Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск.
Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. Него го возят. Само че го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.
Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск. Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус. В някакъв клип (колегата на Нютон) Нийл Дъгрес Тайсън споделя че Илон Мъск бил най-важният от съвременниците ни. Какво ли ще казват за Тайсън след 20 години? "Тайсън? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че знае кой е най-важният ни съвременник?" Ако беше жив, Гаус би казал че по отношение на бинарната релация "важност" човечеството е посет (частично наредено множество). На прост български: не всяка двойка хора може да бъде подредена по важност. Например, всеки ще се съгласи че Нютон e по-важeн за човечеството от Хампарцумян, но ще има доста несъгласни с твърдението че Нютон е по-важен от Гаус (или обратното). Да кажеш че Мъск е най-важният ни съвременник значи че или не си запознат със споменатата базова математическа концепция или че не можеш да я използваш в ежедневното си мислене. Което те дисквалифицира като рефер и те превръща в обикновен кибик-коментатор, да ме прощаваш, бай Тайсън. В картината "Меланхолия I" от Албрехт Дюрер се крие един от най-известните магически квадрати. Звучи странно, нали? Хем е известен, хем се крие? Да, от една страна е известен: а) на математиците - като магически квадрат (на прост български: квадрат с N реда/колони, съдържащ естествените числа от 1 до N^2, подредени така че сумите на редовете, колоните и диагоналите да са равни), б) на историците - като магически квадрат, средните клетки на чийто най-долен ред показват годината (1514) в която е починала майката на твореца; смъртта ѝ е провокирала меланхолията, а оттам и картината, нарисувана през същата година. И аз съм математик и историк в някаква степен, защото обичам да се ровя в математиката и историята, и да откривам по нещо. И мен ме мъчи меланхолията, защото тази година почина моята майка. Затова, с меланхоличното си вътрешно око, открих нещо което меланхоличният Дюрер е целял (за да се получи споменатото 1514), но което е останало скрито за наблюдателите: Симетрично разположените четворки от последователни числа (първа-последна и втора-предпоследна) образуват симетрични еднакви трапеци, обърнати на 180 градуса един спрямо друг. P.S.
10 Април 2020 Гледам че през последните десетина дни този текст доста се чете; вероятно някой го е споделил с Фейсбук-приятелите си. Заглеждам се с "нови" очи в картинката с трапеците и откривам още нещо: Сумите на числата от върховете на синия (3,2,14,15) и червения (10,11,7,6) шестоъгълници също са равни на 34 (магическата константа на квадрата). Минава Спирос покрай офиса на някаква държавна институция. Отвън отделение полицаи и рота неуниформени служители пушат като за световно. През стъклените стени се вижда как вътре служителките си говорят, а няколко се гримират.
Не мога да ги разбера българите, мисли си Спирос. Докато шефовете строят капитализма, подчинените им са успели да построят комунизма. И въпреки че всеки строи каквото си иска, накрая всички са недоволни. Поканиха Спирос в Комотини да прочете в тамошния Тракийски университет лекция за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство. Застана Спирос пред студентите и започна:
Що е то междукултурно неразбирателство? Дефинициите са много, но аз предлагам да ги пратим на Майнос и да се спрем на практическите примери. И така, разбирате ли българите? Не? И аз не ги разбирам. От една страна са дащни и гостоприемни, от друга - все гледат нещо да ти вземат. Взеха ни езоповата басня с пръчките; взеха ни кимането наобратно; взеха ни Кирилос и Мефодиос; взеха ни буквите, барабар с буквата Фи. И като казах Фи ... взеха ни голяма част от Фраки, и я прекръстиха на Тракия. Дори узото ни взеха и го прекръстиха на мастика, въпреки че в мастиката им няма грам смола от хиоски мастик. Това разбирате ли го? Не? И аз не го разбирам. Ще ви дам още един пример, примера с българските просяци. Уж знам перфектно български, а не разбирам какво ми говорят. "Помогнете, господине! Помогнете господине!" Как така да им помогна, като не правят нищо? Да носеха тухли, да понося и аз. Да копаеха дупки, да покопая и аз. А те не правят нищо, а само си седят. Какво тогава искат от мен? Да седна до тях да си почивам ли? Фильо Филологът и Матьо Математикът сядат на чашка. Досадният Матьо веднага започва един от неговите досадни вицове.
