Blog Archives - Ivan's island

Мирен свят?

9/30/2022

Учените глави са склонни да се самозабравят. Натрупват знания в една област и започват да си мислят че знаят всичко. Това е особено характерно за "меките" глави в "меките" науки, които не спират да ни убеждават как светът в който живеем ставал все по-мирен. Двама представители на това течение са историк-археологът Иън Морис (с книгата War! What is it good for?*) и психолог-всичкологът Стивън Пинкър (с книгата The better angels of our nature**).

Проблемът на учените е че докато гледат към миналото, чиито данни събират за да могат да подкрепят фантазиите си статистически, те не виждат по-далече от носа си. Скромният Антон Чехов нямаше претенции да познава света, но познаваше хората. Той знаеше че ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението. Мнението му се споделяше от Владислав Сурков, политик минал през какви ли не постове, един от които бе съветник на Путин по въпросите на Северна Осетия, Абхазия и Украйна: "Кой казва че войната не е инструмент на 21-ви век? Днес човечеството притежава най-смъртоносните оръжия, които е имало някога, и този век ще види най-смъртоносните войни."***

___________________________________________________________________
* която съм критикувал тук
** за която Бил Гейтс казва че е най-вдъхновяващата книга, която е чел
*** цитатът е взет от All the Kremlin's Men от Mikhail Zygar

Men and women

9/28/2022

Ambiguity is not necessarily a bad thing, sometimes you profit from it. When a woman asks you if the dress makes her look fat, it's wise to be vague about the answer. This is what a writer with a lot of life experience wrote.

My life experience makes me think otherwise: in the above situation, the clear and honest answer is preferable. You answer NO and you are always right:
a) When a woman is skinny, a dress cannot make her fat.
b) When she is fat, the fault is not in the dress.

"Дискретно" не винаги значи "добро"

9/28/2022

Любител съм на дискретното, вкл. на дискретната математика. Нямам предвид дискретното като нещо лично и ненатрапващо се на другите, а дискретното като нещо което не е непрекъснато. На езика на математиката: двете значения на думата "дискретно" са ортогонални.

Поради слабостта си към дискретното, имам способност да го виждам по-често от другите. Ето какво виждам днес:
Безделничеството, проституцията и просията не са престъпления, решил Конституционният съд и обявил съответните текстове от Наказателния кодекс за противоречащи на Конституцията.

На първо място, докато просията е вид безделничество, а именно безделничество с цел печалба, то проституцията съвсем не е безделничество, а честен, макар и укорим в други отношения, труд.

На второ място, не всяко безделничество е укоримо. Дискретният безделник, който ежедневно седи на пейката и гледа облаците не вреди никому; нещо повече - той може да се окаже полезен, ако по-късно възпее облаците, небето и мечтите в стихове. Просещият безделник е съвсем друго нещо, той е недискретен и навира досадната си, а често и миризлива, личност в очите на гражданите и им пречи (визуално, слухово и олфактивно).

Ние, законодателите ни и дори конституционните ни съдии, сме свикнали дискретно да скачаме от дадена позиция на противоположната:
ДА -> НЕ, 0 -> 1, ИМА -> НЯМА, ВЯРНО -> НЕВЯРНО,
без да съзнаваме че често става дума за континуум. Например, едни безделничества (повече и по-малко полезните, а и безполезните) биха могли да бъдат законни, но това не значи че вредните (каквото е просията) трябва да са!

Хумористичен финал
На тези, които биха казали че моят текст не е нищо повече от проява на безделничество, ще отговоря така:
Може би, но става дума за безделничество полезно за вас. Та нали току що научихте поне 3 чужди думи ("ортогонални", "континуум" и "олфактивно"), а и още едно значение на думата "дискретно".

Времето и ние

9/25/2022

Времето е в нас и ние сме във времето, мислеше Левски. Простено му е, по негово време Теорията на множествата още не беше разработена. Затова той нямаше как да знае че ако две множества са подмножества едно на друго, то те са равни. С други думи, ако времето беше в нас и ние във времето, то ние щяхме да сме другото име на времето.

Ако беше така, то какво ли щеше да стане с езика ни? Поговорката би звучала тъй: "Ние е пари." Съпрузите биха се оплаквали един от друг с думите "Никога нямаш ние за мен." А, време, възрастните, щяхме да мислим че ние работи срещу нас.

Варвари

9/22/2022

В парка, около паметника на Левски, оформили градинка с цветя. За да не късат разни варвари цветята, решили да поставят надпис "Не късайте растенията!" Но понеже варварщината не им е чужда ... заковали надписа за едно дърво.

Логика

9/21/2022

"Няма по-добро от българското", гласи реклама на немско-австрийската БИЛЛА. Ако лъжат, няма да пазарувам при тях, понеже мразя лъжците. Ако казват истината, няма да пазарувам при тях, а при някой по-добър, български, търговец.

Незаменимост

9/19/2022

"Няма незаменими хора" е девизът на заменимите.

