Има още нещо общо между българския и английския: и при двата двойното отрицание не е потвърждение. Но има и разлики: докато при "правилния" английски двойното отрицание не се допуска, то при "правилния" български двойното отрицание е напълно допустимо, като си остава отрицание.
Днес ми хрумна че в българския, с помощта на двойното отрицание могат да се конструират твърдения, уместността на които можем да оценим без допълнителен анализ на контекста. Например, твърдението "нищо не съществува". На английски "Nothing exists" може да означава две неща:
1. "Нищо не съществува" - подобно на българския, но и
2. "Нищото съществува" - означава че Нищото съществува паралелно с другите съществуващи обекти.
Следователно, в английския е необходим допълнителен анализ на контекста за да определим значението и уместността на твърдението. Или ако го кажем по друг начин: колкото повече неща означаваш с един и същ израз, толкова по-малко информация носи той.