Category: History

Рекордът на Шрьодингер

9/9/2019

Жените закъсняват с по час-два, казва на студентите си историкът Спирос, което е недостатъчно за рекорд. Да закъсняват с векове и хилядолетия могат само мъжете.

Бронзовият медал принадлежи на Нютон. Когато казал че вижда по-далеч от другите, защото стои върху раменете на гиганти, той закъснял само с 600 години. Така е колеги, Бертран от Шартр родил същата мисъл 600 години по-рано.

Сребърният медал е на хан Кубрат, пресъздал езоповата басня с пръчките с 1300-годишно закъснение. Сещам се за поговорката че истинският неудачник се познава по това че и в състезание за неудачници ще се класира втори. Неудачник ли е бил Кубрат? Твърде вероятно: на смъртното си ложе завещал 1300-годишната мъдрост че съединението прави силата на синовете си, а те още на следващия ден се разединили и поели в различни посоки.

Следва историята на златния медал:

През 589 г. пр.н.е. в Атина пристигнал скитският философ Анахарзис. На нафуканите атиняни не им харесвало чужденци да идват и да ги учат на ум и разум, та затова започнали да му задават въпроси с повишена трудност.
- Кои са повече: живите или мъртвите? - попитал един от местните философи.
- Не знам - отговорил Анахарзис. - Защото не знам къде да поставя моряците, които са на ръба между живота и смъртта.

През 1935 г. н.е. австрийският физик Шрьодингер се запитал дали да постави сред живите или мъртвите една невидима котка. Котката станала известна като Котката на Шрьодингер, а аз предлагам да кръстим рекордното закъснение от 2524 години Рекорд на Шрьодингер.

Мъдреци и прекъсвания

8/18/2019

Мъдреците все ги прекъсват. Това как става прекъсването - с псувни или ръкопляскания - за тях не е от голямо значение. Мъдреците искат да бъдат чути докрай, и евентуално - разбрани, а не да бъдат аплодирани.

- Поискай от мен нещо, каквото и да е то - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него.
- Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце.

Александър си тръгнал, като споделил с придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген". Това е единственият случай когато мъдрец е бил чут и разбран, без да е прекъснат. Нещо, обаче, ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и меча, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично.

Фараонът и българите

7/12/2019

Сещайки се за фараона Тутмос Трети, носил титлата 17-кратен покорител на хиксосите, Спирос открива че колкото по често се налага да покоряваш хиксосите, толкова по-непокорени са те.

Сеща се Спирос и за това че в името на свободата българите са умирали във войни с всичките си съседи. Че дори и във войни с далечни несъседи като арабския халиф (по времето на Тервел) и американския чичо Сам (през Втората световна война). И тук ситуацията е същата, мисли си Спирос: колкото по-често им се налага на хората да умират за свободата, толкова по-несвободни са те; накрая единствената свобода която им остава е да умират за свободата си.

Конспирациите на провинциалистите

7/8/2019

Открай време ми е било смешно захласването по провинциални постижения. Създателят на българската океанология направил това, патриархът на българската литература - онова. Знаем ги какво са направили: окупирали са чипа на българина, където вече няма място за създателите на световната океанология и за образците на световната литература. А провинциалните им последователи, непрочели "Дон Кихот", но запознати с "Кочо, простия чизмар" и "Какво тук значи някаква си личност?", имат претенциите да разбират от литература, и дори да формират вкуса на следващите поколения. Пък после се дразнят когато им кажат че чиповете им са за смяна.

Хора с чипове за смяна има навсякъде. На изток, те са били причината Чехов да каже че няма такова животно като националната наука, защото науката или е световна, или изобщо не е наука. На запад също е пълно с писачи на провинционални истории. Откъде иначе щяхме да разберем че Гайън Блуфърд е първият афроамерикански астронавт?

Случайно да сте забелязали как провинциалистите наричат космонавтите си? За едните те са космонавти, а за другите - астронавти. Не е случайно, така те винаги могат да намерят причина да пишат отделни (провинциални) истории, в които първите места да са винаги техни. Провинциалистите предпочитат провинциални, а не световни, истории, понеже им е по-лесно да ги пишат и редактират както им изнася, би казал духът на Джордж Оруел.

Краят на историята

7/7/2019

Как успяха едни испански провинциалисти, току що освободили се от арабско иго, да завземат империята на инките, една от най-големите империи в света? Как успяха същите испанци да завземат Мексико, чиято столица беше най-многолюдният, чист и богат град на света? Елементарно, казва Джаред Даймънд, с пушките си, вирусите си и стоманата на мечовете си.

