Какво ли си мислят, пита се Стаменко. Че си приличат с Доналд Тръмп заради колите, и с Алберт Айнщайн - заради акъла и липсващите чорапи? Каквото и да си мислят, те на практика са най-обикновени квартални перачи, решава Стаменко и продължава по пътя си.
Край известна квартална перачница двама от перачите си казват довижданията и се отправят към ролсройсите си. Как са се барнали само, мисли си Стаменко, искрящо-бели ризи с дълги ръкави, дълги тъмни панталони и италиански мокасини. Явно колите и дрехите са стрували много, та и на двамата не са им останали пари за чорапи.
Какво ли си мислят, пита се Стаменко. Че си приличат с Доналд Тръмп заради колите, и с Алберт Айнщайн - заради акъла и липсващите чорапи? Каквото и да си мислят, те на практика са най-обикновени квартални перачи, решава Стаменко и продължава по пътя си.
0 Comments
Вчерашният свят беше "лесен". Можеше, подобно на Кольо Фичето, да направиш мост, без да си завършил строително инженерство. Можеше да изпееш песен, без да си завършил музикално училище. Дори когато бяха нотирани, песните допускаха интерпретации: бързото и тихото зависеха от изпълнителя, авторите не използваха означенията bpm и dB.
Днес, вярваме в прогреса и в това че образованието е необходимо условие. И нали сме прогресивни и образовани, та очакваме нещата да имат точни формулировки (ноти, чертежи, формули и прочие), които да казват "истината, цялата истина и само истината". Да, ама не! Чертежите не могат да ни кажат защо се срина сградата във Флорида. Формулата ClCHCHAsCl2 не ни казва как да получим веществото. Е, ако сме грамотни и съобразителни, то можем да стигнем донякъде, например дотук: AsCl3 + C2H2 → ClCHCHAsCl2, но продължаваме да сме с вързани ръце - не знаем нищо за температурата, налягането и катализаторите. В някои случаи формула изобщо няма, понякога защото не би могло да я има. Всеки знае че съществуват прости числа, но формула за изчисляването им няма. Няма дори бърз алгоритъм за проверка дали дадено число е просто, трябва да го пробваш бавно и мъчително. Същото се отнася и за любимите ми Цумкелерови числа, които са по-често срещани от простите. Оказва се че формулировките ни не са чак толкова прогресивни. Не е никак прогресивно и веществото от горния пример, защото е бойно-отровно. Никак не бил прогресивен и откривателят му - католически поп, който го открил за целите на дисертацията си по химия в някакъв католически университет. Синтезирайки веществото, попът се отровил и лежал в болницата няколко дни. След което, вместо да си затрае, довършил дисертацията си. Не ми звучи нито богоугодно, нито прогресивно. Клошарите са като охлювите - носят цялото си имане със себе си. Живеят като враните - прехранват се с търсене и намиране, никога с произвеждане и ремонтиране. Само едно им е хубавото: седнат ли с "колеги" в парка, оставят торбите настрани и започват да си говорят.
Съвременниците са като охлювите - носят цялото си богатство със себе си. Книги, филми, социални контакти, разплащания - всичко това е в телефоните им. Живеят като враните - занимават се с търсене и намиране. Елементарно, Уотсън, никой не може да произведе книги, филми, комуникационни и разплащателни услуги на телефона си; от телефона можеш единствено да ги търсиш и консумираш. За разлика от клошарите, обаче, на съвременниците истинската комуникация им куца. Когато седнат в парка с компания, те не пускат електронните си "торби", ами постоянно надничат в тях да видят какво се е случило и с кого. Ачо е работил на 20-тина места и е кандидатствал на 2 пъти по толкова. Само на 2 места му правиха тест за интелигентност и професионална пригодност: в банка и в компания за небанкови финансови услуги. Изкара си тестовете, т.е. оказа се достатъчно интелигентен и професионално пригоден. И може би точно затова не прие офертите им. Сякаш гледаше в бъдещето:
> споменатата банка стана известна като първата фалирала БГ банка след 1947 г., а > другата компания пострада сериозно от Световната финансова криза (2007-2008), като конкурентите ѝ отмъкнаха интелигентните и кадърни хора. Ирония на съдбата е че най-интелигентните и професионално пригодни хора Ачо срещна при работодатели, които не тестваха персонала си за тези качества. Един такъв работодател дори зае водеща позиция в бизнеса си едва след като беше напуснат от най-интелигентните си и професионално пригодни кадри. С написването на цяла книга без да употреби буквата Е, французинът Georges Perec стана световно известен, а в Париж кръстиха улица на негово име. Как ли щеше да се върти в гроба си писателят, ако бяха кръстили "неговата" улица "Gorgs Prc"?
