В продължение на 15 години в Германия, Франция и Австрия издирват жена, свързана с 40 престъпления, сред които убийства и обири. ДНК-то на жената е намерено на всички местопрестъпления. Наричат я "фантомът от Хайлброн" и обявяват 300 000 Евро за главата ѝ. Впоследствие се разбира че жената работи във фабриката, произвеждаща памучните тампони, с които се събират ДНК-доказателствата.
|
"България е закотвена на дъното на Европа", казал президентът на "историческия" връх Шипка. "Не му отива да прави такива изявления на място като Шипка", контрирал премиерът и добавил: "За полугодието имаме рекорден износ за 38 милиарда - това е отговорът на всички критики."
Двете котви, с които е закотвена България са: 1. историята, в конкретния случай означена със символа "Шипка", и 2. икономиката, в случая означена със символа "Износ". За нашите държавни мъже няма други ценности. За тях пенсиите, околната среда, здравеопазването, образованието, изкуството и науката нямат значение, стига историята да продължава да е напудрена, а икономиката - нарастваща. Ако българските държавни мъже бяха учители, в училище щяха да се учат само два предмета: история и икономика. Българите се гордеят с факта че никога бойно знаме на предците им не е пленявано, мисли си Спирос. И забравят че същите тези предци проспаха половината от историята си под чужда власт. Как удобно си ги представят тези работи: врагът пленява страната ти, и тебе дори, но оставя непленени бойните ти знамена!
"Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO", пише Мат Паркър, английски автор и комик, и бивш австралийски учител по математика. Сякаш е искал да каже: "Да направим света loser-friendly". Елементарно, Уотсън, ръцете на лузърите ще са залепени за този бутон: "Пак се издъних, я да го натисна".
Боя се че и доста други хора биха се пристрастили към бутона. Две деца са твърде много, защо не направя UNDO на едното? Шефът отдавна не ме е хвалил, дали да му направя UNDO? Не ставам за учител в Австралия, защо с едно UNDO да не стана комик в Англия? Никой не можа да отнеме на Мат Паркър предимството да смени адреса и професията си, запазвайки миналото и житейския си опит (вкл. всички направени грешки). Че нали ако губеше старото си АЗ при смяната, той нямаше да има чувството че някога е правил грешки и нямаше да се сети да напише "Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO". Едно време, пише със завист Георги Господинов, отличниците по математика отиваха в чужбина и ставаха елитни програмисти, а отличниците по литература оставаха тук и ставаха обикновени писатели. Такава била пазарната конюнктура.
Какви ли програми не написаха нашите програмисти, какви ли изчисления не направиха! Само едно не можаха да изчислят - това че ще останат незнайни войни, това че създадените от тях алгоритми не ще проникнат в книгите на Доналд Кнут. За разлика от програмистите, нашите писатели влязоха в европейски и световни издателства: било в учебници или сборници, било самостоятелно. Елементарно, Уотсън, пазарната конюнктура е река. Днес е една, утре - друга. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща конюнктура. Е, на пазара има и неща, оставащи непроменени. Писателите, за разлика от програмистите: 1. пишат за каквото си искат, и 2. подписват каквото са написали, понякога по 2 пъти. Елементарно, Уотсън, чувал ли си на програмист да му искат автограф? Едни гении ги признават приживе, други - посмъртно. А трети изобщо не ги признават. Голяма група психолози, изследващи гениалността, се обединяват около тезата че не си ли признат за гений, ти не си гений. Позицията им, естествено, е парадоксална: според тях Ван Гог е станал гений 126 години след смъртта си, когато творбата му "Портрет на доктор Феликс Рей" е била оценена на 50 милиона долара, но не е бил гений когато я е нарисувал и подарил на доктора (а той, разочарован от портрета, го използвал за да покрие дупка в кокошарника на майка си).
Не само психолозите дискриминират гения, често това го правят и колегите му. Да вземем за пример класирането на математиците по т.н. Ердьош-номер.* Номерът, когото ще нарека Е(а), измерва разстоянието (по критерия авторство) между математическия шампион Пал Ердьош и математика Х. Ако Х е бил съавтор на Ердьош то номерът му е 1; ако е бил съавтор на съавтор на Ердьош, то номерът му е 2 и т.н. Критерият авторство е дискриминационен, а и парадоксален, защото съгласно него Гошо от Горно Уйно и тримата математици смятани за най-велики (Архимед, Нютон и Гаус) току-виж се оказали на едно ниво, с Е(а)=+∞. Един по-разумен критерий би бил критерият цитиране; като съответния номер ще означа с Е(с). Той би могъл да се изчислява така: Ако Ердьош те е цитирал, получаваш номер Е(с)=1; ако те е цитирал съавтор на Ердьош, то получаваш Е(с)=2 и т.н. По този критерий Гошо ще си остане на дъното, но тримата големи ще получат шансове да се изкачат нагоре. Новият критерий е анти-дискриминационен: мнозина гении са работели сами, без съавтори, вкл. и заради това че са били млади, неопитни, непопулярни или дискриминирани. Естествено, с новия критерий решаваме проблема с дискриминирането на гениите от миналото и настоящето, но не и на тези от бъдещето. Е, ще оставим нещо за решаване и на тях, нали трябва да си заслужат името. ____________________________________ * за физиците има Айнщайн-номер Мъдреците все ги прекъсват. Това как става прекъсването - с псувни или ръкопляскания - за тях не е от голямо значение. Мъдреците искат да бъдат чути докрай, и евентуално разбрани, а не да бъдат аплодирани.
