Доживяхме, срещнахме се. И какво? Същите сме, точно каквито бяхме преди 20 години. Ти, който вярваше че българин е ?бащата? на компютъра, сега вярваш че песента "След 10 години" е в класацията на 100-те най-велики ?български? песни. Аз, който не вярвах в такива неща, и сега не вярвам.
|
Хората проявяват склонност да обобщават и глобализират. Всичко живо е трева? Това не съм го измислил аз, а Клифърд Саймак. Всички са маскари? Бай Ганьо. Мрежи, мрежи навсякъде? Историкът Нийл Фергъсън.
Заразата е в главата на всеки и така е било винаги (я, как хубаво го обобщих, сигурно е и в моята глава). Заразата е не само в главата на неграмотния, но и в главата на учения, че дори и в главата на този, който създава езика на науката – математикът. Преди хилядолетия математиците вярваха че всичко е число, което ще наречем „Питагорейската зараза“. Днес математиците вярват че всичко е граф, което ще наречем „Графоманската зараза“. За един граф-теоретик графите (респективно мрежите - графи чиито възли и ребра имат атрибути) са съвкупности от свързани и несвързани с връзки елементи. С други думи, всичко е граф, дори и несвързаните със структурата елементи (виж тук). Генерализирано: всичко е свързано, всичко е едно. Мозъкът бил мрежа; престъпността била мрежа (борците с нея – също); дори светът бил мрежа (www). Графоманите дори успяха да включат в мрежата, т.е. да си припишат за родоначалник, невинния Ойлер, който без да подозира в какво се забърква си играеше със загадки от сорта на „Седемте моста на Кьонихсберг“ и не възнамеряваше да става родоначалник на нищо, освен на децата си. P.S. Това че горният текст е отчасти несериозен, не значи че проблемът не е сериозен. Нападението на добре известните вируси успя да демонстрира колко от т.н. ни мрежи са чиста измислица. Преди векове Галилео писа че Книгата на природата е написана на езика на математиката, чиито символи са кръговете и триъгълниците. Преди години Талеб му се подигра, пишейки че Галилео просто е трябвало да си подаде носа от прозореца за да види че кръгове и триъгълници няма никъде. Кой знае как ще се подиграват следващите талебовци на обсесията ни да генерализираме и виждаме мрежи там където ги няма? P.P.S. Сещам се за едно чисто българско проявление на графоманската зараза: желанието на дейците на бившата Държавна сигурност да ни убедят че всичко е едно, че всички са маскари. Което, от графоманска гледна точка, изглеждаше като желание да разширят мрежата си, добавайки несвързани с нея елементи. Колко българи бяха набедени че са били сътрудници на ДС и после трябваше да се оправдават че не са, въпреки че досиетата им не съществуваха или бяха празни. На някаква конференция в Кайро египтологът Спирос го запознаха с американска професорка по международни изследвания.
- Какво означава международни изследвания ? - наивно попита Спирос. - Ако са изследвания на териториите между народите, то става дума за география. Ако са изследвания на конфликтите между народите, то става дума за военна история. Леле, как се ядоса професорката! Какъв десен прав тресна в челюстта на Спирос! Да, ама той запази самообладание и сухо, сякаш е лежал три хилядолетия в някоя гробница в Луксор, рече: - Сигурно имате и докторат по боксови науки? Двама китайски философи се разхождали по моста и гледали рибите.
- Виж колко щастливи са рибите! - рекъл Жуандзъ. - Ти не си риба, откъде знаеш дали са щастливи или не? - отговорил Хуйдзъ. - Ти не си аз, откъде знаеш дали знам или не? - запитал на свой ред Жуандзъ. - Аз не съм ти, и затова не знам дали знаеш или не. По същия начин ти не си риба, и затова не знаеш щастливи ли са рибите или не - сложил край на разговора Хуйдзъ. Философът Витгенщайн посетил приятелка, на която току-що били оперирали сливиците. Попитал я как се чувства, а тя му казала че се чувства като прегазено псе. "Откъде знаеш как се чувстват прегазените псета?", попитал Витгенщайн. От "европейското" по борба, Мими Христова донесла трета титла за България. Откъде знаят че я е донесла за България? Спирос преподава в Софийския университет, но днес е в Благоевград със специалната покана да изнесе лекция за Тутмос III. Говори Спирос за Египет, но се отплесва на тема поезия. Няма как, в Египет е роден, живее и умира най-големият гръцкоезичен поет - Кавафис.
