Blog Archives

Могат ли компютрите да мислят?

7/31/2020

- Още не могат - казва Стаменко на Спирос, - но когато се научат да изкарват Теста на Тюринг, тогава ще имаме пълното право да казваме че компютрите могат да мислят.
- Теста на Тюринг? - учудва се историкът Спирос. Не е чувал за такъв тест, сигурно е нещо специализирано.
- Много просто, ако в писмена комуникация компютърът може да заблуди експерт че е човек, то е ясно че компютърът може да мисли.
- Тъй ли? - казва Спирос и се сеща за нещо. - А какво ще кажеш за хората? Те могат ли да мислят?
- Очевидно е че могат - изнервя се Стаменко. - Как можа да родиш такава глупост?
- Ще си призная че е глупост, ако ми дадеш задоволителен отговор на този въпрос: "На какво са се престорили успешно хората и кого са успели да заблудят, че да е очевидна способността им да мислят?"

На Стаменко му трябва цяла минута за да разбере въпроса. И още една - за да усети заблудата си и да се засрами.

Приятели

7/29/2020

Райчо Рецидивистът поучава младия си колега:
- Не вярвай на чуждите истини, те винаги са обърнати наопаки. Да вземем за пример поговорката че кучето е най-добрият приятел на човека. Чул ли си куче да нахрани стопанина си? Или да го изведе на разходка? Истината е че човекът е най-добрият приятел на кучето, а не обратното. Или както би казал моят приятел Спирос, приятелството не е комутативно.

Колегата на Райчо бързо усвоява урока:
- Ако правилно съм те разбрал, от това че Спирос ти е приятел, не следва че ти си приятел на Спирос?
- Точно така!
- И като стана дума за Спирос, той не е ли в Гърция сега?
- В Гърция е, защо?
- Защото той имаше у тях едно супер-скъпо издание на "Илиадата" с гравюри от Теодоракис. Едва ли го е взел със себе си в Гърция, ако се сещаш какво искам да кажа ...

Опиум за народа

7/28/2020

Вярата че ЕС ще ни оправи се оказа толкова глупава, колкото вярата на семейство глупаци че казармата ще оправи лошия син.

Животът е лесен

7/27/2020

Много хора в родината, и още повече извън нея, са се вкопчили на живота в лекото и на хляба в мекото. Това се дължи на две причини:
П1. Работят на закрито и
П2. Работят на ниско.

Като казвам "закрито" имам предвид че, работейки в държавната администрация или в бизнеса, те са защитени от служебната тайна. Малко хора се интересуват от приноса им, а и имат пред себе си непрозрачен параван - споменатата тайна. Така се оказва се че почти никой не знае какво правиш, как го правиш и за колко го правиш. Работата ти рядко се оценява, още по-рядко се критукува, но се заплаща ежемесечно. Как да не кажеш че живееш в най-добрия от всички възможни светове?

Що се отнася до работата на ниско, то имам предвид ниското ниво. Не става дума за обида, а за оценка на конкуренцията. Ако работиш на градско ниво, то конкуренцията ти е (вероятно) няколко десетки души. Ако работиш на национално ниво, то става дума (вероятно) за няколкостотин. Виж, да работиш на световно ниво е съвсем различно: не само че броят на конкурентите е голям, но и качеството им е световно. Работата на световно ниво е и работа на открито:
> сравненията са лесни, вкл. сравненията на заплащането;
> критиката е редовна, а често и злобна*.

______________________________
* сещам се какво беше казал световноизвестният Харълд Блуум за награждаването на още по-световноизвестния Стивън Кинг с американска литературна награда: "Поредната низина в американския културен живот!"

Имената

7/26/2020

Казват че едно от най-сюрреалистичните преживявания е да хванеш в ръце исландски телефонен указател. Отваряш го и гледаш - стотици еднакви имена. Първо, защото имената им са ограничен брой. Второ, защото исландците имат само две имена: собствено и бащино.

Исландците са му намерили цаката, нали са само 360 000 души:
> когато си говорят за Бьорк Гумдундсдотир и някой не е наясно за коя от стотиците става дума, друг пояснява че се говори за дъщерята на Гудмундур Гунарсон и Хилдур Хауксдотир,
> понеже горните неща не биха говорили нищо на чужденеца, в телефонния указател се посочва и професията на лицето, напр. Бьорк Гудмундсдотир, певица.

