Category: Music - Ivan's island

Тъпанари и перкусионисти

4/20/2025

Днес правя следното "епохално" откритие:
Тъпотата ти се познава, както в живота, така и в смъртта.

Номер едно в класацията на тъпанарите е Джон Бонам, умрял безгласно С (по-скоро ОТ) кило водка в тумбака.

Кози Пауъл не бe чак такъв тъпанар; той не завърши живота си като безсловесна твар, а остана в историята с "откровението": OH SHIT!

Бъди Рич бe на съвсем друго ниво - както като перкусионни умения, така и като остроумие. Лекарите искаха да успокоят болките му и го попитаха към какво е алергичен, а той отговори: "Към кънтри-музика!"

Герои и феодали

4/10/2025

Наскоро писах за фалшивите и истинските герои на българската популярна музика. Сега смятам да се извися хеликоптерно и да кажа това:
Героите ги произвежда не просто сцената, т.е. публиката. Преди имаше (а вероятно и сега има) феодали, на които бяха (или сега са) дадени права да обявяват някои за герои, и да пречат на други да станат такива.

Сещам се за музикалния соц-феодал Тончо Русев, помагал на едни (и пречил на други) да свирят в чужбина или да се появяват по радиото и телевизията. Не беше само той, под него имаше дребни феодалчета. Ще дам пример, за който едва ли сте чували: по времето на социализма на ФСБ им се осигуряваха големи зали и публика за тях. През 1984 г., например, Школата за запасни офицери в Плевен прати стотици войници, че да не свирят ФСБ в празна зала.

Феодали имаше и на литературната "сцена". Според историчката Мария Тодорова по времето на социализма Николай Хайтов бе изградил "издателско-пропагандна империя". Заради връзките му с Тодор Живков (и полковнишкия му чин в ДС), с империята трябвало да се съобразяват дори феодалните старци от БАН (и теориите им). В пост-живковите времена, вместо да си отмъстят, старците обявиха полк. Хайтов за академик, а уж синия президент Петър Стоянов го закичи (през 2000 г.) с най-висшето държавно отличие - ордена "Стара планина". Аз да бях, щях да му дам ордена с мечовете, та да му върви на пагоните.

Какво от това, ще кажете, ФСБ и Хайтов бяха големи творци. Големи се виждаха на нас, малките рибки в малкия български аквариум. Излезеха ли на Запад от Калотина, гласовете им падаха с 2 октави, а цветовете им помръкваха. Затова всичките награди на Хайтов са с български надписи, а (извън България) свирнята на ФСБ се чуваше предимно по корабите, и само веднъж - в албум на Хосе Фелисиано. Да направим сравнение с две имена на истински герои:

книгите на Мария Тодорова се четат по целия свят, заради което тя стана член на една по-престижна (от "хайтовата") академия, сред чиито членове четем имената на Ойлер, Гаус, Дарвин, Айнщайн, Хайзенберг, Опенхаймер, Елингтън, Бунюел, Пикасо и т.н.;
свирнята на Милчо Левиев се чува от албумите на Били Кобам, Дон Елис, Рой Хейнс и Ал Жаро (и то ако решим да не споменаваме многото му собствени албуми).

Българска рок-джаз-уейв-митология

4/1/2025

Прочитам във вестника следната глупост:
Като ученик Воев сформира първата си група "Парадокс", заедно с Кристиян Костов. Двамата заедно с барабаниста Кирил Манчев избягват казармата, влизайки в психиатрична клиника. Все пак Кристиян Костов отива войник и групата се разпада. После Воев е част от джаз дуета "Воцек" и групата "Воцек и Чугра".

Както казват шопите, "образуват ми се нерви", та затова ще споделя следното:

1. Бях на концерт на "Парадокс" през лятото на 1983 г., но Воев го нямаше на сцената. На баса и микрофона беше Васил Гюров. Воев го нямаше и в залата, иначе бих го запомнил заради прическата. Сигурно е имал творчески конфликти с колегите си, което е лесно обяснимо:

барабанистът беше с ограничен мироглед, вероятно не само заради бретона закриващ очите му, а
китаристът бе претенциозен тип от породата "никой, мислещ се за някой", което той разбра едва когато отиде в родината на "Rush" и "Mahogany Rush".

2. За пръв път видях Воев на сцена през лятото на 1984 г., но там беше с професионални музиканти, та не му бе разрешено да пее. Зад микрофона имаше истински певец, който добре се справяше с партиите на Дейвид Лий Рот (въпреки че беше хорист в "Йоан Кукузел").