- Голям, ама гръцкоезичен - коментира надменен студент с американско знаменце на ревера. - Ааа, колега, Вас Ви помня от лекциите в Софийския университет - усмихва се уж добродушно Спирос. - Не е вярно, аз следвам в Американския университет в Благоевград - споделя още по-надменно студентът. - Американски, ама в Благоевград - отговаря Спирос и поглежда студента тържествуващо - както е гледал Тезей след като е пробол сърцето на Минотавъра. - Как така няма "уникални копия"? - възмути се художникът Цеко Цоков и нарисува перфектно копие на Джокондата. С мустаци.
- Какво му е уникалното на оксиморона "уникални копия", след като е оксиморон като всички други? - възмути се математикът Калчо Калкулатора. - А какво й е уникалното на Джокондата с мустаци? Да не би да е единствената жена с мустаци? - пошегува се Кончита Вурст и си намести вурста. Ние, българите, се научихме да питаме #Кой? и да говорим за #Кой. Един вестник дори започна да пише за "Койчовци.
Чета нещо относно комуникацията с извънземните и стигам до това че Златните дискове на "Вояджър" и позлатените плочки на "Пайъниър" са нещо като неадресирано писмо до несъществуващ получател. Дори и някой извънземен да ги намери, антропоцентризмът на съобщенията ги прави невъзможни за разчитане. Самият "баща" на дисковете и плочките - Карл Сейгън - признава (след изпращането, естествено) че златните артефакти са били проектирани повече в интерес на хората, а не толкова като сериозен опит за комуникация с извънземните. И нали съм българче, та не мога да се удържа: #Kои хора? И нали съм фен на извънземния Алф, та се сещам какво казваше той в подобни случаи: Изброй трима! Така поставен, въпросът е с понижена трудност: "Златното момче" Сейгън, а и съпругите му с номера 2 и 3 бяха главни действащи лица в "златните" проекти за извънземна комуникация, които излязоха "златни" на американските данъкоплатци. Ех, да бях един писател! Като Даниел Келман, който в "Измерването на света" писа за математика Карл Фридрих Гаус и пътешественика Александър фон Хумболт. Стоп ... няма да разказвам за Келман, а за това какво щях да напиша ако бях като него ... щях да напиша романа "Измислянето на света". Там щеше да става дума за света като за измислица на влиятелни хора с болен език и болни представи. Щеше да се разказва за Гаус и Хумболт, ама не този Хумболт, а брат му - философът и лингвист Фридрих фон Хумболт. Задължително щях да включа в романа следните измислени сцени ...
