- Ех, да имах едно пи по-малко в името си, и едно о в повече. Тогава сигурно и аз, историкът, щях да имам купчина пари - връща ѝ топката Спирос.
- Историята е предначертана - казва Кириакула Нумероложката на Спирос. - Още древните гърци са знаели че финансистът Сорос ще има купчина пари.
- Ех, да имах едно пи по-малко в името си, и едно о в повече. Тогава сигурно и аз, историкът, щях да имам купчина пари - връща ѝ топката Спирос.
0 Comments
За това как можеш да се загубиш в превода, когато превеждаш дума от един език (зад която се крие една концепция) в дума на друг език (зад която се крие съвсем друга концепция) се вижда от писанията на специалист по история на отоманската империя (и шеф на историческия департамент на Йейл), който в книга за султан Селим I споделя следното (подчертаването е мое):
Селим копнееше да доведе империята до старите ѝ слава и сила ... Той искаше да върне войската в дните когато привилегированата робска класа воюваше повече за империята, отколкото за себе си. На какво се дължат подобни езикови недоразумения? На това че робството в Турция е било твърде различно от това в САЩ. То не е било "наследствено", тежко и срамно. Турските роби работели предимно в домакинствата на собствениците, а не по полетата, пътищата и в мините. Те имали възможност да откупуват свободата си, понякога - в сравнително кратки срокове. Децата им не били роби; за справка: доста султански синове и султани са били деца на робини, а майките им се радвали на най-високо обществено положение. Роби на султана били и еничарите, което не е пречело на турците да се вдигат на бунтове, за да могат и техните синове да постъпват в еничарския корпус. Всъщност, в Турция класите са били три: аскери, рая и роби. Рая не е това, което са ни учили в часовете по история. Става дума за гръбнака на държавата - данъкоплатците. Раята е наброявала около 90% от населението и е включвала както християните и евреите, така и повечето турци. Третата класа наистина е включвала високопоставени роби, но те (за разлика от обикновените) били обект на завист от страна на доста от представителите на останалите, уж по-висши, класи. Да се занимаваш с търговия на роби е мръсна (в буквален и преносен смисъл) работа, но пък падат добри пари. Ех, да можеше да се абстрахираш от мръсотията! Разбира се че можеш, казал си мъдрият физик Нютон. Ставаш акционер в такава компания. Хем си далеч от търговията с роби, хем печелиш от нея. Разбрал че е "открил Америка" и инвестирал 2 милиона днешни долара в South Sea Company.
Този трик (с абстрахирането) излязъл толкова успешен, че и обикновените хора се научили да го ползват. Историята показва че не само е имало черни собственици на роби, но че и бивши роби са ставали собственици на роби (клик + клик). Просто се абстрахирали от миналото си и цвета си. "От много учене и най-здравият разум може да се съсипе", казвала Астрид Линдгрен. Да вземем за пример живота на Питагор!
След като напуснал родния Самос, Питагор отишъл в Милет да учи при Талес - Бащата на математиката. След това учил във Финикия, а по-късно - в Египет, където учил математика в продължение на 22 години. Тук е мястото да спрем и да кажем няколко думи за Талес. Когато Талес отишъл в Египет, той открил как се измерва височината на пирамидите с ум, а не с метър. Египетските жреци били потресени: някакъв си варварин идва от север и открива за минути това, което те не са могли да открият за хилядолетия. Не е чудно че на Талес му излязъл прякорът "Баща на математиката". Каква математика, тогава, е учил Питагор в Египет и защо не е останал да я научи при Талес? Сещам се за възможен отговор: Талес може да не го е искал за ученик, след като го е опознал. Да се върнем отново към Питагор. След като армията на Камбиз превзела Египет и поела назад, Питагор тръгнал по следите ѝ и отишъл във Вавилон - да учи още математика, музика, а вероятно и други неща. След което обиколил Средиземноморието и се установил в Кротон (днешна Италия). Сега, казвате си, той ще покаже на света на какво е способен и ще измисли Питагоровата теорема. Нищо подобно, ще кажа аз. Питагоровата теорема е измислена от шумерите 10 века преди Питагор и това той няма как да не го е научил, ако не при Талес, то в Египет и особено във Вавилон. В Кротон Питагор направил секта, която и до днес наричат питагорейска. Когато един от сектантите му (Хипасос от Метапонтум) открил (с помощта на Питагоровата теорема) ирационалните числа - факт противоречащ на вярата на Питагорейците - Питагор заповядал да го удавят в морето. Ето ви ползата от многото учене! Като казах "ползата от многото учене" имах предвид Питагор, не Хипасос. Смъртта на Хипасос демонстрира друго - многото мислене може да съсипе и най-здравия разум, особено ако същият го практикува в неподходяща компания. Представяте ли си как кандидатствате за работа като програмист или лекар, но ви отказват с обяснението че, независимо от това как се изживявате субективно, исторически вие сте селянин и могат да ви предложат само работа на полето? Звучи измислено, нали? Ето ви, тогава, една реална история!
