Страх от празнотата

През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник-прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".

През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?"

Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам,  без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек.

Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така:
Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра?
Преведено на български за дъмита:
Не съди за човека по бюрото му, а съди за шефа му по отношението му към бюрото на човека! Шефовете с орлов поглед за бюрата са слепи относно хората зад бюрата.