Ivan's island
  • Home
  • Blog
  • CATEGORIES
  • Rules

Общественото мнение

4/27/2017

 
Преди около година и половина, двама 12-токласници от Софийската математическа гимназия сложиха табелка с наименование на всяко дърво в парка "Заимов". Чудя се на какво ги учат в тази гимназия. Учениците можеха да направят за няколко часа сайт с 15-20 снимки на различните видове дървета в парка и имената им. Вместо това те направиха това, което щяха да направят учениците от ПУЦ-а по автотранспорт: изгубиха дни за да печатат стотици етикетчета, да режат стотици канапчета, да обозначат и загрозят стотици дървета.

"Но какво общо има това с общественото мнение", ще попитате, и с право. Обяснявам веднага:
Това, което за човека с вкус  би могло да мине за загрозяване на околната среда, а за загрижения родител - за вероятен Синдром на Аспергер, за общественото мнение бе похвално начинание, повишаващо знанията на населението и заслужаващо да бъде описано във водещите всекидневници (обърнете внимание на възторжените коментари под статията).

Ако случайно се питате какъв е резултатът от похвалното начинание, то не разчитайте на медиите - те отдавна са забравили за него. Просто се разходете из парка и ще видите че стотиците табелки са изчезнали. Така се случва с повечето проекти, предизвикващи възторга на общественото мнение.

Историята като джазмен

4/26/2017

 
През 1975 г. бившият британски депутат (и бъдещ заместник-председател на Консервативната партия и член на Камарата на лордовете) Джефри Арчър е арестуван и обвинен, че е откраднал три костюма от канадски магазин. Повече от две десетилетия той отрича, но накрая си признава с половин уста: поради "странната" архитектура на магазина, той не разбрал че излиза от него. Тази история ми напомня за една история с козметика, случила се на летището във Варшава. Пак ставаше дума за политик признал с половин уста, но имаше и разлики в народността, пола и скоростта, с която дойде признанието.

​Историята прилича на джазмен, изпълняващ евъргрийни: темите са същите, детайлите са различни.

Регресия към нулевата стойност

4/25/2017

0 Comments

 
Феноменът "Регресия към средната стойност" е познат отдавна. Става дума за това че ако една променлива приема крайна стойност при дадено измерване, при следващото измерване е вероятно тя да е по-близо до средната стойност. На езика на футбола: ако голмайсторът на първенството в годината Х е вкарал необичайно много голове, то дори и да стане голмайстор за следващата година, може да се очаква че ще стане такъв с по-малко голове.

Не съм сигурен че следната регресия е открита и анализирана. Наричам я "Регресия към нулевата стойност (на ползата)". Става дума за следното:

Производителите на лекарства са длъжни по закон да получават одобрения за лекарствата си от разни държавни ведомства за контрол на лекарствата. За да получат одобренията те правят детайлни проучвания, които трябва да докажат че лекарството е полезно. В процеса на изследване се установяват случаите, в които лекарството е безполезно, както и случаите, в които е вредно (лошо дозиране; лоши взаимодействия с други лекарства; диагнози, при които лекарството не трябва да се употребява). Производителят е длъжен да представи на потребителя информация за изброените лошотии, той го прави и на това дължим "многотомниците" съпътстващи всяко лекарство, които никой не чете открай-докрай, но всеки гледа със съмнение.

Производителите на хранителни добавки не се регулират от държавните агенции за контрол на лекарствата. По тази причина те могат да ги рекламират както им хрумне. Добрите производители на добавки имат някаква мярка - те пишат разни измислици, но под черта и с дребен текст си признават че те не са подкрепени с изследвания. Лошите производители нямат срам. Те пишат че:
а) добавката Х увеличава мускулната маса (с колко, в кои случаи и кои мускули точно - не се споменава),
б) добавката Y подобрява тонуса (на кое: на мозъка или на сфинктера),
в) добавката Z помага при импотентност (без да се уточнява как помага - физически, като възстановява потентността, или психически, като те кара да не се притесняваш че си импотентен).

Изборът на масовия потребител между лекарство или хранителна добавка е ясен. Той вижда големия брой отрицателни взаимодействия, както и диагнозите, при които лекарството не трябва да се взема. Вижда че при "добрата" добавка "лошите новини" са кратки, а при "лошата" изобщо липсват. Затова потребителят избира лошата хранителна добавка. Която в общия случай не работи (или вреди на нещо друго)*. Това накратко е Регресията към нулевата стойност.