България преживя криза, от която още не е излязла, независимо от това какво си мислим. Говоря за кризата с българските турци. Това бяха най-скромните, работливи и с най-здрави корени, граждани на България. Не че се занимаваха единствено с тютюн и пехливанлък, но успяха да "родят" шампионите Наим Сюлейманоолу и "Булгартабак". Да, същият този "Булгартабак", който режеше, пакетираше и продаваше тютюна им, и който в продължение на години класираше България като водещ износител на цигари в света. Властниците решиха да сменят историята на тези хора, защото исторически те били българи. Направиха го като им смениха имената. Оставиха им (за домашно ползване) езика, но това беше недостатъчно. Хиляди български турци напуснаха страната. Няма да се задълбаваме в личните им трагедии, само ще кажем че от тази година България "полетя" към дъното на цигароизносителството, а по-късно изчезна и "Булгартабак". Днес България е решила да пише историята на Македония и да дефинира езика ѝ. Всъщност, българската позиция е че исторически македонският език не съществува. Понеже македонците го говорят ежечасно и навсякъде, това твърдение е равносилно на твърдението че македонците не съществуват, че те са измислица на тайни, коминтерновски, проюгославски или някакви други сили. Колко обидно! България не разбира македонската позиция че за език и идентичност не се преговаря. България успя да вземе историята, но не и езика, на своите граждани (българските турци) и резултатите бяха катастрофални. Откъде е това високомерие че може да вземе историята, езика и бъдещето на чужди граждани, и че това ще остане без последствия? Във войната, казват едни, побеждава по-силният. Не е така, казват други, във войната побеждава правият. Ако не знаем какво точно означава "побеждава", казвам аз, няма как да знаем кой е победителят.
След Втората световна война, купонната система в победена Германия трае до 18.01.1950 г., а в победилата Великобритания - до 04.07.1954 г. Излиза че за победените войната е свършила 4.5 години по-рано, a победителите са продължили да воюват ... с глада. Казано другояче: политическите и икономическите победители във войната могат да са различни. Историкът Спирос си създаде много врагове, твърдейки че България не е на 1300, а на 114 години. Опитва се да го обясни на колеги, но те не го разбират. А обяснението е толкова елементарно.
Защо всичките три национални катастрофи са се случили все на Третата българска държава? Да вземем за пример Третата национална катастрофа! България губи Македония, Западна Тракия и Поморавието, а останалата (основната) част е временно окупирана от съветски войски. Защо не се броят за национални катастрофи загубите на всички български територии в края на Първата и Втората български държави, особено като се има предвид че окупацията е траела не години, а векове? Елементарно, Уотсън, не се броят защото е ставало дума за други държави, независимо че ги наричат български. Волжска България също беше българска, но днешните българи не я считат за предшественик, и не броят паданията ѝ под татарско и руско иго за национални катастрофи! Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Задълбочено изследване на китайската социална мобилност през периода 1371 - 1904 г., направено от изследователи от хонгконгския университет (и цитирано тук), откривало че държавните изпити, на които били подлагани кандидатите за висши административни позиции, били инструмент за производство на меритокрация, способствал за издигането на много деца от низшите съсловия. Ще продължа тази мисъл със своя: По същото време китайското общество деградирало точно защото се подчинявало на "религията" на вечните ценности, която не търпяла идеята за мобилност. Споменатите държавни изпити също били подчинени на тази религия - за тях се изисквало да наизустиш написаното от Конфуций преди около две хилядолетия. Уж мобилността била социална, пък китайският социум бил демобилизиран. Не е случайно казаното през 19-ти век от британския лорд Елджин: "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост". Което ни показва че с термина социална мобилност погрешно сме избрали да означаваме личното издигане на някои китайци от долните слоеве, но не и анти-мобилността на китайския социум. Сега ясно ли е защо започнах с този конкретен цитат от Давила? Ед Кук се гордее с паметта си - може за 1 час да наизусти 1000-цифрено число. Има си трик човекът - разделя числото на двуцифрени характерни личности; числото 31, например, замества с Клаудия Шифер в жълто бельо.