Двама приятели – филолог и математик – се возели на влак и се наслаждавали на шотландската природа. По едно време видели стадо от черни овце. – Гледай ти! – рекъл филологът – Изглежда че всички овце в Шотландия са черни. – Уж си филолог, а говориш глупости – отвърнал математикът. – Какво е това всички? По-добре е да се кажеш „Съществуват поне 20 овци в Шотландия, поне една страна на всяка от които е черна.“ Поуката, според Матьо, е че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми. Фильо се чувства засегнат заради колегата-филолог от вица и се опитва да спори, но Матьо е непреклонен. Сменят темата, пият по водка и се разделят. На следващия ден Фильо пътува с влака за Черноморския агроуниверситет, където ще чете лекции. До него седят двама цигани, които са заринали пространството около себе си с мръсни торби и кашони. Говорят си за Бог, християнството и за това как редовно ходят на черква – да се развиват духовно. На Голема паланка влакът се напълва и пътниците започват да се оплакват че кашоните и торбите на циганите им пречат. По-отвореният циганин им обяснява че тука било така и ги съветва да слязат и да се качат на някой друг влак. Пътниците побесняват, викат влаковия полицай, той се опитва да озапти циганина, но онзи започва да бърбори че имал права да прави каквото си иска. – И аз ги имам тези права – виква изнервеният полицай и обърсва на мургавия силен шамар. – Ах ти, мършо българска! – изревава циганинът и получава още по-силен шамар, който го запраща на седалката до приятеля му. А той започва да му се кара: – Какъв човек си ти, бе? Расист ли си, та го обиждаш на българин? А защо му викаш че е мърша, това не е християнско! За какво тогава ходиме в черквата? – Как за какво ходиме? – отговаря му отвореният. – Ходиме да се молиме на Бог! Ти знаеш ли какво ми каза онзи ден Бог, докато му се молех? – Какво ти каза? – Каза ми че всички българи са педераси. Полицаят не издържа и му забива един право в десетката. След което, като нарушител на обществения ред и Закона за пътническите превози, го сваля заедно с всичките му кашони на гара Мала паланка, където следващият влак спира чак след 24 часа. А Фильо Филологът едва сега загрява какво е имал предвид Матьо Математикът когато му каза че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми. Когато някой ни казва нещо, ние гледаме да си спестим усилията да помислим защо ни казва точно сега точно това точно така, а не някой друг път нещо друго по друг начин. Колко показателна е историята на Салвадор Алиенде!
На толкова много места можем да прочетем как генерал Пиночет свалил с преврат демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, че оставаме с впечатление че Алиенде е бил свален защото е бил демократично избран. Да, ама никой не сваля правителства и президенти защото са демократично избрани. Винаги има други причини. В случая с Алиенде причината била че той се захванал да прави неща за които не бил избран: колективизации; национализации; игри с лоши другарчета от сорта на Чилийската комунистическа партия и Съветския съюз. В резултат на което влязъл в конфликт със законодателната и съдебната власт, както и с коалиционните си партньори, без които не би бил избран. Както и с хора от собствената си партия. Както и с военните. В продължение на месеци, кой ли не предупреждавал Алиенде че управлението му е недемократично, замества законодателството с декрети и е неконституционно. Но той не им вярвал, защото считал че е е получил от народа пожизнена индулгенция за делата си, нали бил избран демократично. Алиенде бил в политиката близо 40 години: депутат, сенатор, министър. Всеки път демократично избиран, но никога свалян със сила. Чили е имало президенти и преди него. Предшественикът на Алиенде - Монталва - също бил избран демократично и демократично отстъпил мястото си на демократично избрания Алиенде, но го критукувал заради управлението му. И колко интересно ... точно по времето на президента Алиенде, Монталва бил демократично избран за сенатор и председател на Сената (вторият по важност пост в Чили). Колко демократично от страна на Алиенде - да "разреши" това да се случи по време на неговото "собствено" управление! Но и колко недалновидно - да не види какво е искал да му каже демократичният избирател точно сега точно по този начин: че мението на избирателя може да се промени, точно така както може да се промени мнението на всеки човек; че индулгенции во-веки-веков-амин може да има в християнството, но не и в политиката. Това Алиенде разбрал чак когато президентският дворец бил обкръжен и пушките запукали, но вече било късно, твърде късно. Някои градове имат повече улици с имена на дървета отколкото дървета, казва Лий Чайлд за Америка. И у нас е така, пълно е с улици кръстени на герои, но герои няма. Е, поне дървета си имаме.
