Blog Archives - Ivan's island

Езотерично

2/27/2015

Какво означава езотеричнo? Много просто: създаденo за ограничен кръг хора, притежаващи специални/тайни знания. Да, ама .... какво езотерично има в книгите, купувани от всяка втора жена и от всеки 10-ти мъж? Tова са 30% от населението. И още нещо: кой езотерик с целия си акъл би приел да получава тайното знание от книжари-предатели, които за пари го излагат пред погледа на всеки?

Драги ми пишман-езотерици, истинските езотерици крият знанието си. Да вземем за пример питагорейците. Когато Хипасос от Метапонтум разкри пред света тайната за ирационалността на числото √2, питагорейците за отмъщение го удавиха в морето. А днес всяко дете знае че в √2 няма нищо езотерично.

Времето на машината

2/25/2015

Откъсването на производството от потреблението не е от вчера. От една страна, откъсването е темпорално - трайността на стоките става все по-голяма. От друга страна, откъсването е ролево - разделението между производители и потребители нараства.

Увеличаването на трайността на храната се постига по 3 начина: а) чрез намаляване на бързоразвалящите се съставки, б) чрез добавяне на консерванти и в) чрез комбиниране на първите 2 начина. Храните все повече се превръщат в "хранителни стоки". Темпоралното откъсване е свързано с ролевото. Материалният интерес на производителя на "хранителни стоки" е те да се продават добре. Личният му интерес е да предпочита храни, вместо произведените от него "хранителни стоки". Така той все повече се превръща в производител и във все по-малка степен е потребител на произведените от него хранителни стоки.

Темпоралното и ролево откъсване е налице и при услугите. Популярното преди даване на пари назаем почти изчезна, но кредитният бизнес на банките нарасна. Нарастват и сроковете/сумите на кредитите. С такива срокове и суми обикновеният човек може да бъде само потребител, но не и производител на услугата кредит. При медиите положението е подобно. Все по-малко възможно е Данчо да произведе новина. Той е превърнат изцяло в потребител на новини, към които са добавени консерванти (гледните точки на заинтересовани лица) или от които са отнети хранителни вещества (ценна информация, вкл. непопулярни или сложни за обяснение гледни точки).

Търсене и предлагане

2/23/2015

Държавата се счита за длъжна да харчи парите на данъкоплатците за да предоставя безплатни услуги на хора, които не желаят да ги получават. Такъв е случаят с безплатното задължително образование*. В същото време, държавата се счита за длъжна да не предоставя платени услуги на хора, които желаят да ги получават, например наркотици на разумни цени.

В първия случай, с действията си държавата подбива цените на другите (недържавните) доставчици на образование и ги стимулира да се откажат от този любороден бизнес. Във втория случай, с бездействията си държавата отказва да подбие цените на доставчиците на наркотици и ги стимулира да продължат да се занимават с печелившия си, но никак нелюбороден, бизнес. Крайният резултат от описаното държавно стимулиране:

Едно дете може да си намери много по-лесно качествени наркотици, отколкото качествено училище.

_____________________________
* поне 30% от учениците не се интересуват от образованието като такова, а други 30% - от образованието, такова каквото е в момента

Порочен кръг

2/21/2015

"Как да не предъвкваме Вазов и Йовков, след като нямаме достойни съвременни писатели", питат с право учителите. "Как да имаме достойни съвременни писатели след като губим години и гигакалории да предъвкваме Вазов и Йовков", питат с право писателите.

Частното пенсионно оливане

2/19/2015

В книгата си "Революционното богатство", авторите Алвин и Хайди Тофлър споделят: "Като цяло, през 2003 г. американските корпоративни пенсионни фондове дължат на работниците 350 милиарда долара повече, отколкото са заделили за тази цел." През 2006 г. дефицитът вече е 500 милиарда долара.

Замислям се за сравнително скорошните обещания на българските "честни частници" в пенсионното осигуряване: вторият пенсионен стълб да осигури 20% заместване на трудовия доход, а третият - 10-20%*. Сещам се, че когато се наливаха основите (през 2001 г. и преди това) обещанията бяха още по-ларж.