Във времената преди компютъра, Раманаджан се гордеел с "процесора" си. Когато чул че числото 1729 било безинтересно, той веднага се възпротивил: не било така, това било най-малкото число способно да бъде представено като сума на 2 куба по 2 различни начина*. Трагедията на паметливите е че тях не ги запомнят. След 100 години никой, освен внуците му, няма да помни кой е бил Ед Кук. Раманаджан остана бездетен, но днес - повече от 100 години след смъртта му - в пъти повече хора знаят името му, в сравнение с времето по което беше жив**. И тук има "трик" - причината да го запомнят не е че можеше да "види" какво число е 1729, а че можеше да "види" как да получи sqrt(e*pi/2). Което беше само едно от хилядите му "видения", доста от които още не са разгадани. Ако това ви се вижда изолиран случай, то имам и друг пример. След 100 години никой няма да помни Даниел Тамет, успял да запомни първите 22514 цифри на числото Пи - онова, което ние (обикновените) знаем като 3.14... Вместо името на Тамет, ще се помнят имената на Бейли, Боруайн и Плуф, открили начин за директно изчисляване на n-тата цифра на Пи, без да е необходимо да се изчисляват предходните. _____________________________________________________________ * а именно, като 1^3 + 12^3 и като 9^3 + 10^3 ** особено след излизането на филма The man who knew infinity Гледам че в класацията на дългите реки има промени и Амазонка вече не е на първо, а на второ място. Начело е Нил, с 250 км преднина. Странно, уж нищо в територията не се е изменило, но са се изменили схващанията за картата - африканските географи са намерили комбинация от реки, завършваща с Нил, чиято дължина е по-голяма от дължината на текущата комбинация от реки, завършваща с Амазонка. Никой не може да гарантира че, по същата причина, класацията на реките няма да се промени отново.
Не може да не ни направи впечатление че има една река - Волга - която носи името си от извора до устието. Дали това е защото няма конкуренти в Европа, но не би могла да се класира сред водещите в света? Или русите, в чиято страна се намира Волга, не намират за смислено, когато си мерят мускулите с другите, да си мерят и реките? Историята е река във времето, и тук русите демонстрират неконсистентност - страната им се нарича Россия, но това име се появява едва по времето на Петър Велики. В началото на 17-ти век е имало страна Россiя, в края на 15-ти век - Русия, а в периода от 10-ти до 15-ти век - Росия. За основател на днешна Русия русите смятат викинга Рюрик, основал през 862 г. страна с името Рус. Не само имената са се изменяли, изменяли са се и териториите. Едва ли руски историк би могъл да отговори смислено на въпроса защо поставя в историята на Русия Киевската Рус, при условие че Киев е столицата на днешна Украйна. Аз ще го кажа: ако руските историци не приватизираха историята на Рюрик и Киев, то щеше да се окаже че Русия не е толкова древна и могъща. Е, има поне една страна, която сякаш има достатъчно мускули, та не ѝ е нужно да си удължава историята. Говоря за САЩ. Там населението е научено да не поставя за начало на историята на САЩ началото на историята на колонизаторите: англичани, французи, испанци и особено прадедите на днешните индианци, за които се твърди че са населили Америка преди 14-15 хиляди години. И все пак, да не надценяваме американците! Това че не се опитват да си надпишат историческата сметка, не значи че не си надписват дължината на Мисисипи. Ако погледнете отново класацията на реките ще видите че и Мисисипи, подобно на Амазонка и Нил, е представена като комбинация от реки. - Като млад Александър Велики се учил при Аристотел - казва на студентите си Спирос. - Завзелият половината свят Тамерлан не се посвенил да поиска и получи край обсадения Дамаск 7-седмичен курс по история от Ибн Халдун. Вашият цар Симеон пък се е учил в прочутата Магнаурска школа в Константинопол.
