На прост български, за експерти минават не авторите на филми като "Аватар" и "Матрицата", а авторите на умни филмови анализи. По подобен начин, за експерти минават не тези които създават вината и ястията, а тези които пишат за тях, раздавайки точки и звездички. И все пак, комунистическите експерименти не са убили всичко човешко у човека. Независимо от това колко е изкривен смисълът на думата "експерт" в главата на г-н Х, едно е сигурно: освен ако не е клиничен случай, Х няма да предпочете да консумира анализите на експертите пред обектите, подложени на анализ.
В страните, които се криеха от "нашата" страна на Желязната завеса, още битува мнението че експерт те прави способността мъдро да говориш или пишеш за нещо. Да, ама не! Експерт си ако можеш да направиш нещото, и особено - ако можеш да го измислиш.
На прост български, за експерти минават не авторите на филми като "Аватар" и "Матрицата", а авторите на умни филмови анализи. По подобен начин, за експерти минават не тези които създават вината и ястията, а тези които пишат за тях, раздавайки точки и звездички. И все пак, комунистическите експерименти не са убили всичко човешко у човека. Независимо от това колко е изкривен смисълът на думата "експерт" в главата на г-н Х, едно е сигурно: освен ако не е клиничен случай, Х няма да предпочете да консумира анализите на експертите пред обектите, подложени на анализ.
0 Comments
В хубава книга от маркетинг-експерт, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното. Не работодателят те праща на скъп образователен курс, a шефът ти. Ако си бил на такъв курс, но шефът е напуснал или е бил уволнен, то е много глупаво да разчиташ на дългосрочно обвързване на работодателя с теб. - Винаги когато ми кажат че от дърветата не виждаме гората - казва Спиро Горският - аз отговарям така: "Изсечете ги бе, изсечете ги до едно, и се надявайте тогава да я видите!"
- Винаги когато ми кажат че някой има хеликоптерен поглед - казва Пешо Парашутистът - аз отговарям така: "Хеликоптерният поглед е погледът на лузъра: твърде далеч за да види детайлите и твърде близо за да скочи с парашут, ако му се наложи." Вчера, казват, бил националният празник на България. Коя България? Българиите са (поне) две. Едната се тупа по рамото на трети март, сякаш дядовците ѝ са извоювали свободата. Другата се пита "Какво освобождение е да смениш турски падишах с руски батюшка?" и иска друга дата за национален празник.
Българиите са (поне) две и в езиково отношение: мйекаща и мекаща. И тук привържениците на единия лагер се дразнят от говоренето на другия. Хората от Руси, които си правят салата от зЙЕли, се дразнят от нас, софиянците, които си правиМЕ салата от зеле. Накратко, вместо да се дразнят от мЙЕкането си, те се дразнят от МЕкането ни. Имам два въпроса: 1. След като връщамЕ в магазина разваленото зеле или го повръщамЕ - ако сме имали глупостта да го изядем, то защо да не можем да правимЕ салата от него? Само не ми обяснявайте граматиката на статуквото, а отговорете с логически аргументи! 2. Не ви ли се струва че мйекането ни сближава с руските "освободители", а мекането ни отдалечава от тях? Мекането е прославянско и антируско. "То ти причамО ради твог добра" и "Ми желимО да нам Бог помогне", казват сърбите. PišemО и režemО казват хърватите, когато пишат и режат. НосимЕ и раѓамЕ (раждаме) казват македонците. CzytamY и piszemY, четат и пишат поляците. С две думи: истинските славяни винаги намират какво да сложат след буквата М; какво чудно има в това че някои от нас желаемЕ да говоримЕ, четемЕ и пишемЕ като тях. Препрочитам си саркастичния текст "Рок-музика и дебилност" и изведнъж, сякаш отникъде, ми хрумва това:
Кой ли е минималният брой думи, образуващи смислено изречение с максимален брой повторения на думи? Английският, сякаш, е най-подходящ за конструиране на такова изречение. Сещам се за Man up, man! На нашенски, Стегни се, човече! Не мога да се сетя за нещо подобно на български, освен за Стягай си гащите, гащник! Само дето то има една дума повече, а и повторението не е съвсем повторение. Хрумна ми и идея за целочислена редица, с общ член дефиниран така: Минимално просто число с n повторения на някоя от цифрите. За жалост, оказа се че и този път съм "открил" топлата вода. Спомняте ли си какво беше казал Николас Гомес Давила? Колкото по-малко използваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем. Днес ще го демонстрираме с една новина: космическият кораб "Прогрес" бе потопен в Тихия океан.
