Понеже английският ни е чужд, често бъркаме думата expAt с expERt.
|
Нещо се пречупва в душата на монополиста когато отнемат монопола му. Затова, след като тръгнат на училище, децата спират да питат "Защо?".
"Силата на капитализма не е в това да произведе повече копринени чорапи за кралиците, а в това да ги достави на ръка разстояние от фабричните работнички", твърдял видният апологет на капитализма Йозеф Шумпетер. Същото схващане, по отношение на евтините автомобили ("народните" Ford Model T), споделял и Хенри Форд. В днешно време, това за "едната ръка разстояние" е идеята зад рекламите на бирата "Каменица".
Капитализмът се оказа силен, но само в обирането на "ниските" плодове, т.е. в производството на евтини копринени чорапи и бира, но не и достатъчно силен за да превърне дори един-единствен работник в крал, а една работничка - в кралица. Оказва се че, в сравнение с предходните историко-икономически периоди, в това отношение капитализмът е слаб. За справка: в предкапиталистическите времена градинарят Саргон можа да стане прочут акадски император, а робинята Роксолана успя да се превърне в Хюрем Султан и майка на султан Селим Втори. В последния си пост изказах твърдението:
В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим. Сега смятам да защитя това твърдение като дам няколко примера: Пример 1 Имате ли обяснение за "сушата" в главите на мнозинството ученици и студенти? Много просто е, те са се понаучили да говорят и четат, но още не знаят да пишат, хеле пък да мислят. Затова, наложи ли се да говорят и пишат по сравнително сериозни теми, техните писания са описания (преразкази): > на съществуващи природни обекти и процеси, > на произведения на изкуството, > на случки от бита - техен или на други, реално съществуващи, хора. Твърде рядко се случва в главата на ученик или студент да се роди оригинална (нова) мисъл, заслужаваща да бъде записана и запомнена. Пример 2 Ако не сте съгласни с последното изречение и решите да ме оборите с примера за третокласника Гаус, открил бърз и лесен начин за събиране на числата от 1 до 100, аз ще контрирам че той просто е преоткрил това, което Евклид и компания са правели 2000 години по-рано. Днес ще разгледаме въпроса от друга гледна точка, а именно:
а) кога се учим на какво, и б) трябва ли да е така. В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим. Убеден съм че това НЕ е правилната последователност. Елементарно, Уотсън, ако смяташ за нормално първо да се научиш да говориш, после - да четеш, след това - да пишеш, и едва накрая - да мислиш, то ще ти се наложи да изслушаш, изговориш, изчетеш и изпишеш доста глупости - както на брой, така и на обем. Парадоксът на Полани се компресира по следния начин: "Знаем повече, отколкото можем да изразим". Днес ще дадем практически пример с нашия познат Гошо Тъпото. Той може да разпознава оптимистите и песимистите, но когато го попиташ може ли да даде дефиниция на термините оптимист и песимист, мълчи и гледа тъпо.
Когато чуе нещо от сорта на "създали сме машини, които правят точни медицински диагнози, но не и машини, вършещи добре работата на келнера в кварталната кръчма", Гошо е сигурен че говорителят е оптимист. Не може да обясни защо това е така, но в едно е сигурен - песимистът би казал нещо съвсем друго, например: "Келнерът в кварталната кръчма също не върши работата си добре." Така нареченият Парадокс на Полани се компресира по следния начин: "Знаем повече, отколкото можем да изразим". Добре казано, но спряно по средата. Аз бих го казал докрай, под формата на неравенство:
това което знаем > това което казваме > това което правим Ако ви звучи нелогично, ще обясня. Това че знаем да караме колело не значи: а) че можем да обясним как го правим, и още по-малко б) че караме колело сега, или че сме карали през последните 10 години. Everyone wants the union to take place under their flag. No Christian would agree, for the sake of unity, to pray barefoot in the temple of Allah.
Let me compress the secret into 5 words: any YOUnion is someone's MYnion. Спомняте ли си моята мисъл:
Казват че ЧОВЕК използва само 10% от мозъчния си капацитет. Грешка! ЧОВЕЧЕСТВОТО използва само 10% от мозъчния капацитет на човека. Днес ще продължа мисълта си: човечеството използва 10% от мозъчния капацитет на човека, но често това са неправилните проценти. Да вземем за пример Алфред Крупа - хърватски художник от полски произход. Човечеството го ползвало (и го помни) като първия художник рисувал: а) с маслени бои върху хартия, и б) под вода, но не и като човека изобретил куфара с колелца. "In theory there is no difference between practice and theory, but in practice there is," Einstein used to say. Aristotle was an uber-theorist. He was the first to write down the 3 Laws of thought.
