Category: Language - mISLANDia

Етикети

4/20/2019

Спирос е прекалил с узото и започва да философства:
- Представяш ли си, Христо, хващаме нещо напълно непознато и започваме да му лепим етикети. Лепим, лепим, докато то цялото се покрие с етикети и ни заприличва на нещо познато. Излиза че етикетите заблуждават.
- Не разбирам какво имаш предвид - обажда се Христос.
- Като не разбираш, ще ти обясня с пример. Вземаш една непозната държава. Казваш че е демократична федерална република, че официалният език е английският, че водещата религия е християнската, че страната е лидер на континента си както по брой на населението, така и като икономика. Понеже държавата започна да ни изглежда все по-познато, то ще те питам ти би ли се преместил да живееш там.
- Разбира се че бих, защото разбрах че става дума за САЩ - отвръща уверено Христос.
- Точно това имах предвид като говорех за непознатото нещо покрито с етикети. Аз имах предвид Нигерия, но етикетите успяха да те заблудят.

E=mc^2

2/27/2019

Уравнението на Айнщайн, казват някои "разбирачи", имплицирало че материята е форма на енергията. Това е същото като да кажат че парите са форма на алкохола, понеже парите могат да бъдат трансформирани в алкохол, а алкохолът - в пари.

Патриоти и полезни идиоти

2/23/2019

"Индустриалната революция направи Англия по-богата ...", пише известният биограф и полезен идиот Уолтър Айзаксън в статия за "Файненшъл таймс". По-богата от кого, Уолтър? На колко оценяваш богатството на Англия и какъв е методът, който използваш за оценката?

Държавите не са богати, богати са хората. Големи умове и патриоти от сорта на Алън Тюринг, за когото Чърчил казваше че е спасил повече човешки животи през Втората световна война от всеки друг, отказваха да поставят знак за равенство между богатствата на гражданите и богатството на страната. Затова в началото на войната Тюринг обърна спестяванията си в сребърни кюлчета и ги зарови в гората - защото се страхуваше че в един момент държавата може да си въобрази че има такова равенство, и да поиска да му ги конфискува.

Аз и Ние

2/13/2019

Гошо и Пешо обсъждат родната история. По някое време Гошо се изнервя и избухва:
- Ние българите сме като фурнаджийски лопати.
- Какво е това НИЕ? - отвръща Пешо. - Едни са като фурнаджийски лопати, а други не са! Аз, например, не съм!

Продължават с разговора и по някое време Пешо казва:
- Ние имаме 1300-годишна история.
- Какво е това НИЕ? - пита го Гошо. - Ти, например, кога си роден?

Корабът на Тезей

1/19/2019

Корабът на Тезей е мисловен експеримент, който повдига дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

Сетих се за кораба на Тезей, мислейки за бизнеса с миризмите. Първоначално, по нашите земи се продаваха скъпи чужди миризми (парфюми и разните му там води). След това, във връзка с кризите, започнаха да се търсят тестери, на които всичко без опаковката им е същото. Популярен стана и бизнесът с репликите, на които всичко им е сменено, освен ароматът. Винаги са се търсели и ментетата, при които единственото общо с оригинала е името.

А каква е ситуацията при създателите на ароматите? Джовани Тортелини днес работи за Интернешънъл Фартс енд Фрагментс, а утре за Американ Фърс енд Фрууткейкс. След това бившият му работодател поглъща настоящия, а Джовани, за да не остане на улицата, отива в бизнеса с алкохолни имитации. А Пиетро Берсели получава задачата да промени формулата на Джовани и да я пригоди към вкуса на съвременния клиент.

Чудя се кога ли заслепените потребители ще разберат че от кораба на Тезей не е останало нищо, дори и моряците?

Опасната дума "всички"

11/22/2018

Фильо Филологът и Матьо Математикът сядат на чашка. Досадният Матьо веднага започва един от неговите досадни вицове.