Ако трябва да бъдем точни, дулата на пушките също бяха метални. Ако трябва да бъдем още по-точни, трябва да поставим вирусите на първо място, защото те убиха много повече тогавашни американци, отколкото мечовете и пушките на испанците взети заедно.

Днешните американци са забравили миналото. Те си мислят че са "железни". Те си мислят че историята е към края си, понеже няма по-добра "стомана" от демокрацията, пазарната икономика, преследването на щастието по американски, Уолстрийт, Холивуд, СиЕнЕн, МакДоналдс и т.н. Мислят си че са застанали на върха на света, точно както са си го мислели инките и ацтеките. Без да съзнават че са на един вирус разстояние от края на историята - тяхната история, не историята с главно И.

Ако трябва да бъдем точни, днешните американците са в още по-опасна ситуация: освен естествен, днешният вирус може да бъде изкуствен, вкл. компютърен.

Легендите на капитализма

7/5/2019

Сещате ли се за този клип от времената на Монти Пайтън? Седят четирима джентълмени с бели сака и папийонки, пушат пури, пият шампанско и се питат един друг дали като млади биха могли да си представят че ще стигнат дотук. Не, казва единият, тогава бихме били щастливи на чаша чай без захар и мляко. Каква чаша, казва друг, вкъщи нямахме чаши и пиехме чая си от вестник, навит на руло. Каква къща, казва третият, ние живеехме в дупка край пътя.

Не са сами Монти Пайтън. И на мен легендите на капитализма ми звучат толкова фантастично. Ето една от тях:
Когато Едуин Ленд - създателят на Полароид и автор на 535 патента - измислял прочутия полароиден апарат за моментални снимки, се случило да работи 18 дни непрекъснато, без да си смени дрехите.

Като човек с въображение, мога да довърша легендата в стил "Монти Пайтън":
Да не си смениш дрехите 18 дни не е толкова трудно, ако не ти се налага да се къпеш. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ходиш до тоалетната. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ядеш и пиеш. Само така можем да си обясним тази работа с дрехите: Ленд е експериментирал с апарата и не е правил нищо друго. Ако беше някой мърморко като мен, за 18 дни той щеше да е умрял от глад и жажда. Но Ленд е бил направен от капиталистически и изобретателски материал и точно това го е спасило. Е, не е могло да спаси колегите му от миризмата му, но това са дреболии.

Стари филми

6/30/2019

През 1957 г. Альоша изстреля 23-инчово кълбо, наречено Спутник. Сам се уплаши, инвестира милиарди в образование и наука, произведе си хиляди учени и милиони открития. Альоша го уплаши, но не успя да го провали.

През 2001 г. Осама изстреля 2 самолета в един търговски център. Сам се уплаши, инвестира трилиони във война с терора, вместо учени и открития си произведе национална сигурност в лицето на 5 милиона ченгета. Осама го уплаши, но не успя да го провали.

Какво ще стане със Сам, ли? Ще го провалят милионите ченгета. В страната на Альоша този филм вече са го гледали.

Какво става когато казаците пишат писма?

6/22/2019

Оставиш ли казаците, вместо външния министър, да пишат писма до султана, ще осъмнеш с турска войска пред портите. Това си мислеше Екатерина Велика, преди да нареди да разгонят запорожките казаци и да пратят шефовете им на "почивка" в Сибир.

Да не бяхме си развалили отношенията със султана заради онова нецензурно писмо, сега щеше да има кой да ни помогне. Това си мислеше бившият казашки атаман Петро Калнишевски, докато зъзнеше на северния Соловецки остров.

В последния момент

6/14/2019

Кога Александър Велики разбра че не може да завладее света? В последния момент, чак когато стигна до Индия и научи че Океанът, т.е. краят на света, е много по на изток.

Кога монголите разбраха че не могат да завладеят света? В последния момент, чак когато стигнаха до пустинните земи на днешния Израел и разбраха че там няма трева за конете им.

Кога Хитлер разбра че походът му срещу евреите, комунистите и капиталистите е обречен? В последния момент, часове преди групата на капитан Маков да издигне съветското знаме над Райхстага.

Кога ли американската империя ще разбере че битката й за освобождаване на света от наркотиците ще приключи с победа на наркотиците? Знам че ще е в последния момент, само не знам какво точно ще се случи.

Прогрес

5/31/2019

Всяко общество е създавало, без да го разбира, технологии за унищожаване на богатство. Съдбата на унищожителите е заслужена: те изчезват така, както изчезва унищоженото от тях. Забравени фараони закопавали злато и скъпоценни камъни в пирамидите, знайни и незнайни империи водели безумни войни, анонимни руски аристократи си палели пурите с банкноти и хвърляли цветя под краката на балерините от Болшой театър, милиони съвременници ще изчезнат безследно след като са инвестирали билиони в "образование".

