Не мога да си представя:
> писател, който да не може да изброи разказите и книгите си;
> учен, който да не може да опише откритията си;
> адвокат, който да не може да разкаже за делата, който е спечелил.
За такива хора писането на автобиография не е никакъв проблем. И точно затова на много от тях не им се налага да пишат автобиографии. Те правят биографиите си, а писането оставят на биографите. Вазов не е подавал автобиография за позицията "Патриарх на българската литература".
Това е Автобиографичният парадокс:
Имаш ли биография, никой не иска автобиографията ти! Искат ли ти автобиография, знай че нямаш биография!
Парадоксална е и позицията на работодателите:
Вместо да търсят хора с добри биографии, работодателите търсят хора с добри автобиографии. И после се чудят защо човешките им ресурси имат малко ресурси.