В Китай положението е по-сложно:
> там живеят милиарди,
> имената също са две: фамилно (първото) и собствено (второто), но са (с редки изключения) едносрични.
Казват че фамилиите Уанг, Ли и Жанг заемат над 20% от фамилиите в Китай. Това не значи че Жанг Зъи е получила ролите си във филмите на Жанг Иму по роднинска линия. Просто фамилиите им съвпадат.

В последно време се чува че китайките масово искали да предават фамилните си имена на своите деца. Често се стигало до семейни сделки: мъжът дава фамилия на първото си дете, жената - на второто. Това ми се струва егоистично: вместо да мислиш за децата, ти мислиш за себе си и фамилията си. В същото време, един важен за децата проблем остава нерешен:
В Китай бракът между хора с еднакви фамилии е табу. Представете си че на снимките на филма "Порой" режисьорът Жанг Иму и актрисата Жанг Зъи се влюбят! Брак между тях би бил невъзможен. Е, какво успокоение за една китайка би било това че носи фамилията на майка си, ако това й попречи да се омъжи за любимия?

Животът не е лесен

7/25/2020

Животът става все по-лесен за живеене, казват едни. Не е вярно, да се живее става все по-трудно, казват други. Ако си мислите че истината е по средата, то се лъжете - помислете за броя на доволните и недоволните, и ще установите че нещата не са черно-бели, а са не съвсем черни.

Да вземем за пример книгите посветени на знанието. Преди векове зад тях са стояли по няколко "индустрии". Книгите са били невъзможни без християнството: в началото размножаването им е ставало с писари, а къде ще намериш писари, освен в манастирите. След това се е появило книгопечатането, но то е било невъзможно без линотоперите, метранпажите и другите незнайни негови герои. Освен това, преди печатницата, на автора са били нужни: коректори - за коригиране на текста, чертожници - за чертежите, художници - за картинките, математици - за настройка и проверка на логиката и математическите идеи на автора. Днес, във времето на електронните книги, всичко това се прави от алгоритми, но това не значи че авторите имат нужда от програмисти. Често те правят алгоритмите си сами или използват готови алгоритми.

Да, имат пълното право да кажат десетките автори, днес животът е по-лесен. Да се създаде книга е толкова по-лесно в сравнение с преди. Не, имат пълното право да кажат хилядите коректори, чертожници, художници, метранпажи, линотипери, математици и програмисти, днес животът е по-труден защото няма достатъчно (или изобщо) работа за нас*.

Само не завиждайте на авторите, драги ми коректори, чертожници, художници, метранпажи, линотипери, математици и програмисти. Освен своите, те трябваше да усвоят, поне частично, и вашите професии. С две думи: и техният живот не е лесен.

_____________________________
* Добър пример са американските математици: мъчат се, мъчат се, пък като видят че не могат да си намерят работа, се предават и отиват в Агенцията за национална сигурност; така тя се е превърнала в най-големия работодател за математици в света.

Ин, Ян и бой по главата

7/23/2020

Когато европеец отиде в Азия, той вижда невиждани комбинации от противоположности:
> ядат какви ли не гнусотии с усти, но се гнусят да ги пипат с ръце, та затова използват клечици;
> хората са чисти, но улиците са мръсни;
> градовете уж са за хора, но приличат на мравуняци и т.н.

Е, хилядолетни традиции, казва си европеецът и се сеща за Ин и Ян - концепцията за това как противоположностите се привличат и преливат. И забравя за логиката на Аристотел и по-конкретно за Закона за непротиворечието - концепцията за това че противоположностите всъщност се отблъскват и отричат. Елементарно е, Аристотел е твърде дребен и недостатъчно древен в сравнение с Азия, че да те впечатли.

На азиатците им е лесно. Те си имат толкова Лао Дзъ-та, Конфуции и Буди, че в главите им няма място за Аристотел. Вярват си в Ин и Ян, и си я карат както си знаят. Когато Китай си получи Хонг-Конг от британците, хонгконците повярваха в "Държавния Ин-Ян", т.е. в това че може да има една държава с две противоположни системи. Сега виждат че това не се случва и протестират.

Поуката
Трябваше да протестирате преди присъединяването към Китай, не сега. Уж бяхте неразгадаеми азиатци, а можете да бъдете разбрани с една проста българска поговорка: "С вашите "Ин-Ян" камъни, по вашите глави!" Къде ви е сега единството на противоположностите?

Богът на непукизма

7/22/2020

Какъв е този Бог, който след като посланикът му (папата) се спомине, аутсорсва работата по избиране на новия посланик към персонала на посолството (кардиналите)?

