Хиляди българи мечтаеха да станат капиталисти, без да знаят какво е капитализъм и дали имат нужните качества. Видяха се с капитал и вместо да го инвестират като капиталисти, те го загробиха като селяни в недвижима собственост. Не можаха ли да се сетят, че утре тя ще струва толкова, колкото струват днес нивичките на бабите им?
|
Когато ти казват че не използваш потенциала си, не мисли че ти казват че имаш потенциал! Казват ти че не правиш това, което те смятат за правилно.
На семинар по лингвистика, брадат професор споделил: "Докато на много езици двойното отрицание означава потвърждение, то на нито един език двойното потвърждение не означава отрицание". "Да-да", извикал голобрад студент от задните редове.
Този виц съм го срещал в американска книга, но той звучи също толкова добре и на български. Което ще рече че двата езика еднакво добре използват двойното потвърждение като инструмент за отрицание. Има още нещо общо между българския и английския: и при двата двойното отрицание не е потвърждение. Но има и разлики: докато при "правилния" английски двойното отрицание не се допуска, то при "правилния" български двойното отрицание е напълно допустимо, като си остава отрицание. С използването на двойното отрицание като отрицание*, българският език има преимущество пред английския. Което ще демонстрирам с пример от Raymond Smullyan: Which is better, eternal happiness or a ham sandwich? Nothing is better than eternal happpiness. A ham sandwich is better than nothing. Therefore, a ham sandwich is better than eternal happiness. Ако го преведем на български, нещата си идват на мястото: Кое е по-добре: вечно щастие или сандвич с шунка? Нищо не е по-добро от вечното щастие. Сандвич с шунка е по-добре от нищо. Следователно, по-добре сандвич с шунка, отколкото вечно щастие. Вместо парадоксално се появи едно видимо невярно твърдение, което освен всичко друго звучи безинтересно. За да се справим с логиката на проблема беше достатъчно да го преведем на друг език и да видим че проблемът не е проблем на действителността (т.е. проблем на логиката), а е проблем на езика (в случая - английския). ____________________________ * "никога нямаш време за мен", "нямам нито лев", "никога не съм те лъгал" ... Хората получават удовлетворение от живота или защото правят нещо смислено, или защото намират "мястото си". Ако се сетите за талантливи инженери, работещи сред други талантливи инженери по интересни и важни проблеми, то ще си помислите че става дума за едно и също нещо. Няма да мислите така, ако се сетите че на "мястото си" са: запалянковците в агитката, пияниците в кръчмата, политиците във властта и мишките в шкафа със захарта.
Ето защо хората се питат къде работят, а не какво работят. За другите, къде е мястото ти е доста по-важно, по-информативно и по-интересно от това какво правиш (и особено от това какво си направил). За другите, да си сред мишките в шкаф пълен със захар те прави по-важен и по-интересен, отколкото да си сред лястовиците в празното небе. Продавачка е излязла пред магазина и през смартфон, голям като пестниците на работническо-селските ѝ деди, налива акъл на приятеля си: "Постоянно говориш едно и също, и само се повтаряш. Ставаш все по-агресивен и все по-настъпателен. Не мога да те изтрайвам и направо ми иде да те убия".
Да бяха ѝ казали дедите ѝ за поговорката "Вижда сламката в чуждите очи, ама гредата в своите не вижда". Да бяха, ама не бяха. Как тогава да разбере че постоянно говори едно и също, и само се повтаря? И че става все по-агресивна и настъпателна (щом ѝ се ще да убива)? Сандвич е всяко нещо под формата АБ-В-АБ или АБ-В-БА. След като разкрих тайните на думите-сандвичи в английския език, дойде ред и на българския. Тук нещата са по-трудни, защото не разполагам с електронен речник. Затова вместо в паметта на компютъра, експериментът се провежда в моята памет.
