В продължение на поне 30 години не се бях сещал за него, но в синьо-черните нощи той не е спал, а е свирил и композирал ... че да си заслужи всичките 8 награди "Грами" и 13 почетни доктората. Хвала!
Вчера ми се наложи да цитирам Уинтън Марсалис, та се сетих как преди 40 години се "запознах" с него. В някакво нощно джаз-предаване представиха албума на Хърби Хенкок "Квартет". Там едно младо момче "открадна" шоуто на "големците" в джаза. Особено впечатление на синестетичния ми мозък направи светлият лунен звук на тромпета му, на фона на мрачното синьо-черно свирене на останалите.
В продължение на поне 30 години не се бях сещал за него, но в синьо-черните нощи той не е спал, а е свирил и композирал ... че да си заслужи всичките 8 награди "Грами" и 13 почетни доктората. Хвала!
0 Comments
Прочетох една история как някаква група, без да разбере, написала песен по текстове, предназначени за две песни. Не разбрах поуката (мамка ти, хер Алцхаймер), но текстът ме стимулира интелектуално, та измъдрих това:
Музиката си прилича с метронома - залита ту в едната, ту в другата посока. Едната посока е усложняването: а) песен с два (или повече) текста; б) композиция от две (или повече) части; в) китара с два (или повече) грифа; г) бас-китара с 2 комплекта (т.е. 8) струни и т.н. Усложняването има и сенчеста страна, публиката започва да те разбира все по-трудно (мамка ти, господин поет-китарист). Започва и по-малко да те харесва, особено женската ѝ част. Затова някои предпочитат опростяването. Попитали саксофониста Лестър Йънг защо е сменил барабаните с тенор-саксофона, а той рекъл: "Много просто: докато разглобя и прибера барабаните след концерта, колегите вече са се омели с най-яките мацки!" Какво ще изберете:
а) да ви отрежат половин ухо или б) да ви извадят двете очи? Не, не е добро това начало, ще пробвам с друго ... Знаете че в доста семейства мъжете слушат жените си с половин ухо. А знаете ли че често така слушате и музиката? Не? Помъчете се да се сетите колко такта е дълъг българският химн и в каква тоналност е френският! Тук се крие магията на музиката, нея не я гледаме с логичните си и критични очи, а я слушаме с емоционалните си и не толкова точни уши. Поради което не обръщаме голямо внимание на глупавите текстове. И слава богу, иначе можеше да ни хрумне да забраним пеенето по текст, за да не проваля естетическото преживяване. Вероятно по същата причина в древния Египет са забранявали на занаятчиите да надписват продукцията си. Късен социализъм. Късна софийска вечер. Лъвов мост. Дирекция на Народната милиция. Граждани вървят към близката спирка и гледат как някакви дългокоси младежи, заключени зад централния вход на милицията, протягат ръце към тях и викат за помощ. Какво ли са направили тези деца, че са ги заключили тук? Дали не са ги били, дали ги държат тук гладни и жадни? Това си мислят гражданите, гледайки ужасено какво става зад вратата.
На какво ли се зверят тези минувачи, пита се дежурният милиционер в будката край входа. Зад него е стената на будката, а зад нея стената на сградата. По тази причина той гледа точно в обратната посока на гражданите и не може да види какво става зад входа на милицията. А какво става там, наистина? Рокаджиите, които досега са репетирали в мазето на сградата, са свършили репетицията. Сега те репетират друго - как да се правят на интересни пред публика. След малко идва рейсът и обира публиката. И като няма пред кого да се правят на интересни, на рокаджиите им писва и натискат звънеца. А дежурният милиционер от будката идва да им отвори вратата. Рок в мазето на милицията? Брей, какво авторско въображение, ще кажете. Въображение - друг път, ще отговоря, просто бях един от репетиращите. Q: Как се разбира че сцената е наклонена?
А: На барабаниста лигите му текат от едната страна на устата. Човешко е да се греши. Често грешенето идва от срама да кажеш: "Не знам!"
