"Това че докторът дава име на състоянието ти, не значи че той знае какво е то", твърди анонимен мислител. Историкът е поне толкова самоуверен: вярва че може да разбере какво е направил даден човек, без да е сигурен за името му (Аспарух, Испор или Атилкесе).
|
Американец на преклонна възраст решил да поправи някои грешки на младостта и да изучи школската математика. Измъчил се и описал мъките си в книга, където, наред с другото, споделил опита си с евклидовите "Елементи":
Нищо друго не ми е било толкова трудно за четене. Накара ме да се почувствам като глупак. Ако живеех в Древна Гърция, то щях да се опитам да се срещна със Сократ, Платон и Аристотел, но щях да пресичам улицата, само и само да избегна Евклид. Хубаво е, много е хубаво да поправяш грешките на младостта, мисли си историкът Спирос. Само да можеше авторът, освен математическите, да поправи и историческите си пропуски. Например този че споменатите четирима гърци са живели по различни времена и на различни континенти, и ако авторът е живеел в Древна Гърция, то би могъл да срещне на улицата максимум двама от тях. А ако иска да пресича улици с цел да избягва срещи с Евклид, на американеца му е нужно да живее в Древния Египет, не в Древна Гърция. Има и друго, мисли си шеговито Спирос. Ако американецът можеше да се озове в Древна Гърция, то за да се среща с Платон и Аристотел щеше да му се наложи първо да научи древногръцкия. Което, поне ако се съди по подхода му към Евклид, щеше да го накара да минава на отсрещния тротоар веднага щом види древен грък. - Историята е предначертана - казва Кириакула Нумероложката на Спирос. - Още древните гърци са знаели че финансистът Сорос ще има купчина пари.
- Ех, да имах едно пи по-малко в името си, и едно о в повече. Тогава сигурно и аз, историкът, щях да имам купчина пари - връща ѝ топката Спирос. За това как можеш да се загубиш в превода, когато превеждаш дума от един език (зад която се крие една концепция) в дума на друг език (зад която се крие съвсем друга концепция) се вижда от писанията на специалист по история на отоманската империя (и шеф на историческия департамент на Йейл), който в книга за султан Селим I споделя следното (подчертаването е мое):
Селим копнееше да доведе империята до старите ѝ слава и сила ... Той искаше да върне войската в дните когато привилегированата робска класа воюваше повече за империята, отколкото за себе си. На какво се дължат подобни езикови недоразумения? На това че робството в Турция е било твърде различно от това в Древна Гърция, Рим и САЩ. То не е било "наследствено", тежко и срамно. Турските роби са работели в домакинствата на собствениците, а не по полетата, пътищата и в мините. Те са имали възможност да откупуват свободата си, понякога - в сравнително кратки срокове. Децата им не са били роби; за справка: доста султански синове и султани са били деца на робини, а майките им са се радвали най-високо обществено положение. Роби на султана са били и еничарите, което не е пречело на турците да се вдигат на бунтове, за да могат и техните синове да постъпват в еничарския корпус. Всъщност, в Турция класите са били три: аскери, рая и роби. Рая не е това, което са ни учили в часовете по история. Става дума за гръбнака на държавата - данъкоплатците. Раята е наброявала около 90% от населението и е включвала както християните и евреите, така и повечето турци. Третата класа наистина е включвала високопоставени роби, но те (за разлика от обикновените) са били обект на завист от страна на доста от представителите на останалите, уж по-висши, класи. Да се занимаваш с търговия на роби е мръсна (в буквален и преносен смисъл) работа, но пък падат добри пари. Ех, да можеше да се абстрахираш от мръсотията! Разбира се че можеш, казал си мъдрият физик Нютон. Ставаш акционер в такава компания. Хем си далеч от търговията с роби, хем печелиш от нея. Разбрал че е "открил Америка" и инвестирал 2 милиона днешни долара в South Sea Company.
Този трик (с абстрахирането) излязъл толкова успешен, че и обикновените хора се научили да го ползват. Историята показва че не само е имало черни собственици на роби, но че и бивши роби са ставали собственици на роби (клик + клик). Просто се абстрахирали от миналото си и цвета си. "От много учене и най-здравият разум може да се съсипе", казвала Астрид Линдгрен. Да вземем за пример живота на Питагор!