Двама приятели – филолог и математик – се возели на влак и се наслаждавали на шотландската природа. По едно време видели стадо от черни овце.
– Гледай ти! – рекъл филологът – Изглежда че всички овце в Шотландия са черни.
– Уж си филолог, а говориш глупости – отвърнал математикът. – Какво е това всички? По-добре е да се кажеш „Съществуват поне 20 овци в Шотландия, поне една страна на всяка от които е черна.“

Поуката, според Матьо, е че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми. Фильо се чувства засегнат заради колегата-филолог от вица и се опитва да спори, но Матьо е непреклонен. Сменят темата, пият по още една водка и се разделят.

На следващият ден Фильо пътува с влака за Черноморския агроуниверситет, където ще чете лекции по филология. До него седят двама цигани, които са заринали пространството около себе си с мръсни торби и кашони. Говорят си за Бог, християнството и за това как редовно ходят на черква – да се развиват духовно.

На Голема паланка влакът се напълва и пътниците започват да се оплакват че кашоните и торбите на циганите им пречат. По-отвореният циганин им обяснява че тука било така и ги съветва да слязат и да се качат на някой друг влак. Пътниците побесняват, викат влаковия полицай, той се опитва да озапти циганина, но онзи започва да бърбори че имал права да прави каквото си иска.
– И аз ги имам тези права – виква изнервеният полицай и обърсва на мургавия силен шамар.
– Ах ти, мършо българска! – изревава циганинът и получава още по-силен шамар, който го запраща на седалката до приятеля му. А той започва да му се кара:
– Какъв човек си ти, бе? Расист ли си, та го обиждаш на българин? А защо му викаш че е мърша, това не е християнско! За какво тогава ходиме в черквата?
– Как за какво ходиме? – отговаря му отвореният. – Ходиме да се молиме на Бог! Ти знаеш ли какво ми каза онзи ден Бог, докато му се молех?
– Какво ти каза?
– Каза ми че всички българи са педераси.

Полицаят не издържа и му забива един право в десетката. След което, като нарушител на обществения ред и Закона за пътническите превози, го сваля заедно с всичките му кашони на гара Мала паланка, където следващият влак спира чак след 24 часа. А Фильо Филологът едва сега загрява какво е имал предвид Матьо Математикът когато му каза че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми.

Падежи

10/15/2018

Преди време в българския, както и във всеки друг стар славянски език, имаше падежи. През 19-и век, благодарение на "патриотичните" усилия на борци за независимост, творци и учители да се отграничим от съседите си, беше конструриран нов български, където падежите почти изчезнаха. Благодарение на жените и младежта, усилията по конструирането продължават: убиват последния български падеж - вокатива (звателния падеж). Какво ли ще правят убийците му когато той издъхне? Ще влязат ли в църква да се помолят за спасението на душите си? И как ще започнат молитвата си: "Бог Господ, спаси душата ми, грешната"? Тази срамотия и в Русия не я правят, там единственият останал вокатив е точно в "Боже Господи".

Като човек на средна възраст си спомням че преди десетилетия падежите все още ги имаше. Не в книжовния език на столицата, а в диалектите на Западна България. Когато трябваше да се обърнат към ПешО (именителен падеж), торлаците казваха пЕшо (звателен падеж). Когато нещо се случваше с ПешО, те използваха винителния падеж и казваха: "Утепа'а ПешОте". Когато даваха, те употребяваха дателния падеж, казвайки "Дадо'ме ПешОти кило ракия".

Не че ми е тъжно за падежите. Тъжно ми е заради глупостта на конструкторите, които си мислят че утре няма да се намери някой, който да конструира и тях. И то така, че да ги накара да се въртят в гробовете си.

Чудене

10/10/2018

Седял Георгий край Чудското езеро и се чудел защо са го нарекли така. Зачудил се приятелят му - историкът Тимофей - какво толкова се чуди Георгий и Георгий му обяснил. Няма нищо за чудене, отговорил Тимофей, славяните наричали чуди прародителите на съвременните естонци, въпреки че те си имали друго име.