Най-лошата новина е че не става дума само за лекарства, но за храни и какво ли още не. Нестле и Кока Кола произвеждат само пакетирани храни и са длъжни да ги надписват. Производителите на насипно сирене, олио, вино и подобни не надписват. По тази, а и по други причини (познайте кои) продукцията им е по-евтина. Затова се оказа че 30% от великденските козунаци са с незнаен производител (и съдържание). Което е пресен практически пример за Регресията към нулевата стойност.

________________________
* Че нали ако работеше (и не вредеше) "Голямата Фарма" щеше да я направи на лекарство и да я лицензира като такова.
0 Comments

За голямото и малкото

4/19/2017

0 Comments

 
Журналист описва първата победа на кениец в "голям маратон", т.е. в бостънския маратон. Питам се, какво прави един маратон голям? Не ще да е дължината на трасето, защото тя винаги е една и съща. Да не би да е широчината му? Или е броят на участниците? Ако питат мен, най-големият маратон беше само с един участник, но с голямо историческо значение. Говоря за маратона на Фидипид от Маратон до Атина. Затова кръстиха 42-километровото бягане на Маратон, а не на Бостън или Ню Йорк!
0 Comments

Къде се крие интелигентността?

4/17/2017

0 Comments

 
Мнозинството хора (тук включвам и част от специалистите), свързват интелигентността със способността да запомняш данни и да ги обработваш високоскоростно. Казано на езика на компютрите, според горепосочените интелигентността зависи от паметта и процесора. Спомням си как един политик съветваше българите да си сменят чипа. Защо "чипа", а не "чиповете" е интересен въпрос, но не тук е мястото му. Само ще кажа че "езиковият софтуер" на политика беше бета версия.

И като стана дума за софтуер ..... За мен интелигентност е не способността да се помни много или да се мисли бързо, а способността да се мисли правилно за правилните неща. С други думи, решаващ за интелигентността е софтуерът. Можеш да откриеш хилядния знак на числото Пи с по-слаб компютър и по-силен софтуер (система за компютърна алгебра), но не и с по-силен компютър и по-слаб софтуер (електронни таблици).

За илюстрация на горното могат да послужат Ким Пийк и Алберт Айнщайн. Пийк имал огромна памет и бърз процесор. Когато четял, той четял лявата страница на книгата с лявото око, а дясната - с дясното. Прочел и запомнил почти наизуст над 12 000 книги. Но не написал нищо.

Айнщайн не разполагал нито с толкова памет, нито с толкова бърз процесор. Може да ни се струва че откриването на E = mcс е станало докато си е пиел кафето, но това не е така.  На Айнщайн са му трябвали над 2 години за да направи и запише откритието си* и да разбере в пълнота физическия му смисъл**.

______________________________
* през 1905 г. с думи, а чак през 1907 г. с добре познатите ни символи
** а имено че равенството работи в двете посоки
0 Comments

Сватбата на Гошо

4/16/2017

0 Comments

 
На сватбата на Гошо Пияндето наредили гостите така: роднина, милиционер, роднина, милиционер. Пешо Келешо откраднал от закачалката 3 фуражки и 2 каскета и решил да направи експеримент. Викнал 3 много умни съседски деца, показал им шапките, вързал им очите, сложил им по една шапка на главите, скрил останалите шапки и казал на децата да познаят каква е тяхната шапка. Развързал очите на първото дете, то могло да види шапките на другите деца, но не могло да познае каква е неговата. Развързал очите на второто дете, то могло да види шапките на останалите деца, но не могло да познае каква е неговата. Детето със завързаните очи веднага познало каква е неговата шапка. И така, каква е шапката му?
0 Comments

За целите и постигането им

4/15/2017

0 Comments

 
                               Ако на 50 години виждаш нещата така, както си ги виждал на 20, то                                                  значи си загубил 30 години от живота си. Мохамед Али

​
Смешно ми е когато видя възрастен човек да се гордее че е постигнал целта на живота си. Повечето хора си поставят цел когато са млади, а след това се оставят на течението на постигането й (или просто на течението). Дали това че си постигнал целта си на 50 не означава че не си имал нови цели след като си станал на 20? Може и да е полезно за една цел да се целиш в нея цели 30 години, но дали е полезно за теб?
0 Comments