Какъв е този прогрес, след като космическите кораби ги потапят в океана досущ като ръждясалите самолетоносачи? Ако корабът наистина беше космически, не можеше ли да променят траекторията му и да го насочат към Космоса, че там има повече място, и по-малко боклуци, отколкото в океанa? Думата "имаме" е обрасла с толкова излишни значения, че не мога да не си упражня сарказма върху хората прекаляващи с нея:
Думата "имаме" за нищо я нямаме. Някои казват че имаме Конституция. Пълни глупости! Аз лично не съм имал Конституция нито като едноличен собственик, нито като съдружник, нито като акционер. По тази причина, колкото и да закъсам, не мога да си продам правата на собственост в нея. И като казах "права" ... други казват че сме имали права и свободи. Едно от тях било правото да търсим защита от закона и съда. Някой уврежда правата ни и ние търсим обезщетение. Обаче съдът ни иска % от иска, при това - предварително. Ама аз нямам толкова пари, казваш. Който няма пари, няма права, отвръщат ти. С това какво имаме и какво нямаме е свързан въпросът "Кое е наше и кое не е?" Да разгледаме едно публично изказване на виден български ИТ-милионер: "Ще се появят нови приложения и услуги, които ще подобрят нашия начин на живот, работа, бизнес и индустрия." Ами че моят живот е далеч от милионите, работата и ИТ-бизнеса. Кое е нашето, т.е. споделеното от мен и милионера? Това че се движим на 2 крака и говорим български? Едва ли технологиите ще доведат до напредък точно в това. Малко тъжен взе да става текстът, а аз не искам да натъжавам никого. Затова ще завърша с хумористичната, и завоалирана, критика, насочена от американската актриса Жа Жа Габор към лошата употреба на думата "имам". Попитали я колко съпрузи е имала, а тя отговорила: "Свои или чужди?" Човек който вярва че ние сме сами във Вселената.
Важно уточнение: Можете да вкарате такъв човек в когнитивен дисонанс с въпросa: "Как така хем САМИ, хем НИЕ?" Ще се получи и втори дисонанс: звуците издадени от тъпанаря в отговор на въпроса ви няма да са приятни за ухото. Декан до декана, мила моя майно льо ... хвани единия, удари другия. Деканът на ИНСЕАД Илиан Михов родил мисълта: "България има голям потенциал, но ѝ липсва дългосрочна стратегия, която да я направи богата".
Декани от всички страни, осъзнавайте се! България не може да има потенциал, стратегия и богатство. Това го могат българите, но със следните уточнения: 1. едни българи имат потенциал, а други нямат; 2. едни българи имат дългосрочни стратегии, а други нямат; 3. едни българи имат богатства, а други - не. Ако се опитаме да намерим сечението на тези 6 множества, не бива да се изненадваме ако установим че то е празно множество или е с минимален брой елементи. Как тогава всички българи, за които Михов мисли като за България, биха могли да имат обща стратегия, при това дългосрочна? Казвал съм го, и пак ще го повторя: Българите са като точки в генерална позиция: а) мненията на нито една двойка не съвпадат, и б) не съществува партийна линия, способна да свърже интересите на която и да било тройка. Не е случайно че имаме толкова много БСП-та или че правим избори през 3-4 месеца. Обикновените хора обичат да генерализират, учените - още повече. Понякога първите искат да приватизират това право, лишавайки учените от него. Да вземем за пример онзи псевдофилософ, критикувал ограничеността на науката така: "Ти им казваш, че си научил прасе да лети, а те (вместо ти направят евалла) те питат можеш ли да го повториш и потретиш с произволно избрани прасета".
Същевременно, псевдофилософът, отричащ на учените правото да генерализират, понеже биха предпочели да казват "прасетата са способни да летят" вместо "прасето Х е способно да лети" ... същият този псевдофилософ иска да се запази правото му да генерализира, за да може да казва каквото му хрумне, например "Асен Йорданов научи Америка да лети". Николас Гомес Давила бе оприличил зависимостта между творчеството на твореца и влиянието му върху потребителя с хвърлянето на камък в езеро: големината на концентричните кръгове зависи както от твореца (големината на камъка), така и от потребителя (големината на езерото).
