На улицата

​Минавам покрай гърба на Музикалния театър и гледам как млади музиканти си говорят. Защо са се забили тук тези деца, да не би за да свирят демодирана и сладникава музика? Това си мисля, и откривам че няма какво друго да правят: не могат да композират своя музика, особено пък модерна и сериозна. Нито са го учили как се прави, нито им идва отвътре.

Моцарт пишеше мащабни музикални произведения, но можеше да ги изпълни на пианото и цигулката си. Произведенията на Боб Дилан не бяха мащабни, но той също можеше да ги изпее и изсвири сам. Днешните музиканти не могат не само да композират, но дори и да свирят музика. Те могат да свирят само партии. Да, ама с техните партии, дойдат ли лоши времена, те не биха могли да си изкарат прехраната като улични музиканти. Защото в партията няма нищо цялостно (в музикално отношение), и поради тази причина никой минувач не би им подхвърлил и 10 стотинки в шапката. Особено ако са изпълнители на тимпани, тромбон или туба.

Само да не си помислите че сравнявам круши с ябълки, т.е. Моцарт с тубиста на оперетата. Ако искате, мога да сравня една прабаба с една правнучка. Първата хем може да си изплете жилетка сама, хем може, ако ѝ се наложи, да отиде до магазина и да си купи. Втората, също може да отиде до магазина да си купи, но няма да може да си изплете, ако ѝ се наложи.