Проблемите са решими и нерешими. Решимите са решени и нерешени.
Може и да ни се вижда странно, но уж елементарната Теорема на Наполеон не е била "решена" от някой шумер или грък, а е чакала да дойде 19-ти век. Дотогава тя е била решима, но нерешена. Когато през 1820 г. е била дадена на изпит в Университета на Дъблин, тя вече е била решена.
Питам се здравословна ли е интелектуалната храна, която се сервира на ученици и студенти? Здравословно ли е да им се дават за решаване само проблеми, чието решение е открито от автора на проблема (учебника). Не ги ли лишават по този начин от досега с истинското откривателство - упоритостта когато си неспособен да решиш даден проблем да се полуташ около него, докато откриеш друг решим, но нерешен, проблем, когото можеш да решиш сам.
Уточняващ послепис
Това че не е полезно да ти се дават само решени проблеми, не означава че трябва да си блъскаш главата само с нерешени такива. В ръцете на таланта, и особено на майстора, решеният проблем намира ново, а понякога и по-интересно, решение. Кой можеше да си представи, имайки предвид обсебеността на древногръцките математици от линията и пергела, че доказателството за ирационалността на числото √2 с използване на линия и пергел ще се появи не по времето на Питагор или Евклид, а чак през 2000-та година (благодарение на Tom M. Apostol)?
Може и да ни се вижда странно, но уж елементарната Теорема на Наполеон не е била "решена" от някой шумер или грък, а е чакала да дойде 19-ти век. Дотогава тя е била решима, но нерешена. Когато през 1820 г. е била дадена на изпит в Университета на Дъблин, тя вече е била решена.
Питам се здравословна ли е интелектуалната храна, която се сервира на ученици и студенти? Здравословно ли е да им се дават за решаване само проблеми, чието решение е открито от автора на проблема (учебника). Не ги ли лишават по този начин от досега с истинското откривателство - упоритостта когато си неспособен да решиш даден проблем да се полуташ около него, докато откриеш друг решим, но нерешен, проблем, когото можеш да решиш сам.
Уточняващ послепис
Това че не е полезно да ти се дават само решени проблеми, не означава че трябва да си блъскаш главата само с нерешени такива. В ръцете на таланта, и особено на майстора, решеният проблем намира ново, а понякога и по-интересно, решение. Кой можеше да си представи, имайки предвид обсебеността на древногръцките математици от линията и пергела, че доказателството за ирационалността на числото √2 с използване на линия и пергел ще се появи не по времето на Питагор или Евклид, а чак през 2000-та година (благодарение на Tom M. Apostol)?
RSS Feed