След като напуснал родния Самос, Питагор отишъл в Милет да учи при Талес - Бащата на математиката. След това минал през Финикия и отишъл в Египет, където учил математика в продължение на 22 години. Тук е мястото да спрем и да кажем няколко думи за Талес. Когато Талес отишъл в Египет, той открил как се измерва височината на пирамидите с ум, а не с метър. Египетските жреци били потресени: някакъв си варварин идва от север и открива за минути това, което те не са могли да открият за хиляди години. Не е чудно че на Талес му излязъл прякорът "Баща на математиката". Каква математика, тогава, е учил Питагор в Египет и защо не е останал да я научи при Талес? Сещам се за възможен отговор: Талес може да не го е искал за ученик, след като го е опознал. Да се върнем отново към Питагор. След като армията на Камбиз превзела Египет и поела към вкъщи, Питагор тръгнал по следите ѝ и отишъл във Вавилон - да учи още математика, музика, а вероятно и други неща. След което обиколил Средиземноморието и се установил в Кротон (днешна Италия). Сега, казвате си, той ще покаже на света на какво е способен и ще измисли Питагоровата теорема. Нищо подобно, ще кажа аз. Питагоровата теорема е измислена от шумерите 10 века преди Питагор и това той няма как да не го е научил, ако не при Талес, то в Египет и особено във Вавилон. В Кротон Питагор направил секта, която и до днес наричат питагорейска. Когато един от сектантите му ("наглецът" Хипасос от Метапонтум) открил (с помощта на Питагоровата теорема) ирационалните числа - факт противоречащ на вярата на Питагорейците - Питагор заповядал да го удавят в морето. Ето ви ползата от многото учене! Като казах "ползата от многото учене" имах предвид Питагор, не Хипасос. Смъртта на Хипасос демонстрира друго - многото мислене може да съсипе и най-здравия разум, особено ако същият го практикува в неподходяща компания. Представяте ли си как кандидатствате за работа като програмист или лекар, но ви отказват с обяснението че, независимо от това как се изживявате субективно, исторически вие сте селянин и могат да ви предложат само работа на полето? Звучи измислено, нали? Ето ви, тогава, една реална история!
България преживя криза, от която още не е излязла, независимо от това какво си мислим. Говоря за кризата с българските турци. Това бяха най-скромните, работливи и с най-здрави корени, граждани на България. Не че се занимаваха единствено с тютюн и пехливанлък, но успяха да "родят" шампионите Наим Сюлейманоолу и "Булгартабак". Да, същият този "Булгартабак", който режеше, пакетираше и продаваше тютюна им, и който в продължение на години класираше България като водещ износител на цигари в света. Властниците решиха да сменят историята на тези хора, защото исторически те били българи. Направиха го като им смениха имената. Оставиха им (за домашно ползване) езика, но това беше недостатъчно. Хиляди български турци напуснаха страната. Няма да се задълбаваме в личните им трагедии, само ще кажем че от тази година България "полетя" към дъното на цигароизносителството (и съответно - производството), а по-късно изчезна и "Булгартабак". Днес България е решила да пише историята на Македония и да дефинира езика й. Всъщност, българската позиция е че исторически македонският език не съществува. Понеже македонците го говорят ежечасно и навсякъде, това твърдение е равносилно на твърдението че македонците не съществуват, че те са измислица на тайни, коминтерновски, проюгославски или някакви други сили. Колко обидно! България не разбира македонската позиция че за език и идентичност не се преговаря. България успя да вземе историята, но не и езика, на своите граждани (българските турци) и резултатите бяха катастрофални. Откъде е това високомерие че може да вземе историята, езика и бъдещето на чужди граждани, и че това ще остане без последствия? Във войната, казват едни, побеждава по-силният. Не е така, казват други, във войната побеждава правият. Ако не знаем какво точно означава "побеждава", казвам аз, няма как да знаем кой е победителят.
След Втората световна война, купонната система в победена Германия трае до 18.01.1950 г., а в победилата Великобритания - до 04.07.1954 г. Излиза че за победените войната е свършила 4.5 години по-рано, a победителите са продължили да воюват ... с глада. Казано другояче: политическите и икономическите победители във войната могат да са различни. Историкът Спирос си създаде много врагове, твърдейки че България не е на 1300, а на 114 години. Опитва се да го обясни на колеги, но те не го разбират. А обяснението е толкова елементарно.