Кой ли ще посмее да изчисли дефицита, т.е. разликата между публично обещаваното и реално изпълненото? Какъв ли ще се окаже този дефицит? Ще поеме ли някаква отговорност някой?

____________________________
* на стр. 10 на "БАДПО - 10 години заедно", издаден на 1.12.2007 г.

За смисъла и парите

2/18/2015

В интервю, публикувано в "Експертите на прехода", Бойко Тодоров казва че човек трябва да намери равновесието между смисъла и парите. И че колкото повече пари има в едно занимание, толкова е по-малък смисълът му (и обратното).

И аз мисля така. Ако публиката оценяваше по достойнство полезността на труда (вкл. и чрез заплащането му), то най-добре оценени биха били: производителите на храни; преносителите, и особено създателите, на знание; заетите в здравеопазването. "Да, ама не", казваше един друг експерт на прехода.

Още нещо, на което не ни учат в училище

2/17/2015

"Зад всеки американски успех можем да съзрем дългата ръка на американското правителство под формата на субсидии или данъчни преференции", казваше недоволен американски автор. И у нас е така. Зад успеха на "Нещата, на които не ни учат в училище" седят милионите, профукани от държавата за псевдо-образование, както и милионите човекогодини, профукани в спане по чиновете. Това не са Ви го казвали в училище, нали?

1984

2/17/2015

Законодателството се превърна от инструмент за наказване на поведението на виновните в инструмент за промяна на поведението на невинните. 10-те божи заповеди КАКВО ДА НЕ правим станаха милиони държавни заповеди КАКВО ДА правим и КАК ДА го правим.

За висшето образование

2/14/2015

Вестниците постоянно опяват колко лошо било висшето образование у нас и как не говорело на един същ език с "клиентите" си, т.е. със студентите и бизнеса. За мен, авторите на подобни материали са икономически неграмотни. Студентите не са клиенти на висшето образование, защото не плащат пълната му цена (че дори и основната й част). По същата причина, не е клиент и бизнесът. Клиент е държавата и тя получава това, за което плаща: давайки малко на университетите, тя получава малко от тях.

За да има клиенти, трябва да има предлагане и платежоспособно търсене. Откакто е създаден Софийският университет, предлагане на висше образование в България има. Как седи въпросът с платежоспособното търсене? И него го има:
> Клиенти тип 1, търсещи скъпо образование в чужди университети и
> Клиенти тип 2, търсещи евтини дипломи от "евтини" местни ВУЗ-ове, предоставящи образователни шорткъти (срещу официално плащане на самия ВУЗ или неофициално - на някои негови преподаватели).

И в двата посочени случая, клиентите знаят какво искат и плащат цената. За съжаление, мнозинството от псевдоклиентите, а именно:
> тези, на които образованието е платено от държавата и
> тези, които назначават служители, с платено от друг образование,
нито знаят какво искат, нито са готови да платят за това, което си мислят че искат.

Вместо да се сърди на БГ университетите, че не говорят езика му, нека бизнесът да започне да плаща за образование. Когато плащаш на доставчици на стоки и услуги, имаш право да коментираш качеството им и да изискваш доставчикът да говори езика ти. В останалите случаи се сблъскваш с резонния въпрос "Кой си ти, че да ме питаш защо продавам такива услуги на такива цени, при условие че не купуваш от мен?"

Пътешествия до Луната

2/13/2015

Преди време работех в организация, на върха на която седеше европеец, когото ще нарека „Биг Бос”. Той беше видял толкова свят, че имаше поглед дори върху плътността на GSM-покритието в пустинята Калахари. Както всеки човек, Биг Бос бълваше клишета, но отвреме-навреме от устата му излизаха мъдрости. Веднъж, наша партньорска организация беше решила да награди най-добрите си служители с пътуване до Холивуд. „Къде ще ги изпратят догодина? На Луната ли?”, ме попита Биг Бос.

Дори хора като Биг Бос, изръшкали света по х и по y, се сблъскват с умствени затруднения по отношение на третото измерение z. Ако варварски племена от изток подгонят народа ти, ти можеш да го поведеш на север, на запад или на юг. Ако имаш неблагоразумието да поведеш народа си нагоре по планинския склон, ти си обречен. В един момент няма да има къде да бягаш. Същото е и положението, когато „демографското напрежение” отдолу те накара да избереш да растеш в йерархията. Вечното напрежение изисква вечно изкачване, но след като стигнеш върха ти няма къде да отидеш, освен да паднеш жертва на инфаркт, предателство, бунт, революция, чужди нашественици или законна смяна на властта.

