Капитализмът се оказа силен, но само в обирането на "ниските" плодове, т.е. в производството на евтини копринени чорапи, но не и достатъчно силен за да превърне дори един-единствен работник в крал, а една работничка - в кралица. Оказва се че, в сравнение с предходните историко-икономически периоди, в това отношение капитализмът е слаб. За справка: в предкапиталистическите времена градинарят Саргон можа да стане прочут акадски император, а робинята Роксолана успя да се превърне в Хюрем Султан и майка на султан Селим Втори.
"Силата на капитализма не е в това да произведе повече копринени чорапи за кралиците, а в това да ги достави на ръка разстояние от фабричните работнички", твърдял видният апологет на капитализма Йозеф Шумпетер. Същото схващане, по отношение на евтините автомобили ("народните" Ford Model T), споделял и Хенри Форд. В днешно време, това за "едната ръка разстояние" е идеята зад рекламите на бирата "Каменица".
Капитализмът се оказа силен, но само в обирането на "ниските" плодове, т.е. в производството на евтини копринени чорапи, но не и достатъчно силен за да превърне дори един-единствен работник в крал, а една работничка - в кралица. Оказва се че, в сравнение с предходните историко-икономически периоди, в това отношение капитализмът е слаб. За справка: в предкапиталистическите времена градинарят Саргон можа да стане прочут акадски император, а робинята Роксолана успя да се превърне в Хюрем Султан и майка на султан Селим Втори.
0 Comments
Смятаме Католическата църква за реакционна организация, която се е занимавала предимно с това да кара хората да се отричат от вярата си (Галилео Галилеи) или да умират за вярата си (Джордано Бруно). Това съвсем не е така. Тя се интересувала не толкова от откритията на откривателите, колкото от цялостното отношение на откривателите към света, религията и църковната йерархия.
Католическият свещеник и преподавател Габриеле Фалопио (1523-1562 г.): а) се завирал из женските ... тръби, на една от които станал "кръстник", б) правел масови (с 1100 участника от мъжки пол) научни експерименти за това могат ли презервативите (измислени от самия него) да предпазят човека от сифилис, и в) проучвал върху себе си (и трети лица) ефектите на опиума, но от църквата не му казали и дума. Не е само това, висши католически фигури проявявали желание Фалопио да ги ограмотява относно откритията си, при това без да го крият от публиката. Да сте чули някой съвременен политик или клирик публично да разкрива интересите и съветниците си, например така: "Аз се интересувам от Изкуствения интелект, като по този въпрос ме съветват лицата X, Y и Z." Идат местни избори. В София един сериозен кандидат-кмет се оказа с кръвна група ДС. По времето (1962 г.) когато хората с тази кръвна група колеха и бесеха в България, някои от тях, в ролята на синодални старци, избраха за светец Паисий Хилендарски.
Не е ли интересно че кариерата на кандидат-кмета повтаря кариерата на светията? Прословутата фирма на първия получила кръщението си като дъщерно дружество на фирма, създадена от ДС-татко му и негови ДС-колеги. Подобно на светията, който започнал религиозната си кариера в Хилендарския манастир, където игумен бил ... брат му Лаврентий. Дали всичко в кариерата на кандидат-кмета е било чисто? Трудно е да се каже, но с такова ДС-начало няма как да не храним известни съмнения. Същото можем да кажем и за кариерата на светеца, работил като таксидиот, т.е. пътуващ монах, събиращ доброволни пожертвования. Доколкото по това време таксидиотите са събирали пари и с препродажба на "православни" индулгенции"*, можем да смятаме че работата на Паисий е била доходна, но не и съвсем чиста. Ще завършим, противно на правилата, с текст подходящ за начало, т.е. за заглавие: и кметовете ни като светците ни - с дебели връзки и портфейли. ____________________________________ * купували ги от Йерусалимския патриарх (с одобрението на гръцкия в Константинопол), с празни места за имената на грешниците и ги препродавали на заинтересовани лица със съмнителни занимания; интересен въпрос е дали са попълвали имената преди продажбата или са ги продавали в "чист" вид, т.е. дали таксидиотите не са измислили "вторичния пазар" на ценни книжа (под формата на индулгенции)? Винаги съм се съмнявал в историята за малкия американски капитан, пленил вражески кораб в битка. Днес съмнението ми узря, особено след като BING AI не можа да намери данни по въпроса. Разрових се из Мрежата и установих че малкият е Дейвид Фарагът, който постъпва в американския флот на 9-годишна възраст и бързо е повишен. На 11 му е поверено временното командване на пленен кораб, за да го откара до пристанището. Това е истината, но не и цялата истина. Назначаването и повишаването на момчето се дължали на приемния му баща, а и по време на случката с пленения кораб Фарагът е служел под негово командване. Накратко, връзкарството не е от вчера, нито пък е български патент.
