С грешки за грешките

От колко време опявам че правим грешки дори когато критикуваме грешките и чак сега ми хрумва да разкритикувам езиковите грешки на някой критик на езиковите грешки. Няма да се целя в разни дребни пилци, а в динозавър - нобелиста Фридрих фон Хайек.

В последната си книга, динозавърът е озаглавил една от главите "Нашият отровен език". Започвам оттук:

1. Основна езикова грешка е безкритично да се оставим на антропоморфизацията. В случая, езикът не може да бъде отровен, такъв може да е (или да не е) конкретен негов ползвател. Но понеже съм "изхабил" (т.е. писал многократно по) темата, минавам напред.

2. Често езиковите грешки са свързани с приватизацията. Нашият език, нашата партия, нашата родина, нашата майка-земя. Дребната езикова грешка повлича лавина от недоразумения: започваме да мислим за флора, фауна, земя, вода и въздух като за наистина наши, и започваме да правим с тях каквото си искаме.

Как да завърша, освен с присмех:
Това е да си акъллия-нобелист - в 3 думи правиш 2 грешки. Това ние, обикновените, не го можем.


Послепис
И като стана дума за грешки ... карам Гугъл-търсачката да намери нещо за грешките в блога ми и "самата тя" прави грешка, показвайки ми страниците с резултатите така:

Колкото и да ви се вижда странно че номерът на последната страница с резултати е дроб, още по-странно е че тя е сякаш "резната донякъде" безкрайна периодична дроб.