В миналото, големите империи обръщали огромно внимание на мъртвите. За тях строели огромни гробници, мавзолеи и пирамиди, надвишаващи дворците на живите владетели. За улеснение на втория живот на мъртвите, в гробниците заравяли богатства, недостъпни за 99.9% от населението. Съдбата на тези, които заравят богатства е обяснима - всички те изчезнали от страниците на Историята.
Ние, съвременниците, споделяме култа към мъртвите. В Борисовата градина има паметници за стотици хиляди левове, но няма тоалетни дори за 1000 лева. За разлика от древните, ние имаме и култове към полумъртвите: възрастните и болните. Милиарди се заравят за осигуряване на "достойния" им живот. Без значение че дори и с просто око се вижда как резултатът съвсем не е достоен живот, а болни старци и невидими пирамиди. В София има легла за десетки хиляди болни и възрастни, но линейки само за 15 от тях.
Ние, съвременниците, споделяме култа към мъртвите. В Борисовата градина има паметници за стотици хиляди левове, но няма тоалетни дори за 1000 лева. За разлика от древните, ние имаме и култове към полумъртвите: възрастните и болните. Милиарди се заравят за осигуряване на "достойния" им живот. Без значение че дори и с просто око се вижда как резултатът съвсем не е достоен живот, а болни старци и невидими пирамиди. В София има легла за десетки хиляди болни и възрастни, но линейки само за 15 от тях.
RSS Feed