В генетично и културно отношение българите са повече балкански, отколкото славянски, народ. Следователно, изразът "славянобългарска азбука" има дълбок смисъл ... ако го четем като "азбука на част от българите". Тезата ми е подкрепена статистически - около половината от българските деца и младежи (а вероятно и от възрастните) ползват азбуката само на думи, понеже са функционално неграмотни.
След години размишления по темата какво би могъл да означава изразът "славянобългарска азбука" постигнах пробив:
В генетично и културно отношение българите са повече балкански, отколкото славянски, народ. Следователно, изразът "славянобългарска азбука" има дълбок смисъл ... ако го четем като "азбука на част от българите". Тезата ми е подкрепена статистически - около половината от българските деца и младежи (а вероятно и от възрастните) ползват азбуката само на думи, понеже са функционално неграмотни.
0 Comments
Щяха ли светите братя да дадат на славяните азбука, ако знаеха че те - неблагодарниците - няма да я вземат:
Според разни говорещи тапири, най-опасната дума била НЕ. Ако питат мен, става дума за печатна грешка. Най-опасната дума е НИЕ. За разлика от тапирите, аз мога да се аргументирам кратко и ясно.
Има ли нещо което прави НИЕ от:
Въпрос:
Как ще ни помогне нашата нискотехнологична национална сигурност (армия, полиция и т.н.) ако високотехнологична чужда сила (земна или извънземна) реши да нападне критичната ни инфрастуктура и да ни остави без ток, вода, комуникации, транспорт и храна? Отговор: Пролетарии от всички страни, осъзнавайте се! Горното не е технологичен, а езиков проблем. "Нашата" национална сигурност не е наша, а тяхна. Какво имам предвид ли? Ето това! Когато лошото се случи, армията няма да разнася вода, а полицията - топла супа. Те няма да ни превозват, нито ще пазят магазините от гладни тълпи. Елементарно, Уотсън, те нито ще го могат, нито ще го искат. Тогава те ще носят вода, супа и сигурност на властниците, и ще ги пазят от нас. И е твърде вероятно че ще могат да се справят с нас, понеже:
Ще завърша с изтърканата история за американската актриса Жа Жа Габор, която попитали колко съпрузи е имала, а тя отвърнала: "Свои или чужди". Горката глупачка! Не разбрала че докато тя си е мислела че ги има, са я "имали" те. Така сме и ние ... мислим че националната сигурност е наша, докато всъщност ние сме техни, понеже ни "имат" по всички начини които са смогнали да измислят, а ние - да приемем. Откачалките, които мислеха че имат синя кръв, говореха за себе си в множествено число. "Ние сме поставени от Бог да водим народа", казваха. Дотук добре, но ... те употребяваха множественото число неконсистентно. Вместо да каже "Ние говорихме с нашите германски братовчеди, кайзерите", английската кралица казваше: "Ние говорихме с нашия германски братовчед, кайзера". Защо така бе, како кралице, братовчед ти не беше ли със синя кръв? Не заслужаваше ли и той да се говори за него в множествено число?