3. Не знам как така с Кирил Манчев са успели да избегнат казармата (влизайки в психиатрична клиника), след като Кирил Манчев (поне известно време) е служил в свързочния полк на 3-та армия, където прическата "нула номер" е отворила очите му за нещата от живота. Подозирам каква е била воевата клиника (клиника с връзки, т.е. на хартия), след като през 1984-та 19-годишният Воев беше на сцената (да свири You Really Got Me), а не в клиниката (или казармата).

4. Това с джаз-дуета избива рибата. Тъй като записи на този дует няма дори в Ютюб, ще дам пример с втората (разширена) версия на дуета. Да наричаш подобна мазнЯ "джаз", значи да си наистина за психиатрична клиника.

5. Що се отнася до "творчеството, отдавна издържало теста на времето и символизиращо вика на цяло едно поколение, който отеква и досега", ще добавя следното: доста демографски-слабичко ще да е било това поколение, след като горепосоченият "джаз"-клип е гледан само 70 пъти (вкл. 2 пъти от мен).

Доближих се до Кевин Бейкън, да се готвят Блек Сабат

2/22/2025

Благодарение на отличния Бейкън-калкулатор и вроденото ми любопитство, открих че моят Бейкън-номер е 3 (през Росица Данаилова).

Започвам да търся Сабат-калкулатор, че да видя дали не може да си подобря Сабат-номера, който засега е 3. Ердьош-калкулаторът отдавна го знам, но там (както се казваше в рекламата): Не става само със свирене (и снимане), трябва и акъл!

Послепис
1. Засега съм изпреварил Айнщайн, с неговия Бейкън-номер 4 и Сабат-номер 5.
2. Доколкото Ердьош-номерата се дават за авторство на research papers в математиката (но не и в химията, физиката, езикознанието, богословието и т.н.), то посоченият тук номер 2 на Айнщайн е фалшив. Както и тези на физика Стивън Хокинг и актрисите Натали Портман и Лиса Кудроу (за които ще докладвам допълнително). Дали не съм на път да разкрия световна конспирация?

Послепис 2
Ако Ердьош-номерата се даваха просто за писане на нещо, то моят номер е 4, заради съавторската ми формула, която на "жаргона" на OEIS се записва така: А000203(n) = A000593(n)*A038712(n).

С това свободно третиране на писането, излиза че моят комбиниран ЕБС-номер 10 (= 4+3+3) "надцаква" Айнщайновия номер 11 и Портмановия (също 11).

Незаменимите, втора серия

2/21/2025

Преди време завърших първата серия така:
А какво е ставало когато ти си замествал някого, ще попитате. Не съм! Винаги съм отивал или в новосъздаваща се организация, или на новосъздадена позиция. Така и не разбрах какво е да заместваш някого.

Сега се сещам че ми се е случвало да заместя ... напусналия барабанист на една рок-група. На първата репетиция присъстваше художественият ръководител на групата - да види що за стока съм и (ако ме одобри) да ми даде наставления. Човекът беше мултиинструменталист, с музикална гимназия и консерватория зад гърба. Одобри "стоката", но аз напуснах след втората репетиция ... за да участвам с приятел в нова група. Тя си нямаше художествен ръководител, но имаше голяма и добре оборудвана зала за репетиции в центъра на София.

Година по-късно вървя по "Раковски", а зад мен се чува тежко дишане. Обръщам се и гледам - художественият ръководител. Искал да говорим за нещо. Питам го защо е търчал, вместо да ме викне, а той казва че ми бил забравил името. Искал да ми предложи да ходим в чужбина да акомпанираме на някаква вокална група. Казвам му че в музикално отношение вече съм само слушател и той си тръгва. А аз се сещам че да предложиш работа на човек, дето не му знаеш името (и си го чул само веднъж), говори доста добре за репутацията на човека.

Едно "Грами" в ръцете е повече от две в мечтите

1/13/2025

Нещо не е наред и с другото българско "Грами" - онова с мистериите. Но ... нека първо уточним действащите лица:

1. Продуцентът Марсел Селие е отговорен за продуцирането на 4 албума, всичките със заглавието Le Mystère des Voix Bulgares, но с номера от 1 до 4. Според някои източници награденият с "Грами" е точно продуцентът - за втория от албумите. Информацията на тези източници звучи най-логично, тъй като "Грамито" не би могло да е за изпълнител. Елементарно, Уотсън, албумът има един продуцент, но няколко различни изпълнители.

