С този текст ще се опитаме да покажем че не е толкова важно колко дивизии има папата, колкото дали папата:
а) знае кои са дивизиите му,
б) издава правилните заповеди.
Ще го направим, анализирайки действията на един друг религиозен водач от подобен калибър.
На 14.02.1989 г. аятолах Хомейни издава следната религиозна присъда: "Информирам гордите мюсюлмани по света че авторът на книгата "Сатанински строфи", насочена срещу Исляма, Пророка и Корана, както и участвалите в издаването ѝ, които са знаели за съдържанието ѝ, са осъдени на смърт. Изисквам всички мюсюлмани да ги екзекутират, където и да ги открият."
На първо място, Хомейни се е престарал. Като духовен водач на шиитите в Иран, той е трябвало да знае че доста горди мюсюлмани по света биха реагирали за заповедта му с подигравка или пренебрежение. Просто защото следват други религиозни водачи. Ерго, Хомейни не е бил наясно кои са неговите дивизии.
На второ място, вижте езика му! Дори и да беше главатар на всички мюсюлмани по света, Хомейни пак не би постигнал нищо с такава заповед. Нима е очаквал че всички мюсюлмани ще си зарежат работите и ще тръгнат да екзекутират Рушди и издателите му? А дори и да го направеха, нима всички мюсюлмани могат да убият десетина души? Не, убийци могат да станат само тези, които пристигнат първи. Другите просто ще си изгубят времето.
Сталин и наследниците му никога не биха използвали подобен език. Генералисимусът би казал: "В срок А да се екзекутира Б! Отговорник КГБ!" Затова писателят Георги Марков бе убит, а колегата му Салман Рушди е още жив.