Целият труд и талант на алхимиците, сред които бе и Нютон, не стигнаха за да превърнат оловото в злато. С минимални усилия, американските филмови академици успяха да превърнат "златото" на оскарите в евтин метал.
|
На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има, казваше Айнщайн. Каква по-добра илюстрация на това от оскарите за женска роля! Вероятностите (според The Scotsman) били:
а) за Мишел Йео - 8/11, б) за Кейт Бланшет - 1/1, в) за Андриа Райзбъръ - 1/20, г) за Мишел Уилиамс - 1/40, а д) за Ана де Армас никой не казва нищо, вероятно защото става дума за нещо от сорта на 1/100. Теорията казва че вероятностите трябва да се сумират до максимум 1, защото една от актрисите ще спечели наградата, освен ако академията реши да не я даде. Практиката е друга, на база на посочените данни сумата излиза около 1.81. С други думи: Вероятностите важат само за актрисите. Организаторите на залаганията ще спечелят със сигурност, без значение коя актриса ще си тръгне с "Оскар", и дали изобщо ще има такава. Някакъв фен на компютърните игри се възгордял че в "кредитите" на Assassin's Creed Valhalla Dawn of Ragnarok преброил 250 български имена. Кой с каквото може, с това се гордее, ще кажа аз и ще добавя:
Когато нямаш една звезда участваща в 250 топ-продукции, се радваш на 250 "статисти" участващи в една. Ако си имал нещастието да имаш първо колеги, а едва след това - приятели, то има опасност от второ нещастие: да се заблудиш че приятелството е също комутативно*.
________________________________________ * Ако А е колега на Б, то и Б е колега на А, но Ако А е приятел на Б, то няма гаранции че Б е приятел на А Имаше една измислена теория че за да стигнеш до върха на професията са ти нужни поне 10 000 часа насочена практика (изискваща висока концентрация и излизане извън зоната на комфорта). Мога да унищожа тази теория само с едно изречение:
Мислите ли че Ботев се е мъчил 10 000 часа с писане на поезия преди да стигне до "Хаджи Димитър", и че Макартни се е мъчил 10 000 часа с композиране преди да напише "Вчера"? Казано по друг начин (отново с едно изречение): Теорията за 10-те хиляди часа до върха може да се отнася до изпълнителите, но не и до творците. И като стана дума за творци ... това за излизането извън зоната на комфорта е също съмнително. Няма данни младият Ботев да се е мъчил с писане на разкази и романи, а младият Макартни - с композиране на сонати и симфонии. Нещата са относителни, особено ако става дума за моженето и неможенето. Ще дам пример с моя милост:
Мога да виждам неща които другите не могат, защото не мога да приемам за даденост неща които другите могат. По думите на Гор Видал, Конфуций вярвал че да знаеш без да мислиш е глупаво, а да мислиш без да знаеш - опасно. Ще рече ... знанието и мисленето са тандем; не можеш да отделиш едното от другото. Да ме извиняват Видал и Конфуций, но ... аз мисля друго.
Моженето има две майки: 1. знанието (кодираме с тази дума знанието получено от учебниците) и 2. мисленето (кодираме с тази дума мисленето над лист хартия или в процеса на експеримента). Всяка от тези майки може да роди моженето. Всяка от тях може да го роди без участието на другата, но и тук (подобно на много други места) има асиметрия: Само със знание можеш да станеш компетентен професионалист, само с мислене можеш да станеш основоположник. Ако имате трудности с горното твърдение, помислете за следното: > Кой научи Бащата на математиката - Талес Милетски - да доказва теореми? > Кой беше учителят по програмиране на Жозеф-Мари Жакард? > Кой беше учителят по творческо писане на Христо Ботев? > Кои бяха учителите по авиационна теория и практическо пилотиране на братя Райт? Science is mighty when it deals with small things and weak when it deals with big things. It can accelerate elementary particles, but cannot slow down global warming.
