Големият героизъм на малкия капитан

​Винаги съм се съмнявал в историята за малкия американски капитан, пленил вражески кораб в битка. Днес съмнението ми узря, особено след като майкрософтският COPILOT не можа да намери данни по въпроса. Разрових се из Мрежата и установих че малкият е Дейвид Фарагът, който постъпва в американския флот на 9-годишна възраст и бързо е повишен. На 11 му е поверено временното командване на пленен кораб, за да го откара до пристанището. Това е истината, но не и цялата истина. Назначаването и повишаването на момчето се дължали на приемния му баща, а и по време на случката с пленения кораб Фарагът е служел под негово командване. Накратко, връзкарството не е от вчера, а и не е български патент.

На 22 години Фарагът става истински капитан, по-късно достига до чин адмирал и остава във флота до смъртта си. Ще рече, имал е качества. Което не значи че без връзките те щяха да се проявят*.

Има и друга причина за възхода на Фарагът - демографската ситуация. По думите на историка Alfred W. Crosby (Germs, Seeds and Animals), по това време** половината от американското население е била на възраст под 16 години. Накратко, по време на война използваш всеки когото можеш, особено щом възрастните са малко. Използваш и друго - героизираш избрани лица, надуваш ги като балони с топъл въздух за да литнат и увлекат след себе си нацията. Литва и тя, и започва да вярва в историите за момчета-капитани, пленяващи вражески кораби в епични морски битки.

________________________________________________________________
* представете си че го бяха пратили далеч от татко му, в някой американски аналог на Строителни войски
** данните са за 1790 г.