години). И какво друго направи "Богът на математиката"? Два опита за самоубийство, ето какво.

Я вижте и какво се случва с Бога на Боговете (имам предвид онзи отгоре)! Милиарди го псуват, защото не им е дал нищо. На други им изсипва Рога на изобилието за да си изберат каквото поискат, а те, вместо да му благодарят, са самоубийствено недоволни. Трудно е да бъдеш Бог!

Великаните - нашенски и чужди

7/19/2018

Българските "великани" проглеждат късно, с по век-два закъснение. Шампионът хан Кубрат нямаше равен - откри езоповата басня с пръчките 13 века след Езоп.

Сещам за един съвременен великан - Жельо Желев - на когото в края на 20-ти век "правеха евалла" как разритикувал определението за материята на "руския великан" Ленин. Ако трябва да сме точни, Ленин също беше късно прогледнал великан. По негово време истински интелигентните хора в Европа не се интересуваха от определенията за материята. В Европа тази практика умря заедно с Хегел през 1831 г., но много преди това европейските великани бяха започнали да фокусират откривателските си страсти върху свойствата на материята, защото откриването на дефиниции им се струваше безпредметна дейност, подходяща за средновековни монаси. Имаха светлия пример на гигантите в математиката, които от две хилядолетия се бяха отърсили от склонността да търсят дефиниции на точките и правите за сметка на търсенето на свойствата на комбинациите им.

Но ... да се върнем към късното проглеждане на Жельо Желев, който зачетен в Маркс и Ленин, беше пропуснал да се зачете в мислите на мислителите от "провинциалните" северозападни части на Европа. Там, 100-тина години преди Жельо, Лейди Франсес Ръсел, баба на великана Бъртран Ръсел, беше родила* следната великанска мисъл:

What is matter doesn't matter.
Какво е материята няма значение.

__________________________________________________________
* на практика, повторила думите на Джордж Бъркли (1685-1753)

Житейският опит

7/18/2018

Житейският опит е хубаво нещо, но за съжаление се събира предимно негативно. Всеки би предпочел животът му да е пълен с успехи, които да преразказва на младите под формата на смислени истории. Уви, основата на житейския опит са провалите, за които разказваме странни и нелогични истории. Ето една от тях.

Един каубой пътувал през пустинята и умирал от жажда. Срещнал пътник и го помолил за вода. Пътникът нямал вода, но му дал съвет: на половин час от мястото имало кална локва, а на половин час оттам - град. Градът бил собственост на негри-расисти, а те забранявали бели да го посещават (а влезеш, а са те линчували). Водата в локвата била негодна за пиене, но ако си намажеш лицето и ръцете с калта, то привечер можеш да минеш за негър. Напиваш се, преспиваш, а на сутринта трябва по тъмно да избягаш (иначе негрите ще се усетят и ще те линчуват).

Изпълнил каубоят указанията, влязъл по тъмно в града, напил се хубаво, намерил хотел, помолил ги на другата сутрин да го събудят рано, събудили го и той отпрашил. Ама се чувствал зле с остатъците от калта по муцуната и на следващата локва решил да ги отмие. Мие и гледа в локвата - черен е. Мие пак и пак е черен. Уплашил се, замислил се и разбрал: в хотела били събудили някой друг.

Замисли се и ти! За събуждането. Един ден ще се събудиш и ще се запиташ: "Къде изтече животът? Кога остарях?" Не си остарял, ти си такъв какъвто си сега. Стар. Онзи, за когото си мислиш, е бил някой друг.

Първо малката оптимизация, след това - голямата

7/17/2018

В Хамбург щели да пускат автоматизирани влакове без машинисти. На това му казват "оптимизация". Вярно, оптимизация е, ама е минимална:
От десетките хиляди пътници дневно премахват само един - машиниста.

Оптимизацията е подобна навсякъде, не само в Хамбург, не само при влаковете. Оптимизират хранителната индустрия: махат някои работници и слагат роботи; махат някои хранителни, т.е. бързо развалящи се, вещества, и слагат някои консерванти. Малка оптимизация, малко по малко!

