Няма лошо да си пръв - другите ти дишат праха. Няма лошо и да си последен; тогава, казват, си се смеел най-добре. Лошото остава за средняците: дишат праха на водачите и завиждат на смеха на непукистите.
|
След военните операции раните остават отворени.
Лудите са негодни за военна служба, но са способни да подпалят война. По думите на Гор Видал, Конфуций вярвал че да знаеш без да мислиш е глупаво, а да мислиш без да знаеш - опасно. Ще рече ... знанието и мисленето са тандем; не можеш да отделиш едното от другото. Да ме извиняват Видал и Конфуций, но ... аз мисля друго.
Само със знание можеш да станеш познавач, само с мислене можеш да станеш основоположник. Ако имате трудности с това твърдение, помислете за следното: > Кой научи Бащата на математиката - Талес Милетски - да доказва теореми? > Кой беше учителят по програмиране на Жозеф-Мари Жакард? > Кой беше учителят по творческо писане на Христо Ботев? > Кои бяха учителите по авиационна теория и практическо пилотиране на братя Райт? Читател от Ричмънд, Калифорния, се зачел в писанията ми относно Проблема с непрозрачната гора. Зачитам се и аз ... за Ричмънд. И какво виждам? 79.8% от гражданите на Ричмънд имат гимназиална диплома (или еквивалент), а 27.1% имат бакалавърска степен. С други думи, над 7% от гражданите имат университетско, без да имат гимназиално, образование. И понеже говорим за град с около 110-хилядно население, то не можем да кажем че става дума за единични изключения.
В едно изречение: Моето откритие за това че пирамидата на българското образование е обърната, бе последвано от откритието че и другаде е така. Sometimes even colorful people see the world in black and white.
Artist X said about artist Z that he was a white crow, which was why he was never accepted by the people of black&white thinking. Doesn't that sound stupid? Dividing people into people with colorful and people with black&white thinking is a manifestation of binary, i.e. black&white, thinking. В днешния свят на твърде многото, и твърде сложни, неща дилемата е:
1. Отчаянието (да решиш че си твърде глупав за да ги разбереш), или 2. Предразсъдъците (да решиш че това са глупости, недостойни за разбиране). Какво ще направиш ако научиш че бензинът ще поскъпне? Ще се запасиш. Какво ще направиш ако бензинът изчезне? Ще допреш до запасите си или ще поискаш назаем от запасите на съседа.
Станеш ли собственик на електромобил, горните решения не вършат работа. Когато цената на тока се повишава, ще плащаш като поп. Когато токът спира, ще трябва да се запасяваш ... с търпение. Не става дума само за коли. Преди 30 години, ако парите ти свършеха, можеше да поискаш от приятели. И сега може, но ... какво става ако токът е спрял? Ще разбиваш банкомати? Няма смисъл, магазините са електрифицирани и без ток няма как да ти премерят стоката, и да ти вземат парите (от разбития банкомат). Сещаш се накъде бия, ще трябва да разбиваш магазини. Сблъскахме се с цивилизационен парадокс: многото цивилизация може да ни направи нецивилизовани по-лесно от малкото цивилизация. Нека помислим за войната. За да убие няколко хиляди троянци, Агамемнон трябваше лично да поведе войската. За да убие милиони европейци, Хитлер трябваше просто да се подпише. Българската наука не знае колко дава на България, но знае колко да ѝ поиска. Не ме разбирате, ли? Ще поясня.
Шефът на БАН дал на националното радио интервю, в което изрично казал че исканията на учените са страната да дава 1% от БВП за научни изследвания. Пропуснал да каже, обаче, колко процента от БВП генерират същите учени. Все пак, споделил че миналата година БГ-учените генерирали 40 патента. Не трябва да си Айнщайн за да направиш сметката. Дават 40 патента, за които искат 1% от БВП, т.е. 8 милиарда щатски долара. С други думи, един техен патент ще ни струва средно 200 милиона долара, без да се знае какво ще ни дава. Академици, милорд! Отдавна съм открил че българите предпочитат фитнеса пред финеса. Сега чета че спадът на населението се дължал основно на емиграцията и не мога да се удържа: българите предпочитат емиграцията пред грацията.
Тези дни се разбра че българският филм "Майка", кандидат за Оскар в категория "Най-добър чуждестранен филм", е бил дисквалифициран. Причината - в него имало твърде много английски за да мине за чуждестранен. Въпросът ми е:
Албански хронометър ли използваха българите, отговорни за кандидатурата, при измерване продължителността на английската реч, та трябваше да се излагат пред международна публика? Този "български късмет" не е от вчера, той е стар и сякаш засяга всеки, в чието родословно дърво има българска клонка. Американците номинираха цели три пъти Джон Атанасоф за нобелова награда по физика, но номинацията не покриваше изискването документите свързани с откритието (компютъра ABC) да са били публикувани в научни списания. И тук имам въпрос: Албански ли бяха реотаните на номиниралите Атанасов, та не можаха да проучат какви са изискванията за нобелова награда. А след като получиха информацията наготово (при първия отказ), то защо го номинираха втори и трети път? |
Categories
All
Archives
May 2025
|
RSS Feed
