С този текст ще се опитаме да покажем че не е толкова важно колко дивизии има папата, колкото дали папата:
а) знае кои са дивизиите му, и
б) издава правилните заповеди.
Ще го направим, анализирайки действията на друг религиозен водач от подобен калибър.
На 14.02.1989 г. аятолах Хомейни издава следната религиозна присъда: "Информирам гордите мюсюлмани по света че авторът на книгата "Сатанински строфи", насочена срещу Исляма, Пророка и Корана, както и участвалите в издаването ѝ, които са знаели за съдържанието ѝ, са осъдени на смърт. Изисквам от всички мюсюлмани да ги екзекутират, където и да ги открият."
На първо място, Хомейни се е престарал. Като духовен водач на шиитите в Иран, той е трябвало да знае че доста горди мюсюлмани по света биха реагирали за заповедта му с подигравка или пренебрежение. Просто защото следват други религиозни водачи. Ерго, Хомейни не е бил наясно кои са неговите дивизии.
На второ място, вижте езика му! Дори и да беше главатар на всички мюсюлмани по света, Хомейни пак не би постигнал нищо с такава заповед. Нима е очаквал че всички мюсюлмани ще си зарежат работите и ще тръгнат да екзекутират Рушди и издателите му? А дори и да го направеха, нима всички мюсюлмани могат да убият десетина души? Не, убийци могат да станат само тези, които пристигнат първи. Другите просто ще си изгубят времето.
Сталин и наследниците му никога не биха използвали подобен език. Генералисимусът би казал: "В срок А да се екзекутира Б! Отговорник КГБ!" Затова писателят Георги Марков бе убит, а колегата му Салман Рушди е още жив.