Blog Archives

Българските символи

5/30/2020

Българската работа е като рибата ... вмирисва се откъм главата, т.е. откъм символите. Да вземем за пример химна. През 1886 г., като реакция срещу решенията на Берлинския конгрес, за национален химн е приета песента "Шуми Марица", чиято мелодия е ... немска.

Между 1947 и 1950 г. химнът се нарича "Републико наша, здравей!", а текстът му завършва с думите "Земята ни днес е свободна, свободно днес всеки живей!" Свободни, ама друг път; през 1961 г. вождът на "свободните" ни земя и народ реши че не сме достатъчно свободни и поиска да се "освободим" като станем 16-та република на СССР. Добре че съветите не ни поискаха!

От 1950 до 1964 г. химнът се нарича "Българийо мила" и възпява "великото слънце на Ленин и Сталин". През 1964 г. "Горда Стара планина" е прекръстена на "Мила Родино", а към текста са добавени глупости за Москва и сексисткото "Майко, дай ни мъжка сила". Сякаш си нямаме бащи, от които да я поискаме, да не говорим че на половината от нас (жените) мъжката сила би била ненужна. Ако оставим текста на мира и се вгледаме в музиката, то подобно на композиторите Петко Стайнов и Добри Христов ще установим че музиката на българския химн е ... еврейска.

Интересна е и историята с герба. През 1948 г. гербът ни е разкрасен със знамето на СССР, по-късно грешката на художника е поправена, но гербът продължава да носи надписа 9.9.1944 (въпреки че страната става Народна република на 15.09.1946 г.). През 1971 г. "народната" ни република решава да приватизира историята и слага на герба загадъчното 681-1944, карайки го да заприлича на погребален паметник, а нас - да си задаваме въпроса "Кой умря през 1944 година?"

Днешният герб на Република България е от 1997 г. и е украсен не с една, две или три, а с цели четири корони. Да бяхме любители на конспиративни теории, бихме казали че някой е очаквал (а може би, работел за) връщането на Симеон Втори и създаването на 4-то българско царство. Но ние сме републиканци, и затова ще сме вечно благодарни за "усилията" на Симеон това да не се случи. Затова ще добавим лика му към Списъка на парадоксалните български символи. Заслужил си го е, той беше единственият цар в световната история, който искаше да е президент, но успя да стане премиер, без да е избран за депутат.

Призрак броди по света ... призракът на песимизма

5/28/2020

Западните кино и литература експлоатират темата за намереното куфарче с пари така, както капиталист не е експлоатирал пролетариата. И понеже куфарчето с пари се изтърка, започнаха да се мяркат други поднесени наготово "куфарчета":
> с хапчета за подобряване на интелекта (романът The Dark Fields и производният филм Limitless),
> с намерени по случайност чужди шедьоври (филмите The Words и Un homme idéal),
> с генетично наследена способност за телепортиране (филмът Jumper, базиран на роман със същото заглавие).

Откъде тази слабост да се пише за неща получени наготово? Как подобни творби стават бестселъри? Дали не е защото творците и публиката са обединени от масов песимизъм, т.е. от осъзнаването на това че съдбата на човека не може да се подобри с лични усилия или с обществена подкрепа на личните способности, а само от действието на сляпата случайност?

Няма как да не се сетя за нашенеца Валентин Йорданов, който благодарение на личните си усилия и обществената подкрепа спечели сума ти медали и титли, но се "оправи" едва когато получи наготово (и по случайност) едно голямо куфарче с пари - като наследство от Джон Дюпон.

Сън с Иван Вазов

5/22/2020

Стаменко е интелектуалец и нощем. Вместо да сънува голи жени, той сънува велики исторически личности: ханове, царе, писатели и поети. Днес сънува Иван Вазов. Ако трябва да сме точни ... не точно Иван Вазов, а разговор за него.

Българинът: Иван Вазов е Патриарх на българската литература, а "Под игото" е нейният шедьовър.

Турчинът: Доколкото в книгата се описват нравите на народи в турската империя, а и събития случили се в нея, то може да се каже че тя е един от шедьоврите на турската литература.

Българинът: Какви глупости говориш, бе?