Ромейските императори бяха добре обучени - усетеха ли недостиг на стоки и човешки ресурси, те си ги произвеждаха или наемаха. За справка, в периода 10-14 век елитната охрана на императора е от скандинавски наемници. А Симеон? Когато успя да изведе България на 3 морета, той нито можа да произведе свои кораби, капитани и моряци, нито се сети да наеме чужди. Което ме подсеща да се запитам: защо не знаем имената на учителите на Симеон, така както знаем имената на учителите на Александър и Тамерлан? - Елементарно, Уотсън - намесва се зубрачката с големите очила, - или магнаурската му школовка е била безуспешна, или е бил основател на школата на калинките с фалшивите дипломи. Ако е първото, то учителите са избягвали да споменават името на Симеон (за да не се срамуват). Ако е второто, учителите просто не ги е имало. На Насим Талеб дължим прозрението че истинското знание за здравето и живота е негативно: по-добре е да знаеш какво да НЕ правиш (напр. да НЕ пушиш), отколкото да знаеш какво ДА правиш (напр. ДА пиеш таблетки с витамини).
Съществуват и други неща, нямащи нищо общо с живота и здравето ни, истинското знание за които е негативно (този път заради Принципа на Коперник, а по-точно - т.н. Doomsday argument). Имам предвид бъдещето: > не знаем кои ще са милиардерите след един век, но би трябвало да знаем че Бил Гейтс няма да е сред тях; > не знаем кои ще са водещите компании след два века, но би трябвало да знаем кои (Епъл, Гугъл) няма да са сред тях; > не знаем как ще се препитават възрастните след три века, но би трябвало да знаем че пенсионното осигуряване в сегашния му вид няма да го има. Да генерализираш е голяма работа: не просто да докажеш Питагоровата теорема, а да видиш, както направи Хипократ от Хиос, че тя работи не само с квадрати, но с всякакви подобни фигури. За съжаление, извън математиката генерализирането е опасно. Следва пример от историята.
Кои в руската империя бяха най-свободни? Елементарно, Уотсън, това бяха казаците! Дори Екатерина Велика не би си позволила да пише на турския султан такива писма, каквито му пишеха запорожките казаци. Да, ама на императорите и императриците не им се нравеше да имат толкова свободни поданици. Поради тази причина Екатерина разгони запорожките казаци, пращайки големите им шефове на заточение, и давайки право на избор на останалите: в Сибир или във войската. На хиляди запорожки казаци този избор се видя ограничен и те избраха свободата: грабнаха оръжията, яхнаха конете и основаха Дунавска сеч на устието на Дунава, под формата на турски протекторат. Забележете, българите генерализираха, мислейки за турската империя като за поробителка, но 5000 свободолюбиви запорожки казаци генерализираха по обратния начин, мислейки за нея като за символ на свободата! Е, кой беше прав? Казаците ли, които бягайки от императрицата се натресоха на султана? Или българите, които (по-късно) бяха "освободени" от задължението да живеят в султански вилает за да се озоват в руска "губерния"? На Александър Велики му стигнаха 33 години за да извърши подвизите си, на десетките историци им трябваха стотици човекогодини за да ги анализират.
Историята се повтаря ... в Тексас: На Вермеер му бяха нужни дни за да нарисува "Изгледа от Делфт", на тексаски астрономи бяха необходими 5 човекогодини за да анализират по кое време е рисувана картината. Гражданите на древния Рим се чувствали правоимащи: били по-красиви, умни и достойни от съседите си, а си имали и Република. Плодели се и се размножавали като за световно, и след някой и друг век се оказали твърде много. Не само в политиката нямало място за тях, нямало и достатъчно земя, че да я обработват. Дори в армията нямало място за всички, да не говорим че за да си войник се искали умения, натрупани в многогодишни обучения и битки. Мнозинството римски граждани се оказвали без работа и за да си спестят проблемите с тях, шефовете на римската република (а след това и империя) трябвало да ги залъгват с безплатни "хляб и зрелища".
