Стаменко силно се изнервяше когато учителката му кажеше че е много умен, но не е разумен. Наистина беше умен и, независимо от непохватния ѝ език, усещаше какво иска да каже тя: Стаменко използва ума си за да прави неща, които тя смята за неразумни и безсмислени.
Чудеше се Стаменко как така по-малко умният има право да решава кои са неразумните и безсмислените неща. И тогава направи първото смислено нещо в живота си: откри какво е нормалността. Нормалността е вид лека дебилност, която е способна да усети надмощието си над тежката дебилност, но не усеща надмощието на високата интелигентност, а я смята за слабост, поради това че не схваща смисъла на нещата с които се занимават високоинтелигентните.
А след това, Стаменко направи второто смислено нещо в живота си: реши да не споделя откритието си с учителката.
Чудеше се Стаменко как така по-малко умният има право да решава кои са неразумните и безсмислените неща. И тогава направи първото смислено нещо в живота си: откри какво е нормалността. Нормалността е вид лека дебилност, която е способна да усети надмощието си над тежката дебилност, но не усеща надмощието на високата интелигентност, а я смята за слабост, поради това че не схваща смисъла на нещата с които се занимават високоинтелигентните.
А след това, Стаменко направи второто смислено нещо в живота си: реши да не споделя откритието си с учителката.
RSS Feed