2. Според други източници, наградата не би могла да е за хора "Мистерията на българските гласове", защото е награда за най-добър традиционен фолк албум. А албумът е Le Mystère des Voix Bulgares, vol. 2. Хорът просто изпълнява част от музиката в албума. Ако трябва да направим аналогия с "Оскарите", то "Оскарът" за най-добър филм се дава не на актьорския ансамбъл, а на продуцентите.

3. Доста българи допускат грешка, наричайки хора с името на поредицата от албуми. Всъщност, името на хора според различни източници (и в различни моменти от времето) е различно. Как можеш да кажеш че някой е награден, ако не можеш да цитираш точното му име?

Ако трябва да изразя своето мнение накратко, то и това "Грами" не е българско. То е дадено на АЛБУМ, и е получено от ПРОДУЦЕНТА на албума. Имената на албума и продуцента (за разлика от това на хора) се знаят съвсем точно (виж по-горе) и звучат на френски, не на български.

За избягване на съмненията в този и подобни случаи, предлагам прост Грами-тест:
А. Ако някой твърди че има награда "Грами", то нека я покаже.
Б. Ако някой твърди че някой друг има награда "Грами", то нека първият бъде така добър да каже:
Б.1. пипнал ли я е в дома на втория,
Б.2. на снимка ли я е видял или
Б.3. просто е чувал за нея.

Да хванеш цаката на музиката

12/19/2024

Трудно е да хванеш цаката на музиката. Да я слушаш е едно, да я танцуваш - друго, да я анализираш - трето, да я свириш - четвърто, а да я композираш е ... петото и най-трудното. Лошото е че понякога, с изкачването на тази "пирамида", способностите от по-долните нива се губят. Не сте ли чували как гениални поп-композитори са неспособни да анализират музиката си без да плещят глупости? А това че гениалният композитор никога не може да получи такова удоволствие от слушането на музиката си, каквото получават почитателките му, напикаващи се от кеф на концертите му? Да сте чули Пол Макартни да се е напикавал докато е слушал (или пял) "Вчера"?

Послепис от 18.01.2025
Ще цитирам текст подкрепящ мнението ми. Там се говори не за музика, а за литература:
... моето четене отдавна не е безгрижно и това чувство вероятно е познато на всички преводачи. ... човърка ме всеки израз, който не разбирам, всяка думичка, която не си е на мястото. Подчертавам, преписвам, мислено коригирам, все гледам да науча нещо ново - кошмар. Четеното отпускало, помагало да заспиш - не и ако си преводач.

С твоите камъни, бай Айнщайн

12/14/2024

Британският математик Макс Нюман бил и добър пианист. Случвало му се да свири с Айнщайн, което коментирал дипломатично: "За Айнщайн времето беше твърде относително".

New Immigrant Song

11/22/2024

We come from the land where palms tall grow
Where the midnight wind makes hot dunes flow
The power of Allah
Will drive our rafts to new land
To work all week, to earn and buy
Europe, we are coming

Човек, секс, музика

9/25/2024

След като разкрихме тайните:

човек ли е оплодената яйцеклетка, и
секс ли е било това между Бил и Моника,

иде ред на музиката.

Ако се питате музика е ли е произведението на Джон Кейдж, озаглавено 4'33'', ще споделя че вие бихте могли да го изпълните ПОНЕ ТОЛКОВА артистично, без да сте сте музикант/ка.

Изводът:
С думите трябва да се внимава. Представете си че Гошо Тъпото реши че 4'33'' е не тишина или музика, а математика. Той би могъл да изчисли косинус от 4'33'', но това би било СЪЩО ТОЛКОВА безсмислено.

Гошо мисли за рок-музика

9/14/2024

Казват му Гошо Тъпото, защото е зле с паметта. А тя, казват, била в основата на интелигентността.

Гошо е слушал любимата си песен "Листа" стотици пъти. И въпреки това не може да запомни текста ѝ. Чуди се защо. Дали е заради слабата памет или е заради нещо друго? Замисля се.

Тук е време да направим лирическо отклонение и да кажем две думи за интелигентността на Гошо. Той може и да не помни, но с мисленето всичко му е наред, защото се старае на база на минимално запомненото да стигне до максимално важни и дълбоки изводи. Важни и дълбоки ако не за другите, то поне за него. Това прави и сега.

