Знанието е двуостър меч: помага ти да свършиш някои работи, но те прави сляп за други работи които си можел да свършиш. Педро Домингос
|
Удивително е как един пумпал може да ти замае главата. По същия начин едно плямпало може да замае главата на човек, имащ се за много интелигентен.
Е, има някакво извинение ако плямпалото също е интелигентно. Да вземем за пример бащата на математиката, Талес Милетски. На него му хрумвали необичайни неща, например как да се изчисли височината на египетските пирамиди. Египетските жреци се дивяли как е възможно варварин от Севера да задава и решава въпроси, за които те не са се сетили, и то отнасящи се за "техните" пирамиди. С такива въображение и интелигентност не е чудно че Талес е бил средиземноморският "цар" в търговията със зехтин и дилда. Така както убедително аргументирал правилния алгоритъм за изчисляване на височината на една пирамида, така убедително плямпал за това защо кожените дилда са по-добри от дървените. Големият проблем е че интелигентните се връзват и на неособено интелигентните плямпала. Когато Омир е писал за морето с цвят на вино, той вероятно е искал да изрази метафорично коварството на "Голямата вода", подобно на коварството на големите количества вино. Обаче разни сериозни и интелигентни теоретици се замаяха, започнаха да търсят под вола теле и да обясняват в многотомници: > как когато гърците разреждали виното с пелопонеска вода, която била много алкална, то посинявало, или дори > как древните гърци, а и древните хора изобщо, имали ограничена разделителна способност за цветове, което влечало след себе си беден "цветови" речник*. Интелигентните продължават да се връзват на плямпалата и днес. Когато едно плямпало се изправи и им рече: "Преди да ни критикувате, по-добре вижте какви магистрали сме ви построили", те, интелигентните, сякаш изпадат в мозъчен ступор и не се сещат да попитат: "Кои сте тези ВИЕ, участвахте ли с труд и собствени средства в строежа на магистралите, и защо тогава твърдите че ВИЕ сте ги построили?" ______________________________ * въпреки че били с достатъчни разделителна способност и речник да оценяват височината на пирамидите и качествата на дилдата Спомняте ли си за проблема с корабa на Тезей: можем ли да кажем че това е корабът на Тезей, ако сме заменили всичко (дъски, пирони, платна и т.н.) в него? Има едни синусоидални старци, които сякаш не са чували за проблема. Те рекли че рано или късно Ленин ще бъде погребан. Какво е останало от оригиналния Ленин че да го погребвате?
Драги ми дедовци, Ленин отдавна е погребан. Парче подир парче, досущ като кораба на Тезей. Заглавие от нашенски вестник: "Безработицата тръгва надолу". Какво ли може да означава това? Че освен за "горните етажи" на обществото, тя вече е опасна и за "долните"? Или че след като е "завзела" Видин и Враца, тя "протяга пипалата си" към София и Перник?
Е, стана ли ви ясен проблемът с езиковата асиметрия: от един програмист може да стане журналист, но не и обратното. Представяте ли си как (и дали) ще работи програма написана така, както пишат редовите журналисти? Послепис: Друго заглавие цитира как правосъдният министър се гордее със себе си: "Написах си собственоръчно оставката". Е, можем да се гордеем и ние: вече имаме грамотни министри. Да генерализираш е голяма работа: не просто да докажеш Питагоровата теорема, а да видиш, както направи Хипократ от Хиос, че тя работи не само с квадрати, но с всякакви подобни фигури. За съжаление, извън математиката генерализирането е опасно. Следва пример от историята.
Кои в руската империя бяха най-свободни? Елементарно, Уотсън, това бяха казаците! Дори Екатерина Велика не би си позволила да пише на турския султан такива писма, каквито му пишеха запорожките казаци. Да, ама на императорите и императриците не им се нравеше да имат толкова свободни съседи и поданици. Поради тази причина Екатерина разгони запорожките казаци, пращайки големите им шефове на заточение, и давайки право на избор на останалите: в Сибир или във войската. На хиляди запорожки казаци този избор се видя ограничен и те избраха свободата: грабнаха оръжията, яхнаха конете и основаха Дунавска сеч на устието на Дунава, под формата на турски протекторат. Забележете, българите генерализираха, мислейки за турската империя като за поробителка, но 5000 свободолюбиви запорожки казаци генерализираха по обратния начин, мислейки за нея като за символ на свободата! Е, кой беше прав? Казаците ли, които бягайки от императрицата се натресоха на султана? Или българите, които бяха "освободени" от задължението да живеят в султански вилает за да се озоват в руска "губерния"? Дали било заради жегите не се знае, но ... един професор се изнервил и започнал да се оплаква. Не била хубава тази работа, всичко се уедрявало и централизирало: бизнес-центрове, молове, хипермаркети. Така изчезвали поминъкът и свободата на индивидите, както и културата на разни малки, но важни за културното разнообразие, групи в рамките на нацията.