Върви си Спирос из града и без да иска подслушва разговор. Двама приятели си говорят как някаква нова частна компания изстрелвала спътници само срещу 5 милиона долара. "Свободна инициатива = свободен свят", заключава единият. "Светът може и да е свободен, ама хората не са! Я се пробвай ти да изстреляш спътник", свободно се намесва в разговора Спирос и отминава бързо - да не би да им хрумне някоя контра-инициатива.
Върви си Спирос из града и си мисли за добрия славянски бог Белобог. Изведнъж уединението му бива прекъснато от някакви клошари, мерещи костюми край кофите за боклук.
- Боже, какви лоши хора са се навъдили, да изхвърлят чисто нови дрехи - нареждат клошарите. Боже, какви лоши хора са се навъдили! Вместо да ти благодарят за добрината на оставилите костюмите край кофата, тези ти се оплакват, мисли си Спирос и потъва обратно в дълбоките води на славянската митология. Върви си Спирос из града и си мисли за добрия гръцки бог Посейдон. Размишленията му биват прекъснати от някаква натрапница.
- Бог да ви помага, господине, дайте някое евро! - казва му тя. - Добрият бог не работи с посредници, госпожо. Защо не го помолите да помогне директно на вас, вместо на мен? - отговаря Спирос и отново потъва в дълбоките води на гръцката митология. Върви си Спирос из града и размишлява за добрия ацтекски бог Кетцалкоатл. Размишленията му биват прекъснати от някаква натрапница.
- Господине, имаш ли да ми дадеш 20 евро че съм болна? - пита го тя. - Евро имам, ама желание нямам - отговаря автоматично Спирос. - Нямаш, ама да знаеш че Бог всичко вижда - назидателно нарежда натрапницата. - Вярно е че добрият бог всичко вижда и може би затова ти си болна, а аз съм здрав - още по-назидателно отговаря Спирос и отново се потапя в дълбоките води на ацтекската митология. Стаменко си мисли за пъзели. Колко ги обичаше дъщеря му като малка! И колко добре ги подреждаше! И точно преди да се потупа по рамото заради умната си дъщеря, му идва наум че в пъзелите на дъщеря му нямаше никаква философия: фиксиран брой парчета се подреждат по един-единствен начин.
Пъзелът на живота е доста по-сложен. Едни го редят с по-малко парчета, а други - с повече. Различните хора гледат да използват различни парчета. Любовта на Пешо към жените го "обогати" с 3 развода. Любовта на Киро към автомобилите го направи собственик на фирма за международни превози. Само в едно си приличат пъзелите на отделните хора - винаги можеш да добавиш ново парче. Дадеш ли на Пешо и Киро по 10000 лева, всеки от тях ще ти каже: "Ох, да видиш как ще ги наместя тези пари!" И ще започне да ти споделя мечтите си за: > екзотични малдивски нощи с мургави красавици (Пешо), > нови гуми за камионите (Киро). Стаменко споделя прозренията си със Стати Статистика, но той го полива със студена вода: "Както всеки друг процес, наместването на парите в пъзела на живота има и обратен процес. Така както можеш да получиш извънредни пари, така можеш да понесеш извънредни разходи. Какво става с добре подредения пъзел на живота ти тогава? Разпада се, ето какво. И това важи не само за нас. Знаеш ли че 40% от американците не могат да се справят с извънреден разход от 1000 долара?" Стаменко се притеснява. Спомня си че преди 20 години дъщеря му се появи извънредно и непланирано, и той успя да я намести в живота си. Но сега се съмнява дали ще може да намести там един извънреден разход от 1000 лева. Причината е че сега пъзелът на живота му е много по-подреден в сравнение с преди. Защо му трябваше да го подрежда чак толкова? Гледам си брояча на блога за днес и що да видя: 0 посетители са прочели 6 страници. Невъзможно! Мисля, мисля и измислям това:
Толкова интересно пиша и писанията ми са толкова интелигентни, че са започнали взаимно да се четат. Просветителите от 19-ти век, наричани днес Народни будители, бяха странни птици. Заемаха високоморални позиции, но ги защитаваха от нискоинтелектуални окопи. Искаха да дадат на народа образование, а самите те не бяха образовани. Без да е учил каквото и да било, като изключим изучаването на християнски текстове по манастирите, Неофит Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) да преподава на децата в Свищов. Без самият той да е имал деца и без да е изучавал техниките на отглеждането им, монахът Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) с писанието си "Славяноболгарское детоводство" да учи цял народ как да отглежда децата си.
