Category: Language

Съединението прави силата

7/11/2019

Защо, след като смятаме че съединението прави силата, постоянно разделяме? Защо кръстихме празника си Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта, а не Ден на загиналите за свободата и независимостта? А защо разделяме свободата от независимостта?

Аз да бях, щях да кръстя празника Ден на загиналите за свободата. Или още по-добре - Ден на свободата. Ама тогава на някои от празнуващите може би щеше да им светне че на един ден на свободата се падат 364 дни на нещо друго и, следователно, героите са се пожертвали напусто. Затова нека си оставим героите и ценностите разделени - съединението няма да ни е от полза, пък и сила не ни трябва, да не сме джедаи ...

Това сподели Гошо Пияндето с приятели по чашка, преди безсилно да се свлече върху масата.

Стари филми, 2-ра серия

7/9/2019

"Най-добрият начин да научиш хората на нещо е да ги накараш да си мислят че учат друго нещо", казвал Ранди Пауш, който учел младежи да програмират, карайки ги да си мислят че правят филми и компютърни игри.

Нищо ново под слънцето, мисли си Спирос. На Балканите този филм сме го гледали, но заглавието му беше "Най-добрият начин да накараш хората да направят нещо е да ги накараш да си мислят че правят друго нещо". Колко хора мислеха че дават живота си за нещо вечно - Родината, една нещастна и беззащитна майка, видяла какви ли не унижения. А всъщност се жертваха за нещо ефимерно - капризите на цар или премиер, който 5 години след това вече беше сдал поста на някой друг.

Асиметрията с мачкането

7/3/2019

Слабакът всеки го мачка: мама и тате вкъщи, учителите - в училище. После го предават в ръцете на шефа му и половинката му - да го помачкат допълнително. Накрая, мачкането го вършат децата и внуците.

Да, ама слабакът е човек като нас - иска му се и той да помачка. И като няма какво, той мачка мислите и езика си. Ех, каква радост е когато каже "Волейболистите НИ смачкаха САЩ". Без да си дава сметка че "волейболистите НИ" нямат нищо общо с него. Без да си дава сметка че волейболистите ни не са смачкали САЩ, а само една шесторка от американци, живеещи на хиляди километри един от друг, поради което не са могли да тренират заедно толкова, колкото са могли нашенците.

Дали ще става дума за волейболисти, бегачи или шахматисти няма значение, те не мачкат толкова, колкото тях ги мачкат. Слабакът обаче е подготвен за загубата; тогава той казва: "Иран смачка волейболистите ни". В загубата вече няма нищо срамно: 6 волейболисти са били смачкани от страна с 80-милионно население.

Току-що видяхме как слабакът се гордеее с чуждите победи, но не се срамува от чуждите загуби. Следователно, да си слабак значи да си в печеливша позиция. Заради тази асиметрия (No skin in the game, би казал Насим Талеб), слабакът има интерес да си остане слабак, вкл. и в езиково отношение: ако трябваше да плаща при всяка загуба на "нашите" спортисти, слабакът щеше бързо да се научи да не се отъждествява с тях (така както не се отъждествява с фирмите за доставка на топлина, ток и вода).

Какво става когато казаците пишат писма?

6/22/2019

Оставиш ли казаците, вместо външния министър, да пишат писма до султана, ще осъмнеш с турска войска пред портите. Това си мислеше Екатерина Велика, преди да нареди да разгонят като кучета запорожките казаци и да пратят шефовете им на почивка в Сибир.

Да не бяхме си развалили отношенията със султана заради онова нецензурно писмо, сега щеше да има кой да ни помогне. Това си мислеше бившият атаман Петро Калнишевски, докато зъзнеше на северния Соловецки остров.

Днешните комунисти

6/15/2019

Вчерашните комунисти измислиха девиза "Икономиката - икономична" и все гледаха да спестят по нещо. Когато трябваше да се награди колектива, спечелил социалистическото съревнование, те вместо да му дадат награда, му даваха знаме. Само да не си помислите че са поръчвали знамена всяко тримесечие. Не, те бяха измислили концепцията за преходното червено знаме, и даваха на победителите знамето, взето от предишните победители.

