|
Let c(x) be the x-th composite number, c(y) be the least composite number greater than c(x) that is co-prime to c(x), and d = c(y) - c(x). Is there an x, such that the respective d is neither prime, nor perfect square?
P.S. March 30 2021 Wow! Fausto Morales found that (75083 * 250480717) - (2^2 * 3^2 * 11 * 13 * 17 * 19 * 23 * 29 * 31 * 547) = 35
0 Comments
Стаменко се прибира от обяд с приятели, на който са изпили сериозни количества Карменер от чилийската централна долина. Минава покрай някаква къща, в чийто двор е паркиран лъскав бял "Мерцедес", от чийто багажник намусени младежи изкарват 5-литрови пластмасови бутилки с наливно вино. Те ли са по-големите баровци, мисли си, каращи "Мерцедес"-и и пиещи незнайни бъркочи, или съм аз - пешеходецът с бутилка Карменер в стомаха и светли мисли в главата?
Трудно е да накараш човек да разбере нещо, когато заплатата му зависи от това да не го разбира. Aптън Синклеър
Джордж Бул бил професор по математика и автор на книгата "Изследване на законите на мисълта", с която поставил основите на математическата логика. Един дъждовен ден, Бул решил да изнесе отдавна планирана лекция, заради което му се наложило да ходи 5 километра под дъжда. Като прибавим това че изнесъл лекцията в мокрите си дрехи, а и трябвало да се върне вкъщи, не е за чудене че "хванал" пневмония.
Жената на Бул била не коя да е, а Мери Еверест Бул, племенничка на Джордж Еверест, чието име носи добре известният връх. Освен това била математичка, а и авторка на книги по математика. Е, имала (по женски) слабост към спиритуализма, а и към хомеопатията. Заради това решила да лекува подобното с подобно. Две седмици завивала Бул с мокри одеала и резултатът бил следният: дробовете на Бул се напълнили с течност и той умрял в мъки. Явно и двамата били пропуснали урока за логическата заблуда "Commutation of conditionals", рожба на която е хомеопатията. Нашето време изисква да сме позитивни, затова ще завършим историята с една позитивна поука, извлечена от живота на Бул: все пак, да си живял умно и умрял глупаво е по-добре от това да си живял глупаво и умрял глупаво. Обикновените хора са доволни от живота, когато са добри музиканти в добър оркестър. По-активните се стремят да се наложат като лидери (диригенти). На малцина им хрумва че освен да репетира и концертира, оркестърът създава продукт (запис). С други думи, малцина се стремят да се изявят като продуценти.
Това че оркестърът трябва да има какво да свири е сякаш най-голямата тайна. За масите музиката е винаги даденост. Истината е че даденост са музикантите; за музиката е нужен композитор. Музикални училища и консерватории бълват музиканти на тон, но да завършиш "Композиция" съвсем не те прави композитор. Правилно сте разбрали, тук не става дума само за музика, а и за хобита, професии и семейства. Става дума за живота, където да си само изпълнител не e достатъчно. Българите си вкараха голям автогол с "тяхната" 13-вековна история, мисли си историкът Спирос. Като ги запиташ къде са им големите спортисти, те ти сочат лица от 20-ти и 21-ви век*. Големите им писатели и поети започват да се появяват чак през 19-ти век**. Големите им учени - през 20-ти***. Ако бяха започнали да броят от 1908 - годината на независимостта им - българите нямаше да има от какво да се срамуват. А сега трябва да се червят заради тези "загубени" 12 века, когато не са правили нищо, освен да завземат и губят територии.
________________________________ * Колов, Котоошу, Стоичков, Бербатов, Костадинова и Димитров ** Вазов и Ботев *** Димитър Иванов, Благовест Сендов, Самуел Рефетоф За разлика от американеца, който свободно се разпорежда със собствените си имоти, българинът не може да отсече гнило дърво в двора си без разрешение от кмета. За разлика от шведа, който свободно ползва чужди имоти, като:
> прави пикници на поляните на природни резервати или на непознати хора, > кара колата си по частни пътища, > кара лодката си в чужди езера, българинът не може да забие българското знаме извън имота си, например на "общодостъпен" морски бряг. И като стана дума за знамена и брегове ... знамена не може да забива, но да ти надуе главата с истории за бойни знамена и България на 3 морета ... това го може. Като млад, Стийв Джобс мислел че
Който иска - намира начин, а който не иска - намира причина. По-късно го "ухапал" ракът и Стийв намерил начин: диети и плодови сокове. Не му провървяло с "лечението" и разбрал че За всяко нещо има причини, но не за всяко има начини. От хората, приели това че са аутсайдери, се раждат прозорливи наблюдатели. Анка Мюлстайн
Хората се делят на любители и любимци. Любимците са галеници на съдбата, те все намират кой да се грижи за тях. Често те са сред тези, за които Уорън Бъфет казва че по време на отлив се вижда че са плували без гащи. И сега е време на отлив, та затова някои любимци надигат глас:
> във времената на пандемията, подкрепете любимия си футболен отбор, или > във времената на пандемията, подкрепете любимите си, но бедни, лауреати на "Златния орфей". Ха, че ние нямаме ли си любимци в семействата и сред приятелите, които да подкрепяме в тези трудни, пандемични, времена? Ами вие, футболисти и певачки? Как така се оказа че не сте сред любимците на вашите семейства и приятели, та опряхте до нас? В началото на 20-ти век, 30-годишният поет Кирил Христов си поисква от Народното събрание народна пенсия, за да може да си пише на спокойствие, т.е. на народна издръжка. По-късно парламентът му гласува пенсията, заедно с пенсии за Стоян Михайловски, Антон Страшимиров, Елин Пелин и други.