На 22 години Фарагът става истински капитан, по-късно достига до чин адмирал и остава във флота до смъртта си. Ще рече, имал е качества. Което не значи че без връзките те щяха да се проявят*. Има и друга причина за възхода на Фарагът - демографската ситуация. По думите на историка Alfred W. Crosby (Germs, Seeds and Animals), по това време** половината от американското население е била на възраст под 16 години. Накратко, по време на война използваш всеки когото можеш, особено щом възрастните са малко. Използваш и друго - героизираш избрани лица, надуваш ги като балони с топъл въздух за да литнат и увлекат след себе си нацията. Литва и тя, и след време започва да вярва в историите за момчета-капитани, пленяващи вражески кораби в епични морски битки. ________________________________________________________________ * представете си че го бяха пратили далеч от татко му, в някой американски аналог на Строителни войски ** данните са за 1790 г. Преди 2 години се чудех на акъла на Ювал Харари, който не знаел защо за 5 века ислямските и далекоизточните умове, уж равностойни на западните, не произвели нищо равностойно на нютоновата физика и дарвиновата биология. Тогава можах да уловя нелогичността в мисълта на Харари, но сега вече имам и отговор на въпроса му.
Да вземем за пример древния Китай, където от един представител на аристокрацията и науката се очаквало да владее 4-те изкуства (музика, Го, калиграфия и рисуване). Съвсем различни били изискванията към древногръцките "джентълмени", които трябвало да са изпечени в 7-те дисциплини (граматика, логика, реторика, аритметика, геометрия, музика и астрономия). Забележете, докато от елита в Гърция се очаквало измисленото от него да е теоретически разбираемо (заради добрите граматика и логика) и практически убеждаващо (заради добрата реторика), от елита в Китай се очаквало единствено то да е красиво написано (заради добрата калиграфия)! Имало и втора разлика. За китайците заниманията с музика били практически и репетитивни, т.е. свирене на (и възхищаване от) чужда музика. За гърците, музика означавало и да разбираш какво значи музика (теория), а и сам да я създаваш (творчество). Така че, драги ми Харари, към нютоновата физика и дарвиновата биология можем да добавим и Баховата (а защо не и Бийтълсовата) музика*. Най-важното остава за десерт. Докато усвояването на Четирите изкуства гарантирало работа на китаеца в имперската администрация, то усвояването на Седемте дисциплини от един грък не му гарантирало нищо. За да се докосне до властта, той трябвало да бъде избран от другите гърци. Не си ли избран, дори и да си Аристотел, ти ставаш единствено за учител**. Толкова по въпроса за умовете и културите! _________________________________________ * а ако сме педанти и: евклидовата геометрия, диофантовата артиметика, аристотеловата логика, коперниковата астрономия и давинчиевото рисуване ** в провинциална Македония "Европа не е това, което беше", споделят проницателни аналитици. "Ти не си този, който беше", плачат разочаровани съпруги. Сякаш не са чували за мисълта на Хераклит.