Е, отначало римският "хляб за народа" не бил хляб, а зърно. И не бил безплатен, а на намалени цени. После зърното станало безплатно, след това се превърнало в безплатен хляб. Към хляба добавили безплатен зехтин, а по-късно - безплатни свинско и винско (няма майтап). Накрая, римската империя започнала да се задъхва под тежестта на правоимащите си граждани, 200 000 от които очаквали храна и зрелища ежедневно. Резултатът? Рим бил превзет от варварите. Днес, доста държави продължават да осигуряват на гражданите си хляб и зрелища. 100-милионният Египет субсидира храната (хляб, ориз, захар и олио) на 80 милиона от гражданите си, като в някои от случаите цената плащана от правоимащите е 1/5 от пазарната. За субсидията всяка година отиват над 500 милиона щатски долара. Какво ще стане когато държавата им започне да се задъхва под тежестта на правоимащите? Мислите ли че някои варвари ще я завладеят? Не, толкова луди варвари няма. Египтяните ще са тези, които ще плъзнат наоколо като гладни скакалци и ще играят ролята на варвари. Има една друга държава, която спонсорира горивото на своите 330 милиона граждани. Така те са се научили да карат джипове ежедневно, навъртайки годишно 70 милиарда километра. Трябва да отидат на работа? Качват се в джипа. На училище? Пак в джипа. Е, много от тях не ходят на училище и нямат работа. Хайде тогава в националната и световната сигурност, т.е. във военните бази на страната, дето ги има къде ли не. Даже предлагат да си купят Гренландия и да си я направят цялата на военна база. Сещате ли се какво ще стане, когато започнат да се задъхват под тежестта на субсидираните горива и военни бази, и империята им се продъни? Там където са много те ще заиграят ролята на варварите в Рим, т.е. ще завземат местната власт. Там където са малко те ще измрат, подобно на викингите в споменатата Гренландия, когато се оказало че не могат да се "оправят" с глада, студа и местните инуити, а и не могат да се върнат в Скандинавия. През последната година чета доста по темата "история" и не мога да не отбележа това:
1. Преди дни в България "изтекоха" едни записи и много хора бяха потресени: как може български премиер да нарича председателката на парламента "проста кърдалийска п?тка" и да казва какъв го е "вкарАл" на някакви европейски премиер-министри. Няма нищо чудно, политиците така си говорят, а и така действат. В политиката отдавна няма интелигентни и възпитани хора, и това не е само в България. Последният интелигентен американски президент* беше Джеймс Гарфилд (1831-1881), убит след 6 месеца на поста. Елементарно, Уотсън, интелигентните президенти са противопоказни. И като казахме че в политиката интелигентните и възпитаните отдавна са свършили, ето какво рекъл американският президент Линдън Джонсън на гръцкия посланик, когато онзи му съобщил че предложението на Джонсън за решаване на кипърския въпрос е неприемливо за гръцкия парламент: "Еб?л съм ви парламента и конституцията. Ние ви плащаме много хубави американски долари на вас - гърците, та затова ... ако вашият премиер продължи да ми говори за демокрация, парламент и конституции, то той, парламентът му и конституцията му няма да изкарат много." Това не било обикновена простотия или успешно предвиждане на бъдещето, а чиста заплаха. И понеже гръцкият премиер не бил свикнал да се поддава на заплахи, то Джонсън казал на някого в ЦРУ да се свърже с едни гръцки полковници ... които малко по-късно направили преврат и държали 7 години Гърция за заложник на военните. 2. Преди месеци държавата ни разбра че не си била взела 700 милиона лева данъци (такси) от една хазартна фирма. Вместо да: 2.1. съдят фирмата, за да си вземат парите; 2.2. да уволнят главния данъчен или хазартните регулатори, заедно с министъра им; 2.3. да оправят данъчното/хазартното законодателство, за да предотвратят случването на подобни неща в бъдеще, "умниците" във властта решиха да национализират хазарта. Което ми напомня за това как филипинският президент Фердинанд Маркос обичал да национализира доходоносни филипински бизнеси за да ... ги подарява по-късно на приятели и роднини. 3. И като стана дума за Маркос ... когато филипинците го натириха, той избяга в САЩ с куфари пълни със златни кюлчета, бижута и пачки. Това да ви напомня за едни скорошни снимки от спалнята на БГ премиера? Да не би да се приготвя за пътуване? 4. В статии и коментари от последните дни (по повод на антиправителствените протести), разни хора (уж в пълно съзнание) споменават как се надяват на европейска и американска намеса за решаване на БГ проблемите и смяна на корумпираната българска власт. Напразни надежди! Да не би да си мислите че САЩ изгониха корумпирания Маркос от Филипините? Не, това го направиха филипинците. САЩ бяха тези, които помогнаха на Маркос да избяга от Филипините (барабар с кюлчетата и пачките си) - първо, като му дадоха убежище във филипинската си военна база "Кларк"; второ, като го превозиха оттам до Хаваите и трето, като му разрешиха да си вкара кюлчетата и пачките на американска територия (при това, безмитно). Така че ... ако надигналите се българи успеят да се отърват от премиера си, то няма да се учудя ако той (барабар с кюлчетата и пачките си) се уреди с американски военен транспорт до САЩ ... нали наскоро им даде авансово няколко милиарда срещу обещание за някакви военни самолети. Ох, дано да не му давам идеи ... _______________________________ * доказателството за интелигентността му е едно прекрасно негово доказателство на Питагоровата теорема "Без ежегодните разливи на Нил, една от най-стабилните и славни човешки цивилизации нямаше да я има", пише географът Laurence C. Smith и спира дотам. Спирос не спира и задава на студентите си въпроса: "А какво нямаше да има без древноегипетската цивилизация?"