Художникът бълва творби. Кураторът бълва оценки: това ДА, онова НЕ. След което има наглостта да твърди че "кураторството било друга форма на авторството в изкуството". Да, ама не. Изложбата без куратор е напълно възможна, но изложбата без художник не е.
Това е асиметрия срещана и на други места: 1. Състезанията са възможни без треньори, но не и без състезатели. Мислите ли че участниците в древногръцките олимпиади са имали треньори? 2. Науката е възможна без научни ръководители, но не и без учени. Под чие научно ръководство направи десетките си открития Майкъл Фарадей? 3. Литературата е възможна без издатели, но не и без писатели. Сещате ли се за Омир? Първите му издатели са родени хилядолетия след него. Колко хубаво го е казал Алберт Санчес Пиньол: "Робите без господари са свободни. Господарите без роби са нищо." "Мразех войната, но обичах войнствения дух. Мразех мечовете, но обичах самураите", пише в автобиографията си Фил Найт. Надушвам нещо гнило в тази мисъл. Без самурая самурайският меч е произведение на изкуството. Без мечовете си самураят е нищо.
Който е бил в "родната" казарма, той е запознат с упражнението "днес копаеш дупка, утре я зариваш". Работа много, смисъл никакъв. Каква ти казарма, цели бизнеси са организирани на този принцип. В САЩ, например, за година:
> бизнесът "правене на татуировки" е с приходи от 1.7 милиарда долара, а > бизнесът "изличаване на татуировки" е с приходи от 100 милиона долара. И като се замислих за казарми и татуировки, усетих поредната асиметрия: следите от иглата могат да се заличат; за следите от казармата няма такава гаранция. Гошо минава покрай италианското посолство и гледа някакъв плакат рекламиращ онлайн-курсове по италиански. Първата му мисъл е: "Има нещо гнило тук! Защо онлайн-курсовете не се рекламират онлайн?"
Пускам си някаква група и що да видя: басът -> 6-струнен, китарите -> 7- и 8-струнни. Очаквах певецът да бъде с 2 усти, но не беше.
Когато нечовешки интелект победи някой известен човек, целият свят научава за това. Например, когато Дийп Блу победи Гари Каспаров, това влезе не просто в новините, а в Уикипедия.
Когато някой неизвестен човек победи нечовешки интелект, никой не разбира за това. Още по-странно е когато човекът не разбере че е победил. Знам го добре, защото ми се е случвало. През 2013 г. открих и доказах проста теорема за рефакторируемите числа, без да разбера че съм победил ИИ наречен HR*, както и създателя му Саймън Колтън**. Научих го едва през 2020 г. по случайност, прочитайки историята на казуса в книга излязла през 2019 г. Това че никой, освен мен, не е разбрал за победата ми е от ясно по-ясно. _____________________________________________ * открил теоремата, без да може да я докаже ** доказал теоремата, без да я открие Това че нещо би могло да съществува, не означава че то съществува. Това че нещо не би могло да съществува, означава че то не съществува.
Това което парите правят за хората е нищо в сравнение с това което хората правят за пари.
Банкерът може да пише фалшива литература, но ми е мъка за писателя който напише фалшив чек. Тоз който убива време не е убиец, а самоубиец. Колкото и малко да знаят приятелите ни, те винаги знаят какво биха направили на наше място. Ако мислиш че си луд, то е защото не си. Ако мислиш че целият свят е луд, то е защото е. Ако прави пари, киното е индустрия; ако ги губи, то е изкуство. От гледна точка на автора е добре да те четат и още по-добре - да пишат за теб. От гледна точка на читателя е по-добре да четеш автора, отколкото писаното за него.
Не че искам да се ограничи свободата на словото, вероизповеданието и т.н., но така както нямаме право да правоуправляваме автомобилите си както си искаме, или да лекуваме/образоваме поверените ни за лечение/образование както си искаме, така не би трябвало да имаме право да словообразуваме и вероизповядваме както си искаме.