Усещате ли, господа прогресисти, накъде отиват нещата? Когато дойде Голямата оптимизация няма да има влакове, защото няма да има кой да се вози на тях. Роботите ще са по цял ден на работа, вие - по цял ден безработни. Ще си седите в къщи и ще злобеете. А когато огладнеете, ще ядете оптимизирани храни: 2-ра употреба, 100% консерванти. Хапвайте, да ви е сладко!

Учителките

7/16/2018

"Защо учителките по естетика са все грозни", питал се младият Георги Господинов. По мое време предмет "естетика" нямаше, та затова се питах други неща: "Защо учителките ми по литература за цялата си "кариера" са прочели по-малко книги от мен? Не е ли справедливо да си разменим местата?"

Истината е лесна за разбиране, особено когато пораснеш. Защо учителките по математика бяха умни, защо учителките по физическо бяха атлетични, защо учителките по рисуване можеха да рисуват? Защото в "обективните" дисциплини имаше обективни изисквания:
> от учителките по математика се изискваше да решават задачи и доказват теореми,
> от учителките по физическо се искаше да имат опит като спортистки,
> от учителките по рисуване се искаше да могат да рисуват, което трябваше да докажат с рисунките си.

А от учителките по естетика и литература не се искаше нищо, освен спазването на партийната линия. Никой не им искаше да са произвели нещо естетично или да са написали нещо смислено. Най-зле бяха (и са) учителките по история. Която и да хванеш, можеш да си сигурен че тя нито е вземала, нито ще взема, участие в правенето на История.

Книгата на тревогите: въртене в кръг с Ролф Добели

7/15/2018

Създадени сме да се тревожим. Елементарно, Уотсън, тези дето не са се тревожили са били изядени от лъвове или са изгорели в пожари, заради което не са оставили поколения. А ние ... сме поколенията на тези дето са се тревожили. Да, ама в днешния ден лъвовете са в зоопарковете, а пожарите - основно по телевизията. Ерго, от постоянното ни тревожене не само че няма ползи, ами има вреди: психически, а понякога и физически (специалистите ги наричат психо-соматични).

Какво да правим? Ролф Добели е умен човек, който може да пише добре, а и кратко. Да развием мироглед на стоици, отговаря той. Да не се тревожим за неща, които не можем да променим; да се борим с нещата, които можем да променим и да сме достатъчно мъдри да правим разликата.

Добели има и друг отговор: да медитираме. Само дето тревогите изчезвали докато медитираме, но след това се връщали. Затова вместо да се развива като стоик и медитатор, Добели предпочита личната си стратегия, обобщена в три точки:
1. Ежедневно писане на Лична книга на тревогите, където изброяваш и анализираш тревогите си. Според него, заедно със страниците на книгата ти се изхабявали и тревогите ти.
2. Застраховки: купуването на застраховка било полезно за след застрахователното събитие, но било още по-полезно преди него, защото ти давало спокойствие.
3. Усилена и интересна работа, която била най-доброто разсейване от тревогите.

Умен мъж е Добели и пише добре, ама не се е сетил за следното:
1. Ежедневното анализиране на тревогите може да не те успокои, а да ти покаже че не се тревожиш достатъчно. Или че има опасности, за които още не си се сетил.
2. Към Тревога А (ще се случи ли катастрофа с джипа ми) застраховката добавя Тревога Б (ще плати ли застрахователят ако се реализира Тревога А). Има и друг проблем, за който неспециалистът Добели не би могъл да се сети: застраховките не намират приложение при финансовите и политическите рискове. Което дава повод за нови тревоги.
3. Усилената работа, дори и да е интересна, ще те сблъска с: проблеми за решаване, доставчици, клиенти, колеги и шефове. С две думи, работата ще ти даде допълнителни поводи за притеснения. Може и да те накара да забравиш тревогите си за Глобалното затопляне, но ще ти създаде тревоги за това:
3.1. дали се обличаш и държиш правилно;
3.2 какво ще се случи ако не спазваш: работното време, политиката за сексуалните отношения на работното място, правилата за защита на личните данни и
3.3. какво ли още не.

