Екип от френски учени провел винен експеримент. На 54 професионални енолози били дадени по една чаша червено и бяло вино, след чиято дегустация те трябвало да ги опишат с думи. Нормално е субективното изживяване да е различно при различните субекти. Затова те описали вината с различни думи, но и в двата случая те гравитирали около цветовете, вкусовете и ароматите на съответните растения/вещества:
а) червено, кафяво и черно, и съответно касис, череша, сушена синя слива, шоколад, въглен, катран - в случая с червеното вино, и
б) бледо и жълто, и съответно лимон, цитрус, бяла праскова и мед - в случая с бялото вино.
Закачката била че виното било едно и също - бяло, просто в единия случай била добавена червена боя без вкус и миризма. Заключението от експеримента: когато решава какво опитва, човек (дори и да е професионалист) отдава предпочитание на визуалното (цвета) пред олфактивното (вкуса и аромата).
Това съм го забелязал отдавна, без научни експерименти. Моят случай е особено интересен, защото някои от сетивата ми са объркани по природа - нали съм синестет. Това че принципно усещам музиката и в цветове съвсем не ме прави нечувствителен към цветовете на обложката на албума, която в някои случаи влияе на цветовото ми възприемане на музиката. Един от най-явните случаи е албумът на Били Кобам Spectrum. Признавам че обложката му не е нищо особено, но и че (специално за мен) тя успя да "оцвети" музиката. Подобна обложка от последния албум на Стивън Уилсън имаше нулев ефект върху мен.
Послепис от 09.01.2024 г.
Посъкратих текста, но не мога да не добавя какво научих днес: Били Кобам бил оказал голямо влияние върху Стивън Уилсън - с музиката (не с обложките) си.
а) червено, кафяво и черно, и съответно касис, череша, сушена синя слива, шоколад, въглен, катран - в случая с червеното вино, и
б) бледо и жълто, и съответно лимон, цитрус, бяла праскова и мед - в случая с бялото вино.
Закачката била че виното било едно и също - бяло, просто в единия случай била добавена червена боя без вкус и миризма. Заключението от експеримента: когато решава какво опитва, човек (дори и да е професионалист) отдава предпочитание на визуалното (цвета) пред олфактивното (вкуса и аромата).
Това съм го забелязал отдавна, без научни експерименти. Моят случай е особено интересен, защото някои от сетивата ми са объркани по природа - нали съм синестет. Това че принципно усещам музиката и в цветове съвсем не ме прави нечувствителен към цветовете на обложката на албума, която в някои случаи влияе на цветовото ми възприемане на музиката. Един от най-явните случаи е албумът на Били Кобам Spectrum. Признавам че обложката му не е нищо особено, но и че (специално за мен) тя успя да "оцвети" музиката. Подобна обложка от последния албум на Стивън Уилсън имаше нулев ефект върху мен.
Послепис от 09.01.2024 г.
Посъкратих текста, но не мога да не добавя какво научих днес: Били Кобам бил оказал голямо влияние върху Стивън Уилсън - с музиката (не с обложките) си.
RSS Feed