Защо всичките три национални катастрофи са се случили все на Третата българска държава? Да вземем за пример Третата национална катастрофа! България губи Македония, Западна Тракия и Поморавието, а останалата (основната) част е временно окупирана от съветски войски. Защо не се броят за национални катастрофи загубите на всички български територии в края на Първата и Втората български държави, особено като се има предвид че окупацията е траела не години, а векове? Елементарно, Уотсън, не се броят защото е ставало дума за други държави, независимо че ги наричат български. Волжска България също беше българска, но днешните българи не я считат за предшественик, и не броят паданията й под татарско и руско иго за национални катастрофи! Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Задълбочено изследване на китайската социална мобилност през периода 1371 - 1904 г., направено от изследователи от хонгконгския университет (и цитирано тук), откривало че държавните изпити, на които били подлагани кандидатите за висши административни позиции, били инструмент за производство на меритокрация, способствал за издигането на много деца от низшите съсловия. Ще продължа тази мисъл със своя: По същото време китайското общество деградирало точно защото се подчинявало на "религията" на вечните ценности, която не търпяла идеята за мобилност. Споменатите държавни изпити също били подчинени на тази религия - за тях се изисквало да наизустиш написаното от Конфуций преди около две хилядолетия. Уж мобилността била социална, пък китайският социум бил демобилизиран. Не е случайно казаното през 19-ти век от британския лорд Елджин: "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост". Което ни показва че с термина социална мобилност погрешно сме избрали да означаваме личното издигане на някои китайци от долните слоеве, но не и анти-мобилността на китайския социум. Сега ясно ли е защо започнах с този конкретен цитат от Давила? Ед Кук се гордее с паметта си - може за 1 час да наизусти 1000-цифрено число. Има си трик човекът - разделя числото на двуцифрени характерни личности; числото 31, например, замества с Клаудия Шифър в жълто бельо.
Във времената преди компютъра, Раманаджан се гордеел с "процесора" си. Когато чул че числото 1729 било безинтересно, той веднага се възпротивил: не било така, това било най-малкото число способно да бъде представено като сума на кубове по 2 различни начина*. Трагедията на паметливите е че тях не ги запомнят. След 100 години никой, освен внуците му, няма да помни кой е бил Ед Кук. Ранамаджан остана бездетен, но днес - повече от 100 години след смъртта му - в пъти повече хора знаят името му, в сравнение с времето по което беше жив**. И тук има "трик" - причината да го запомнят не е че можеше да "види" какво число е 1729, а че можеше да "види" как да получи sqrt(e*pi/2). Което беше само едно от хилядите му "видения", доста от които още не са разгадани. Ако това ви се вижда изолиран случай, то имам и друг пример. След 100 години никой няма да помни Даниел Тамет, успял да запомни първите 22514 цифри на числото Пи - онова, което ние (обикновените) знаем като 3.14... Вместо името на Тамет, ще се помнят имената на Бейли, Боруайн и Плуф, открили начин за директно изчисляване на n-тата цифра на Пи, без да е необходимо да се изчисляват предходните. _____________________________________________________________ * а именно, като 1^3 + 12^3 и като 9^3 + 10^3 ** особено след излизането на филма The man who knew infinity Гледам че в класацията на дългите реки има промени и Амазонка вече не е на първо, а на второ място. Начело е Нил, с 250 км преднина. Странно, уж нищо в територията не се е изменило, но са се изменили схващанията за картата - африканските географи са намерили комбинация от реки, завършваща с Нил, чиято дължина е по-голяма от дължината на текущата комбинация от реки, завършваща с Амазонка. Никой не може да гарантира че, по същата причина, класацията на реките няма да се промени отново.