- Елементарно, Уотсън! - казва зубрачката с големите очила. - Нямаше да ги има пирамидите и египетските дроби*. - Хайде, бе! - отговаря Спирос. - Не сте ли чували за пирамидите на месопотамците, маите, перуанците, индийците и индонезийците? А не сте ли чували за бедните? Не са нужни египтяни за да се измисли дробта с числител едно, нужно е само едно бедно семейство да се опита да раздели един хляб между всичките си членове поравно. Нима без Египет нямаше да има бедни семейства? - Монетата има и друга страна - продължава Спирос. - Ще се осмели ли някой да каже че Египет нямаше да роди нищо, ако я нямаше древноегипетската цивилизация? Твърдо НЕ! В арабската пустиня нямаше древна цивилизация, но това не ѝ попречи да роди исляма. Нямаше и гигантски реки по повърхността ѝ, но се оказа че има гигантски морета нефт под нея. Нима Египет е различен? Ако там нямаше толкова нилска вода за поливане, хората щяха да търсят, и намерят, нещо друго ... _______________________________ * дробите с числител 1, които дават възможност да се представи всяко рационално число като сума на такива дроби, напр. 6/7 = 1/2 + 1/3 + 1/42 През 1840 г. Чарлс Бабидж изнася в торинския университет лекция за своята Аналитична машина. Младият италиански инженер (и бъдещ италиански премиер) Луиджи Менабреа превежда на френски лекцията. В периода 1842-1843 г. Ейда Лавлейс превежда статията на Менабреа на английски, като добавя към нея значителни по обем бележки, сред които и нейн собствен алгоритъм. По тази причина днес е считана за първата програмистка.
Това определено е невярно. На каква тема е била лекцията на Бабидж, ако той не е знаел какво трябва да прави машината му? Не ще да е била на тема "Разцветки и материали в модния компютродизайн". Отговорът се дава от съвестните историци, според които Бабидж е създал първите си алгоритми в периода 1836-1837 г. Което, обаче, не го прави първият програмист. Мислите ли че древните египтяни са хвърляли камъните както им дойде, а пирамидите са се получили по случайност? Не, имало е алгоритъм за подреждане на каменните блокове, откъдето следва че преди него е имало алгоритъм за изсичането им. Търсете първата сложна планирана операция и ще намерите първия програмист. Само не се заблуждавайте че той е човек, така както блондинките се заблуждават че първата Мис "Вселена" е от Земята! "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост", писал през 19-ти век британският Лорд Елджин. Два века по-късно, с помощта на един "китайски" вирус, се случва точно обратното.
"Живеем в най-добрия от всички възможни светове", казвал Готфрид Лайбниц. Заблуждавайки другите, той заблудил и себе си. Умрял изоставен, а на погребението му присъствал само личният му секретар - по задължение. Гробът му стоял ненадписан повече от 50 години. А когато му поставили плоча, никой не разбрал на чий гроб са я поставили. Толкова по въпроса за "най-добрия" от всички възможни светове.
Според Коперниковия принцип описан с мастило за първи клас, човекът не е привилегирован, а обикновен, наблюдател на Вселената. Оттук следвал т.н. Doomsday argument (всъщност, т.н. Lindy effect), според който когато наблюдаваме един обект (явление) било много по-вероятно да го наблюдаваме не в началото или в края му, а по-скоро някъде около средата му. С други думи, колкото по-древно е нещото което наблюдаваш, толкова по-голяма била вероятността то да продължи да съществува повече, сравнено с по-млади неща.