Акутен провинцистит

7/21/2020

Плажът Малибу е дълъг 23 мили и край него са се разположили имотите на какви ли не "величия": като се започне от богаташите Джефри Катцънбърг (900 милиона долара) и Джеймс Камерън (700 милиона), мине се през музикалните Боб Дилън, Джими Пейдж, Еди Ван Хейлън, Стинг, Шер, Лейди Гага, Аксел Роуз и Даяна Рос и се свърши с артистичните Ричард Гиър, Том Ханкс, Антъни Хопкинс, Матю Маконъхи, Джак Никълсън, Ник Нолти, Джон Траволта, Шарлиз Терън, Еди Мърфи, Брус Уилис, Мел Гибсън, Силвестър Сталоун, Робърт Редфърд, Брад Пит, Джеф Бриджес и Чарли Шийн. На филм, половината от изброените вадят пищовите толкова лесно, колкото си палят цигарата, но в реалността нещата са съвсем други: те не могат да направят нищо, когато някой любител на слънцето се разхожда по плажа пред имота им ... освен да се ядосват.

У нас не е така. Един световно неизвестен любител на псевдофилософските брътвежи (за вибрации и резонанси) може да загради имота си, барабар с публичния плаж, и да разчита на властта - местна, а и централна - да му оказва съпорт в опазването на плажа от публиката. Това заболяване се нарича акутен провинцистит, но то със суперкомпютри и изтребители Ф-16 не може да се лекува.

Асиметрия с върховенство на закона

7/20/2020

- Много хора си мислят че в България има върховенство на закона, т.е. че всеки спор се води между равноправни страни и може да бъде решен справедливо (с логически и юридически аргументи), ако не другаде, то в съда - казва на студентите си Спирос.

- А нима не е така? - пита зубрачката с големите очила.

- Разбира се че не е - отговаря Спирос. - Ако вие, колежке, утре обвините някоя публична личност че няма професионални качества и добра репутация, то на следващия ден тя ще заведе дело срещу вас - за накърняване на добрата й репутация. От друга страна, понякога се случва държавен надзорен орган публично да отказва на разни видни личности да заемат важни и високоплатени позиции заради липса на професионален опит и добра репутация. Мислите ли че срещу надзорни органи са били завеждани дела от подобни хора с накърнена репутация? Разбира се че не! Една важна личност може да ви осъди лесно за това че сте накърнили репутацията й, но я нека се пробва с държавата. Та нали на следващия ден след завеждането на делото държавата ще извади едно досие и личността, колкото и да е важна, сама ще се сети че не всичко с опита и репутацията й е наред.

Прогноза за времето

7/18/2020

От няколко часа вали, но прогнозата за времето показва облачно без валежи. Питам се как може да претендираш че можеш да прогнозираш времето след седмица и в същия момент да си неспособен да познаеш какво е времето сега?

Някой ще каже че това не е принципен въпрос, а е просто въпрос на алгоритъм. И ще обясни че всъщност "моята" прогноза за времето не е направена от някой конкретен българин в България, а е прогноза която чужд алгоритъм е направил за България, без да отчита какво точно се случва в България. Частично ще се съглася и ще пратя мисълта си в друга посока.

Спомняте ли си как бяхме комунисти? Да, ама не съвсем. Нямахме си Гулаг, но си имахме втора партия - БЗНС. За разлика от руснаците не живеехме в комуналки, а в частни жилища. Да, ама това повечето руснаци не го знаеха. И затова ни мислеха за комунисти като тях. Виж, тези които бяха идвали тук и знаеха за какво става дума, казваха: "В Болгарии как на Западе!"

А спомняте ли си че вече сме капиталисти? Да, ама не съвсем. В България всички важни хора (вкл. колекционерите, хотелиерите, милионерите и милиардерите) продължават да се назначават и уволняват не от невидимата ръка на пазара, а от ръката на управляващата партия. Но разни алгоритми, които не са и стъпвали на българска територия и не са ни помирисвали миризмата, ни класират като европейци, натовци, капиталисти, демократи и какви ли още не. Същите слепи алгоритми, без да гледат че у нас банки и застрахователи фалират, а други се "национализират", тези дни ни пуснаха в "чакалнята" на еврозоната.

Лидери

7/17/2020

"Лидерите рядко пристигат първи", казваше песимистът Джордж Мъри. Още по-добре (т.е. по-абсурдно) го беше казал французинът Александр Огюст Ледрю-Ролен: "Народът тръгна и аз трябва да го следвам, нали съм негов лидер."