„Къде ще отидеш след това, на Луната ли?”, мислено питах Биг Бос. Не се наложи да чакам дълго за да разбера. След 2-3 години международната му кариера приключи и той се прибра в родината си. Откъдето не е излизал вече цяло десетилетие.

Кюмюр

2/12/2015

Какво ли си мисли едно парче кюмюр: "Лелее, каква съм буца! Колко съм черен и лъскав! Колко съм твърд и какви ръбове имам! Ако някой ме пипне, ще се пореже. Този свят не е за бледите, гладките и меките." През това време огнярят мята кюмюра в пещта.

По подобен начин мисли за себе си всеки втори младеж: "Лелее, колко езици знам! Лелее, колко съм digital; колко лайкове имам тук и колко последователи там! Лелее, какъв съм иновативен и работоспособен!" Казано накратко, младежта мисли за себе си като за собственик на бъдещето и двигател на прогреса.

Колко смешно е когато горивото мисли себе си за двигател.

Парадоксът със Закона за езика

2/10/2015

За професиите депутат и полицай не е задължително да си неграмотен, но помага. Депутатите и полицаите (особено бившите) са на най-видимите в медийно отношение обществени позиции. Следователно, депутатите и полицаите ще бъдат първите и най-очевидни нарушители на един Закон за езика и като такива първите няма да имат интерес да го приемат, а вторите - да го прилагат. Следователно, Закон за езика не може да съществува.

Горният Закон за несъществуването на Закон за езика можем да наречем просто "Закон за езика". Не е ли парадоксално че съществува Закон за езика, доказващ невъзможността за съществуване на Закон за езика?

Вода

2/9/2015

В центъра на София, до кранчетата с минерална вода между Банята и Сметната палата, бивам засечен от микробус. Решавам да погледам защо е тоя зор. Шофьорът на буса бърза да натовари голям брой бутилки минерална вода за машина (т.н. water cooler). Kолегата му ги е напълнил, а той трябва да му остави още празни, да натовари напълнените и да бяга, че клиенти го чакат. Горките клиенти! Само да знаеха за какво плащат!

Клиентите всъщност никой не ги лъже; водата, която получават е наистина минерална. На клиентите само им спестяват истината откъде е водата, а на себе си спестяват разходите за всичко (с изключение на разходите за транспорт от Банята до офисите). Всъщност, има ли значение откъде е минералната вода? Почти никакво. Дори ако доставчикът е взел концесия за минералния извор Х в Родопите, бутилира водата в тамошните супер-еко-условия и кара бутилките чак до София, клиентът е все така прекаран:

1. На човек минерална вода не му трябва. Стотици хиляди години хората са пиели речна и дъждовна вода, до минералната имат достъп отскоро. Ежедневната употреба на минерална вода през продължителен период от време няма да те закара в Рая, а в болницата с камъни в бъбреците и жлъчката.

2. Чешмяната вода също е минерална - особено ако идва по ръждясали тръби (каквито са много от тръбите под улиците и мнозинството тръби в старите къщи). От нея трябва да се вадят минерали, а не да се добавят още. Затова, по цял свят се използват домашни филтри.

3. Какво пуска пластмасата (особено оцветената) във водата може да разберете, ако поставите една бутилка в аквариума на домашните си рибки. Ако приемем че с употребата на минерална вода си спестявате химикалите от чешмяната, то пластмасовата бутилка "изхарчва" всичко спестено, че и поне още толкова.

4. За финал, след многократна употреба пластмасовите бутилки се озовават в околната среда - там, откъдето гордо наливаме цялата си вода, вкл. и минералната.

За пътуването

2/8/2015

В живота е важно не пристигането, а пътуването. Всички знаем къде ще пристигнем, макар че никой от нас не го иска. Как ще се чувстваш докато пътуваш, и как ще накараш да се чувстват другите пътници в купето (вкл. и тези дето ще пътуват след теб) - това е важното.