Което ме подсеща за процеса, наричан от много българи "изтичане на мозъци". Къде изтичат нашенските мозъци? Как къде, изтичат там, където изтичат и другите: САЩ, Германия, Британия, Канада. Никой не изтича към Цейлон или Мадагаскар. С други думи, изтичането на мозъците е естествен процес, подобен на изтичането на водата - от малки към големи водоеми. Къде са, тогава, концентричните кръгове, които можем да очакваме от големите водоеми? Появяват се понякога, когато камъкът се казва Самуил Рефетов или Димитър Съселов (хвърлени през 1949, съответно - в края на 80-те). Къде са кръговете на останалите мозъци? Дали не трябва вместо за изтичане на мозъци да говорим за блуждаене на прашинки? Изборите са уж свободни: можеш да избираш, а можеш и да не избираш. От друга страна, кое им е свободното, ако не можеш да избираш когото си поискаш, включително и като направиш UNDO на вече направения избор по всяко време - така както е в гражданския брак?
Не само че не са свободни, но не са и избори. По думите на Николас Гомес Давила: Народът никога не избира. В най-добрия случай - ратифицира. На чист български: Мислете за избирателя не като за писалката на шефа, а като за печата на секретарката! За българина известността е бинарна: известност (1) или неизвестност (0). Нямаме специална дума, с която да означаваме известността с отрицателен знак. Вместо това ползваме неточния* руски израз "печално известен" или тромавото "известен с лоша слава". Имаме си и думата "позорен", но тя говори за качеството да деянието, а не за известността му**.
За англо-саксонеца известността е също бинарна: famous (+) и infamous (-). Нулевата известност си няма дума. Вярно е, имат си думата unknown, но тя е с друго съдържание, поради което има пълното право да е бинарна - човек може да е познат (1) или непознат (0), но не и да е с отрицателна познатост. __________________________________________ * никой с акъла си не би казал че Хитлер е печално известен ** нещо може да е позорно (заслужаващо позор), без да е известно Стаменко прочита във вестника израза "обслужване на кредитите" и си казва:
Какви времена настанаха! Вместо кредитите да служат на хората, хората служат на кредитите. Времето е в нас и ние сме във времето, мислеше Левски. Простено му е, по негово време Теорията на множествата още не беше разработена. Затова той нямаше как да знае че ако две множества са подмножества едно на друго, то те са равни. С други думи, ако времето беше в нас и ние във времето, то ние щяхме да сме (другото име на) времето.
Ако беше така, то какво ли щеше да стане с езика ни? Поговорката би звучала като "Ние е пари." Съпрузите биха се оплаквали един от друг: "Никога нямаш ние за мен." А, времето, възрастните, щяхме да мислим че ние работи срещу нас. "Няма по-добро от българското", гласи реклама на немско-австрийската БИЛЛА. Ако лъжат, няма да пазарувам при тях, понеже мразя лъжците. Ако казват истината, няма да пазарувам при тях, а при някой по-добър, български, търговец.
Неяснотата не е непременно нещо лошо, понякога тя е необходима. Когато една жена те пита дали роклята я прави да изглежда дебела, е мъдро да си неясен в отговора. Това е мнението на писател, натрупал доста житейски опит.
Моят житейски опит ме кара да мисля друго: в горната ситуация ясният отговор е за предпочитане. Забележете, отговорът може хем да е ясен, хем да е честен! Отговаряш с НЕ и си винаги прав: а) Когато жената е кльощава, роклята не може да я прави дебела. б) Дебела ли е, вината не е в роклята. Българска фабрика за персийски килими задоволява с майсторство и уникалност високия вкус на британското висше общество. Това докладват от вестника и сякаш ще се пръснат от национална гордост.