Aristotle also claimed that the speed of the falling bodies depended on their weight, not realizing that one of his laws (i.e. the Law of non-contradiction) could be used to disprove his claim. For this, another kind of intelligence was needed, that of Galileo the Practitioner. "Математиката е като нотирана музика. Важното е не да можеш да четеш музиката, а да можеш да я чуваш", казват авторите на филма "Опенхаймер" с устата на Нилс Бор. Добре са го казали. Преди близо 4 години аз го написах така:
Големите хора са (не читатели, т.е. потребители, а) производители, те първо чуват музиката и виждат зависимостите в главите си, и едва тогава ги записват - под формата на партитури и формули. Послепис от 24.01.2024 Не мога да не добавя това изречение, взето от началните страници на "Мостовете на Медисън": "Първо трябва да усетиш образите, думите идват след това." Спомняте ли си какво казваше моят приятел Спирос: "Странно племе сте вие, българите! Взехте ни сума ти букви от азбуката, барабар с буквата Фи. Взехте ни и част от Фраки, но вместо да използвате Фи-то я прекръстихте на Тракия."
Ами да, странни сме! Уж сме едни от малкото народи които разполагат със специалната буква Й, а не я ползваме, сякаш от страх да не се изхаби. И какво се получава? Вземаме ШеЙкспиър и го прекръстваме на Шекспир. Вземаме СтиЙв Джобс и го наричаме Стив Джобс. Ами буквата Ъ? Никой друг я няма, дори македонците, които сме набедили за братя. И какво като я имаме? Вземаме името на шампиона, стъпил пръв на Северния полюс и ... от Робърт ПиЪри го кръщаваме Робърт Пири. За финал, задавам следния неудобен въпрос: Уж си имаме азбука и дипломи, а сме неспособни да ги ползваме на практика, т.е. когато четем и пишем. Не беше ли това определението за функционална неграмотност? Научавам за британския бранд GREGGS и решавам да проверя какво е това. Виждам логото в Уикипедия и веднага ми светва* - става дума за зърно. Зачитам се ... прав съм бил.
Не, това моето не е истинска епифания; такава са имали шефовете на GREGGS, когато са избирали логото си от многото възможни. Елементарно, Уотсън, рядко попадаме на лого, което директно да обяснява с какъв точно бизнес си имаме работа. Казано с други думи, връзките на логотипите на повечето бизнеси със самите бизнеси са апофенични**. ___________________________________________ * т.е. получавам епифания ** т.е. изсмукани от пръстите Чета как Коко Шанел била дълбоко апофенична, както и че любимото ѝ число било 5. Виждала 5 навсякъде, представяла колекциите си винаги на 5-ти май. Точно това направила и когато представила пред публика ... познахте, парфюма "Шанел 5". Направила го на 5.5.1921 г.
Виждам дълбока апофенична връзка между Коко и мен. И аз съм запленен от числото 5. Даже имах епифания, откривайки Теорема за 5-орността на естествените числа. Да не говорим за различните ми доказателства (тук, тук, тук) на теоремата че в Евклидовата равнина 5 точки в генерална позиция гарантират построяването на изпъкнал 4-ъгълник между някои от тях. Мечтателят Джеф Безос смята че разселеното в Космоса човечество ще наброява трилиони и ще има хиляди айнщайновци и моцартовци, които ще му помогнат да разработи (развие) новите планети. Това с разработването (развитието) е притеснително, особено като знаем до какви резултати е довело разработването (развитието) на джефбезоския "Амазон", чиито служители (по липса на време) са принудени да пикаят в бутилки. Ще кажете че това са извращения на дребни феодали, за които "цар" Джеф не е знаел. Е, сега вече знае, защото някои от служителите заведоха групов иск срещу работодателя си.
Аз не работя за "Амазон" и притесненията ми са други. Безос май се опитва да се приравни с Айнщайн и Моцарт, смятайки че те са продукт на статистиката, така както бизнесмените (подобни на него) са. Не е прав, за разлика от големите бизнесмени, големите учени и композитори са рядко срещани, ценни и с необяснима поява! 1. Редкост Нации и цели исторически периоди са нямали учени и композитори, но са имали бизнесмени. Да вземем за пример "нашата" Велика България, която освен на боилите, животновъдите и войните си е разчитала и на търговците си. Същевременно, тя не е разполагала с нито един учен и композитор. 2. Необяснимост на появата Някой може да смята че, раждайки се в семейство на музикант и композитор, Моцарт е нямало как да не надмине татко си. По-леко с обобщенията, ще отговоря аз. Раждайки се в семейство на музикант и композитор, никой от синовете не успя да надмине Йохан Себастиан Бах. 3. Дългосрочна ценност Ако не оцелее чрез създаване на бизнес-династия, бизнесменът свързва името си единствено със съвремието си, след което бива забравен. Математикът Еварист Галоа и художникът Винсент ван Гог не оставиха наследници, но това не им пречи да са по-популярни сред нас, отколкота са били сред съвременниците си. За кои стойности на n изразът sum(к=1..n, к!) приема стойност просто число? Защо?
