Blog Archives

Култовете днес

4/29/2014

В миналото, големите империи обръщали огромно внимание на мъртвите. За тях строели огромни гробници, мавзолеи и пирамиди, надвишаващи дворците на живите владетели. За улеснение на втория живот на мъртвите, в гробниците заравяли богатства, недостъпни за 99.9% от населението. Съдбата на тези, които заравят богатства е обяснима - всички те изчезнали от страниците на Историята.

Ние, съвременниците, споделяме култа към мъртвите. В Борисовата градина са заровени стотици хиляди левове под формата на паметници, но няма тоалетни дори за 1000 лева. За разлика от древните, ние имаме и култове към полумъртвите: възрастните и болните. Милиарди се заравят за осигуряване на "достойния" им живот. Без значение че дори и с просто око се вижда как резултатът съвсем не е достоен живот, а болни старци и невидими пирамиди. В София има легла за десетки хиляди болни и възрастни, но линейки само за 15 от тях.

Песен за Родината

4/29/2014

Мила Родино, ти си земен рай ... на порока. Колко твои чеда изхранват себе си и децата си с:
а) кражба, вкл. законна, на собствеността и труда на другите (хиляди крадци и стотици хиляди "атове" на държавната ясла),
б) хазарт (че с какво друго би привличала целогодишно десетки хиляди турци, ираелци и прочие),
в) производство и търговия на евтини тютюн и алкохол (че как иначе би привличала на проливни алкохолни ваканции бедните селянчета на Англия, Ирландия и прочие),
г) евтина проституция (за привличане на всякаква паплач: от балканска до северноевропейска),
д) строителство, транспорт и туризъм (че нали трябва да превозиш, нахраниш и настаниш ползвателите на горепосочените "услуги")?

Само едно ти липсва: макар и някои от синовете ти да са набедени за наркотрафиканти, производството на и търговията с наркотици около горда Стара планина са слаби. Кажи ми какво не ти достига: климат и почви ли; технологии ли или просто от многото пороци на чедата ти не остават сили за още един?

Морони и оксиморони

4/23/2014

Днес бил Международният ден на книгата и авторското право. Това ми звучи като Международен ден на хуманизма и педофилията. Или като Международен ден на морона* и оксиморона**. Казано простичко: между първото и второто няма нищо общо.
_____________________________
* лице с нисък интелект (малко над имбецила и повечко над идиота)
** съчетаване на взаимноизключващи се концепции, напр.: изкуствена кожа, бизнес логика, бизнес етика и любимото ми military intelligence

Как се оценяват заслугите?

4/23/2014

> Питагоровата теорема е открита от шумерите около 1 000 години преди раждането на Питагор. За да признаят заслугата на шумерите, нарекли теоремата на ... Питагор.
> Триъгълникът на Паскал е бил познат на индийците и китайците, живели 500 години преди Паскал. За да признаят заслугите им, нарекли триъгълника на ... Паскал.
> Фарадеевият кафез е измислен от Бенджамин Франклин. За да признаят заслугата на Франклин, нарекли кафеза на ... Майкъл Фарадей.
> Брауновото двиение е открито от Ян Инхенаус (Jan Ingenhousz) през 1785 г. За да признаят заслугата му, нарекли движението на ... Робърт Браун, който го преоткрил през 1828 г.

Ако някой открие че една и съща заслуга може да бъде оценена по достойнство (т.е. еднакво) от автора и от оценителите, то той ще е открил изключително явление, което ще бъде ... кръстено на някой друг.

P.S.
Петък, 13.11.2015

Има нещо фатално в съдбата ми да откривам вече открити неща. В книга от британски статистик прочитам следното:
Стиглъровият Закон за епонимията гласи: "Никое научно откритие не е кръстенo на истинския си откривател, дори и това откритие".

Бъдещето

4/23/2014

"Представете си бъдеще, в което ученето е толкова лесно колкото яденето, а заменянето на повредени части на тялото толкова лесно, колкото минаването през заведение за бързо хранене", споделя американски футурист (който ми се струва че е бил гладен).

"Представете си бъдеще, в което яденето е толкова трудно, колкото ученето. Или пък бъдеще, в което яденето в заведение за бързо хранене е толкова скъпо, колкото замяна на повредена част от тялото. Как ще се чувствате в такова бъдеще", отговарям аз.

За Родината

4/18/2014

Родината обича гражданите си като бирата и сладоледа. Студени.

Щатите дадоха на Маркес най-престижната си литературна награда. Швеция му даде Нобелова награда. Мексико му даде дом. Сега неговата родина - Колумбия - му дава 3-дневен траур.