Днешните комунисти се наричат другояче, но са си останали комунисти: било по произход, било по душа. Те измислиха девиза "Езикът - икономичен". Когато се появи нещо ново, те вместо да измислят дума за него, вземат името на нещо старо, т.е. извършват същата операция, която бащите и дедите им извършваха с преходното червено знаме. Без да се сещат че вземайки името на старото нещо, те го обезличават и принизяват.

В последно време слушам музика от Мали. Харесва ми и взех да чета за изпълнителите. Биографите - чиста проба комунисти. Али Фарка Туре бил малийският Джими Хендрикс. След като Али се премести в един по-добър свят, разбирачите му взеха преходното име на малийски Джими Хендрикс и го дадоха на сина му - Вьо Фарка Туре. Тези дни научих че у нас щял да идва Басеку Куяте, който според нашенските "аналитици" бил Джими Хендрикс на нгони-то. Срамота, всяка следваща злоупотреба с името на Джими го принизява още повече!

Не става дума само за музика. Да вземем за пример името на Нобел. Той никога не е оставял пари за награда по икономика, но Шведската централна банка си присвои името му и започна да връчва награда в негова памет, която масите наричат нобелова. Днешните комунисти са нарекли и награда за храна с името нобелова, нищо че Нобел не си е помислял за такава. Срамота, малко ли ви беше да принизите Джими, че да се опитвате и с Алфред?

Накрая, започвам да се срамувам и аз - защото наричам комунисти хора, които всъщност са продължители на по-древна традиция: когато речникът ти е беден, да употребяваш един знак за няколко референта.

P.S.
Два дни по късно се сещам отново за бедния речник и производното желание да кръщаваш различни неща с едно име. Боксьорът Джордж Форман кръстил и петимата си сина с името Джордж Едуард Форман. Дали не е защото на ринга са го удряли прекалено силно по главата?

Съгласни

5/29/2019

В забутано селце край западната граница живееха дядо Стойко и баба Стойна, чиито внук беше Стаменко. Като дете той често прекарваше летата си при тях и се чудеше на някои особености в говора им. Подобно на японците, които вместо да кажат Христо Стоичков казват Фурисито Сутоичикофу, местните имаха проблеми с последователните съгласни и затова вмъкваха гласни между тях. Наричаха новопоявилия се Швепс с думата Швепъц, че иначе не можеха.

Много интересно, мислеше си Стаменко, на село не могат да казват ШвеПС, но нямат никакъв проблем да ти разкажат как са наПСували КМета и гоРСКия.

Какво означава "покорявам"

5/20/2019

Спирос е в Кайро, на семинар посветен на Тутмос III. Професор Салих ал-Хауас говори за военните постижения на фараона и споменава една от титлите му - "17-кратен покорител на хиксосите".

- Ха! - изпуска се Спирос. - И това ако е покоряване! Покорява се веднъж и точка. Я вижте нашия Александрос о Мегас, когото наричат Македонски ! Той покори Египет само веднъж, след което гръцките му наследници управляваха страната близо 300 години. Това се нарича покоряване.

Професор ал-Хауас мълчи и, въпреки че е арабин, се срамува заради Тутмос.

Етикети

4/20/2019

Спирос е прекалил с узото и започва да философства:
- Представяш ли си, Христо, хващаме нещо напълно непознато и започваме да му лепим етикети. Лепим, лепим, докато то цялото се покрие с етикети и ни заприличва на нещо познато. Излиза че етикетите заблуждават.
- Не разбирам какво имаш предвид - обажда се Христос.
- Като не разбираш, ще ти обясня с пример. Вземаш една непозната държава. Казваш че е демократична федерална република, че официалният език е английският, че водещата религия е християнската, че страната е лидер на континента си както по брой на населението, така и като икономика. Понеже държавата започна да ни изглежда все по-познато, то ще те питам ти би ли се преместил да живееш там.
- Разбира се че бих, защото разбрах че става дума за САЩ - отвръща уверено Христос.
- Точно това имах предвид като говорех за непознатото нещо покрито с етикети. Аз имах предвид Нигерия, но етикетите успяха да те заблудят.

