Аз бих казал че умовете приличат на сградите: едни са предимно подземни, а други - предимно въздушни. Да вземем за пример прословутата Empire State Building. Надземната ѝ височина е 381 метра (без антената), а подземната - 17 метра. Това означава че относителният дял на подземната част в общата височина е (грубо казано) 4.3%. С подобна основа всяка обикновена едноетажна къща би се срутила още преди да са ѝ поставили покрива. По подобен начин би се сринал и един минимален интелект, обременен с високоинтелектуални задачи.
Намерението на Фройд е било следното: с метафората за айсберга той е искал да изрази това че много умствени процеси са невидими, защото се извършват подсъзнателно. Уж е така, но ... тук местата са разменени:
1. Резултатите на подсъзнателно извършваното са видими. Голяма част от умствения ни капацитет подсъзнателно отива за служебни нужди:
> дишане, хранене, отделяне,
> запазване на вертикално положение, ходене, работа, спортуване,
> кимане на познати мъже и подсвиркване след непознати жени,
като резултатите са съвсем видими и се оценяват по достойнство (напр. с ответно кимане от познатите мъже и презрителни погледи от непознатите жени).
2. Горната, т.е. видимата, т.е. съзнателната, част на умствения айсберг е отговорна за производството на невидимото. На нея дължим невидимите (допреди Шекспир) Хамлет, Ромео и Жулиета, както и невидимите (допреди Евклид) теореми за правите, фигурите и простите числа. На нея дължим и невидимата, и невъобразима до 1931 г. Empire State Building.