- Поискай от мен нещо, каквото и да е - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него. - Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце. Александър си тръгнал, казвайки на придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген". Нещо ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и мечът, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично. Последният текст на Автора е отхвърлен от Редактора с обяснението че не предлагал нови прозрения. Същият отговор Авторът е получавал и преди, включително и от същия редактор. В този смисъл, отговорът на Редактора не предлага нови прозрения.
Защо светът е толкова несправедлив, пита се Авторът. Защо очаква нови прозрения само от авторите, но не и от редакторите? Интелигентността е като богатството - не е важно колко имаш, а какво правиш с него.
Единици споделят този възглед. Да сте чували израз, аналогичен на израза "Той е много умен, ама ...", но отнасящ се до богатството? Не? И аз не съм чувал. - ... съкровищницата на човешката глупост, която наричаме с името Библия - завършва лекцията си Спирос.
- А знаете ли, професоре какво пише на корицата на най-издаваната книга в света? - пита с критичен тон студент с голям златен кръст на гърдите. - Знам, пише Диплома - отговаря Спирос с още по-критичен тон. Мнозина смятат че четвъртата власт, това са журналистите. Сякаш не знаят какво значи власт. Сякаш не са чували в приказките, и виждали в действителността, как винаги някой държи хляба и ножа.
Четвъртата власт, подобно на всяка друга власт, има три класически проявления: 1. Забранително (кой държи ножа) Собствениците имат властта да забранят на журналистите да публикуват разследванията си. Властта е в способността да забраняваш. Ако не бяха забраните, т.е. законите, наредбите, арестите, следствията, обвиненията и присъдите, щяхме ли да имаме първите три власти? Твърдо НЕ, защото те нямаше да има на какво да се крепят. 2. Анонимизиращо (кой държи червения молив и гумата за триене) Забелязали ли сте колко журналистически статии са подписани не с името на журналист, а с името на вестник? И това ако не е проява на власт - да отнемеш правото на автора да се подпише под творбата си! Нима същото не се случва и в другите власти? Казват че законопроектът е дело на депутата Х, без значение че е бил подготвен от служители на някое министерство или изследователи на някой мозъчен тръст. 3. Икономическо (кой държи хляба) Откъде печелят парите си един вестник и една телевизия? Ааа, вярно, от рекламата. Не от писането на уводни статии, не от новини и прогнози за времето. Е, журналистите с реклама не се занимават, за това се грижат други. Търсете кой на кого плаща и ще разберете кой държи хляба! Накратко Журналистите пишат с много думи каквото им е казано с две-три думи, защото тези които им нареждат, подобно на всеки друг властник, предпочитат краткото казване пред дългото писане. Това е четвъртата власт, властта на собствениците на медии и рекламодателите. Не че толкова харесвам хайку, но смятам хайку-идеята за голяма работа: да компресираш красотата на момента в 17-ина срички е красота от по-висш ред. Как би могъл човек да не се възхити на петър-чуховото хайку:
Почивен ден. Шапката на просяка - на главата му. А какво да кажем за т.н. one-liners на комиците? Не всеки е способен да се сети за това че: A fire hydrant has H2O on the inside and K9P on the outside.* Уан-лайнърите са уважавани и от програмистите. В някои среди, да напишеш програма на един ред на екрана, която да прави нещо учудващо, се смята за "върха на сладоледа". Примерът по-долу демонстрира прословутото Предположение на Колац: f[1] = 1; f[n_Integer?EvenQ] := f[n/2]; f[n_Integer] := f[3*n + 1]; f[XYZ] На прост български: с каквото и цяло положително число да заместиш XYZ в горния израз, резултатът е винаги 1. Отдавна практикувам философията на компресирането. В блога ми започна да се случва следното: > в края на сравнително дълги текстове се появяват кратки поуки, > краткото заменя дългото (чрез редактиране или пренаписване). И понеже (по думите на англичаните) practice makes perfect, взех че я докарах до рекорди в компресирането: понякога откривам някаква математическа истина и успявам да я изкажа само с 4 думи. Не се притеснявам че компресирането е враг на истината, това вече съм го отхвърлил по метода reductio ad absurdum. Притеснява ме друго: това което за едни е компресиране, за други може да е дребнотемие. Възможно ли да е се поддават на компресиране единствено дребните (простите) неща? Напълно възможно е. Вярно е че се изисква майсторството на Николас Гомес Давила за да можеш да кажеш че Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния, но дори геният Давила не би могъл да компресира книга собствени афоризми до една страница. ______________________________________________ * за позабравилите химията и американския жаргон: H2O е водата, а K9P (canine pee) - кучешката пикня Когато за първи път стъпи в България, Спирос бе силно учуден от диетата на българите. Не беше подозирал че хляб, картофи и боб могат да се ядат в такива количества. Как, от толкова ядене на хляб, не се повреждат тези хора, питаше се той.
