Излизаш за да разходиш кучето си и виждаш как някой разхожда сякаш същото куче. Какво си мислиш? Че някой, без да усетиш, ти е откраднал кучето или че някой има куче подобно на твоето? Нещо в лявата част на черепа те кара да си мислиш за второто.
Връщаш се с кучето вкъщи и поглеждаш към стената. Какво си мислиш? Че Матрицата е успяла да копира неповторимата ти личност или че си погледнал към огледалото? Мислиш че е второто.
Отиваш на пазар. Виждаш как тъмен балкански субект се опитва да плати със столевка подозрително приличаща на тази в портфейла ти. Какво си мислиш? Че типът е успял да ти отмъкне портфейла дистанционно или че има подобна столевка? Мислиш че е второто.
Отиваш в офиса на „Скайнет: пътешествия във времето“ АД. Какво правиш там, ли? Изкарваш си хляба като наемен убиец. Шефът ти дава задача да се върнеш 40 години назад и да убиеш себе си. Дава ти снимка на дете и адреса му.
Какво ли не си правил в името на хляба; ще го направиш и този път. Отиваш на адреса и виждаш детето. Поглеждаш се в огледалото и виждаш възрастен мъж. Какво си мислиш? Че въпреки очевидната разлика детето си ти? Че въпреки очевидните разлики в броя на звездите, Вселената на детето с допълнителната звезда над „Партийния дом“ е твоята Вселена? Нещо не е наред!
Допускаш че наистина си в твоята Вселена. Тогава:
1. Ако убиеш детето в момента Т, то няма да порасне и следователно няма да има кой да го убие в момента Т. Следователно то ще преживее момента Т.
2. Ако убиеш себе си в момента Т, то няма да има кой да убие детето в момента Т. Следователно то ще преживее момента Т.
С две думи, ако си в твоята Вселена, то детето винаги остава живо. Което означава че Детерминизмът е спечелил мача срещу Свободната воля. Субтитри на български: Мненията и деянията ти нямат никакво значение. Ти нямаш никакво значение.
Ако убиеш детето и останеш жив, то явно си не в твоята, а в неговата Вселена. Следователно детето не е твоето детинско Аз и си го убил напразно. Ако убиеш себе си, то детето остава живо, а ти си отишъл в миналото (т.е. в чуждата Вселена) напразно. Свободната воля е спечелила мача срещу Детерминизма, но играта е бил напразна. Субтитри на български: Не е ли това проява на най-мрачния детерминизъм - каквото и да правиш, то е напразно?
Решаваш да се бунтуваш. Решаваш че имаш свободна воля, че деянията ти имат значение. Детерминизмът да върви на майната си. Затова оставяш детето на мира, връщаш се там откъдето си дошъл и терминираш шефа си. Субтитри на български: Терминаторите са такива защото, дори когато са на правилната страна, те са детерминирани от нуждата да терминират.
Връщаш се с кучето вкъщи и поглеждаш към стената. Какво си мислиш? Че Матрицата е успяла да копира неповторимата ти личност или че си погледнал към огледалото? Мислиш че е второто.
Отиваш на пазар. Виждаш как тъмен балкански субект се опитва да плати със столевка подозрително приличаща на тази в портфейла ти. Какво си мислиш? Че типът е успял да ти отмъкне портфейла дистанционно или че има подобна столевка? Мислиш че е второто.
Отиваш в офиса на „Скайнет: пътешествия във времето“ АД. Какво правиш там, ли? Изкарваш си хляба като наемен убиец. Шефът ти дава задача да се върнеш 40 години назад и да убиеш себе си. Дава ти снимка на дете и адреса му.
Какво ли не си правил в името на хляба; ще го направиш и този път. Отиваш на адреса и виждаш детето. Поглеждаш се в огледалото и виждаш възрастен мъж. Какво си мислиш? Че въпреки очевидната разлика детето си ти? Че въпреки очевидните разлики в броя на звездите, Вселената на детето с допълнителната звезда над „Партийния дом“ е твоята Вселена? Нещо не е наред!
Допускаш че наистина си в твоята Вселена. Тогава:
1. Ако убиеш детето в момента Т, то няма да порасне и следователно няма да има кой да го убие в момента Т. Следователно то ще преживее момента Т.
2. Ако убиеш себе си в момента Т, то няма да има кой да убие детето в момента Т. Следователно то ще преживее момента Т.
С две думи, ако си в твоята Вселена, то детето винаги остава живо. Което означава че Детерминизмът е спечелил мача срещу Свободната воля. Субтитри на български: Мненията и деянията ти нямат никакво значение. Ти нямаш никакво значение.
Ако убиеш детето и останеш жив, то явно си не в твоята, а в неговата Вселена. Следователно детето не е твоето детинско Аз и си го убил напразно. Ако убиеш себе си, то детето остава живо, а ти си отишъл в миналото (т.е. в чуждата Вселена) напразно. Свободната воля е спечелила мача срещу Детерминизма, но играта е бил напразна. Субтитри на български: Не е ли това проява на най-мрачния детерминизъм - каквото и да правиш, то е напразно?
Решаваш да се бунтуваш. Решаваш че имаш свободна воля, че деянията ти имат значение. Детерминизмът да върви на майната си. Затова оставяш детето на мира, връщаш се там откъдето си дошъл и терминираш шефа си. Субтитри на български: Терминаторите са такива защото, дори когато са на правилната страна, те са детерминирани от нуждата да терминират.
RSS Feed