Не е заради паметта ми, а е заради текста, казва си. Вместо да правят това което правят колегите им, т.е. да повтарят едни и същи куплети ad nauseam, музикантите са решили да пеят истинска поезия, написана за четене. Логиката на текста изключва повторенията и те са го осъзнали. Затова песента им е кратка, но въздействаща. Вярно че е по-трудна за запомняне, но когато става дума за изкуство това е плюс. Може би затова съм слушал песента стотици пъти, без да ми омръзне.

Пази главата!

8/14/2024

Ако се занимаваш с музика, и особено - с концерти, то шансът да повредиш главата си е голям. Който не вярва, да пита Лепа Брена и Крист Новоселич.

Как да интервюираме рок-музиканти?

7/13/2024

Откъде бих могъл да знам? Никога не съм интервюирал, нито пък съм мислил по темата. Но ... защо това трябва да ме спира? И така ...

Често интервюиращите са неподготвени и задават въпроси, които многократно са били задавани. Така досаждат на музиканта. Често интервюиращите показват втора слабост - карат интервюирания да се чувства свръхестествено, забравяйки че е човек. Така досаждат на публиката. Мисля че един добър въпрос би трябвало да стимулира интелектуално както интервюираните, така и публиката. Да не говорим че отговорът би могъл да ги научи на нови неща*. Например:

Знаете ли за случаи, в които рок-музиканти пеят за други музиканти или поименно ги споменават в песните си? Имате ли примери за позитивно, неутрално и негативно отношение на пеещите към музикантите, за които се пее?

_______________________________________________________________
* вкл. и на това че интервюираните са: а) незапознати с контекста в който функционират, или б) са твърде опиянени/напушени, че да разсъждават за него

Интелигентностите се различават

6/11/2024

След концерт, някаква почитателка попитала Луи Армстронг какво е джазът, а той отговорил: "Ако ти се налага да питаш какво е джазът, ти никога няма да разбереш." Как да го разтълкуваме?

Дамата сигурно е била с висока словесна интелигентност. След като два часа е слушала блестящите и простички импровизации на Армстронг, тя е очаквала от него блестяща и проста дефиниция на джаза и се е изненадала от отговора му. Не се е сещала че неговата интелигентност е музикална, а не словесна, поради което той не е бил способен да даде такава дефиниция.

Пременил се Илия, погледнал се - не се познал

6/5/2024

Езикът на днешните хора не е този на вчерашните. Уж могат да си говорят един с друг, а не се разбират. Вчерашният Илия наричаше "ритъм енд блус" музика базирана на блуса, която беше забързана, енергична и в 4/4 (а не в 6/8). Днешният Илия използва съкращението "аренби", но то се отнася за нещо съвсем друго.

Ако решим да изпуснем ритъма и да говорим за блус ... Джими Пейдж и Робърт Плант може много да са уважавали (на думи) Робърт Джонсън, но той не би нарекъл музиката им с думата "блус".

Да зарежем музиката и да поговорим за креативността изобщо. Ние, едновремешните, говорехме за креативността и рекреативността като за съзидателност (творчество) и пресъздаване (изпълнение на творчество). Първото се отнасяше до композитора и художника, второто - до музиканта и печатаря. А днешните Илийчовци смятат думите "рекреация" и "рекреативност" за думи отнасящи се до ... почивките, моля ви се! Сигурно смятат че потенето на плажа е също толкова рекреативно, колкото потенето на Робърт Плант на сцената (или на Марлон Брандо - на снимачната площадка).

Шуробаджанащина на сцената

4/30/2024

Вчера писах как ФСБ получили бизнеса, а оттам и името си, от чичото на лидера си, който (чичото) бил директор в монополиста "Балкантон". Е, ама поне можеха да свирят, ще кажете, при това по-добре от другите. Ще се съглася и ще призная че за мен един от двата най-добри полифонични момента в рок-музиката е финалът на песента им "Безсъница". НО ... щом говорим за ФСБ, винаги има няколко НО:
1. текстът на "Безсъница" е собственост на съпругата на лидера на ФСБ, а
2. полифонията ... можем ли да сме сигурни че е тяхна, а не (подобно на "Грами-наградата им") собственост на някой друг?

Чичото, племенникът, съпругата? Досущ като при мафията ... бизнесът не трябва да излиза вън от семейството. По тази причина навремето от ФСБ отпадна един от най-добрите БГ-барабанисти - Петър Славов (Пъпеша). За да влезе на негово място друг човек от семейството.