Диетите могат да имат не само физиологично, но и културно влияние върху народите. Населението на островите Тробриан, например, се изхранвало предимно с ямс - корени, съдържащи специфични фитоестрогени и фитостероли, които затрудняват забременяването. В резултат, туземците имали трудности с установяването на причинно-следствената връзка "секс-забременяване" и вярвали че забременяването се дължи на проникване на духа на предците в жената. Българите сами си избират кметовете и депутатите, но постоянно са недоволни от тях. Въпреки това, редовно ги преизбират, а когато установят че пак са недоволни от тях, вместо да обвиняват себе си, те обвиняват неучаствалите в изборите*. Имат трудности с установяването на причинно-следствените връзки, дали не е от хляба, мисли си Спирос. __________________________________ * "Лошите хора ги избират добрите хора, които не ходят на избори", казваше Кристалина Георгиева "Вземащите решения са обикновено доста пасивни и, следователно, склонни да се съобразяват с рамките, наложени им от поставящите проблема за решаване", казва психологът (и нобелист по икономика) Даниел Канеман. Същото, но с други думи, казва колегата му Кийт Станович: "Когнитивният скръндза приема проблема по начина по който му е поставен, без никога да осъзнае че различните формати на поставяне водят до различни заключения."
Какво са имали предвид двамата ще обясня с един мой стар пример: Мислим ергенския данък за глупава социалистическа отживелица, а данъчните облекчения за семейства с деца - за прогресивна съвременна идея. Въпреки че (грубо казано) става дума за едно и също нещо. Проблемът е генерален. Съществуват два вида интелигентност:
И след като рамкирах проблема по този начин ... се оказах способен да отговоря на стария ми въпрос "Защо много деца, спечелили математически олимпиади остават математически безплодни или напускат математическото поприще?" Като деца, пасивната интелигентност им е била достатъчна, но като възрастни, те:
По времето на комунизма викаха професора Х в ЦК на БКП и му казваха: "Другарю, взе се решение да те назначим за Директор на института Y". В края на комунизма, викаха на неформална среща активиста Z и му казваха: "Другарю, идва вълната на промяната, но ние, опитните сърфисти, трябва да я оседлаем. Затова вземи това куфарче с пари и направи банка".
И сега е така. Приятел ми е разправял как шефът на холдинга в който работел го викнал и му казал: "Ти ли си Иван Петров? Да? Взехме решение да станеш директор на едно от нашите дъщерни дружества". Да не си помислите че в България така се назначават само милионерите и директорите! Не, нещата са такива и на по-долните нива в йерархията. В роман, издаден през 1979 г., преводачът Павел Главусанов, с любезното съдействие на редактора Димитри Иванов, се е опитал да обясни под черта за малограмотния БГ читател що е то коефициент на интелигентност. Цитирам дословно (отбелязвайки дивотиите с удебелени букви): Jntelligence Quest - коефициент за интелигентност - ключово понятие в действителността на САЩ. Определя се с тестове. Ако съдим по информираността им, преводачът и редакторът също са били назначени от ЦК на БКП. Ако не беше така, как щяха да вярват че IQ е ключова концепция за САЩ, но не и за останалия свят? Но ... независимо от това кой ги е назначил, те по случайност са напипали Големия български проблем: 1. Коефициентът на интелигентност (КИ) не е ключово понятие за действителността в България. Когато те викат за назначение, никой не се интересува от твоя КИ. 2. В България хората се назначават за интелектуалци точно така, както се назначават за милионери и директори. С 4 думи: тестове не се изискват. Христос информира човечеството че никой не е пророк в собствената си страна. Българите са уникални и в това отношение: пророците им са пророци само и единствено в България.
Това си мисли Спирос и се сеща за пророчицата Ванга, която уж виждаше миналото и бъдещето, но не можа да види че българите ще ходят на пазар в Турция и на море в Гърция. Просто защото пророческите способности на Ванга нямаха визи за чужбина и спираха на границата. Специалистът не знае всичко, включително и това че не знае всичко. Затова той много често си мисли че знае всичко, по което си прилича с лаика.
Имам проблем с думата уникалност. Смятам че съществува за да опише нещо което не съществува. Стоп, казвам смятам, но имам предвид смятах. Защото открих нещо уникално и това са ... българите.
Мислите си че българите приличат на австрийците? Прави сте: имат си паметници на Съветската армия. Мислите че си приличат с финландците? Не бъркате: те са единствените народи извън територията на Русия, които имат паметник на руски цар - не кой да е, а точно Цар Освободител. Е, кое тогава им е уникалното на българите, ще запитате. Как така кое, те са единствените европейци с паметници на руски цар и червена армия. |
Categories
All
Archives
December 2024
|
RSS Feed