И така ... освен елементарните случаи на: а) палиндромите (от сорта на КА-П-АК) и б) думите сандвичи започващи/завършващи само с една еднаква буква (от сорта на К-АРЪ-К), има ли в българския други думи-сандвичи? Отговорът е твърдо ДА. Такива са милата дума МА-МА (където между филиите няма нищо) и дългата дума НЕ-ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВА-НЕ (приличаща на сандвич с всички екстри). According to Douglas Hofstadter everything of the form A-B-A is a sandwich. A good example is the name EIN-ST-EIN. Hofstadter's definition and example hide as much as they reveal. I'd try to give a better definition: Everything of the form AB-C-AB or AB-C-BA is a sandwich. This broader definition treats palindromes as sandwiches, therefore both KA-Y-AK and ST-UPIDE-ST count as sandwiches.
Q: Besides the trivial cases of: a) the palindromes and b) the one-letter sandwich words (such as E-LIT-E), are there other sandwich words in English? A: There are 203 other sandwich words of the form AB-C-AB, such as AL-CHEMIC-AL and TE-AMMA-TE. There are 566 other sandwich words of the form AB-C-BA, such as AN-TEN-NA and REV-OL-VER. I even found a sandwich word that is not in my dictionary: RET-ROFIT-TER. В пътеписите си Пол Теру споменава:
България не е никаква "Швейцария на Балканите", на нея по ѝ отива "Мексико на Балканите". Тук е герой Бенковски, но не и Захари Стоянов. Тук са герои Левски и Ботев, но не и Раковски. Досущ като Мексико, България празнува не Живота, а Смъртта: имаме празник на загиналите герои, но няма как да имаме празник на живите герои, тъй като нямаме такива. Според учените глави, логическата заблуда "Commutation of Conditionals" се състои в размяната на антецедента и консеквента в логическия аргумент. Звучи на китайски, нали? С пример, нещата стават съвсем разбираеми:
Всеки български президент е български гражданин на възраст над 40 години не е развнозначно на Всеки български гражданин на възраст над 40 години е български президент. Основателят на хомеопатията д-р Ханеман забелязал че веществата, които лекуват дадени симптоми при болните, предизвикват същите симптоми при здравите. Откъдето си направил извода че веществата, предизвикващи дадени симптоми при здравите, лекуват същите симптоми при болните. Накратко: Хомеопатията е рожба на логическата заблуда "Commutation of Conditionals". Демокрацията е болна. Причината е, че тя третира гражданите по модела на образованието (едно за всички), а не по модела на здравеопазването (различно лечение на различните болни в зависимост от различните им конкретни диагнози и общи състояния).
Ако бъде въведено задължително гласуване, резултатите ще бъдат подобни на резултатите от задължителното образование: провал, платен не само с пари, но и с изгубено време. "Не съди за книгата по корицата", казва народната мъдрост. Вярно е! Кориците на конституциите са скучни, но самите конституции са пълни с такива прелестни измислици, че заслужават шарени корици. Например, корици с идиоти и извънземни. Защото само идиоти/извънземни могат да си помислят че страната, на територията на която живеят/кацат е страната, описана в съответната Конституция.  Син се обажда на майка си:
- Майко, здрасти. Как си? - Много добре, мойто момче. - Извинете, госпожо. Май съм набрал грешен номер. How do we cut 9 (m) congruent pancakes into 10 (n) equal portions in order to minimize the total number (length) of the radial cuts? Note: It is not allowed to make a tower (towers) of pancakes. Как да нарежем 9 (m) еднакви палачинки на 10 (n) равни порции, така че да минимизираме общия брой (дължина) на радиалните разрези? Забележка: Не е разрешено палачинките да се нареждат на кула (кули).  Послепис от 1.06.2022 Тогава не знаех дали има формула (за произволни m и n), но впоследствие успях да я открия. Подиграваме се с хората, които вместо "кутии" пишат "кутиЙ", а забравяме че дядовците им прекръстиха Галилео Галилеи на Галилео ГалилеЙ.
