Българският граничар е застрелял повече българи на излизане, отколкото чужденци на влизане.
|
Когато ти кажат че си от сорта "пръст да му покажеш, ще се разсмее", това не е комплимент, отнасящ се до чувството ти за хумор. Това е по-скоро прикрита подигравка че в сферата на смешното ти си ... всеядно прасе.
Участниците в математическите олимпиади ми се струват от същия сорт. Решават това, което им се даде. Съвсем различни са участниците в истинските (т.е. спортните) олимпиади. Представяте ли си колко бой ще изяде треньорът, ако накара футболистите си да се състезават в скачане на височина? На сцената креативността се възприема субективно, в спалнята - обективно. Да сте чули за спални приключения на някоя рок-звезда, при които тя си е палила, или забивала нож в, инструмента?
В хубава книга от Рори Съдърланд, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното: Когато те праща на скъп курс работодателят НЕ сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно! Той обвързва дългосрочно ТЕБ - заради ангажимента да работиш определено време при него, БЕЗ да поеме симетричния ангажимент да ти гарантира работата през този период. На пръв поглед, няма съществена разлика между пледоарията на адвоката и теоремата на математика, понеже става дума за детайлна аргументация. Замислим ли се, ще установим че разликата е в резултатите:
а) успешната адвокатска пледоария решава локален казус и води до оправдаване на един или няколко конкретни обвинени, докато б) успешната теорема решава глобален казус, т.е. оправдава всички "обвинени" - настоящи и бъдещи. Замислим ли се малко повече, установяваме че успешната теорема Х оправдава и минали "обвинени", т.е. теоремите които са били доказани при допускане на верността на Х, преди Х да е била доказана. Преди 10 години, във връзка с Парадокса с бръснаря, открих Фундаменталното правило за правилата, а именно:
Правилата винаги допускат изключения за хората които ги пишат. Това би могло да прозвучи като евтин афоризъм, но всъщност е закон на човешкото мислене. Да вземем за пример гения Алан Тюринг, известен с какво ли не, вкл. и с Теста на Тюринг: Ако компютърът успее да заблуди експерта че е човек, то компютърът е интелигентен. Не е ли очевидно че Тюринг не е мислел за горното си условие като за сериозно (вкл. необходимо и достатъчно) условие за интелигентност? Той не смятал че то се отнася до хората и лично до него (автора на правилото). За справка, Тюринг не успя да заблуди властите че е хетеросексуален, поради което получи присъдата "химическа кастрация", променила го телесно и интелектуално, и накарала го да се самоубие. Същевременно, хиляди негови "колеги" успяваха да заблудят властите че са хетеросексуални и избягваха съдебно преследване. Значи ли това че те са били интелигентни, а Тюринг - не? Доверието не е нито комутативно, нито транзитивно. След като Яна се потурчила, тя продължила да има доверие на брат си, но той изгубил доверие в нея. Затова казвал: "Вяра не давам на турска Яна!", но думите му били запомнени погрешно.
Днес ще компресирам един мой текст от декември 2018-та година така:
"Забелязал съм че всички защитници на правото на аборт са били родени", шегувал се Роналд Рейгън. "Забелязал съм че всички защитници на авторското право използват буквите безплатно", шегувам се аз. Красотата е в очите на наблюдателя, миризмата е в ръцете на проктолога.
Какво ли може да означава това, ще запитате. Ето какво: Някои неща са субективни, други не са. Никой няма да стисне за довиждане ръката на проктолог, преди онзи да я е измил! Българите се гордеят с литературните награди на Георги Господинов, но не се срамуват от това че господинът искаше библиотеките да му плащат за всяко заемане на негова книга.
Пред закона Х всеки човек У е еднакъв, казал Кобургът, но ни спестил продължението че пред всеки човек У законът Х не е еднакъв.