След концерт, някаква почитателка попитала Луи Армстронг какво е джазът, а той нафукано отговорил: "Ако ти се налага да (ме) питаш какво е джазът, ти никога няма да разбереш." Сигурно ѝ е бил сърдит че го е слушала 2 часа, без да разбере какво слуша. След този отговор е твърде вероятно да му е била сърдита и дамата - Армстронг не просто ѝ казал че не разбира джаза, но и че никога няма да го разбере. Вместо да се сърдят един на друг, и двамата би трябвало да усетят че са свършили по една глупост: > почитателката е трябвало да попита някой друг, по-компетентен и/или приказлив, а > Армстронг е трябвало да разбере че говоренето му работи срещу свиренето му - докато с музиката си той е печелел почитатели за джаза, с отговора си той е отблъсквал по-любопитните от тях. С това име, Куин нямаше как да станат Царе на рока. Том Пети беше по-близо, но и той не успя.
С точно това име Queen нямаше как да станат Царете на рока. The Kinks бяха доста по-близо, попречи им само една буква.
Българската песен на Евровизията отпадна на полуфинала. Кое ѝ е българското, ще попитате, след като я изпълнява чилиец на английски, и я продуцира Саймън Филипс - англичанинът, който седи зад барабаните? Как кое, ще отговоря, текстът и музиката са дело на българина финансирал песента. Тук е ключът от мазето - явно, покрай другите големи разходи, парите не са му стигнали да си купи чужди текст и музика. Ако следващия път го направи, току-виж стигнал финала.
Сещам се за маркиз L'Hopital и математиката му, купена изцяло от Йохан Бернули. Затова още го помнят - маркизът си плати като поп, без да се стиска, и получи всичко. Ето това е истинското Правило на L'Hopital: Това, което не става с пари, става с много пари. ... е силно повлиян от "Щурците". Е, ако не е бил повлиян, то определено ги преоткрива.
Българската държава финансирала пънк-албум. Що за пънкар трябва да си за да галиш вимето на държавата, вместо да ѝ сриташ задника? Това е все едно Sex Pistols да се бяха молили на правителството на Нейно величество и подчиненото им БиБиСи за финансиране и ефирно време, срещу обещанието да сменят Anarchy in the UK с Monarchy is OK.
Вече съм писал за връзката "рок-музика - дебилност", но научавам за по-подходящ пример: при 3 студийни албума, югославската "Корни Група" имала 6 сборни.
Ако трябва да пробваме зъбките на сарказма си върху групата и лейбъла ѝ, то ... понеже студийните албуми са от 70-те години, т.е. издадени са на винил, т.е. кратки са, та ... можем да допуснем че всеки е с максимум 8 песни. Следователно, общият брой песни е 3*8 = 24. На езика на бизнеса: има възможности за издаване на още (С(24, 8))! - 6 различни сборни албуми на групата, което си е сериозно число с около 4 000 000 знака. В продължение на 2 години ФБР разследвало дали в текста на песента Louie Louie няма закодиран таен подтекст. След като литературните им анализи не дали резултат, голям шеф се сетил че музиката на песента звучи мръснишки. Нови анализи показали че няма закон, съгласно който се санкционират "мръсните" мелодии. Едва тогава от ФБР зарязали разследването.
Пускам си някаква група и що да видя: басът -> 6-струнен, китарите -> 7- и 8-струнни. Очаквах певецът да бъде с 2 усти, но не беше.
Разни "умници" се питат как става така че днешните млади слушат стара музика (Бийтълс, Стоунс, Дилън, Крийдънс, Полис). И си отговарят с някакви конспиративни теории, напр. че старата музика убивала новата заради музикалната индустрия и страхливите ѝ шефове. Вместо да се сетят за Бръснача на Окам, т.е. за това че има елементарно обяснение за състоянието на нещата: днешната музика става за всичко друго (гледане и танцуване), но не и за слушане (на мелодиите и текстовете).