Отговорът не Тимофей не бил достатъчен; Георгий продължил да се чуди защо славяните е трябвало да измислят име на прародителите на естонците, при условие че те си имали име. Ама се сетил че някои хора, като не могат да измислят нищо друго, измислят имена. А тези, които и това не могат, употребяват безкритично измислените от другите имена. И тогава ... спрял да се чуди.

Наблюдателност

10/8/2018

Разхождайки се из града, Гошо Наблюдателния минава покрай някакъв секретен обект. Толкова секретен, че през 20 метра се виждат надписи "Внимание! Обекта е под постоянно видео-наблюдение!" Странно, мисли си Гошо, уж има постоянно видео-наблюдение, а не са забелязали неправилното членуване. Сигурно и наблюдението им е толкова професионално, колкото и писането.

Визионери от всички страни, осъзнавайте се!

9/28/2018

"Визионери" наричаме хората предвиждащи и моделиращи светлото бъдеще. Въпреки че всички знаем: бъдещето е непредвидимо и немоделируемо. Откъдето следва че визионерите са едни заблудени души. Заблудени, но способни да заблуждават и другите.

Големите визионери са способни да заблудят милиарди. Преди няколко десетилетия, половината човечество се беше насочило натам, накъдето сочеха пръстите на Маркс, Енгелс и Ленин.

Средните визионери са по-скромни. Те могат да заблудят милиони. Един такъв визионер беше заблудил публиката че ще делиства компанията си с помощта на милиарди от Арабистан и сега щатската Комисия за ценни книжа му разследва кътните зъбки.

Малките визионери плямпат за да им се продават книжките и да им се посещават лекциите. Парадоксално е, но те също могат да заблудят милиарди, посявайки семената на визионерството в сърцата на избрани единици - бъдещите големи визионери. Един малък визионер е способен да напише: "Ако световната икономика продължи да расте с такива темпове, то светът ще е 4.8 пъти по-богат през 2050 г. и около 34 пъти по-богат през 2100 г. в сравнение с днес". Светът ще е по-богат? От кого? Да сте чували за класация на Форбс за 100-те най-богати светове?

Това са визионерите - хора, които не знаят какво и за какво говорят, и които често не знаят кога да си затворят устата. Но ... не бойте се, деца, точно бъдещето е това, което затваря шумните усти на визионерите!

Финансисти

9/21/2018

Мислите си че ги разбирате, защото говорят на вашия език? В грешка сте; те използват същите думи, но значенията им са други. Когато ви кажат "Реалната възвръщаемост на инвестицията може да се оцени само в дългосрочен план", те всъщност ви казват нещо, на което никога няма да се вържете ако го чуете на обикновен български: "Дай парите и чакай да ти се обадим!"

Дупки

8/29/2018

Разходете се по "Витошка" и прочетете надписите на заведенията! Половината рекламират домашно-приготвени (home-made) ястия и местна (local) бира. Да не би да си мислите че ястията готвачите си ги носят от вкъщи? Кое им е местното, т.е. софийското, на "Загорката", "Хайнекена" и "Каменицата"?

Изводът:
Половината от думите на българите са нищо неозначаващ пълнеж, предназначен да запълва дупките в мислите им.

Лошите думи: имам, мой, наш

8/22/2018

Вземаш кола на лизинг и започваш да казваш "моята кола". Вземаш кредит от банката и започваш да я наричаш "моята банка". Засегнал съм те, казваш, в банката имаш депозит, а колата си я купил с пари в брой. Не съм искал да те засегна, а да те накарам да се замислиш. Колата уж е твоя, но значи ли това че всичко в нея е твое? Съвсем не!

Да вземем за пример GPS-а, без който не можеш. Твой ли е или не? Казваш че е твой? Ето какво е казал през 2014 г. Джим Фарли, един от вицепрезидентите на Форд: "Знаем всеки нарушил закона. Знаем кога и вие го нарушавате. ИМАМЕ GPS във вашата кола и знаем какво правите." Е, все още ли си мислиш че GPS-ът е твой? Че твоята кола е само и единствено твоя?

