Знанието е двуостър меч: помага ти да свършиш някои работи, но те прави сляп за други работи които си можел да свършиш. Педро Домингос
|
Спомняте ли си за проблема с корабa на Тезей: можем ли да кажем че това е корабът на Тезей, ако сме заменили всичко (дъски, пирони, платна и т.н.) в него? Има едни синодални старци, които сякаш не са чували за проблема. Те рекли че рано или късно Ленин ще бъде погребан.
Драги ми дедовци, Ленин отдавна е погребан. Парче подир парче, досущ като кораба на Тезей. Заглавие от нашенски вестник гласи: "Безработицата тръгва надолу". Какво ли може да означава това? Че освен за "горните етажи" на обществото, тя вече е опасна и за "долните"? Или че след като е "завзела" Видин и Враца, тя "протяга пипалата си" към София и Перник?
Е, стана ли ви ясен проблемът с езиковата асиметрия: от един програмист може да стане журналист, но не и обратното. Представяте ли си как (и дали) ще работи програма написана така, както пишат редовите журналисти? Да генерализираш е голяма работа: не просто да докажеш Питагоровата теорема, а да видиш, както направи Хипократ от Хиос, че тя работи не само с квадрати, но с всякакви подобни фигури. За съжаление, извън математиката генерализирането е опасно. Следва пример от историята.
Кои в руската империя бяха най-свободни? Елементарно, Уотсън, това бяха казаците! Дори Екатерина Велика не би си позволила да пише на турския султан такива писма, каквито му пишеха запорожките казаци. Да, ама на императорите и императриците не им се нравеше да имат толкова свободни поданици. Поради тази причина Екатерина разгони запорожките казаци, пращайки големите им шефове на заточение, и давайки право на избор на останалите: в Сибир или във войската. На хиляди запорожки казаци този избор се видя ограничен и те избраха свободата: грабнаха оръжията, яхнаха конете и основаха Дунавска сеч на устието на Дунава, под формата на турски протекторат. Забележете, българите генерализираха, мислейки за турската империя като за поробителка, но 5000 свободолюбиви запорожки казаци генерализираха по обратния начин, мислейки за нея като за символ на свободата! Е, кой беше прав? Казаците ли, които бягайки от императрицата се натресоха на султана? Или българите, които (по-късно) бяха "освободени" от задължението да живеят в султански вилает за да се озоват в руска "губерния"? Дали било заради жегите не се знае, но ... един професор се изнервил и започнал да се оплаква. Не била хубава тази работа, всичко се уедрявало и централизирало: бизнес-центрове, молове, хипермаркети. Така изчезвали поминъкът и свободата на индивидите, както и културата на разни малки, но важни за културното разнообразие, групи в рамките на нацията.
Дали било заради жегите не се знае, но ... професорът не се сетил да погледне в огледалото: той не работел ден-за-ден по поръчка на разни провинциални чорбаджии и манастири, а за постоянно - в национален университет. Дали било заради заради жегите не се знае, но ... професорът не загрявал че днешните бизнесмени с бизнес-центровете, моловете и хипермаркетите са учили не в килийни училища, а в национални университети, и този оптимизиращ и централизиращ начин на мислене са го попили точно там, от хора като него. От жегите в Гоби, на Чойбалсам му се развалил балсамът. Ааа, стига с тези самоделни балсами от кобилско мляко, казал си. Вместо да се мъча да доя кобилата, ще я яхна и ще се разходя на 1000 километра до най-близкия "Лидл" за един купешки балсам. Речено-сторено, разходил се, купил го, качил се на кобилата и потеглил за дома. За да не скучае, се зачел в указанието за ползване и видял че ... мамка му ... балсамът трябвало да се съхранява при температура под 25 градуса по Целзий.
Съвременната градска архитектура, казват, била дехуманизираща. Имат се предвид: високите блокове; транспортните артерии, пресичащи кварталите и затрудняващи комуникацията между съседите; повсеместните бетон и асфалт.