Лични данни

4/16/2014

Според математика проф. Михаил Константинов, 100 фирми в България се занимавали с покупко-продажба на лични данни (ЛД). Професорът май се занимава с изборна математика, а не с теория на множествата и с бизнес, та сигурно не му е хрумнало това:

1. Множеството А на фирмите, занимаващи се с покупко-продажба на ЛД е сечение на множеството B на фирмите, занимаващи се с покупка на ЛД и на множеството С на фирмите, занимаващи се с продажба на ЛД. По-интересен въпрос е от колко фирми се състои обединението (а не сечението) на множествата B и С.
2. В множеството B има много фирми, които се занимават с покупка на ЛД за свои цели, но не и с продажба. Такива (без да са единствени) са големите финансови институции и търговски вериги. В България броят им никак не е малък.
3. В множеството С има много фирми, които се занимават с продажба на ЛД, но не и с покупката им. За какво, според Вас, се правят толкова много игри с награди, томболи и т.н.? За да се даде възможност на населението да покаже знания и да забогатее? Не, правят се за безплатно получаване на ЛД.

Фирмите в бизнеса с ЛД са много повече от 100, уважаеми професоре.

Гении

4/13/2014

Психолозите, а и лаиците, спорят дава ли се гениалността или се взема. Казано по друг начин, ГЕНетично ли се предава ГЕНиалността или се придобива в резултат на възпитание и образование (т.н. проблем Nature vs. Nurture).

Мисля си че гениалността нито се наследява, нито се придобива. Тя просто се случва. Всички деца на семейство Джо и Катрин Джексън: братята Джаки, Тито, Джърмейн, Ранди и Майкъл, както и сестрите ЛаТоя, Реби и Джанет получиха едни и същи гени и възпитание и станаха певци/певици, но само Майкъл стана Крал на поп-музиката.

Неграмотна майка и малограмотен баща-зидар дадоха живот на Принца на Математиката - Карл Фридрих Гаус. Гаус също даде живот на 6 деца, но те не са били запомнени с нищо. Ако гениалността се наследяваше, то Гаус нямаше да сътвори гениалните си творения. Ако се придобиваше, той щеше да може да научи децата си как да я придобият.

P.S. 21.01.2015
Виждам че имам събрат в мисленето. Американският математик Джордан Елънбърг казва: "Не е грешно да кажем че (Давид) Хилберт е гений. Още по-правилно е да кажем че това, което Хилберт е постигнал, е гениално. Геният е нещо, което се случва, а не някаква личност от особен вид".

Граници

4/10/2014

Някои хора (които ще наречем дуалисти) използват границите на България, за да разсъждават за границите на българите. Българите, казват те, били едни в България, а други в чужбина. Други са есенциалисти, и според тях българите са си българи, където и да са.

Чета днес блога на българин, живеещ на Запад. Видял той в тамошния супермаркет БГ овчари (с анцузи, мустаци и т.н.) и решил да ги увековечи в снимка, която да разпространи в мрежата. После се замислил, сетил се че прилича на тях и решил че след като приличането е симетрично, те също приличат на него. И тъй като той не е овчар, не са такива и те.

Няма да спекулирам дали авторът е дуалист или есенциалист, ще спекулирам относно слабото му въображение. Как реши че, щом овчарите приличат на него, те не са овчари? Как не му хрумна че след като прилича на тях, то овчар е самият той?

Финансисти?

4/10/2014

И преди финансовата криза можеше, а и сега може, да чуеш лица, наречени "финансисти", да ти обясняват как "истинската" възвръщаемост на инвестицията може да се оцени само в дългострочен план. Илюстрират твърденията как нямало начин в дългосрочен план да не спечелиш, с "факта" че в дългосрочен план Дау Джоунс (ДД) все се покачава, но гледат тъпо, когато им зададеш следните въпроси:
> Какво значи дългосрочен план и дали ДД не е толкова пресен, че да обезмисля израза дългосрочен план ?
> Дори и да приемем че ДД е съществувал дългосрочно, то композицията му се мени. С други думи, при създаването му той се е изчислявал на базата на акции на едни компании, а сега - на други. Сигурно има разни причини за това, и една от тях е че доста от старите компании са фалирали - така както ще фалират и доста от сегашните. Нали така, г-да финансисти?

ДД наистина не е достатъчно дългосрочен, но историята на САЩ е по-дългосрочна. Тя добре илюстрира безполезността на аргумента за дългосрочността. При смъртта си Бенджамин Франклин оставил на Филаделфия и Бостън наследства, които трябвало да се инвестират и харчат (100 и 200 години след смъртта му) при определени условия. Съгласно условията на завещанието, 200 години след смъртта му двата града би трябвало да имат по 20 милиона долара. Да, ама не. Филаделфия имала 2 милиона, а Бостън - 5. Видно е че и 2 века не са достатъчно дългосрочен период за професионалните "финансисти".

