Аналитиците сякаш нямат интерес да се запитат къде са тези, чиито куршуми отиват "на вятъра". Не ми е трудно да намеря отговор: доста от тях са били откарвани в лазаретите или вкъщи (в оловни ковчези). Излиза че, по един парадоксален начин, философията "Не убивай!" е вземала жертви*.
Странно е, но и съвременниците правят подобни неща, просто инструментите са други. И като казахме "инструментите" ... да вземем за пример рок-музиката. В някои стилове се "изстрелват" хиляди ноти в минута** или десетки хиляди ноти в песен***, но и там целта (да се създаде нещо смислено и красиво) се пропуска прекалено често. Пропускайки целта, по един парадоксален начин, авторите се "самоубиват", убивайки творбите си, а и тези почитатели на рок-музиката които не бъркат количеството с качество.
____________________________________________________________
* сред "философите" които са я практикували; каква част са били те от американските жертви (58 000 убити и 300 000 ранени) е трудно да се каже
** в бързите разновидности на хеви-метъла
*** в прогресивния рок, с неговите 15-минутни песни