Турчинът: Ако бяха глупости, то защо през 2019 г. ви се наложи да превеждате "Под игото" на български? И то заради турцизмите?

Руснакът: Доколкото книгата е написана в Одеса и е пренесена в България с руската дипломатическа поща, то бихме могли да кажем че в книгата има нещо руско.

Украинецът: Ти луд ли си, бе? Одеса е била и винаги ще бъде украинска. А вие, руснаците, сте били и винаги ще бъдете мръсни окупатори.

Гъркът: Ти луд ли си, бе? Одеса е създадена едва през 1794 г. с декрет на Екатерина Велика на мястото на древната гръцка колония Хистрия. Следователно и ние, гърците, имаме дял в шедьовъра. Да не говорим че делът ни е двоен: как щеше Вазов да напише книгата, ако Кирилос и Мефодиос не бяха дали буквите на българите?

Румънецът: По-добре Вазов да не беше писал "Под игото". Защото вместо да го четете, вие го използват за повод да се карате един с друг.

Италианецът: Нещо не е наред с една литература, която кара трети век с несменяем патриарх. Вземете за пример Светата църква: първият ѝ патриарх беше самият Свети Петър, и въпреки това той оваканти поста след 35 години.

Или деца, или книги

5/21/2020

Понякога медитирам върху това древноримско мото. Понякога се сещам за Урока на братя Стругацки: жената ражда веднъж на 9 месеца, творецът го прави всеки ден.

Животът на братята демонстрира вярата им отлично. Колко неща написаха, какъв голям процент от написаното е първокачествено и без конкуренция! Същевременно, общият брой на децата им е две, а самите деца тънат в "световна неизвестност"; единственото което се знае за тях е че момичето е било омъжено за Егор Гайдар. Ще рече, братята са дали повече на човечеството като писатели, а не като бащи.

И като стана дума за писане ... днес ще продължа още малко мисълта си за това какво е успехът в живота (по отношение на книгите, не на децата). Става дума за катерене на стълба:
> Първото стъпало е да се научиш да четеш. Голяма работа е, вярно, но това почти всеки го може.
> Второто стъпало е да се научиш да пишеш; това не всички четящи го могат.
> Третото стъпало е да пишеш така добре, че да се намери кой да публикува написаното.
> Четвъртото стъпало е написаното да е толкова добро, че да има кой да го прочете и хареса.
> Петото стъпало е някой да е толкова впечатлен, че да напише нещо за писаното от теб или за самия теб.
> Има и шесто стъпало, но изкачването му не зависи от теб: написаното за теб да е толкова добре написано, че и то да бъде прочетено и харесано. Тук е големият проблем: може да си живял интересно и продуктивно, но хората пишещи за теб може да не си свършат работата; спомни си как училищните анализи на българските герои и българската литература те отблъснаха от тях!

Провинциализъм и грамотност

5/20/2020

Гледам как британски студент по математика разсъждава за аритметични диференциални уравнения. Дали ги учат на такива неща или е проявил самостоятелен интерес? Не знам. Може и да ги учат, все пак става дума за Британия.

Ние, българите, обитаваме дълбоката провинция. Не само че тук такива неща не се учат, но и терминът "аритметична производна" можеш да срещнеш единствено при творческо използване на езика от страна на одитори. Което е супер-рядко явление.

Спомням си колко изненадан бях когато видях как български професор (Академик на БАН и 2 пъти доктор на науките) се гордее че е измислил аритметичната производна през 1987 г. Не е вината в него - човекът е творец с главно Т, на който шапка трябва да се сваля. Виновни са неговите професори: не са го научили че има неща, които няма как да не са измислени преди теб; че има начини за търсене на подобни неща. Както казваше един друг умен българин, който не доживя да стане професор:

Грамотен е не онзи, който знае наизуст закона (който със сигурност вече е изменен), не дори който знае, че въобще такъв закон има, а онзи, който подозира, че не може да няма такъв закон и знае къде да търси, къде да намери и как да разтълкува този закон.

Магията (и проклятието) на имането

5/19/2020

"Без ежегодните разливи на Нил, една от най-стабилните и славни човешки цивилизации нямаше да я има", пише географът Laurence C. Smith и спира дотам. Спирос не спира и задава на студентите си въпроса: "А какво нямаше да има без древноегипетската цивилизация?"

