Category: History

Кой е виновен за робството?

6/26/2020

- Кой е виновен за робството? - пита студентите си Спирос. - Робите или поробителите?

- Елементарно, Уотсън! - виква зубрачката с големите очила. - Ако ги нямаше поробителите, нямаше да ги има и поробените.

- Не бързайте, колежке! - успокоява я Спирос и започва да обяснява. - Има цяла категория българи, които се опитват да обяснят неуспехите си с т.н. турско робство. 5 века робство, казват, не е шега работа. Не е шега, вярно е, но не може да им се отрече на турците че в империята им, и особено на Балканите, имаше стабилност. Вземете за пример италианците, те бяха 13 века под какви ли не "робства": на гали, визиготи, вандали, остроготи, франки, араби, нормани, немци, испанци, французи и австрийци. Римското робство изобщо няма да споменавам, въпреки че точно римски войник уби Архимед.

- Италианците са ги клали така, както турчин не е клал в Батак! - продължава Спирос. - Когато войските на императора на Свещената римска империя превземат Рим през 1527 г. само цивилните жертви (убити, ранени и прокудени) са 45000 римляни, а убитите/умрелите сред военните са около 12000. Честите смени на "поробителите" гарантираха липсата на стабилност. Но това не попречи на италианците да имат своите Рафаел, Микеланджело, Леонардо, Челини, Галилео, Кардано и кой ли още не. Не им попречи и по-късно (след робствата) да имат своите Маркони, Аньели, Ферари, Армани, Версаче, Антоньони, Фелини и Мастрояни. А българите?

Турското робство

6/7/2020

- Лошото мислене е резултат на лоша употреба на езика - казва на студентите си Спирос. - Да вземем за пример т.н. турско робство. Винаги когато кажа че българите не са били под турско робство, се намира някой умник да ме попита: "Нима отричаш че в Турция е имало роби, а в Истанбул - пазар за роби? Нима отричаш че Каравелов е описал такъв пазар?"

- Прави са хората - казва зубрачката с големите очила. - Каравелов наистина е описал пазара. Даже е прекалил с детайлите, особено що се отнася до робините и позите, които трябвало да заемат за да им "цъфне цветето".

- Че го е описал, описал го е. Само дето забравяте че го е направил отвън, като екскурзиант (че как иначе щяхте да прочетете книгата му). В Турция е имало роби, просто мюсюлманите, евреите и християните не са били сред тях по закон. Чували ли сте израза "черно робство"? Той трябва да се чете буквално, повечето роби са идвали от черна Африка.

Магията (и проклятието) на имането

5/19/2020

"Без ежегодните разливи на Нил, една от най-стабилните и славни човешки цивилизации нямаше да я има", пише географът Laurence C. Smith и спира дотам. Спирос не спира и задава на студентите си въпроса: "А какво нямаше да има без древноегипетската цивилизация?"

- Елементарно, Уотсън! - казва зубрачката с големите очила. - Нямаше да ги има пирамидите и египетските дроби*.

- Хайде, бе! - отговаря Спирос. - Не сте ли чували за пирамидите на месопотамците, маите, перуанците, индийците и индонезийците? А не сте ли чували за бедните? Не са нужни египтяни за да се измисли дробта с числител едно, нужно е само едно бедно семейство да се опита да раздели един хляб между всичките си членове. Нима без Египет нямаше да има бедни семейства?

- Монетата има и друга страна - продължава Спирос. - Ще се осмели ли някой да каже че Египет нямаше да роди нещо, ако я нямаше древноегипетската цивилизация? Твърдо НЕ! В арабската пустиня нямаше древна цивилизация, но това не й попречи да роди исляма. Нямаше и гигантски реки по повърхността й, но се оказа че има гигантски морета нефт под нея. Нима Египет е различен? Ако там нямаше толкова нилска вода за поливане, хората щяха да търсят, и намерят, нещо друго ...

_______________________________
* дробите с числител 1, които дават възможност да се представи всяко рационално число като сума на такива дроби, напр. 6/7 = 1/2 + 1/3 + 1/42

Кой е първият програмист?