Дори и запознатите с Хераклит изглежда не са наясно с мисълта му. Те смятат че е имал предвид нивото на река Дунав в сантиметри. Не, Хераклит е мислел за нещо съвсем друго: за реката като безкрай от различни реки, а не за безкрайния брой стойности на една и съща река. Това необмислено единствено число (можеш, влезеш, една, съща, река) е изиграло на Хераклит лоша шега - направило е мисълта му неразбираема. Трябвало е да каже: "Не можете да влезете два пъти в едни и същи реки." Единственото число пречи и на днешните хора. Как бихме могли да осъзнаем съществуването на много Европи с едно име и на много съпрузи с едно ЕГН, без малките ни мозъчета да се овъглят от това нечовешко усилие? Робството е лично, но и колективно нещастие. То е историческа случайност, но и физическа/културна предразположеност. Ще го демонстрираме със следния въпрос (и отговор):
Защо в миналото масово са употребявали израза черно робство, а сега - бели роби? Имало ли е изобщо червени роби? Червени роби е нямало. Червените не са били достатъчно физически и психически здрави за тежък и продължителен труд, не са даянели на болести и са били прекалено свободолюбиви. По тази причина испанските, португалските и английските колонизатори се виждали принудени да внасят роби чак от черна Африка. Те били по-силни, здрави и упорити. И друго, гордите индианци биха скалпирали индианските си врагове, но никога не биха ги продали на белите. А черните били продавани както от мургави арабски търговци, така и от черни вождове, прехранващи се с пленяване и продажба на други черни. Черно е било и тежкото робство в турската империя. Африканските роби вършели тежката работа. Белите славянски роби били използвани основно в домакинствата: жените - в харемите, мъжете - за домашна прислуга. Чували сте за най-известната робиня - славянката Роксолана, съпруга на Сюлейман Великолепни. И днес белите робини от Изтока ги използват за подобни цели, само дето "харемите" са "демократични", понеже работят: а) за цялото платежоспособно население и б) 24/7. Да споменем и едно друго робство, на цвят между черното и бялото. Имам предвид ромите. Преди нашествието на турците, на Балканския полуостров малкото роми били роби. В напълно завладените балкански земи робството било забранено, но понеже Влахия и Молдова била отделни, макар и васални страни, там то процъфтявало. Роби имали както богаташите, така и манастирите. И там се появили културни проблеми. От ромите роби не ставали: били свободолюбиви, а и обичали да пътуват. По тази причина ромското робство било много по-свободно от бялото крепостничество на румънците. И едните и другите могли да бъдат продавани, отдавани под наем или бити до смърт, но крепостните не можели да напускат именията, а ромите можели. Повечето роми си изкарвали прехраната, както и тази на господарите си, пътувайки: мечкари и музиканти (арт-просия), дърводелци, златари и подобни. Два пъти годишно били длъжни да се явят в имението (манастира) за да платят данък - част от спечеленото. По закон, данъците плащани от заробените роми били по-ниски от тези, плащани от румънците. Затова, когато след Кримската война Влахия и Молдова били задължени да премахнат робството, ромите недоволствали от "свободата" - правели същото, но плащали по-високи данъци. Преди година и нещо написах следния текст: Сигурен съм че сте чували как никога българско бойно знаме не е пленявано от врага. А чували ли сте историята за командира на 19-ти шуменски пехотен полк подполковник Марин Куцаров? Когато врагът пленява полка, командирът решава да спаси от плен знамето и го скрива в хастара на куртката си. Днес усещам че имам какво да добавя към горния текст. Пропуснал съм мотивацията на Куцаров. Кое го е карало да се държи по този начин?
Куцаров не е бил способен да мисли за проблема като за проблем отнасящ се до множества. Елементарно, по това време Теорията на множествата не е била развита и популяризирана. Подполковникът е мислел примитивно, като член на питагорейската секта. Вярвал че ако враговете не знаят че знамето е скрито в куртката му на пленник, то знамето не е в плен. По същия начин заблудените питагорейци вярвали че ако удавят Хипасос от Метапонтум, то "подлото" му откритие за ирационалността на числото квадратен корен от 2 ще остане скрито за хората и, следователно, няма да съществува*. Както обикновено, ще завърша с едно изречение: Блажени (в слепотата си) са вярващите че ако скриеш една истина, тя престава да е истина. _______________________________________ * подло било защото от една страна Хипасос им бил колега по секта, а от друга - защото откритието му противоречало на вярата им Посветих последното си писание на пожелателното мислене, в разновидността му "Този път ще бъде различно". Поствах го, но не спрях да мисля по въпроса. И ето какво измислих.
Руснаците са водели безбройни войни с мисълта "Този път ще бъде различно". От една страна са били прави: > едни войни са били кратки, а други - дълги, > едни войни са били завоевателни, а други - отбранителни, > едни войни са били победоносни, а други са били загубени, > едни войни са "бетонирали" властта, а други са способствали за свалянето ѝ. От друга страна, очевидно са грешели: Каквито и да са били войните им, руските жертви (и особено разходи) са превишавали тези на противника. Дали ще вземем за пример вековната неуспешна война на царска Русия за завладяването на Чукотка или кратката победоносна Велика отечествена война, няма значение. В този смисъл, войните им никога не са били различни. По времето на Паисий българите бяха толкова срамежливи, че се срамяха да се наричат "българи". Отецът им даде безплатна храна за размисъл, те помислиха, повярваха му и, като всеки получил безплатна храна, взеха че прекалиха с яденето: започнаха да наричат "българи" кого ли не. Един богохулник стигна дотам да крещи че и Бог е българин, а публиката безсрамно ръкопляскаше.