Днес нещата са още по-изчанчени. Във връзка с многото полове, джендъри, а и извънджендърни категории, откачалките започнаха да смесват не само числата, но и родовете. Да вземем за пример уважаваната от мен (но само като писателка на биографии) Маша Гесен. Понеже тя е nonbinary&trans (каквото и да означава това), когато е в американската си родина тя говори за себе си като за кралица, т.е. в множествено число. Не бързайте да се радвате, за разлика от потомствените кралици, които използват първо лице (ние/нас), Гесен използва трето (те/тях). Ако ѝ откажат виза, тя очаква журналистите да пишат: "На Маша ИМ отказаха виза." Когато говорят за нея, тя иска хората да казват: "ТЕ са добра писателка на биографии." Защо така, како Маша, не може да си хем в множествено число (те), хем в единствено (писателка)! Върхът на сладоледа е, че когато е в руската си родина, или просто говори на руски, Гесен говори за себе си в единствено число и ползва ... за срам и позор ... женски род. Заради тази ѝ неконсистентност ще завърша с нещо като остроумие: Да си nonbinary&trans кралица е още по-откачено от това да си английска кралица. Послепис Гесен е странна птица и може би затова тя успя да напише прекрасната биография на най-странната птица в математиката - Григорий Перельман. Споменатата биография ме стимулира интелектуално, та взех че написах някои неща (едно от които е това). Увод
Съгласно Теоремата за интересните числа, всяко естествено число е интересно. Всъщност, да вземем за пример нещо по-просто - простите числа. Лесно можем да се убедим в интересността им:
Изложение Когато превеждаме от английски текстове свързани с числа, понякога е правилно NUMBER да се превежда като ЧИСЛО. Например, PRIME NUMBERS се превежда като ПРОСТИ ЧИСЛА, а ODD NUMBERS - като НЕЧЕТНИ ЧИСЛА. В някои случаи българският език е по-богат от английския. Включително в случаите когато на една английска дума съответстват две или повече български. Английското NUMBER в някои случаи, напр. когато говорим за класиране, е правилно да се преведе като НОМЕР. WHO IS NUMBER ONE е правилно да се преведе като КОЙ Е НОМЕР ЕДНО. За разлика от естествените числа, не всички актьори, музиканти и математици са интересни (а сред тези които са, не всички са интересни в еднаква степен). Затова съществуват съответните класации, чиято цел е да покажат кой е по-напред, т.е. по-интересен, от другия. По тази причина няма как да не стигнем до следното граматически правилно Заключение Когато говорим за това кой кой е сред актьорите, музикантите и математиците, трябва да използваме изразите БЕЙКЪН НОМЕР, САБАТ НОМЕР и ЕРДЬОШ НОМЕР, а не Число на Бейкън, Число на Сабат или Число на Ердьош. На прост български: за разлика от простите числа където 2 и 3 са еднакво интересни, Ердьош номерът 2 е по-интересен от Ердьош номера 3. Когато попитали американската актриса Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, тя отвърнала: "Свои или чужди?" Ето това му е хубавото на секса (ако е по взаимно съгласие) - докато ти имаш, и теб те имат. Накратко, сексът е комутативен.
"Ние сме имали велики царе", казват някои българи. Нонсенс! В отношението "цар-поданик" този който има е царят, не поданикът. Накратко, за разлика от консенсуалния секс, това имане е некомутативно. Ще завърша: 1. Хумористично (и с надежда че ще схванете "тънката" ми мисъл): Древните царе и царици не можем да ги имаме точно така, както не можем и да ги "имаме". 2. Аграматично (и с надежда че ще схванете "математическата" ми мисъл): Имането е кому тативно, кому - не. "Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем", споделял Николас Гомес Давила. Което не значи че липсата на прилагателни е гаранция за истинност. Следват някои разяснения:
1. В някои случаи разхитителите на прилагателни наистина извършат престъплението "Лъжа". В последната си книга нобелистът Фридрих фон Хайек дава доста примери за лъжите, прикривани зад думата "социален". Самият Давила дава пример с прилагателното "естествен". 2. В други случаи престъпна е неупотребата на прилагателни. Кажем ли че безкрайността е (или не е) число, ние извършваме математическо престъпление. Какво число: просто, реално, комплексно, ординално или кардинално? Повече за този вид престъпление има тук. Много ми хареса как (на последния линк) един от авторите дава пример с престъпната липса на прилагателни в случая с домата: Престъпно е да кажеш "Доматът е плод" или "Доматът е зеленчук", но е напълно законно да кажеш: "Доматът е кулинарен зеленчук" или "Доматът е ботанически плод". От изречението
Иван не се нави да носи вина. можем да направим извода че името Иван e част от деранжираната* тройка ИВАН НАВИ ВИНА които са все правилни български думи. Има ли друго име, което да е част от деранжирана тройка, четворка, ... ? _____________________________________________ * derangement = пермутация при която никой елемент (в случая буква) не запазва мястото си Представяте ли си професор по математика, който не е математик. Представяте ли си професор по пиано, който не е пианист. Представяте ли си професор по химия, който не е химик? Няма начин, ще кажете. А как стои въпросът с професорите по политически науки? Сред тях няма политици. Елементарно, Уотсън, политиците не стават за нищо (освен за политика). Как, тогава, биха могли да преподават и развиват политическите науки?