4/26/2020

През 1840 г. Чарлс Бабидж изнася в торинския университет лекция за своята Аналитична машина. Младият италиански инженер (и бъдещ италиански премиер) Луиджи Менабреа превежда на френски лекцията. В периода 1842-1843 г. Ейда Лавлейс превежда статията на Менабреа на английски, като добавя към нея значителни по обем бележки, сред които и нейн собствен алгоритъм. По тази причина днес е считана на първата програмистка.

Това определено е невярно. Няма как да си първият програмист, при условие че не си създател на първия компютър. Елементарно е, всяка машина се създава с определена цел. На каква тема е била лекцията на Бабидж, ако той не е знаел какво трябва да прави машината му? Не ще да е била на тема "Разцветки и материали в модния компютродизайн". Отговорът се дава от съвестните историци, според които Бабидж е създал първите си алгоритми в периода 1836-1837 г. Което, обаче, не го прави първия програмист.

Мислите ли че древните египтяни са хвърляли камъните както им дойде, а пирамидите са се получили по случайност? Не, имало е алгоритъм за подреждане на каменните блокове, откъдето следва че преди него е имало алгоритъм за изсичането им. Търсете първата сложна планирана операция и ще намерите първия програмист. Само не се заблуждавайте че той е човек, така както блондинките се заблуждават че първата Мис "Вселена" е от Земята!

Историята се повтаря ... с обратен знак

3/22/2020

"Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост", казал през 19-ти век британският Лорд Елджин. Два века по-късно се случва точно обратното.

P.S.
Два дни по-късно научавам история, която звучи по подобен начин:
Репортер попитал Махатма Ганди какво мисли за Западната цивилизация. "Това би била една добра идея", отговорил Ганди.

Заблудата на Готфрид Лайбниц

2/8/2020

"Живеем в най-добрия от всички възможни светове", казвал Готфрид Лайбниц. Заблуждавайки другите, той заблудил и себе си. На погребението му присъствал само личният му секретар, по задължение. Гробът му стоял ненадписан повече от 50 години. А когато му поставили плоча, никой не разбрал на чий гроб са я поставили. Толкова по въпроса за "най-добрия" от всички възможни светове.

Коперниковият принцип

2/7/2020

Коперниковият принцип, описан с мастило за първи клас, казва че човекът не е привилегирован наблюдател на Вселената, т.е. че човекът не е специален, а обикновен. Откъдето следвало че когато наблюдаваме един обект (явление) било много по-вероятно да го наблюдаваме не в началото или в края му, а по-скоро някъде по-близо до средата му. Оттук следвало че колкото по-древно е нещото, което наблюдаваш, толкова по-голяма била вероятността то да продължи да съществува повече, сравнено с по-млади неща.

Оптимистите дават пример с древните 7 чудеса на света. Хеопсовата пирамида е най-древната, построена е около 2600 години пр. н. е. Останалите са построени около 2 хилядолетия по-късно. От всичките 7, единствено Хеопсовата пирамида продължава да съществува.

Това е класическо пожелателно мислене. Тук става въпрос за съвсем други принципи, много по-древни от Коперниковия:

1. Принципа на геометрията:
1.1. за разлика от всички други чудеса на света, Хеопсовата пирамида е много по-масивна, т.е. при нея отношението повърхност/обем е минимално. Откъдето следва че тя е много по-трудна за разрушаване,
1.2. за разлика от други чудеса на света, Хеопсовата пирамида лежи на най-стабилната си (най-голямата си по площ) стена и има нисък център на тежестта.

2. Принципа на географията:
2.1. за разлика от Родоския колос (изправен над морето) и Александрийският фар (изцяло в морето), пирамидата е в равна неземетръсна зона, далеч от морета, планини, езера и реки,
2.2. пирамидата е насред пустинен район, а другите чудеса (Висящите вавилонски градини, Статуята на Зевс в Олимпия) са били на леснодостъпни, и примамливи за нашественици и религиозни фанатици, места.

Най-интересното е за десерт:
Ако рекурсивно приложим Коперниковия принцип към самия него, то ще установим че дори и да "има хляб" в него, то (съгласно самия принцип) този хляб ще мухляса много преди да мухлясат Хеопсовата пирамида и геометрията (да не говорим за географията).