Нямат срам и българските историци, които за да си получават държавните заплати, прикриват факта че македонците са изначално различни от нас: а) славянският елемент сред тях не е влизал в състава на прочутите 7 славянски племена, залегнали в основите на България, б) племето на Кубер, заселило Македония, се е различавало от племето на Аспарух, заселило България*, в) траки в Македония не е имало. _________________________________________ * че ако не беше тъй, то защо са имали различни лидери, различни маршрути до земите си, а и паралелно съществуващи държави? Мнозинството днешни българи се захласват по:
> Европа без граници, > свободното движение на капитали, стоки и услуги, > уеднаквеното европейско законодателство, > единната европейска валута. За такива като тях, т.е. за древните британци, римският историк Тацит написал следното: "Нищо неподозиращите британци говореха за тези новости (римските храмове, площади, бани, пари, тоги и език) като за "цивилизация", докато всъщност ставаше дума за белези на тяхното заробване." И като стана дума за цивилизация ... Тацит се е изказал много цивилизовано, но аз ще го кажа директно: в днешната Европа без граници няма кой да бърше л...ата на много българи, защото децата и внуците им, в името на единната европейска валута са заробени в Италия и Гърция да бършат техните л...а. Историкът и археолог Иън Морис е песимист: Рискът е враг на инвестициите и за едно британско семейство очакващо викингско нашествие е най-рационално да продаде излишъците, да купи злато и да го зарови в градината, за времето когато ще потрябва. Ето защо детекторите за метал откриват толкова много съкровища, датиращи от размирното половин хилядолетие между 350 и 850 г., и защо багерите откриват толкова малко доказателства за фермери, влагали спестяванията си в земеделски подобрения. Ревизионистът се съмнява доколко правилен е бил подходът на семействата от примера на Морис. Неразумно е да се конвертират селскостопански излишъци в злато, което впоследствие да се заравя. Та нали когато дойдат жестоките викинги и допрат ножа до шията на детето ти, първата ти работа ще е да кажеш къде си заровил златото. Язък ти за носенето на тежести до пазара, язък и за копането! В действителност ти си вършил тежка работа за да облекчиш живота на викинга: вместо с 200 кила жито, той ще си тръгне от вас с 2 златни монети.
Ревизионистът има съмнения и относно мястото на викингите в историята, а още по точно - в това дали са били чак толкова умни, силни и жестоки. Ако бяха умни и жестоки, и се сещаха да изнудват британците, заплашвайки живота на децата им, то едва ли днешните детектори за метал щяха да намират толкова много заровено британско злато. Дали ще се качиш на машина на времето за да даваш съвети на средновековни селяни, или ще обясняваш на съвременен инвеститор колко глупаво поема висок риск, разлика няма. Те веднага ще те застрелят с думите: "Препоръките ти не са ми полезни, защото не ми дават практическа насока за действие!" Виж, викингът би се вслушал в думите ти и би разплакал много семейства. Затова съм сложил това заглавие. Колко мъже се заблуждават че децата в семейството са техни. Още повече са заблудените външни лица. Заблуждават се и децата; носят неправилна фамилия, но това не им прави впечатление.