Закопаните от фараоните, за да си ги ползват на оня свят, богатства намерили с малки усилия обратния път до нашия свят. Адриановата стена, създадена за да пази римските земи в Британия от северните варвари, погълнала повече камъни отколкото всички пирамиди взети заедно, но през вековете била напълно рециклирана - за домове на варварите. Полетата, опустошени от битките на империите, все пак давали по нещо на собствениците си: ботушите на жертвите, златните им пръстени и мечовете им намирали употреба в бита на местните, а телата наторявали земята. За съжаление, банкнотите и цветята на руските аристократи изчезвали напълно. Същото става и със средствата инвестирани в дипломите и научните степени на много от нашите съвременници:
> Какво има в една магистърска степен по журналистика, което го нямаше в недипломирания журналист Фредерик Форсайт?
> Какво има в една магистърска степен по творческо писане, което го нямаше в недипломираните Шекспир и Толстой?
> Какво има в една магистърска степен по актьорско майсторство, което го нямаше в незавършилите гимназия Джони Деп и Леонардо ДиКаприо?

Това ли е прогресът - създаване на все по-ефективни технологии за унищожаване на богатствата, натрупани от някой друг?

Уроците на историята

5/30/2019

Джаред Даймънд казва за богатите и влиятелни американци, че вместо да използват огромните си ресурси за справяне с проблемите на обществото, те предпочитат да ги използват за бягство от проблемите на обществото. Двата най-предпочитани пътя за бягство били: инвестиране в имоти в Нова Зеландия (най-отдалечената и рядконаселена високоразвита страна), както и в закупуване и преоборудване на бивши военни бункери на територията на САЩ. Може и да е странно, но имам какво да добавя към думите на Даймънд.

Първо, изброените от него начини са нискотехнологични. Най-богатите и влиятелни американци мислят високотехнологично и затова се ориентират към космоса. Илон Мъск, например, иска да избяга на Марс.

Второ, богатите и влиятелни американци са и ще бъдат заобиколени от врагове. Как ще смогнат да стигнат до бункерите си, респективно до Нова Зеландия и космоса? Историята дава отговор на въпроса - никак. В подобна ситуация, това че висшите нацисти (най-влиятелните хора в Германия) бяха заобиколени с врагове отвсякъде, направи невъзможно бягството им и те предпочетоха да се самоубият* или да попаднат в плен**.

_________________________________
* Хитлер, Гьобелс, Борман, Химлер, голям процент от: регионалните шефове на нацистката партия и СС, генералите на армията и Луфтвафе, адмиралите на флота и т.н.
* Дьониц, Фрик, Функ, Гьоринг, Кайтел, Йодл, Рибентроп и т.н.

Всяка монета има две страни

5/19/2019

Оптимистите, заслепени от светлината на т.н. Прогрес, твърдят че в сравнение с 13-ти век убийствата на глава от населението* днес са 40 пъти по-малко. Повдигне ли се въпросът за самоубийствата на глава от населението, те се маскират като дипломати и дипломатично мълчат. А истината е следната: днес по света на всяко убийство се падат по 1.57 самоубийства. В България "прогресът" е още по-очевиден: на едно убийство се падат по 9 самоубийства**.

_____________________________________________
* военните действия се изключват
** брой на убийствата (тук) и самоубийствата (тук) в България

Луд ли си, че да вярваш на философи?

5/17/2019

Британският философ Томас Хобс твърдял че човешкият живот е "гаден, скотски и къс", но това не му попречило да си напише автобиография и да доживее до 91 години.

Прогледналите и слепците: История за ума и разума

2/19/2019

"Много си умен, ама не си разумен", казваше учителката на малкия Спирос, а той се чудеше какво е искала да каже. Днес, порасналият Спирос чете биографията на Леонард Ойлер и усеща че разбира учителката си. Разбира я, но не я оправдава.

Ойлер започнал кариерата си като академик в Руската академия на науките. Натрупал 14-годишен стаж там и се преместил, по покана на немския монарх, в Берлинската академия. Натрупал стаж и там, и решил че е достоен за Президент на академията. Монархът, обаче, мислел друго: "Много е сериозен и скучен, а е и сляп с едното око. На мен такива президенти не ми трябват".