Тайната на Асен Йорданов

1/20/2020

Имам приятел който е може би най-добрият биограф на Асен Йорданов – заради фактическите си познания (вкл. и за самолетите), езиковите си умения и контактите си. Преди години „Шоуто на Слави“ беше ползвало проучванията му без да го цитира (хеле пък да му плати нещо). Той не ламти за пари и слава, но им обърнал внимание че биха могли да го споменат като автор. В следващото предаване го споменали – със светлосин текст на светлосин фон.

Наскоро гледах някакво предаване по БНТ за българските гении, започващо с ... Асен Йорданов. Какво ли не се изприказва:
> АЙ бил учен и откривател (само дето не казаха какво е открил).
> АЙ бил научил американците да летят (интересно, всички в предаването бяха журналисти, редактори и писатели, а не знаеха да говорят – нито един американец не може да лети, това което някои от тях могат е да пилотират самолети).
> АЙ изобретил какво ли не: снегорина, телефонния секретар, еърбега и т.н.

Аз не съм изобретател, защото не съм изобретил нищо, обаче съм ... откривател. Отдавна съм открил че патентът за телефонния секретар, т.н. „Джордафон“, от 1951 г. не е само на Асен Йорданов, а и на Норман Робин. Днес открих че и самата компания Jordaphone Corp of America е била на двамата. Както и че предшественикът на „Джордафона“, т.н. „Кутия“ - патент US150998, е с изобретател Fred L. Meagher – илюстраторът на книгите на Йорданов. Какво ли му е казал Йорданов: „Мой човек, искаш ли да продължиш да илюстрираш книгите ми, трябва да прехвърлиш патента на моята компания!“ И да не го е казал, Meagher е направил точно това.

Фактът че всъщност Йорданов и Робин не са изобретили телефонния секретар също съм го открил отдавна – в книгата на John Naughton From Gutenberg to Zuckerberg. Нотън, цитирайки книгата на Tim Wu The Master Switch, съобщава че телефонният секретар е изобретен много по-рано – през 1934 г. от Кларънс Хикман, изобретател работил в Bell Labs. Ако трябва да сме точни, Хикман е бил по-близо до "истината" – докато „Джордафонът“ е записвал на жица, „Хикманфонът“ е записвал на лента.

Открих и още нещо, тази работа с „насилването“ на илюстратора може и да не се е случила, но това не значи че в работата на Jordanoff Aviation Corporation с персонала не е имало трески за дялане: дискриминация, неправилни уволнения, забраняване на профсъюзна дейност и т.н.

Е, тези неща журналистите и редакторите нямаше как да ги открият – това става с търсене, а не с патетични рецитации* за пред не толкова грамотна публика. И като стана дума за ре-цитации ... можеха да цитират името на приятеля ми, но не го направиха. Дано да не им се сърди, дано не се сърди и на мен за това че разкрих "тайната" на човека Асен Йорданов – подобно на всеки от нас и той е имал сенчеста страна.

___________________________________________________
* приятно изключение правеше Тони Николов който, вместо да говори дивотии, се опитваше да постави нещата в контекста на времената и тенденциите

Порнографска история

1/19/2020

"Не мога да й дам дефиниция, но мога да разпозная порнографията когато я видя", казал един неизвестен дотогава съдия и записал името си - Потър Стюарт - в историята. Така де, чие име да запише историята? Това на порно- звездата, или може би на фотографа?

Когато набеден американски творец използвал радарa на обсерваторията "Haystack" за да предаде на извънземните важно съобщение (запис на вагиналните вибрации на танцуващи балерини), един неизвестен полковник спрял излъчването по средата с думите "Как не те е срам бе, простак? Това е порнография!" Полковникът не можал да запише името си в историята, вместо това било записано името на простака - Джо Дейвис.

Не е честно! Учихме уроците на историята за да сме отличници, а се оказа че някои от тях са писани от двойкаджии.

Подигравки

1/1/2020

Руснаците се подиграват с чукчите. Защото им е неудобно да признаят че с векове не са могли да ги покорят. Точно така, чукчите са покорени едва по времето (и с методите) на Съветския съюз.

