Не всичко което струва много си струва и не всичко което си струва струва много.
|
Марк Закърбърг напусна Харвард без да завърши. Днес, вместо да притежава диплома, той притежава "Фейсбук". Преди дни му беше оказана честта да произнесе реч пред харвардските випускници по случай завършването им, а на тях - честта да чуят на живо размислите му за живота.
В речта си Закърбърг казва: Една от любимите ми истории е за посещението на Джон Ф. Кенеди в НАСА. Видял метач с метла и го попитал какво прави. А метачът казал: "Господин президент, помагам на човека да стъпи на Луната". Какво ми прави впечатление: > Американецът избира за президенти хора, които не знаят какво правят метачите; > Американецът има мания за величие, дори когато е прост метач. Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото. Вече писах как езикът, демокрацията и истината, се конструират от заинтересовани лица. Сега смятам да пиша и за нещата в природата. И така, коя е най-дългата река в света? Всичко зависи от това как измерваш реките: от извора към устието (от долу нагоре) или от устието към извора (от горе надолу). Не, не съм направил грешка, мислете за извора като за долното, а за устието като за горното!Защото изворът е значително по-дребен и невидим от устието, и се отнася към него така, както избирателят се отнася към министър-председателя. Няма значение как измерваш малките, неизвестни на публиката реки. Българската река Меланщица извира в южната част на Боховска планина и се влива в друга река (коя точно - не ни вълнува). Както и да мериш дължината ѝ, тя все е една и съща. При големите и известни реки това не е така. Да вземем за пример Амазонка. Тя може да бъде измерена от устието си дотам, докъдето се нарича Амазонка. Само че така не е сигурно че Амазонка ще вземе рекорда за най-дълга река. Какво правим тогава? Измерваме я от извора ѝ! Само дето Амазонка няма извор. За неин извор повече от век се е приемал изворът на реката Апуримак. Забележете разликата в имената! Река Амазонка просто е била конструирана по този начин от географите на 19-ти век. През 21-ви век, във връзка с интереса на латиноамериканските географи (и население) Амазонка да бъде изкарана по-дълга от Нил, те я конструират по друг начин: за извор на Амазонка се приема извора на река Мантаро. Забележете отново разликата в имената! Нека не се учудваме ако последващи измервания на дължините на Нил и Амазонка внесат изменения в днешната класация. Не си мислете че се конструират само реките. Историята е река на времето. Хан Кубрат и синовете му не са се наричали "българи" и по тази причина е глупаво съвременните българи (и особено българските историци) да си мислят че "извират" от Кубрат (вкл. и в генетично отношение). За един съвременен българин е по-вероятно да е по-близък роднина на Чингиз Хан или на турски султан, отколкото на Хан Кубрат. В две изречения: Независимо от това дали го одобряваме или не, както реките, така и историята, се конструират от горе надолу (т.е. от устието към извора). Несправедливостта на историята се състои в това че Хан Кубрат няма възможност да конструира личността Божидар Димитров, но Божидар Димитров може да залепи върху образа на Хан Кубрат каква ли не измислица с такава лекота, с каквато скулпторът сложи светещи очи на Цар Самуил. Защо за националната ни идентичност е по-важно да имаме собствена азбука, отколкото да пишем правилно на някаква азбука? Не е ли по-добре да пишем важни неща на чужда азбука, отколкото дреболии - на собствената?
Този, който не е минал през уроците на миналото, трябва да очаква че бъдещето му ще е неочаквано.
Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото, вкл. езика и демокрацията (по темата писах тук). Сега ще пиша за истината, и за това как тя също се конструира от заинтересовани лица. Абдус Салам е известен пакистански физик и Нобелов лауреат по физика за 1979 г. Известен е като баща на първата "мюсюлманска" атомна бомба, а и като член на мюсюлманската секта "Ахмадия" (забранена в България и други страни). Когато пакистанският парламент променя конституцията и обявява ахмадийците за немюсюлмани, Салам в знак на протест се премества във Великобритания. След смъртта му, тялото му е върнато в Пакистан и погребано с почести. Сигурно с цел възвеличаване на родината и исляма, пакистанските фенове на Салам решили да конструират истината за него. Затова написали на надгробната му плоча че той е първият мюсюлмански нобелов лауреат. Един египтянин ще конструира истината по друг начин, когато справедливо отбележи че Ануар Садат е изпреварил Абдус Салам в състезанието за първи мюсюлмански Нобел с една година (1978). Властта в Пакистан конструира истината за Салам по трети начин - тъй като по Конституция ахмадиецът не е мюсюлманин, то няма как Салам да е първият мюсюлмански нобелист. Затова надгробната му плоча е редактирана чрез изтриване на думата "мюсюлмански". Никому не хрумва да прочете надписа отново. Така не забелязват че в резултат на действията на властта Салам е издигнат до "първият нобелов лауреат". А каква е истината за Салам? Ако обичате точния език и фактите, лесно можете да я прозрете през множеството конструкции, изградени с цел да я замъглят и променят. Никога Нобелов комитет не е присъждал мюсюлмански Нобелови награди. Салам не е и първият нобелист, а е просто един от нобелистите по физика. Станал е баща на 6 деца, но понеже никога не е спал с майката на пакистанската атомна бомба, той няма как да е неин баща. По света има повече хора със свръхтегло, отколкото с недохранване. Първите ядат постоянно, вторите - един-два пъти дневно. Не мислете че първите изяждат храната на вторите - тя не би могла да им стигне. В действителност, днешните лакомници изяждат хляба на утрешните поколения.