При мисленето е добре ако пътуваш приятно, но най-добре е да стигнеш донякъде. Повечето хора мислят постоянно за 2 неща - пари и секс - но ако погледнеш партньорите им и банковите им сметки, разбираш че нищо не са измислили. Пътували са нанякъде, но не са стигнали никъде.

Знаем името на първият математик* (Талес Милетски), но не и името на първия милионер. По-важно е къде стигаш в мислите си от това къде стигаш в живота.

_____________________
* при условие че дефинираме математиката като изкуство за намиране на причините за верните решения, а не като дейност по изчисляване на верните решения

Социално

2/7/2015

Прехласването на сегашното поколение по социалните мрежи ми прилича на прехласването на предишното по английския. Вместо да се притесняват че нямат какво да кажат, старите се притесняваха че не могат да го кажат на английски, а младите - че няма да бъдат чути от достатъчен брой хора.

Авантюристично

2/6/2015

Познат ме запознава с жена си. Казва ми името и накратко ме определя като авантюрист. Притеснявам се, излиза че някой не ме познава. Или е той, или съм аз. Ако съм аз, това е още по-притеснително.

Приказка за социални мрежи

2/5/2015

Като слушам "възпаленията" на разни младежи относно тяхната креативност, "дигиталност" и "мрежовост, и за това как Гугъл, ЛинкдИн, Фейсбук и Туитър отваряли вратите към Мултивселената, та се сещам да разкажа тази приказка, базирана на истински случай*:

Баба А се похвалила на баба Б че имала роднина Д (всъщност внучка на дядо В, роднина на баба А), която била млада и преуспяла лекарка в Кокалумбия. Баба Б също имала внучка - прясно изпечената БГ лекарка Е - и загрижена за бъдещето й, предала информацията на Е. Внучката Е упълномощила баба Б да се свърже с баба А за задействане на мрежата. Баба А се обадила на дядо В, взела от него телефона на леля Г, майката на Д. След това се обадила по телефона на леля Г за да вземе координатите на Д в Кокалумбия. Взела ги и ги предала на баба Б, която ги препредала на своята внучка Е.

Понеже в последно време размишлявам върху мрежите**, та ми хрумват въпросите:

Защо на младата Е, при всичката й младост, креативност, дигиталност и мрежовост, и при наличието на толкова много инструменти от сорта на Гугъл, Бинг, Фейсбук, Туитър и ЛинкдИн, се наложи да мине през мрежовите възли А, Б, В и Г за да стигне до Д, а не го направи директно? Колко струва мрежата й, щом като още при първия по-сериозен въпрос й се налага да използва мрежата на баба си?

___________________
* имената на лица, страни и професии са измислени, за да няма обидени
** за да не кажа върху някои енумеративни проблеми на конвексните региони

Песимистично

2/4/2015

Във всяка втора книга, написана от неолиберален автор или мотивационен лектор, с различни думи се повтаря оптимистичното "Ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. Исторически и технологично ние сме в най-добра позиция да осъществим плановете си. Ние сме най-здравите и най-богатите". Пълни глупости!

Здравето. Преди, хората са живеели здрави и са умирали всеки път, когато са се разболеели от една от малкото заразни болести. Сега болестите са много повече, много повече са и болните, но те не умират, а живеят. За това се "грижи" втората по големина (след енергийната) индустрия - фармацевтичната. Преди хората са били или здрави или мъртви, сега полумъртвите (т.е. дългосрочно болните) са колкото здравите. Кой може да е толкова глупав (или нагъл) да твърди че никога не сме били толкова здрави?

Образованието. Баба ми беше завършила само първи клас, но беше грамотна. Такива бяха и мнозинството хора. Днес, магистри по финанси пишат оферти "До иСпАлнителния директор на ...". Това е провал на:
> човека с диплома,
> на организацията, която го е наела (такива оферти обикновено отиват в кръглата папка) и,
> на образованието като цяло.

Казват че 30% от българите са функционално неграмотни. Браян Трейси казва че 40% от американците, завършили университет, не са прочели и 1 книга след това. Кой може да е толкова глупав (или нагъл) да твърди че никога не сме били толкова образовани?