Митове за "Държавна сигурност"

4/29/2024

Мит 1. По времето на социализма "Държавна сигурност" колеше и бесеше.

Държавна сигурност беше оръдие на БКП, БКП - оръдие на политбюрото на ЦК на БКП, а политбюрото - оръдие на Тодор Живков. За оръдията от ниското ниво барутът не стигаше, затова те мълчаха. Събираха информация и я предоставяха на висшестоящите, след което изпълняваха нарежданията им, но нямаха инициатива, че им беше забранено.

Това ясно се вижда от докладите им. Ще се фокусирам върху музиката. Тук може да се прочете доклад, специално посветен на Тончо Русев, който показва че ДС е била наясно как и с чия помощ Тончо е овладял българската поп- музика (радио, телевизия, класации, концерти в България и чужбина, издаване на албуми). Като куриоз, ще обърна внимание как за студийна група на "Балкантон" е назначена групата на племенника на директор в "Балкантон", който директор бил един от хората на Русев в звукозаписния монополист. Групата станала "лицето" на българската музика, без да е имала и един концерт. За нея се внасяли безмитно и безплатно инструменти и апаратура. Сещате се, племенникът се казвал Румен, а дедите му били бояджии.

Тончо не обичал всички рок-групи. Пречел на "Щурците" и "Сигнал" да излизат в чужбина, защото не искали да записват негови песни. ФСБ излизали, нали били наши хора.

ДС знаела всичко за Тончо Русев, но той просперирал въпреки това ... защото бил толериран от някой висш партиен кадър (кой е бил той ДС не знаела или се правела че не знае). Върху доклада на ДС за Тончо никой не поставил параф "Да му се разгони фамилията" и Тончо си разигравал коня, включително като представял италиански хитове за свои. ФСБ се учели от него, та затуй и те опитали (с "Пак ще се срещнем след 10 години"), ама ги разкрили.

След падането на БКП, вече нямаше кой да контролира ДС и тя ... излезе извън контрол. Генералите започнаха да използват събираната с десетилетия информация и ... подобно на алхимици я превърнаха в злато. И като стана дума за злато ...

Мит 2. Златният, т.е. най-успешният и чист, български бизнес бил ИТ-бизнесът, защото БКП и ДС не го разбирали и пропуснали шанса да участват в него. Това била причината разни неизвестни, но умни, деца да открият "топлата вода" и да я продават по света.

Тук няма да влизаме в детайли. Само ще споменем бившата фирма на настоящия кмет на София, снесена и измътена от бивши хора на ДС. А който има време, желание и познания по английски, той може да навлезе в детайлите, прочитайки това интересно издание на MIT. От него може лесно да се разбере че умните български деца не са открили "топлата вода". Тя е била подгрявана за тях в продължение на десетилетия от хиляди български труженици и учени глави, за което били изхарчени милиарди.

Да убиваш или не - това е въпросът

4/18/2024

На хората им е трудно да убиват, но понякога се налага. Тогава повечето се правят на убийци. След "виетнамската" война, американски аналитици изчислили че на един убит виетнамец се падали по 50 000 изстреляни американски куршума. Ясно е че повечето куршуми съзнателно са били насочвани в грешни посоки.

Аналитиците сякаш нямат интерес да се запитат къде са тези, чиито куршуми отиват "на вятъра". Не ми е трудно да намеря отговор: доста от тях са били откарвани в лазаретите или вкъщи (в оловни ковчези). Излиза че, по един парадоксален начин, философията "Не убивай!" е вземала жертви - сред философите, които са я практикували.

Странно е, но и съвременниците правят подобни неща, просто инструментите са други. И като казахме "инструментите" ... да вземем за пример рок-музиката. В някои стилове се "изстрелват" хиляди ноти в минута* или десетки хиляди ноти в песен**, но и там целта (да се създаде нещо смислено и красиво) се пропуска прекалено често. Пропускайки целта, по един парадоксален начин, авторите се "самоубиват", убивайки доста от почитателите си - тези които не бъркат количеството с качество.

____________________________________________________________
* в бързите разновидности на хеви-метъла
** в прогресивния рок, с неговите 15-минутни песни

Креативна асиметрия

4/6/2024

На сцената креативността се възприема субективно, в спалнята - обективно. Да сте чули за спални приключения на някоя рок-звезда, при които тя си е палила, или забивала нож в, инструмента?