Сядаш на бира с приятели и от дума на дума стигате до това как политиците и държавните чиновници харчат ВАШИТЕ данъци. Спри и помисли: парите са били ТВОИ преди да им ги дадеш под формата на данък. Веднъж дадени, те стават ТЕХНИ. По-продуктивно е да мислиш колко често и по колко им даваш, отколкото какво те правят с тях.

Казваш че ТВОИТЕ представители в парламента не се справят с работата си. В грешка си; те не са твои представители, а твои избраници. Защото нямаш контрол над работата им, а само над избора им. Затова е по-продуктивно не толкова да следиш тях (дали работят добре), колкото да следиш себе си (дали ги избираш добре и особено ... дали си с целия си акъл ако вярваш че хората, които си избрал, остават същите след като започнат да те представляват).

Родна реч, омайна, бедна

8/12/2018

Най-посещаваното четиво в този блог е един текст озаглавен "В защита на двойното отрицание". В него става дума за това, че българският език има поне едно преимущество пред английския. Защото има един вид отрицание в повече - двойното отрицание. За съжаление, в други отношения езикът ни е беден. Без да се замислим, приемаме да означаваме с една и съща дума различни неща. Следват два примера.

Пример 1.
Когато се интересува от причините да си купиш "Ролс Ройс", руснакът ще използва думата почему. Когато се интересува от целта, т.е с каква цел си купуваш "Ролс Ройс", той ще използва думата зачем. Разликата е огромна: почему се отнася до миналото, а зачем до бъдещето.

Сега ще стане малко по-ясно. Можеш да имаш цели без да имаш причини, например ако целта ти е да забогатееш още, въпреки че нямаш причини (защото и в момента си милионер). Можеш да имаш причини без цели, например чувстваш се зле защото кожата на лицето ти е набръчкана, но не си и помисляш за пластична операция (т.е. има причина за лошото ти самочувствие, но няма поставена цел за подобряването му). С две думи: причини и цели са различни неща. В българския просто питаме защо и се заблуждаваме че питаният е наясно какво точно имаме предвид.

Пример 2.
Когато иска да сподели че е ходил на риба един-единствен път в живота си, руснакът ще употреби думата единожды. Когато иска да каже че е ходил на риба в неопределено време (някога), ще използва думата однажды. А ние и в двата случая казваме веднъж и се заблуждаваме че сме казали всичко по най-добрия възможен начин.

Ще повторя извода от популярния ми блог-пост, защото той се отнася и до този: колкото повече неща означаваш с един и същ израз, толкова по-малко информация носи той.

Цинизъм и негативизъм

8/8/2018

Заради способността ми да виждам вътрешността на нещата, или казано с други думи "да виждам неща които другите не виждат", ми излезе име на циник. Интересно, никой не нарича "цинични" рентгенолога, машинарията му и снимките му. Като се замисля и ... откривам че повърхностното може да бъде много по-цинично от дълбокото. Ако ви е трудно да си го представите помислете си (вместо за рентгенови снимки) за онези "специални" снимки на на хора по кожа.

За да не стигат до обидното "цинизъм", други ме описват с думата "негативизъм". Не се чувствам обиден и ще кажа следното. Джон Ленън се запознал с Йоко Оно на нейна изложба. Грабнали го позитивизмът и чувството й за хумор, въплътени в първото което видял от изложбата: стълба водеща до тавана, където с лупа можела да се прочете думата ДА. Мен пък ме впечатляват уж видимите с просто око, а всъщност невидими за другите неща, например това:

Не е необходима лупа за да видиш че едно толкова популярно, за разлика от инсталациите на Йоко, нещо като християнството е негативно по природа. За справка, пребройте негативните думи (не, нямаш, никакво, нито и т.н.) в основния му проектодокумент - 10-те Божи заповеди. Аз ги изкарвам 19, средно по 2 бройки на заповед.