Американците се подиграват с руснаците че са им продали Аляска - територия равна на половин Индия - за жълти стотинки. Защото им е неудобно да признаят че не става дума за стотинки, а за 110 милиона днешни долара. И най-вече, защото са дали милионите за нещо, което руснаците никога не са притежавали. Точно така, как биха могли да притежават огромната и далечна Аляска, след като бяха неспособни да покорят малката съседна Чукотка?

Джордано Бруно, "мъченик" на науката

11/25/2019

Спомняте ли си историята с "демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, свален с военен преврат от генерал Пиночет"? На всякакви езици и във всякакви източници тези думи се повтарят, оставяйки неизкушения читател с впечатлението че Алиенде е бил свален заради това че е бил демократично избран. Истината е съвсем друга - заради глупостите, които правел, Алиенде успял да се скара с всички, вкл. и със съюзниците си. Затова по време на преврата никой не му се притекъл на помощ, та се наложило сам да хване калашника. Не, не бъркам, Алиенде го получил като подарък от Фидел Кастро и демонстративно го разнасял из родината си, вероятно за да плаши враговете си "демократично" (тук е сниман как 2 години преди преврата Алиенде се упражнява на открито в столицата Сантяго).

Има един друг "герой", който писания на всякакви езици се опитват да ни убедят че е паднал за "правата" вяра, като дори го наричат "мъченик на науката". Това е Джордано Бруно, който изгорял на кладата заради вярата си в това че: Земята се върти около Слънцето, другите звезди са слънца с планети около тях, а Вселената е безкрайна. Нищо не е по-далече от истината. Бруно наистина вярвал в тези неща, но съвсем не е бил първият. В безкрайността на Вселената и вероятността за извънземен живот вярвал, повече от 100 години преди Бруно, и Николай Кузански, но вместо да бъде изгорен на кладата, той станал приближен на Папата католически кардинал.

Бруно си приличал с Алиенде по едно - където и да отидел, той все агитирал и все успявал да настрои хората срещу себе си. Вместо калашник, той демонстративно навирал в очите на другите вярата си в прераждането на душите, в несъществуването на Светата троица, в небожествеността на Исус, в недевствеността на Дева Мария. Освен това злословел срещу църквата, а и се занимавал с магии. И най-важното - правел го под шапката на църквата: като доминикански монах и като преподавател по теология. Заради това го изгорили, а не заради вярата в хелиоцентричния модел и звездите-слънца. И подобно на Алиенде, не се намерил кой да го защити.

Рекордът на Шрьодингер

9/9/2019

Жените закъсняват с по час-два, казва на студентите си историкът Спирос, което е недостатъчно за рекорд. Да закъсняват с векове и хилядолетия могат само мъжете.

Бронзовият медал принадлежи на Нютон. Когато казал че вижда по-далеч от другите, защото стои върху раменете на гиганти, той закъснял само с 600 години. Така е колеги, Бертран от Шартр родил същата мисъл 600 години по-рано.

Сребърният медал е на хан Кубрат, пресъздал езоповата басня с пръчките с 1300-годишно закъснение. Сещам се за поговорката че истинският неудачник се познава по това че и в състезание за неудачници ще се класира втори. Неудачник ли е бил Кубрат? Твърде вероятно: на смъртното си ложе завещал 1300-годишната мъдрост че съединението прави силата на синовете си, а те още на следващия ден се разединили и поели в различни посоки.

Следва историята на златния медал:

През 589 г. пр.н.е. в Атина пристигнал скитският философ Анахарзис. На нафуканите атиняни не им харесвало чужденци да идват и да ги учат на ум и разум, та затова започнали да му задават въпроси с повишена трудност.
- Кои са повече: живите или мъртвите? - попитал един от местните философи.
- Не знам - отговорил Анахарзис. - Защото не знам къде да поставя моряците, които са на ръба между живота и смъртта.

През 1935 г. н.е. австрийският физик Шрьодингер се запитал дали да постави сред живите или мъртвите една невидима котка. Котката станала известна като Котката на Шрьодингер, а аз предлагам да кръстим рекордното закъснение от 2524 години Рекорд на Шрьодингер.