Парадоксално е, но опитите за хуманизиране на съвременната градска среда също могат да се окажат дехуманизиращи. Вместо с предишния асфалт, "умни глави" решиха да покрият централната търговска улица на София с някакви брикети. Които се клатят, чупят и пръскат по време на дъжд, и на които, ако е валяло или в момента вали, се пързаляш като хокеист. Дехуманизация в действие. Ами тротоарите, с поставени през метър-два правоъгълни капаци с дупка в средата? Не дехуманизират ли те пешеходците? И особено жените на високи токчета? Ами анти-паркиращите колчета, които (вместо да са само в края на тротоара) се появяват на неочаквани места и сякаш са нарочно проектирани да лишат от "мъжественост" разсеяния мъж със среден ръст? Научавам че една политичка била поставена на изкуствено дишане, но си мисля че повечето трябва да ги поставят на изкуствен интелект.
В центъра на София, пред офиса на президента се разхождат пауни. Не става дума за птици, а за смяна на гвардейския караул. Спирос ги гледа и се радва. Колко добре илюстрират представата на българина за професионализма: дори трудът ти да е напълно безсмислен, важното е да изглеждаш добре.
Спирос често минава оттам и е научил още нещо: встрани от гвардейците, на около 10-15 метра от тях, има едно неугледно помещение с мръсни прозорци и непрани от години завеси. Оттам често излизат както гвардейци, така и униформени полицаи. Колко различна е държавната служба от частния бизнес: на гърба на мръсното помещение е залепен магазинът на "Дзеня", който свети от чистота. Замисля се Спирос за този контраст, докато не се сеща че дрехите от Дзеня изпълняват същата функция като тези на гвардейците: служат за прикриване на празнотата на собствениците си, като я правят да изглежда добре. Има и друга прилика: българските данъкоплатци плащат облеклата от Дзеня точно така, както плащат униформите на гвардейците. Елементарно, Уотсън, държавата взема парите на данъкоплатците, след което ги излива щедро под формата на обществени поръчки и какво ли не, за да стигнат до джобовете на пауните, решили да се облекат в "Дзеня". Ако случайно главата ви е почивала твърде дълго, то ви предлагам няколко упражнения:
1. Открийте думи съдържащи повторения, например КАКАвида. Колкото по-дълги/чести са повторенията, толкова по-добре. 2. Открийте думи съдържащи обратни повторения, например псевДОпОДи. Колкото по-дълги/чести са повторенията, толкова по-добре. 3. Открийте комбинации от 1 и 2, например ТУТУрУТка. На Александър Велики му стигнаха 33 години за да извърши подвизите си, на десетките историци им трябваха стотици човекогодини за да ги анализират.
Историята се повтаря ... в Тексас: На Вермеер му бяха нужни дни за да нарисува "Изгледа от Делфт", на тексаски астрономи бяха необходими 5 човекогодини за да анализират по кое време е рисувана картината. В медиите езикови злупотреби се извършват ежедневно. Следват заглавията на 4 последователни статии в популярен онлайн-ежедневник:
1. Григор Димитров се завръща на корта срещу французин, 2. Руските военни маневри са знак за Запада, 3. Помпейо обвини Франция, Германия и Великобритания, 4. Руските лекари не пускат Навални да се лекува в чужбина. Имам 2 обяснения: О1. Ниска езикова интелигентност (не всички руски лекари са против това Навални да се лекува в чужбина, а само двама-трима - тези които го лекуват). О2. Опит за подсъзнателни внушения: > Григор Димитров срещу някакъв безименен французин; ерго, работата на "нашия" е "опечена". > Една Русия срещу целия Запад; ерго, загубата на Русия е предизвестена. > Един Помпейо срещу три държави от Г-7; ерго, няма как Помпейо да не се провали. > Героят Навални срещу всички руски лекари; ерго, героизмът на индивида-европеец противопоставен на анонимния азиатски колективизъм. Мнозина си мислят че социалните проблеми имат технологични решения. Да, ама не! Не можеш да пребориш корупцията с дронове над дворците на корумпираните и корумпиращите. Нито можеш да премахнеш бедността с добавяне на нули към банкнотите.