Оптимистите дават пример с древните 7 чудеса на света. Хеопсовата пирамида е най-древната - построена е около 2600 години пр. н. е. Останалите са построени около 2 хилядолетия по-късно. От всичките 7, единствено Хеопсовата пирамида продължава да съществува. Това е класическо пожелателно мислене. Тук става въпрос за съвсем други принципи, много по-древни от Коперниковия: 1. Принципа на геометрията: 1.1. за разлика от всички други чудеса на света, Хеопсовата пирамида е много по-масивна, т.е. при нея отношението повърхност/обем е минимално. Откъдето следва че тя е много по-трудна за разрушаване, 1.2. за разлика от други чудеса на света, Хеопсовата пирамида лежи на най-стабилната си (най-голямата си по площ) стена и има нисък център на тежестта. 2. Принципа на географията: 2.1. за разлика от Родоския колос (изправен над морето) и Александрийският фар (изцяло в морето), пирамидата е в равна неземетръсна зона, далеч от морета, планини, езера и реки, 2.2. пирамидата е насред пустинен район, а другите чудеса (Висящите вавилонски градини, Статуята на Зевс в Олимпия) са били на леснодостъпни, и примамливи за нашественици и религиозни фанатици, места. Най-интересното е за десерт: Ако рекурсивно приложим Коперниковия принцип към самия него, то ще установим че дори и да "има хляб" в него, то (съгласно самия принцип) този хляб ще мухляса много преди да мухлясат Хеопсовата пирамида, геометрията и географията. Имам приятел който е може би най-добрият биограф на Асен Йорданов – заради фактическите си познания (вкл. и за самолетите), езиковите си умения и контактите си. Преди години "Шоуто на Слави" беше ползвало проучванията му без да го цитира (хеле пък да му плати нещо). Той не ламти за пари и слава, но им обърнал внимание че биха могли да го споменат като автор. В следващото предаване го споменали – със светлосин текст на светлосин фон.
Наскоро гледах някакво предаване по БНТ за българските гении, започващо с Асен Йорданов. Какво ли не се изприказва: > АЙ бил учен и откривател (само дето не казаха какво е открил). > АЙ бил научил американците да летят (интересно, всички в предаването бяха журналисти, редактори и писатели, а не знаеха да говорят – нито един американец не може да лети, това което някои от тях могат е да пилотират самолети). > АЙ изобретил какво ли не: снегорина, телефонния секретар, еърбега и т.н. Аз не съм изобретател, защото не съм изобретил нищо, обаче съм ... откривател. Отдавна съм открил че патентът за телефонния секретар, т.н. "Джордафон", от 1951 г. не е само на Асен Йорданов, а и на Норман Робин. Днес открих че и самата компания Jordaphone Corporation е била на двамата. Както и че предшественикът на "Джордафона", т.н. „Кутия“ - патент US150998, е с изобретател Fred L. Meagher – илюстраторът на книгите на Йорданов. Какво ли му е казал Йорданов: "Мой човек, искаш ли да продължиш да илюстрираш книгите ми, трябва да прехвърлиш патента на моята компания!" И да не го е казал, Meagher е направил точно това. Фактът че всъщност Йорданов и Робин не са изобретили телефонния секретар също съм го открил отдавна – в книгата на John Naughton "From Gutenberg to Zuckerberg". Нотън, цитирайки книгата на Tim Wu "The Master Switch", съобщава че телефонният секретар е изобретен много по-рано – през 1934 г. от Кларънс Хикман, изобретател работил в Bell Labs. Ако трябва да сме точни, Хикман е бил по-близо до "истината" – докато "Джордафонът" е записвал на жица, "Хикманфонът" е записвал на лента. Открих и още нещо, тази работа с "насилването" на илюстратора може и да не се е случила, но в работата на Jordanoff Aviation Corporation с персонала е имало насилване: дискриминация, неправилни уволнения, забраняване на профсъюзна дейност и т.н. Е, тези неща журналистите и редакторите нямаше как да ги открият – това става с търсене, а не с патетични рецитации* за пред не толкова грамотна публика. И като стана дума за ре-цитации ... можеха да цитират името на приятеля ми, но не го направиха. Дано да не им се сърди, дано не се сърди и на мен за това, че разкрих "тайната" на човека Асен Йорданов – подобно на всеки от нас и той е имал сенчеста страна. ___________________________________________________ * приятно изключение правеше Тони Николов който, вместо да говори дивотии, се опитваше да постави нещата в контекста на времената и тенденциите Руснаците се подиграват с чукчите. Защото им е неудобно да признаят че с векове не са могли да ги покорят. Точно така, чукчите са покорени едва по времето (и с методите) на Съветския съюз.
