Category: Language - mISLANDia

Празници (в единствено и множествено число)

6/2/2018

24 май. "Напред, науката е слънце!" Коя наука?

1 юни. Денят на детето. Кое дете?

2 юни. Добре че някой друг е измислил името на празника, а не е оставил мъдреците с "науката" и "детето" да импровизират. Иначе можехме да се окажем с "Ден на загиналия за свободата и независимостта".

Истината не е това, което беше

5/14/2018

Преди се смяташе че Хан Аспарух е основател на българскаТА държава. Докато не се разбра че по това време, както и преди него, е имало други български държави. Което обезмисли употребата на пълния член.

След това научихме че Аспарух не бил хан, а кан. По-късно ще научим че всъщност той не е бил Аспарух, ами Испор или Есперюх, т.е. историческа личност с име Аспарух не е имало, а просто така са нарекли друга историческа личност с друго име. Накрая ще научим че държавата не е била българска, а "българска" е била думата, с която гърците са наричали държава, която не знаем как е наричала себе си. Ако изобщо е била държава, след като не си е направила труда да се нарича с някакво име, а е оставила гърците да я кръщават. Ами ако я бяха нарекли "Варвария"?

Всъщност гърците не са наричали България "България", просто защото думата "гърци" е дума, с която съвременните българи наричат тогавашните ромеи. А България и Ромея тогава не е имало. Затова канът е бил на българите, а не на България; по същия начин василевсът е бил на ромеите, а не на Ромея. В тези древни времена явно и думата "НА" е означавала нещо различно. Тогавашното "кан НА българите" е описвало реалната подчиненост на българите по отношение на кана и е означавало "кан НАД българите", докато днешното "президент НА България" описва символичната подчиненост на държавния служител "президент" по отношение на страната и означава точно обратното - "президент ПОД България".

Какво точно е откритието?

4/24/2018

"Откритието ... включва две неща: това че едно нещо е и това какво точно е", казва физикът, историк и философ на науката Thomas Kuhn. Разумно твърдение, което може да бъде подкрепено с исторически примери. Колумб не се е имал за откривател на нов континент, а за откривател на нов път до Индия. За да стане откриването на Америка е трябвало още нещо: да се разбере че "колумбовата" Индия не е Индия, а друг континент. Честта се паднала на Америго Веспучи. Прозрението му че брегът на Южна Америка достига толкова на юг че би направил невъзможни вече трасираните морски пътища до Индия от изток, показва какво точно е достигнатото от Колумб. Затова континентът е справедливо кръстен на истинския си откривател.

Лудостта на един народ

2/18/2018

Що за народ е този, който дава пол на безполовото (мъжки - на стола и мола, женски - на пачката и кльопачката, среден - на копчето и топчето), но не може да схване идеята за джендър* и да приеме спокойно съответната дума?

__________________________________
* полът като езикова/културна конструкция, а не като биологическа даденост

Отровният език на евроцентризма

2/5/2018

Евроцентризъм се нарича заблудата да гледаш на историята на света като на дело на европейците, респективно - на гражданите на западния свят. Два подходящи примера за евроцентризъм са идиотщините относно Магелан и Колумб.

Магелан, казват, бил първият човек обиколил света. Глупости, казвам аз. Няма как хем да си роден в Португалия и убит във Филипините, хем да си обиколил света. Ще кажете че не е бил Магелан, а експедицията на Магелан? Сериозно? "Експедиция" е абстрактно съществително. Ако абстрактните съществителни можеха да обикалят света, то първият обиколил света щеше да е екваторът. И като казах "екваторът", се сещам как един африканец обиколи земята 1700 години преди Магелан. Той се наричаше Ератостен, направи обиколката наум, но пък успя да изчисли дължината й доста точно.

Колумб, казват, бил открил Америка. Не е вярно! Той си мислеше че е открил Индия, но беше в грешка. Това беше грешка номер 1, породена от това че не беше чувал за Ератостен и обиколката му. Грешка номер 2 беше че след като видя индианците, той не се сети че прадедите им са открили Америка, а не той.

Безплатни лекции за журналисти

1/24/2018

Доналд Тръмп щял да изнася лекция в Давос, а Бойко Борисов щял да присъства, пишат журналисти. Пичове, нещата изнасяни от Тръмп и подобните му се наричат представления, а не лекции! Същото важи и за нещата посещавани от Борисов и подобните му!