Не може да не ни направи впечатление че има една река - Волга - която носи името си от извора до устието. Дали това е защото няма конкуренти в Европа, но не би могла да се класира сред водещите в света? Или русите, в чиято страна се намира Волга, не намират за смислено, когато си мерят мускулите с другите, да си мерят и реките? Историята е река във времето, и тук русите демонстрират неконсистентност - страната им се нарича Россия, но това име се появява едва по времето на Петър Велики. В началото на 17-ти век е имало страна Россiя, в края на 15-ти век - Русия, а в периода от 10-ти до 15-ти век - Росия. За основател на днешна Русия русите смятат викинга Рюрик, основал през 862 г. страна с името Рус. Не само имената са се изменяли, изменяли са се и териториите. Едва ли руски историк би могъл да отговори смислено на въпроса защо поставя в историята на Русия Киевската Рус, при условие че Киев е столицата на днешна Украйна. Аз ще го кажа: ако руските историци не приватизираха историята на Рюрик и Киев, то щеше да се окаже че Русия не е толкова древна и могъща. Е, има поне една страна, която сякаш има достатъчно мускули, та не й е нужно да си удължава историята. Говоря за САЩ. Там се знае датата на основаване, а населението е научено да не поставя за начало на историята на САЩ началото на историята на колонизаторите: англичани, французи, испанци и особено прадедите на днешните индианци, за които се твърди че са населили Америка преди 14-15 хиляди години. И все пак, да не надценяваме американците! Това че не се опитват да си надпишат историческата сметка, не значи че не си надписват дължината на Мисисипи. Ако погледнете отново класацията на реките ще видите че и Мисисипи, подобно на Амазонка и Нил, е представена като комбинация от реки. - Като млад Александър Велики се учил при Аристотел - казва на студентите си Спирос. - Завзелият половината свят Тамерлан не се посвенил да поиска и получи край обсадения Дамаск 7-седмичен курс по история от Ибн Халдун. Вашият цар Симеон пък се е учил в прочутата Магнаурска школа в Константинопол.
Ромейските императори бяха добре обучени - усетеха ли недостиг на стоки и човешки ресурси, те си ги произвеждаха или наемаха. За справка, в периода 10-14 век елитната охрана на императора е от скандинавски наемници. А Симеон? Когато успя да изведе България на 3 морета, той нито можа да произведе свои кораби, капитани и моряци, нито се сети да наеме чужди. Което ме подсеща да се запитам: защо не знаем имената на учителите на Симеон, така както знаем имената на учителите на Александър и Тамерлан? - Елементарно, Уотсън - намесва се зубрачката с големите очила, - или магнаурската му школовка е била безуспешна, или е бил основател на школата на калинките с фалшивите дипломи. Ако е първото, то учителите са избягвали да споменават името на Симеон, когато са говорели за учениците си (за да не може да бъде направена връзка между тях и Симеон). Ако е второто, учителите просто не ги е имало. На Насим Талеб дължим прозрението че истинското знание за здравето и живота е негативно: по-добре е да знаеш какво да НЕ правиш (напр. да НЕ пушиш), отколкото да знаеш какво ДА правиш (напр. ДА пиеш таблетки с витамини).
Съществуват и други неща, нямащи нищо общо с живота и здравето ни, истинското знание за които е негативно (този път заради Принципа на Коперник, а по-точно т.н. Doomsday argument). Имам предвид бъдещето: > не знаем кои ще са милиардерите след 1 век, но би трябвало да знаем че Бил Гейтс няма да е сред тях; > не знаем кои ще са водещите компании след 2 века, но би трябвало да знаем кои (Епъл, Гугъл) няма да са сред тях; > не знаем как ще се препитават възрастните след 3 века, но би трябвало да знаем че пенсионното осигуряване в сегашния му вид няма да го има. Удивително е как едно плямпало може да замае главата на човек, имащ се за много интелигентен. Е, има някакво извинение ако плямпалото също е интелигентно. Да вземем за пример бащата на математиката, Талес Милетски. На него му хрумвали необичайни неща, например как да се изчисли височината на египетските пирамиди. Египетските жреци се дивяли как е възможно варварин от Севера да задава и решава въпроси, за които те не са се сетили, и то отнасящи се за "техните" пирамиди.
С такива въображение и интелигентност не е чудно че Талес е бил средиземноморският "цар" в търговията със зехтин и дилда. Така както убедително аргументирал правилния алгоритъм за изчисляване на височината на една пирамида, така убедително плямпал за това защо кожените дилда са по-добри от дървените. Големият проблем е че интелигентните се връзват и на неособено интелигентните плямпала. Когато Омир е писал за морето с цвят на вино, той вероятно е искал да изрази метафорично коварството на "Голямата вода", подобно на коварството на големите количества вино. Обаче разни сериозни и интелигентни теоретици се замаяха, започнаха да търсят под вола теле и да обясняват в многотомници: > как когато гърците разреждали виното с пелопонеска вода, която била много алкална, то посинявало, или дори > как древните гърци, а и древните хора изобщо, имали ограничена разделителна способност за цветове, което влечало след себе си беден "цветови" речник, въпреки че ... били с достатъчни разделителна способност и речник да оценяват височината на пирамидите и качествата на дилдата. Интелигентните продължават да се връзват на плямпалата и днес. Когато едно плямпало се изправи и им рече: "Преди да ни критикувате, по-добре вижте какви магистрали сме ви построили", те, интелигентните, сякаш изпадат в мозъчен ступор и не се сещат да попитат: "Кои сте тези ВИЕ, участвахте ли с труд и собствени средства в строежа на магистралите, и защо тогава твърдите че ВИЕ сте ги построили?" Да генерализираш е голяма работа: не просто да докажеш Питагоровата теорема, а да видиш, както направи Хипократ от Хиос, че тя работи не само с квадрати, но с всякакви подобни фигури. За съжаление, извън математиката генерализирането е опасно. Следва пример от историята.