Ойлер решавал сложни задачи за минути, но му трябвали години за да разбере злополучното кариерно решение на монарха. След цели 25 години в Берлинската академия, недоволният Ойлер се завърнал в руската. Вече бил сляп с двете очи, и стремежите му били по-скромни, но още не се бил научил напълно "да си знае гьола". Затова много му се искало да получи, ако не друго, то поне най-ниския генералски чин. Естествено, не го получил. Сляп бил човекът и не виждал че докато мисли за себе си като за прогледнал гений, големците го смятат за обикновен слепец. Бил умен, но не бил разумен.

Историята на Ойлер демонстрира че има справедливост в Историята с главно И: докато в продължение на 12 години се провалял в йерархичните си стремежи, слепецът Ойлер сътворил толкова много, че и до ден днешен е Световен математически шампион по критерия "Обем на сътвореното". На руската Академия й трябвали 50 години след смъртта му, за да отпечата всичко написано от него. Не че била длъжна, просто написаното си заслужавало.

Чете Спирос тези неща и се пита: "С какво толкова заслужиха чиновете си тогавашните немски академични президенти и руски генерали? Кое е това, което те имаха, а Ойлер - не? Като че ли немският и руският монарси бяха слепи, та не видяха това, въпреки че си мислеха че виждат отлично. Уж бяха разумни, а изобщо не бяха умни. Този вариант като че ли е по-често срещан и доста по-безинтересен. Този вид хора ги запомняме така: не с нещата, които са направили, а с нещата, които не са направили; не с джуджетата които са назначили, а с великаните които са пропуснали да назначат; и (драга моя учителко) не с това на което са те научили, а с това на което не са могли да те научат."

Репин за начинаещи, 2

2/18/2019

"Понеже нямаме календар и не знаем датата завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)

Приятел прочита моето писание "Репин за начинаещи" и се обижда от името на казаците. Не писарят в средата на картината пишел писмото до султана, а казаците, защото те давали идеи, а той само ги записвал.

Казвам му че тази работа ми прилича на онази с другаря Тодор Живков. Той дал идея на придворните писатели да напишат от негово име 30 тома събрани съчинения, а те му ги написали. Пита се кой ги написа - Тодор или писателите?

Хрумват ми и други неща:

а) Не бяха ли толкова смели казаците, с нецензурните си писма до султана, просто защото той беше твърде далеч? Едва ли биха се осмелили да напишат подобно писмо до руския император, нали?

б) Можеха ли неграмотните казаци да осмислят кой е истинския им враг? Султанът ли разруши псевдо-държавата им (наречена Запорожка сеч) или руската императрица Екатерина Велика през 1775 г.? Не бяха ли заточени отаманът на сечта Петро Калнишевски и висшите му старшини на Соловецките острови и в Сибир (а не в Диарбекир)? Не избраха ли 5000 казаци да възстановят Запорожката сеч като турски протекторат на делтата на река Дунав? Кой на кого целуна какво: 5-те хиляди запорожци - парфюмираната ръка на султана, или той - потните им от ездата "Днепър-Дунав" запорожки задници?

P.S.
Решавам да видя какво, по дяволите, означава казак. Странно, идвало от тюркското kazak, което значело: свободен/независим човек, търсач на приключения, бродяга. Каква ирония на съдбата, тюркомразците да се кръстят с тюркско име!

България като кораб и река

2/6/2019

Фикцията има негативно влияние върху обществото и историята когато не се възприема като фикция, когато е маскирана като обективно знание за това какво е реалността. Обратно, фикцията е полезна за обществото, историята и индивида когато се възприема като фикция, когато не лъжем себе си че това не е илюзия, а е фактическото положение.
Марио Варгас Льоса, лекция в Syracuse University

Спомня си Спирос думите на Варгас Льоса и си мисли за това че България му напомня за "Кораба на Тезей", т.е. за дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

По същия начин седи въпросът с България. Българите казват "1300 години България" без да се замислят че:
1. говорят за различни територии - началото на т.н. Велика България е поставено на територията на днешните Русия и Украйна, като страната (по-скоро една от провинциите/народностите й) бавно се придвижва към балканския полуостров.
2. говорят за различни имена - в началото страната е наричана България само от ромеите, но не и от жителите й, а сега - само от жителите й, но не и от останалите (Бугарска, Бългериа, Буругариа).
3. говорят за различни езици - в началото българите са говорели на езика на племената си (съответните -гури), а днес - на специфичен славянски език.
4. говорят за различно държавно устройство (ханство, царство, провинция и васална територия на други държави, пак царство, после народна република и обикновена република)
5. говорят за различни моряци (сегашните българи определено не са били родени по онези времена) и капитани (Хан Кубрат не е на власт днес, днес властва народът ... ама друг път).