Ако трябва да компресирам в няколко думи основното, за което пиша в този блог, то е че начинът по който мислим и говорим определя това кои сме и как живеем. Фокусирам се върху дейността ни като "активисти" (мислители и говорители), но не забравям че също сме слушатели и читатели, т.е. жертви на начина, по който мислят и ни говорят другите. Ето за това ще разсъждавам днес.
От десетилетия използвам дезодоранти, т.е. обезмирисители. След дезодорантите, на пазара се появиха и анти-перспирантите, т.е. обезпотителите. Не употребявам такива по простата причина че не смятам за разумно да преча на работата на организма си, в случая - да терморегулира себе си, произвеждайки пот. Защо тогава използвам дезодоранти? Защото смятам за разумно да се бъркам в работата на "външните" бактерии, хранещи се с (т.е. разграждащи) потта ми. Горното ми поведение е базирано на чисто езиков анализ. За съжаление, не съм образован и оборудван да направя сравнителен анализ на дезодорант и анти-перспирант и да установя химическите разлики между тях, както и разликите в биологическите им ефекти. Без да съм привърженик на теории на конспирацията, не изключвам възможността едно нещо да се нарича "дезодорант", по чисто маркетингови съображения, т.е. за да бъде продадено на хората (като мен), които не използват анти-перспиранти. Не става дума само за дезодоранти. На щанда на "Тандем" в софийските Централни хали съм присъствал на разговор между продавачка и купувачка (пазеща диета), в който се оказа че всички телешки, свински и пилешки кренвирши съдържат месо от всички споменати животни. Следователно, изразът "телешки кренвирш" е в най-лошия случай изцяло езикова (маркетингова) конструкция, а в най-добрия - индикация за преобладаващото месо (но не и материал*) в съответния кренвирш. Тандемецът Вътев е уважаван месопроизводител, а вероятно и земеделски министър (сега). И точно по време на министерствуването му научихме че изразът "овче сирене" е просто индикация за това че в материала, от който е направено овчето сирене, има следи от овче мляко. Ще завършим с малко черен хумор: Приятелството е неистинско, когато е за пари. Сиренето е с пари, дори и когато е неистинско. _______________________________________________________________ * който не е задължително да е с животински произход Метафорите са толкова важни за езика и мисленето ни, че писателите пишат книги за тях. Дефинират, цитират и стигат до Цицерон, според когото: "Метафората, с помощта на която вземаме това което имаме от друго място, е вид заемане."
Всеки икономист ще ви каже че когато има заемане се дължи лихва. Метафоричното заемане съвсем не е безплатно. То ни кара да заблуждаваме другите, че дори и себе си. Когато някой каже "горда Стара Планина" той я сравнява с горд боец, изправен насред полето и предизвикващ врага. Точно в това е неговото самозаблуждение. Аз лично (и метафорично) виждам Стара планина, като един победен и засрамен боец, преклонил се пред врага и сменил името си с тюркското Балкан. Така я знаят по целия свят, така знаят и полуострова ни - Балкански. Така знаят и националния ни герой - Ганьо Балкански. Дори гордият двуметров Йово, дето уж не даде Яна на турска вяра, се потурчи и вместо да се зове Планинецът Йово се прекръсти на Балканджи Йово. Спирос се е изправил пред студентите си и им говори за Древния Рим:
- "На теория няма разлика между практика и теория, но на практика има", казвал Айнщайн. На теория римската центурия би трябвало да се състои от сто войника, но на практика те били 80. И това - преди битката. - Днес ситуацията е подобна - обажда се ехидната зубрачка с очилата. - Докторът на историческите науки е специалист само по една от тях - историята. Другите исторически науки в титлата му са само за благозвучие. Спомняте ли си американския президент Джордж Уокър Буш? Той беше завършил история, но не беше научил че война се обявява на друга държава. Затова, след атентатите на 11.09.2001 г. той обяви война на терора. В помощ на читателя ще споменем че терорът (на нашенски - ужасът) е емоция, а не държава.
Заради некадърната американска дефиниция на врага, американците не постигнаха нищо с тази война, ако изключим това че: а) убиха Саддам и Осама, и б) изхарчиха няколко трилиона долара. А терорът, доколкото съдим по новините, си е жив и здрав. Днес, бъдещият софийски кмет Васил Терзиев ни информира че един от първите му два приоритета бил обявяване война на графиТите. Аз да бях, щях да обявя война на графиЦите. Елементарно, Уотсън, обявиш ли война на графиТите, на мястото на всеки изтрит от общинарите графиТ, жаден за признание графиК ще изтропа нов. Така, както любовта от пръв поглед понякога води до перфектно съчетание от типа "докато смъртта ни раздели", така понякога се случва и перфектно съчетание между задачата и човека, който я решава. Имам и подходящ пример: математикът Филип Сайдак и Евклидовата теорема (за безкрайността на простите числа).
