Интелигентността, казва историкът Ювал Харари*, е способност за решаване на проблеми. Почитателите на тази дефиниция смятат че интелигентни са участниците в Международните математически олимпиади (ММО), защото решават бързо сложни проблеми. Прави са, разбира се, но имат проблем - не се сещат да помислят откъде идват проблемите за ММО. Истината е че учениците са неспособни да измислят проблеми, те само се сблъскват с тях. Авторите са професори по математика, някои от които са бивши участници в ММО. А откъде вземат проблемите професорите? Едни ги измислят сами, а други ги откриват някъде другаде. Да го кажем накратко: на следучилищно ниво, интелигентността се състои в това да откриваш проблеми, вкл. и в това да виждаш обикновени неща като проблеми.
В живота нещата са различни от олимпиадите. При нас проблемите се решават бавно; в живота проява на интелигентност е да можеш да живееш с проблема. Голдбах не се разстройваше от това че не може да докаже предположението си. Нито Ферма - последната си теорема. И като стана дума за нея ... Андрю Уайлс нямаше да я докаже ако не беше способен да живее 33 години с нея, т.е. с мечтата да я докаже.
В живота основна проява на интелигентност е да избягваш проблемите. Затова ми е много смешно когато някой ми каже: "Какво си мислиш ти, бе? Знаеш ли какво ми е да изхранвам 5 деца и 2 бивши жени с тази малка заплата?" Какво отговарям в този случай, ли? Казвам: "Знам какво ти е, ама нямаше ли да е по-лошо ако децата ти бяха 6, бившите ти жени - 7, а заплатата - още по-малка?" И пропускам да кажа: "Защо ме питаш какво мисля аз, вместо да се запиташ защо навремето не си мислил ти? А защо не ме питаш как така моята заплата е 3 пъти по-висока от твоята?" Пропускам да го кажа, защото така бих създал проблеми: а) нещастникът ще стане още по-нещастен и б) ще ме намрази. А както вече казах, високоинтелигентните гледат да избягват проблемите.
_____________________________________________________
* в книгата 21 Lessons for the 21st Century
В живота нещата са различни от олимпиадите. При нас проблемите се решават бавно; в живота проява на интелигентност е да можеш да живееш с проблема. Голдбах не се разстройваше от това че не може да докаже предположението си. Нито Ферма - последната си теорема. И като стана дума за нея ... Андрю Уайлс нямаше да я докаже ако не беше способен да живее 33 години с нея, т.е. с мечтата да я докаже.
В живота основна проява на интелигентност е да избягваш проблемите. Затова ми е много смешно когато някой ми каже: "Какво си мислиш ти, бе? Знаеш ли какво ми е да изхранвам 5 деца и 2 бивши жени с тази малка заплата?" Какво отговарям в този случай, ли? Казвам: "Знам какво ти е, ама нямаше ли да е по-лошо ако децата ти бяха 6, бившите ти жени - 7, а заплатата - още по-малка?" И пропускам да кажа: "Защо ме питаш какво мисля аз, вместо да се запиташ защо навремето не си мислил ти? А защо не ме питаш как така моята заплата е 3 пъти по-висока от твоята?" Пропускам да го кажа, защото така бих създал проблеми: а) нещастникът ще стане още по-нещастен и б) ще ме намрази. А както вече казах, високоинтелигентните гледат да избягват проблемите.
_____________________________________________________
* в книгата 21 Lessons for the 21st Century
RSS Feed
