Е, като за едно сме песимисти, това не значи че за друго не сме оптимисти. Например за това че нещата могат да бъдат развалени чрез гласуване. Сещам се за Парламента на щата Индиана, който гласувал единодушно Пи да бъде 3.2
Доста оптимисти смятат че едни избори, да не кажем "една държава", могат да бъдат спасени с активност по време на изборите. "Гласувайте защото ..." или "Гласувайте, защото иначе ...", обичат да казват те. Ние не сме от вчера и знаем какво се случва след като гласуваме. По тази причина сме песимисти че нещо може да се оправи с гласуване.
Е, като за едно сме песимисти, това не значи че за друго не сме оптимисти. Например за това че нещата могат да бъдат развалени чрез гласуване. Сещам се за Парламента на щата Индиана, който гласувал единодушно Пи да бъде 3.2
0 Comments
Politics is worse than gambling. If you bet on a horse, you have some chance of winning. If you bet on (i.e. vote for) a politician, someone else wins. It is either your politician or a competitor of his.
Wittgenstein once said that philosophy is a battle against the bewitchment of our intelligence by means of language. Come to think of it, politics, literature and journalism are fighting for the opposite side.
Това, което може да се твърди без доказателства, може да се отхвърли без доказателства. Кристъфър Хичънс
"Кой е Испания? Защо е Хитлер?", се питаше Джоузеф Хелър в "Параграф 22".
Защо пък и аз да не измисля някой тъп въпрос, питам се. И веднага измислям, барабар с отговора: Q: Как щеше да се казва "Параграф 22" ако беше написана от Дъглас Адамс? А: "Параграф 42". Ах, колко пъти ми се е случвало да вземам важното решение да не общувам със заети хора! В това няма смисъл: с тях можеш да общуваш само по специален начин и само на специални теми, и въпреки това положителните резултати от общуването не са гарантирани. Накратко: усещах че със заетите си губя времето. Понеже имам гъвкав мироглед, не ми беше трудно да видя и тяхната гледна точка: опитвайки се да общувам с тях, аз съм губел тяхното време.
Времето - това е границата между заетите и свободните, а тя е невъзможна за преминаване. На езика на телефонията: има ли смисъл да очакваш комуникация, ако от отсрещната страна получаваш сигнал "заето"? Отговорът е даден отдавна от Анаис Нин: Виждаме нещата не такива каквито са те, а такива каквито сме ние. Това, което смятам да добавя е един пример.
Имало, по времето на социализма, 2 съседки. Тогава нямало избор какви перилни препарати да си купиш, имало един вид прах за пране в кутия. Магията била в това какво правиш с водата и праха за пране. А завиждала на Б за бялото пране, без да види колко рядко пере Б. Б завиждала за енергията на А да пере толкова често, без да види че прането на А не ставало толкова бяло. Накратко: завиждали си една на друга не защото някоя перяла по-добре, а защото били завистливи. Целият труд и талант на алхимиците, сред които и Нютон, не стигнаха за да превърнат оловото в злато. С минимални усилия, американските филмови академици успяха да превърнат златото на оскарите в евтин метал.
If you had the misfortune of first having colleagues and only then friends, there would exist a danger of another misfortune: to think that friendship is also commutative.
В българския самолет пилот няма. У нас дори пилотните проекти са безпилотни.
Обикновената реч се лее хоризонтално, по оста на времето. Афоризмът изглежда вертикален. Накратко: афоризмът е нещо дълбоко, казано накратко.
Let us start with the observation that for m > 5 the n-th m-gonal pyramidal number is of the form (1/6)*n*(n + 1)*((m – 2)*n – m + 5) (details here).