Сцена 1 Свещи, музика, звън на чаши. Фридрих фон Хумболт и Карл Фридрих Гаус си говорят за езика. Хумболт: Драги ми Гаус, езикът е изражение на духа на нацията. Гаус: Кой език? Коя нация? Хумболт: Не разбирам въпросите Ви. Гаус: Елементарно, драги ми Хумболт. Езикът е изражение не на духа на нацията, а на говорителя. Едва ли Вашето твърдение говори нещо за немците, по-скоро то говори зле за Вас и Вашите измислици. Фридрих фон Хумболт се врътва възмутен и отива да си говори за застраховане с хер Винтертур. Сцена 2 Хумболт е простил на Гаус. Двамата се разхождат заедно в гората и говорят за комуникацията с извънземните. Гаус: Защо да не нарисуваме в Сибир Питагоровата теорема, т.е. правоъгълен триъгълник с квадрати на страните му? Хумболт: Не бяхте ли Вие, драги Гаус, радетел за точност в езика? В тази връзка: в Сибир, или на картата на Сибир? Гаус: Продължавам да съм радетел за точност в езика. Имах предвид точно това, което казах. Хумболт: Че как можете да рисувате върху Сибир? Гаус: Елементарно, драги ми Хумболт. Ще обезлесим там голяма територия, а в средата й ще засадим чертеж от дървета. За повишаване на контраста, ще запълним триъгълника и квадратите като засадим пшеница. Така ще осведомим извънземните че, освен математиката, сме овладели и земеделието. Хумболт: Ех, Гаус, едва ли Вашата измислица ще говори нещо на извънземните (че те едва ли ще знаят какво са математиката и земеделието). Тя по-скоро говори зле за Вашето мислене. Гаус се врътва възмутен и отива да се разхожда сам. Както биха казали далечните му български прадеди ... с неговите камъни, по неговата глава. Послепис 1. Хумболт наистина е вярвал че езикът е изражение на духа на нацията. 2. Гаус наистина е искал да се комуникира с извънземните по описания начин. 3. Това с българските прадеди на Гаус е моя измислица. Какво, нямам ли и аз право на собствени измислици? Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, способни да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че да вярваш в това е опасна наивност. "Световната доминация на английския не е продукт на няколко големи решения на Вашингтон и Лондон, а на милиарди малки решения взети по целия свят. ... В края на краищата, английският не беше наложен отгоре- надолу, а отдолу-нагоре", пише американският историк Daniel Immerwahr в How to Hide an Empire. Не съм съгласен и ще се аргументирам. Как се взема и налага решение за пускане на атомна бомба? Елементарно, Уотсън, отгоре-надолу. Как се пуска самата бомба? Елементарно, Уотсън, отгоре-надолу. Тук е ключът на загадката! Това че американците пуснаха бомбите в Япония без съмнение доведе дотам че в Япония се заговори и на английски. Множеството индивидуални решения на японците бяха провокирани от едно-едничко решение на американския президент. Нарисувано с мастило за първи клас: отгоре => надолу. Хората казват че мисля нелогично. Това е хем вярно, хем невярно.
Ако първото изречение е вярно, то може ли да е вярно и второто? Разбира се: хората наистина казват че мисля нелогично, но аз всъщност мисля логично. Това беше шегата: понякога логическото противоречие е дотолкова накипрено в езикови дрехи, че смогва да опише реалността. Следва сериозното. На всеки се случва да му кажат че мисли нелогично. Всекиму се случва да мисли нелогично. Значи ли това че няма логични хора? Да, ако трябва да сме езиково точни, точно това значи. Логични са мислите, не хората. Спомняте ли си колко пъти съм писал за свръх-логичния Гьодел с теоремите му за непълнотата и съществуването на Бог, който от страх да не го отровят ... умрял от глад? Усетихте ли нелогичността? А усетихте си втората нелогичност? Гьодел логически доказал съществуването на всемогъщия Бог, но практически отказал да се остави в ръцете му и да поеме риска от отравяне. Без да се сети че всемогъществото на Бог "отива на кино" ако човек откаже да му се подчинява! Пешо е прост човек. Такива са и Питър, а и Пьотр, но простотата на Пешо се подсилва от ниската му разделителна способност. Да вземем за пример езика му! Когато Питър и Пьотр говорят за изкуство, те използват думата мозайка. Когато говорят за подове - думата терацо. За Пешо всичко това е мозайка. Той казва "мозайка" дори когато повръща.