Послепис от 17.03.2023 В автобиографията на Нийл Пиърт, прочитам съзвучна мисъл, дело на кларинетиста и композитора Арти Шоу (1910-2004): "Никога не съм могъл да разбера защо им трябваше да танцуват на моята музика. Тя беше достатъчно добра за да я слушат." Математикът използва езика внимателно. Той няма да каже че едно множество е просто, защото елементите му са прости числа. В обратния случай, когато говори за безкрайно множество математикът няма да каже че елементите му са безкрайни. Безкрайността на множеството характеризира него, не елементите му. Какво безкрайно има в числото 2, елемент на безкрайното множество на естествените числа?
Лаикът използва езика невнимателно. За лаика характеристиката на множеството е характеристика на елементите му (и обратното). За лаика от това че "Ролинг Стоунс" са легендарни следва че и барабанистът им е бил легендарен. Много се извинявам, господин лаик, но нямаме основания да наречем покойния Чарли Уотс легендарен. Той нито можеше да солира като Карл Палмър, нито да композира като Фил Колинс, нито да се напива като Кийт Муун, нито да пише текстове като Нийл Пиърт. Да не говорим че никога не бе пръв в нещо: > било в свиренето с 2 бас-барабана като Луи Белсън, > било в свиренето само с една ръка като Рик Алън. Ама той се обличал стилно и имал скъпи коли, ще кажеш. Такива "легенди" ги имаме с хиляди и у нас, ще кажа аз. Q: Да крадеш е престъпление, да крадеш от сляп човек е двойно престъпление! Що е то?
А: Не знам що е, ама се сещам за 32-то латино-Грами: уж е на ФСБ, а реално е в дома на слепия Хосе Фелисиано. Q: Ами ако наистина е на ФСБ? А: Мъка ми е за за акъла им - как за 31 години не са се сетили да му пишат да им прати наградата? ... ги има не само в българския. Ако се заслушаме в тази песен на Diana Krall можем да чуем следния бисер: "POLAR BEAR RUG me, don't BUG me".
Обикновените хора са доволни от живота, когато са добри музиканти в добър оркестър. По-активните се стремят да се наложат като лидери (диригенти). На малцина им хрумва че освен да репетира и концертира, оркестърът създава продукт (запис). С други думи, малцина се стремят да се изявят като продуценти.
Това че оркестърът трябва да има какво да свири е сякаш най-голямата тайна. За масите музиката е винаги даденост. Истината е че даденост са музикантите; за музиката е нужен композитор. Музикални училища и консерватории бълват музиканти на тон, но да завършиш "Композиция" съвсем не те прави композитор. Правилно сте разбрали, тук не става дума само за музика, а и за хобита, професии и семейства. Става дума за живота, където да си само изпълнител не e достатъчно. Имаше едно време едни българи, които мечтаеха да са негри в Алабама ... дали е защото не знаеха какво е да си негър в Алабама или е защото имаха чувството че тук не са на мястото си ... сякаш си мислеха че ще бъдат на мястото си в Алабама, защото там има повече място ... понеже щатът е по-голям от България, но по-слабо населен.
Това че някъде има място, съвсем не значи че там ще намериш мястото си. Заради това че Алабама е пълна с блус-музиканти, рок-блусът на нашенците вероятно щеше да се сблъска не с непрекъснато въртене по радиото (което му се случи тук), а с пълно пренебрежение. Да не говорим че алабамските блусари имат следната професионална поговорка: "Една птица с една песен пролет не прави". Което ни кара да мислим че в Алабама нашенците щяха да си намерят хамалски или келнерски, а не музикантски места. Така или иначе, нито един от нашенците не отиде в Алабама. Поетът и авторът на музиката загинаха в България. Певецът също загина, но само в професионално отношение: вместо да пее в залите на Алабама, той започна да пее в кръчмите на Асеновград. Дали останаха тук защото не вярваха в това което пеят? Или бе защото докато устите им пееха, душите им не смееха? От това че си творец не следва че имаш творческо мислене.
