Работодателят: Защо смятате че трябва да Ви наема?
Кандидатът за работа: Защото съм твърде скъп за да ме купите!
Кандидатът за работа: Защото съм твърде скъп за да ме купите!
|
Президентът Плевнелиев ми прилича на комика Бен Стилър. Толкова ми прилича, че не знам кой от тях двамата бих избрал за президент. Обаче знам кой бих избрал за комик. Нямаше да е Бен Стилър.
- Татко, какво е етика?
- Сега ще ти обясня, мойто момче. Вчера влиза един съсед в магазина, купува си нещо и ми дава 10 лева. Връщам му рестото и той си тръгва. След малко забелязвам че ми е дал 20 лв. - Хубаво, ама не разбрах какво е етика. - Етика е да кажа ли на съдружника или да не му кажа. Подреждаме 10 монети по показания по-долу начин. С преместването на 3 от монетите трябва да накараме триъгълника да се обърне обратно и върхът му (вместо нагоре) да сочи надолу.  Да вярваш в демокрацията значи да вярваш че масите са способни да изберат подходящия индивид за висш държавен пост, при условия че не знаят:
1. нито какви са правата и отговорностите, свързани с този пост; 2. нито какви са човешките качества, необходими за заемането на поста; 3. нито дали индивидът, когото избират, е наясно с правата/отговорностите по точка 1 и притежава качествата по точка 2. Стигайки до точка 3 си спомням за бившия вицепрезидент Ангел Марин, който си мислеше че има право да се меси в работата на съда (давайки амнистии на осъдени) и се изненада, когато му потърсиха отговорност. Българските език и литература имат: дългогодишна история, патриарх (Вазов), че дори и 2 института към БАН (един за език и един за литература). Затова някому може да се види странно съществуването на израза "държавен глава". Как може - при толкова читатели, писатели, поети и професори - никой да не види че думите не са съгласувани по род?
Горният въпрос може и да е интересен, но със сигурност е маловажен. Важният въпрос е "Защо не са съгласувани големите претенции на държавните ни глави със скромните възможности на главите им?" Вчерашният свят беше толкова различен. Веднъж дадени, имената на нещата се запазваха. Приятелствата бяха приятелства, защото бяха доживот. Такива бяха и браковете. Парите бяха пари - не губеха стойността си понеже бяха от злато.
В днешния свят нещата са нетрайни, а имената им - още повече. Вчера си бил аутсайдер, но днес - благодарение на Фейсбук и подобни - можеш да имаш стотици приятели и последователи. Вчера си бил програмист-аутсайдер, но днес - отново благодарение на Фейсбук - можеш си богаташ с 43 милиарда долара. Както казват журналистите, спечелвайки $8,000,000,000 долара за година ти правиш една крачка към първото място по богатство. Сериозно, $8,000,000,000 = 1 крачка? Какво означават днес думите "аутсайдер", "приятели", "богаташ" и "крачка"? Нищо, те са просто знаци, които заблуждават. Така че ако някой ти каже че се занимава с лизинг и маркетинг, помисли дали не лепи марки в някоя канцелария! Според Галилео, Книгата на природата била написана на езика на математиката, символите на който са кръговете, триъгълниците и т.н. Сещам се за поведението на мързеливите ученици: учителят им казва да прочетат "Под игото", а пък те свалят и прочитат кратки преразкази и анализи от Мрежата. Сега ми става ясно защо Галилео е предпочитал да чете не директно от Природата, ами от Книгата на природата. Елементарно, Уотсън, от Книгата на природата се чете по-лесно.
Когато наблюдаваме кръгове, автоматично разпознаваме кой от два кръга е с по-голяма площ. Него наричаме "по-големия кръг". Оттук, наготово ни идва информацията че радиусът и периметърът му са по-големи от тези на по-малкия кръг. Така е, но в природата около нас кръгове няма. Там има обекти с други форми, а за тях извлеченото от кръговете математическо знание не важи. По площ, езерото Lake Powell е 170 пъти по-малко от България, но обиколката му е с около 1000 километра по-голяма. Питай Уикипедия, ако не вярваш! Kартата не е територията; Книгата на природата не е Природата. Ако искаш директно да четеш истината за Природата, то има опасност да не я разбереш. Ако разбираш истината, то има опасност това да не е истината на Природата, а да е само истината на Книгата й. Нагледал съм се на всякакви мениджъри: български, гръцки, английски, швейцарски, холандски и унгарски. Забелязал съм една обща черта: ако нещата вървят добре, това се дължи на мениджърските им качества; влошат ли се резултатите - били са подведени. Бойко Борисов е типичен мениджър:
> когато реже лентички, той казва: "Без мен, България щеше да е като Гърция", > когато съдебната реформа се проваля, той казва: "Бях подведен". Добрият писател е като добрия композитор - може да пише лошо, но може да пише и добре. Добрият преводач е като добрия музикант - дори и когато вложи всичко от себе си, той се проваля когато началният материал не става. "Боклук на входа, боклук на изхода", казват накратко компютърните програмисти.