И като стана дума за латиноамериканеца Варгас Льоса и за кораби ... България ми напомня за река Амазонка, мисли си Спирос. В името на латиноамериканската гордост (сякаш са им малко Боливар, Борхес, Маркес, Пеле и Марадона) реката е трябвало да бъде изкарана "най-дългата река в света". Затова, преди се приемало че тя води началото си от началото на река Апуримак, а днес - от началото на река Мантаро. Същата фалшификация правят и българските историци - поставят за начало на съвременна България началото на страна, която няма нищо общо с България. И след това имат наглостта да се присмиват на македонските си колеги които използват с подобна цел държавата на Филип и Александър Македонски.

Слушай какво ти говорят: Историята на Алиенде

11/21/2018

Когато някой ни казва нещо, ние гледаме да си спестим усилията да помислим защо ни казва точно сега точно това точно така, а не някой друг път нещо друго по друг начин. Колко показателна е историята на Салвадор Алиенде!

На толкова много места можем да прочетем как генерал Пиночет свалил с преврат демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, че оставаме с впечатление че Алиенде е бил свален защото е бил демократично избран. Да, ама никой не сваля правителства и президенти защото са демократично избрани. Винаги има други причини. В случая с Алиенде причината била че той се захванал да прави неща за които не бил избран: колективизации; национализации; игри с лоши другарчета от сорта на Чилийската комунистическа партия и Съветския съюз. В резултат на което влязъл в конфликт със законодателната и съдебната власт, както и с коалиционните си партньори, без които не би бил избран. Както и с хора от собствената си партия. Както и с военните. В продължение на месеци, кой ли не предупреждавал Алиенде че управлението му е недемократично, замества законодателството с декрети и е неконституционно. Но той не им вярвал, защото считал че е е получил от народа пожизнена индулгенция за делата си, нали бил избран демократично.

Алиенде бил в политиката близо 40 години: депутат, сенатор, министър. Всеки път демократично избиран, но никога свалян със сила. Чили е имало президенти и преди него. Предшественикът на Алиенде - Монталва - също бил избран демократично и демократично отстъпил мястото си на демократично избрания Алиенде, но го критукувал заради управлението му. И колко интересно ... точно по времето на президента Алиенде, Монталва бил демократично избран за сенатор и председател на Сената (вторият по важност пост в Чили).

Колко демократично от страна на Алиенде - да "разреши" това да се случи по време на неговото "собствено" управление! Но и колко недалновидно - да не види какво е искал да му каже демократичният избирател точно сега точно по този начин: че мението на избирателя може да се промени, точно така както може да се промени мнението на всеки човек; че индулгенции вовеки-веков-амин може да има в християнството, но не и в политиката. Това Алиенде разбрал чак когато президентският дворец бил обръжен и пушките запукали, но вече било късно, твърде късно.

Предизборните подкупи: по света и у нас

10/19/2018

0 Comments

В България преди избори на определени категории от населението дават по 2 кебапчета и така ги мотивират да гласуват за някого. В това няма нищо оригинално, предизборните подкупи са измислени отдавна. В люлката на демокрацията, бащата на демокрацията Джордж Вашингтон е записал в документите си че през юли 1758 година е мотивирал 391 от избирателите си с 605 литра твърд алкохол (по кило и половина на човек). Това се казва мотивиране!

0 Comments

Объркана история

9/1/2018

Гошо Пияндето се роди през миналия век в София. Казваме че се е родил, ама за да не объркваме читателя ще допълним че всъщност го роди майка му. Завърши елитна софийска гимназия. Казваме елитна, ама за да не объркваме читателя, ще допълним че в нея нямаше нищо елитно. Да вземем за пример учителя по литература. Когато искаше да накаже някого, той го хващаше заедно с някой друг за ушите, дърпаше нагоре докато се изправят на пръсти като балерини, удряше главите им и казваше: „Ъъъъ, увсъ с увсъ“. Което преведено на български означаваше „Аааа, овца с овца“. Как човек с такива съмнителни езикови способности и интелект беше успял да стане учител по литература беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

Гошо завърши Университета за локално и международно стопанство. Казваме университет, ама за да не объркваме читателя ще допълним че там нямаше нищо университетско. Гошо не можа да забрави как езикът на един тогавашен член-кореспондент (а сега академик) на БАН не можеше да се пречупи да каже алгоритъм, ами казваше логаритъм. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане кореспондент на БАН (след като дори и за член не ставаше), беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

