а) кога се учим на какво, и
б) трябва ли да е така.
В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим. Убеден съм че това НЕ е правилната последователност. Елементарно, Уотсън, ако смяташ за нормално първо да се научиш да говориш, после - да четеш, след това - да пишеш, и едва накрая - да мислиш, то ще ти се наложи да изслушаш, изговориш, изчетеш и изпишеш доста глупости - както на брой, така и на обем.