Дали било заради жегите не се знае, но ... професорът не се сетил да погледне в огледалото: той не работел ден-за-ден по поръчка на разни провинциални чорбаджии и манастири, а за постоянно - в национален университет. Млякото, сиренето и културата, смятал професорът, трябвало да са децентрализирани, но за науката това не важало. Дали било заради заради жегите не се знае, но ... професорът не загрявал че днешните бизнесмени с бизнес-центровете, моловете и хипермаркетите са учили не в килийни училища, а в национални университети, и този оптимизиращ и централизиращ начин на мислене са го попили точно там, от хора като него. Измисляме света от сутрин до мрак. Така сме го измислили, че ако Лайбниц беше жив, щеше да каже че живеем в най-измисления от всички възможни светове.
Измисляме и ъпдейтваме биографии и родословни дървета. Измисляме апликейшъни - да го правят вместо нас. Сякаш смятаме че колкото по-перести са биографията и родословното ни дърво, толкова по-добри, красиви и жизнеспособни сме ние. Малко ни беше да измисляме родословни дървета за хората, та започнахме да го правим и за кучетата. Докъм средата на 19-ти век в Англия е имало 3 породи (по скоро имена на породи) кучета: мастиф - за големите, хaриър - за ловците на зайци, и спaниъл - за малките кучета. Сега кучетата, особено тези на претенциозните стопани, си имат не само породи и родословни дървета, но и многотомни СиВи-та: с медали от състезания, снимки, видеа, изследвания на кръвта/урината и т.н. Започнахме да пишем биографични трудове дори за неживата природа. Ако в историята на виното няма данни за възрастта му, за климатичните и почвените условия в които е "израсло", както и за произхода му (производител, винар, дегустатори оценили го на 90 от 100 точки), ние не даваме и 20 лева за него. Резултатът? Измисляйки биографии на себе си, рода си и собствеността си (кучкарника, винарника, арт-колекцията), ние се мислим за хора с биографии. От жегите в Гоби, на Чойбалсам му се развалил балсамът. Ааа, стига с тези самоделни балсами от кобилско мляко, казал си. Вместо да се мъча да доя кобилата, ще я яхна и ще се разходя на 2000 километра до най-близкия "Лидл" за един купешки балсам. Речено-сторено, разходил се, купил го, качил се на кобилата и потеглил за дома. За да не скучае, се зачел в указанието за ползване и видял че ... мамка му ... балсамът трябвало да се съхранява при температура под 25 градуса по Целзий.
Съвременната градска архитектура, казват, била дехуманизираща. Имат се предвид: високите блокове; транспортните артерии, пресичащи кварталите и затрудняващи комуникацията между съседите; повсеместните бетон и асфалт.