Everyone presses buttons every day. You may think that by pressing the right buttons such as Like and +1 skillfully (i.e. where and when needed) you present yourself as a person of good taste, but the truly good taste is to create something that is valued by the people of good taste. You are what you create, not what you press.
"Ако изглежда като патица, кряка като патица и плува като патица, то значи е патица", казват американците. Българите поставят врата, на вратата поставят дръжка, а накрая поставят надпис "Не е вход".
В страни като нашата е прието да се уважават хората заради това, което са, а не заради това, което са направили. Уважаваме бедните, уважаваме възрастните, уважаваме болните. От утре, по закон ще сме длъжни да уважаваме учителите. Затова България е пълна с бедни, възрастни, болни и поучаващи другите, и празна откъм хора, направили нещо хем смислено, хем надвишаващо скромните рамки на личността и народа.
Не всички учители са достойни за уважението ни. Задължителното уважаване ще ни кара да уважаваме и хора, които не заслужават уважение. По същия начин, задължителното гласуване ще ни кара да гласуваме за хора, които не заслужават уважение. Спазването на такива закони може единствено да ни накара да загубим уважение към себе си. И към Закона. Лелка в пенсионна възраст чете книгата "Как да станем столетници". Удивително! Хората на нейната възраст не разбират 50% от нещата, които виждат, и не харесват останалите 50%. Когато наближат 100-те, те няма да разбират и харесват 100% от нещата. Защо им е да стават столетници?
Днес, при откриването на паметника на Самуил, президентът избълва куп помпозни слова за саможертвата на Самуил. Каква саможертва, нима някой си мисли че Самуил, при вида на ослепените си войници, е получил инфаркт по собствено желание? И че е завършил живота си с думите: "Клета Майко България, най-достойните ти синове бяха ослепени"? Много по-вероятно е последната му мисъл да е била: "Останах без войска. Сега всеки от болярите ще може да ми вземе короната, барабар с главата".
Светът не е сцена. Глупаци са тези, които смятат че думите и делата на живите хора имат нещо общо с монолозите на измислените датски принцове и български президенти. Великденският остров е богат откъм паметници и мизерстващ откъм икономика. Статуите на великите великденци си съжителстват с мургави "хубавци" в анцузи. Несигурното настояще последните запълват със спомени за миналото и глозгане на останките му. Имат минало, но нямат бъдеще.
България все повече заприличва на Великденския остров. Паметниците се роят, но са заобиколени от мизерия. В градинката зад Военния клуб в София, паметникът посветен на опълченците е заобиколен от битпазар. От другата страна на улицата, паметникът на Вазов си прави компания с клошари, преживящи изваденото от кофите. Имаме минало, но нямаме оправдание: докато великденците са насред Тихия океан, ние сме насред Европа. Ако се проваляш в прекалено много неща, то вероятно се занимаваш с прекалено много неща.
Трагедията на съвременното образование е че 100 страници текст, посветени на 9-тата симфония, Джокондата или Баба Илийца, могат да ти спечелят докторат, а оттам и преподавателско място, но сътворяването на симфония, картина или разказ - не могат. Минаваш за образован не ако си сътворил нещо, стъпвайки върху раменете на гиганти, а ако си показал че имаш желанието да седиш под гигантите и да се задоволяваш с това, което те са изпуснали (нарочно или случайно). С такова образование можеш "успешно" да се реализираш в живота, където гигантите не обичат никой да стъпва на раменете им, защото те са тези, които тъпчат чуждите рамене.
Геле отива в "Плод и зеленчук"-а да си купи зеле.
- Вуте, това зеле убаво ли е? - Епа как нема да е убаво, нали е българско. - Вуте, я че го готвим, нема да си приказвам с него. От хиляди години стотици историци разнищват подвизите на Александър Велики. Как не им стигнаха времето и силите да ги разнищят, при условие че на Александър му стигнаха 33 години да ги извърши?
|
Categories
All
Archives
September 2026
|
RSS Feed
