"Но какво общо има това с общественото мнение", ще попитате, и с право. Обяснявам веднага:
Това, което за човека с вкус би могло да мине за загрозяване на околната среда, а за загрижения родител - за вероятен Синдром на Аспергер, за общественото мнение бе похвално начинание, повишаващо знанията на населението и заслужаващо да бъде описано във водещите всекидневници (обърнете внимание на възторжените коментари под статията).
Ако случайно се питате какъв е резултатът от похвалното начинание, то не разчитайте на медиите - те отдавна са забравили за него. Просто се разходете из парка и ще видите че стотиците табелки са изчезнали. Така се случва с повечето проекти, предизвикващи възторга на общественото мнение.
Послепис от 21.01.2025
Объркал съм се - не било Аспергер, а любов към зеленината. Елементарно, Уотсън, от единия ученик излязъл докторант по мъхове в Лондонския имперски колеж, а от другия - координатор на Грийнпийс. Е, и самите те (барабар с родителите им) се бяха объркали - не е трябвало да учат в СМГ, а в някое училище по ... озеленяване, хахаха!
Виж, за "похвалното начинание" и резултатите му се оказах прав: "дървесните" знания на населението продължават да са около нулата, а табелките отдавна ги няма. Дали пък "похвалното начинание" не е било просто проект за автобиографично разкрасяване, че в университетите, и особено в Грийнпийс, се търсят хора с "общественополезни" извънкласни дейности, способни да намират медийна подкрепа?