Мъдреци и прекъсвания

8/18/2019

Мъдреците все ги прекъсват. Това как става прекъсването - с псувни или ръкопляскания - за тях не е от голямо значение. Мъдреците искат да бъдат чути докрай, и евентуално - разбрани, а не да бъдат аплодирани.

- Поискай от мен нещо, каквото и да е то - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него.
- Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце.

Александър си тръгнал, като споделил с придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген". Това е единственият случай когато мъдрец е бил чут и разбран, без да е прекъснат. Нещо, обаче, ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и меча, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично.

Фараонът и българите

7/12/2019

Сещайки се за фараона Тутмос Трети, носил титлата 17-кратен покорител на хиксосите, Спирос открива че колкото по често се налага да покоряваш хиксосите, толкова по-непокорени са те.

Сеща се Спирос и за това че в името на свободата българите са умирали във войни с всичките си съседи. Че дори и във войни с далечни несъседи като арабския халиф (по времето на Тервел) и американския чичо Сам (през Втората световна война). И тук ситуацията е същата, мисли си Спирос: колкото по-често им се налага на хората да умират за свободата, толкова по-несвободни са те; накрая единствената свобода която им остава е да умират за свободата си.

Конспирациите на провинциалистите

7/8/2019

Открай време ми е било смешно захласването по провинциални постижения. Създателят на българската океанология направил това, патриархът на българската литература - онова. Знаем ги какво са направили: окупирали са чипа на българина, където вече няма място за създателите на световната океанология и за образците на световната литература. А провинциалните им последователи, непрочели "Дон Кихот", но запознати с "Кочо, простия чизмар" и "Какво тук значи някаква си личност?", имат претенциите да разбират от литература, и дори да формират вкуса на следващите поколения. Пък после се дразнят когато им кажат че чиповете им са за смяна.

Хора с чипове за смяна има навсякъде. На изток, те са били причината Чехов да каже че няма такова животно като националната наука, защото науката или е световна, или изобщо не е наука. На запад също е пълно с писачи на провинциални истории. Откъде иначе щяхме да разберем че Гайън Блуфърд е първият афроамерикански астронавт?

Случайно да сте забелязали как провинциалистите наричат космонавтите си? За едните те са космонавти, а за другите - астронавти. Не е случайно, така те винаги могат да намерят причина да пишат отделни (провинциални) истории, в които първите места да са винаги техни. Провинциалистите предпочитат провинциални, а не световни, истории, понеже им е по-лесно да ги пишат и редактират както им изнася, би казал духът на Джордж Оруел.

Краят на историята

7/7/2019

Как успяха едни испански провинциалисти, току що освободили се от арабско иго, да завземат империята на инките, една от най-големите империи в света? Как успяха същите испанци да завземат Мексико, чиято столица беше най-многолюдният, чист и богат град на света? Елементарно, казва Джаред Даймънд, с пушките си, вирусите си и стоманата на мечовете си.

Ако трябва да бъдем точни, дулата на пушките също бяха метални. Ако трябва да бъдем още по-точни, трябва да поставим вирусите на първо място, защото те убиха много повече тогавашни американци, отколкото мечовете и пушките на испанците взети заедно.

Днешните американци са забравили миналото. Те си мислят че са "железни". Те си мислят че историята е към края си, понеже няма по-добра "стомана" от демокрацията, пазарната икономика, преследването на щастието по американски, Уолстрийт, Холивуд, СиЕнЕн, МакДоналдс и т.н. Мислят си че са застанали на върха на света, точно както са си го мислели инките и ацтеките. Без да съзнават че са на един вирус разстояние от края на историята - тяхната история, не историята с главно И.

Ако трябва да бъдем точни, днешните американците са в още по-опасна ситуация: освен естествен, днешният вирус може да бъде изкуствен, вкл. компютърен.

Легендите на капитализма

7/5/2019

Сещате ли се за този клип от времената на Монти Пайтън? Седят четирима джентълмени с бели сака и папионки, пушат пури, пият шампанско и се питат един друг дали като млади биха могли да си представят че ще стигнат дотук. Не, казва единият, тогава бихме били щастливи на чаша чай без захар и мляко. Каква чаша, казва друг, вкъщи нямахме чаши и пиехме чая си от вестник, навит на руло. Каква къща, казва третият, ние живеехме в дупка край пътя.