Американците се подиграват с руснаците че са им продали Аляска - територия равна на половин Индия - за жълти стотинки. Защото им е неудобно да признаят че не става дума за стотинки, а за 110 милиона днешни долара. И най-вече, защото са дали милионите за нещо, което руският цар никога не е притежавал. Точно така, как би могъл да притежава огромната и далечна Аляска, след като бе неспособен да покори малката съседна Чукотка? Спомняте ли си историята с "демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, свален с военен преврат от генерал Пиночет"? На всякакви езици и във всякакви източници тези думи се повтарят, оставяйки неизкушения читател с впечатлението че Алиенде е бил свален заради това че е бил демократично избран. Истината е съвсем друга - заради глупостите, които правел, Алиенде успял да се скара с всички, вкл. и със съюзниците си. Затова по време на преврата никой не му се притекъл на помощ, та се наложило сам да хване калашника. Не, не бъркам, Алиенде го получил като подарък от Фидел Кастро и демонстративно го разнасял из родината си, вероятно за да плаши враговете си "демократично" (тук е сниман как 2 години преди преврата Алиенде се упражнява в стрелба на открито, и то не къде да е, а в столицата Сантяго).
Има един друг "герой", който се опитват да ни убедят че е паднал за "правата" вяра, като дори го наричат "мъченик на науката". Това е Джордано Бруно, изгорял на кладата заради вярата си в това че: Земята се върти около Слънцето, другите звезди са слънца с планети около тях, а Вселената е безкрайна. Нищо не е по-далече от истината. Бруно наистина вярвал в тези неща, но съвсем не е бил първият. В безкрайността на Вселената и вероятността за извънземен живот вярвал, повече от 100 години преди Бруно, и Николай Кузански, но вместо да бъде изгорен на кладата, той станал приближен на Папата католически кардинал. Бруно си приличал с Алиенде по едно - където и да отидел, той все агитирал и все успявал да настрои хората срещу себе си. Вместо калашник, той демонстративно навирал в очите на другите вярата си в прераждането на душите, злословел срещу църквата, а и се занимавал с магии. И най-важното - правел го под шапката на църквата: като доминикански монах и като преподавател по теология. Заради това го изгорили, а не заради вярата в хелиоцентричния модел и звездите-слънца. И подобно на Алиенде, не се намерил кой да го защити. Послепис от 16.07.2021 С минимални познания, но с правилен подход, съм ударил десетката с горния текст. Според историка Мордекай Файнголд: "И почитателите, и критиците, на Бруно са съгласни че той е бил надут и арогантен, високо оценяващ своите мнения и нетърпящ дори леки възражения ... Може би вината (за съдбата му) трябва да се търси в маниерите на Бруно, както и в неговите език и агресивност, а не толкова в идеите му ..." Жените закъсняват с по час-два, казва на студентите си историкът Спирос, което е недостатъчно за рекорд. Да закъсняват с векове и хилядолетия могат само мъжете.
Бронзовият медал принадлежи на Нютон. Когато казал че вижда по-далеч от другите, защото стои върху раменете на гиганти, той закъснял само с 600 години. Така е колеги, Бертран от Шартр родил същата мисъл 600 години по-рано. Сребърният медал е на хан Кубрат, пресъздал езоповата басня с пръчките с 1300-годишно закъснение. Сещам се за поговорката че истинският неудачник се познава по това че и в състезание за неудачници ще се класира втори. Неудачник ли е бил Кубрат? Твърде вероятно: на смъртното си ложе завещал на синовете си мъдростта че съединението прави силата, а те още на следващия ден се разединили и поели в различни посоки. Следва историята на златния медал: През 589 г. пр.н.е. в Атина пристигнал скитският философ Анахарзис. На нафуканите атиняни не им харесвало чужденци да идват и да ги учат на ум и разум, та затова започнали да му задават въпроси с повишена трудност. - Кои са повече: живите или мъртвите? - попитал един от местните философи. - Не знам - отговорил Анахарзис. - Защото не знам къде да поставя моряците, които са на ръба между живота и смъртта. През 1935 г. н.е. австрийският физик Шрьодингер се запитал дали да постави сред живите или мъртвите една невидима котка. Котката станала известна като Котката на Шрьодингер, а аз предлагам да кръстим рекордното закъснение от 2524 години Рекорд на Шрьодингер. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
July 2024
|