Кои в руската империя бяха най-свободни? Елементарно, Уотсън, това бяха казаците! Дори Екатерина Велика не би си позволила да пише на турския султан такива писма, каквито му пишеха запорожките казаци. Да, ама на императорите и императриците не им се нравеше да имат толкова свободни съседи и поданици. Поради тази причина Екатерина разгони запорожките казаци, пращайки големите им шефове на заточение, и давайки право на избор на останалите: в Сибир или във войската. На хиляди запорожки казаци този избор се видя ограничен и те избраха свободата: грабнаха оръжията, яхнаха конете и основаха Дунавска сеч на устието на Дунава*, под формата на турски протекторат. Забележете, българите генерализираха, мислейки за турската империя като за поробителка, но 5000 свободолюбиви запорожки казаци генерализираха по обратния начин, мислейки за нея като за символ на свободата! Е, кой беше прав? Казаците ли, които бягайки от императрицата се натресоха на султана? Или българите, които (по-късно) бяха "освободени" от задължението да живеят в султански вилает за да се озоват в руска "губерния"? ___________________________________ * един от днешните им потомци е известният румънски актьор Влад Иванов Беларуският вожд Лукашенка долетял до резиденцията си въоръжен с калашник. Което ме подсеща за един друг вожд, който обичаше да се разхожда из страната си с калашник, подарен му от Фидел Кастро Не само се разхождаше, ами тренираше за точна стрелба - на открито, в самата столица. Накрая загина с калашника в ръка, убит не от световния империализъм, а от сънародници.
Сещам се и за един нашенски вожд. Той засега кара само на пистолет. Запитвате ли се накъде ни водят тези вождове? Уж го бях писал, пък то изчезнало:
На Александър Велики му стигнаха 33 години за да извърши подвизите си, на десетките историци им трябваха стотици човекогодини за да ги анализират. Историята се повтаря ... в Тексас: На Вермеер му бяха нужни дни за да нарисува "Изгледа от Делфт", на тексаски астрономи бяха необходими 5 човекогодини за да анализират по кое време е рисувана картината. Гражданите на древния Рим се чувствали правоимащи: били по-красиви, умни и достойни от съседите си, а си имали и Република. Плодели се и се размножавали като за световно и след някой и друг век се оказали твърде много. Не само в политиката нямало място за тях, нямало и достатъчно земя, че да я обработват. Дори в армията нямало място за всички, да не говорим че за да си войник се искали умения, натрупани в многогодишни обучения и битки. Мнозинството римски граждани се оказвали без работа и за да си спестят проблемите с тях, шефовете на римската република (а след това и империя) трябвало да ги залъгват с безплатни "хляб и зрелища".