С идването на власт на Михаил Горбачов, на власт идва и руската доктрина "Синатра". По подобие на песента "My Way", в която Франк Синатра се гордее че живее по своя си начин, Горбачов декларира: а) че ще остави братските социалистически страни да строят социализма по свой начин, и б) че контрол над начините им чрез Съветската армия няма да има. Песента, а оттам и доктрината, носят неправилни имена. Мелодията и текстът на песента са написани от французи, след което са доработени от канадската звезда Пол Анка. Синатра е само изпълнител, представящ на публиката чуждото дете. А тя, горката, се заблуждава че детето е негово, че и кръщава доктрина на него, вместо на истинския ѝ баща - Горбачов. - Да вземеш черепа на Никифор не било трудно - казва на студентите си Спирос. - Никифор Геник:
а) не бил потомствен император, а арабин издигнал се до финансов министър, б) станал император по случайност, след дворцов преврат, и в) по време на прословутата битка при Върбишкия проход имал малък императорски стаж - едва 9 години. Ще ми се да видя как Крум би се справил с Василий Българоубиеца, който: г) бил потомствен император, качил се на трона на 5-годишна възраст и натрупал богат опит в справянето с интриги, бунтове и външни врагове, д) по време на българоубийствената битка при Ключ вече имал 38-годишен стаж на трона. - Ако беше доживял до битката от 1014 г., потомственият хан Крум щеше да е натрупал 211-годишен стаж на трона, и по горната логика никакъв Василий нямаше да му се опре - контрира зубрачката с големия диоптър, а Спирос остава без думи. Европейските лидери са спокойни. За тях притокът на бежанци е предизвикателство, но и възможност за Европа.
Сигурно с подобно спокойствие са мислели и европейските неандерталци: Кой, бе? Хомо сапиенс ли? Какво могат да ни направят? Ние сме по-големи, по-силни и с по-големи мозъци от тях! След което ... изчезнали. Учените подозират какво е станало. Докато умували какво се случва, неандерталците: а) или са били избити (а може би и изядени) от ... б) или са измрели от глад поради липса на храна, реквизирана от ... ... по-малките, слаби и глупави, но по-гладни, многобройни и бързи сапиенси, чиято цел е била не да завладеят Европа, а да намерят нещо за ядене. Американец на преклонна възраст решил да поправи някои грешки на младостта и да изучи школската математика. Измъчил се и описал мъките си в книга, където, наред с другото, споделил опита си с евклидовите "Елементи":
Нищо друго не ми е било толкова трудно за четене. Накара ме да се почувствам като глупак. Ако живеех в Древна Гърция, то щях да се опитам да се срещна със Сократ, Платон и Аристотел, но щях да пресичам улицата, само и само да избегна Евклид. Хубаво е, много е хубаво, да поправяш грешките на младостта, мисли си историкът Спирос. Само да можеше авторът, освен математическите, да поправи и историческите си пропуски. Например този че споменатите четирима гърци са живели по различни времена и на различни континенти, и ако авторът е живеел в Древна Гърция, то би могъл да срещне на улицата максимум двама от тях. А ако иска да пресича улици с цел да избягва срещи с Евклид, на американеца му е нужно да живее в Древния Египет, не в Древна Гърция. Има и друго, мисли си шеговито Спирос. Ако американецът можеше да се озове в Древна Гърция, то за да се среща с Платон и Аристотел щеше да му се наложи първо да научи древногръцкия. Което, поне ако се съди по подхода му към Евклид, щеше да го накара да минава на отсрещния тротоар веднага щом види древен грък. - Историята е предначертана - казва Кириакула Нумероложката на Спирос. - Още древните гърци са знаели че финансистът Сорос ще има купчина пари.
- Ех, да имах едно пи по-малко в името си, и едно о в повече. Тогава сигурно и аз, историкът, щях да имам купчина пари - връща ѝ топката Спирос. За това как можеш да се загубиш в превода, когато превеждаш дума от един език (зад която се крие една концепция) в дума на друг език (зад която се крие съвсем друга концепция) се вижда от писанията на специалист по история на отоманската империя (и шеф на историческия департамент на Йейл), който в книга за султан Селим I споделя следното (подчертаването е мое):
Селим копнееше да доведе империята до старите ѝ слава и сила ... Той искаше да върне войската в дните когато привилегированата робска класа воюваше повече за империята, отколкото за себе си. На какво се дължат подобни езикови недоразумения? На това че робството в Турция е било твърде различно от това в САЩ. То не е било "наследствено", тежко и срамно. Турските роби са работели в домакинствата на собствениците, а не по полетата, пътищата и в мините. Те са имали възможност да откупуват свободата си, понякога - в сравнително кратки срокове. Децата им не били роби; за справка: доста султански синове и султани са били деца на робини, а майките им са се радвали най-високо обществено положение. Роби на султана са били и еничарите, което не е пречело на турците да се вдигат на бунтове, за да могат и техните синове да постъпват в еничарския корпус. Всъщност, в Турция класите са били три: аскери, рая и роби. Рая не е това, което са ни учили в часовете по история. Става дума за гръбнака на държавата - данъкоплатците. Раята е наброявала около 90% от населението и е включвала както християните и евреите, така и повечето турци. Третата класа наистина е включвала високопоставени роби, но те (за разлика от обикновените) са били обект на завист от страна на доста от представителите на останалите, уж по-висши, класи. Да се занимаваш с търговия на роби е мръсна (в буквален и преносен смисъл) работа, но пък падат добри пари. Ех, да можеше да се абстрахираш от мръсотията! Разбира се че можеш, казал си мъдрият физик Нютон. Ставаш акционер в такава компания. Хем си далеч от търговията с роби, хем печелиш от нея. Разбрал че е "открил Америка" и инвестирал 2 милиона днешни долара в South Sea Company.
