Робството е лично, но и колективно нещастие. То е историческа случайност, но и физическа/културна предразположеност. Ще го демонстрираме със следния въпрос (и отговор):
Защо в миналото масово са употребявали израза черно робство, а сега - бели роби? Имало ли е изобщо червени роби?
Червени роби нямало. Червените не били достатъчно физически и психически здрави за тежък и продължителен труд, не понасяли болести и били прекалено свободолюбиви. По тази причина испанските, португалските и английските колонизатори се виждали принудени да внасят роби чак от черна Африка. Те били по-силни, здрави и упорити. И друго, гордите индианци биха скалпирали индианските си врагове, но никога не биха ги продали на белите. А черните били продавани както от мургави арабски търговци, така и от черни вождове, прехранващи се с пленяване и продажба на други черни.
Черно е било и тежкото робство в турската империя. Африканските роби вършели тежката работа. Белите славянски роби били използвани основно в домакинствата: жените - в харемите, мъжете - за домашна прислуга. Чували сте за най-известната робиня - славянката Роксолана, съпруга на Сюлейман Великолепни. И днес белите робини от Изтока ги използват за подобни цели, само дето "харемите" са "демократични", понеже работят:
а) за цялото платежоспособно население и
б) 24/7.
Да споменем и едно друго робство, на цвят между черното и бялото. Имам предвид ромите. Преди нашествието на турците, на Балканския полуостров малкото роми били роби. В напълно завладените балкански земи робството било забранено, но понеже Влахия и Молдова била отделни, макар и васални страни, там то процъфтявало. Роби имали както богаташите, така и манастирите. И там се появили културни проблеми. Ромите за роби не ставали: били свободолюбиви, а и обичали да пътуват. По тази причина ромското робство било много по-свободно от бялото крепостничество на румънците. И едните и другите могли да бъдат продавани, отдавани под наем или бити до смърт, но крепостните не можели да напускат именията, а ромите можели. Повечето роми си изкарвали прехраната, както и тази на господарите си, пътувайки: мечкари и музиканти (арт-просия), дърводелци, златари и подобни. Два пъти годишно били длъжни да се явят в имението (манастира) за да платят данък - част от спечеленото.
По закон, данъците плащани от заробените роми били по-ниски от тези, плащани от румънците. Затова, когато след Кримската война Влахия и Молдова били задължени да премахнат робството, ромите недоволствали от "свободата" - правели същото, но плащали по-високи данъци.
Защо в миналото масово са употребявали израза черно робство, а сега - бели роби? Имало ли е изобщо червени роби?
Червени роби нямало. Червените не били достатъчно физически и психически здрави за тежък и продължителен труд, не понасяли болести и били прекалено свободолюбиви. По тази причина испанските, португалските и английските колонизатори се виждали принудени да внасят роби чак от черна Африка. Те били по-силни, здрави и упорити. И друго, гордите индианци биха скалпирали индианските си врагове, но никога не биха ги продали на белите. А черните били продавани както от мургави арабски търговци, така и от черни вождове, прехранващи се с пленяване и продажба на други черни.
Черно е било и тежкото робство в турската империя. Африканските роби вършели тежката работа. Белите славянски роби били използвани основно в домакинствата: жените - в харемите, мъжете - за домашна прислуга. Чували сте за най-известната робиня - славянката Роксолана, съпруга на Сюлейман Великолепни. И днес белите робини от Изтока ги използват за подобни цели, само дето "харемите" са "демократични", понеже работят:
а) за цялото платежоспособно население и
б) 24/7.
Да споменем и едно друго робство, на цвят между черното и бялото. Имам предвид ромите. Преди нашествието на турците, на Балканския полуостров малкото роми били роби. В напълно завладените балкански земи робството било забранено, но понеже Влахия и Молдова била отделни, макар и васални страни, там то процъфтявало. Роби имали както богаташите, така и манастирите. И там се появили културни проблеми. Ромите за роби не ставали: били свободолюбиви, а и обичали да пътуват. По тази причина ромското робство било много по-свободно от бялото крепостничество на румънците. И едните и другите могли да бъдат продавани, отдавани под наем или бити до смърт, но крепостните не можели да напускат именията, а ромите можели. Повечето роми си изкарвали прехраната, както и тази на господарите си, пътувайки: мечкари и музиканти (арт-просия), дърводелци, златари и подобни. Два пъти годишно били длъжни да се явят в имението (манастира) за да платят данък - част от спечеленото.
По закон, данъците плащани от заробените роми били по-ниски от тези, плащани от румънците. Затова, когато след Кримската война Влахия и Молдова били задължени да премахнат робството, ромите недоволствали от "свободата" - правели същото, но плащали по-високи данъци.
RSS Feed