Доверие

1/19/2018

Доверието в президента Румен Радев било около 60%, а доверието в банковата система - около 40%. Чудя се дали човек способен да повярва на подобна глупост би си извадил парите от банката за да ги даде на президента?

Пикасо за реализма

11/17/2017

Пикасо пътувал с влака. Заговорили се с един господин, господинът разбрал с кого говори и започнал да се оплаква от съвременното изкуство: било загубило връзка с действителността, отразявало я нереалистично.
- Какво рабирате под "реалистично"? - попитал Пикасо.
- Ето това! - отвърнал господинът и извадил снимка от портфейла си. - Това е жена ми. Това разбирам под "реалистично".
- Ужасен късмет! - отвърнал Пикасо. - Толкова малка и толкова плоска!

Още за зевгмата

10/30/2017

Днес, докато закусвам, ми хрумва че зевгмата (за която вече съм писал) е човешки аналог на "компютърната" функция Map. Моята дефиниция за зевгма е: "Фигура на речта, при която действието се изнася извън скоби за да се отнесе към няколко, често нееднородни, предмети или явления, които остават в скобите". С пример от творчеството на Михаил Вешим: "Кметът хвана пушката и гората".

Функцията от по-висок ред Мар, позната на всеки любител на функционалното програмиране, прилага друга функция към елементите на даден списък. На езика Wolfram, човешкото
Повдигни на квадрат елементите на списъка {1, 2, 3, 4, ApplePie}
се превежда така
Map[#^2 &, {1, 2, 3, 4, ApplePie}]
и при изпълнението си води до резултата
{1, 4, 9, 16, ApplePie^2}

Не става ли дума за едно и също? Зевгмата е функция от по-висок ред, приемаща за аргумент функцията Действие, приложена към елементите на Списък, т.е.:
Зевгма = ИзпълниДействиетоВърхуСпъсъка[Действие,Списък]

Древна култура

10/22/2017

Вместо да се поизмият и позакърпят, разни дрипави личности и народи гордо заявяват: "Ние имаме древна култура". Не е вярно: дедите ви имаха съвременна култура, вие имате дрипи.

Култура

10/14/2017

Културата на доста сънародници не им позволява да си представят че след У може да следва друга буква освен Й.

Понеже обичам да подкрепям твърденията си с примери, давам няколко тук, тук и тук. Понякога става дума дори за хора, претендиращи с култура над средната, каквито са издателите и преводачите. Чудя се как ли говорят на френски:
- Парле ву франсе?
- Уй.

Еволюция

10/5/2017

Еволюцията, казват, била еднопосочно движение: грешното не се поправя, а се унищожава. Да, ама не винаги е така; понякога вместо да се унищожи, грешното се задълбочава. Давам пример с еволюцията на българския:

За европееца макарони са френски сладкиши, а паста - италианско солено ястие. Българинът нарича "паста" едно подмножество на сладкишите и "макарони" - едно подмножество на пастата. Когато научи какво наистина са макароните, вместо да се върне назад и да си оправи понятията, българинът се втурва напред и нарича макароните "френски макарони".

Обратни рими и обратна поезия

10/3/2017

Пал Ердьош мразел старостта и студеното време. Затова му харесвало че на английски и немски думите звучат сходно: old/cold и alt/kalt. В никой от другите езици, които знаел, не било така.

И на български двете думи звучат сходно, просто сходството е в началото, а не в края: СТуден/СТар. Редовно ми хрумват разни неща, сега това са въпросите:
Защо смятаме че се римуват единствено думи/фрази, които завършват еднакво?
Не може ли римите и поезията да са обратни, т.е. да се търси сходство в началото на думите и фразите?

Ето едно хайку, тройно-римувано с "обратна рима":
Студен декември.
Старци пиянстват навръх
Стефановден.

нЕкои съображения: Математическата лингвистика

9/27/2017

Нямам си идея от лингвистика, и особено - от математическа лингвистика, но не мога да се въздържа да си кажа мнението. И в блога съм такъв, какъвто съм другаде: правя каквото си знам, дори когато не знам какво да правя.