По време на концерт на Хари Белафонте, танцьорка настъпила кабела на китариста и китарата му замлъкнала. Хари подивял и след концерта заповядал: "Разкарваш тази китара и си купуваш класическа! Не искам подобни случки да се повтарят!" Опитният творец Хари сякаш не знаел че на концерт класическата китара не може да се чуе, освен ако не е включена към усилвател: а) директно - което я прави електрическа - или б) индиректно - през микрофон. Какво ще се случи ако танцьорките настъпят кабела на микрофона? Проява на творческо мислене би било да разкараш от сцената не електрическата китара, а танцьорките. Е, имало поне един човек с творческо мислене на сцената - китаристът Джак Чекини. Той си купил класическа китара и за времето до следващия концерт се научил да свири на нея. Харесало му и преминал на класическа музика. Там нямало танцьорки да му настъпват оборудването. Е, имало диригенти, които да му казват какво и как да свири. Китаристът решил и този проблем творчески: започнал да дава уроци по китара на китаристи. Учел джазмените на класическа китара, а класиците - на джаз. Сега той казвал какво и как да се свири. Когато написа хита "Прах, носен от вятъра" Кери Ливгрен мислеше за вечността и за човешката трагедия: в краткосрочен план можеш да издигаш кули и да печелиш милиони, но в дългосрочен план ти, заедно с кулите и парите ти, ще се превърнеш в прах, носен от вятъра.
Ех, Кери, да беше помислил малко повече, та да оцениш в пълна степен човешката трагедия! В дългосрочен план повечето от нас, подобно на татко ти, ще лежим затиснати от тежки надгробни плочи и ще ни се иска ... ах, как ще ни се иска ... да сме прах, носен от вятъра! Удивително е как се стремим да се впишем в някаква традиция. Ако сме дърводелци, ще ни заловят в това престъпление когато кажем: "Аз съм трето поколение дърводелец". Ако сме теоретици, няма как да не извършим греха, казвайки че сме от школата на професор еди-кой-си.
Колко ли неприятно щяхме да звучим на основателите на традициите, ако можеха да оживеят и да ни погледат сеира? Как ли щяха да звучат на "акустичния" блусмен Робърт Джонсън песните, в които електро-китаристи с крака, залепени за дисторшъните и уа-уа педалите, търсят корените си и ги откриват в неговата музика? Дали щеше да е възхитен, безразличен или отвратен? 19-годишният китарист Dewey Bunnell създал най-простата песен в историята на рока - хитът "A Horse with No Name". Песента се състояла само от 2 акорда, но единият от тях бил загадка за теоретиците: те не разбирали как един самоук китарист може да стигне до главоблъсканицата наречена Dadd6add9, която била извън класацията "40 най-популярни акорда за рок-китаристи". А нещата били елементарни: авторът търсел лесен начин за подреждане на пръстите си, който освен всичко друго да звучи добре. Така се родил най-големият хит на групата "Америка".
И аз съм самоук, та затова едва сега ми хрумва че от години се занимавам с Диофантови уравнения. За тях знам само 2 неща: 1. че се интересуваме от целочислените им решения, и 2. че за тях няма общи теоретични подходи, а "нападението" трябва да е специфично за всяко "нападнато" (уравнение или система от уравнения). Това непълно знание получих късно, което не ми попречи да започна математическите си импровизации с мислене за диофантови уравнения (пример тук). Сега ми хрумва че дори и най-известното ми откритие (хипотезата, за която писаха тук) може да бъде записано като система от уравнения, при която се търсят естествени числа n, такива че: p(n) = r(p(n)) p(p(n)) = r(p(p(n))) където: а) с p(n) означаваме n-тото просто число, б) с r(n) означаваме обърнатото наопаки n. За любителите на загадките: хипотезата ми е че единствено числата 1, 2 и 3 са решения на горната система от уравнения. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
October 2023
|