Елементарно, Уотсън, така както автомобилистът няма право да влезе с колата си в дома ти, така и агитаторът няма право да влезе там с озвучителната си система и нецензурните викове на поддръжниците си. Също и попът - с камбаните си, и ходжата - с "ариите" си. Как мислите, кого мрази повече един политик:
а) този, който не гласува за него (защото не гласува изобщо) или б) този който гласува срещу него (гласувайки за противника му)? Елементарно е, ще кажете, всеки политик мрази повече хората от втория вид. След тези встъпителни думи, преминаваме към облога на Паскал. Облогът накратко: Двама души се обзалагат дали Бог съществува или не. Ако Бог не съществува, то заложилият на това е спечелил един живот без молитви, а заложилият против това е изгубил един живот в молитви. Ако Бог съществува, то заложилият срещу това печели вечност в Ада, а заложилият за това - вечност в Рая. Изводът според Паскал: вярващият в Бог рискува малко за да спечели много, неверникът прави обратното. Нека сега си припомним горния урок за политиците и отново се върнем към облога на Паскал. Ами ако заложим на неправилния Бог? Нима реалният Зевс няма да ни накаже повече ако сме заложили на въображаемия Тангра, отколкото би ни наказал ако сме обикновени неверници? Точно така е и на конните състезания: губиш повече ако си заложил на губещ кон, отколкото ако не си заложил изобщо. Направило ми е впечатление че високата оценка (над 6) на филмите в IMDb е неинформативна - имало е филми с високи оценки, които не са ми харесвали. Същевременно, ниската оценка (под 5) е супер-информативна и гарантира че филмът няма да ми хареса. Същата е ситуацията с хората: някои умни хора не ми се нравят, но няма нито един глупак, който да ми хареса.
What a piece of work is a man! He can't define what hardcore pornography is, but he can recognize it when he sees it (in the words of the world-famous American judge Potter Stewart).
With prime numbers, the situation is quite different - we can easily define them, but we cannot recognize them when we see them. Pierre de Fermat thought that 2^32 + 1 = 4294967297 is a prime number, but much later Leonhard Euler discovered it was not. Чудя се защо дават право на Турция да участва в европейски първенства (по футбол например). Никой няма да пусне Дания в американските първенства заради туй че по-голямата част от територията й е в Америка*. Никой няма да пусне Франция в африканските и южноамериканските първенства**. Не е само това, на Дания и Франция дори не им хрумва да поискат.
Чудя се за Турция, чудя се, но накрая се сещам за мисълта на Дъглас Мъри: Ние, европейците, знаем че не можем да станем каквито си поискаме. Не можем да станем индийци или китайци, но от нас се очаква да вярваме че всеки може да дойде в Европа и да стане европеец. __________________________________ * сещате се, става дума за Гренландия ** заради Рейньон и Гуян На Насим Талеб дължим прозрението че истинското знание за здравето и живота е негативно: по-добре е да знаеш какво да НЕ правиш (напр. да НЕ пушиш), отколкото да знаеш какво ДА правиш (напр. ДА пиеш таблетки с витамини).
Съществуват и други неща, нямащи нищо общо с живота и здравето ни, истинското знание за които е негативно (този път заради Принципа на Коперник, а по-точно т.н. Doomsday argument). Имам предвид бъдещето: > не знаем кои ще са милиардерите след 1 век, но би трябвало да знаем че Бил Гейтс няма да е сред тях; > не знаем кои ще са водещите компании след 2 века, но би трябвало да знаем кои (Епъл, Гугъл) няма да са сред тях; > не знаем как ще се препитават възрастните след 3 века, но би трябвало да знаем че пенсионното осигуряване в сегашния му вид няма да го има. Обиждаш се на сладкаря, отказал да произведе торта за гей-сватбата ти, без да се сетиш че гей-сватбата ти обижда сладкаря, а и доста други хора.
Епидемията
Благодарение на нея доживяхме да видим опашки пред книжарниците. Завивките Колкото и да е странно, комбинирането на завивките не е комутативно. Понякога одеялата А+Б топлят повече от Б+А. |
Categories
All
Archives
March 2023
See also |
RSS Feed