И като споменахме за пречупването на езика, се сещаме че сме пропуснали казармата. Гошо служеше в Н-ското поделение, а тази година то бе удостоено с честта да участва в Н-тата Спартакиада на трудовите работници и селяни. Казваме трудовите работници и селяни, ама за да не объркваме читателя ще допълним че основните участници бяха ученици, студенти и войници. И като споменахме Спартакиадата, та се сещаме как Гошо се дивеше на неспособността на др. Тодор Живков при откриването на Спартакиадата да си пречупи езика и да каже спартакиада. Не че не се опитваше човекът, но все излизаше нещо друго: спаткиада, спатакиада или спиртакиада. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане шеф на цялата държава беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

Както се вижда от разказа ни дотук, животът постоянно задаваше на Гошо въпроси, чиито отговори интелектът му не можеше да намери. От мъка Гошо се пропи, откъдето идва добре известния му прякор Пияндето. И историята му щеше да свърши там, ама не свърши … защото като споменахме думата история се сещаме за историята на родината му. Казваме й история, ама за да не объркваме читателя ще допълним че в нея няма нищо историческо:
> Уж по времето на Симеон Велики България била на три морета, пък нямала нито един кораб, че дори и капитан, а и въобще не се сетила да си наеме.
> Уж била европейска държава, с европейски култура и икономика, пък по времето на Златния век на Великия Симеон нямала пазари, заради което се наложило да вдига война когато ромеите през 894 г. преместили пазара за български търговци от Константинопол в Солун. Представяте ли си? Вместо Симеон да построи един пазар в Търговище или Димитроврад, той тръгнал на война с най-силния си съсед? Ако Гошо знаеше за това, той сигурно би си задал въпроса как човек с такива съмнителни способности е успял да стане цар и да получи прякора Велики.

Умъртвяването на Левски, столицата и страната

8/29/2018

Таткото: Кой е Левски?
Детето: Един със сиво сако.
Истински случай

Целта на всяка държавна пропаганда е да стигне до главата ти, където да заживее като част от теб. Подходите на различните държави, обаче, са различни. В миналото, турската държава показваше на населението че е тук и че е силна по един относително хуманен и жизнеутвърждаващ начин - строеше комплекси от джамии, училища и фонтани (за душата), и бани, болници и кухни за бедните (за тялото). Не е случайно че в центъра на София има джамия, фонтан и баня.

Подходът на младото българско царство да стигне до главите на хората също беше относително хуманен: през 1913 г. на мястото на софийската турска баня бе построена нова, хубава и по-голяма баня. С идването на социализма, пропагандата прие антихуманна "мъртвешка" форма, целяща не да помогне на душата и тялото ти да се почувстват човешки, а да ги принизи. Добър пример за това беше мегаломанският паметник "1300 години България", влязъл в историята с поетичното име "Шестоъгълен петохуйник" (накратко 6Ъ5Х). Лицата и телата на героите, които изобразяваше 6Ъ5Х, приличаха на извадени от пирамидата на Рамзес II или от въображението на д-р Менгеле.

Умъртвяването на града се правеше и по други начини: по времето на социализма (1986 г.) беше умъртвена (затворена) и споменатата Софийска минерална баня. Представяте ли си, "другарите" можаха да построят НДК и 6Ъ5Х, но не можаха да "отремонтират" една баня?

С отлитането на социализма се очакваше да отлети и антихуманната "пропаганда на смъртта", но това не стана. Радетелите за европейско развитие на България умъртвиха окончателно Софийската минерална баня и я превърнаха в Музей на историята на София, т.е. музей на мъртвата София, т.е. музей на София, такава каквато беше, но вече не е. Каква ирония: умъртвяваме града, който през 1990 г. се видя на виделия свят Бил Брайсън като най-европейската от всички европейски столици, и го превръщаме в история, а след това му правим музей в самата баня и ходим там да му се умиляваме. Умъртвяваме града и чрез непрестанни вивисекции, като го разкопаваме и излагаме вътрешностите му на показ, след като сме ги фалшифицирали.

Умъртвяваме града си и по още един начин. С десетките хиляди паметници и паметни плочи, той е заприличал на гробище. Кога ще се спрем? Когато всеки парк се сдобие с паметник на Левски? Е, не сме далеч: освен в центъра на София, паметници на Левски има в Борисовата градина, а и в парка на Военната академия. А вероятно и другаде. Не знам какво ви казват всичките тези паметници, но за мен те повтарят на всеослушание: "Левски е мъртъв! Левски е мъртъв!"

Пропагандата на уж съвременната ни държава показва че тя не иска да е тук - в настоящето, а там - в миналото. Че служи не на живите, а на мъртвите. Не е случайно че българите бягат от нея така както не са бягали от турците и от Черната чума.