В парка

7/17/2020

Родителите са гласували доверие на бабата да разходи двете деца в парка. Малкото й обяснява нещо, но тя не разбира и постоянно повтаря: "Ама какви са тези гангстери, откъде ги измисли? Къде си я чул тази дума гангстери?"

По някое време по-голямото се изнервя и й казва: "Бабо, ама тебе хич те няма. Той говори за хамстери. Не знаеш ли че не може да казва Х като хората?"

Приказка за лешояди

7/16/2020

През 1975 г., на 11.55 километра над Брега на слоновата кост, самолетен двигател засмукал лешояд. Какво ли си е мислел лешоядът? За какво му е било да се изкачва толкова, след като на такава височина леш няма.

В небето над родината кръжали лешояди. Те добре знаели че там леш няма, но пък имало добър изглед към низините. Оттам лесно можело да се види чий бизнес просперира (че да може да се рекетира, а защо не и изземе) и в коя другарска банка има дупки (че да се запълнят с държавни средства). Какво ли са си мислели лешоядите? Че на такава височина няма да се намери какво да ги засмуче?

Творческо мислене

7/15/2020

Чули ли сте някой творец или мислител да е станал такъв след курс по творческо мислене?

Историята се повтаря ... в България

7/13/2020

През последната година чета доста по темата "история" и не мога да не отбележа това:

1. Преди дни в България "изтекоха" едни записи и много хора бяха потресени: как може български премиер да нарича председателката на парламента "проста кърдалийска п?тка" и да казва какъв го е "вкарАл" на някакви европейски премиер-министри. Няма нищо чудно, политиците така си говорят, а и така действат. В политиката отдавна няма интелигентни и възпитани хора, и това не е само в България. Последният интелигентен американски президент* беше Джеймс Гарфилд (1831-1881), убит след 6 месеца на поста (ами да, интелигентните президенти са противопоказни).

И като казахме че в политиката интелигентните и възпитаните отдавна са свършили, ето какво рекъл американският президент Линдън Джонсън на гръцкия посланик, когато онзи му съобщил че предложението на Джонсън за решаване на кипърския въпрос е неприемливо за гръцкия парламент: "Еб?л съм ви парламента и конституцията. Ние ви плащаме много хубави американски долари на вас - гърците, та затова ... ако вашият премиер продължи да ми говори за демокрация, парламент и конституции, то той, парламентът му и конституцията му няма да изкарат много." Това не било обикновена простотия или успешно предвиждане на бъдещето, а чиста заплаха. И понеже гръцкият премиер не бил свикнал да се поддава на заплахи, то Джонсън казал на някого в ЦРУ да се свърже с едни гръцки полковници ... които малко по-късно направили преврат и държали 7 години Гърция за заложник на военните.

2. Преди месеци държавата ни разбра че не си била взела 700 милиона лева данъци (такси) от една хазартна фирма. Вместо да:
1. съдят фирмата, за да си вземат парите;
2. да уволнят главния данъчен или хазартните регулатори, заедно с министъра им;
3. да оправят данъчното/хазартното законодателство, за да предотвратят случването на подобни неща в бъдеще,
"умниците" във властта решиха да национализират хазарта. Което ми напомня за това как филипинският президент Фердинанд Маркос обичал да национализира доходоносни филипински бизнеси за да ... ги подарява по-късно на приятели и роднини.

3. И като стана дума за Маркос ... когато филипинците го натириха, той избяга в САЩ с куфари пълни със златни кюлчета, бижута и пачки. Това да ви напомня за едни скорошни снимки от спалнята на БГ премиера? Да не би да се приготвя за пътуване?

4. В статии и коментари от последните дни (по повод на антиправителствените протести), разни хора (уж в пълно съзнание) споменават как се надяват на европейска и американска намеса за решаване на БГ проблемите и смяна на корумпираната българска власт. Напразни надежди! Да не би да си мислите че САЩ изгониха корумпирания Маркос от Филипините? Не, това го направиха филипинците. САЩ бяха тези, които помогнаха на Маркос да избяга от Филипините (барабар с кюлчетата и пачките си) - първо, като му дадоха убежище във филипинската си военна база "Кларк"; второ, като го превозиха оттам до Хаваите и трето, като му разрешиха да си вкара кючетата и пачките на американска територия (при това, безмитно).