Не са сами Монти Пайтън. И на мен легендите на капитализма ми звучат толкова фантастично. Ето една от тях:
Когато Едуин Ленд - създателят на Полароид и автор на 535 патента - измислял прочутия полароиден апарат за моментални снимки, се случило да работи 18 дни непрекъснато, без да си смени дрехите.

Като човек с въображение, мога да довърша легендата в стил "Монти Пайтън":
Да не си смениш дрехите 18 дни не е толкова трудно, ако не ти се налага да се къпеш. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ходиш до тоалетната. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ядеш и пиеш. Само така можем да си обясним тази работа с дрехите: Ленд е експериментирал с апарата и не е правил нищо друго. Ако беше някой мърморко като мен, за 18 дни той щеше да е умрял от глад и жажда. Но Ленд е бил направен от капиталистически и изобретателски материал и точно това го е спасило. Е, не е могло да спаси колегите му от миризмата му, но това са дреболии.

Стари филми

6/30/2019

През 1957 г. Альоша изстреля 23-инчово кълбо, наречено Спутник. Сам се уплаши, инвестира милиарди в образование и наука, произведе си хиляди учени и милиони открития. Альоша го уплаши, но не успя да го провали.

През 2001 г. Осама изстреля 2 самолета в един търговски център. Сам се уплаши, инвестира трилиони във война с терора, вместо учени и открития си произведе национална сигурност в лицето на 5 милиона ченгета. Осама го уплаши, но не успя да го провали.

Какво ще стане със Сам, ли? Ще го провалят милионите ченгета. В страната на Альоша този филм вече са го гледали.

Какво става когато казаците пишат писма?

6/22/2019

Оставиш ли казаците, вместо външния министър, да пишат писма до султана, ще осъмнеш с турска войска пред портите. Това си мислеше Екатерина Велика, преди да нареди да разгонят запорожките казаци и да пратят шефовете им на "почивка" в Сибир.

Да не бяхме си развалили отношенията със султана заради онова нецензурно писмо, сега щеше да има кой да ни помогне. Това си мислеше бившият казашки атаман Петро Калнишевски, докато зъзнеше заточен на северния Соловецки остров.

В последния момент

6/14/2019

Кога Александър Велики разбра че не може да завладее света? В последния момент, чак когато стигна до Индия и научи че Океанът, т.е. краят на света, е много по на изток.

Кога монголите разбраха че не могат да завладеят света? В последния момент, чак когато стигнаха до пустинните земи на днешния Израел и разбраха че там няма трева за конете им.

Кога Хитлер разбра че походът му срещу евреите, комунистите и капиталистите е обречен? В последния момент, часове преди групата на капитан Маков да издигне съветското знаме над Райхстага.

Кога ли американската империя ще разбере че битката й за освобождаване на света от наркотиците ще приключи с победа на наркотиците? Знам че ще е в последния момент, само не знам какво точно ще се случи.

Прогрес

5/31/2019

Всяко общество е създавало, без да го разбира, технологии за унищожаване на богатство. Съдбата на унищожителите е заслужена: те изчезват така, както изчезва унищоженото от тях. Забравени фараони закопавали злато и скъпоценни камъни в пирамидите; знайни и незнайни империи водели безумни войни; анонимни руски аристократи си палели пурите с банкноти и хвърляли цветя под краката на балерините от Болшой театър; милиони съвременници ще изчезнат безследно след като са инвестирали билиони в "образование".

Закопаните от фараоните, за да си ги ползват на оня свят, богатства намерили с малки усилия обратния път до нашия свят. Адриановата стена, създадена за да пази римските земи в Британия от северните варвари, погълнала повече камъни отколкото всички пирамиди взети заедно, но през вековете била напълно рециклирана - за домове на варварите. Полетата, опустошени от битките на империите, все пак давали по нещо на собствениците си: ботушите на жертвите, златните им пръстени и мечовете им намирали употреба в бита на местните, а телата наторявали земята. За съжаление, банкнотите и цветята на руските аристократи изчезвали напълно. Същото става и със средствата инвестирани в дипломите и научните степени на много от нашите съвременници:
> Какво има в една магистърска степен по журналистика, което го нямаше в недипломирания журналист Фредерик Форсайт?
> Какво има в една магистърска степен по творческо писане, което го нямаше в недипломираните Шекспир и Толстой?
> Какво има в една магистърска степен по актьорско майсторство, което го нямаше в незавършилите гимназия Джони Деп и Леонардо ДиКаприо?

