В семейството се учим да говорим, в училище - да четем, в университета - да пишем, а след това (в живота) - да мислим.
Сега смятам да защитя това твърдение като дам няколко примера:
Пример 1
Имате ли обяснение за "сушата" в главите на мнозинството ученици и студенти? Много просто е, те са се понаучили да говорят и четат, но още не знаят да пишат, хеле пък да мислят. Затова, наложи ли се да говорят и пишат по сравнително сериозни теми, техните писания са описания (преразкази):
> на съществуващи природни обекти и процеси,
> на произведения на изкуството,
> на случки от бита - техен или на други, реално съществуващи, хора.
Твърде рядко се случва в главата на ученик или студент да се роди оригинална (нова) мисъл, заслужаваща да бъде записана и запомнена.
Пример 2
Ако не сте съгласни с последното изречение и решите да ме оборите с примера за третокласника Гаус, открил бърз и лесен начин за събиране на числата от 1 до 100, аз ще контрирам че той просто е преоткрил това, което Евклид и компания са правели 2000 години по-рано.