Питайте Васил Божков, пред него имаше 2 различни закона - да си избере по кой да го облагат. Така спести 600 милиона. На вас, в магазина, предлагали ли са ви ДДС по избор? Всяко съобщение съдържа излишна информация и ние обикновено можем да се отървем от нея без сериозни последици. Това казвал геният Клод Шанън, след което давал следния пример:
MST PPL HV LTTL DFFCLTY N RDNG THS SNTNC. Ако случайно имате проблеми с разбирането (в което дълбоко се съмнявам), ще възстановя излишъците: MOST PEOPLE HAVE LITTLE DIFFICULTY IN READING THIS SENTENCE. След което ще продължа по същество. Вече е ставало дума че много често мислите на мъдреците говорят не толкова за реалността, колкото за самите тях. И в случая е така*. Съмнявам се че Шанън би могъл да напише подобно изречение на китайски, но без да ползва хоризонтални черти (или на "морзов" английски, но без да употребява точки), така че изречението да бъде разбираемо. Ако не схващате мисълта ми, било поради липсата на информационни излишъци в нея, било поради факта че сте на 3 ракии, то ще се изразя образно, с помощта на виц: Един слепец намерил парче шкурка. Въртял я, опипвал я, изнервил се и казал: "Досега такава глупост не бях чел! Преведено на прост български: Вероятно за китаеца и морзовия телеграфист модифицираните по примера на Шанън текстове ще изглеждат така, както изглежда шкурката на слепец, а именно - напълно неразбираемо. ______________________________ * в този смисъл, примерът на Шанън си прилича с Уравнението на Дрейк, "Проблемът с Линда" на Даниел Канеман, афоризмът на Ибсен, есето "Роберта" на Умберто Еко и "извънземната" комуникация на Джон Форбс Наш В определен момент човек осъзнава смъртността си. По-късно той започва да се бори със смъртта чрез лични проекти "Безсмъртие". Деца или книги, срещали сте този девиз. Това са само два от начините. Другите са: картини, песни, открития, изобретения, спортни постижения, създаване на религиозни общности и т.н.
Титани, всуе се морите! Проектите ви са парадоксални, защото вместо да заглушат болката от осъзнаването на личната преходност, те добавят нова болка - болката от осъзнаването на преходността на творенията ви. Както навсякъде, и тук има асиметрии. Хората, чиито проекти не осъзнават собствената си смъртност, са за съжаление. Тези, чиито проекти осъзнават смъртността си, са направо за оплакване. Познахте, проектите от втория вид са децата. Към тях в бъдеще ще добавим и Изкуствения интелект, при условие че се е развил дотам, че да осъзнае смъртността си. Красотата е в очите на наблюдателя, грозотата е единодушна присъда.
Стоил си спомня времето, когато работеше в голяма международна компания и колеги от цяла Европа бяха събрани в Унгария. Заведоха ги на обяд в приятен ресторант, където (за да не се забавят) менюто беше предварително избрано от домакините. След супата лично им се яви мастър-шефът, любопитен да научи защо всички супи са върнати почти или напълно недокоснати. Елементарно, Золтан, супите бяха сладки черешови супи със сметана. Кой, освен унгарците, е луд да яде такава супа? Също като фестивала "Уудсток 69", мисли си Стилян - големият брат на Стоил. Едни харесаха изпълненията на Ричи Хейвънс, а други - не, но всеки би се съгласил че след фестивала полето приличаше на кочина. Някои книги са незаслужено забравени, но нито една не е незаслужено запомнена. Уистън Хю Одън
Афоризмите са асиметрични. Афоризмите са неравенства. Ще вземем за пример два афоризма от Михаел Рихтер:
1. На Марс търсим бактерии, на Земята унищожаваме китовете. 2. Слабостите ни са по-силни от силните ни страни. Във втория пример неравенството е очевидно: Х е по-силно от Y. А в първия? Тук ще ни се наложи лек превод: това което правим у дома си (на Земята) е по-глупаво от това което правим навън (на Марс). Мнозина, вярвайки в глупости от сорта на това че през лятото трябва да се пие горещ чай за изравняване на температурната разлика, са ирационални. Това не им пречи да са интелигентни. Елементарно, Уотсън, през лятото можеш да ги видиш да пият какви ли не студени напитки, но не и горещ чай.