P.S.
Пак съм изпреварил общественото мнение, макар и с малко. В текст от 03.09.2018, Ивайло Дичев сякаш ме цитира: "... публичните ни пространства приличат на гробища ..."

Турско робство или лош късмет?

8/24/2018

Ако питаш някой руснак, той ще ти каже че посоката на Втората световна война се обръща с Битката при Сталинград. Има някаква истина в това, но е далеч от цялата истина. Която е че по (около) това време авиацията на съюзниците започва усилено да бомбардира Германия, както и че войските им навлизат в Италия. Германия се оказва обградена и принудена да се бие на няколко фронта; Германия е обречена.

Запитах се кой е бил Вторият фронт, помогнал да турците да превземат толкова голяма част от Европа през 14-ти век (и след него), и стигнах до извода че това е Черната чума, която за няколко години унищожава (според различни източници) между 30% и 60% от европейското население. Реших да потърся има ли подобни трактовки и за пореден път видях че съм открил топлата вода. Според Yaron Ayalom, специалист по отоманска история и професор в университета Ball State, чумата е била силен, но не и единствен съюзник на турците. Аялом стига до извода че турците се оказват не изостанали и жестоки поробители (за такива можем да ги мислим единствено съгласно днешните стандарти), а хора "въвели инклузивна политическа и религиозна култура в региона, култура отворена към новите идеи, вкл. и идеите за превенция и ограничаване на риска от епидемии и други бедствия". Затова те се оказват значително по-слабо засегнати от Черната чума.

Ако ви притеснява думата "инклузивна", мога да ви помогна: тя означава "приобщаваща различните", т.е. нетурците и немюсюлманите. Ако ви притеснява звученето на цялото изречение, мога отново да ви помогна: т.н. "кръвен данък" е бил инклузивна процедура за включване на момчета от нетурски и немюсюлмански произход във войската и управленския елит на империята. Трябва да се има предвид че за турците участието в централния административно-управленски елит на империята е било много трудно. Затова Велики везири (след 1452 г., виж списъка) и Капудан паши (командващи флота, виж списъка) са ставали основно хора от нетурски произход с фамилии като Палеологос, Косача и Соколович; затова турците на два пъти се вдигали на въоръжени бунтове - за да могат и те да дават "кръвен данък", т.е. за да могат и техните деца да служат в еничарския корпус.

Турско робство, а? Какво е това робство, при което пловдивският помак (помюсюлманчен славянин) Хафъз Ахмед Паша е бил Велик везир (министър-председател) цели два пъти? Че този рекорд го бие само Бойко Борисов, и то като имаме предвид че Бойко везирува на родна земя през 21-ви век!

Какъв е истинският български проблем? Той не е че България е била под Турско робство (защото тя не е била), а че е била твърде дълго под турска власт. Която е била прогресивна и инклузивна в началото, но не и в края си. Но това не значи че трябва да се срамуваме от предците си, все пак те са имали лошия исторически късмет да са по-близо до Истанбул, отколото до Виена. От друга страна, имали са добрия исторически късмет да пострадат по-леко от Черната чума.

Това е историята, там има повече късмет отколкото справедливост и закономерност. И затова не трябва да й се придава голямо значение. Нашите проблеми са не в миналото, а в настоящето.

Трудно спечеленото лесно се харчи

8/21/2018

В древните времена мъдростта се печелеше трудно, защото се натрупваше бавно. За да се запомни лесно трудноспечеленото, то се компресираше до няколко изречения. Милиардите думи, описващи хилядолетните криволици на народите стигаха до нас под формата на индийските 5 принципа (Панчатантра) или еврейските 10 божи заповеди.

Въпреки компресирането на маловажните исторически периоди и съответните им поуки, имаше моменти от непропорционално голямо историческо значение. Например:
> осъзнаването на Законите на мисленето от Аристотел (384-322 г. пр. Хр.),
> договорът от Нерчинск (1689 г.), оповестил смъртта на Пътя на народите,
> Вестфалските договори (1648 г.), изковали концепцията за държавния суверенитет.

20-и и 21-век са една малка черешка на върха на историческата торта. Малка, но самозабравила се и мислеща за тортата като за нещо второстепенно. За сто и няколко години успяхме да похарчим мъдростта на хилядолетията. Почитането на аристотелевия Закон за непротиворечието престана да бъде характеристика на интелекта; точно обратното: интелектът започна да се прехласва по бълнуванията на Скот Фитцджералд че "тестът за първокласен интелект е способността да държиш едновремено две противоположни идеи в главата си като запазваш способността си да функционираш". Европа забрави за Вестфалските договори и за суверенитета, и реши да стане Обединена Европа, а впоследствие и империя (Разширяваща се Европа). Китай, Средна Азия, а и сякаш половината свят, забравиха че по Пътя на народите идваха по-малко стоки и повече смърт* и решиха отново да го открият, под името "Път на коприната".

