Гошо Надувката е свикнал да се надува. Елементарно, Уотсън, в днешно време трябва да се надуваш, иначе те смятат за г-н Никой. Надува се Гошо, ама това е за пред хората; пред себе си признава че честото надуване води до загуба на връзка с действителността. Затова отвреме-навреме шамаросва надутото си Аз с неразбираеми за него неща и така го кара да си знае мястото.
Днес Гошо пак трябваше да се надува, та затова вкъщи отвори дебелата книга с неразбираемите неща - да види че не е толкова образован и интелигентен за колкото се представя пред хората. Само едно изречение беше необходимо за да го убеди колко е прост: "Айнщайн дефинира EPR критерия за Реалността: Ако, без да нарушим независимостта на една система, ние сме в състояние да предскажем със сигурност (т.е. с вероятност единица) стойността на дадена физическа величина, то тогава съществува елемент на реалност, съответстващ на тази величина".
Мъчи се Гошо да си обясни какво може да означава това изречение и ... единственото което му хрумва е следното:
Много работодатели ежегодно правят изследвания на лоялността на служителите. В резултат на които нарушават независимостта на системата по два начина:
1. Подсилват положителното:
Разбират кои от служителите са нелоялни и ги понижават/уволняват.
2. Подсилват отрицателното:
Нарушават работата на сериозните, работни и лоялни служители като ги карат да си задават въпросите: "Защо ни губят времето с тези глупости? Да не би да считат че нямаме какво да правим? Да не би да са неспособни да видят че лоялността ни към работодателя се състои в това което правим и в начина по който го правим? Че нали ако тези неща са невидими за тях, то те са слепи глупаци и не заслужават лоялността ни?" Започнеш ли да си задаваш такива въпроси, от лоялността ти не остава и следа.
Затова, независимо от това че уж научават моментната стойност на лоялостта, работодателите се оказват в неприятна ситуация: защото изследването на лоялността хем води до нарушаване независимостта на системата, хем води до невъзможност да се предскажат с вероятност единица бъдещите стойности на лоялността. Което, съгласно Айнщайн, кара разумния човек да се съмнява в реалността на величината "лоялност на служителите".
Днес Гошо пак трябваше да се надува, та затова вкъщи отвори дебелата книга с неразбираемите неща - да види че не е толкова образован и интелигентен за колкото се представя пред хората. Само едно изречение беше необходимо за да го убеди колко е прост: "Айнщайн дефинира EPR критерия за Реалността: Ако, без да нарушим независимостта на една система, ние сме в състояние да предскажем със сигурност (т.е. с вероятност единица) стойността на дадена физическа величина, то тогава съществува елемент на реалност, съответстващ на тази величина".
Мъчи се Гошо да си обясни какво може да означава това изречение и ... единственото което му хрумва е следното:
Много работодатели ежегодно правят изследвания на лоялността на служителите. В резултат на които нарушават независимостта на системата по два начина:
1. Подсилват положителното:
Разбират кои от служителите са нелоялни и ги понижават/уволняват.
2. Подсилват отрицателното:
Нарушават работата на сериозните, работни и лоялни служители като ги карат да си задават въпросите: "Защо ни губят времето с тези глупости? Да не би да считат че нямаме какво да правим? Да не би да са неспособни да видят че лоялността ни към работодателя се състои в това което правим и в начина по който го правим? Че нали ако тези неща са невидими за тях, то те са слепи глупаци и не заслужават лоялността ни?" Започнеш ли да си задаваш такива въпроси, от лоялността ти не остава и следа.
Затова, независимо от това че уж научават моментната стойност на лоялостта, работодателите се оказват в неприятна ситуация: защото изследването на лоялността хем води до нарушаване независимостта на системата, хем води до невъзможност да се предскажат с вероятност единица бъдещите стойности на лоялността. Което, съгласно Айнщайн, кара разумния човек да се съмнява в реалността на величината "лоялност на служителите".
RSS Feed