Повечето хора мислят само за две неща: пари и секс. Ако погледнеш банковите им сметки и партньорите им, разбираш че много са мислили, но нищо не са измислили.
ПРОКурорът и ПРОКтологът си приличат по това че си вадят хляба с ровене в мръсотията.
Защо като напишеш "mamka mu" на латински, можеш да го прочетеш като "татка ти" на български?
Преди дни, БГ медиите ни излъгаха че в Чикаго кръстили улица на Алеко Константинов. В интерес на истината, някои медии ни излъгаха по-малко, защото според тях на Алеко Константинов е кръстено кръстовище. Мен медия може да ме излъже трудно: така както гледам кръстовището вече е билo кръстенo на Frank Piatek, пък и кръщаването е неофициално, което един англоговорящ веднага ще разбере от надписа на знака.
Българите живеят неефикасно. Харчат много повече, в сравнение с другите, за: книги, магистрали и какво ли не. Това е лошо, но още по-лошо е че не сме сами.
САЩ, с население 4.4% от световното, изгарят над 20% от световния петрол, а произвеждат основно топъл въздух. В пряк и преносен смисъл. Казвам "в пряк смисъл", защото няма как да гориш голяма част от световния петрол и да не произвеждаш съответната част от глобалното затопляне. Казвам "в преносен смисъл", защото няма как да не забележим че в САЩ се произвеждат рекламите Just do it и филмовите сценарии, но маратонките се произвеждат във Виетнам, а филмите - в България (точно тук преди 2 седмици Никълъс Кейдж си счупи крака). Руският завод за гуми "Нокиан" бил сред най-модерните в света. Само дето, за разлика от финландския, не работел на 5-дневна седмица, а с непрекъснат цикъл. И смените били по 12 часа, вместо по 8, но това било защото работниците го искали. А иначе системата за контрол на качеството била същата. И това ли са го искали руските работници? В понеделник (деня за изтрезняване) изискванията за качество да са като в сряда?
Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Има само една „малка“ разлика: докато водата е творение на природата, демокрацията е творение на хората. Да смяташ че демокрацията възниква от долу нагоре е глупаво: избирателите избират избраниците (президенти, депутати, кметове) от групите на кандидат-избраниците, но нямат никакво влияние върху конструирането на тези групи. Да мислиш че българите щяха да изберат неизвестния "парашутист" Румен Радев за президент, ако той не беше спуснат от горе надолу, значи да си инфантилен идеалист. Реалността е че, ако изборът се правеше от долу нагоре, президент щеше да бъде известният Слави Трифонов. To ask questions like "Where good ideas come from?" is not a good idea. Those with the good ideas do not ask themselves where their ideas come from but what to do with them.
Да питаш откъде идват добрите идеи не е добра идея. Хората с идеите не се питат откъде идват идеите им, а какво могат да направят с тях. Thank God that Just do it is the philosophy of a company producing sneakers, not nuclear power plants.
Благодаря ти, Боже, че Just do it е философията на производител на маратонки, а не на атомни електроцентрали. Barbarians, ancient and contemporary, look alike in their belief they worship the best possible God and inhabit the best possible world.
Древните и съвременните варвари си приличат във вярата си че се кланят на най-добрия от всички възможни богове и живеят в най-добрия от всички възможни светове. Мозъкът изразходва една пета от енергията нужна на организма. С цел запазване на енергията, при мнозинството, вместо да стигне до полезен резултат, мисленето спира скоро след като е започнало.
В училище те учат как Евклид е доказал питагоровата теорема и спират дотам. Никой не те учи, нито пък на теб ти хрумва, да се запиташ как я е доказал Питагор и как би я доказал ти. И най-важното, никой не те учи как я е открил Питагор и какво да правиш, за да станеш откривател и ти. Карат те да учиш стиховете на Ботев, за да се научиш да обичаш свободата, и спират дотам. Няма кой да те научи как да пишеш собствени стихове. И най-важното, няма кой да те научи че, освен с писане и четене на стихове, свободата може да се обича и по други начини. Ако нещо му е сбъркано на света, това е на първо място идеята че светът е сбъркан и може да бъде оправен.