Действителността е сложна: някои хора са заменими, а други - не. Не, не е само това, още по-сложно е:
1. това че си заменим не означава че си неспособен да заменяш другите;
2. това че си заменим те кара да търсиш други заменими (за семейство, приятели и работодатели), защото така се чувстваш сред свои.

Голямата изненада за заменимия идва когато своите решат да го заменят. Тогава, ако има нещо между ушите, разбира че вярата в заменимостта е самосбъдващо се пророчество.

Провалът на средното

9/18/2022

"Всяка система конструирана около идеята за средния човек е обречена на провал", пише Тод Роуз в "Краят на средностатистическия човек". Сещам се за няколко системи конструирани около тази идея:
>правото (всички са еднакви пред закона),
>демокрацията (всички са еднакви пред урната),
>икономиката (всички са еднакви на касата),
>армията (всички са еднакви в строя),
>образованието (еднакво за всички, независимо от интересите и способностите им),
>медиите, рекламата и модата (всички трябва да мислят, пазаруват и изглеждат еднакво).

Като се замислим, единственото място където идеята за средното не се обожествява по задължение е семейството*:
а) родителите обичат децата си независимо от разликите в хардуера и софтуера им,
б) от семействата с 3 деца само около една трета отдават предпочитание на второто дете, но причината не е че то е средно по възраст и размери.

За финал ... актуална мисъл по въпроса за средните величини:
Климатът е това което очакваш, времето - това което получаваш.

__________________________________________________________________
* с което не искам да усреднявам всички семейства, а да посоча какво е положението в по-добрите от тях

Невидими командири

9/16/2022

Преди ни командваше невидимият Бог. След това - Невидимата ръка (на пазара). После минахме под командването на невидимото бъдеще, което учените глави наричаха "светлото бъдеще на комунизма". Не беше светло, невидимо беше - ни се чу, ни се видя. След това пак преминахме под ръководството на невидимата ръка, но от няколко години тя отпусна хватката - заради невидимите вируси. Сега те, а не пазарът, ни казват кога да:
> отваряме и затваряме граници,
> ходим на работа или седим вкъщи,
> висим по заведения или пред телевизора.

Тъпанар, дефиниция 1409

9/14/2022

Човек, който отрича търсенето на Бог с помощта на катедрали за милиони, но одобрява търсенето на частици от Него с колайдери за милиарди.

Пътници: търговски и житейски

9/13/2022

Спирос чете писанията на някакъв компютърен теоретик относно Проблема на търговския пътник и разните апроксимационни алгоритми за решаването му. Теоретикът обобщава нещата философски:
Узрявайки, научаваме че преминаването през живота по преки пътища не винаги ще ни отведе до целта за минимално време.

Спирос е преживял доста неща и е пропътувал доста километри. Роден е в Гърция, завършил е в Щатите, живял е в Египет, а сега е в България. Той може да обобщи нещата по-добре:
Много често преминаването през живота по преки пътища не само няма да ни отведе до целта за минимално време, но изобщо няма да ни доведе до целта. Обаче ... Чарът на живота е в това че целите, поне на някои от нас, се променят, а радостта от преследването, вкл. постигането, на новата цел напълно затъмнява разочарованието от изоставянето на предишната. Чарът на преките пътища е във възможността веднага да тръгнеш към новата цел, вместо да се връщаш дотам откъдето си тръгнал и оттам да търсиш път към нея.

42: Задача за творческо мислене

9/12/2022

Можете ли да запишете числото 42 с 2 символа? Разбира се че можете, 42. А с 3 символа? 46 с долен индекс 9, което ще рече че числото е в деветична бройна система. А с 4 символа? 40+2. А с 5? 40+К4, където К е знакът за квадратен корен*. А с 6? 40+3К8, където 3К е знакът за кубичен корен. Продължете до побъркване!

Читателят е умен, няма да продължи до побъркване и ще запита: "А къде е задачата за творческо мислене?" Сервирам я за десерт:
Съществува ли число N>1, такова че 42 не може да се запише с N символа? ДА? НЕ? Докажете!

______________________________________
* не ми се занимава с търсене на символи и форматиране на изрази, така че използвам измислени от мен символи

Грешки на младостта и старостта

9/10/2022

Американец на преклонна възраст решил да поправи някои грешки на младостта и да изучи школската математика. Измъчил се и описал мъките си в книга, където, наред с другото, споделил опита си с евклидовите "Елементи":
Нищо друго не ми е било толкова трудно за четене. Накара ме да се почувствам като глупак. Ако живеех в Древна Гърция, то щях да се опитам да се срещна със Сократ, Платон и Аристотел, но щях да пресичам улицата, само и само да избегна Евклид.

Хубаво е, много е хубаво, да поправяш грешките на младостта, мисли си историкът Спирос. Само да можеше авторът, освен математическите, да поправи и историческите си пропуски. Например този че споменатите четирима гърци са живели по различни времена и на различни континенти, и ако авторът е живеел в Древна Гърция, то би могъл да срещне на улицата максимум двама от тях. А ако иска да пресича улици с цел да избягва срещи с Евклид, на американеца му е нужно да живее в Древния Египет, не в Древна Гърция.

