"I hated war, but I loved the warrior spirit. I hated the sword, but loved the samurai." is what Phil Knight wrote in his autobiography. I smell something fishy there. Without the samurai the samurai sword is a work of art. Without his swords the samurai is nothing.
|
Неяснотата не е непременно нещо лошо, понякога тя е необходима. Когато една жена те пита дали роклята я прави да изглежда дебела, е мъдро да си неясен в отговора. Това е мнението на писател, натрупал доста житейски опит.
Моят житейски опит ме кара да мисля друго: в горната ситуация ясният отговор е за предпочитане. Забележете, отговорът може хем да е ясен, хем да е честен! Отговаряш с НЕ и си винаги прав: а) Когато жената е кльощава, роклята не може да я прави дебела. б) Дебела ли е, вината не е в роклята. - Историята е предначертана - казва Кириакула Нумероложката на Спирос. - Още древните гърци са знаели че финансистът Сорос ще има купчина пари.
- Ех, да имах едно пи по-малко в името си, и едно о в повече. Тогава сигурно и аз, историкът, щях да имам купчина пари - връща ѝ топката Спирос. Българска фабрика за персийски килими задоволява с майсторство и уникалност високия вкус на британското висше общество. Това докладват от вестника и сякаш ще се пръснат от национална гордост.
Дали британците вярват че български килими могат да са персийски? Не знам, но има нещо което само британец с интелекта на Шерлок Холмс може да разбере: Ако килимите са персийски, те няма как да са уникални. Ако са уникални, те няма как да са персийски. Ще завърша с шега: уиндзорците си поръчват килими в LowCostандово не защото са уникални или персийски, а защото са евтини. Написали за български музикант че бил бяла врана, поради което никога не бил приет от хората на черно-бялото мислене.
Да делиш хората на хора с цветно и черно-бяло мислене - не е ли това проява на бинарно, т.е. черно-бяло, мислене? Откакто гледах филма "СпАмени от бъдещето", редовно ми се препълва инбокса.
Миналата зима се греехме с ток от ЧЕЗ, тази ще сме с ток от ЕлектроКолд. Сега са модерни пастелните цветове, догодина ще са модерни маймунските шарки. Европа ще види голям зор с 5 трола. Съебната система има голяма нужда от реформи, особено в Констипационния съд. Съвременният свят е комплексен. Каквото и да кажеш или направиш, то все е грешно, защото не си отчел някой фактор. Да вземем за пример канадската телевизия, заменила водещи по следния начин: възрастна, бяла жена била заменена с млад, мургав мъж.
Въпросът е каква дискриминация е това: а) по пол, б) по възраст, в) по цвят на кожата, г) комбинация от 2, или от всичките 3, дискриминации? Трудно е да се отговори, дискриминацията е също комплексна. Има едно място, където подобни трудни въпроси получават финален отговор и това е съдът. Ако си мислите че решението на съда би могло да е правилно (справедливо), то подценявате комплексността на съдебната система. Елементарно, Уотсън, едно жури (от бели възрастни мъже) би решило делото различно от друго жури (от млади мургави жени). В Коми не останаха комици. В Ретроград всичко си е по старому.
Бих убил за да получа Нобелова награда за мир. Стивън Райт
Майка Тереза бе уникално явление - единствената светица с Нобелова награда. Наградата бе за мир, да не си помислите че е била за медицина! Девет години след награждаването, от позицията на представител на световния елит, нобелистката сподели с учудващо безгрижие: Защо трябва да се вълнуваме за Земята, след като нашите задължения са към бедните и болните? За Земята ще се погрижи Бог! Дали не ѝ се искаха още награди? Я за икономика (бедните), я за медицина (болните)? Едно е сигурно, за това изказване еколозите не биха я наградили. Логиците - също. Елементарно, Уотсън, ако Бог можеше да се погрижи за Земята, той щеше да може да се погрижи за бедните и болните. Чудили ли сте се понякога защо фланелките с образа на Че Гевара не ги раздават безплатно? Защото тях ги произвеждат капиталистите за да се продават сред малограмотните. За грамотните сe произвеждат фланелки с разни символи, например ЕА7. Ако се питате дали това ЕА7 е масонско заклинание или 16-тично число, то вие определено не сте от грамотните и сте си заслужили фланелката с Че Гевара.
Бизнесът с фланелките е една добре настроена система за максимизиране на приходите - вместо да продаваш просто дрехи, ти продаваш точно определени фантазии на точно определени хора. Представяте ли си алтернативата? Кой би купил фланелки с надписа "Че Гевара 7" или с физиономията на Джорджо Армани? Q: Какво се случило с разсеяния мафиот, който вместо да нарече шефа си "капо ди тути капи" го нарекъл "ихо ди тути пути"?
А: Подхлъзнал се и паднал в един варел с бетон. За това как можеш да се загубиш в превода, когато превеждаш дума от един език (зад която се крие една концепция) в дума на друг език (зад която се крие съвсем друга концепция) се вижда от писанията на специалист по история на отоманската империя (и шеф на историческия департамент на Йейл), който в книга за султан Селим I споделя следното (подчертаването е мое):
Селим копнееше да доведе империята до старите ѝ слава и сила ... Той искаше да върне войската в дните когато привилегированата робска класа воюваше повече за империята, отколкото за себе си. На какво се дължат подобни езикови недоразумения? На това че робството в Турция е било твърде различно от това в САЩ. То не е било "наследствено", тежко и срамно. Турските роби са работели в домакинствата на собствениците, а не по полетата, пътищата и в мините. Те са имали възможност да откупуват свободата си, понякога - в сравнително кратки срокове. Децата им не били роби; за справка: доста султански синове и султани са били деца на робини, а майките им са се радвали най-високо обществено положение. Роби на султана са били и еничарите, което не е пречело на турците да се вдигат на бунтове, за да могат и техните синове да постъпват в еничарския корпус. Всъщност, в Турция класите са били три: аскери, рая и роби. Рая не е това, което са ни учили в часовете по история. Става дума за гръбнака на държавата - данъкоплатците. Раята е наброявала около 90% от населението и е включвала както християните и евреите, така и повечето турци. Третата класа наистина е включвала високопоставени роби, но те (за разлика от обикновените) са били обект на завист от страна на доста от представителите на останалите, уж по-висши, класи. Продължете целочислената редица 2, 1, 7, 4, 102, 20, 60, 12, ...