Тайните на гениите

4/15/2017

0 Comments

 
Гениалният физик Брайън Грийн можел да умножава 30-цифрени числа на 5-годишна възраст. В 6-ти клас вече бил усвоил гимназиалната математика и се наложило родителите му да наемат професор от Колумбийския университет. На 17 години го приемат в Харвард, а на 23 получава докторска степен от Оксфорд. Да те приемат в Харвард на 17 е почти нормално, а да направиш докторат след 6 години учене е съвсем нормално. Не е нормално да не се запиташ:
> какво е правил Грийн в гимназията между 13-ата и 17-ата си година и
> защо ученето в университет му е отнело толкова време?

Много други гении имат сходна житейска траектория. Ще спомена само двама:
> На 3 години Пал Ердьош открива самостоятелно отрицателните числа, а на 4 може да изчисли наум възрастта на произволен човек в секунди. Приет е в университет на 17 години, а излиза оттам 4 години по-късно. Днес е известен като "бащата" на дискретната математика и най-продуктивният математик на всички времена (по брой на заглавията и съавторите).
> Терънс Тао започва да посещава университетски лекции по математика на 9 години, на 10 решава математически проблеми с дядо Ердьош (тук), на 14 публикува първата си статия по математика. Странно защо, излиза от университета на 21 години, след 4-годишно учене.

Има няколко варианта, можете да изберете един (или повече) по ваш вкус:
> Теоретико-конспиративен. Може би гениите са заети с работа по важни за правителството (или за извънземните) въпроси и не си дават зор в ученето.
> Образователно-конспиративен. Може би образованието е конспирация, чиято цел е да се вземат парите на едни хора (родители, студенти и филантропи) за да се дадат на други хора (преподаватели, администратори и бизнесмени). Май официалното образование е непригодено не само за обикновените хора, но и за гениите?
> Гениално-неразбираем. Гениите са толкова различни, че не можем да разберем поведението им. Те може би не се интересуват от официалното образование и им е все тая кога (и дали) ще го завършат.
> Гениално-разбираем. Гениите са гении в определена област, а иначе са хора като нас. Поради тази причина, на тях също им е трудно в борбата със знанието, да не говорим за борбата с образователните администрации и йерархии.
0 Comments

Кой предвиди пръв Световната финансова криза?

4/12/2017

0 Comments

 
През 1989 г. харвардските икономисти Грегъри Манкю и Дейвид Уайл написаха статията "THE BABY BOOM, THE BABY BUST, AND THE HOUSING MARKET". В края й те споделят че:
а) понеже текущите цени на жилищата не отразяват предвидимото поради демографски фактори ниско бъдещо търсене, американците са се набълбукали и продължават да се набълбукват с инвестиции в жилища на високи цени, и
б) до 20 години, т.е. когато казаното по-горе стане очевидно не само за икономистите, но и за обикновените граждани, ще последва рязко падане на цените на жилищата, причиняващо макроикономическа нестабилност.

Някои икономисти се подиграха на статията, като подигравките продължиха и в началото на 21 век. Банките, строителите и продавачите на недвижими имоти се заблуждаваха че могат да надхитрят демографията, като компенсират намалялото търсене с увеличено предлагане на жилища на хора, които не могат да си ги позволят. Така те помогнаха за сбъдването на прогнозите на Манкю и Уайл, но в резултат на заблудата им от Американската макроикономическа нестабилност се получи Световна финансова криза.
0 Comments

Образователен ценз

4/11/2017

0 Comments

 
Покрай изборите, разни образовани активисти редовно предлагат въвеждане на образователен ценз. Интересно защо, след като се знае че много българи, завършили училище са функционално неграмотни? Ако активистите искаха изборите да са с добри последици, то защо не предлагат тестове за грамотност вместо образователен ценз? И най-важното:
Защо не предлагат вместо ценз и тестове за избирателите, ценз и тестове за избраниците? Не е проблем че Вежди може да гласува, проблемът е че Вежди може да стане депутат и министър!
0 Comments

Изборни идиотщини

4/10/2017

0 Comments

 
По темата за изборите можеш да прочетеш какви ли не идиотщини:
> един иска българските граждани в чужбина да не могат да гласуват,
> друг иска отмяна на двойното гражданство,
> трети, убива всичко детско в читателя със заявлението че иска "въвеждане на образУвателен ценз".