Е, отначало римският "хляб за народа" не би хляб, а зърно. И не бил безплатен, а на намалени цени. После зърното станало безплатно, след това се превърнало в безплатен хляб. Към хляба добавили безплатен зехтин, а по-късно - безплатни свинско и винско (няма майтап). Накрая, римската империя започнала да се задъхва под тежестта на правоимащите си граждани, 200000 от които очаквали храна и зрелища ежедневно, и като резултат ... била превзета от варварите. Днес, доста държави продължават да осигуряват на гражданите си хляб и зрелища. 100-милионният Египет субсидира храната (хляб, ориз, захар и олио) на 80 милиона от гражданите си, като в някои от случаите цената плащана от правоимащите е 1/5 от пазарната. За субсидията всяка година отиват над 500 милиона щатски долара. Какво ще стане когато държавата им започне да се задъхва под тежестта на правоимащите? Мислите ли че някои варвари ще я завладеят? Не, толкова луди варвари няма. Египтяните ще са тези, които ще плъзнат наоколо като гладни скакалци и ще играят ролята на варвари. Има една друга държава, която спонсорира горивото на своите 330 милиона граждани. Така те са се научили да карат джипове ежедневно, навъртайки годишно 70 милиарда километра. Трябва да отидат на работа? Качват се в джипа. На училище? Пак в джипа. Е, много от тях не ходят на училище и нямат работа. Хайде тогава в националната и световната сигурност, т.е. във военните бази на страната, дето ги има къде ли не. Даже предлагат да си купят Гренландия и да си я направят цялата на военна база. Сещате ли се какво ще стане, когато започнат да се задъхват под тежестта на субсидираните горива и военни бази, и империята им се продъни? Там където са много те ще заиграят ролята на варварите в Рим, т.е. ще завземат местната власт. Там където са малко те ще измрат от глад, подобно на викингите в споменатата Гренландия, когато се оказало че не могат да се "оправят" с глада и местните инуити, а и не могат да се върнат в Скандинавия. През последната година чета доста по темата "история" и не мога да не отбележа това:
1. Преди дни в България "изтекоха" едни записи и много хора бяха потресени: как може български премиер да нарича председателката на парламента "проста кърдалийска п?тка" и да казва какъв го е "вкарАл" на някакви европейски премиер-министри. Няма нищо чудно, политиците така си говорят, а и така действат. В политиката отдавна няма интелигентни и възпитани хора, и това не е само в България. Последният интелигентен американски президент* беше Джеймс Гарфилд (1831-1881), убит след 6 месеца на поста (ами да, интелигентните президенти са противопоказни). И като казахме че в политиката интелигентните и възпитаните отдавна са свършили, ето какво рекъл американският президент Линдън Джонсън на гръцкия посланик, когато онзи му съобщил че предложението на Джонсън за решаване на кипърския въпрос е неприемливо за гръцкия парламент: "Еб?л съм ви парламента и конституцията. Ние ви плащаме много хубави американски долари на вас - гърците, та затова ... ако вашият премиер продължи да ми говори за демокрация, парламент и конституции, то той, парламентът му и конституцията му няма да изкарат много." Това не било обикновена простотия или успешно предвиждане на бъдещето, а чиста заплаха. И понеже гръцкият премиер не бил свикнал да се поддава на заплахи, то Джонсън казал на някого в ЦРУ да се свърже с едни гръцки полковници ... които малко по-късно направили преврат и държали 7 години Гърция за заложник на военните. 2. Преди месеци държавата ни разбра че не си била взела 700 милиона лева данъци (такси) от една хазартна фирма. Вместо да: 1. съдят фирмата, за да си вземат парите; 2. да уволнят главния данъчен или хазартните регулатори, заедно с министъра им; 3. да оправят данъчното/хазартното законодателство, за да предотвратят случването на подобни неща в бъдеще, "умниците" във властта решиха да национализират хазарта. Което ми напомня за това как филипинският президент Фердинанд Маркос обичал да национализира доходоносни филипински бизнеси за да ... ги подарява по-късно на приятели и роднини. 3. И като стана дума за Маркос ... когато филипинците го натириха, той избяга в САЩ с куфари пълни със златни кюлчета, бижута и пачки. Това да ви напомня за едни скорошни снимки от спалнята на БГ премиера? Да не би да се приготвя за пътуване? 4. В статии и коментари от последните дни (по повод на антиправителствените протести), разни хора (уж в пълно съзнание) споменават как се надяват на европейска и американска намеса за решаване на БГ проблемите и смяна на корумпираната българска власт. Напразни надежди! Да не би да си мислите че САЩ изгониха корумпирания Маркос от Филипините? Не, това го направиха филипинците. САЩ бяха тези, които помогнаха на Маркос да избяга от Филипините (барабар с кюлчетата и пачките си) - първо, като му дадоха убежище във филипинската си военна база "Кларк"; второ, като го превозиха оттам до Хаваите и трето, като му разрешиха да си вкара кючетата и пачките на американска територия (при това, безмитно). Така че ... ако надигналите се българи успеят да се отърват от премиера си, то няма да се учудя ако той (барабар с кюлчетата и пачките си) се уреди с американски военен транспорт до САЩ ... нали наскоро им даде авансово няколко милиарда срещу обещание за някакви военни самолети. Ох, дано да не му давам идеи ... _______________________________ * доказателството за интелигентността му е едно приятно негово доказателство на Питагоровата теорема - Лошото мислене е резултат на лоша употреба на езика - казва на студентите си Спирос. - Да вземем за пример т.н. турско робство. Винаги когато кажа че българите не са били под турско робство, се намира някой умник да ме попита: "Нима отричаш че в Турция е имало роби, а в Истанбул - пазар за роби? Нима отричаш че Каравелов е описал такъв пазар?"