Увод
Започвам с преразказ на сцена от викторпелевиновата "Чапаев и Пустота". Чапаев държи реч пред войниците. Завършва я с думите: "... такая моя командирская зарука". Слиза от трибуната и с политкомисаря Петка тръгват нанякъде. - Другарю Чапаев, какво означава "командирская зарука"? В руския няма дума "зарука". - Къде си я чул тази глупост? - пита Чапаев. - Току-що завършихте речта си с нея. - Виж сега, Петка. Когато говориш на масите е маловажно дали разбираш какво говориш, важно е масите да те разбират. Ти просто трябва да отразиш очакванията на тълпата ... Така че ако искаш да разбереш какво значи "зарука", не питай мен, а хората на площада. Изложение Така изглеждаше говоренето в идеалистическата зора на тоталитаризма. Днес това не е достатъчно. Масите могат да се заблудят че са те разбрали и да си въобразят нещо коренно различно, а ти (тоталитаристът) не искаш това да стане. Затова трябва да създадеш споделен културен контекст. С други думи, трябва да приучиш масите как да разбират определени думи и фрази. Когато кажеш "Левски", ти трябва да си сигурен че в ушите на масите ехти "национален герой". Когато кажеш "Вазов", трябва да си сигурен че те го чуват като "патриарх на българската литература". Когато кажеш "македонски език", трябва да си сигурен че масите чуват "диалект на българския". Заключение Сега разбирате ли, защо никой представител на политическия или образователния елит не се притеснява че за образование се харчат луди пари, а 50% от младежите са функционално неграмотни? Много просто, образованието е там за да научи младежите:
Това е командирската зарука на тоталитарната власт - да имаме мнение за всичко, и то да не се отличава от нейното. ____________________________________________________________________________________ * никоя власт, особено тоталитарната, не би искала младежите ѝ да приличат на Левски Q: Коя дума се среща най-често след думата "умен"?
А: Думата "ама". Преди година и кусур се бях зачудил що за стока е бил умникът, нарекъл математическия обект torus с "ароматната" дума тор. Дали е бил копрофаг или човек с изгубено обоняние?
Днес се сещам за Марк Аврелий и получавам просветление: Елементарно, Уотсън, вината е в българската "грамотност". Така както тя е превърнала МаркУС АурелиУС в Марк Аврелий, така е превърнала и торУС-а в тор. Ах, този народ! Която дума не хвана, нея не изчанчи. Да вземем за пример думата "критик". Едно време критици бяха тези дето критикуваха. Днес, критик често значи да си апологет на статуквото, т.е. рекламист. Ето какво пише в "Дневник": Според литературния критик и журналист Митко Новков купуването на книги е едно от удоволствията на живота.