We worship Adam Smith for "his" invisible hand. Oh, how well he describes, with the help of an abstraction, what happens in the economy, we say to ourselves with admiration.
It is an abstraction, yes, but not quite. On the one hand, it is an abstraction as it is a hand unattached to a body. On the other hand it has many fingers – producers and consumers, and therefore it resembles the human hand. A true abstraction would be the bodiless and fingerless hand. Even geniuses can hardly envisage such a hand. For example, Euclid could see how the invisible hand of prime numbers, with its countless fingers, is spinning the Machine of mathematics, but he was unable to imagine the number zero – the number of fingers of a fingerless hand. Има една мениджърска теорема, че няма незаменими хора. Когато Пешо е недоволен от работата и се оплаче, шефът му казва че няма незаменими хора. С идеята Пешо да се сети че работата може и да е лоша, ама без нея още по-лошо.
Пешо има логическо мислене. Когато зададе на шефа въпрос относно конкретната работа, а получи отговор отнасящ се до пазара на труда, той разбира: 1. че освен работата, нещо и с шефа не е наред. 2. че шефът няма желание Пешо да си върши работата в подобрени условия. Което го кара да си намери нова работа. А шефът доказва теоремата (че няма незаменими хора) като намира заместник на Пешо. И на мен ми се е случвало да ме заместят. Първата ми работа включваше постоянна комуникация с колеги и клиенти (до един корпоративни). След като напуснах, ме замениха, естествено. С човек, който беше глух и с лоша хигиена. Как са работили с него колегите и клиентите не беше трудно да си представя. Изводът: Работата прилича на уравнение, а хората - на корените му. В x^2 - 1 = 0можеш да заместиш х с 3.14, но това заместване не върши работа. В този смисъл, незаменими хора има. А какво е ставало когато ти си замествал някого, ще попитате. Не съм! Винаги съм отивал или в новосъздаваща се организация, или на новосъздадена позиция. Така и не разбрах какво е да заместваш някого. През 1972 г. Айзък Азимов публикува "Самите богове". Полетът на въображението му да види комуникация между нашата и друга, паралелна, Вселена му донася наградите "Небюла" и "Хюго".
Въображение, въображение, ама не му е стигнало за всичко. В книгата: > университетските учени се молят на ръководството за допълнително време за работа с компютъра (в единствено число, забележете), > земното население е 2 милиарда. Просто го направи, а? Господин творец, просто създай шедьовър! Господин бизнесмен, просто спечели милион! Господин спортист, просто постави световен рекорд! Господин учен, просто открий нов природен закон! Не става, а? Просто се правят само простите неща.
Преди години когато ... рокендролът беше значително по-млад, една дама агитираше приятели да си купят къща в Гърция, че да ходят на море там. След година, приятелите бяха седнали в кръчмата и същата дама се оплака че 5 години не са ѝ вдигали заплатата. Ама как така, каза ѝ Стаменко, нали миналата година искаше да купуваме имот в чужбина. Леле, как само го изгледа дамата!
Преди няколко години Стаменко спорѝ с приятел за това коя професия (лекари или програмисти) се иска повече акъл. Лекари, каза приятелят. Програмисти, каза Стаменко. Много се засегна приятелят, вероятно защото общуваше основно с лекари, а имаше и в рода си такива. А тази година ... приятелят изпраща сина си да учи в чужбина за програмист. Стаменко е помъдрял, и затова се удържа да не попита приятеля си дали акълът на сина му не стига за лекар, та затова отива да учи за програмист. През 18-ти, че дори и през голяма част от 19-ти век, робството е било напълно законно. Сега пак го има, но е незаконно.
През 19-ти и началото на 20-ти век търговията (и употребата) на наркотици е била напълно законна (спомняте си че британската империя води 2 войни с китайската, за да имат правото британските търговци да внасят опиум в Китай). Днес наркотиците са още по-масови, но са съвсем незаконни. Кои времена са варварските - вчерашните или днешните? Времената на лошите закони и добрите хора, действащи в рамките на закона? Или времената на добрите закони и лошите хора, смятащи че е правилно заради кефа си да нарушават законите? Чудя се защо дават право на Турция да участва в европейски първенства (по футбол например). Никой няма да пусне Дания в американските първенства заради туй че по-голямата част от територията ѝ е в Америка*. Никой няма да пусне Франция в африканските и южноамериканските първенства**. Не е само това, на Дания и Франция дори не им хрумва да поискат.