Парадоксално е, но дори опитите за хуманизиране на съвременната градска среда могат да се окажат дехуманизиращи. Вместо с предишния асфалт, "умни глави" решиха да покрият централната търговска улица на София с някакви брикети. Които се клатят, чупят и пръскат по време на дъжд, и на които, ако е валяло или в момента вали, се пързаляш като хокеист. Дехуманизация в действие. Ами тротоарите, с поставени през метър-два правоъгълни капаци с дупка в средата? Не дехуманизират ли те пешеходците? И особено жените на високи токчета? Ами анти-паркиращите колчета, които (вместо да са само в края на тротоара) се появяват на неочаквани места и сякаш са нарочно проектирани да лишат от "мъжественост" разсеяния мъж със среден ръст? Ами градинките, ремонтирани за милиони и снабдени с тоалетни за по 200 000 лева бройката? Един-двама клошари спящи по пейките са в състояние да ги дехуманизират, отблъсквайки хиляди майки с деца, пенсионери и хора с нормална хигиена. Само защото "умните глави" не са се сетили да направят пейките по-къси, или да им сложат дръжки в средата, за не не могат да се използват за спане и клошарски пикници. Градската архитектура, казват, трябва да улеснява смесването на хора с различен произход и гледища, за да могат те да споделят своите различни идеи. Всеки може да намери идеи за споделяне, включително слепият (Ойлер), глухият (Бетовен) и дори лудият (точно затова големи математици си общуваха с обитаващия лудница скулптор Джордж Филипс Одъм). Да сте чували, обаче, за клошар с идеи? Дори и да имаше такъв, той не би могъл да произвежда идеите си докато спи на пейката пиян. Клошарите имат нужда от храна, работа и подслон, а не от градинки за пиене, пейки за спане и тоалетни за по 200 000 лева бройката. А като се замислим ... всички останали също имаме нужда от първите три, и нямаме нужда от вторите. Научавам че една политичка била поставена на изкуствено дишане, но си мисля че повечето трябва да ги поставят на изкуствен интелект.
В центъра на София, пред офиса на президента се разхождат пауни. Не става дума за птици, а за смяна на гвардейския караул. Спирос ги гледа и се радва. Колко добре илюстрират представата на българина за професионализма: може трудът ти да е напълно безсмислен, но важното е да изглеждаш добре.
Спирос често минава оттам и е научил още нещо: встрани от гвардейците, на около 10-15 метра от тях, има едно неугледно помещение с мръсни прозорци и непрани от години завеси. Оттам често излизат както гвардейци, така и униформени полицаи. Колко различна е държавната служба от частния бизнес: на гърба на мръсното помещение е залепен магазинът на "Дзеня", който свети от чистота. Замисля се Спирос за този контраст, докато не се сеща че дрехите от Дзеня изпълняват същата функция като тези на гвардейците: служат за прикриване на празнотата на собствениците си, като я правят да изглежда добре. Има и друга прилика: българските данъкоплатци плащат облеклата от Дзеня точно така, както плащат униформите на гвардейците. Елементарно, Уотсън, държавата взема парите на данъкоплатците, след което ги излива щедро под формата на обществени поръчки и какво ли не, за да стигнат до джоба на ... пауните, решили да се облекат в "Дзеня". Празните ръце са инструмент на Дявола, казва народна мъдрост. А не важи ли същото за празните глави?
Ако случайно главата ви е почивала твърде дълго, ето няколко упражнения: 1. Открийте думи съдържащи повторения, например КАКАвида. Колкото по-дълги са повторенията, толкова по-добре. 2. Открийте думи съдържащи обратни повторения, например псевДОпОДи. Колкото по-дълги са те, толкова по-добре. 3. Открийте комбинации от 1 и 2, например ТУТУрУТка. Едни искат задължителна военна служба. Други искат задължително гласуване. Чудя им се на акъла:
> повечето от първите никога не са били на военна служба, а > повечето от вторите си нямат идея до какви проблеми би довело задължителното гласуване. В САЩ една трета от гражданите не могат да именоват нито една от трите власти, а 62% не знаят коя партия контролира долната и горната камари на парламента им (и то при условие че имат само две партии). Какво ще спечелят американците от едно задължително гласуване, закарвайки всички неграмотници при урните по задължение? Абсолютно нищо! Но преди да упражним надменното си отношение към американците, нека се замислим защо те са такива! Ние ли сме по-прогледнали от тях, или те - от нас? Дали американците не са прогледнали за това че: > няма смисъл да правиш теоретични разграничения между трите власти, когато те са на практика една; > няма смисъл да мислиш за партиите (и представителите им) като за различни субекти, когато те са неотличими? Няма смисъл да подменяш твоята действителност със символите, с които са я описвали дедите; действителността се променя ежечасно, а символите се изтъркват от употреба, докато хората не забележат че те вече не означават нищо: > горна и долна камара на парламента не означават нищо, за разлика от горния и долния етаж на парламента; > ляво и дясно в политиката не означават нищо, за разлика от лявото и дясното в магазина или на улицата. Беларуският вожд Лукашенка долетял до резиденцията си въоръжен с калашник. Което ме подсеща за един друг вожд, който обичаше да се разхожда из страната си с калашник, подарен му от Фидел Кастро Не само се разхождаше, ами тренираше за точна стрелба - на открито, в самата столица. Накрая загина с калашника в ръка, убит не от световния империализъм, а от сънародници.