Така че ... ако надигналите се българи успеят да се отърват от премиера си, то няма да се учудя ако той (барабар с кюлчетата и пачките си) се уреди с американски военен транспорт до САЩ ... нали наскоро им даде авансово няколко милиарда срещу обещание за някакви военни самолети. Ох, дано да не му давам идеи ...

_______________________________
* доказателството за интелигентността му е едно приятно негово доказателство на Питагоровата теорема

Разбирачи

7/11/2020

Като човек изгубил години в занимания със застраховане, ми беше много смешно когато в разговори с разни топ-банкери и други финансисти чуех следното откровение: "Не че разбирам много от застраховане, но ...". Абе, офлюх, мислех си, аз не разбирам много от застраховане; ти не разбираш изобщо.

С хора, подобни на финансистите от горния пример, т.е. инженери, архитекти и икономисти, понякога си говорим за математика. Те си мислят че знаят математиката, понеже са я учили в университета, стигайки максимум до началото на 19-ти век. Вярно е, учили са нещо и могат да го прилагат някак, но са поне с два века назад. "Моята" математика не е учена, а е правена, пък и е (в пряк и преносен смисъл) от 21-ви век, като в някои случаи е съвсем прясна - от тази година. През януари, например, изпреварих с една лема академичен екип от двама индийци и иранец*. И въпреки всичко, никога не бих се осмелил да кажа че разбирам от математика, хеле пък много.

_____________________
* лемата доказва че ако z е цумкелерово число, то и 2z също е; тук е моят вариант (под името Лема 1) от 31.01.2020, а там - техният (под името Теорема 4.12), който е публикуван в Journal of Number Theory през декември 2020

Диагноза: "Кандидатстудентско късогледство"

7/9/2020

Да изгубиш години в подготовка да заемеш високо място в кандидатстудентската класация и да не отделиш и минута за да видиш къде в класацията е университетът в който кандидатстваш.

Провинция

7/8/2020

Винаги съм знаел че България е дълбока провинция. Днес намирам най-подходящия символ, с който да го демонстрирам. В "суперцентъра" на страната, т.е. по средата между нейния политически център (парламента) и нейния образователен център (софийския университет) незнаен гражданин за провинциално развитие на България е засадил ... джанка.

Като знаем що за стока за обитателите на единия от горепосочените центрове, не можем да не се зачудим дали не би било по-подходящо вместо джанка там да има няколко реда с домати ... или пък курник?

Послепис
19.08.2020
Както вече съм казвал, приличам си с адаша Вазов по това че си държа пръста на народния пулс. Горният текст го написах на 8-ми, а на 9-ти започнаха протестите. Които от своя страна използват редовно продукцията на доматените градини и курниците ... ако ме разбирате.

Империя

7/7/2020

Американската империя успешно "продава" самосбъдващи се пророчества, с цел да оправдае политиките си. Тя разширява НАТО на изток, отчасти с цел да продава оръжия на страните от бившия съветски блок, с пълното съзнание че това ще застраши Русия и ще предизвика враждебна руска реакция. Която ще бъде използвана като оправдание за допълнителна експанзия. ... А след това ще инвестираме в разработване на нова генерация самолети и ракети, защото трябва да имаме военно превъзходство над всички останали.
Чалмърс Джонсън, "Ответен удар", 2004

За ползата

7/6/2020

Често ми се случва (уж иначе) интелигентни, образовани и културни хора да ме питат каква била ползата от тази или онази моя измислица. Опитвам се да обясня че ползата е в очите на поколенията. Често споменавам историята с Лайбниц, който не знаел защо е измислил двоичната бройна система, но мислил че тя ще може да бъде използвана за привличане към правата вяра на китайския император, който имал връзки с йезуитите и бил запален по математиката. Зарибяването на императора не станало, но днешният свят се крепи на двоичната бройна система (сещате се защо).

Колко странни са тези търсачи на ползата! Има ли ясни практически приложения - има полза, няма ли ги - и ползата я няма! За тях откриването на атома е безполезно, но създаването на атомната електроцентрала е полезно. Нищо че без първото нямаше да го има второто.

Прокурор пророкува

7/5/2020

Спомняте ли си какво казваше Оруел във "Фермата на животните": "Всички са равни, но някои са по-равни от другите." Е, отношението на Оруел бе ясно: той не одобравяше подобно "равенство".

Днес един прокурор се изкачва до оруеловски висини, казвайки нещо подобно: "Законът е един за всички и всички са равни пред него. Още повече, ако си полицай или магистрат." Лошото в нашия случай е че:
а) прокурорът оправдава това "равенство", и особено че
б) прокурорът не е равен, а е главен.