Кое ли ще е следващото "прогресивно" нововъведение? Педерастията и марихуаната са вече разрешени. Може би чакаме отмяна на Законите на мисленето? Или задължителен хадж по Пътя на коприната при навършването на пълнолетие?

______________________________
* да си спомним Атила, Чингиз Хан, Тимур (Тамерлан) и черната чума, унищожила през 14-и век 60% от европейското население

Фалитът на Олимпик - нищо ново под слънцето

8/18/2018

Фалира застрахователят "Олимпик" и сега пострадалите и развълнуваните се чувстват задължени да очернят всичко на света, сякаш преди това са вярвали че всичко на света е в бяло. И сякаш фалитите и мошеничествата в застраховането са от вчера. Не, не са.

Първата застраховка "Живот" във Великобритания е сключена на 18 юни 1583 г. Застрахован за 12 месеца е животът на Уилиам Гибънс, който умира на 29 май 1584 г. Застрахователите отказват да платят, защото уж от полицата се подразбирало че продължителността на месеца е 28 дни, което значело че Гибънс е умрял извън срока на застраховката. Макар че на страната на наследниците на Гибънс застанали уважавани личности, нужна била 3-годишна съдебна битка за да се разреши спора. Имената на лицата, подписали се като поемащи риска (т.е. като застрахователи) не са известни и затова обосновано можем да предположим че те са престанали да се занимават със застраховане и са фалирали (че тогава ООД-та и АД-та не е имало, а всички застрахователи са били неограничено отговорни физически лица).

Изводът: дори и във времената когато застрахователите са били длъжни да заложат цялото си имущество плюс доброто си име, пак е имало доста застрахователи склонни към мошеничество. Толкова по въпроса за мошеничествата и фалитите в застраховането.

Турското робство

8/14/2018

Преди, т.н. робство е било удобна извинителна бележка за това че си траеш. Сега е удобна извинителна бележка за това че дедите ти са си траели. Няма как обаче робството и кръвните данъци да послужат като извинителна бележка за некадърността. "Робът", еничар и архитект Коджа мимар Синан проектира 144 джамии (вкл. софийската), 10 моста, 20 кервансарая, 36 дворци, 3 болници, 48 бани и обучи незнаен брой ученици, някои от които участваха в проектирането на Тадж Махал. А какво правеха българските "роби" в продължение на 500 години? Мразеха султана? Е, и?

Гладни, но горди: история с два финала

7/31/2018

По време на някакъв сравнително скорошен глад в Китай, от Щатите пратили хранителна помощ. Понеже в САЩ основната земеделска култура е царевицата, помощта била от ... царевица. Гладните, но горди, китайски селяни казали "Ние да не сме животни че да ядем царевица" и продължили да умират от глад.

Следващата история се е случила доста по-рано и в нея няма китайци. През 18-ти век английската Академия на науките обявила Награда (орден+пари) за пренасяне на хлебното дърво от тихоокеанските острови в Америка, където да бъде използвано за изхранване на робите. Елементарно, Уотсън, щом преситените тихоокеански туземци могли да похапват с кеф плодовете на хлебното дърво, това биха могли да правят и гладните роби.

За да получи наградата, известният капитан Уилиам Блай трябвало да направи два опита в продължение на 6 години, като по време на първия опит му се наложило: да изтърпи т.н. Бунт на кораба "Баунти", да бъде зарязан на лодка в океана, а след като извадил късмета да стигне до Англия ... да бъде изправен пред военен съд. Получил наградата едва след втория опит. Дървото се аклиматизирало успешно, но гладните роби отказали да ядат вкусния му плод защото не се вмествал в културните им традиции.

Имам и втори финал на историята с хлебното дърво. Как така яденето на плода му не се вмества в културните традиции на гладните африкански роби? Че нали точно африканската култура е въплътена в африканската поговорка "Който вижда мухата в яденето, той не е гладен"? Да не вземе да излезе че африканските роби в Америка не са гладували, а историята с глада е измислена? Така както историята с царевицата би могла да е измислена от американски "дарители" на развалена царевица, която китайците не са яли защото са предпочитали да умрат от глад, а не от хранителни отравяния? Или пък царевицата наистина е била за животни, от тази дето й казват "фуражна"?

<<Previous