- Елементарно, Уотсън! - казва зубрачката с големите очила. - Нямаше да ги има пирамидите и египетските дроби*.

- Хайде, бе! - отговаря Спирос. - Не сте ли чували за пирамидите на месопотамците, маите, перуанците, индийците и индонезийците? А не сте ли чували за бедните? Не са нужни египтяни за да се измисли дробта с числител едно, нужно е само едно бедно семейство да се опита да раздели един хляб между всичките си членове поравно. Нима без Египет нямаше да има бедни семейства?

- Монетата има и друга страна - продължава Спирос. - Ще се осмели ли някой да каже че Египет нямаше да роди нищо, ако я нямаше древноегипетската цивилизация? Твърдо НЕ! В арабската пустиня нямаше древна цивилизация, но това не ѝ попречи да роди исляма. Нямаше и гигантски реки по повърхността ѝ, но се оказа че има гигантски морета нефт под нея. Нима Египет е различен? Ако там нямаше толкова нилска вода за поливане, хората щяха да търсят, и намерят, нещо друго ...

_______________________________
* дробите с числител 1, които дават възможност да се представи всяко рационално число като сума на такива дроби, напр. 6/7 = 1/2 + 1/3 + 1/42

Изкуство и критика си мерят ... гледните точки

5/18/2020

Първият от големите страхове на танцьорката и хореографка Туайла Тарп бил да не ѝ се присмиват. Така както направил лондонският "Вечерен стандарт" през 1966 г.: "Три девойки, едната от които на име Туайла Тарп, се показаха пред публиката в Албърт Хол снощи и заплашиха че ще го повторят и днес".

Е, казва гордо Тарп, 35 години по-късно аз още съм тук. Гордостта ѝ е попречила да забележи че, 193 години след създаването си, "Вечерен стандарт" също е тук.

Креативност и изкуство

5/16/2020

Креативност е да си разрешиш да правиш грешки. Изкуство е да решиш кои от тях да запазиш. Скот Адамс

Идеи и последователи

5/15/2020

Хората, които една идея събира около себе си, винаги я дръпват с няколко стъпала по-надолу. Никола Георгиев

Дълги предници, мръсни задници

5/11/2020

Докато генерал-президентът и генерал-премиерът си мерят ... кортиците, подлезът между офисите им е замязал на задник. Чудя се как могат да претендират че могат да оправят държавата, ако не могат да оправят коридора, съединяващ сградите на Президентството и Министерския съвет.

Спомням си за развалата на тройната коалиция, когато до една колона, точно пред централния вход на станишевия Министерски съвет, някакъв идиот (явно със санкция свише) беше постлал картони от кашони и беше настанил бездомно псе. То така беше опикало мястото, че после на чистачките и природата им трябваха месеци за да го изчистят. Та затова се чудя ... дали не трябва да хващаме метлите и да започваме да метем? Чудя се ... какво трябва да изметем: дали точките А и Б ... или правата, която ги свързва ... или трите?

БАН и нейните членове

5/10/2020

Българската академия на науките е като ламята от приказките - има стотици глави ... пардон, членове. Някои от членовете ѝ са чуждестранни, но повечето са местни. Наскоро, важни местни членове обявиха че в подчинените им институти са написали книга, с която са открили истината: македонският език е български. Подтекстът - македонците са българи.

нЕкои съображения относно позицията на БАН:

1. Хърватия не е имала общи граници, и съответно исторически търкания с Македония. Хърватите не са депортирали нито един македонски евреин. Това го направиха "сънародниците" на македонците - българите. Поради тази причина, хърватите могат да си позволят да имат научно (т.е. политически неутрално) отношение към македонския език. Затова в университета на Загреб македонският и българският се преподават като отделни дисциплини. Затова македонският академик Васил Тоциновски е бил 6 години професор по "Македонски език и литература" в университета на Риека. Значи ли това че хърватските академии и академици са по-малко академични от нашите? Много се съмнявам: хърватската наука има двама нобелисти, българската - нито един.