Това ли е прогресът - създаване на все по-ефективни технологии за унищожаване на богатствата, натрупани от някой друг?

Уроците на историята

5/30/2019

Джаред Даймънд казва за богатите и влиятелни американци, че вместо да използват огромните си ресурси за справяне с проблемите на обществото, те предпочитат да ги използват за бягство от проблемите на обществото. Двата най-предпочитани пътя за бягство били: инвестиране в имоти в Нова Зеландия (най-отдалечената и рядконаселена високоразвита страна), както и в закупуване и преоборудване на бивши военни бункери на територията на САЩ. Може и да е странно, но имам какво да добавя към думите на Даймънд.

Първо, изброените от него начини са нискотехнологични. Най-богатите и влиятелни американци мислят високотехнологично и затова се ориентират към космоса. Илон Мъск, например, иска да избяга на Марс.

Второ, богатите и влиятелни американци са и ще бъдат заобиколени от врагове. Как ще смогнат да стигнат до бункерите си, респективно до Нова Зеландия и космоса? Историята дава отговор на въпроса - никак. В подобна ситуация, това че висшите нацисти (най-влиятелните хора в Германия) бяха заобиколени с врагове отвсякъде, направи невъзможно бягството им и те трябваше да се самоубият* или да попаднат в плен**. А каръците, като Химлер и Гьоринг, първо попаднаха в плен и тогава се самоубиха.

_________________________________
* Хитлер, Гьобелс, Борман, голям процент от: регионалните шефове на нацистката партия и СС, генералите на армията и Луфтвафе, адмиралите на флота и т.н.
* Дьониц, Фрик, Функ, Кайтел, Йодл, Рибентроп и т.н.

Прогледналите и слепците: История за ума и разума

2/19/2019

"Много си умен, ама не си разумен", казваше учителката на малкия Спирос, а той се чудеше какво е искала да каже. Днес, порасналият Спирос чете биографията на Леонард Ойлер и усеща че разбира учителката си. Разбира я, но не я оправдава.

Ойлер започнал кариерата си като академик в Руската академия на науките. Натрупал 14-годишен стаж там и се преместил, по покана на немския монарх, в Берлинската академия. Натрупал стаж и там, и решил че е достоен за Президент на академията. Монархът, обаче, мислел друго: "Много е сериозен и скучен, а е и сляп с едното око. На мен такива президенти не ми трябват".

Ойлер решавал сложни задачи за минути, но му трябвали години за да разбере злополучното кариерно решение на монарха. След цели 25 години в Берлинската академия, недоволният Ойлер се завърнал в руската. Вече бил сляп с двете очи, и стремежите му били по-скромни, но още не се бил научил напълно "да си знае гьола". Затова много му се искало да получи, ако не друго, то поне най-ниския генералски чин. Естествено, не го получил. Сляп бил човекът и не виждал че докато мисли за себе си като за прогледнал гений, големците го смятат за обикновен слепец. Бил умен, но не бил разумен.

Историята на Ойлер демонстрира че има справедливост в Историята с главно И: докато в продължение на 12 години се провалял в йерархичните си стремежи, слепецът Ойлер сътворил толкова много, че и до ден днешен е Световен математически шампион по критерия "Обем на сътвореното". На руската Академия й трябвали 50 години след смъртта му, за да отпечата всичко написано от него. Не че била длъжна, просто написаното си заслужавало.