С технологичните проблеми ситуацията е различна. На технологичния проблем можеш да намериш социално решение. Немците намериха социално решение на технологичния проблем със съхраняването на отпадъците от АЕЦ: мислиха, мислиха и установиха че могат да забранят производството им, забранявайки АЕЦ. Голяма новина: пазарната капитализация на Епъл надхвърлила 2 трилиона долара! Ако случайно сте пропуснали:
Пазарна капитализация = брой на акциите (без тези държани от самата компания) * текуща пазарна цена на акция Ако случайно не сте мислили по въпроса: Броят на акциите е обективна величина, а текущата пазарна цена е интерсубективна величина (т.е. необективна величина, чиято стойност обаче не е изцяло субективна, понеже се споделя от различни субекти). Е, чудно ли е тогава че съм сложил това заглавие? Не, не е, то се отнася до пазарната капитализация като феномен. С думи прости: Математиката учи че п и е са ирационални (и трансцедентни) числа, но никой не знае дали п*е е ирационално (и трансцедентно) число. Аналогично, никой не знае обективна величина ли е произведението на обективна и интерсубективна величини. Накратко, можете да вярвате че пазарната капитализация е нещо реално, но го правите на собствен риск. Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче? Това се питал Чарлз Буковски. Ех, Чарлз, нещата не са черно-бели! Понякога може да си прав толкова много, толкова често и за толкова важни неща, че никой да не обърне внимание на плача на жена ти. Кой търси кусури на Айнщайн заради зарязаната (с 3 деца) съпруга?
Един депутат се прочу с изказването че дебилите в България били 80% от населението. Твърде песимистично и спекулативно! Аз съм реалист и си мисля че дебили са 3.1% от българите. Сметката е основана на факти и е елементарна:
Факт 1. 62% от българите подкрепят протестите. Факт 2. 58.9% от българите искат оставка на правителството. Въпрос 1. Като се има предвид че искането на протестите е за оставка на правителството, то какво точно подкрепят тези 3.1% и не са ли точно те дебилите сред нас? Има една категория хора, които си мислят че геният може да открие и реши всеки проблем. Глобално затопляне? Замърсяване на водата и въздуха? Блуждаещи астероиди? Няма страшно, достатъчно е да накараме следващото поколение гении да мисли за тези неща, а не за пари, социални мрежи или изкуствен интелект. Ех, де да беше толкова просто!
Някъде около 1784 година, малкият Карл Фридрих Гаус изненадал учителя си по математика като събрал за минута числата от 1 до 100. Как го направил? Много просто, разделил числата на 50 двойки, всяка със сума от 101: {{1,100},{2,99},...,{50,51}}. Гениално, ще си кажете, ако не знаете че алгоритъмът за това е бил известен 21 века преди Гаус (вижте тук). Аз пък си задавам въпроса: Как Гаус не можа да види че от 51 произволни (и различни) числа между 1 и 100, поне една двойка се сумира до 101? и си отговарям така: Малкият Гаус не можеше да види проблема, защото не разполагаше с Принципа на Дирихле, който се появи чак след 50 години. А как да решиш проблем, когото не можеш да видиш като проблем, и когото другите (напр. учителят) не виждат като проблем, че да ти го поставят за решаване? Това последното беше риторичен въпрос. Подобни проблеми никой, дори и геният, не може да реши, защото проблемите са като плодовете - за да си пробваш зъбите с тях, те трябва да са узрели. Имам приятел който се побърква от способността ми да сравнявам ирландско уиски с българско бяло вино. Не можеш да сравняваш ябълки с портокали, обича да ме поучава той.
Разнородни обекти могат не само да се сравняват, но дори да се събират и умножават. Елементарно, Уотсън, ако събереш 5 ябълки с 3 портокала ще получиш 8 плода, а ако умножиш 5 панталона по 3 сака ще получиш 15 костюма. "Всеки човек е уникален, защото мисли и чувства по уникален начин", казал някакъв уникален лектор по време на конференция за уникалността, а уникалната публика се скъсала да го аплодира. "Като мислите и чувствате уникално, как стигнахте до общо мнение за уникалността?", провикнал се от задния ред един мъдрец, но в олелията никой не го чул.