Чудя се за Турция, чудя се, но накрая се сещам за мисълта на Дъглас Мъри: Ние, европейците, знаем че не можем да станем каквито си поискаме. Не можем да станем индийци или китайци, но от нас се очаква да вярваме че всеки може да дойде в Европа и да стане европеец. __________________________________ * сещате се, става дума за Гренландия ** заради Рейньон и Гуян Новото се ражда лесно, старото се вслушва в "завета" на Брус Уилис и не ще да умира. Така се оказахме с:
> 2 БСП-та, > 2 ДПС-та, > 2 академии на науките, > две радиа "Зи-рок", > 2 ЦСКА-та. Днес научавам че сме имали едновременно две групи "Диана експрес". Няма да се учудя, ако след изборите се пръкне и втори ГЕРБ. They tell you progress is self-evident and give you justifications: thanks to physics (new ways of javelin-throwing) and chemistry (new javelin materials) a modern record-breaker can throw farther than the ancient Achilles. Even so, today's javelin throwing is "half-throwing". In the time of Achilles, in addition to distance the following things were sought:
a) accuracy, b) ability to throw repeatedly, and c) ability to throw while keeping your life and health, i.e. ability to throw wearing uncomfortable armor and helmet. Oh, how I pity the modern record-holder who would fight Achilles. "Не ми говори за проблеми, а за решения", обичат да казват разни самозвани мениджъри. Само да не си помислите че и те са такива - говорещи за решения, а не за проблеми! Точно обратното - колкото по-голям е мениджърът, толкова повече обича да се оплаква.
Българският мениджър, например, прави фабрика в планината - защото хората от съседните села са безработни, а пътуването им до големи градове е бавно и сложно. Правил си е сметка че те ще са евтина работна ръка, пък те не желаят да работят във фабриката му. Той излиза и се оплаква в пресата, вместо да се замисли защо не си е приготвил домашното (да провери нагласите на селяните да му работят за жълти стотинки преди да построи фабриката). Докато дребният БГ мениджър се оплаква от няколко селяни, крупният чужд мениджър се оплаква от цели нации. "Как можеш да управляваш нация, която има 246 вида сирене", оплаквал се френският топ-мениджър Шарл де Гол. Не го било срам да се оплаче публично, но го мързяло да направи нещо за решаване на проблема. Например, да раздели огромната неуправляема френска нация на няколко - по-малки, но управляеми. Или да намери по-способни мениджъри от самия него. Докато се разхожда, Стаменко вижда че стените на някаква сграда са украсени с надписите "Моля не изхождайте домашните си любимци на тротоара!" Ха, казва си, че нали са им любимци точно защото се изхождат на тротоара, а не вкъщи.
... ги има не само в българския. Ако се заслушаме в тази песен на Diana Krall можем да чуем следния бисер: "POLAR BEAR RUG me, don't BUG me".
Често можем да чуем от началници и работодатели че няма незаменими хора. Има нещо вярно в това - повечето от нас са обикновени, заменими, хорица и затова се връзваме на шефските глупости. Е, някои не сме толкова обикновени и сме прозрели че незаменими хора има. Затова след смъртта на барабаниста Джон Бонам колегите му от Led Zeppelin решиха да прекратят съществуването на групата.
Ако историята с Бонам ви се вижда твърде неподходяща за ниската музикална култура на началника, то можете да възприемете директен подход и да го ударите по главата с неговите камъни: - Точно заради това че няма незаменими хора, шефе, аз тези дни уредих да те сменя с по-добър шеф! Ако не бях станал държавен служител, нямаше да повярвам че е възможно да се съберат толкова дебили на едно място.
Стаменко тръгва да си купува книга от водещо българско издателство. Книгата е от серия, претенциозно натруфена с името "Нова проза". Отваря книгата и що да види:
> оригиналното издание на книгата е от 1983; > преводът на български е от 1990; > българското издание е от 2005. Чудя се колко стара им е старата проза, мисли си Стаменко и оставя книгата. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
September 2024
|