Сещам се и за един нашенски вожд. Той засега кара само на пистолет. Запитвате ли се накъде ни водят тези вождове? Уж го бях писал, пък то изчезнало:
На Александър Велики му стигнаха 33 години за да извърши подвизите си, на десетките историци им трябваха стотици човекогодини за да ги анализират. Историята се повтаря ... в Тексас: На Вермеер му бяха нужни дни за да нарисува "Изгледа от Делфт", на тексаски астрономи бяха необходими 5 човекогодини за да анализират по кое време е рисувана картината. Спомняте ли си какво правеха в древните времена, когато битката се закучи? Излизат полководците и се дуелират. След това войната се признава за спечелена от армията на победителя.
Сега се мислим за много цивилизовани, и за да разберем името на победителя в битката на политиците, вместо с живота на победения, ние плащаме с десетки милиони наши, трудно спечелени пари, за изборите. Не може ли просто да организираме една битка, например между Бойко и Румен. Ще бъдем честни; понеже: > оръжията на Бойко бяха каратето и пистолета, а на Румен - самолета, > Бойко е спец по футбол, а Румен - по коремни, та затова ще ги пуснем на нещо неутрално, напр. на състезание по лицеви опори или по устойчивост на коронавирус. Който победи, той печели битката. Онзи ден писах за пазарната капитализация на Епъл, и за това как всъщност пазарната капитализация е нищонеозначаваща величина, защото е произведение на обективна и интерсубективна величини. Днес ми хрумва да се замисля за университетите. Коя величина прави един университет добър?
1. Ако това е мястото му в сериозна световна класация, то тогава най-добрият БГ университет е СУ "Климент Охридски". 2. Ако е боят на студентите, то няма да се учудя ако най-добър излезе УНСС. 3. Ако е броят на чуждите студенти, то най-добрият вероятно ще е някой медицински университет: я софийският, а плевенският. 4. Ако е заплатата на студентите след завършването, то най-добри биха излезли медицинските университети. Да, ама не! Замислете се по-дълбоко и ще установите че това не е така. Току виж установите нещо анти-интуитивно: най-добрият е Полицейско-пожарникарският университет (него го завършват първите мъже в държавата, четете заглавията). 5. Има и друг вариант, най-добрият университет може би е този, даващ най-добра заплата на ректора. По този критерий Благоевградският е 6 пъти по-добър от Софийския. Драги читатели, като че ли стигнахме дотам че, подобно на израза пазарна капитализация, изразът добър университет не означава нищо. Не бързай, ще кажете, класациите на най-добрите университети се правят по много критерии. Вие не бързайте ще отговоря, ами помислете дали съгласно тези анонимни критерии, предложени от анонимни експерти, на челните места не се класират университетите, завършени от анонимните експерти! Спомнете си за супер-експертите с известните имена! Не беше ли казал физикът-нобелист Питър Хигс че с начина по който прави наука и публикува, той не би могъл да си намери работа в съвременен университет? Можа ли младият Айнщайн да си намери работа в своя (или друг) университет и не започна ли точно затова работа в патентното бюро? Не е ли странно че днес, вместо да води в класацията "Университети отказали работа на Айнщайн", цюрихският ETH води в европейската класация на техническите университети? В медиите езикови злупотреби се извършват ежедневно. Следват заглавията на 4 последователно статии в популярен онлайн-ежедневник:
1. Григор Димитров се завръща на корта срещу французин, 2. Руските военни маневри са знак за Запада, 3. Помпейо обвини Франция, Германия и Великобритания, 4. Руските лекари не пускат Навални да се лекува в чужбина. Имам 2 обяснения: О1. Ниска езикова интелигентност (не всички руски лекари са против това Навални да се лекува в чужбина, а само двама-трима - тези които го лекуват). О2. Опит за подсъзнателни внушения: > Григор Димитров срещу някакъв безименен французин => работата на "нашия" е "опечена". > Една Русия срещу целия Запад => загубата на Русия е предизвестена. > Един Помпейо срещу 3 държави от Г-7 => няма как да не се провали. > Героят Навални срещу всички руски лекари => героизмът на индивида-европеец противопоставен на анонимния азиатски колективизъм. Можем да си изберем обяснение по собствен вкус, но е добре да не забравяме че често ниската езикова интелигентност и склонността за излъчване на подсъзнателни внушения "виреят" в един и същ човек. Ние, човеците, мислим бавно. По тази причина успяхме да докажем Последната теорема на Ферма само за ... около 4 века. Ние, човеците, мислим частично. По тази причина не можем да видим че решенията на проблемите създават нови проблеми.
