Мъдростта не е практична. Докато мъдростта на Монтен дреме в библиотеките, практичната глупост обитава улиците и полетата, пие бира, търка картончета и гласува: с парите си - на пазара, и с бюлетините си - край урните. Глупостта царува в царството на виното, а и навсякъде другаде. Сори, Монтен!
|
Американски писател решава да посети родното място на Мишел дьо Монтен край Бордо. Циркулира между Кулата на Монтен, където мъдрецът е писал, и някакво кафене в Сен-Емилион, където наблюдава как местните жонглират с халби бира от ранни зори и купуват лотарийни билети.
Мъдростта не е практична. Докато мъдростта на Монтен дреме в библиотеките, практичната глупост обитава улиците и полетата, пие бира, търка картончета и гласува: с парите си - на пазара, и с бюлетините си - край урните. Глупостта царува в царството на виното, а и навсякъде другаде. Сори, Монтен! Не ви ли се е случвало да се изправите пред шефа си, а той да ви каже че не иска въпроси, а отговори? Не ви ли се е случвало да си говорите с някой мениджър по човешки ресурси или маркетинг и той да ви каже че един инсайт не е никакъв инсайт, ако не е екшънъбъл? Не ви ли се е случвало да си говорите с познати, и след като им отворите очите, те да ви кажат че това е празно философстване, което било апология на бездействието защото не съдържало практически препоръки какво да направят?
Заблуденият не разбира че заблудата може да е практична и екшънъбъл, а истината може и да не е! Кое е практичното в генералната канторова истина че има безкрайности по-безкрайни и от безкрайността? Или в конкретната айнщайнова истина че глупостта е по-безкрайна от Вселената? Заблудените са такива по много причини, но и заради вярата им че ще намериш решения на проблемите им: > за пари - ако са ти шефове, > безплатно - в останалите случаи. Блажена заблуда! Не съм решил нито един проблем на нито един от многобройните ми шефове, най-малкото защото се фокусирах върху възможностите, а не върху проблемите. Да решавам проблемите на останалите, и то безплатно, също не ми е по сърце. Предпочитам да решавам малкото мои проблеми и да оставям заблудените да живеят с многото техни. Това достатъчно практична философия ли е? Колко хора страдат от заблудата "мисля, следователно съм мислител". Да, ама не! Мисленето е не само процес, но и резултати. Декарт беше мислител не защото мислеше че съществува, а защото измисли аналитичната геометрия.
Докато песимистът вижда наполовина празна чаша, оптимистът вижда наполовина пълна чаша. Какъв е човекът, който го е измислил?
Не, няма да кажа че е песимист или оптимист. Ще кажа че е заблуден и ще се аргументирам: > ако са пили, и двамата ще ви кажат че чашата е наполовина празна, > ако са наливали, и двамата ще ви кажат че е наполовина пълна, > ако само са гледали, то и двамата са кибици, а не песимист и оптимист. Евклид можеше да си представи правата линия като "дължина без ширина", но не можа да си представи нулата като "дължина на отсечка в самото ѝ начало".
Толкова ли не можа да се сети: а) че ако едно нещо може да съществува без ширина, то може да съществува и без дължина, или б) че така както отсечката има дължина във всяка от точките си, така тя има дължина и в началото си? Ако програмист стане застраховател, това означава че не се е справял с работата си на програмист. Ако застраховател стане програмист, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че си е намерил по-добра работа.
Ако висш мениджър стане програмист, това означава че не се е справял с работата си на висш мениджър. Ако програмист стане висш мениджър, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че е бил излъган че са му намерили по-добра работа. Чужденец отива във Франкфурт. Излиза от хотела да се разходи. Улиците са празни. В хотела, чужденецът пита къде са хората. Национален празник, не знаехте ли?
Това че хората са избрали да празнуват далеч от мястото си, нашепва че в делниците те не се чувстват на мястото си. Дали това не прави и тях чужденци? Светлите сили те карат да гласуваш, защото ако не го направиш, тъмните сили щели да фалшифицират избора ти (да не участваш) и да направят така, сякаш си гласувал за тъмните сили.