Добрият музиколог може да знае всичко за музиката, но не може да напише и една песен. Добрият композитор може да не знае много за музиката, но това не му пречи да бълва музика. Литературоведът може да напише книга за роман, но не и роман. Романи пишат романистите. Да обобщим: Добрият творец е добър и без добър интерпретатор. Добрият интерпретатор е заникъде без добър творец. Затова, нека да правим разлика между творците и дейците! Преди около месец открих сериозно преимущество на българския език пред английския, а именно: уместното използване на двойното отрицание. Защо да не се цитирам:
Има още нещо общо между българския и английския: и при двата двойното отрицание не е потвърждение. Но има и разлики: докато при "правилния" английски двойното отрицание не се допуска, то при "правилния" български двойното отрицание е напълно допустимо, като си остава отрицание. Днес ми хрумна че в българския, с помощта на двойното отрицание могат да се конструират твърдения, уместността на които можен да оценим без допълнителен анализ на контекста. Например, твърдението "нищо не съществува". На английски, "nothing exists" може да означава две неща: 1. "нищо не съществува" - подобно на българския, но и 2. "нищото съществува" - означава че то съществува паралелно с другите съществуващи обекти. Следователно, в английския е необходим допълнителен анализ на контекста за да определим значението и уместността на твърдението. Или ако го кажем по друг начин: колкото повече неща означаваш с една и съща дума/израз, толкова по-малко информация носи тя/той. Хиляди студенти завършват измислени специалности в измислени университети. С измислените си дипломи си намират измислена работа при измислени работодатели. Минават години и десетилетия. Едва тогава се вижда че след толкова време, прекарано в сферата на измисленото, те нищо не са измислили.
Въображението е възпитан гост: няма да дойде непоканено и няма да идва често, ако не го каниш редовно.
Хората с опит, натрупан в органите на реда, заемат първите места във властта, бизнеса, науката и изкуството. Въпреки това, Родината не е в ред. Излиза че техните способности са не да произвеждат ред, а да заемат местата, предвидени за хора с други способности.
Щастието не може, и затова не трябва, да бъде основната житейска цел. То може да бъде единствено страничен резултат на смислено изживян живот. Погледни телевизора и вестника за да се убедиш че когато търсиш щастие можеш да се сдобиеш с известност, пари, тумбак, врагове, болести и какво ли още не. Само не и с щастие.
Как се оказва така че в недемократичната и безконституционна Англия е имало и крале, и кралици, а в демократични страни като България и САЩ никога не е имало жена-президент?
Пазарната икономика цели да превърне всяко нещо в стока и да му постави етикет с цена. Никой не си задава въпроса: "Каква е цената на това всяко нещо да има цена?"
Американци отиват в Русия. Виждат че всеки пие водка. Виждат че водка се пие от сутрин до мрак. Посещават фабрика за водка в Иркутск. Учудват се защо, въпреки огромното търсене, тя работи само на една смяна. Какво да ги правиш, хора без въображение.
Руснаци отиват в САЩ. В Бардстаун - столицата на бърбъна - посещават фабриката за алкохол "Бартън". Виждат че суровината, машинарията и организацията на труда са от висока класа. Работи се на смени. Учудват се защо е всичко това, след като водката "Бартън" е толкова гадна, че е станала Клошарите се множат. Едните ровят в кофите с физическия боклук, другите се ровят в инфобоклука на Мрежата. С какво ли ще се препитават когато и ние, мърлячите, обеднеем и престанем да им произвеждаме боклук в достатъчно количество?
Юридическите лица са безлични. Често такива са и продуктите им. Е, такива могат да са продуктите и на физическите лица, но ако заради безличността на продукта решиш да накажеш автора с шамар (физически или словесен), то той може от срам да спази Христовия завет да си обърне другата буза. Как да го направи юридическото лице, след като няма бузи? Как да го направи, след като няма срам? Какво лице е лицето без бузи и без срам?
Юридическите лица се справят много добре с една Божа заповед, предшестваща Христовата, а именно заповедта да се плодят и размножават. Докато населението на България бързо намалява, то броят на юридическите лица расте. Така България става все по-безлична и все по-безсрамна. В парка виждаш десетки паметници на герои, писатели и поети, но не и тоалетни. Kак да накараш героите да живеят в мислите на живите, когато последните са заети с по-важни неща - да търсят храсти, където да се изпикаят?
Ако имаше живот след смъртта, то думите "живот" и "смърт" не биха означавали нищо.
People are like numbers. Most of them are irrational, which makes them think they are normal.
Имало двама братя-близнаци. Никой не можел да ги различи, дори и собствената им майка. Да, ама нали им е майка, та знаела за тях едно нещо: единият лъжел по цял ден, но само в понеделник, вторник и сряда (през останалото време казвал само истината), а другият – също лъжел по цял ден, но само в четвъртък, петък и събота (през останалото време казвал само истината). Казала на този-онзи, и накрая всички започнали да ги различават –по лъженето.
В един топъл летен ден кака Кина, по прякор „Фракталната фурна”, намерила под леглото си гащи, каквито носели само близнаците. Ха сега де, на кого от тях да ги даде? Тръгнала да ги търси и срещнала единия. Попитала го: „На кого са тези гащи?”. „Този, на когото са гащите, днес казва истината”, отвърнал близнакът. Каква е вероятността това да са неговите гащи? |
Categories
All
Archives
September 2019
|
RSS Feed