Едно мое писание на тема "лингвистика" бе ощастливено с коментар от Валентин Димов - бивш сребърен и настоящ златен медалист от Международната олимпиада по лингвистика. В писанието критикувам мисленето на авторите на олимпийски задачи, а Валентин критукува моето мислене за тяхното мислене. Споделя че (така както една птица пролет не прави, така и) в езика от един пример заключение не може (по-скоро не трябва) да се прави. С което поставя въпроса колко езикови примера са достатъчни за едно езиково заключение (правило). Или ако искаме да звучим "математически": съществува ли число N което гарантира че на базата на N случая дадено или произволно езиково правило Y в даден или произволен език Х е винаги валидно?

Валентин вероятно мечтае за някакъв принцип на лигвистичната индукция, но аз съм убеден че няма такъв. Ще дам примерна задача за илюстрация:
Да допуснем че в българския език има правило за образуване на умалително на съществително от женски род с изваждане на -а и прибавяне на -ичка. Колко съществителни трябва да проверим за да сме убедени че правилото е валидно: 1,2,3,4,5, ...?

Нека се опитаме да проверим правилото:
жена-женичка
коза-козичка
крава-кравичка
боза-бозичка
кана-каничка
тава-тавичка
тиква-тиквичка
пчела-пчеличка
Доказахме ли правилото? Съвсем не! То не работи в случаите: баня, кучка, работничка, химичка ... Тези съществителни нямат умалителни, но колкото и примери на подобни съществителни да изброим, няма как да докажем "правилото": "Съществителните от женски род в българския нямат умалителни".

Такива са езиците, в тях правилата често имат много изключения. В математиката е различно, там правилата нямат изключения. Та затова смятам че изразът "математическа лингвистика" е чудесен оксиморон. И още нещо: след като в езика правилата имат изключения, то вероятно има изключения и правилото че от един пример езикови заключения не трябва да се правят.

Компресирането като враг на истината

9/20/2017

Оправдавайки сложния си и пространен начин на писане, учени-хронобиолози заявяват: "Компресирането е враг на истината". Звучи парадоксално: хем компресирано, хем претендира за истинност.

Отговори на читателски писма

9/2/2017

Q: Търся си работа, какво да правя?
А: Ако нищо не си започнал да правиш, то как стигна до извода че си търсиш работа?

Патетиката ни е в "генетиката"

8/29/2017

Това че у нас дори неграмотните се гордеят че са дали на света славянската писменост вече съм го писал. Сега ще пиша за подобни неща: у нас дори хора, които не са прочели един вестник мислят, говорят и пишат като журналисти. И обратното, много журналисти говорят и пишат като хора, непрочели и един вестник.

За "бащата на компютъра" вече сте чували. А за онзи, който се записал на второ място в "историята на българския покер"? Българския покер? Сериозно? За тексаски, чикагски и шанхайски покер бях чувал*, но за български до вчера не бях. Пък се оказва че той имал и "история"!

Сериозно ли смятате че успехите на Григор Димитров са успехи на "българския тенис"? Кое му е българското? Ракетата "Уилсън"? Треньорите Лундгрен и Муратоолу? Екипът от "Найки"? А може би откритите от Димитър Съселов планети са успехи на "българската астрономия"? Българска, ама от Харвард. С телескопи, произведени къде ли не, само не и в България. "Нещо не си разбрал, гените са им български", ще кажете. "Дайте линк към списъка с "българските" гени и втори - към списъка с носителите им, така както аз ви дадох линк към списъка на видовете покер", ще кажа аз.

Сериозно ли смятате че компютърът може да има един баща? Ако е така, то не сте прочели и една книга за историята на компютъра. Няма курветина в "историята на курвенството", която да е имала толкова мъже (и то с такова качество), колкото "бащи" е имал компютърът. Да беше само това, ама не е: броят на "бащите на компютъра" продължава да нараства. Хората измислили мишката, хипертекста и електронната таблица заслужават да бъдат броени като "бащи на компютъра", въпреки че са родени след "раждането на компютъра".

____________________________
* видовете покер са тук

Закон на Янакиев за уникалността

8/3/2017

Като човек, който се дразни от честата употреба на думата "уникално" и открива парадоксалното в ежедневното й използване (виж тук), не мога да не се зарадвам на мнението на Стивън Пинкър*. В книгата си "The Sense of Style" Пинкър споделя следното:

"Казват че всички снежинки били уникални, и може би наистина са такива когато ги гледаш под микроскоп, но честно казано на мен всички ми изглеждат еднаквo. ..... Означава ли това че всичко е уникално, или че нищо не е уникално? Нито едно от двете; концепцията за уникалност има смисъл само след като уточниш интересуващите те качества и използваната от теб разделителна способност."