Когато ги попиташ кое ще попречи на тъмните сили да фалшифицират избора ти на светлия човек Х (ако отидеш да гласуваш за него), и да направят така сякаш си гласувал за тъмния У, светлите сили гледат тъпо и мълчат. Американски любител на философията отишъл в Гърция:
> да повърви там, където е вървял Сократ, и > да подиша въздуха, който е дишал Сократ. Направил го, че и го описал в книга. Аман от американски псевдофилософи, мисли си Спирос. Не беше ли чувал американецът за кораба на Тезей (или казано по друг начин - за това че няма начин Сократ се е разхождал точно в тази Атина)? Не беше ли чувал за Хераклит, според когото не можеш да дишаш един и същ въздух два пъти? Казват че имиграцията била много полезна и се аргументират така: родените извън САЩ имигранти са 13% от общото население, но държат 1/3 от патентите и 1/4 от нобеловите награди на САЩ.
Да, ама не! Не е виновна имиграцията, а тези които ѝ пречат, т.е. имиграционните служби. Ако те пропускаха всеки чужденец (така както в родилните приемат всякакви родилки), то показателите на местните и имигрантите със сигурност щяха да се изравнят. Спомняте ли си "пророчицата" Ванга? Тя беше популярна с това че познаваше човешки съдби и световни тенденции. Познаваше ранна смърт (цар Борис), професионален неуспех (президентът Петър Стоянов), залез на империя (съветската) и проливане на американска кръв (11-ти септември).
Кръв лесно се лее, тя друго не може да прави (нали е течна). Смърт лесно се познава: тя може да е ранна, нормална или късна. В професията можеш да имаш успех или неуспех, но ако става дума за президентската професия, там нещата са кристално ясни - можете ли да се сетите за един успешен БГ президент? И като стана дума за президенти ... ще се отклоня от темата и ще направя дива спекулация: Ванга не позна! Петър Стоянов УСПЯ ... да вкара царя в политиката! Елементарно, Уотсън, корейците от "Деу" купиха софийския "Шератон" и предложиха на Пешо да купят Президентството и да разширят хотела. Пешо беше навит, той грандомански поиска за Президентство бившия царски дворец. Леле, отиде ми бащинията, рече си царят, и се реши да скочи в дълбокото ... като стане първият цар-премиер. В цялата История, вкл. тази на изкуството, не се намери никой шейкспир, левтолстой и джорджоруел с достатъчно въображение за да предвиди такъв оригинален политически ход - превръщането на цар в премиер. Не можа да го предвиди и "пророчицата" Ванга. Една жена те напуска, защото вече не открива в теб качествата, които никога не си имал. Ерик-Емануел Шмит
Стаменко се разхожда сутрин - да си избистри акъла преди да седне да пише. Минава покрай някаква държавна институция и вижда как една кака пристига на работа. Каката се барнала с едни дрехи и грим, сякаш е нощна пеперуда. С една разлика: колкото и порочна да е една нощна пеперуда, тя все пак има някакъв остатъчен срам и не би си разкопчала чак толкова копчета.
Стаменко изхъмква неодобрително и продължава разходката си. Отстрани на елитен хотел спира ягуарът на шефката и охранител ѝ отваря вратата. Шефката се барнала като мечтата на педофила: къса розова рокличка с много дупки в конструкцията, и също толкова разкопчани копчета. Розовата рокля изпраща Стаменко в страната на спомените. Стаменко е попаднал в директорския борд на една чужда компания, и от любов към естетиката е гласувал компанията да даде луди пари за да естетизира общинската околна среда. За откриването на естетизираната среда, с цел да се покажат в новините, идват кметът (в предизборна кампания за премиер) и зам-кметицата (в кампания за кмет). Главният изпълнителен директор на компанията - симпатичен чужденец - вижда как се носи един костюмиран джентълмен, съпроводен от бабанко-охранител с дънки, светло кожено яке и слушалка в ухото. Втурва се да се здрависва с костюмирания, пък се оказва че това е охраната. Кметът бил онзи с дънките, ама чужденците ... те нали посрещат по дрехите, та се объркват. Българите също се объркват, но Стаменко се надява да не са се объркали дотолкова, че да забравят да изпращат по акъла. И все пак една мрачна мисъл се загнездва в главата му така, както храна се загнездва в кариес профунда: ако изпращахме по акъла, то нямаше да изпратим бившия премиер Сергей в европарламента. Така Стаменко стига до следния афоризъм: Посрещат те по дрехите, изпращат те по акъла ... на изпращача. Стаменко подготвя статия за хармоничните числа, но умът му е другаде. Попада на материал как кандидат за шеф на българското военно разузнаване бил сниман с гол в ръката меч от някаква брюкселска проститутка. Брей, мисли си, тези във властта само за секс мислят. И се сеща за следното:
1. Един наш премиер беше сниман гол в спалнята му и изтъпанен пред публиката (от кого ли). 2. За друг наш премиер казваха че понеже му били малко журналистките и бизнес-дамите, та налитал и на секретарките. 3. За трети наш премиер казваха че в чужбина, по късна доба, прескачал през балкони, само и само да посети (с големите си вътрешни нужди) външната си министърка. 4. Като стана дума за балкони, най-интересен беше случаят с една щерка на виден комунист, която заедно със съпруга и любовника си работела в Ню Йорк. Съпругът научил за любовника и решил да ги изненада. Апартаментите им били един над друг и съпругът рекъл да проникне през балкона. Да, ама бил пиян, та се закачил и висял сума ти време от 11-тия етаж ... докато дойде пожарната да го откачи. Казват че пожарната не бързала много, ха-ха-ха. В есето "Роберта", от колекцията "Хроники на едно течно общество", Умберто Еко се опитва да обясни защо се дразним когато атлети постигат успехи с помощта на химията, но не и когато творци я използват за творчески цели. Било елементарно, казва Еко, при спорта сме се интересували от човека зад резултата, а при изкуството - от резултата, а не от човека. Еко аргументира мисълта си така:
> ако футболът беше оръдейна стрелба с топки по някаква врата, то никой не би се интересувал от футбол, а > ако една маймуна би могла да напише "Божествена комедия", то написаното пак би било красиво. Да, ама не! Можем да стигнем до други изводи, достатъчно е да поразсъждаваме Относно футбола Във футбола ни интересуват головете, не личностите. Затова гледаме мачове веднъж седмично, а четем биографии на голмайсторите веднъж на 10 години. Относно изкуството Ако се сетим за Общата теория на относителността в икономиката, т.е. за теорията за търсенето и предлагането, ще видим че: Aко маймуните можеха да пишат "Божествени комедии", то поради голямото предлагане никой нямаше да си мисли че написаното е божествено. Имаше една дама на име Калинка. Беше дъщеря на приятел на премиера, но имаше и немска диплома, затова се класира за висш държавен пост. После се оказа че дипломата ѝ била напечатана от самата нея. Дамата беше несправедливо разжалвана. Ами да, несправедливо: толкова хора (начело със споменатия премиер) се гордеят че са self-made, пък се подиграват на Калинка че дипломата ѝ е self-made.
Ако си мислите че калинките са съвременен български патент, то много се лъжете. Калинки е имало винаги и навсякъде. "Великият" философ Хегел имал толкова немски дипломи, че също стигнал до висш държавен пост - Ректор на Берлинския университет. Чудя се как с вярвания от сорта на "Всичко реално е рационално, а всичко рационално - реално" Хегел си е заслужил дипломите. Елементарно, Уотсън, твърдението на Хегел е невярно, както за числата, така и за хората: повечето реални числа и хора са ирационални*. Е, какво друго ни остана: въздухът, водата и земята. Те ли са рационални? Разбрахте ли поуката? Реалната диплома не те прави рационален. Това че си self-made - още по-малко. _______________________________ * за справка: а) математиката - по въпроса за ирационалните числа, и б) изследванията на Кийт Станович - по въпроса за ирационалността на хората Интелигентен си за тези, чиито проблеми можеш да решиш по-бързо от тях. Виждаш ли проблеми там, където другите не виждат, смятат те за особняк и песимист. Решаваш ли собствени проблеми, ти си безинтересен неудачник с проблеми.
"Границите на моя език са граници на моя свят", казвал философът Витгенщайн. Блажен е бил този Витгенщайн, не е подозирал за следното:
Човек владее няколко езика, вкл. специалните езици на Х-те си професии, където Х>=1. Ерго, човек обитава няколко свята, но го прави последователно. Отделните светове не се сумират, а се отричат; когато сменяш света границите ти не се разширяват, а просто се променят. В света на математиката българинът Витко няма проблем с разграничаването на непрекъснатите и прекъснатите функции, но в реалния свят той има проблем да разбере че е невъзможно хем да сме били 500 години под турско робство, хем българската държава да е на 1300 години. В света на математиката Витко няма проблем да преброи колко 5-членни партийни ръководства могат да бъдат избрани в рамките на 50-членен Централен комитет, но в реалния свят не може да преброи колко са годините в интервала [1908, 2020]*. __________________________________________ * за да установи че не са 1300 Гошо се занимава с намиране на мегаклиенти, т.е. с намиране на големи фирми които да продават продукцията на работодателя му на хилядите свои клиенти. Шефът и колегите му се чудят колко добре се справя.