Този трик (с абстрахирането) излязъл толкова успешен, че и обикновените хора се научили да го ползват. Историята показва че не само е имало черни собственици на роби, но че и бивши роби са ставали собственици на роби (клик + клик). Просто се абстрахирали от миналото си и цвета си. "От много учене и най-здравият разум може да се съсипе", казвала Астрид Линдгрен. Да вземем за пример живота на Питагор!
След като напуснал родния Самос, Питагор отишъл в Милет да учи при Талес - Бащата на математиката. След това учил във Финикия, а по-късно - в Египет, където учил математика в продължение на 22 години. Тук е мястото да спрем и да кажем няколко думи за Талес. Когато Талес отишъл в Египет, той открил как се измерва височината на пирамидите с ум, а не с метър. Египетските жреци били потресени: някакъв си варварин идва от север и открива за минути това, което те не са могли да открият за хиляди години. Не е чудно че на Талес му излязъл прякорът "Баща на математиката". Каква математика, тогава, е учил Питагор в Египет и защо не е останал да я научи при Талес? Сещам се за възможен отговор: Талес може да не го е искал за ученик, след като го е опознал. Да се върнем отново към Питагор. След като армията на Камбиз превзела Египет и поела към вкъщи, Питагор тръгнал по следите ѝ и отишъл във Вавилон - да учи още математика, музика, а вероятно и други неща. След което обиколил Средиземноморието и се установил в Кротон (днешна Италия). Сега, казвате си, той ще покаже на света на какво е способен и ще измисли Питагоровата теорема. Нищо подобно, ще кажа аз. Питагоровата теорема е измислена от шумерите 10 века преди Питагор и това той няма как да не го е научил, ако не при Талес, то в Египет и особено във Вавилон. В Кротон Питагор направил секта, която и до днес наричат питагорейска. Когато един от сектантите му ("наглецът" Хипасос от Метапонтум) открил (с помощта на Питагоровата теорема) ирационалните числа - факт противоречащ на вярата на Питагорейците - Питагор заповядал да го удавят в морето. Ето ви ползата от многото учене! Като казах "ползата от многото учене" имах предвид Питагор, не Хипасос. Смъртта на Хипасос демонстрира друго - многото мислене може да съсипе и най-здравия разум, особено ако същият го практикува в неподходяща компания. Представяте ли си как кандидатствате за работа като програмист или лекар, но ви отказват с обяснението че, независимо от това как се изживявате субективно, исторически вие сте селянин и могат да ви предложат само работа на полето? Звучи измислено, нали? Ето ви, тогава, една реална история!
България преживя криза, от която още не е излязла, независимо от това какво си мислим. Говоря за кризата с българските турци. Това бяха най-скромните, работливи и с най-здрави корени, граждани на България. Не че се занимаваха единствено с тютюн и пехливанлък, но успяха да "родят" шампионите Наим Сюлейманоолу и "Булгартабак". Да, същият този "Булгартабак", който режеше, пакетираше и продаваше тютюна им, и който в продължение на години класираше България като водещ износител на цигари в света. Властниците решиха да сменят историята на тези хора, защото исторически те били българи. Направиха го като им смениха имената. Оставиха им (за домашно ползване) езика, но това беше недостатъчно. Хиляди български турци напуснаха страната. Няма да се задълбаваме в личните им трагедии, само ще кажем че от тази година България "полетя" към дъното на цигароизносителството (и съответно - производството), а по-късно изчезна и "Булгартабак". Днес България е решила да пише историята на Македония и да дефинира езика ѝ. Всъщност, българската позиция е че исторически македонският език не съществува. Понеже македонците го говорят ежечасно и навсякъде, това твърдение е равносилно на твърдението че македонците не съществуват, че те са измислица на тайни, коминтерновски, проюгославски или някакви други сили. Колко обидно! България не разбира македонската позиция че за език и идентичност не се преговаря. България успя да вземе историята, но не и езика, на своите граждани (българските турци) и резултатите бяха катастрофални. Откъде е това високомерие че може да вземе историята, езика и бъдещето на чужди граждани, и че това ще остане без последствия? Във войната, казват едни, побеждава по-силният. Не е така, казват други, във войната побеждава правият. Ако не знаем какво точно означава "побеждава", казвам аз, няма как да знаем кой е победителят.