Успяваме да решим само част от вчерашните проблеми, за останалата част - нямаме нужните инструменти. Не можем да решаваме още по-голяма част от днешните проблеми защото: 1. не ги виждаме като проблеми, 2. нямаме нужните инструменти, и 3. не можем да предвидим какви нови проблеми ще донесат нашите решения. Неспособността да виждаме проблемите като проблеми (т.1 по-горе) 1.1. Можеше ли мъдрецът измислил шаха (през 7-ми век), и изненадал царя с дъската и житните зрънца, да си представи че дъската му може да се покрие с домино-плочки? Твърдо не, доминото беше измислено чак през 13-ти век! 1.2. Можеше ли мъдрецът измислил доминото през 13-ти век да си представи че е възможно да покрие с домино-плочки шахматната дъска? Уж можеше, но на практика не можа да го направи. Такива въпроси започнаха да хрумват на хората едва през 20-ти век. Тогава беше установено че с домино могат да бъдат покрити всички дъски с размери МхN, където поне едно от M и N е четно число. Едва през 1961 г. беше открита формулата за това по колко различни начина може да бъде покрита дъската, която е възможно да бъде покрита. Формулата изглежда сложно и странно: с едни произведения за i от 1 до М (и за j от 1 до N), с един 4-ти корен и с едни косинуси на квадрат. Липсващите инструменти (т.2 по-горе) Човекът измислил шаха през 7-ми век (а и този измислил доминото през 13-ти) би могъл да знае какво е квадратното коренуване (да намериш страната на квадратен двор, при дадена площ на двора), но би се зачудил на идеята за четвъртия корен: какво, по дяволите, намираме с това действие при дадено какво? Проблемът с невидимите проблеми, произтичащи от днешните (бъдещите) решения (т.3 по-горе) Преди години, разни тогавашни мъдреци стигнаха до неособено оригиналния извод че доста от проблемите ни (замърсяване, глобално затопляне и т.н.) могат да бъдат решени с покриване на игралното поле със соларни плочки или перки. В главите им, решението изглеждаше аналогично на решението на проблема с доминото, т.е. валидно за вечни времена. И изобщо не се сетиха: 3.1. че за да покриеш дъска с домино не се изисква поддръжка и рециклиране на доминото и дъската; 3.2. че нашата дъска - Земята - може да няма достатъчно слънчеви и ветровити квадратчета, достатъчни да задоволят енергийните ни апетити. Когато построиха соларните си паркове те очакваха решения (т.е. потоци от зелена енергия), а не проблеми (т.е. това което се получи на практика - полета с "кафява" миризма). Забележете че снимката в тази статия (както и самата статия) не е от Бугурунди или Тарзания, а от САЩ. Мнозина си мислят че социалните проблеми имат технологични решения. Да, ама не! Не можеш да пребориш корупцията с дронове над дворците на корумпираните и корумпиращите. Нито можеш да премахнеш бедността с добавяне на нули към банкнотите.