Богатството. Думата "кредит" не беше позната и в двете страни на родословното ми дърво, които никога не са били богати, но живееха в собствени жилища. Сегашните маси живеят в жилищата на наемодателите или заемодателите, и имат глупостта да ги наричат "моят дом".

Преди, след прибирането на реколтата хората можеха да си позволят да не работят поне 4 месеца. Сега, според изследвания на глобални финансови компании, средният гражданин на западна демокрация може да изкара без работа не повече от 45 дни. Кой може да е толкова глупав (или нагъл) да твърди че никога не сме били по-богати?

Къде отиват парите ни?

2/3/2015

Свечерява се. Хуманоид с жълта жилетка и мобилна връзка, предоставени му от Центъра за градска мобилност, е изпаднал в "поток на съзнанието": "... браточка, 'неска и аз се записАх! ... 'ми нек'ъв от Сливен със Волво ...".

Скъпи читатели, имате ли представа колко представители на флората и фауната изхранваме с парите, които плащаме за данъци и други глупости?

Как да презентираме

2/3/2015

В наше време, всеки втори лектор може да плямпа с часове за ефективната комуникация като за нещо, зависещо от отсрещната страна. Едни хора били „слухови” и затова трябвало да им се говори, други били „визуални” и затова трябвало да им се показва и т.н.

Да, ама не! Ако „слухов” означава че възприемаш 3 пъти повече информация чрез слуха (напр. 15% от общата информация) в сравнение с „визуалните” хора (които възприемат само 5% от информацията слухово), то трябва ли да се набляга на „силната” ти 15-процентова слухова способност вместо на „слабата” ти 85-процентова неслухова способност? Отговорът е твърдо НЕ.

Има ли качества, което да обединяват "слуховите" и "визуалните" хора, така че да можем да им презентираме идеите си по един и същи начин? Отговорът става очевиден, само ако се сетим да помислим за 3-те измерения:

1. Речта е едноизмерна. Както би казал всеки ИТ експерт, при речта имаме „последователен достъп до данните”. Речта е възникнала доста късно в еволюционно отношение и по тази причина ни е много по-трудно да кажем думите на произнесено от нас дълго изречение в обратен ред (да не говорим за буквите).

2. Зрението е 2-измерно (колкото и да ни се иска да мислим че е 3-измерно). Там достъпът до данните е (или ни се струва че е) паралелен. Зрението е възникнало милиони години преди нас, ние просто сме го наследили наготово и доразвили в някои отношения. По тази причина ни е много по-лесно да покажем в обратен ред 10-те реклами, които сме видели в списанието (отколкото да повторим наобратно това изречение).

3. Движението е 3-измерно и е възникнало много преди зрението (помислете си за амебите). Ако каналите ти за слухова или визуална комуникация са прекъснати/отслабени (в случаите на цялостна или частична глухота или слепота), каналът ти за „ДВИзуална” информация става още по-важен.

Добри са презентаторите, които разбират че колкото и слухови да сме, ние сме още повече визуални. Те знаят че една добра картина струва повече от хиляда думи. Блажени са тези презентатори, които знаят че едно добро движение струва повече от хиляда картини. Блажени са тези, които могат да обяснят на публиката „Проблема с разходката”*, като я накарат да пляска с ръце или да крачи. Тяхно е царството презентаторско.

* Мъж и жена стъпват с десния крак едновременно. За едно и също време мъжът прави 2, а жената 3 стъпки. След колко стъпки на мъжа, левите крака на двамата ще стъпят на земята едновременно?

От старите вестници

2/2/2015

"Предприехме мерки срещу кучетата, свършихме си работата с яйцата", споделя селският министър. Какви мерки бе, селски, преместихте си яйцата от единия крачол в другия ли?

Снуп Дог издал книга, която може да се изпуши. Така че ако се случи да не става за четене, то поне да става за пушене.

Финансовият министър щял лично да успокоява протестиращите в Кърджали? Давам му безплатна идея: вместо да ходи лично, да нареди на ВИК-Кърджали да сложат успокоителни във водата.

Над 70% от мъжете с проблеми с простАтата опитват самолечение. Над 99% от мъжете с проблеми с простОтата се чувстват добре и нищо не опитват.