За разлика от Новков, за мен четенето, писането и критикуването са не професия, а съдба, вкл. заради: а) роднинската връзка с първия български литературен критик Нешо Бончев, и б) сътрудничеството с може би най-голямата "книга" на света - "Онлайн-екциклопедията на целочислените редици", която е с 61-годишна история, над 378 000 статии, и над 11 000 цитирания. Затова ще контрирам: Не купуването, а писането, четенето и критикуването на книги е едно от удоволствията на живота. Всъщност, не едно, а цели три. ДАДЕНО
Една дума от 19 думи, а именно: НЕ+ПРО+ТИ+В+ОК+ОН+С+ТИ+ТУ+ЦИОН+С+ТВУ+ВАТ+ЕЛ+С+ТВУ+В+АЙ+ТЕ ПИЩОВИ: ПРО идва от ПРО И КОНТРА ОН е диалектният ТОЙ ТУ е самолет ЦИОН е хълм в Йерусалим ТВУ се наричаха техникумите за криминалци (по времето на социализма) ЕЛ е буква АЙ е възклицание ДА СЕ НАМЕРИ Израз на български, който може да се раздели на по-голям (от 19) брой "законни" думи. Тези дни Министерството на транспорта одобри идеята на БАН софийското летище да бъде кръстено на Васил Левски. Сега е в ръцете на БАН да "сезират" Президента и той да удари държавния печат на предложението.
Ето го и моето мнение: 1. Как става така че "безименната" БАН, вместо гордо да се прекръсти на БАН "Васил Левски", има наглостта да кръщава летище: 1.1. с което няма нищо общо и 1.2. което не е питала за мнението му? 2. Софийското летище носи международно утвърденото име SOF (т.н. IATA Airport Code) и няма нужда от допълнително име, което: 2.1. няма да бъде ползвано от професионалистите, и 2.2. ще затруднява лаиците, особено ако са чужденци. 3. Във връзка с т. 2.2. по-горе се чудя как народ, който за няколко века не се научи да произнася името на американския национален герой (то и име на столицата на САЩ), сега ще иска от чужденците да произнасят правилно името на българския национален герой? Защо от БАН не проведоха научен експеримент как би звучало името на Апостола в устата на американците или на японците*, преди да дадат необмисленото си предложение? 4. Понеже тук става дума за летището, та ... За сигурността на държавата и столицата (както и за слуха на софиянците) е по-важно самолетите да не кацат (и излитат) над града, а от изток. Това как е името на летището би трябвало да ни е последната грижа. 5. А сега, сериозно! Мандатите на министърката, председателя на БАН и президента изтичат със страшна сила. Бъдещите им кариери ще спечелят, ако припомнят на населението че са големи патриоти. Това е причината за "кръстителската" активност; името на летището и сигурността на софиянците са им последната грижа. _____________________________________________________ * които вместо Л казват Р, а и не могат да произнасят 2 и повече последователни съгласни; затова те ще наричат летището ВАСИРИ РЕВИСИКИ За да потвърдя моето "древно" наблюдение че правим грешки дори когато критикуваме правенето на грешки, анализирах мисленето (езика) на: Днес ще се спра на мисленето на антрополога Дейвид Грейбър, който в есето "Така нареченият "Запад" никога не го е имало" пише: Почти невъзможно е да откриеш политически, философски или социален мислител, както Вляво така и Вдясно, който да се съмнява че може да се каже нещо смислено за "Западната традиция". Независимо от това че съм съгласен (не от вчера) както с конкретния цитат, така и с духа на есето, не мога да пропусна да кажа това:
Как може да критикуваш неоправданото допускане за съществуването на Запада (и Изтока), и същевременно да си сляп за неоправданото допускане за съществуването на Лявото и Дясното в политиката? Гошо Тъпото ще се зарадва ако наречеш с думите "национална гордост" странната му гордост с чужди постижение, напр. тези на Стоичков и Бербатов. Но ако имаш глупостта да наречеш дълговете на Стоичков и Бербатов "национален дълг", Гошо ще те бие до кръв, пот и сълзи.