2. Чудя се на акъла на феодалните старци и по причини, нямащи нищо общо с македонците: има много заслужили българи, които са чуждестранни членове на чужди академии, някои от които по-престижни от нашата. Защо всички те не са местни членове на БАН? Не ги ли канят? Или ги канят, но тези българи не са свикнали да работят по политически поръчки и се отказват?

P.S.
04.06.2020
Добре се подигра с банските старци най-известната (жива) българска историчка - Мария Тодорова. С такова отношение тя скоро няма да стане член на БАН. Не че това я вълнува особено.

Козма Прутков за нещата от живота

5/9/2020

Какво ще кажат за теб другите, ако ти сам нямаш какво да кажеш?

Ако на клетката на слона видиш надпис „Бивол“, не вярвай на очите си!

Девойките приличат на пешките – всяка иска да стане царица, но не всяка успява.

На безпристрастната везна на историята четката на Рафаел тежи колкото мечът на Александър Македонски.

Хитростта е оръжието на слабия и умът на слепия.

Обичай ближния, но не го оставяй да те прекара.

Малтийски ордени и езикови разхищения

5/8/2020

Уж се казва Малтийски орден, пък не се раздава от малтийските президенти и не се закача никъде. Всъщност, не е орден, а държава, издаваща паспорти и валута, и назначаваща посланици. Държавата уж е с наблюдателски статут в ООН, но на представителите ѝ всички кафенета и ресторанти в сградата на ООН в Ню Йорк отказват да им приемат валутата. Същото правят и американските чейндж-бюра. В Малта пък, малтийските орденоносци не са считани за малтийски граждани.

Държавният глава на ордена се нарича Велик магистър. Което не означава че е велик, нито че е много учен. Уж е рицар, но не казват дали е обличал ризница и проливал кръв. За рицарския орден казват че бил суверенен. Не ми се вярва, след като е под командването на Папата.

Сега ясно ли ви е какво е имал предвид Николас Гомес Давила когато е казвал че колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем?

Слави Трифонов открива ... топлата вода

5/7/2020

"Българската армия е добра, но генералите не стават", казва Слави Трифонов, имайки предвид това че въпреки хаотичното поведение на управляващите, българите се справят с епидемията сравнително добре.

Това (с армията и генералите ѝ) съм го открил отдавна, но ще го повторя пак:
Български актьор може да играе под режисурата на Мел Гибсън, но Мел Гибсън никога няма да се съгласи да играе в българска продукция под българска режисура.

Същата е ситуацията във футбола: големите български футболисти могат да играят в чужбина, но големите чужди футболисти не идват да работят в България. Затова ще си позволя да редактирам думите на Слави:
Българският войник е добър, българският генерал - не. Затова българската армия не става - няма силна армия със слаби генерали.

Асиметрия

5/6/2020

Дай на бедняка богатство и той ще стане ... богаташ.
Дай на глупака акъл и той ще стане ... богаташ.
Не го ли разбра? Последен шанс:
Дай на глупавия богаташ акъл и той ще стане ... по-голям богаташ.

Фалшиви империи

5/5/2020

Чете историкът Спирос че руският кораб-тръбоположник "Академик Черский" пристигнал в Балтийско море. А, как така пристигнал? Че Русия нямаше ли излаз на Балтийско море?

Имаше, естествено. И още има. Само дето корабът-тръбоположник е пристигнал от Тихия океан. Нямат си руснаците такива кораби във всяко море. Каква несрета: малко кораби, много морета.

Сеща се Спирос за още една подобна "империя", която се гордеела че била на три морета, но нямала нито един кораб и капитан, а и не се сетила да си купи или наеме. И в главата му се ражда афоризъм:
Империите са като парите: някои са истински, а други - фалшиви.

Президентите: Прилики и разлики

5/4/2020

Имам един приятел, който има: а) бизнес в Англия, и б) английско мислене. Критикува българите, защото за разлика от англичаните, виждали разликите, а не сходствата. По тази причина, те не могли да работят с други хора. Е, аз също съм от хората които виждат предимно разликите. Такава ни е културата, казвам му, и го питам виждал ли е като малък задача за намиране на приликите между картинките. Той няма какво да ми отговори.