Историята се повтаря: тези дни "другарите" от ГЕРБ гласуваха пенсии за 65 естрадни певци от времето на БКП. Други, млади и онеправдани, певци се надигнаха на протест, и сега 1000 от тях щели да получат еднократно по 4-5 хиляди на калпак. Парадоксът на бръснаря го знаете. Решението му е елементарно и напомня на разказ с роботи от Айзак Азимов. И така ...
Бръснарят се събужда небръснат. Лежи си в леглото, което значи че не се бръсне, и разбира че по тази причина е длъжен да се обръсне. Става и започва да се бръсне, но се сеща че не трябва да бръсне тези, които се бръснат сами, та затова спира. В следващия момент той е хем брадясал, хем не се бръсне и следователно ... започва да се бръсне. Спира, тръгва, спира, тръгва. И понеже брадата му не е безкрайна, накрая той е избръснат. Следователно, след като е избръснат и го е направил сам, бръснарят бръсне себе си. Обиждаш се на сладкаря, отказал да произведе торта за гей-сватбата ти, без да се сетиш че гей-сватбата ти обижда сладкаря, а и доста други хора.
Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, способни да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че да вярваш в това е опасна наивност. Наивен бил и Стийв Джобс. Вярвал че е цар на иновациите, защото за разлика от "всички други" не чакал населението да му поиска нещо (отдолу-нагоре), а сам създавал и предлагал непоискани неща, убеждавайки хората че им трябват (отгоре-надолу). Сякаш си е мислил че: >Архимед е измислил Архимедовия винт по искане на земеделците, >Джироламо Кардано е измислил карданното предаване по искане на автомобилистите, >Херон Александрийски е измислил парната машина по искане на ескимосите и викингите, а >Джон Пембъртън е измислил кока-колата по искане на жадните берачи на памук. Разходиш ли се из гробищата, ще видиш еднотипни надгробни плочи с еднотипни надписи:
Еди кой си Начална дата - крайна дата Сякаш става дума за консерви. Не е ли имало нещо, освен имената им и сроковете им на годност, по което да ги различаваме? Живях пасивно и разпилявах способностите си (по думите на родители, приятели и колеги), но горните надгробни надписи ми говорят за прекалена пасивност: не става дума за неподвижни мебели, а за (бивши) живи хора. Това че са запълвали пространството в определен период, това ли ги е характеризирало най-добре? Не е ли надгробната плоча мястото, където за последно (и накратко) да се каже кои са били и какво са направили, така че поколенията да ги запомнят, да научат нещо от тях, с което да трансформират песимизма на чуждата смърт в оптимистичен заряд за своя живот? Затова си мисля как да изглежда моята плоча. Тя би трябвало да казва нещо за мен. Във връзка с това че ме привличат парадоксите и асиметриите, би ми харесало моят надпис да изглежда така: Ванчо Правеше каквото си знае дори когато не знаеше какво да прави. или Ванчо Откриваше закономерности по случайност. Не знам какво си имал предвид, бай Василе, с твоето "Народе????", но аз чета въпроса ти математически.
Народ ли е обединението на трите непресичащи се множества на: а) възрожденците, б) мърлячите и в) дегенератите? Паметникът на един български възрожденец в Борисовата градина е бил сниман за съответната Уики-статия. Мърлячът, сътворил това дело с най-добри намерения, би могъл да изреже снимката, така че надписът "Дарт Вейдър" да не се вижда. Би могъл, но го е домързяло да го направи. За дегенерата, загрозил паметника, изобщо не ми се говори. Кажи ми, бай Василе, кой от тримата е народът? Дали е Нешо Бончев който, макар и "неосвободен" от турците, беше литературен критик, преводач и учител? Или са другите двама, уж освободени, а всъщност продължаващи да са роби: единият - на мързела си, а другият - на простотията и дефектните си гени? Наближава Трети март и Стаменко се е замислил за турското "робство". По "турско" време в планинското село, откъдето произхожда родът му, турци са се мяркали веднъж годишно: агата е идвал да събере данъците с въоръжена охрана. Иначе го е било страх: от планината, от калните пътища, и най-вече - от "робите".
Има и друго, стаменковите деди и част от съселяните им са били бегълци от Чипровци, избягали за да се спасят от репресии след неуспешното въстание. Какво е това робство, пита се Стаменко, при което "робите" въстават, след което бягат и на новото си място получават свобода без репресии, защото са ... нарушили закона на (и избягали от друго място в) същата държава? Всъщност, това държава ли е било или просто го наричаме така защото нямаме друга подходяща дума? Стаменко лесно намира подходящата дума: разграден двор. Намира и подходяща мисъл: да мислиш за роби хора, живели в разграден двор, не говори добре за интелекта ти; роби сме ние, понеже не можем да си избягаме от името, ЕГН-то, съдебната биография и данъчните задължения. Разни българи спорят дали 3-ти март трябва да остане национален празник. Мисля че не трябва. По-добре да е 1-ви април - Денят на шегата.
А сега, сериозно! Защо да не бъде 2-ри юни, преименуван в "Ден на свободата"? Кое е по-важно от свободата? Няма такова нещо, дори и загиналите за нея не са толкова важни. Това го знаеха и самите те, и точно затова загиваха за свободата. Нека уважим жертвата и вярата им! |
Categories
All
Archives
January 2022
|
RSS Feed