Замяната

4/1/2024

Замяната е болезнена. Заменят те ... я уволнение, я развод ... след което виждаш какво чучело е заместникът и си казваш: "За такъв ли са ме вземали и мен?" Сигурно това си е мислил виртуозният барабанист Карл Палмър, когато колегите му от ELP го замениха със "силовак-тупанджията" Кози Пауъл.

Възрастта е в ушите на слушателя

3/18/2024

Ако сте се заслушвали в песента Peel me a grape, то не може да сте пропуснали поетичното "Polar bear rug me, don't bug me". За какво си рекохте че става дума?

Ако смятате че лирическата героиня е искала да я ръгат на килим от полярна мечка, то вие сте за "Младост". Ако смятате че тя е искала да ѝ купят килим от полярна мечка, то вие сте за Центъра. Ако смятате че е искала да я завият с кожа от полярна мечка и да я оставят на мира, та да поспи на спокойствие, то вие сте за "Орландовци".

Който разбрал, разбрал!

Не е необходимо да си дебил, но помага: Музикантите

2/27/2024

Рок-бас-динозавър го напънал алцхаймерът и решил да издаде автобиография, в която написал: "Всъщност, няма най-добър китарист или барабанист. Всичко зависи от жанра и е напълно субективно."

Е, и това ако не е анти-логика! Как така хем ВСИЧКО зависи от жанра, хем е НАПЪЛНО субективно?

Горчиво

1/31/2024

След горчивините от изминалата година, с изострения си усет усещам горчивото в следната музикална история:

Дейв Брубек става световно известен джазмен, и първият продал джаз-запис в тираж над 1 милион, с композицията "Take five". Само дето нейният автор не е Брубек, а Пол Дезмънд.

Сигурно на Дезмънд му е нагарчало, когато са му казвали че е станал известен защото ... е свирил с Дейв Брубек.

Разни хора, разни идеали: Музиката

1/29/2024

Синестет съм, защото виждам музиката цветно. Сигурно затова се изненадах, когато онзи ден прочетох че други я виждат вкусно. Днес си препрочитам старите писания и се подсещам че трети я виждат мръсно.

Всеки си има собствено виждане, ще кажете, а аз ще добавя: каквито хората, такива и вижданията им. Едни хора са цветни, други имат вкус, а трети са мръсни.

За слушателите толкова, сега за творците ... Джанго Райнхард свиреше с 2 пръста на 6 струни и стана "Царят на джаз-китарата". Доста днешни китаристи свирят с по 4 пръста на 8- и 12-струнни китари, и въпреки това публиката остава безразлична. Елементарно, Уотсън, музиката се ражда в главата, другото е просто звукоизвличане.

Сетивно объркване

1/8/2024

Екип от френски учени провел винен експеримент. На 54 професионални енолози били дадени по една чаша червено и бяло вино, след чиято дегустация те трябвало да ги опишат с думи. Нормално е субективното изживяване да е различно при различните субекти. Затова те описали вината с различни думи, но и в двата случая те гравитирали около цветовете, вкусовете и ароматите на съответните растения/вещества:
а) червено, кафяво и черно, и съответно касис, череша, сушена синя слива, шоколад, въглен, катран - в случая с червеното вино, и
б) бледо и жълто, и съответно лимон, цитрус, бяла праскова и мед - в случая с бялото вино.

Закачката била че виното било едно и също - бяло, просто в единия случай била добавена червена боя без вкус и миризма. Заключението от експеримента: когато решава какво опитва, човек (дори и да е професионалист) отдава предпочитание на визуалното (цвета) пред олфактивното (вкуса и аромата).

Това съм го забелязал отдавна, без научни експерименти. Моят случай е особено интересен, защото някои от сетивата ми са объркани по природа - нали съм синестет. Това че принципно усещам музиката и в цветове съвсем не ме прави нечувствителен към цветовете на обложката на албума, която в някои случаи влияе на цветовото ми възприемане на музиката. Един от най-явните случаи е албумът на Били Кобам Spectrum. Признавам че обложката му не е нищо особено, но и че (специално за мен) тя успя да "оцвети" музиката. Подобна обложка от последния албум на Стивън Уилсън имаше нулев ефект върху мен.

Послепис от 09.01.2024 г.
Посъкратих текста, но не мога да не добавя какво научих днес: Били Кобам бил оказал голямо влияние върху Стивън Уилсън - с музиката (не с обложките) си.