И за да не си помислите че имам нещо лично против Бозвели и сие, ще спомена че в по-новите времена учениците губеха време с четене на съчиненията на "просветителя" Тодор Живков - автор на 28 тома. А в най-новите времена: > един дребен "просветител" с прякор "Мистър 10%" заемаше поста на преподавател по "Изкуство на преговорите" в Новия брокерски университет, а > един "апостол" на просвещението, който не беше разбрал че по време на мандата му като шеф на Комисията за финансов обзор се случи фалит на нашенска банка, сега се подвизава като президент на висше училище за застраховане и аванси. Уж беше голям просветител Бозвели, а никой не казва кои са и с какво са известни просветените от него. Същото можем да кажем и за просветените от "бащата на просвещението" Живков. Убеден съм че никога няма да разберем как точно Мистър 10% е просвещавал непросветените си студенти, а още по-малко - кои са техните имена. Забележка: Имената на някои действащи лица са променени за да не се познаят и засрамят. Защото, съгласно справедливия Принцип на баницата, трябва да се срамят не псевдопросветителите, а тези които са се оставили да бъдат просвещавани от тях. The Happy Ending problem (named so by Paul Erdős as it led to the marriage of his friends Esther Klein and George Szekeres) was originally stated by Esther Klein in the following manner: There are five points on a flat surface, no two of which are coinciding and no three of which are on a straight line. Prove that four of these points are vertices of a convex quadrilateral. This simple theorem has a simple proof but, as the unheard of and complex concept of the so called convex hull is involved, the proof could be unintelligible to non-mathematicians, high school students inclusive. So, here is the simplest proof of mine, in which you can meet the familiar points and lines only. Let us think about the five points as of two lines and an extra point. Line l1 is defined by P1 and P2, line l2 is defined by P3 and P4, and P5 is the extra point. There are only 3 cases to consider: Case 1. Neither line intersects the segment between the points on the other line. One can build a convex quadrilateral by connecting the points on l1 and l2. Case 2. Each line intersects the segment between the points of the other line. One can build a convex quadrilateral by connecting the points on l1 and l2. Case 3. Only one of the lines intersects the segment on the other line. Let us assume without loss of generality that l1 intersects the P3P4 segment of l2. P5 can be in any part of the plane, but fortunately those parts are of only two types, O (coming from Other) and S (coming from Same). О means there exists a line dividing the plane so that P5 is in one half of the plane and a triangle consisting of three of the other points exists in the other half such that when P5 is connected to two of its vertices a convex quadrilateral is built (see below the line P2P4 allowing us to build the convex quadrilaterals P2P3P4P5 and P1P2P5P4). S means there exists a line dividing the plane so that P5 is in one half of the plane and a triangle consisting of three of the other points exists in the same half such that when P5 is connected to two of its vertices a convex quadrilateral is built (see below the line P1P2 allowing us to build the convex quadrilateral P4P1P2P5). We have just exhausted all possible arrangements of two lines and a point in a plane and proved that a convex quadrilateral can be built in each and every one of them. Q.E.D.
Цветан се похвалил пред колегите:
- Купих цветя за дома на слепите сирачета и сам ги засадих. - Аз да бях, щях да купя аудиокниги за дома на глухите сирачета - пошегувал се Стаменко. Така на Стаменко му излязло име на циник, а на Цветан - на благотворител. Стаменко не се притеснил. Казал си: "Така е когато се мъчиш да обясняваш истината на глухи - все едно се опитваш да им пуснеш аудиокнига." Спомняте ли си вица за мениджърите и овчаря? Излезли група мениджъри на екскурзия с балон. Появил се силен вятър и отвял балона в непознати места. По едно време балонът се снишил, мениджърите видели овчар пасящ овцете си и му викнали: "Хеей, къде сме?" Овчарят отвърнал че са близо до земята в балон с топъл въздух, а те му се подиграли че с този начин на мислене не е чудно че е овчар. Засегнал се овчарят и ги попитал дали не са мениджъри по професия. Учудили се мениджърите как е познал. "Накарахте ме да се почувствам виновен заради това че ВИЕ не знаете къде сте", отвърнал овчарят и показал на мениджърите че докато те са мениджъри по професия и овчари по природа, той е овчар по професия и мениджър по природа (най-малкото защото не се оставил последната дума да не е негова).