С технологичните проблеми ситуацията е различна. На технологичния проблем можеш да намериш социално решение. Немците намериха социално решение на технологичния проблем със съхраняването на ядрените отпадъци от АЕЦ: мислиха, мислиха и установиха че могат да забранят производството им, забранявайки АЕЦ. Голяма новина: пазарната капитализация на Епъл надхвърлила 2 трилиона долара! Ако случайно сте пропуснали:
Пазарна капитализация = брой на акциите (без тези държани от самата компания) * текуща пазарна цена на акция Ако случайно не сте мислили по въпроса: Броят на акциите е обективна величина, а текущата пазарна цена е интерсубективна величина (т.е. необективна величина, чиято стойност обаче не е изцяло субективна, понеже се споделя от различни субекти). Е, чудно ли е тогава че съм сложил това заглавие? Не, не е, то се отнася до пазарната капитализация като феномен. С думи прости: Математиката учи че п и е са трансцедентни числа, но никой не знае дали п*е е трансцедентно число. Аналогично, никой не знае обективна величина ли е произведението на обективна и интерсубективна величини. Накратко, можете да вярвате че пазарната капитализация е нещо реално, но го правите на собствен риск. Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче? Това се питал Чарлз Буковски. Ех, Чарлз, нещата не са черно-бели! Понякога може да си прав толкова много, толкова често и за толкова важни неща, че никой да не обърне внимание на плача на жена ти. Кой търси кусури на Айнщайн заради зарязаната (с 3 деца) съпруга?
Един депутат се прочу с това че дебилите в България били 80% от населението. Твърде песимистично и спекулативно! Аз съм реалист и си мисля че дебили са 3.1% от българите. Сметката е основана на факти и е елементарна:
Факт 1. 62% от българите подкрепят протестите. Факт 2. 58.9% от българите искат оставка на правителството. Въпрос 1. Като се има предвид че искането на протестите е за оставка на правителството, то какво точно подкрепят тези 3.1% и не са ли точно те дебилите сред нас? Има една категория хора, които си мислят че геният може да открие и реши всеки проблем. Глобално затопляне? Замърсяване на водата и въздуха? Блуждаещи астероиди? Няма страшно, достатъчно е да накараме следващото поколение гении да мисли за тези неща, а не за пари, социални мрежи или изкуствен интелект. Според тези хора, Айзак Нютън и Джеймс Уат не са били по-умни от Платон и Аристотел, а просто са мислели за по-сериозни неща. Ех, де да беше толкова просто!
Някъде около 1784 година, 7-годишният Карл Фридрих Гаус изненадал учителя си по математика като събрал за минута числата от 1 до 100. Как го направил? Много просто, разделил числата на 50 двойки, всяка със сума от 101: {{1,100},{2,99},...,{50,51}}. Гениално, ще си кажете, ако не знаете че алгоритъмът за това е бил известен 21 века преди Гаус (вижте тук). Аз пък си задавам въпроса: Как Гаус не можа да види че от 51 произволни (и различни) числа между 1 и 100, поне една двойка се сумира до 101? И си отговарям така: Малкият Гаус не можеше да види проблема, защото не разполагаше с Принципа на Дирихле, който се появи чак след 50 години. А как да решиш проблем, когото не можеш да видиш като проблем, и когото другите не виждат като проблем, че да ти го поставят за решаване? Това последното беше риторичен въпрос. Подобни проблеми никой, дори и геният, не може да реши; проблемите са като плодовете - за да си пробваш зъбите с тях, те трябва да са узрели. Затова, според Насим Талеб, казиното не може да фалира заради сложни проблеми с хазартните вероятности (този тип проблеми са отдавна узрели и решени), но може да фалира заради по-сложни (защото са невъобразими) проблеми с житейски вероятности - това че в шоуто тигър ще нарани незастрахован дресьор, от което ще последва иск към казиното за 100 милиона долара. Как можем да сравним два тъпи филма от двама добри режисори? Дали да сравняваме двата филма, дваматa режисьори, или двойките "режисьор-филм"? Нека временно забравим за проблема и се фокусираме върху нещо друго.
В математическата дисциплина комбинаторика често се прилага следният подход: когато ни е трудно да преброим елементите на дадено множество, но е лесно да преброим елементите на друго множество, то ние просто трябва да докажем че между двете множества има съответствие "едно към едно"; това се нарича биективно доказателство. Защо да не използваме тази идея и за тъпите филми? Няма да сравняваме нито тях, нито режисьорите, а продължителността им. Елементарно, Уотсън, не си ли чувал че родителите на тъпичките деца ги учат че колкото по-малко говорят пред публика, толкова по-малко се излагат. Същото е и при филмите: два еднакво тъпи филма би трябвало да са еднакво дълги; колкото по-дълго се излага един филм, толкова по-тъп е той. |
Categories
All
Archives
October 2020
|
RSS Feed