И понеже във вестникарска статия със заглавие от сорта на "В Поморие откриха уникална римска мозайка" не се говори за качества (напр. разликите в стиловете на Вогоний и Комоций**) и за разделителна способност (напр. в интервал от колко нанометра да търсим сечението на синьото на Вогоний със синьото на Комоций), то Пинкър също би се съгласил че заглавието е безмислено.

Вместо да се задоволя с това че мнението на Пинкър подкрепя моето мнение и доволно да спра дотук, решавам помисля още малко. И какво откривам? Обратна връзка между уникалността на съзерцаваното и разделителната способност на съзерцателя:
Колкото по-неинтелигентен или по-неинформиран е човек, толкова повече неща му се виждат уникални! Само един интелигентен или информиран човек може да улови влиянието на Верокио върху творбите на Леонардо, които за останалите са "супер-уникални".

__________________________
* познавач на езика, който освен всичко друго е и Chair of the Usage Panel of the American Heritage Dictionary
** измислени от мен римски автори на мозайки; да не вземете да ги търсите в Уикипедия

Нашият отровен език (е песен в сравнение с техния)

7/31/2017

"Баскетболистите победиха Македония", съобщава вестник "Дневник". Неграмотност, ама безобидна. Има и по-опасни неграмотности. Спомняте ли си как преди 16 години едни неграмотници обявиха война на терора, понеже не знаеха че война се обявява на държава, а не на емоция?

Словесна лавина

7/20/2017

- Словесната лавина е изречение, в което всяка дума е с една буква по-дълга от предходната. Ще се осмели ли някой да даде пример? Вие, колега?
- О, не! Аз съм само юноша бледен.
- Много добре, колега! Отлично, колега!

Перфекционисти

7/15/2017

Англичаните владееха половината свят, но останаха сравнително скромни. Ако попиташ англичанин как говори чужд език, то най-много да чуеш отговор като "свободно" (fluently). Попитай българин и често ще чуеш отговора "перфектно".

Смешно е да вярваш че знаеш чужд език перфектно, при условие че не знаеш значението на думата "перфектно": съвършено, идеално.

АЗ и НИЕ

7/10/2017

Имаше един деец на българското застраховане, когото съм чувал да казва: "Ако не бях АЗ, тази компания щеше да е господин Никой". Имал е нужда от затягане на гайките човекът, защото него вече го няма, но компанията си е на същото място: и като адрес, и като постижения. С други думи, ако не беше тази компания, той щеше да е господин Никой.

Други дейци бяха по-скромни и вместо АЗ употребяваха НИЕ. "Това, което НИЕ построихме, вие не можете да го боядисате", казваше един от тях. Какво е построил този деец не се знае, но поне не се е опитвал изцяло да приватизира чуждите усилия. Проблемът е че той и подобните му оставиха наследници - хора, говорещи по същия начин. "НИЕ построихме магистрали", казват едни, макар че на снимките са с костюмчета, вместо с каски. "НИЕ спечелихме световна титла", казват други, въпреки че в съответния документ имената им не се четат. "НИЕ правим софтуер", казват трети, въпреки че публиката тъне в неведение относно това:
> дали са участвали в писането на софтуера,
> какво прави софтуерът,
> колко бързо и правилно го прави,
> колко бъга има в софтуера и какви поразии могат да направят,
> колко струва софтуерът и дали изобщо някой го е купил,
> дали (ако случайно се е излъгал) този някой е доволен от решението си да го купи.

Думата НИЕ е много удобна: дава ти възможност да блеснеш, когато резултатите са добри, и да се скриеш зад гърба на друг - когато са лоши. Признавам че нито съм построил магистрали, нито съм спечелил световни титли, нито съм направил софтуер. Все пак, писал съм програмки, които са на разположение на всеки с достъп до мрежата и си правят компания с програмките на други автори. НИЕ, едноличните създатели, имаме правото да казваме АЗ, без да блестим с чужд блясък и да се крием зад чужд гръб. Просто слагаме подписите си така, както ги слагат художниците и писателите, а не така, както ги слагат главните изпълнителни директори и министър-председателите - върху документи, който никога не са чели, камо ли писали.

За езиковите разхищения

7/4/2017

Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила

Кое е българското в българската азбука? Дали е патентована от българин? Дали се използва изключително от българите? Кое е славянското на славянската писменост, след като поляците и чехите не пишат на нея?