Стига съм писал за чужди глупави грешки. Сега ще пиша за една моя. И така ...
Без много да мисля, запитах публично има ли просто число p(n+1), съдържащо като подстринг предходното му просто число p(n). Бързо ми отговориха че това е невъзможно: ако такова число p(n+1) съществува, то p(n+1) > 2*p(n), но съгласно Постулата на Бертран между p(n) и 2*p(n) винаги съществува друго просто число. Има полза и от глупавите грешки, рожби на прибързаното мислене. Моята, например, провокира следните размишления, които се надявам че съвсем не са глупави: Може ли човек да е това, което не е? Може, ще кажете, хората не са статични. Те се променят - понякога към добро, понякога към лошо. Целта е промяната да е към добро (в моя случай - към не толкова припряно мислене). Дотук добре, но ... ако всички можеха да се променят към добро, то защо всички не сме композитори като Бетовен и бегачи като Болт? Колегите ми по прибързано мислене веднага ще отговорят че не всеки иска да стане като Бетовен и Болт, а от тези които искат, не всеки е готов да положи необходимите усилия. А защо не са готови да полагат необходимите усилия? Защото някои не могат, а други не искат. Вторите считат промяната за предателство по отношение на себе си. На теория Ботев можеше да се промени, т.е. да остане в Румъния и да продължи да пише стихове, но би го счел за предателство към себе си и България. Затова предпочете несигурното бъдеще на боец срещу стократно по-силен противник, което го доведе до смъртта му. Не искам и мога да се сравнявам с Ботев, но ... да престана да изказвам недообмислени мисли бих счел за предателство към собственото си Аз. Ще продължа да го правя, без значение че съм се изложил тук или там, пред този или онзи. Но това е инат, ще кажете. Не, не е. Да си позволи лукса да изказва само добре обмислени мисли може само този, в чиято глава собствени мисли се появяват рядко. Започнеш ли твърде много да обмисляш "новородените" си мисли, няма да имаш време и сили да "раждаш" нови. "Умът е като айсберг, само една седма от обема му е над водата", казвал Зигмунд Фройд. Не се сещал, бедният, че умът на всеки е различен.
Аз бих казал че умовете приличат на сградите: едни са предимно подземни, а други - предимно въздушни. Да вземем за пример прословутата Empire State Building. Надземната ѝ височина е 381 метра (без антената), а подземната - 17 метра. Това означава че относителният дял на подземната част в общата височина е (грубо казано) 4.3%. С подобна основа всяка обикновена едноетажна къща би се срутила още преди да са ѝ поставили покрива. По подобен начин би се сринал и един минимален интелект, обременен с високоинтелектуални задачи. Намерението на Фройд е било следното: с метафората за айсберга той е искал да изрази това че много умствени процеси са невидими, защото се извършват подсъзнателно. Уж е така, но ... тук местата са разменени: 1. Резултатите на подсъзнателно извършваното са видими. Голяма част от умствения ни капацитет подсъзнателно отива за служебни нужди: > дишане, хранене, отделяне, > запазване на вертикално положение, ходене, работа, спортуване, > кимане на познати мъже и подсвиркване след непознати жени, като резултатите са съвсем видими и се оценяват по достойнство (напр. с ответно кимане от познатите мъже и презрителни погледи от непознатите жени). 2. Горната, т.е. видимата, т.е. съзнателната, част на умствения айсберг е отговорна за производството на невидимото. На нея дължим невидимите (допреди Шекспир) Хамлет, Ромео и Жулиета, както и невидимите (допреди Евклид) теореми за правите, фигурите и простите числа. На нея дължим и невидимата, и невъобразима до 1931 г. Empire State Building. Find 8 different primes that balance a cube. 5,7,11,13,101,103,107,109
See here what balancing means. How did you approach the problem? Англо-саксонският генерал с една звезда е генерал само на теория; на практика никой не го нарича генерал, а бригадир. Англо-саксонският подполковник не е полковник на теория, но в практиката към него се обръщат с обръщението полковник.
Подобни езикови странности има и на други места. От 2006 г. насам Плутон не се брои за планета, а за планета-джудже. А нас оставиха да се чудим планети ли са планетите-джуджета или не. Ако са планети, то защо са джуджета? Ако не са, то защо са планети? Ами дивотията с "българските" науки? Има доктори по физика, но и доктори на физическите науки. И аз имам нещо, но това са два въпроса: 1. Кои науки освен физиката се включват във физическите науки? 2. По-важни ли са тези науки от физиката, след като докторите на физическите науки са по-важни от докторите по физика? |
Categories
All
Archives
December 2024
|
RSS Feed