Не се е сетил за тези неща Ролф. Ерго, стратегията му за справяне с тревогите работи добре. Само за едно се тревожа: дали стратегията му да не се тревожи няма да се окаже лъвът, който ще му "изяде главата" или пожарът, в който ще му "изгорят" парите. Така както изгоряха парите на много милионери и милиардери, които (за да не се тревожат за тях) ги повериха на прословутия Бърни Мейдоф.

Евро-икономика за тъпчовци

7/14/2018

Като нямат хляб, да ядат пасти.
Мария-Антоанета, френска кралица

Приемането на еврото не криело рискове, вкл. риск от повишаване на цените, твърдят разни "умници". Нямало как хлябът от 1 лев да стане 2 лева, защото нямало да има кой да го купува.

Че ще има кой да го купува е ясно: българите държат на депозити в банките над 48 милиарда лева, с които могат да се купят над 24 милиарда хляба от по 2 лева. Дори и да приемем че никой българин няма нищичко спестено, хлябът от два лева няма да се купува само през първия ден. Хлебарите ще го изхвърлят, а на следващия ден пак ще заредят нов хляб на същата цена, но в по-малки количества. А огладнелите "умници", които са вярвали че няма да дават по 2 лева за хляб наистина няма да дават. Нито пък ще проядат пасти. Разходите им за хляб ще останат същите, защото вместо хляб за по два лева ще си купуват половинка за един.

Послепис, озаглавен "Пак ще се срещнем след 5 години"
Днес, 28.04.2023 г., без да сме приели еврото, купувам 350-грамови хлебчета "Живена" за по 2.39 лева. Разликата е че вместо да ям по 2 филии (което правех преди), сега ям по 1. За това по колко ще ям след приемането на еврото, ще ви информирам своевременно.

Свобода или собственост

7/13/2018

Ботев събра дружината да попеят. Заповяда да се пее "Хубава си, моя горо". Знаменосецът даде тон. "Остави", изкомандва войводата. "Първо трябва да съберем по един грош за Каравелов, че интелектуалната собственост върху текста е негова!" Идиотски звучи, по онова време такова нещо не можеше да се случи. А сега?

Собствеността е свобода, но свободата не е само собственост. Собствеността е едно малко подмножество на свободата. Важно, но малко.

Понякога се налага да се жертва нещо заради друго нещо. Тогава е разумно да се жертва малкото заради голямото. Така бе тогава и поетът Ботев се жертва заради Родината. Така трябва да бъде и сега, когато интелектуалната собственост пречи на интелектуалната свобода.

Послепис от 7.06.2022 г.
Прочитам в книга от Лорънс Лесиг интересна история. Американската организация за защита на авторските права на композиторите, текстописците и изадателите (ASCAP) завела дело срещу гърл-скаутите заради това че не плащали авторски права за песните, които пеят вечер край лагерния огън. На друго място прочитам че имало заведено дело и срещу бой-скаутите (да не каже някой че има дискриминация по пол).

Happy ending problem: 3+3=5

7/12/2018

0 Comments

The Happy Ending Problem is the following simple statement:

Given any five points on a flat surface that are in general position, i.e. no two of them coinciding and no three of them on a straight line, prove that four of these points will always form a convex quadrilateral.

This is the latest proof of mine:

1. Let us start with the observation that a line can intersect three edges of a triangle at most (see below). The number of intersected edges can be zero, two or three, but the number of intersection points can be zero or two (point of entry and point of exit).

2. An edge (or its extension) of a triangle can intersect three edges of another triangle at most (see 1 above). In the extreme case where every edge (or its extension) of the intersecting triangle intersects three edges of the intersected triangle (see below):
a) The number of intersection points is six, i.e. the maximum, and
b) Any vertex of any of the triangles is collinear with two other vertices, and
c) No edges of the two triangles coincide.