... едно търсене с търсачката на Гугъл използва повече изчислителни ресурси от цялата програма "Аполо", продължила 11 години и качила хора на Луната.
- Можеш да заковеш винт, но не можеш да завинтиш пирон - казал върховният жрец на фараона на Горен Египет.
- В последно време ми говориш много загадъчно. Ще ми обясниш ли с думи прости какво искаш да кажеш, или ще трябва да си търся нов главен жрец? - казал фараонът и направил движение с хоризонтална длан пред врата си, белким жрецът се сети какво има предвид. - Да, твоя божественост, ще обясня! За да убедиш хората че са част от народа на Египет, ти първо трябва да ги убедиш че Нил е една река. За да го направиш, ти трябва да ги откъснеш от работата им и да ги разходиш от извора на реката до устието ѝ. Това е толкова невъзможно, колкото е невъзможно да завинтиш пирон. Ако обаче подходиш силово и разходиш армията си от извора до устието, то народът на Горен и особено на Долен Египет ще разбере че Нил е една река, а Египет е една страна. Това дълго "разхождане" на войската би било трудно, но не и невъзможно, точно както не е невъзможно да забиеш със сила един винт. - Ахаа, сега вече те разбрах - рекъл фараонът на Горен Египет и след една успешна военна кампания станал ... фараон на цял Египет. Българската "наука" винаги е била на крачка след политиката, и на две след действителността. Думата джендър се появи в езика ни не защото "учените" ни откриха този феномен, нито защото го изкопираха от съчиненията на чуждите си колеги, а защото политиците ни започнаха да употребяват думата за свои цели.
Чета как разни наши "учени", изследвали епитафи, икони и параклиси и си мисля: Бог да поживи политиците, благодарение на тях научихме че монетата на пола има две страни: хардуерна (полът като sex) и софтуерна (полът като gender). Не е ли крайно време някой политик да ни научи че знанието има също две страни и два вида контрибутори, които в цивилизованите страни се наричат scholars (хора на знанието) и scientists (хора на науката)? Елементарно, Уотсън, и тук има асиметрия: всяка наука е знание, но не всяко знание е наука. А познавачите на епитафите и иконите определено не са учени. Да превърнеш нощта в ден е лесно, казва на приятелите си Оги Оптимистът. През деня аз работя, но ми остава енергия и за през нощта. Една нощ съм с вас, следващите две - зад компютъра.
Само да не си помислите че докато съм зад компютъра се занимавам с глупости! Не, аз съм сериозен човек! Участвам в една платформа за гражданска наука, а и в един форум за дискутиране проблемите на родината. Натрупах известен опит, но ми направи впечатление следното: а) в научната платформа неизвестна сила е сложила лимит на научните ми предложения; б) във форума рейтингът ми се вдига и спада като функция на популярността на предложенията ми, но винаги когато не правя предложения той се вдига. Мамка му и асиметрия, казва Оги. Да превърнеш нощта в ден е лесно, но да превърнеш деня в нощ е невъзможно. Убеден съм че не бих могъл да си намеря подобна дневна работа срещу заплащане, където: а) ще ме пазят от преумора, слагайки ми строг лимит на работата, и б) ще ми плащат за несвършена работа. Q: Защо българското животозастраховане не върви?
А: Когато нещо не струва, никой не ще да дава пари за да го застрахова. Чували ли сте за Лудогорието? Да? А виждали ли сте го? Да? Тогава знаете че вместо с луди гори там е пълно с подредени полета: я слънчоглед, я рапица, я нещо друго. Лудогорието е било горско царство преди, сега там царува асиметрията: от гора поле можеш да направиш сравнително лесно; да направиш от полето гора е доста по-трудно (и бавно).
Е, ако не сте чували за Лудогорието, то със сигурност сте чували за науката и технологиите. И при тях положението е асиметрично: с подходяща атомна бомба можеш да направиш една планета на атоми, но няма как с планетна бомба да направиш от атоми планета. |
Categories
All
Archives
June 2025
|
RSS Feed