Дисклеймър Не твърдя че Стоичков и Бербатов имат дългове, просто използвах измислена ситуация за да разясня реален проблем С думата "притежавам" се прекалява. Върху едно и също нещо се фокусират претенциите на мнозина, всеки от които се нарича "притежател". Ще споменем няколко примера:
Така че ... когато прочетете във вестника че всеки от братя Домусчиеви притежавал по 2.1 милиарда долара, имайте едно наум. Ако сте икономически грамотни, ще имате и друго наум: Всяко притежание може да поскъпне или да се обезцени. Колко струват, след появата на евтините дигитални камери, патентите за полароидната? Нула, ето колко! Затова Полароид банкрутира през 2001 г. За повечето хора множествената склероза е автоимунно възпалително невродегенеративно заболяване, но Стаменко Математикът нарича с това име склонността да забравяме:
Множеството на ненормалните числа е нормално множество (защото не е елемент на себе си, т.е. защото не е ненормално число). Да припомним на читателя и какво са уклоните. Те са систематични и автоматични отклонения от нормалните когнитивни процеси (процесите на възприемане, обработка, съхраняване и възпроизвеждане на информация). Дори и най-здравият разум е податлив на уклони. Стаменко смята множествената склероза за уклон, и следователно, тя не е болест. Всеки страда от нея, но кои са причините? Дали тя не се предава меметично, така както някои болести се предават генетично? Дали в основата ѝ не са хилядолетните навици:
Спестяваме си (дали не от мързел) измислянето на нови съществителни и прилагателни, използвайки стари прилагателни:
Спестовността, породена от (а може би и пораждаща) бедността на езика ни, е доста удобна на разни:
И тук, с моето фино настроено обоняние за парадокси, откривам един: Спестовността на езика ни ни вкарва във финансови преразходи (пари за заплати и пенсии). Деранжирани са думите:
ЛИСТ и СТИЛ Минимално деранжирани са думите СУЕТА и УСЕТА (УСЕТ членуван с непълен член), където има разместване на минимален брой (в случая 2) букви. Съществуват ли минимално деранжирани тройки, четворки и т.н.? Сещам се за моя 3-езичен виц, а именно:
- Паролата на компютъра ми се състои от последните 6 цифри на числото пи - пошегувал се геометърът. - Пи от колко? - напълно сериозно попитал аритметикът. Решавам да проверя какво ще кажат три различни ИИ по въпроса "Кое е най-малкото композитно число, преди което има 100 000 прости числа, т.е. най-малкото композитно число х, за което пи(х) е 6-цифрено?" Един ИИ изкарва Теста на Тюринг, държейки се като математик: дава точен отговор и се аргументира (общо с две изречения). Друг ИИ отговаря неточно, без аргументи. Трети ИИ не разбира въпроса и отговаря на друг въпрос в обем, който жив човек не би могъл да прочете (но ако го прелисти докрай, ще може да изчисли кой е отговорът на оригиналния въпрос). Да обобщим: Да говориш за Изкуствен интелект в единствено число е като да говориш за естествен интелект в единствено число - повечето неща които кажеш ще са неверни. Американците се майтапят с IRS (американската данъчна служба) така:
Българите се шегуват с NAP така:
"Хората са интелигентен вид, способен да се учи от техните грешки", пише в добронамерената си книга добронамерен програмист и ИТ-предприемач. Уж интелигентен и образован, а не вижда какво е написал:
Това е не просто граматическо объркване, а ярка проява на Уклона към антропоморфизиране. Елементарно, авторе, един животински вид не може да бъде интелигентен, дори и да приемем за даденост че всичките му представители са интелигентни. Това би трябвало да е ясно на всеки и двойно по-ясно на програмистите, които би трябвало да знаят за Парадокса на Ръсел и нормалните множества, които не са елементи на себе си. В случая, множеството на интелигентните хора е нормално, понеже не е интелигентен човек. Разбра ли, драги читателю, какво направихме? Опровергахме твърдението на автора: а) психологически, и б) чисто логически. Послепис На читателите, които се чудят има ли ненормални множества и на какво биха приличали, ще кажа че има. Множеството на нещата които не са котки е ненормално, понеже е елемент на себе си (тъй като и то не е котка). |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
February 2025
|