3. As any three points in general position form a triangle, any five points in general position form two triangles sharing a vertex. At least one of the edges (or their extensions) of the intersecting triangle (let us call it a "useful edge") intersects two edges of the intersected triangle at most (otherwise we have a contradiction with the general position requirement, see 2 above). In other words, a useful edge (or its extension) does not intersect at least one edge of the intersected triangle (let us call it a “useless edge”). On the other hand, the useless edge (or its extension) does not intersect the useful edge (otherwise the number of intersection points would be six or more, a contradiction with the general position requirement, see 2 above). Therefore, by connecting this pair of (useful and useless) edges we can build a convex quadrilateral (see below). Q.E.D.

0 Comments

Тезей, Минотавърът и бръсначът на Окам

7/12/2018

"... Тезей намерил пътя до центъра на лабиринта, открил злия Минотавър и го нападнал. По време на кървавата битка, той хванал Минотавъра за рогата и забил острия си меч в сърцето му ..." Четеш и си мислиш: Тезей е бил обикновен човек, а не индийски бог. Откъде е намерил толкова ръце че едновременно да държи двата рога на чудовището и да забие меча си в сърцето му?

Историята за Тезей и Минотавъра е един Метаминотавър, чието сърце "плаче" за меча, кръстен с името "бръснач на Окам". Говоря за склонността да се търсят, намират и предпочитат простите обяснения на нещата. Ако забием бръснача в сърцето на Метаминотавъра ще усетим аромата на Балканите. И по-точно, на една балканска история за пълени чушки - историята за едноръкия готвач.

В началото

7/11/2018

0 Comments

Преди около 2 седмици се навършиха 30 години от създаването на програмния език Wolfram, яйцето от което се излюпиха две прекрасни птици: системата за компютърна алгебра Wolfram Mathematica и изчисляващата търсачка Wolfram Alpha. Малко след 30-ия рожден ден на езика чета "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Авторът се пита кое е било в началото и си отговаря: не е било яйцето, нито кокошката, нито словото. Взема бележника си и започва да изброява подходящи кандидати: хляба, ябълките, четката за зъби, меда ... Поглежда какво е написал и открива: В началото бе списъкът.

Не знам какво означава това за писателя, но то звучи със собствена мелодия в главата ми: четирите думи прекрасно описват философията на добрия стар Wolfram. Дори създателите му не можаха да бъдат толкова кратки и категорични когато написаха: "Списъците са в сърцевината на езика Wolfram". Или когато им се налагаше да пишат езотерично звучащи текстове от сорта на "Списъците, сравнени с мултидименсионалните масиви, са нещо значително по-генерално, поради това че подсписъците на първите не са длъжни да са със същите дименсии".

В началото езикът нямаше име. Получи го (заедно с герб) като подарък за 25-тия си рожден ден. А сега, за 30-тия, като един истински благородник си има и девиз: "В началото бе списъкът."

0 Comments

С каква храна ни хранят чуждестранните вериги?

7/10/2018

Етикетът следва закона, затова всичко е на български: "Лют сос с чушки халапеньо. Съдържание такова. Съхранение онакова. Произведено в Германия за Лидл България, адрес еди-кой си".

Чета и се чудя: или ни мамят, или ни лъжат. Ако етикетът е верен, то веригата предлага на българите храна, специално произведена за тях и различна от тази за германците и австрийците. Значи наистина ни "прекарват" с второкачествена храна.

По последни спомени, дано не ме лъже Алцхаймерът, ние българите сме известни със селското си стопанство. От ядене на камби, капии, сиврии, джулюнски шипки и чорбаджийски чушки не ни остават много време, желание и средства за ядене на халапеньо. Следователно за халапеньо у нас няма голям пазар и едва ли веригата е произвела соса специално за България. Ако е така, значи ни лъжат с етикета. А ако имат "смелостта" да ни лъжат че продуктът е произведен специално за нас, то сигурно ще се осмелят да ни лъжат и за други работи, например за съдържанието на продукта и за срока му на годност.

Както и да въртиш в ръцете си соса и от каквато и гледна точка да го гледаш, видно е че те мамят. Ако не за едно, то за друго.

<<Previous

Categories

Archives