Това е парадокс, достоен за Епименидес:
Трябва ли да има изискване за образователен ценз, ако го искат и неграмотните?

За незапознатите с парадокса на Епименидес (и логиката) превеждам горния парадокс на ежедневен език:
Неграмотните са глупави, следователно не трябва да им се разрешава да участват в избори и да дават предложения за начина на провеждането на избори. Следователно, не трябва да има изискване за образователен ценз, след като го искат неграмотните. Следователно, на неграмотните трябва да се разрешава да участват в избори и да дават предложения за начина на провеждането им. 
0 Comments

Съвременната наука

4/9/2017

0 Comments

 
Някои професионални икономисти, особено сред представителите на т.н. поведенческа икономика, се съмняват в научността на (нео)класическата икономика. Те се шегуват че ако събереш всички икономисти на едно място, те няма да стигнат до консенсус по който и да било въпрос*. Като че ли е така и в другите науки.

Да вземем за пример физиката и астрономията. Там не само че няма консенсус по детайлите, но дори консенсусът по основните положения липсва. Бразилският физик и астроном проф. Marcelo Gleiser казва: "Науката е много по-добра в откриването на нещата, които съществуват, отколкото в изключването на нещата, които не съществуват". В същото време британският космолог, астроном и математик проф. John David Barrow казва: "Списъкът на невъзможните неща дефинира Вселената много по-добре от списъка на възможните неща". Двамата учени мъже, които са и на сходна възраст, споделят две противоположни схващания за целта и способностите на науката.

За да установим липсата на консенсус не е необходимо да се разхождаме из висшите селения на науката и да се срещаме с големите имена. Достатъчно е да влезем в обикновена българска книжарница, където една до друга седят книгите на скромни невроучени със заглавия като "Мозъкът. Това си ти" и "Ти не си твоят мозък". Последно?
От горните примери човек може да остане с впечатление че целта на съвременната наука не е да открива истините и да разобличава лъжите, а да събира парите (на лековерните читатели, студенти и алчни за иновации корпорации). А това, за хората с отворени очи (част от които са учените), са едни много лесни пари.

______________________________
* Има една интересна история по темата за консенсуса в икономиката. Помолили нобеловия лауреат по икономика Пол Самюълсън да каже една важна, и считана за вярна от всички, икономическа истина. Той помислил и казал: "Сравнителните предимства". За справка: сравнителните предимства са изяснени от Дейвид Рикардо през 1817 г. Следователно, трудно е да се намери важна и консесусна икономическа идея от последните 2 века.
0 Comments

Гласът на гражданина

4/8/2017

0 Comments

 
"Ако се замислиш, не правото на глас е това, което прави от човека гражданин", казва Робърт Хайнлайн в "Звездни рейнджъри". Не знам какво е искал да каже, но това, което аз виждам в казаното е следното:

Можеш да упражняваш гласа си (на избори или в ежедневието) без да имаш какво да кажеш. Когато имаш какво да кажеш гласът ти може да се чува дори когато мълчиш. Ще запомнят как си гласувал само ако не си упражнил гласа си за да кажеш нещо достойно за запомняне. И обратното, казал ли си нещо достойно за запомняне, никой няма да се интересува от това как си гласувал.

Никой не се интересува от това за кого, и дали изобщо, е гласувал Айнщайн, но всеки знае че той е авторът на Теорията на относителността. Дори мълчанието на Айнщайн е говорело със силен глас - той не е обяснявал защо е отказал офертата на Бен Гурион да стане Президент на Израел, но мълчанието му е говорело много за човека Айнщайн и за отношението му към политиката и политиците.
0 Comments

Гошо Пияндето и брат му

4/7/2017

0 Comments

 
Гошо Пияндето имал брат, който също обичал чашката. Алкохолът дотолкова замаял главите им, че те забравили възрастта си. Знаели само че годините на Гошо сега са два пъти повече от годините на брат му по времето когато Гошо е бил на толкова години, на колкото е брат му сега. В какво отношение са годините на Гошо към тези на брат му? 
0 Comments