Какво ядем?

7/5/2020

В провокиращ текст, наречен Vegempathy, Урсула Ле Гуин пише:
Мислите ли че бобът е мъртъв, понеже в магазина сте го купили в найлонова торбичка? Че морковът е мъртъв, понеже е стоял в хладилника известно време? Случвало ли ви се някога да поставите няколко бобови зрънца във влажна почва, или морков в тенджера с прясна вода, и да изчакате седмица-две? Животът на растението е по-малко видим, но е по-дълбок и траен от този на животното. Ако поставите стрида в тенджера с прясна вода и я държите седмица, то резултатът ще е съвсем друг.

Горното, както и вчерашен разговор с приятели, ме поставят в режим "размишление", но размишленията ми са свободни и отпрашват в друга посока. Знаем ли какво ядем и в по-общ план - какво отглеждаме? Съмнявам се. Ще дам няколко примера:

1. Имам приятел, който е специалист по Турция. Не само защото е чел за страната, но и защото я е обиколил. Той ми е казвал че българските и индийски боклуци които наричаме (и ядем като) "млян пипер" нямат нищо общо с турските. Затова всеки път се връща от Турция с килограми пипер. Друго, което съм запомнил от него е че в България се отглеждат грешни сортове патладжани, които не са за ядене. Защото, в сравнение с тези в Турция, горчат. Чудно ли е, тогава, че точно турците, а не българите, са известни с т.н. "имам баялдъ"?

2. Предполагам че сте чували за прословутите софийски тополи. Не знам за вида им, но е всеизвестно че полът им е бил объркан. Затова в началото на всяко лято градът се покриваше с бели памуци, а гражданите в светло облекло - със стотици мушички, пълни е енергия от лепкавите тополови сокове (и омазващи всичко с тях). Слава Богу, голяма част от сбърканите тополи вече са изсечени!

3. България е една от най-големите износителки на пшеница, с годишни приходи над 850 милиона долара. Само дето никоя статистика не казва каква пшеница и за какво я използват. Разбирам че голяма част била фуражна, а тя намирала път и до хляба ни. Не знам дали това е истина или не, но си спомням следната история.

Приятелка ми препоръчва магазинче за хляб и хлебни изделия. "Какво ми говориш", казвам й, "знам го много добре, тук правят най-хубавите банички в София." Един път чакам на опашката (да, още има и такива хлебарници - с опашки) и гледам как майстор-хлебарят идва отнякъде с два пакета брашно. Познатите му пенсионери от опашката започват да го занасят: "Абе, ти уж се хвалеше че работиш само с немско брашно, пък гледаме че си купил българско?" Хлебарят им отговаря че продължава да използва немско брашно за всичко, но е открил че слагайки съвсем малко българско, качеството се подобрява. Подтекстът: българското брашно никога не би могло да бъде основата на един качествен тестен продукт, а само добавка. Толкова по въпроса какво ядем.

Диагнози

7/3/2020

Много хора мислят, че диагнозите се поставят в лабораториите и се лекуват в аптеките. Атанас Мангъров

Писма на читатели

7/3/2020

Читателят е в привилегирована позиция, защото е способен да избере кого да чете, какво да чете и дори дали да чете. Читателят бива насочван от:
> името на автора;
> името на издателството;
> заглавието на книгата и корицата й,
> от приятели и познати, и особено от
> рекламата и литературната критика.
Авторът не разполага с този лукс, той не знае в какви ръце ще попадне отрочето му, какви очаквания има читателят и всъщност ... що за стока е читателят Х. Поради тази причина думите (идеите) на автора са понякога неразбираеми, а често (макар и харесани) те са криворазбрани. Тогава започват читателските писма, писмата за това какво си искал да кажеш и не е ли могло да го кажеш по-добре (вкл. по-разбираемо).

Чета блестящия блог-пост "Писма на читатели" от Урсула Ле Гуин и не мога да се сдържа да не цитирам:

Ако имаш проблем да разбереш какво значат, и дали изобщо значат нещо, моите книги, то мога да разбера желанието ти да ме попиташ, но те моля да не го правиш. Чети ревютата на критици, блогъри и учени! ... Това е тяхната работа и много от тях се справят учудващо добре. Това е работа, която и аз върша като критик. Но работата ми като автор на художествена литература е да пиша художествена литература, не да я обяснявам. Изкуството не е обяснение. ... Това не е моята работа, сладурче, това е твоята работа!

<<Previous

Categories

Archives