Стига съм писал за чужди глупави грешки. Сега ще пиша за една моя. И така ...
Без много да мисля, запитах публично има ли просто число p(n+1), съдържащо като подстринг предходното му просто число p(n). Бързо ми отговориха че това е невъзможно: ако такова число p(n+1) съществува, то p(n+1) > 2*p(n), но съгласно Постулата на Бертран между p(n) и 2*p(n) винаги съществува друго просто число.
Има полза и от глупавите грешки, рожби на прибързаното мислене. Моята, например, провокира следните размишления, които се надявам че съвсем не са глупави:
Може ли човек да е това, което не е? Може, ще кажете, хората не са статични. Те се променят - понякога към добро, понякога към лошо. Целта е промяната да е към добро (в моя случай - към не толкова припряно мислене).
Дотук добре, но ... ако всички можеха да се променят към добро, то защо всички не сме композитори като Бетовен и бегачи като Болт? Колегите ми по прибързано мислене веднага ще отговорят че не всеки иска да стане като Бетовен и Болт, а от тези които искат, не всеки е готов да положи необходимите усилия. А защо не са готови да полагат необходимите усилия?
Защото някои не могат, а други не искат. Вторите считат промяната за предателство по отношение на себе си. На теория Ботев можеше да се промени, т.е. да остане в Румъния и да продължи да пише стихове, но би го счел за предателство към себе си и България. Затова предпочете несигурното бъдеще на боец срещу стократно по-силен противник, което го доведе до смъртта му.
Не искам и мога да се сравнявам с Ботев, но ... да престана да изказвам недообмислени мисли бих счел за предателство към собственото си Аз. Ще продължа да го правя, без значение че съм се изложил тук или там, пред този или онзи.
Но това е инат, ще кажете. Не, не е. Да си позволи лукса да изказва само добре обмислени мисли може само този, в чиято глава собствени мисли се появяват рядко. Започнеш ли твърде много да обмисляш "новородените" си мисли, няма да имаш време и сили да "раждаш" нови.
Без много да мисля, запитах публично има ли просто число p(n+1), съдържащо като подстринг предходното му просто число p(n). Бързо ми отговориха че това е невъзможно: ако такова число p(n+1) съществува, то p(n+1) > 2*p(n), но съгласно Постулата на Бертран между p(n) и 2*p(n) винаги съществува друго просто число.
Има полза и от глупавите грешки, рожби на прибързаното мислене. Моята, например, провокира следните размишления, които се надявам че съвсем не са глупави:
Може ли човек да е това, което не е? Може, ще кажете, хората не са статични. Те се променят - понякога към добро, понякога към лошо. Целта е промяната да е към добро (в моя случай - към не толкова припряно мислене).
Дотук добре, но ... ако всички можеха да се променят към добро, то защо всички не сме композитори като Бетовен и бегачи като Болт? Колегите ми по прибързано мислене веднага ще отговорят че не всеки иска да стане като Бетовен и Болт, а от тези които искат, не всеки е готов да положи необходимите усилия. А защо не са готови да полагат необходимите усилия?
Защото някои не могат, а други не искат. Вторите считат промяната за предателство по отношение на себе си. На теория Ботев можеше да се промени, т.е. да остане в Румъния и да продължи да пише стихове, но би го счел за предателство към себе си и България. Затова предпочете несигурното бъдеще на боец срещу стократно по-силен противник, което го доведе до смъртта му.
Не искам и мога да се сравнявам с Ботев, но ... да престана да изказвам недообмислени мисли бих счел за предателство към собственото си Аз. Ще продължа да го правя, без значение че съм се изложил тук или там, пред този или онзи.
Но това е инат, ще кажете. Не, не е. Да си позволи лукса да изказва само добре обмислени мисли може само този, в чиято глава собствени мисли се появяват рядко. Започнеш ли твърде много да обмисляш "новородените" си мисли, няма да имаш време и сили да "раждаш" нови.
RSS Feed
