Подобна мъка мъчи и американеца: "Как може Библиотеката на конгреса - най-голямата в света - да е двойно безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Вашингтон или на Марк Твен? Толкова ли не можахме поне един надпис "Библиотека" да й сложим над вратата че да знае светът за какво става дума?"
Ако попитате българина защо по цял ден е усмихнат и горд със себе си, той няма да може да ви отговори. Причината е в подсъзнанието му; тя се усеща, но не се осъзнава: "И ний сме дали нещо на света! Докато онези глупаци, заети да говорят на английски с конете си, не се сещат да кръстят и надпишат библиотеките си, ние сме кръстили и надписали нашата два пъти: за външни лица тя е Народна библиотека "Кирил и Методий", а за вътрешни тя е Национална библиотека "Свети свети Кирил и Методий".
Само недейте да питате българина защо вместо да използва азбуката на светите братя, той е кръстил библиотека на тях, или защо вместо да използва грамотно азбуката на Свети Климент Охридски, той е кръстил университет на негово име! Ще вземете да му развалите настроението и ще го накарате да заприлича на американец или англичанин.