160 ученици не били посещавали училище в Кърджали през последните 6 месеца. Как 160, милиони са! Някои от тях не са посещавали училище в Кърджали изобщо.

Учените открили защо някои хора били по-привлекателни след няколко чашки. "Колко чашки?", питат от Дружеството на анонимните естети.

Според Петър Москов сме били яли яйца от щастливи кокошки. Моята реплика: "Да се ядат яйца от щастливи кокошки е грях. Първо, така правим кокошките нещастни и второ, следващите яйца ще са незаконни, защото ще са от нещастни кокошки!"

Частно пенсионно осигуряване по български

2/1/2015

Смъртта на българското частно пенсионно осигуряване (ЧПО) няма да бъде причинена от алчната държава, решила да прилапа богатите фондове за ЧПО. Тя беше предизвествена още с раждането му, когато алчни хора решиха да прилапат част от вноските ни за пенсионно осигуряване, насочвайки ги към пенсионните фондове на специализираните частни пенсионни компании, притежавани и управлявани от тях (гореспоменатите алчни хора).

Нямам нищо против ЧПО, просто проблемът му е очеваден: основният инструмент на ЧПО върху който следваше да се фокусира общественото внимание трябваше да бъде пенсионната сметка, а не пенсионния фонд и пенсионната компания. Трябваше да се даде право на осигурените да си откриват пенсионни сметки в НЕспециализирани доставчици (банки, застрахователи и прочие), а не партиди в специализирани пенсионни компании. Така щеше да има много ползи за гражданите:

1. Деконцентрация на риска: вместо пенсиите на милиони да са съсредоточени в 5-6 пенсионни компании, те щяха да са разпръснати между 50-60 банки, застрахователи и подобни. Тогава нямаше да се страхуваме че пенсиите на 500 000 български граждани могат да се окажат в опасни ръце (какъвто беше случаят с "Доверие" преди време). Да не говорим че парите в банкова сметка се ползват с държавна гаранция.

2. Възможност за свободно разпореждане със средствата: внасяне, теглене, прехвърляне. Сега, за да изтеглиш личните си спестявания от доброволната партида са ти необходими 10-ина дни и документ от банката, в която си решил да ги преведеш. Представяте ли си същата ситуация при търговска сделка? Кой търговец, след като е наредил плащане ще чака 10 дни то да се случи? Кой търговец няма да се възмути ако го карат да си извади удостоверение от банката на контрагента, че точно това била банковата сметка на контрагента?

Да си прехвърлиш задължителната партида от една пенсионна компания в друга е още по-трудно. По мои смътни спомени се искаха: нотариуси, записване на часове и т.н. Представяте ли си ако за теглене на пари от банкова сметка беше нужно присъствието на нотариус и записване на час?

3. Избягване на възможността за пазарни манипулации. Сега някои пенсионни компании се оплакват че ежемесечно (около датата на прехвърляне на средствата от фонд на една компания във фонд на друга) и ежетримесечно се случвали пазарни манипулации. Така е, след като не сме свободни да прехвърляме спестяванията си когато и където пожелаем. Имаме свободата да прехвърляме сметките си от банка в банка когато ни хрумне, а не на датата, на която ни разрешат, и тогава пазарни манипулации не се случват.

Да, ама всички ползи за гражданите са във вреда на специализираните компании за ЧПО и техните собственици. Ако частното пенсионно осигуряване беше наистина лично дело, на тях щеше да им се налага да се борят за пенсионните ни спестявания, а не да ги получават наготово. Кой от нас през 2002 година би вкарал пенсионните си спестявания в "Доверие", ако можеше да ги вкара в ДЗИ? Мисли ли някой че 1000 лева вкарани в "Доверие" през Януари 2002 сега щяха да са повече от 1000 лева, вкарани по същото време в Банка ДСК?

Не са виновни само алчните собственици на пенсионните компании, виновна е и държавата. Преди - затова че им набута бизнеса в ръцете, сега - затова че иска да им отнеме фондовете в своя полза. Вместо да даде възможност на всички граждани да си откриват индивидуални пенсионни сметки при всички доставчици на регулирани финансови услуги.