Разкрихте ме, аз съм българче и обичам ... да намирам разликите. Това си има и положителни страни - развиваш т.н. разделителна способност. Не мисля че тя пречи да видиш приликите. Което ще демонстрирам с пресен пример.

Пред президентството, някакви се опитали да протестират срещу президента и разпънали палатков лагер. Новината за лагера предизвиква коментаторите да сравняват последните двама президенти. Ясно си личи разделението на българите:
1. Едните се радват на сегашния президент, който бил сериозен мъж, а преди това бил летец на световно ниво, за разлика от предпоследния, който бил някакъв лигав бизнесмен от местна величина.
2. Другите се радват на предишния президент, който не само че бил успешен бизнесмен, но правел и деца, а този бил прост военен, които и с правенето на деца не се справял.

Сигурен съм че има някакви разлики между президентите. Обаче ... Забелязвате ли коя е оперативната дума в житие-битието на посочените президенти? Елементарно е, тя е БИЛ. Преди са БИЛИ нещо, сега са простo президенти (единият даже бивш). По това си приличат! Колко пари или деца имат е маловажен детайл. Важното е това: кой човек с акъла си би зарязал успешна и важна кариера за да стане президент? Питайте Айнщайн, който отказа предложението на Бен Гурион да стане президент на Израел! Е, генерал де Гол стана президент, но преди това беше пенсионер цели 5 години.

Човек ли беше Евклид?

5/3/2020

Разни многознайковци се подиграват на Евклид. "Как не можа да види че твърдението "най-краткото разстояние между две точки е правата между тях" се отнася само до хартиения лист?", питат се те и се потупват по раменете заради въображението си. На неверниците, многознайковците дават примера със Земята: самолетите от Ню Йорк за Париж не летят по права линия, а по специална дъга, наричана от англосаксонците geodesic.

Уж се гордеят с въображението си, пък не могат да си въобразят следното:
Елементарно е за едно 3-измерно същество да види че най-краткото разстояние между две точки върху 2-измерния хартиен лист е правата. Същото се отнася и до Земята: най-краткото разстояние между Ню Йорк и Париж не е дъгата (маршрутът на триизмерния самолет), а пътят който би избрало едно същество идващо от свят с размерност по-голяма от 3, т.е. правата между двата града пресичаща Земята.

Елементарно е, драги ми многознайковци, Евклид вероятно е бил точно такова същество. Или поне е имал въображение с размерност по-голяма от вашата.

Бягства

5/2/2020

Българите бягат от хилядолетия. Избягали са от древната си родина (според Петър Добрев - планинските земи между Узбекистан и Афганистан). Избягаха от Велика България - южните земи на Русия и Украйна. Българите на Кубер избягаха от Панония за да се заселят в Македония. Българите на Алцек избягаха от Бавария за да се заселят в Италия. Днешните българи са най-смели и бягат презокеански. Бягат българите, но България все я има.

Бягствата на българите ме подсещат за бягствата на човешката интелигентност. Как ли не я дефинираха разни интелигенти, и все се налагаше да бягат от дефинициите си. Много неудобно се получаваше когато казваха че интелигентността е да можеш да смяташ, пък после излизаше че по този критерий компютърът също е интелигентен. По-късно интелигентността беше в това да можеш да превеждаш, но компютърът се научи и на това. Научи се и да рисува, композира и доказва теореми. Но човекът едностранно променяше дефиницията за интелигентност, че така му беше удобно. За да може естественият интелект да бяга в земи, временно недостъпни за изкуствения. Само едно не е ясно: дали така както за българите винаги се намира място за бягство и заселване, такова ще има и за естествения интелект?

Всемогъщият Бог

5/1/2020

- Казват че Бог е всемогъщ - споделя с колегите си Райчо Рецидивиста, - но забравят онази подробност с Божиите заповеди. Ако Бог беше всемогъщ и не искаше да крадем, той щеше да ни направи некрадливи. А той ни направи крадливи, пък след това ни издаде заповед да не крадем, която трябваше да знае че няма как да спазим. Което ще рече че, освен всемогъщ, той не е и всезнаещ.

Categories

Archives