След Втората световна война, купонната система в победена Германия трае до 18.01.1950 г., а в победилата Великобритания - до 04.07.1954 г. Излиза че за победените войната е свършила 4.5 години по-рано, a победителите са продължили да воюват ... с глада. Казано другояче: политическите и икономическите победители във войната могат да са различни. Историкът Спирос си създаде много врагове, твърдейки че България не е на 1300, а на 114 години. Опитва се да го обясни на колеги, но те не го разбират. А обяснението е толкова елементарно.
Защо всичките три национални катастрофи са се случили все на Третата българска държава? Да вземем за пример Третата национална катастрофа! България губи Македония, Западна Тракия и Поморавието, а останалата (основната) част е временно окупирана от съветски войски. Защо не се броят за национални катастрофи загубите на всички български територии в края на Първата и Втората български държави, особено като се има предвид че окупацията е траела не години, а векове? Елементарно, Уотсън, не се броят защото е ставало дума за други държави, независимо че ги наричат български. Волжска България също беше българска, но днешните българи не я считат за предшественик, и не броят паданията ѝ под татарско и руско иго за национални катастрофи! Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Задълбочено изследване на китайската социална мобилност през периода 1371 - 1904 г., направено от изследователи от хонгконгския университет (и цитирано тук), откривало че държавните изпити, на които били подлагани кандидатите за висши административни позиции, били инструмент за производство на меритокрация, способствал за издигането на много деца от низшите съсловия. Ще продължа тази мисъл със своя: По същото време китайското общество деградирало точно защото се подчинявало на "религията" на вечните ценности, която не търпяла идеята за мобилност. Споменатите държавни изпити също били подчинени на тази религия - за тях се изисквало да наизустиш написаното от Конфуций преди около две хилядолетия. Уж мобилността била социална, пък китайският социум бил демобилизиран. Не е случайно казаното през 19-ти век от британския лорд Елджин: "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост". Което ни показва че с термина социална мобилност погрешно сме избрали да означаваме личното издигане на някои китайци от долните слоеве, но не и анти-мобилността на китайския социум. Сега ясно ли е защо започнах с този конкретен цитат от Давила? Ед Кук се гордее с паметта си - може за 1 час да наизусти 1000-цифрено число. Има си трик човекът - разделя числото на двуцифрени характерни личности; числото 31, например, замества с Клаудия Шифер в жълто бельо.
Във времената преди компютъра, Раманаджан се гордеел с "процесора" си. Когато чул че числото 1729 било безинтересно, той веднага се възпротивил: не било така, това било най-малкото число способно да бъде представено като сума на 2 куба по 2 различни начина*. Трагедията на паметливите е че тях не ги запомнят. След 100 години никой, освен внуците му, няма да помни кой е бил Ед Кук. Ранамаджан остана бездетен, но днес - повече от 100 години след смъртта му - в пъти повече хора знаят името му, в сравнение с времето по което беше жив**. И тук има "трик" - причината да го запомнят не е че можеше да "види" какво число е 1729, а че можеше да "види" как да получи sqrt(e*pi/2). Което беше само едно от хилядите му "видения", доста от които още не са разгадани. Ако това ви се вижда изолиран случай, то имам и друг пример. След 100 години никой няма да помни Даниел Тамет, успял да запомни първите 22514 цифри на числото Пи - онова, което ние (обикновените) знаем като 3.14... Вместо името на Тамет, ще се помнят имената на Бейли, Боруайн и Плуф, открили начин за директно изчисляване на n-тата цифра на Пи, без да е необходимо да се изчисляват предходните. _____________________________________________________________ * а именно, като 1^3 + 12^3 и като 9^3 + 10^3 ** особено след излизането на филма The man who knew infinity |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
November 2023
|