И като говорим за думата НЕ и за свещени неща, спомнете си за вашето предишно детско аз и за най-свещеното - майка ви! Кое чувахте по-често от устата й: ДА или НЕ? Сигурен съм че ситуацията е била същата и с най-позитивната майка на света - майката на Йоко Оно.

Злато за България

7/27/2018

"Зрението на някои животни е много по-силно от нашето. Сигурно сте чували че един орел може да прочете дребен вестникарски шрифт от 15 метра. Истината е че орлите не могат да четат", обичал да казва световноизвестният невроучен Рамачандран. Как да не се зарадваш? На орела-късметлия са му спестени хилядите вестникарски глупости.

Отново ще разсъждавам за заглавията от сорта на "Ивет Лалова спечели злато за България". Вече съм го правил, но красотата на мисленето се състои в това че мисълта може да бъде удължена по всяко време от всекиго. С другите неща не е така. Една жена не може да удължи косата си, колкото и да й се иска. Приятелките й, а и децата й, също не могат да го направят. Колкото и да я обичат.

Дали това че мислим за медала на Лалова като за български медал значи че не уважаваме личните усилия на Лалова за спечелването му? Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са й на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да й трябват допълнителни напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали затова "българските" медали не са толкова малко?

Сметки и сметкаджии

7/26/2018

Върви си Гошо Счетоводителя по "Раковска" и вижда спрял камион, от който на поразия се лее някаква течност. На стъклото на камиона пише "Превоз за собствена сметка". Пълни глупости, мисли си Гошо. Ако беше за собствена сметка, собственикът щеше да си е уплътнил камиона.

Относителна теория на общността

6/30/2018

Китайците са на единия полюс – това как се пише няма нищо общо с това как се чете. На мандарин и кантонски написаното е едно, а прочетеното – съвсем различно. Защо е така, ли? Заради император Кин Ши Хуан, който с цел да обедини в една държава новозавзетите царства, въвел единна писменост за поданиците си, говорещи на различни езици. А защо не уеднаквил и езиците им? Защото това е много по-трудно, дори за един император. Смяната на азбуката е къде-къде по-лесна: за няколко години българите преминаха от глаголица на кирилица; трябваше им само да обучат няколкостотин писари и свещеници.

Англичаните са на Екватора: пише се едно, чете се друго, но разстоянието между двете не е голямо. Въпреки това, те (а и не само те) са склонни да се присмиват на тази характеристика на писмото си. Присмехулници-англичани, сред които Джордж Бърнард Шоу, основателно предлагали думата fish (фиш) да се чете като ghoti (гоути).

Без да се замислим, бихме сложили българите на другия полюс: както се пише, така се и чете. Да, ама не е точно така: може и да четем както пишем, но не пишем както говорим (и следователно, не четем както говорим). Което ще илюстрирам със следната история. Мой приятел отишъл на пазара и не могъл да разбере надписа на щанд, където стоката била свършила. На табелката пишело: „Зиели“. Попитал жената какво продава, не разбрал, но се сетил да я попита откъде е. Казала му че е от Чирпан или нещо подобно, и той разбрал: зиели означавало зеле.

Такива ми ти работи, драги ми Уотсън: чуването, писането и четенето са относителни. На 50 км на запад от София зелето е зелье, а на 150 км на изток е зиели. Следователно, възможно е да се чете така както се пише и да се пише така както се говори, но само ако държавата е много малка.

Празници (в единствено и множествено число)

6/2/2018

24 май. "Напред, науката е слънце!" Коя наука?

1 юни. Денят на детето. Кое дете?

2 юни. Добре че някой друг е измислил името на празника, а не е оставил мъдреците с "науката" и "детето" да импровизират. Иначе можехме да се окажем с "Ден на загиналия за свободата и независимостта".

Истината не е това, което беше

5/14/2018

Преди се смяташе че Хан Аспарух е основател на българскаТА държава. Докато не се разбра че по това време, както и преди него, е имало други български държави. Което обезмисли употребата на пълния член.