..... сега хленчът е отличителната черта на интелигенцията.
Видиш ли някой да хленчи - пиши го интелектуалец. Христо Стоянов Някои българи са небрежни в езиково отношение. Това ги кара да използват думите "интелигент" и "интелектуалец" като синоними. Което е съвсем неправилно. Интелигентен може да бъде човекът, но не и трудът. Интелектуален може да бъде трудът, но не и човекът. Интелигентът е човек, който е интелигентен. Не е задължително трудът му да е интелектуален. Много интелигенти си изкарват хляба с неинтелектуален труд в търговията, държавната администрация, финансите и каквото още се сетите. Интелектуалецът е човек, който се занимава с интелектуален труд. При него също няма задължително равенство между човека и труда, т.е. интелектуалецът може да (и често) е неинтелигентен. Усетихте ли проблемите? Малкият проблем е че няма интелектуален труд за всички интелигенти. Малък е, защото интелигентите могат да се занимават с интелектуален труд по желание, вкл. и през свободното си време. За справка, ябълката падна върху главата на Нютон през свободното му време. Сериозният проблем са неинтелигентните интелектуалци - те не могат да станат интелигентни нито по желание, нито в свободното си време. Един такъв интелектуалец може много: да стане депутат, министър и член-кореспондент на БАН, но не и да стане интелигентен. Могат да се намерят различни решения на горните проблеми, но съществува поне една технология, която ги решава едновременно: вземаме интелектуалната работа от неинтелигентните интелектуалци и я даваме на интелигенти. Близо 64000 четвъртокласници щели да се явят днес на "малки" матури по математика? Каква е ползата от това? Да разберем че мнозинството не знаят математика поради много причини, основната от които е че са природно неспособни? Знание ли е това?
Не е знание, но би могло да бъде. Ако матурата служеше за отсяване на плявата от зърното, и след нея математически способните започваха да учат засилено математика, а математически неспособните - нещата, на които са способни, то това щеше да бъде знание. Но отсяването няма да се случи. Всъщност, след матурата няма да се случи нищо, и следователно вместо да произведе знание, тя ще произведе само: > излишни разходи на пари и време за провеждането ѝ, и > излишни нерви за децата и родителите им. Има и друго нещо: мислите ли че една матура в края на 4-ти клас може да открие нещо, което вече не е открито от родителите и учителите на детето? Или че ако наистина не е открито от безидейните родители и учители на детето, то вместо да ги сменим с други, е разумно да му организираме матура, след която да го оставим отново в техните ръце? Гениите са икони, които предпочитаме да боготворим, вместо да разберем.
Удряш едно темане на Айнщайн вместо да разбереш относителността. Второ темане на Даниел Канеман, за да не се налага да четеш 624-те страници на "Мисленето". Лошото е, че правейки поклони на гениите ние се научаваме: > да ги смятаме за всесилни и > да смятаме даровете им за данък, който ни се дължи безусловно. Дарът на Айнщайн можахме да превърнем в атомни бомби и електроцентрали, но не и в машини за заличаване на последствията на Хирошима и Фукушима. Дарът на Флеминг можахме да превърнем в антибиотици срещу бактериите, но не и срещу вирусите (а те причиняват грипа и "лудата крава"). Дарът на Дизел (дизеловият двигател) ще стане неизползваем след "края на нефта". "Няма страшно", ще кажете. Ще се появят нови гении, които ще ни дадат решенията на новите проблеми. От една страна сте прави, гении има винаги. От друга страна сте в грешка: > геният на Буда не можа да спаси родната Шакя, когато цар Вирудхака я нападна и разруши, > геният на Архимед не можа да спаси родната Сиракуза от римляните, нещо повече - той не можа да спаси самия Архимед. Не е ли глупаво да смятаме че, след като старите гении не можаха да спасят родните си страни от примитивни регионални сили, новите гении ще могат да спасят света от модерните глобални заплахи, каквито са глобалните затопляне, замърсяване и епидемии? Науката ни е голяма когато се занимава с малките неща, но когато се занимава с големите нея я няма никаква: може да ускорява елементарни частици, но не може да забави глобалното затопляне.
Глинка написа операта "Живот за царя". Дойдоха на власт комунистите и я прекръстиха на "Иван Сусанин".
"Септември ще бъде май", мечтаеше червеният поет. После дойдоха сините и прозаично обявиха: "Времето е наше". Добре че не се задържаха, че сигурно щяха да приватизират и стихотворението, като го превърнат в "Септември ще бъде мОй". Когато мислим за простотата и сложността не трябва да изпускаме от поглед контекста. Клечката за зъби може да се направи за секунда и затова може да ни се стори проста, ако забравим че на Вселената са ѝ трябвали 13 милиарда години за да направи зъбите.
|
Categories
All
Archives
March 2025
|
RSS Feed