Много хора, в други фирми и на други континенти, се справят с подобни задачи значително по-добре. Затова Гошо си мисли че шефът и колегите не се чудят толкова на ефективността на работата му, колкото на това че изобщо може да я върши без никаква работодателска подкрепа: без реклами по телевизията; без скъпи подаръци и комисиони за когото трябва; без водене на шефовете на мегаклиентите на вечери, хеле пък на тенис-турнири в чужбина (включващо возене с фирмения самолет). С две думи: Гошо лови маймуните с трици. Е, резултатите му не са кой знае какво като абсолютни величини, но са магически като относителни (понеже единственият разход на работодателя е мижавата гошова заплата). Гошо мисли, мисли и ... открива че подобни работодатели могат да постигат големи абсолютни резултати по съвсем елементарен начин: като назначават повече хора като него. Има обаче два проблема, работодателите трябва да знаят: 1. къде да намерят такива хора и 2. как да ги прилъжат да вършат много работа срещу мижава заплата. Замисля се още малко и проглежда: докато правилно си е мислел че лови маймуни с трици, той не е осъзнавал че е маймуна, уловена с трици. Имаше едно време едни българи, които мечтаеха да са негри в Алабама ... дали е защото не знаеха какво е да си негър в Алабама или е защото имаха чувството че тук не са на мястото си ... сякаш си мислеха че ще бъдат на мястото си в Алабама, защото там има повече място ... понеже щатът е по-голям от България, но по-слабо населен.
Това че някъде има място, съвсем не значи че там ще намериш мястото си. Заради това че Алабама е пълна с блус-музиканти, рок-блусът на нашенците вероятно щеше да се сблъска не с непрекъснато въртене по радиото (което му се случи тук), а с пълно пренебрежение. Да не говорим че алабамските блусари имат следната професионална поговорка: "Една птица с една песен пролет не прави". Което ни кара да мислим че в Алабама нашенците щяха да си намерят хамалски или келнерски, но не и музикантски, места. Така или иначе, нито един от нашенците не отиде в Алабама. Поетът и авторът на музиката загинаха в България. Певецът също загина, но само в професионално отношение - вместо да пее в залите на Алабама, той започна да пее в кръчмите на Асеновград. Дали останаха тук защото не вярваха в това което пеят? Или бе защото докато устите им пееха, душите им не смееха? 1. Открийте думи, съставени от 2 (повече) непресичащи се думи, напр. консерва+тор=консерватор.
2. Открийте думи, съставени от 2 (повече) пресичащи се думи, напр. страни+раници=страници. 3. Открийте комбинации на 1 и 2, напр. кола+бораци+ционизъм=колаборационизъм. - Купих за офиса страхотен ксерокс "КанОн" - хвали се Иван.
- Първо, не е ксерокс, а "Зирoкс". Второ, не е "КанОн", а "КЕнън". И трето, да купиш "Зирoкс" от "КЕнън" е все едно да купиш "Мерцедес" от "Тата" - отговаря поучително Джон. - Ако правилно те разбирам, аз не мога да купя "Мерцедес" от "Тата", но ти можеш да купиш "Моторола" от "Леново" - бързо превключва Иван, който не обича да го поучават, а Джон зяпва и ... няма какво да каже. Казват че инфлацията "изяжда" парите на хората. Пълни глупости, мисли си Спас, по прякор "Спестовния". По време на инфлация хората "изяждат" парите си, вместо да ги спестяват или харчат за глупости.
Има една категория хора - религиозните - които вярват че невидима сила (Бог) управлява Вселената. Склонни сме да ги толерираме, става дума за хилядолетни традиции все пак.
Има втора категория хора - почитателите на Адам Смит и капитализма - които вярват че невидима сила (ръка) управлява Пазара. Склонни сме да ги толерираме, става дума за столетни традиции все пак. Защо, тогава, сме склонни да се подиграваме на 30% от германците, които вярват че Земята е управлявана от невидими тайни сили? Дали не е защото го вярват отскоро? |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
October 2026
|
RSS Feed