Чете Спирос тези неща и се пита: "С какво толкова заслужиха чиновете си тогавашните немски академични президенти и руски генерали? Кое е това, което те имаха, а Ойлер - не? Като че ли немският и руският монарси бяха слепи, та не видяха това, въпреки че си мислеха че виждат отлично. Уж бяха разумни, а изобщо не бяха умни. Този вариант като че ли е по-често срещан и доста по-безинтересен. Този вид хора ги запомняме така: не с нещата, които са направили, а с нещата, които не са направили; не с джуджетата които са назначили, а с великаните които са пропуснали да назначат; и (драга моя учителко) не с това на което са те научили, а с това на което не са могли да те научат."

Репин за начинаещи, 2

2/18/2019

"Понеже нямаме календар и не знаем датата завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)

Приятел прочита моето писание "Репин за начинаещи" и се обижда от името на казаците. Не писарят в средата на картината пишел писмото до султана, а казаците, защото те давали идеи, а той само ги записвал.

Казвам му че тази работа ми прилича на онази с другаря Тодор Живков. Той дал идея на придворните писатели да напишат от негово име 30 тома събрани съчинения, а те му ги написали. Пита се кой ги написа - Тодор или писателите?

Хрумват ми и други неща:

а) Не бяха ли толкова смели казаците, с нецензурните си писма до султана, просто защото той беше твърде далеч? Едва ли биха се осмелили да напишат подобно писмо до руския император, нали?

б) Можеха ли неграмотните казаци да осмислят кой е истинския им враг? Султанът ли разруши псевдо-държавата им (наречена Запорожка сеч) или руската императрица Екатерина Велика през 1775 г.? Не бяха ли заточени отаманът на сечта Петро Калнишевски и висшите му старшини на Соловецките острови и в Сибир (а не в Диарбекир)? Не избраха ли 5000 казаци да възстановят Запорожката сеч като турски протекторат на делтата на река Дунав? Кой на кого целуна какво: 5-те хиляди запорожци - парфюмираната ръка на султана, или той - потните им от ездата "Днепър-Дунав" запорожки задници?

P.S.
Решавам да видя какво, по дяволите, означава казак. Странно, идвало от тюркското kazak, което значело: свободен/независим човек, търсач на приключения, бродяга. Каква ирония на съдбата, тюркомразците да се кръстят с тюркско име!

България като кораб и река

2/6/2019

Фикцията има негативно влияние върху обществото и историята когато не се възприема като фикция, когато е маскирана като обективно знание за това какво е реалността. Обратно, фикцията е полезна за обществото, историята и индивида когато се възприема като фикция, когато не лъжем себе си че това не е илюзия, а е фактическото положение.
Марио Варгас Льоса, лекция в Syracuse University

Спомня си Спирос думите на Варгас Льоса и си мисли за това че България му напомня за "Кораба на Тезей", т.е. за дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

По същия начин седи въпросът с България. Българите казват "1300 години България" без да се замислят че:
1. говорят за различни територии - началото на т.н. Велика България е поставено на територията на днешните Русия и Украйна, като страната (по-скоро една от провинциите/народностите й) бавно се придвижва към балканския полуостров.
2. говорят за различни имена - в началото страната е наричана България само от ромеите, но не и от жителите й, а сега - само от жителите й, но не и от останалите (Бугарска, Бългериа, Буругариа).
3. говорят за различни езици - в началото българите са говорели на езика на племената си (съответните -гури), а днес - на специфичен славянски език.
4. говорят за различно държавно устройство (ханство, царство, провинция и васална територия на други държави, пак царство, после народна република и обикновена република)
5. говорят за различни моряци (сегашните българи определено не са били родени по онези времена) и капитани (Хан Кубрат не е на власт днес, днес властва народът ... ама друг път).

И като стана дума за латиноамериканеца Варгас Льоса и за кораби ... България ми напомня за река Амазонка, мисли си Спирос. В името на латиноамериканската гордост (сякаш са им малко Боливар, Борхес, Маркес, Пеле и Марадона) реката е трябвало да бъде изкарана "най-дългата река в света". Затова, преди се приемало че тя води началото си от началото на река Апуримак, а днес - от началото на река Мантаро. Същата фалшификация правят и българските историци - поставят за начало на съвременна България началото на страна, която няма нищо общо с България. И след това имат наглостта да се присмиват на македонските си колеги които използват с подобна цел държавата на Филип и Александър Македонски.

<<Previous