С тази ниска разделителна способност, приравняваща повръщането и изкуството, чудно ли е че повече българи у нас, и особено по света, се занимават не с изкуство, а с правене на подове през деня, пиене - вечерта и повръщане - през нощта? Писатели не могат да станат, защото ако героите им са с едно име, романите им биха били неразбираеми и непродаваеми. Художници не могат да станат, защото ако клиентът им поръча мозайка, те няма да го разберат и ще му излеят под*. Мозайкаджии, милорд! ___________________________________________ * истински случай с мой познат: правят му жилище и той се презапасява с плочки; майсторът му се обажда че плочките не стигат; познатият ми отива на място и вижда че майсторът (с нулева разделителна способност) е налепил плочките за стените на пода (и са му останали), а плочките за пода - на стените (и не са му стигнали) В Мрежата се е разтекла една словесна диария относно северномакедонския език. Българи, неумеещи да членуват и да образуват множествено число правилно, са се загрижили за езиковата йерархия: северномакедонският не бил отделен език, а диалект на българския.
Едва ли някой от аматьор-езиковедите е чувал за социолингвиста Макс Вайнрайх и афоризма му "Езикът е диалект с армия и флот". Северномакедонците си имат и армия, и авиофлот, а и корабчета по Охридското езеро, и следователно имат правото да наричат диалекта си ЕЗИК. "Езичието" на северномакедонския не е само в моята глава. То е и в главите на професионалистите (имам предвид българските издатели и преводачи). Няма нашенско издание на книга от македонски автор*, което да не е преведено на български от професионален преводач. ______________________________________________________________ * аматьор-езиковедите биха рекли "книга НА македонски автор" Светът е шарен, но ние мислим и говорим за него така, сякаш е черно-бял. Казваме че по време на "турското робство" турците са били поробители, а българите и другите славяни - роби, което скрива неудобната истина че:
> "робът-капиталист" Добри Желязков, монополно снабдявал с униформи султанската армия, е бил в много по-привилегировано положение от хиляди турски "робовладелци", а > босненският славянин Мехмед Паша Соколович е бил Велик везир на трима султани. Това е болна тема, така че я изоставяме и се прехвърляме на робството в Америките. Мислим за него така: белите са били робовладелци, цветните - роби. Да, ама не! Цветнокожа прародителка на известния цветнокож писател Малкълм Гладуел е била робовладелка в Ямайка. Да спомена и белите роби, тях продължава да ги има, включително и в "белите" страни. Йоргос вади пълни торби от багажника на колата. По улицата, с празни ръце, се задава Спирос и му казва:
- Ех, Йорго, ти сякаш не знаеш че купуването на повече неща не прави човека по-щастлив. - Повече от кого? По-щастлив от кого? - пита Йоргос с намигване, а Спирос усеща че Йоргос отново е успял да му каже нещо с минимален брой думи. Живеем живота си, натрупваме опит, отсяваме истините от лъжите. Какво ще се получи ако опитаме да обединим истините в Списък (множество) на всички верни твърдения? Да приемем че верните твърдения са две:
1. Всички щастливи семейства си приличат, 2. Всички нещастни семейства са нещастни посвоему. Въпрос: От колко верни твърдения се състои множеството на всички верни твърдения? Елементарно, Уотсън, ще кажете. Множеството на всички верни твърдения L има 2 елемента - твърденията по-горе. Друг би казал че нещата не са толкова елементарни, и от нашите верни твърдения би конструирал друго множество М (с различен брой елементи, всичките верни твърдения): М = {Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему, AND(Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему), OR(Всички щастливи семейства си приличат, Българската държава е създадена от Ханко Брат през 1299 г. пр.н.е.)} Tези, които имат някаква представа от множества, ще забележат че |M| = |P(L)| = 2^2 = 4, което преведено на прост български звучи така Броят на елементите на М е равен на броя на елементите на множеството на всички подмножества на L. Оттук-нататък всичко би трябвало да е ясно ... Не знам какво е мнението на теоретиците за света на математиката, но в нашия свят списък на всички верни твърдения не може да съществува, защото не бихме могли да се спогодим за съдържанието му, и следователно - за дължината му. Във вестника написали че младите български волейболисти загубили от Франция финала на световното. Кога са го спечелили, че да го загубят, пита се Спирос.
Защо, след като смятаме че съединението прави силата, постоянно разделяме? Защо кръстихме празника си Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта, а не Ден на загиналите за свободата и независимостта? А защо разделяме свободата от независимостта?