Кое е руското в руския език? Дали е азбуката, дошла от България, а според "техни" източници от Македония или Византия? Дали са имената Игор и Олга, дошли от скандинавските Ингвар и Хелга? Кое е руското на руската салата - салат оливье, създадена от Люсиен Оливие? Кое е шопското на шопската салата, след като е създадена през 1956 г. край Черно море?

Прости числа? Златен Орфей? Народна република? Световен ред? Европейски съюз (в който членува азиатският Кипър, но не и европейските Норвегия и Швейцария)? Има ли изобщо в "нашата Вселена" една смислена комбинация на съществително и прилагателно?

За Толстой, масата и проблемите на Гошо

6/28/2017

Мнозина се притесняват че българите не говорят чужди езици и че го считат за нормално. Вярно, проблем е, но не е чак толкова голям: Гошо няма какво да каже на родния си език, за какво да се опитва на чужд.

По-големият проблем е че доста българи не говорят български добре и че считат това за нормално. Пример от вчера: край един банкомат ме спира симпатична жена от едно не толкова симпатично българско малцинство. Любезно ме моли да й прочета бележката, която банкоматът е отпечатал току-що. Достатъчно добре говори български за да ми говори на "Вие", и достатъчно зле - за да не ми каже какво точно иска, а да ме помоли (повтарям) да й прочета бележката. Разбирам я, и й прочитам не бележката, а притеснителното с размера си, и особено със знака си, крайно салдо по сметката. "Аха, значи не са ми превеДЕли заплатата", казва ми жената.

Да не говориш езика си добре е проблем, не не е чак толкова голям. По-големият проблем е да не говориш добре, но да си мислиш че го правиш. Мислите ли че жената "от банкомата" говори на правилен цигански, въпреки че (сигурен съм) тя е уверена в това?

А кой е най-големият проблем? Според мен той се заключава в това че за българи, достатъчно грамотни за да кажат на английски "The book is ON the table. This is a book BY Tolstoy. This is a book OF Gosho's", е напълно нормално да кажат "Книгата е НА масата. Книгата е НА Толстой. Книгата е НА Гошо." Мислят си че са казали нещо правилно, и затова всеки ги е разбрал, и то по един и същи начин. Аз също ги разбирам, но по друг начин: на масата им ще ти е много трудно да откриеш книга, хеле пък от Толстой.

Хем им се иска, хем не им стиска

6/21/2017

Преди, и по време на, Втората световна война, германците откриват и започват производство за военни цели на силно отровните газове Табун, Зарин и Зоман. През 1945 г. съюзниците намират в немска фабрика 12000 тона Табун. Защо немците не са използвали нито веднъж газовете срещу противниците си? Защото са се страхували да не "изпуснат духа от бутилката" и да започнат унищожителна газова война. Самият Хитлер се е боял от това, защото през миналата Световна война пострадал при газова атака. Защо тогава газовете са били произведени, и то в такива количества?

Днес, на страницата на NHS (националният доставчик на здравни услуги във Великобритания) пише че хомеопатията е теоретически невярна и практически неработеща. Същевременно NHS покрива някои хомеопатични лечения и дори поддържа две хомеопатични болници. Как да си го обясним?

Има две обяснения: изтъркано и модерно. Изтърканото обяснение е с поговорката "Хем му се иска, хем не му стиска". Но понеже тук не става въпрос за "някаква си личност", а за немските военни и за британските лекари, аз клоня към модерното обяснение:
Няма такова нещо като "немски военни" или "британски лекари". Едни немски военни са имали едни интереси (газовата война е препоръчителна), други са имали други интереси (може да не е препоръчителна, но е позволена), а трети са имали трети интереси (газовата война е опасна). Газова война не е имало само защото Хитлер е бил на страната на третите. Ситуацията с британските лекари е подобна: в Британия има повече концепции за здравеопазването отколкото са британските лекари, по причина че освен тях, там има много френски, български и унгарски лекари.

В заключение:
Ако мисленето и речта на човек са изпъстрени с изрази като "глобалната икономика", "китайските интереси", "европейската сигурност" и "българското образование", да знаете че човекът не е особено грамотен! "Българското" образование на Димитър Съселов успя да го направи професор в Харвард, а "българското" образование на професор Соня Докова можа да я изпрати единствено до Бюрото по труда и страната на вечния срам.

weebly reliable statistics