Творците свършват работата и се подписват под нея. Работниците не се подписват под работата си, това го правят шефовете им. Накратко, работник си ако само вършиш работа, шеф - ако само се подписваш.
|
Има нямане, но има и НЯМАНЕ. С пример от родината: деца няма, ама детските градини повече ги няма.
Има имане, но има и ИМАНЕ. Когато пораснат, същите деца безпроблемно си намират места в училище, а когато завършат намират още повече места в университетите. Децата ли измират докато порастват или пирамидата на обучението им е обърната? Не трябва ли да има повече места в детските градини и по-малко в университетите? Успешно са ни пробутали заблудите:
а) че е нормално стойността на нещата да се определя от търсенето и предлагането, т.е. от пазара, и б) че всеки от нас, понеже е част от пазара, има своето влияние. Нищо не е по-далеч от действителността. Ако попитате американски младежи дали биха купили книга от Карл Маркс, то едва ли ще намерите мераклии. Следователно, търсене на книги на Маркс сред младежта няма. Младежите имат други интереси и един от тях е образованието. Обаче ... най-изучаваният икономически текст в американските колежи е марксовият "Комунистически манифест". И студентите, щат - не щат, трябва да се сдобият с него. С две думи, търсенето се определя не от милионите студенти, а от около 3000 колежа. Writer Anne Lamott claimed that with the sword of truth one can not only cut, but also point. It sounds great, but one thing is missing. I'll tell you what it is:
If you use the sword of truth for cutting, you can either cut or not cut. At any given moment, if one of those is the right thing to do, the other one is not. When you use the sword to point, there are many more opportunities to point incorrectly. This is probably one of the things the sages had in mind when they said that the pen is mightier (and more dangerous) than the sword. Нещо не е наред в науката и образованието. Това се вижда от думите на физика-нобелист Питър Хигс*, че днес нито един университет не би го взел на работа.
Нещо не е наред и в бизнеса. Това се вижда от думите на професора от МИТ и милиардер Амар Боуз**, че ако нямаше собствена компания, а работеше за компании управлявани от MBA-умници, той щеше да е уволнен стотици пъти. _________________________________ * онзи с Бозона на Хигс * онзи с аудио-системите "Bose" Случи ли се да пречукат някоя жена, първо ще заподозрат съпруга й – което може да ви наведе на размисъл какво мислим за брака.
Ако си поставиш за цел, можеш да водиш един и същи живот, независимо богат ли си, или беден. Спокойно можеш да четеш и да имаш идеи. Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш. Писането е вятър работа. Има само един начин да изкараш пари с писане и той е да се ожениш за дъщеря на издател. „Художественото“ писане напомня флангова атака срещу позиции, които са фронтално непревземаеми. Има три неща, които искате да гледате непрекъснато: огъня, морето и как другите си вършат работата. Владимир Сорокин
Вече съм писал за връзката "рок-музика - дебилност", но научавам за по-подходящ пример: при 3 студийни албума, югославската "Корни Група" имала 6 сборни.
Ако трябва да пробваме зъбките на сарказма си върху групата и лейбъла й, то ... понеже студийните албуми са от 70-те години, т.е. издадени са на винил, т.е. кратки са, та ... можем да допуснем че всеки е с максимум 8 песни. Следователно, общият брой песни е 3*8 = 24. На езика на бизнеса: има възможности за издаване на още (С(24, 8))! - 6 различни сборни албуми на групата, което си е сериозно число с около 4 000 000 знака. Идеите не триумфират, хората които ги произвеждат го правят.
Държавата и публиката се считат за оправомощени да се ровят в частните дела на индивидите. Например, в това какви са недвижимите им имоти и как ги стопанисват. Познахте, имам предвид т.н. културно наследство.
Разглеждайки въпроса чисто юридически ... ако една сграда се счита за национално културно наследство, то не трябва ли разтревожените наследници (чиновници и активисти) да участват финансово в поддръжката ѝ? Разглеждайки въпроса чисто езиково ... може ли едно наследство да е културно? Културни могат да са хората, но би трябвало да имаме известни съмнения за тези от тях, смятащи че културни могат да са и наследствата. Изразът "кеф цена няма" трябва да се чете като "моят кеф цена няма". Напълно възможно е човек дал 200К лева за автомобил да се чуди на акъла на човек дал 30 лева за пура. Тези, които искат/дават милиарди за Големи адронни колайдери няма да обсъждаме, а направо ще осъждаме: лесно е да харчиш чужди пари за собствен кеф.
Мислят че кефът цена няма тези, които плащат за кефа си най-високата цена.
Послепис от 11.03.2022 В това че кефът няма цена не вярват дори тези, които уж го вярват. Елементарно, Уотсън, да си виждал клиент на бара (автосервиза, театъра, публичния дом), който се е опитал да се измъкне с подобен довод? На прост български: Ако кефът нямаше цена, то сделките нямаше да стават. Наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Пълни глупости, не е патриарх, а основоположник. Разликата е от земята до небето. Исус беше основоположникът, но патриарх стана Петър. На езика на математиката:
Основоположникът е константа, патриархът - променлива. Писателката Ан Ламот споделяла че с меча на истината може не само да се сече, но и да се сочи. Хубаво се е сетила за това със соченето, но едно нещо е пропуснала:
Ако използваш меча за сечене, ти можеш или да сечеш, или да не сечеш. Във всеки един момент, ако едното е правилно, то другото не е. Когато го използваш за сочене, възможностите да сочиш неправилно са много повече. Това, вероятно, са имали предвид мъдреците, когато са казвали че перото е по-силно (и опасно) от меча. Гошо минава покрай италианското посолство и гледа някакъв плакат рекламиращ онлайн-курсове по италиански. Първата му мисъл е: "Има нещо гнило тук! Защо онлайн-курсовете не се рекламират онлайн?"
|
Categories
All
Archives
June 2023
|
RSS Feed