Аз да бях, щях да кръстя празника Ден на загиналите за свободата. Или още по-добре - Ден на свободата. Ама тогава на някои от празнуващите може би щеше да им светне че на един ден на свободата се падат 364 дни на нещо друго и, следователно, героите са се пожертвали напусто. За да не забравим вкуса на свободата, трябва да я празнуваме доста по-често от веднъж годишно. Не правим ли така и с ракията? Това сподели Гошо Пияндето с приятели по чашка, преди да го прекъснат с наздравица за мъдрите му думи. "Най-добрият начин да научиш хората на нещо е да ги накараш да си мислят че учат друго нещо", казвал Ранди Пауш, който учел младежи да програмират, карайки ги да си мислят че правят филми и компютърни игри.
Нищо ново под слънцето, мисли си Спирос. На Балканите този филм сме го гледали, но заглавието му беше "Най-добрият начин да накараш хората да направят нещо е да ги накараш да си мислят че правят друго нещо". Колко хора мислеха че дават живота си за нещо вечно - Родината. А всъщност се жертваха за нещо ефимерно - капризите на цар или премиер, който 5 години след това вече беше сдал поста на някой друг. Слабакът всеки го мачка: мама и тате вкъщи, учителите - в училище. После го предават в ръцете на шефа му и половинката му - да го помачкат допълнително. Накрая, мачкането го вършат децата и внуците.
Да, ама слабакът е човек като нас - иска му се и той да помачка. И като няма какво, той мачка мислите и езика си. Ех, каква радост е когато каже "Волейболистите НИ смачкаха САЩ". Без да си дава сметка че "волейболистите НИ" нямат нищо общо с него. Без да си дава сметка че волейболистите ни не са смачкали САЩ, а само една шесторка от американци, живеещи на хиляди километри един от друг, поради което не са могли да тренират заедно толкова, колкото са могли нашенците. Дали ще става дума за волейболисти, бегачи или шахматисти няма значение, те не мачкат толкова, колкото тях ги мачкат. Слабакът обаче е подготвен за загубата; тогава той казва: "Иран смачка волейболистите ни". В загубата вече няма нищо срамно: 6 волейболисти са били смачкани от страна с 80-милионно население. Току-що видяхме как слабакът се гордеее с чуждите победи, но не се срамува от чуждите загуби. Следователно, да си слабак значи да си в печеливша позиция. Заради тази асиметрия (No skin in the game, би казал Насим Талеб), слабакът има интерес да си остане слабак, вкл. и в езиково отношение: ако трябваше да плаща при всяка загуба на "нашите" спортисти, слабакът щеше бързо да се научи да не се отъждествява с тях (така както не се отъждествява с фирмите за доставка на топлина, ток и вода). Оставиш ли казаците, вместо външния министър, да пишат писма до султана, ще осъмнеш с турска войска пред портите. Това си мислеше Екатерина Велика, преди да нареди да разгонят запорожките казаци и да пратят шефовете им на "почивка" в Сибир.
Да не бяхме си развалили отношенията със султана заради онова нецензурно писмо, сега щеше да има кой да ни помогне. Това си мислеше бившият казашки атаман Петро Калнишевски, докато зъзнеше заточен на северния Соловецки остров. Вчерашните комунисти измислиха девиза "Икономиката - икономична" и все гледаха да спестят по нещо. Когато трябваше да се награди колектива, спечелил социалистическото съревнование, те вместо да му дадат награда, му даваха знаме. Само да не си помислите че са поръчвали знамена всяко тримесечие. Не, те бяха измислили концепцията за преходното червено знаме, и даваха на победителите знамето, взето от предишните победители.