Патриоти и полезни идиоти

2/23/2019

"Индустриалната революция направи Англия по-богата ...", пише известният биограф и полезен идиот Уолтър Айзаксън в статия за "Файненшъл таймс". По-богата от кого, Уолтър? На колко оценяваш богатството на Англия и какъв е методът, който използваш за оценката?

Държавите не са богати, богати са хората. Големи умове и патриоти от сорта на Алън Тюринг, за когото Чърчил казваше че е спасил повече човешки животи през Втората световна война от всеки друг, отказваха да поставят знак за равенство между богатствата на гражданите и богатството на страната. Затова в началото на войната Тюринг обърна спестяванията си в сребърни кюлчета и ги зарови в гората - защото се страхуваше че в един момент държавата може да си въобрази че има такова равенство, и да поиска да му ги конфискува.

Аз и Ние

2/13/2019

Гошо и Пешо обсъждат родната история. По някое време Гошо се изнервя и избухва:
- Ние българите сме като фурнаджийски лопати.
- Какво е това НИЕ? - отвръща Пешо. - Едни са като фурнаджийски лопати, а други не са! Аз, например, не съм!

Продължават с разговора и по някое време Пешо казва:
- Ние имаме 1300-годишна история.
- Какво е това НИЕ? - пита го Гошо. - Ти, например, кога си роден?

Опасната дума "всички"

11/22/2018

Фильо Филологът и Матьо Математикът сядат на чашка. Досадният Матьо веднага започва един от неговите досадни вицове.

Двама приятели – филолог и математик – се возели на влак и се наслаждавали на шотландската природа. По едно време видели стадо от черни овце.
– Гледай ти! – рекъл филологът – Изглежда че всички овце в Шотландия са черни.
– Уж си филолог, а говориш глупости – отвърнал математикът. – Какво е това всички? По-добре е да се кажеш „Съществуват поне 20 овци в Шотландия, поне една страна на всяка от които е черна.“

Поуката, според Матьо, е че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми. Фильо се чувства засегнат заради колегата-филолог от вица и се опитва да спори, но Матьо е непреклонен. Сменят темата, пият по още една водка и се разделят.

На следващият ден Фильо пътува с влака за Черноморския агроуниверситет, където ще чете лекции по филология. До него седят двама цигани, които са заринали пространството около себе си с мръсни торби и кашони. Говорят си за Бог, християнството и за това как редовно ходят на черква – да се развиват духовно.

На Голема паланка влакът се напълва и пътниците започват да се оплакват че кашоните и торбите на циганите им пречат. По-отвореният циганин им обяснява че тука било така и ги съветва да слязат и да се качат на някой друг влак. Пътниците побесняват, викат влаковия полицай, той се опитва да озапти циганина, но онзи започва да бърбори че имал права да прави каквото си иска.
– И аз ги имам тези права – виква изнервеният полицай и обърсва на мургавия силен шамар.
– Ах ти, мършо българска! – изревава циганинът и получава още по-силен шамар, който го запраща на седалката до приятеля му. А той започва да му се кара:
– Какъв човек си ти, бе? Расист ли си, та го обиждаш на българин? А защо му викаш че е мърша, това не е християнско! За какво тогава ходиме в черквата?
– Как за какво ходиме? – отговаря му отвореният. – Ходиме да се молиме на Бог! Ти знаеш ли какво ми каза онзи ден Бог, докато му се молех?
– Какво ти каза?
– Каза ми че всички българи са педераси.

Полицаят не издържа и му забива един право в десетката. След което, като нарушител на обществения ред и Закона за пътническите превози, го сваля заедно с всичките му кашони на гара Мала паланка, където следващият влак спира чак след 24 часа. А Фильо Филологът едва сега загрява какво е имал предвид Матьо Математикът когато му каза че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми.

Падежи

10/15/2018

Categories

Archives