Гледам поразиите които разни пътно-строителни фирми извършват в центъра на София и си мисля за приватизацията им. Предполагам че е станала така: разни бивши пътни шефове, с подкрепата на бивши, но пребоядисани, комунисти (а сега финансисти), са се събудили като пребоядисани капиталисти. Иначе, всичко си е същото, вкл. поразиите правени от персонала им.
Питам се:
> дали е формата на собственост: частна или държавна, капиталистическа или социалистическа,
> дали е мениджмънтът: широкопрофилни "дялани камъни", верни на партията или високообразовани специалисти с тесен профил, верни на професията,
> дали са кадрите, както е казвал др. Сталин,
това което решава всичко. Отговарям си че формата на собственост и мениджмънтът са сякаш без значение, от значение са кадрите. Ще се аргументирам така:
Ябълката падна върху главата на Нютон по време на отпуската му. Казано сериозно, откритията му в сферата на оптиката, гравитацията и диференциалното/интегралното смятане се случиха по време на двегодишната му принудителна отпуска от университета в Кеймбридж (1665-1667). С други думи, дали университетът е бил държавен или частен, дали е бил ръководен от неграмотен епископ, близък до краля, или от мразен от краля гений, не е било от значение.
Същият е случаят с Алберт Айнщайн. Неговата година на чудесата е 1905-а, но тогава той изобщо не е бил свързан с университет или мозъчен тръст, че да се интересуваме чия собственост са били те и кой точно е осъществявал научния им, административен или финансов мениджмънт.
Това е истината, драги ми Уотсън, персоналът прави силата. Няма значение че България е била векове под чужда власт. Тайван е бил под чужда власт поне толкова дълго. Няма значение че България е била управлявана от неподходящи лица. Нима има страни управлявани от подходящи лица: Александър Велики обезкръви Македония така, както турчин и нацист не го е правил. Проблемът на България е че персоналът не става. Това не може да го оправи нито турски султан, нито немски Кобург, нито вселенски демиург.
Питам се:
> дали е формата на собственост: частна или държавна, капиталистическа или социалистическа,
> дали е мениджмънтът: широкопрофилни "дялани камъни", верни на партията или високообразовани специалисти с тесен профил, верни на професията,
> дали са кадрите, както е казвал др. Сталин,
това което решава всичко. Отговарям си че формата на собственост и мениджмънтът са сякаш без значение, от значение са кадрите. Ще се аргументирам така:
Ябълката падна върху главата на Нютон по време на отпуската му. Казано сериозно, откритията му в сферата на оптиката, гравитацията и диференциалното/интегралното смятане се случиха по време на двегодишната му принудителна отпуска от университета в Кеймбридж (1665-1667). С други думи, дали университетът е бил държавен или частен, дали е бил ръководен от неграмотен епископ, близък до краля, или от мразен от краля гений, не е било от значение.
Същият е случаят с Алберт Айнщайн. Неговата година на чудесата е 1905-а, но тогава той изобщо не е бил свързан с университет или мозъчен тръст, че да се интересуваме чия собственост са били те и кой точно е осъществявал научния им, административен или финансов мениджмънт.
Това е истината, драги ми Уотсън, персоналът прави силата. Няма значение че България е била векове под чужда власт. Тайван е бил под чужда власт поне толкова дълго. Няма значение че България е била управлявана от неподходящи лица. Нима има страни управлявани от подходящи лица: Александър Велики обезкръви Македония така, както турчин и нацист не го е правил. Проблемът на България е че персоналът не става. Това не може да го оправи нито турски султан, нито немски Кобург, нито вселенски демиург.
RSS Feed