Много често можеш да чуеш от някого: "Не мога да съм пенсионер, не мога да стоя без работа. Не разбирам хората, които мечтаят да се пенсионират". Като чуя две "не мога" и едно "не разбирам" чувствам че става дума за човек с физически и умствени ограничения. В същото време, говорителят си мисли че е заявил превъзходството си над пенсионерите (20% от населението), както и над половината от работещите, които мечтаят да се пенсионират (още поне 30% от населението). Казано с няколко думи, баш-овчарят мисли останалите за овчари. История 1. Стаменко се събуди в 2 часа през нощта. Тъмно беше, ама се сети че денят ще бъде светъл, нали е Ден на народните будители. Замисли се необходимо условие ли е да си събуден, за да си будител. Погледна към жена си. Отвреме-навреме тя изхъркваше като ранена ламя. Изведнъж го огря лъчът на просветлението: За да си будител не е нужно да си пробуден. Можеш да будиш другите и с шума който вдигаш (в пряк и преносен смисъл). Затова, много напълно "заспали" съвременници са продължители на делото на народните будители. История 2. Кака Кина "Концептуалната аналитичка" си изкарваше хляба с анализи на концепции. Този месец получи поръчка да анализира концепцията за народното будителство. Анализира жената дълго и мъчително, докато не се умори и не заспа. И тогава ѝ се присъни Морфей - древногръцкият бог на сънищата - който ѝ каза: - Много народи се кланят на боговете на сънищата, но българите са уникални с това че се кланят на враговете им - будителите. Че дори са им нарекли ден, и то не какъв да е, ами цял национален празник. - Как ще коментирате тази българска уникалност, Ваша божественост - попита го кака Кина. - Аз съм бог на съня, а той е нещо което обединява всички хора. Уникалностите разделят хората и затова ме отвращават - рече Морфей. - Ако едно нещо е уникално в културен план, то е непреводимо на езиците на другите народи, и следователно е неразбираемо за тях. В този смисъл, то не е важно за човечеството. Потресена от откритието на Морфей, кака Кина се събуди. Взе клавиатурата и се опита да накара преводачката на Гугъл да преведе думата "будители". И се разстрои като видя че културната уникалност на концепцията за будителите наистина е непреводима и неразбираема за другите. P.S.
10 Април 2020 Гугъл прогресира, но (година и половина по-късно) българската културна "уникалност" продължава да е неразбираема за другите. Разликата между успешните и наистина успешните хора е че вторите почти на всичко казват НЕ. Уорън Бъфет
Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по позитивно мислене? Вместо "НЕ използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята". Интелигентните читатели ще разберат че това е виц. Това, което интелигентните сякаш не разбират е че позитивното мислене е смешно единствено във вицовете. В живота, позитивното мислене може да има трагични последици. Подземните солни находища в пустините на щата Ню Мексико изглеждали идеални за съхранение на радиоактивни отпадъци и федералното Министерство на енергетиката решило да заравя варелите там. Само дето имало една тънкост: за да се стабилизират отпадъците, те трябвало да се смесят с НЕорганичен консуматив за котешка тоалетна. Ядрена физика, какво да се прави! Да, ама някакъв служител на поддоставчика на консуматив имал собствено мнение: "Как така НЕорганичен консуматив? Какъв е този НЕгативизъм?" Затова, записал в инструкциите че трябва да се използва органичен консуматив. Който впоследствие предизвикал изтичане на радиоактивен материал. Замърсяването затворило за 3 години струвалия милиарди долари проект за складиране на радиоактивни отпадъци (WIPP). Щатът Ню Мексико наложил глоби от десетки милиони долари както на Министерството, така и на поддоставчиците му. 21 работници били облъчени, а почистването на замърсяването струвало само ... 500 милиона долара. Независимо дали ще е в мократа баня или в сухата пустиня, позитивното мислене винаги излиза скъпо. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
September 2024
|