Другата крайност са добре информираните рационални хора. Те знаят: а) че през лятото трябва да се хидратираш добре, и б) че алкохолът действа диуретично, т.е. дехидратира, и следователно трябва да се избягва през летните жеги, но въпреки това, напълно неинтелигентно се наливат със студена бира. Целият труд и талант на алхимиците, сред които и Нютон, не стигнаха за да превърнат оловото в злато. С минимални усилия, американските филмови академици успяха да превърнат златото на оскарите в евтин метал.
На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има, казваше Айнщайн. Каква по-добра илюстрация на това от оскарите за женска роля! Вероятностите (според The Scotsman) били:
а) за Мишел Йео - 8/11, б) за Кейт Бланшет - 1/1, в) за Андриа Райзбъро - 1/20, г) за Мишел Уилиамс - 1/40, а д) за Ана де Армас никой не казва нищо, вероятно защото става дума за нещо от сорта на 1/100. Теорията казва че вероятностите трябва да се сумират до 1, защото една от актрисите ще спечели наградата. Практиката е друга, на база на посочените данни сумата излиза около 1.81. И още нещо: Вероятностите важат само за публиката. Организаторите на залаганията ще спечелят със сигурност, без значение коя актриса ще си тръгне с "Оскар", и дали изобщо ще има такава. Някакъв фен на компютърните игри се възгордял че в "кредитите" на Assassin's Creed Valhalla Dawn of Ragnarok преброил 250 български имена. Кой с каквото може, с това се гордее, ще кажа аз и ще добавя:
Когато нямаш една звезда участваща в 250 топ-продукции, се радваш на 250 "статисти" участващи в една. Ако си имал нещастието да имаш първо колеги, а едва след това - приятели, то има опасност от второ нещастие: да се заблудиш че приятелството е също комутативно*.
________________________________________ * Ако А е колега на Б, то и Б е колега на А, но Ако А е приятел на Б, то няма гаранции че Б е приятел на А Имаше една измислена теория че за да стигнеш до върха на професията са ти нужни поне 10 000 часа насочена практика (изискваща висока концентрация и излизане извън зоната на комфорта). Мога да унищожа тази теория само с едно изречение:
Мислите ли че Ботев се е мъчил 10 000 часа с писане на поезия преди да стигне до "Хаджи Димитър", и че Макартни се е мъчил 10 000 часа с композиране преди да напише "Вчера"? Казано по друг начин (отново с едно изречение): Теорията за 10-те хиляди часа до върха може да се отнася до изпълнителите, но не и до творците. И като стана дума за творци ... това за излизането извън зоната на комфорта е също съмнително. Няма данни младият Ботев да се е мъчил с писане на разкази и романи, а младият Макартни - с композиране на сонати и симфонии. Нещата са относителни, особено ако става дума за моженето и неможенето. Ще дам пример с моя милост:
Мога да виждам неща които другите не могат, защото не мога да приемам за даденост неща които другите могат. По думите на Гор Видал, Конфуций вярвал че да знаеш без да мислиш е глупаво, а да мислиш без да знаеш - опасно. Ще рече ... знанието и мисленето са тандем; не можеш да отделиш едното от другото. Да ме извиняват Видал и Конфуций, но ... аз мисля друго.
Само със знание можеш да станеш познавач, само с мислене можеш да станеш основоположник. Ако имате трудности с това твърдение, помислете за следното: > Кой научи Бащата на математиката - Талес Милетски - да доказва теореми? > Кой беше учителят по програмиране на Жозеф-Мари Жакард? > Кой беше учителят по творческо писане на Христо Ботев? > Кои бяха учителите по авиационна теория и практическо пилотиране на братя Райт? |
Categories
All
Archives
September 2024
|
RSS Feed
