Между 1947 и 1950 г. химнът се нарича "Републико наша, здравей!", а текстът му завършва с думите "Земята ни днес е свободна, свободно днес всеки живей!" Свободни, ама друг път; през 1961 г. вождът на "свободните" ни земя и народ реши че не сме достатъчно свободни и поиска да се "освободим" като станем 16-та република на СССР. Добре че съветите не ни поискаха!
От 1950 до 1964 г. химнът се нарича "Българийо мила" и възпява "великото слънце на Ленин и Сталин". През 1964 г. "Горда Стара планина" е прекръстена на "Мила Родино", а към текста са добавени глупости за Москва и сексисткото "Майко, дай ни мъжка сила". Сякаш си нямаме бащи, от които да я поискаме, да не говорим че на половината от нас (жените) мъжката сила би била ненужна. Ако оставим текста на мира и се вгледаме в музиката, то подобно на композиторите Петко Стайнов и Добри Христов ще установим че музиката на българския химн е ... еврейска.
Интересна е и историята с герба. През 1948 г. гербът ни е разкрасен със знамето на СССР, по-късно грешката на художника е поправена, но гербът продължава да носи надписа 9.9.1944 (въпреки че страната става Народна република на 15.09.1946 г.). През 1971 г. "народната" ни република решава да приватизира историята и слага на герба загадъчното 681-1944, карайки го да заприлича на погребален паметник, а нас - да си задаваме въпроса "Кой умря през 1944 година?"
Днешният герб на Република България е от 1997 г. и е украсен не с една, две или три, а с цели четири корони. Да бяхме любители на конспиративни теории, бихме казали че някой е очаквал (а може би, работел за) връщането на Симеон Втори и създаването на 4-то българско царство. Но ние сме републиканци, и затова ще сме вечно благодарни за "усилията" на Симеон това да не се случи. Затова ще добавим лика му към Списъка на парадоксалните български символи. Заслужил си го е, той беше единственият цар в световната история, който искаше да е президент, но успя да стане премиер, без да е избран за депутат.