Има и друго, мисли си шеговито Спирос. Ако американецът можеше да се озове в Древна Гърция, то за да се среща с Платон и Аристотел щеше да му се наложи първо да научи древногръцкия. Което, поне ако се съди по подхода му към Евклид, щеше да го накара да минава на отсрещния тротоар веднага щом види древен грък.

Икономическа свобода по български

9/9/2022

На Земята имало 165 държави. Сред тях, по критерия "икономическа свобода", България била на място 23. Мога да кажа само едно:

Икономическата свобода у нас е почти неограничена. Онзи ден, например, от Виваком ме информираха със СМС че прекратяват договора си с мен, защото така им харесва. Информираха ме и че ако искам, мога да продължа договора при цена увеличена с 30%. Предизвестието им беше от "цели" 8 часа, така че да нямам мотивация и възможност да търся други решения. И това ако не е икономическа свобода! За тях, не за мен.

Сещам се за един афоризъм от Патрицие Холечкова:
Без справедливост свободата е единствено инструмент на несправедливостта.

Голямата грешка на Ибсен

9/9/2022

"Една картина струва 1 000 думи", казвал Хенрик Ибсен. Горкият, нищо не е разбирал от картини. Повечето не струват (заслужават) дори една дума, особено ако думата е картина. Но някои ...

Пийт Мондриан продава шаренията "Броудуейско буги-вуги" на колежка-скулпторка за 800 долара. Това се случва през 1943 г. По-късно скулпторката я дарява на нюйоркския Музей за модерно изкуство. Картината засега е там и, естествено, не се продава, но ако се съди по цените на други произведения на Мондриан, то тя би могла да "изкара" 50-тина милиона долара.

Какво се е променило, ще запитате, нали картината си е все същата. Не, не е същата. От весела цапаница, инспирирана от картата на метрото, тя се е превърнала в сериозно произведение на изкуството, обрасло със сериозни чужди думи: първична, триада, сегменти, вибрации, естетика, доктрина и т.н. Няколко различни комбинации на тези думи в 30-40 статии, и някое и друго академично изследване, и цената на картината скача от 800 на 50 000 000 долара.

Накратко:
Не картината е ценното, а думите. Те могат да надуят цената ѝ 625 000 пъти. Картината е само повод тези думи да бъдат изречени и написани.

Питагоровата теорема: от А до Я

9/8/2022

Вчера случайно научих че има Айнщайново доказателство на Питагоровата теорема. Всъщност, това доказателство го имало и в прословутата книга с 344 доказателства, написана от Илайша Луумис, който твърдял (без да знае че 12-годишният Айнщайн е доказал теоремата по този начин) че доказателството е дело на Стенли Яшемски.

Твърде вероятно е А и Я да са достигнали самостоятелно до доказателството, въпреки че Я не е бил роден когато А е бил на 12 години. От друга страна, няма доказателства че А е "родил" доказателството когато е бил на 12.

Тук идва ред на хвалбите. Не съм чел книгата на Луумис, но съм проучил страницата в уебсайта Cut-the-knot, посветена на Питагоровата теорема, където има 122 различни доказателства. Mоите доказателства, вкл. единственото останало в блога ми, ги няма там. Оригиналното мислене си е оригинално мислене; по това (за разлика от въпроса чие е Айнщайновото доказателство) няма две мнения.

Civilization

9/7/2022

We are so enlightened we can see how the Universe will die of cold (Heat death). We are so blind we can't see how we make the Earth sweat (Global warming).

Нищетата на буквоядството

9/4/2022

Нашенските хора на буквите (съзнателно не пиша на словото) се изживяват като голяма работа. Да, ама не! Не само че са дребни, но са и дребнави. Вместо да се вълнуват от големите неща, например това че за първите 7 месеца на 2022 г. ние, българите, сме платили за банкови такси и комисиони милиард (1 000 000 000) лева, те се вълнуват от заглавието на последния БГ-превод на Маркес (тиражът на който едва ли надвишава 3 000).

Дали и ние, останалите, не сме дребни и дребнави като тях? Дали банкерите не ни сурвакат с такива такси и комисиони именно защото, захласнати по дребното, не обръщаме внимание на голямото?

Знаете ли че за същия период сме дали по-малко пари (727 335 000 лева)* за хляб? А сещате ли се за българската поговорка "Никой не е по-голям от хляба"? Ето докъде сме я докарали: Банковата такса стана по-голяма от хляба.

______________________________
* изчислено на база на:
а) население - 6 927 000 души
б) средномесечна консумация на хляб от човек - 6 кг
в) средна цена на хляба за периода - 2.50 лв./кг

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, ...

9/3/2022

... който след 600 години на небето, видя отвисоко как Зенон от Елея измисли Парадокса с Ахил и костенурката.

- Мамка му! - ревна гороломно доверчивият Ахил. - Ако се бях сетил да се движа постоянно, то стрелата никога нямаше да настигне петата ми. Така както аз не мога да настигна костенурката от парадокса.

Власт

9/1/2022

Да си човек с власт е като да си дама - ако трябва да казваш че си, значи не си. Маргарет Тачър