- Прави са хората - казва зубрачката с големите очила. - Каравелов наистина е описал пазара. Даже е прекалил с детайлите, особено що се отнася до робините и позите, които трябвало да заемат ... - Че го е описал, описал го е. Само дето забравяте че го е направил отвън, като екскурзиант (че как иначе щяхте да прочетете книгата му). В Турция е имало роби, просто мюсюлманите, евреите и християните не са били сред тях по закон. Чували ли сте израза "черно робство"? Той трябва да се чете буквално, повечето роби са идвали от черна Африка. "Без ежегодните разливи на Нил, една от най-стабилните и славни човешки цивилизации нямаше да я има", пише географът Laurence C. Smith и спира дотам. Спирос не спира и задава на студентите си въпроса: "А какво нямаше да има без древноегипетската цивилизация?"
- Елементарно, Уотсън! - казва зубрачката с големите очила. - Нямаше да ги има пирамидите и египетските дроби*. - Хайде, бе! - отговаря Спирос. - Не сте ли чували за пирамидите на месопотамците, маите, перуанците, индийците и индонезийците? А не сте ли чували за бедните? Не са нужни египтяни за да се измисли дробта с числител едно, нужно е само едно бедно семейство да се опита да раздели един хляб между всичките си членове. Нима без Египет нямаше да има бедни семейства? - Монетата има и друга страна - продължава Спирос. - Ще се осмели ли някой да каже че Египет нямаше да роди нещо, ако я нямаше древноегипетската цивилизация? Твърдо НЕ! В арабската пустиня нямаше древна цивилизация, но това не й попречи да роди исляма. Нямаше и гигантски реки по повърхността й, но се оказа че има гигантски морета нефт под нея. Нима Египет е различен? Ако там нямаше толкова нилска вода за поливане, хората щяха да търсят, и намерят, нещо друго ... _______________________________ * дробите с числител 1, които дават възможност да се представи всяко рационално число като сума на такива дроби, напр. 6/7 = 1/2 + 1/3 + 1/42 През 1840 г. Чарлс Бабидж изнася в торинския университет лекция за своята Аналитична машина. Младият италиански инженер (и бъдещ италиански премиер) Луиджи Менабреа превежда на френски лекцията. В периода 1842-1843 г. Ейда Лавлейс превежда статията на Менабреа на английски, като добавя към нея значителни по обем бележки, сред които и нейн собствен алгоритъм. По тази причина днес е считана за първата програмистка.
Това определено е невярно. Няма как да си първият програмист, при условие че не си създател на първия компютър. Елементарно е, всяка машина се създава с определена цел. На каква тема е била лекцията на Бабидж, ако той не е знаел какво трябва да прави машината му? Не ще да е била на тема "Разцветки и материали в модния компютродизайн". Отговорът се дава от съвестните историци, според които Бабидж е създал първите си алгоритми в периода 1836-1837 г. Което, обаче, не го прави първия програмист. Мислите ли че древните египтяни са хвърляли камъните както им дойде, а пирамидите са се получили по случайност? Не, имало е алгоритъм за подреждане на каменните блокове, откъдето следва че преди него е имало алгоритъм за изсичането им. Търсете първата сложна планирана операция и ще намерите първия програмист. Само не се заблуждавайте че той е човек, така както блондинките се заблуждават че първата Мис "Вселена" е от Земята! "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост", казал през 19-ти век британският Лорд Елджин. Два века по-късно, с помощтта на един вирус, се случва точно обратното.
"Живеем в най-добрия от всички възможни светове", казвал Готфрид Лайбниц. Заблуждавайки другите, той заблудил и себе си. Умрял изоставен, а на погребението му присъствал само личният му секретар - по задължение. Гробът му стоял ненадписан повече от 50 години. А когато му поставили плоча, никой не разбрал на чий гроб са я поставили. Толкова по въпроса за "най-добрия" от всички възможни светове.
|
Categories
All
Archives
November 2022
|
RSS Feed