След това научихме че Аспарух не бил хан, а кан. И не бил ювиги, а сюбиги. По-късно ще научим че всъщност той не е бил Аспарух, ами Испор или Есперюх, т.е. историческа личност с име Аспарух не е имало, а просто така са нарекли друга историческа личност с друго име. Накрая ще научим че държавата не е била българска, а "българска" е била думата, с която гърците са наричали държава, която не знаем как е наричала себе си. Ако изобщо е била държава, след като не си е направила труда да се нарича с някакво име, а е оставила гърците да я кръщават.

Всъщност гърците не са наричали България "България", просто защото думата "гърци" е дума, с която съвременните българи наричат тогавашните ромеи. А България и Ромея тогава не е имало. Затова канът е бил на българите, а не на България; по същия начин василевсът е бил на ромеите, а не на Ромея. В тези древни времена явно и думата "НА" е означавала нещо различно. Тогавашното "кан НА българите" е описвало реалната подчиненост на българите по отношение на кана и е означавало "кан НАД българите", докато днешното "президент НА България" описва символичната подчиненост на държавния служител "президент" по отношение на страната и народа и означава точно обратното - "президент ПОД българите".

Какво точно е откритието?

4/24/2018

"Откритието ... включва две неща: това че едно нещо е и това какво точно е", казва физикът, историк и философ на науката Thomas Kuhn. Разумно твърдение, което може да бъде подкрепено с исторически примери. Колумб не се е имал за откривател на нов континент, а за откривател на нов път до Индия. За да стане откриването на Америка е трябвало още нещо: да се разбере че "колумбовата" Индия не е Индия, а друг континент. Честта се паднала на Америго Веспучи. Прозрението му че брегът на Южна Америка достига толкова на юг че би направил невъзможни вече трасираните морски пътища до Индия от изток, показва какво точно е достигнатото от Колумб. Затова континентът е справедливо кръстен на истинския си откривател.

Лудостта на един народ

2/18/2018

Що за народ е този, който дава пол на безполовото (мъжки - на стола и мола, женски - на пачката и кльопачката, среден - на копчето и топчето), но не може да схване идеята за джендър* и да приеме спокойно съответната дума?

__________________________________
* полът като езикова/културна конструкция, а не като биологическа даденост

Отровният език на евроцентризма

2/5/2018

Евроцентризъм се нарича заблудата да гледаш на историята на света като на дело на европейците, респективно - на гражданите на западния свят. Два подходящи примера за евроцентризъм са идиотщините относно Магелан и Колумб.

Магелан, казват, бил първият човек обиколил света. Глупости, казвам аз. Няма как хем да си роден в Португалия и убит във Филипините, хем да си обиколил света. Ще кажете че не е бил Магелан, а експедицията на Магелан? Сериозно? "Експедиция" е абстрактно съществително. Ако абстрактните съществителни можеха да обикалят света, то първият обиколил света щеше да е екваторът. И като казах "екваторът", се сещам как един африканец обиколи земята 1700 години преди Магелан. Той се наричаше Ератостен, направи обиколката наум, но пък успя да изчисли дължината й доста точно.

Колумб, казват, бил открил Америка. Не е вярно! Той си мислеше че е открил Индия, но беше в грешка. Това беше грешка номер 1, породена от това че не беше чувал за Ератостен и обиколката му. Грешка номер 2 беше че след като видя индианците, той не се сети че прадедите им са открили Америка, а не той.

Безплатни лекции за журналисти

1/24/2018

Доналд Тръмп щял да изнася лекция в Давос, а Бойко Борисов щял да присъства, пишат журналисти. Пичове, нещата изнасяни от Тръмп и подобните му се наричат представления, а не лекции! Същото важи и за нещата посещавани от Борисов и подобните му!

Доверие

1/19/2018

Доверието в президента Румен Радев било около 60%, а доверието в банковата система - около 40%. Чудя се дали човек способен да повярва на подобна глупост би си извадил парите от банката за да ги даде на президента?

weebly reliable statistics