Днешните комунисти се наричат другояче, но са си останали комунисти: било по произход, било по душа. Те измислиха девиза "Езикът - икономичен". Когато се появи нещо ново, те вместо да измислят дума за него, вземат името на нещо старо, т.е. извършват същата операция, която бащите и дедите им извършваха с преходното червено знаме. Без да се сещат че вземайки името на старото нещо, те го обезличават и принизяват. В последно време слушам музика от Мали. Харесва ми и взех да чета за изпълнителите. Биографите - чиста проба комунисти. Али Фарка Туре бил малийският Джими Хендрикс. След като Али се премести в един по-добър свят, разбирачите му взеха преходното име на малийски Джими Хендрикс и го дадоха на сина му - Вьо Фарка Туре. Тези дни научих че у нас щял да идва Басеку Куяте, който според нашенските "аналитици" бил Джими Хендрикс на нгони-то. Срамота, всяка следваща злоупотреба с името на Джими го принизява още повече! Не става дума само за музика. Да вземем за пример името на Нобел. Той никога не е оставял пари за награда по икономика, но Шведската централна банка си присвои името му и започна да връчва награда в негова памет, която масите наричат нобелова. Днешните комунисти са нарекли и награда за храна с името нобелова, нищо че Нобел не си е помислял за такава. Срамота, малко ли ви беше да принизите Джими, че да се опитвате и с Алфред? Накрая, започвам да се срамувам и аз - защото наричам комунисти хора, които всъщност са продължители на по-древна традиция: когато речникът ти е беден, да употребяваш един знак за няколко референта. P.S. Два дни по късно се сещам отново за бедния речник и производното желание да кръщаваш различни неща с едно име. Боксьорът Джордж Форман кръстил и петимата си сина с името Джордж Едуард Форман. Дали не е защото на ринга са го удряли прекалено силно по главата? В забутано селце край западната граница живееха дядо Стойко и баба Стойна, чиито внук беше Стаменко. Като дете той често прекарваше летата си при тях и се чудеше на някои особености в говора им. Подобно на японците, които вместо да кажат Христо Стоичков казват Фурисито Сутоичикофу, местните имаха проблеми с последователните съгласни и затова вмъкваха гласни между тях. Наричаха новопоявилия се Швепс с думата Швепъц, че иначе не можеха.
Много интересно, мислеше си Стаменко, на село не могат да казват ШвеПС, но нямат никакъв проблем да ти разкажат как са наПСували КМета и гоРСКия. Спирос е в Кайро, на семинар посветен на Тутмос III. Професор Салих ал-Хауас говори за военните постижения на фараона и споменава една от титлите му - "17-кратен покорител на хиксосите".
- Ха! - изпуска се Спирос. - И това ако е покоряване! Покорява се веднъж и точка. Я вижте нашия Александрос о Мегас, когото наричат Македонски ! Той покори Египет само веднъж, след което гръцките му наследници управляваха страната близо 300 години. Това се нарича покоряване. Професор ал-Хауас мълчи и се срамува заради Тутмос и египтяните. Спирос е прекалил с узото и започва да философства:
- Представяш ли си, Христо, хващаме нещо напълно непознато и започваме да му лепим етикети. Лепим, лепим, докато то цялото се покрие с етикети и ни заприличва на нещо познато. Излиза че етикетите заблуждават. - Не разбирам какво имаш предвид - обажда се Христос. - Като не разбираш, ще ти обясня с пример. Вземаш една непозната държава. Казваш че е демократична федерална република, че официалният език е английският, че водещата религия е християнската, че страната е лидер на континента си както по брой на населението, така и като икономика. Понеже държавата започна да ни изглежда все по-познато, то ще те питам ти би ли се преместил да живееш там. - Разбира се че бих, защото разбрах че става дума за САЩ - отвръща уверено Христос. - Точно това имах предвид като говорех за непознатото нещо покрито с етикети. Аз имах предвид Нигерия, но етикетите успяха да те заблудят. Спирос говори със своя студентка и тя безпричинно изтърсва че говорела 5 езика. "Кажете ми нещо запомнящо се на някой от тях", предлага й Спирос. Студентката си глътва граматиката. Ако трябва да сме точни - 5-те граматики.
|
Categories
All
Archives
March 2020
|
RSS Feed