Преди години, да не кажа десетилетие, открих кой е хамлетовият въпрос на пенсионното осигуряване. Той не е КОЙ ще ме осигурява за пенсия (държавата или частника), а е ДАЛИ ИЗОБЩО трябва да се осигурявам за пенсия, и ако ДА, то ДАЛИ трябва да се осигурявам отделно за пенсия, а не и за други неща (вкл. следващо образование, майчинство/бащинство, болест, злополука и прочие).
Независимо от второто ДАЛИ, реша ли ДА се осигурявам допълнително, то следва вторият хамлетов въпрос: КЪДЕ да се осигурявам - в специализиран или в неспециализиран осигурител? В България стане ли дума за пенсионно осигуряване, то нямаш избор - осигурителят трябва да е специализиран. Да, ама нашите пенсионни осигурители са като нашето парно: от тях трудно можеш да се откажеш. Те не предлагат пенсионен продукт, който можеш да прехвърляш така както ти харесва: днес в Банка ОББ, утре в застрахователя "Алианц", а вдругиден - в управляващото дружество "Карол". Пенсионни партиди у нас могат да се прехвърлят от пенсионна компания единствено в друга такава. Слава Богу, на Европа най-накрая ѝ "увря главата" че тези практики са неправилни, и с десетилетно закъснение въвежда Паневропейски ПЕРСОНАЛЕН Пенсионен Продукт, който ще се предлага от (и, надявам се, прехвърля между) всякакви специализирани и неспециализирани доставчици. А българите започват да умуват има ли смисъл от такива продукти или няма. О, неразумни юроди ... Let A be the set of your friends and B be the union of C (the set of your friends' friends) and D (the set of your enemies' enemies). Politics is an effective nonmathematical instrument that can easily disprove your naive faith that B is a subset of A.
За медиевиста/философа Умберто Еко красотата е обективна. В есето "Роберта" той пише че ако една маймуна би могла да напише "Божествена комедия", то написаното пак би било красиво.
За компютърния учен Ланс Фортнау красотата е субективна. В книгата The Goldent Ticket той пише че ако всеки би могъл да държи велики речи, то никой не би могъл. Просто защото велики означава стоящи над останалите. Питам се що за наука е икономиката (ако изобщо приемем че е наука). Защо концепцията за търсенето и предлагането е разбираема за компютърните учени, и не толкова - за историците и философите? Или тук не става дума за пристрастията на представители на различни сфери на знанието, а за лични вярвания, т.е. за "Еко срещу Фортнау"? Мисля че Еко би се аргументирал така: Красотата на Джокондата е обективна, защото и в момента край нея се тълпят зрители. На което Фортнау би отговорил така: Това е заради известността, а не заради красотата ѝ. Красотата на картината (и жената) е субективна, защото въпреки че край нея се тълпят туристи, днес никой художник не рисува такива картини и никой фотограф не използва такива модели. Това е чужд проблем, но не казвам чий за да не улеснявам читателите (ако решат да търсят отговора). И така ...
Недялка има две деца, едното от които е дъщеря родена в неделя. Каква е вероятността и другото ѝ дете да е дъщеря? 13/27 Тежка меланхолия ме мъчи - толкова неща съм написал, а читателите идват тук основно да четат за меланхолията на Дюрер.  Дюрер е извадил късмет с меланхолията си - майка му е починала през 1514. Aко беше починала през 1515, той нямаше да може да конструира магическия си квадрат с годината на смъртта ѝ (в средата на четвъртия ред), и като резултат меланхолията му щеше да е по-тежка ... може би колкото моята.
Стаменко Математикът е в кръчмата с приятели: държавен чиновник и безработен. Говорят за какво ли не и в един момент стигат до стаменковите занимания. Той не намира за разумно да ги обсъжда с неспециалисти, но след като е станало дума, споделя информация за някои резултати. А те го питат каква била ползата от тях. "Дали да им кажа че ползата от чиновниците и безработните също не е особено голяма", мисли си Стаменко, но се отказва, нали са му приятели.
Прочутият химик Карл Ернст Клаус е роден в немско семейство в естонския град Тарту. Когато открива новия елемент Рутений, казва: "Нарекох го Рутений в чест на моята Родина". Ако случайно сте забравили, Рутения е латинското име на древната Рус.
За търсачите на обективната историческа истина Клаус е немец, роден в Естония. Самият Клаус се е изживявал като руснак, поне ако съдим по деянието му - нарекъл е елемента Рутений, а не Германий или Естоний. Но ... как се е изживявал Клаус субективно и какъв е бил обективно не е от значение. Запомнен е с това че е бил химикът открил Рутения. Изводът: Докато македонци и българи търсят обективното и субективното в идентичността си, те забравят че има по-важни неща за търсене и намиране. С думите на мъдрец, чието име съм забравил: "Нютон не е бил по-умен от Платон и Аристотел, просто е мислел за други неща." |
Categories
All
Archives
June 2023
|
RSS Feed