The positive m-gonal pyramidal number P and the m-gonal pyramidal number whose index is (6*P + 1) are coprime since the latter is of the form (1/6)*(6*P + 1)*(6*P + 2)*((m – 2)*(6*P +1) – m + 5) = … = = (3*P + 1)*(6*P + 1)*(2*P*(m – 2) + 1). Therefore, for any m > 5 any sequence whose first term a(1) is a positive m-gonal pyramidal number and whose general term is of the form a(n) = (3*k + 1)*(6*k + 1)*(2*k*(m – 2) + 1), where k = Product_{i=1..n-1} a(i), is a sequence of pairwise coprime m-gonal pyramidal numbers. Corollary: The above implies, by the Fundamental theorem of arithmetic, that there are infinitely many ways to prove the infinitude of primes. Example: By taking as a seed the first hexagonal pyramidal number 1 (see OEIS A002412), we can construct the following sequence of pairwise coprime hexagonal pyramidal numbers: 1, 252, 2310152797, 28410981127871160285705816883937448685, ... Чували ли сте за клошар, който след като намери нещо интересно на боклука спира да търси? А за милионер, който след като направи първия си милион спира бизнеса си? А за скачач, който се отказва след първия успешен опит? Не, нали? За съжаление, с мисленето ситуацията е различна. Замисляме се по някой проблем, намираме някакво бързо и/или частично решение и спираме да мислим. И изобщо не ни хрумва че проблемът може да има повече, вкл. по-добри, решения. Да вземем за пример елементарния проблем с рибката, където целта е с преместването на 2 клечки да сменим посоката ѝ на плуване (моля, помъчете се с картинката по-долу и едва след това продължете с четенето). Мислим, мислим и ... намираме решението. Самопохвалваме се доволно и спираме да мислим, поради което пропускаме да видим че до решение може да се стигне по няколко начина:
а) можем да накараме рибката да плува в една посока, като преместим различни клечки, но и б) можем да накараме рибката да плува в различни посоки, например нагоре или надолу. Послепис Другата гледна точка ни дава 80 допълнителни IQ точки, казвал гениалният програмист Алан Кей. В контекста на задачата с рибката: когато гледаме рибката е по-добре да виждаме 2 долепени букви F; това улеснява нещата. - По-изгодно е да се възползваш от глупаците, отколкото да ги ограмотяваш - споделя бизнесменът Йоргос.
- Най-изгодно е хем да ограмотяваш глупаците, хем да се възползваш от тях - контрира преподавателят Спирос. - Както можеш да се досетиш, говоря за образованието. В САЩ, например, университетите предлагат образователни степени по всичко, вкл. авантюризъм, гайдарство, хлебарство, конярство и погребални науки. Като резултат, непогасеният студентски дълг в САЩ е стигнал до почти 1.8 трилиона долара. В страните, които се криеха от "нашата" страна на Желязната завеса, още битува мнението че експерт те прави способността мъдро да говориш или пишеш за нещо. Да, ама не! Експерт си ако можеш да направиш нещото, и особено - ако можеш да го измислиш.
На прост български, за експерти минават не авторите на филми като "Аватар" и "Матрицата", а авторите на умни филмови анализи. По подобен начин, за експерти минават не тези които създават вината и ястията, а тези които пишат за тях, раздавайки точки и звездички. И все пак, комунистическите експерименти не са убили всичко човешко у човека. Независимо от това колко е изкривен смисълът на думата експерт в главата на бай Х, едно е сигурно: освен ако не е клиничен случай, бай Х няма да предпочете да консумира анализите на експертите пред обектите, подложени на анализ. В хубава книга от маркетинг-експерт, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното. Не работодателят те праща на скъп образователен курс, a шефът ти. Ако си бил на такъв курс, но шефът е напуснал или е бил уволнен, то е много глупаво да разчиташ на дългосрочно обвързване на работодателя с теб. "Аз съм твърдо решен да държа виновните за тази бъркотия напълно отговорни", казал Байдън след фалита на голямата банка SVB. Колко странно, когато обясняват успехите си, американците търсят причината в "невидимата" ръка на пазара. При неуспех, обаче, вината е винаги в човешка ръка. Сякаш са забравили Първата аксиома на свободния пазар:
Малко успяват, повечето фалират. За справка: зад успеха на Форд, Дженерал Мотърс, Стелантис и Тесла, се крият фалитите на хиляди други автопроизводители. На Стоил често му се е случвало да напуска работодатели, но никога шеф не му е задавал логичния и уместен въпрос: "Мога ли да направя нещо за да те откажа?" Вместо това Стоил е чувал какво ли не:
> "Кога?", > "Къде отиваш?" и дори откровени тъпотии като: > "Разбираш ли че повече няма да получиш шанса да работиш за нас?" Като изключим едно-две напускания, в останалите случаи ставаше дума за Големия шеф, т.е. за шефа на фирмата (в някои случаи с милиони капитал и стотици персонал). За да станеш Голям шеф определено се иска да не си тъп. Защо, тогава, трябва да задаваш тъпи въпроси? Как защо? Такива са правилата на играта; ако зададеш умен въпрос, току-виж получиш честен отговор. Например, на въпроса "Мога ли да направя нещо за да те откажа?" току-виж си получил отговора "Да, шефе, можеш да си намериш работа другаде!" Когато въпросът е тъп, можеш да се отървеш с тъп или неверен отговор и това се счита в реда на нещата. Например, на въпроса "Разбираш ли че повече няма да получиш шанса да работиш за нас?" можеш да отговориш така: "Това щеше да ми е голям проблем, шефе, но аз съм решил да се реализирам в коренно различен бизнес", въпреки че отиваш да работиш за конкуренцията. Стоил може да обобщи наблюденията си с няколко думи: Тъпаци са не тези, които задават тъпи въпроси или дават тъпи отговори, защото те вероятно имат причини да го правят. Тъпаци са тези, които говорят и правят тъпотии от сърце, т.е. безпричинно. Например: а) когато не им трябва да питат, или б) когато не е необходимо да отговарят. Гео Милев бил сложна личност: преводач, издател, поет, арт-критик, театрал и художник. Заради:
а) едно стихотворение - "Септември", б) симпатиите му към левите идеи, в) склонността му да се защитава по съдебен ред, фашагите му сложили етикетите "комунист" и "враг на държавата", след което го убили. По-късно, комунистите го "убили" втори път, сменяйки етикетите с "поет" и "революционер". Така успели да заблудят следващите поколения че сложната му личност може да бъде описана с две думи. Да беше Гео Милев единствената жертва на фашисти, комунисти и "добросъвестни" преподаватели! Да беше, ама не беше! Жертва на етикетирането става всяка сложна личност. Колко потресен щеше да бъде:
Витгенщайн казваше че философията е битка срещу омагьосването на нашата интелигентност чрез езика. Като се замислиш, политиката, литературата и журналистиката се бият на страната на врага.
На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има, казваше Айнщайн. Каква по-добра илюстрация на това от оскарите за женска роля! Вероятностите (според The Scotsman) били:
а) за Мишел Йео - 8/11, б) за Кейт Бланшет - 1/1, в) за Андриа Райзбъро - 1/20, г) за Мишел Уилиамс - 1/40, а д) за Ана де Армас никой не казва нищо, вероятно защото става дума за нещо от сорта на 1/100. Теорията казва че вероятностите трябва да се сумират до 1, защото една от актрисите ще спечели наградата. Практиката е друга, на база на посочените данни сумата излиза около 1.81. И още нещо: Вероятностите важат само за публиката. Организаторите на залаганията ще спечелят със сигурност, без значение коя актриса ще си тръгне с "Оскар", и дали изобщо ще има такава. Марк Твен май беше казал: "19-ти век се отличава от 20-ти главно по това, че през 19-ти век думите ОПТИМИСТ и ГЛУПАК не са били синоними."
Не, не го е казал Марк Твен, който нямаше "късмета" да доживее до световните войни/епидемии/финансови кризи. Казаха го братя Стругацки. - Един измислен герой на братя Стругацки казва че мисленето не е развлечение, а задължение - съобщава на студентите си Спирос. - Не можах да дочета книгата, но предполагам че това е завоалирана критика на "комунистическа" Русия.
Мисленето по задължение не става. Представяте ли си какво щеше да стане ако от партийния комитет изпратеха заповед до Евклид Евклидович Евклидов за Деня на Ленин да открие работническо-селски път към геометрията? Нищо нямаше да стане! - Винаги когато ми кажат че от дърветата не виждаме гората - казва Спиро Горският - аз отговарям така: "Изсечете ги, бе, изсечете ги до едно, и се надявайте тогава да я видите!"
- Винаги когато ми кажат че някой има хеликоптерен поглед - казва Пешо Парашутистът - аз отговарям така: "Хеликоптерният поглед е погледът на лузъра: твърде далеч за да види детайлите и твърде близо за да скочи с парашут, ако му се наложи." |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
September 2024
|