Говорене

4/5/2014

В последно време ми правят впечатление изрази, подобни на "Хайде да седнем и да изговорим нещата" и "Я да преговорим какво трябва да се направи". Никога не ми се е налагало да използвам (разговорно или писмено) подчертаните думи и се замислям защо толкова често ги чувам. Мисля, мисля и не мога да измисля нищо друго освен:

Българската култура е като гръцката ... по времето на Омир. С други думи, безписмена. На средния българин над определена възраст рядко му се налагаше да използва писменост, и то все по задължение: отвреме навреме в училище и веднъж годишно след това (когато трябваше да си напише молба за отпуск). Четенето беше също ограничено до училището, а след него - до плъзгането на поглед по вестника, когато нямаш какво друго да правиш. Тези "успешни" навици се предаваха на наследниците.

Писането води до продукт, достъпът до който е последователен, но може да бъде и паралелно-последователен. Четенето е консумирането на такъв продукт, и в зависимост от целта също може да е последователно или паралелно-последователно. Например, в учебника по психиатрия можеш да започнеш да четеш от главата за афективните разстройства, вместо от главата за разстройствата на съня (и обратното). За разлика от четенето и писането, при разговора:
> достъпът до данните е изцяло последователен и затова се налага те да се излъчват от начало до край (оттам и нуждата от изговаряне);
> не могат да се използват образи (картини, графики, специални символи и формули) и хиперлинкове, в резултат на което скоростта и качеството на предаване на информация са ограничени, появяват се неясноти, грешки и необходимост от повторно излъчване, т.е. преговаряне.

За безписмените хора някои страни на действителността остават скрити, защото биват смятани за несъществуващи. Витгенщайн казваше че това, което не може да се каже, може да се покаже. Прав беше, прав съм и аз:
Няма как да изговориш нещо, което можеш само да покажеш. Няма как да го преговориш след като не можеш да го изговориш.

Симетрия

4/1/2014

В очите на човек симетрията е красота. Колкото по-симетрично е едно лице, толкова по-красиво изглежда то. Никак не е чудно че хората се впечатляват от: египетските пирамиди, Айфеловата кула, дворците на царе и президенти.

Симетрични са не само нещата, видими с просто око. Симетрични са и малките неща: атомите и по-дребните им роднини. Симетрични са и огромните неща, например галактиките. Симетричен е и човешкият живот: първо се раждаш и растеш, след това старееш и умираш. Смъртта – това е единствената възможност да избягаш от симетрията.

От симетрията можеш и да избягаш, но от смъртта – не можеш. Въпреки това трудно можем да си представим изчезването си. Трудно можем да си представим дори изчезването на каляската (ако дълго време сме се возели на такава) и на ръчния телефонен номератор (ако десетилетия сме обслужвали или сме били обслужвани от такъв). Да, но те изчезнаха и бяха заменени от автомобила и автоматичната телефонна централа. Изчезнаха и съответните поминъци – на кочияшите и телефонистките – и на доста хора се наложи да се преквалифицират в копаене на канали, носене на тухли, и садене на картофи.

Която и година на 19-и век да приемем за начало на пенсионното осигуряване (ПО), ясно е едно: в началото е имало хора, получили пенсия наготово, т.е. без да са внасяли осигурителни вноски (изобщо или в достатъчен размер). Техните пенсии са били плащани от бъдещите пенсионери. Учудва ме как хората си мислят за ПО. Уж знаят за смъртта на каляските и ръчните телефонни номератори, но не вярват в смъртта на ПО, а го смятат за вечно. Да, ама нищо не е вечно: не само човекът, но дори и Вселената. Животът на пенсионното осигуряване ще бъде също толкова симетричен, колкото е и човешкият. Така както при раждането на ПО е имало хора, получавали пенсии без да са ги заслужили, така при смъртта му ще има много хора, които са си заслужили пенсия, но няма да я получат. Единственото несиметрично нещо ще бъде че вторите (излъганите заслужили) ще са много повече от първите (незаслужилите). Няма защо да се чудим, вече казахме че смъртта е бягство от симетрията. Глупаво е да вярваме че смъртта на ПО ще бъде по-различна. Глупаво е и да вярваме че на излъганите заслужили няма да се наложи да правят това, което се наложи да правят излъганите в очакванията си кочияши и телефонистки: да копаят канали, да носят тухли и да садят картофи.

Categories

Archives