Дали британците вярват че български килими могат да са персийски? Не знам, но има нещо което само британец с интелекта на Шерлок Холмс може да разбере: Ако килимите са персийски, те няма как да са уникални. Ако са уникални, те няма как да са персийски. Ще завърша с шега: уиндзорците си поръчват килими в LowCostандово не защото са уникални или персийски, а защото са евтини. За това как можеш да се загубиш в превода, когато превеждаш дума от един език (зад която се крие една концепция) в дума на друг език (зад която се крие съвсем друга концепция) се вижда от писанията на специалист по история на отоманската империя (и шеф на историческия департамент на Йейл), който в книга за султан Селим I споделя следното (подчертаването е мое):
Селим копнееше да доведе империята до старите ѝ слава и сила ... Той искаше да върне войската в дните когато привилегированата робска класа воюваше повече за империята, отколкото за себе си. На какво се дължат подобни езикови недоразумения? На това че робството в Турция е било твърде различно от това в Древна Гърция, Рим и САЩ. То не е било "наследствено", тежко и срамно. Турските роби са работели в домакинствата на собствениците, а не по полетата, пътищата и в мините. Те са имали възможност да откупуват свободата си, понякога - в сравнително кратки срокове. Децата им не били роби; за справка: доста султански синове и султани са били деца на робини, а майките им са се радвали най-високо обществено положение. Роби на султана са били и еничарите, което не е пречело на турците да се вдигат на бунтове, за да могат и техните синове да постъпват в еничарския корпус. Всъщност, в Турция класите са били три: аскери, рая и роби. Рая не е това, което са ни учили в часовете по история. Става дума за гръбнака на държавата - данъкоплатците. Раята е наброявала около 90% от населението и е включвала както християните и евреите, така и повечето турци. Третата класа наистина е включвала високопоставени роби, но те (за разлика от обикновените) са били обект на завист от страна на доста от представителите на останалите, уж по-висши, класи. Да кажеш че американците са били на Луната е все едно да кажеш че българите са били в затвора. На Луната е бил Нийл Армстронг, а в затвора - Андре Токев.
Вече съм писал за това, даже и име му измислих - множествена склероза (да говориш за множеството, забравяйки че имаш предвид само някои негови елементи). Една журналистка си мислела (подобно на БАНски старец), че македонският език е диалект на българския.
Друг журналист бил запленен от здравословния живот и затова пиел само прясна изворна вода. Наливал я от извора в огромни пластмасови бутилки и я пиел със седмици. Поуката Внимателно с граматиката, момчета и момичета! Толкова ли не помните разликите между минало и сегашно време? Македонският може и да е бил български диалект, но вече не е. Водата може и да е била прясна изворна, но след като сте я налели в употребявана пластмасова бутилка, вече не е. Умни, макар и световнонеизвестни, глави от БАН твърдят че македонският език е диалект на българския. Още по-умната и известна глава на социолингвиста Макс Вайнрайх казвала че езикът е диалект с армия и флот. Ако приемем твърдението на Вайнрайх за аксиома, то от нея директно следва че българският и македонският са отделни езици, на които съответстват отделни армии и флотове.
Друго следствие, този път не толкова очевидно, на Аксиомата на Вайнрайх е това че дори "по турско време", когато македонският и българският са били в доста по-близка роднинска връзка, македонският не е бил диалект на българския. Елементарно, Уотсън, тогава българският е нямал армия и флот, и следователно не е бил език, та да има диалекти. Това че на един език могат да се кажат повече неща отколкото на друг, съвсем не значи че тези неща не са глупости.
Лука Пачиоли е смятан за Баща на двойното счетоводство. Джордж Бул е Баща на символната логика, Джон Атанасов е Баща на компютъра, а Клод Шанън е Баща на информационната епоха. Майки няма!
Излиза че вярата на съвременниците в Бащинството е по-силна от вярата на дедите им в Бог. Древните вярваха че, за да създаде син, дори на всемогъщия Бог му е необходима жена*, съвременниците парадират с вярата си че Баща можеш да станеш и без жена. Не е ли това Парад на гей-мисленето? ______________________________________________________________ * Алкмена - майката на Херкулес, Мария - майката на Исус, Европа - дала деца на Зевс и име на континента ни Западняците прекаляват, измисляйки все нови и нови интелигентности. На Хауърд Гарднър и колегите му не им стигнаха 9 вида интелигентности, та затова в статията на Уикипедия има 10-та подточка - допълнителни интелигентности, една от която била дигиталната.
На изток, т.е. у нас, текат подобни процеси. Само дето става дума за културата. В училище работим за физическата си култура, накратко физкултура*. Говори се за финансова култура и застрахователна култура. Уикипедия ни информира че имало и религиозна култура. Тези дни научаваме че наградата "Христо Г. Данов" се връчвала за принос в книжовната култура. Ще си речеш че от толкова култури сме станали най-културните. Защо са ни толкова много интелигентности и култури? За да няма обидени, ето защо! Когато не искат да кажат че някой е як като бик, но тъп като дъб, западняците казват че той е с висока телесно-кинестетична интелигентност. У нас, за да не кажем че Х. би умрял от глад ако трябваше да си изкарва хляба като писател или поет, го наричаме деец на книжовната култура. __________________________________________________________________ * западняците са по-скромни и на това му казват "физическо образование" |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
March 2023
See also |