Забранено за блондинки*

4/6/2017

4 Comments

 
Имаме 12 еднакви на външен вид монети, една от които е малко по-тежка. Имаме везна с 2 блюда и право да направим максимум 3 измервания. По колко монети можем да поставим във всяко блюдо в първото измерване, така че откриването на фалшивата монета да е гарантирано?
​
________________________________________
* забранено е и за tom, тук има нещо по-забавно (и сложно), което мисля че е пропуснал :-)
4 Comments

Вяра не давай на чужд ... университет

4/5/2017

0 Comments

 
Рационалистите, подобно на Адам Смит, Фридрих фон Хайек и компания, вярваха че пазарите са рационални и ефективни, но не можаха да изкарат и лев от вярванията си, че да го инвестират в университети, възпроизвеждащи идеите им. Ирационалистите - Рокфелер, Вандербилт, Карнеги и Мелън - които не вярваха в рационалните и ефективни пазари, се възползваха от нерационалността им и направиха пари. Голяма част от тях бяха използвани за основаване на университети*.

Трагедията на Рокфелер и компания е че освен пари, те не оставиха нищо, което да е годно за преподаване в университетите, наречени на имената им. Трагедията на университетите и студентите им е че в тях се преподават идеите на хората, оказали се неспособни да разберат пазарите, да ги използват и да основат университети (най-четеният и обсъждан текст по икономика в американските университети е марксовият "Комунистически манифест"). Това е втората трагедия на основателите - в университетите се преподават идеи, коренно противоположни на техните. И все пак, има нещо положително в тази американска трагедия: с това че инвестираха пари във "вражески" проекти, американските милиардери доказаха че в икономиката всеки, дори и милиардерът, е ирационален.

________________________________________
* а в други случаи, подобни на този с Дж. П. Морган, във финансово подпомагане на вече създадени университети (Харвард)
0 Comments

Мисленето

4/3/2017

0 Comments

 
Мисленето е движение в двумерно пространство. Интелигентността те движи напред, въображението - настрани. Когато път напред няма, движението встрани е препоръчително. Следващата история илюстрира твърдението ми.

Перфектните числа са открити преди около 2500 години, но човешката интелигентност не е открила много за тях. Не се знае нито дали броят им е безкраен, нито дали всички те са четни. В началото на 21 век, Райнхард Цумкелер натиска газта на въображението си и генерализира перфектните числа. Вместо безуспешно да търсят доказателства за безкрайността на перфектните числа, математиците започват да мислят за т.н. Цумкелерови числа и да откриват интересни неща за тях. Знае се със сигурност че т.н. Zumkeller numbers са безкраен брой, че не всички са четни, че от всеки 12 последователни естествени числа поне едно е Цумкелерово

Елементарно, Уотсън, когато не можеш да измислиш нещо за второ нещо, можеш завиеш настрани и да измислиш трето нещо за четвъртo нещo.
0 Comments

Културата на министъра на културата

4/1/2017

0 Comments

 
Преди около 2.5 години бях написал следното нещо:
​Вежди Рашидов казал в парламента че банковите кризи от 1996 и 2014 са го довели до извода че трябва да си държи парите на Сейшелите. "Такива са българите", бих казал аз. Освен да мислят, мразят и да учат, независимо какво им струва това. На Вежди незнанието къде да си държи парите му струваше 2.5 милиона лева. Изгуби ги и пак не се научи: пари се държат на Кайманите, Бермудите и Бахамите, но не и на Сейшелите.
Днес разбирам че Вежди пратил свои творби в Лувъра, ама отттам учтиво отказали да ги приемат. Ако ги беше пратил в "Мултифрут" или "Боре Холдинг" това едва ли щеше да се случи. Такава е културата на министъра на културата: нито знае къде да си държи парите, нито знае къде да си държи творбите. Поне да знаеше да си държи устата затворена!
0 Comments

    RSS Feed

    This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies.

    Opt Out of Cookies

    Categories

    All
    Alan Turing
    Aphorisms
    Art
    Asymmetries
    Bacillus Bulgaricus
    Economics
    Environment
    History
    Hr
    InEnglish
    Intelligence
    Language
    Mathematics
    Music
    Paradoxes
    Politics
    Psychology
    Reading&writing
    Seriouslessness

    Archives

    March 2023
    February 2023
    January 2023
    December 2022
    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022
    June 2022
    May 2022
    April 2022
    March 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    April 2013
    March 2013
    February 2013
    January 2013
    August 2012

    See also

    My contributions to OEIS
Powered by Create your own unique website with customizable templates.